• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Image_2494527_411Вместо подписване на споразумение – „фамилна снимка” на участниците. Така най-вероятно ще изглежда днешната програма на срещата на върха във Вилнюс. 

Подписване на споразумения за асоцииране с ЕС все пак са предвидени – с Молдова и Грузия. Така сигурният резултат е две от шест. С останалите страни от Източното партньорство – инструментът на ЕС за сътрудничество с европейските постсъветски републики, такива споразумения засега не са на дневен ред. Неотдавна без коментар отмина отказът на Армения (за която, притисната от историческите си проблеми с Турция и Азърбайджан, сътрудничеството с Русия е без алтернатива). Зад силата на своя нефт и газ Азърбайджан желае по-привилегировано третиране, а процесът с Беларус е замразен по политически причини. Драматичното отсъствие в списъка в навечерието на срещата е това на Украйна.

Проблемът е стратегически. Борбата е за политическите граници на интегрирана Европа. И дали разделителната линия ще следва бившата съветска или днешната руска граница. Иначе казано – от коя страна остават шестте споменати държави. Като се добавят и преговорите с Турция, тези два процеса оформят делимитацията на европейското политическо пространство на изток и югоизток (затова и преговорите на ЕС с Турция са платформа за дългосрочна игра на стратегии, за разлика от тези със страните от Западните Балкани, които са по-скоро технократско упражнение). Съществената разлика между източното и югоизточното направление се състои в това, че докато принадлежността на Турция към ЕС се решава в двустранни преговори, то зад връзките на ЕС с източната шесторка наднича Русия.

 Отношенията с една унизена свръхсила винаги са сложни. А именно така се чувстваше Русия в края на миналия век. В очите на болшинството руснаци Путин възстанови достойнството на страната. А  пътьом – и някои рефлекси и амбиции от близкото минало. Особено спрямо „близката чужбина”. Като инструментариумът за влияние варира от политически натиск през икономически стимули (все още основната експортна дестинация на тези страни е Русия) до почти неприкрито енергийно изнудване (казусът Украйна). Впрочем, напоследък се заговори за определена носталгия (не само от руска страна) по студената война – с нейната яснота за полюсите на противопоставяне, тяхното взаимно неутрализиране, статуса на свръхсили и т.н. (в противовес на сегашния полицентричен свят с асиметрични и многопосочни рискове за международната сигурност).

Не е във стратегическите интереси на ЕС държавите от Източното партньорство да бъдат дестабилизирани от геополитическо противоборство – политиката на европейсктие правителства не трябва да се свежда до завоюване на Изтока и побеждаване на Русия. Това е изводът  на Фондацията „Карнеги”, обявен буквално дни преди украинския отказ.

ЕС (коректността изисква под това наименование винаги да се разбира „ние, ЕС”, а не „те, ЕС”) е твърде пестелив в своя подход към бившите съветски републики: „подкрепяме стремежа на страните за присъединяване към ЕС” – а това не е равнозначно на „подкрепяме присъединяването”. За което има достатъчно сериозни и прагматични аргументи. Но което трудно може да послужи като вдъхновяваща национална цел и е очевидно недостатъчно за да се противопостави на руския натиск.

Украйна е стратегическият играч в региона (даже два играча – в зависимост от това кой управлява). Страна разделена етнически (с преобладаващо руско население на Изток), политически, икономически. Търсеща своите вътрешни баланси и външни приоритети, раздирана от политическа конфронтация (вероятно с водещо място в света по брой „революции” през последните години). Силно уязвима икономически и най-вече енергийно от Русия– неслучайно Путин подчерта, че Украйна има заеми към руски банки в размер на 30 милиарда долара.

Опитите на Украйна да отиграе в свой интерес ситуацията и да оттъргува най-добрите условия и в двете посоки чрез взаимно обезсилване на натиска бяха разочароващи за ЕС и се натъкнаха на руския морков (говори се за милиарди евро под формата на субсидии, опрощаване на дългове и безмитен внос), зад който надничаше енергийната тояга. Предложението на Янукович за тристранна комисия ЕС, Русия, Украйна засега не се посреща с ентусиазъм в Брюксел – то вкарва Русия в диалога, вади Украйна от състоянието на буфер, но опосредства отношенията на ЕС със страните от Източното партньорство. Но независимо от форма´та – това ще са играчите при решаването на въпроса.

Парадоксално, но отказът на Украйна от подписване на споразумение с ЕС я направи още по-желана. И сигурно ще й помага в бъдеще – когато преосмисли това си решение. Но цената дори сега е прекалено висока и най-вероятно ще бъде платена от сегашното правителство – под заплаха е стабилността на страната, а разделението на обществото става непримиримо.

Оттук нататък следват въпросите с трудни отговори. Какво се случва с Източното партньорство? Да се готви ли Молдова? А защо не и – може ли да се очаква (най-малкото в краткосрочна перспектива) позитивна промяна в отношението на Русия към транзита на газ през Украйна, което да има ефект и върху проекта „Южен поток”?

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe