Traducción
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Los textos de los materiales están en forma, presentado por los autores y no reflejan los cambios o recortes, los discursos pronunciados en las conferencias, Discusiones Krga o tablas o su publicación en los medios de comunicación.

visegradЛюбомир Кючуков – заместник-министър на външните работи (2005-2009 Sr.)

Соломон Паси – министър на външните работи (2001-2005 Sr.)

 

Немислимото вчера се оказва необходимост днес. Историята е пълна с подобни свидетелства.

Общорегионално сътрудничество на Балканите – само преди 20 години тази идея изглеждаше утопично. Днес регионът се радва на една достатъчно разгърната мрежа от структурикато се започне от тези на държавно ниво (Процесът на сътрудничество в Югоизточна Европа, Съветът за регионално сътрудничество, както и редица секторни организации), премине се през бизнеса, медиите, научните институции и се стигне до неправителствения сектор.

Най-важното обаче е постепенното оформяне на осъзнато чувство за регионализъм и регионална принадлежност. И всичко това се случи при наличието на многобройни исторически противоречия, актуални конфликти и дори въоръжени сблъсъци през този период.

Междувременно голяма част от страните в региона станаха членове на Европейския съюз и НАТО. Което постави на дневен ред въпроса за следващата стъпка – оформяне на нов терен на сътрудничество по подобие на „Вишеградската четворка”. Това е идея, която не за пръв път се лансира в публичното пространство. Идея, която изглежда много близко до ума – и все още твърде далеч от реалността.

Регионалото сътрудничество има сериозни корени и дълга история в Европа, като естествената му кулминация е самият Европейски съюз. Бенелюкс (водещ началото си от 1944 Sr.), многобройните формати на скандинавско и северно-балтийското сътрудничество, Централноевропейската инициатива, Средиземноморското сътрудничество – списъкът може да бъде безкраен. Глобалнзацията рязко повиши ролята на регоналното сътрудничество – включително и в рамките на ЕС.

Оформянето на „Група Б5” („Балкани 5”) изглежда естествена стъпка на етап, когато Гърция, Словения, Bulgaria, Rumania, Хърватия вече членуват в Европейския съюз. Най-логично би било тези пет държави да положат основите на подобно сътрудничество. ¡Por supuesto, при наличие на политическа воля и интерес от страна на всяка една от тях.

Примерът на формата „Вишеград 4” е достатъчно убедителен – както от гледна точка на възможностите и резултатите от подобно сътрудничество, така и през призмата на преодоляване на съществуващи предразсъдъци и опасения. Пример за равноправно сътрудничество, без лидерство и доминация.

За участие в Б5 има един единствен, при това пределно ясен критерий – членство едновременно в ЕС и НАТО.

Б5 няма да бъде институция с членство, а процес на сътрудничество от взаимен интерес. Както дейността на „Вишеградската четворка”, така и традициите на многостранното сътрудничество в рамките на ПСЮИЕ доказват, че такава организационно олекотена форма е както възможна, така и ефективна.

Б5 ще бъде отворен процес. Логично би било всяка следваща страна, която се присъедини към ЕС и НАТО, да намери своето място и в Б5. Самото членство в евроатлантическите структури е необходимо и достатъчно условие за всяка страна от региона да може да се присъедини към групатаединствено на основата на ясно заявено желание, без допълнителни условия и процедури по прием и без възможност за препятстване от вече участващите в Б5.

В съдържателен план Б5 би била платформа за консултации, coordinación y cooperación - dentro de la UE, въз основа на принципите на ЕС, в интерес на страните-участнички в тази платформа, но и на всички страни от Балканите и на ЕС като цяло. Обединяването на усилията в сфери като енергетика, infraestructura, ecología, транспорт, комуникации, култура и много други, където проблемите надхвърлят границите на отделните държави и ефективни решения могат да се търсят на регионално ниво, при пълно съблюдение на националните особености и приоритети, би помогнало за реализацията на общи цели.

Б5 не би следвало да се възприема като изключващ формат. Тук не става върпрос за оформяне на нови разделителни линии в региона. Точно обратното – в случая се търси ефекта от общото усилие чрез обединавяне на страните, които вече са извървели своя път към евроатлантическата интеграция. И в подкрепа на тези, които сега покриват критериите за членство.

Б5 не подрива основите на съществуващото регионално сътрудничество. Напротив, тя го надгражда и би била ключов елемент в допълване на концепцията за изграждане на широка мрежа от мрежа, която да бъде здравата основа на балканското регионално сътрудничество

Дебатът за бъдещето на Европа, за задълбочаването на интеграционните процеси, за продължаване на разширяването на ЕС със страните от Западните Балкани – това са също въпроси, които предполагат една по-активна, а и по-координирана позиция на страните от региона.

Чрез създаването на Б5 Балканите биха направили следваща важна крачка напред в своето сътрудничество – преход от „сътрудничество в региона” към „сътрудничество за региона”. Освен всичко друго, а може би дори преди всичко друго, Б5 може да бъде представител на Балканите в Брюксел, защитаващ регионалните интереси в евроатлантическите формати.

България изигра ролята на пионер през 1996 g. за стартиране и структуриране на регионалното сътрудничество на Балканите. Може би дойде времето да се лансира, обсъди, а и реализира следващата логична стъпка в доизграждане на архитектурата на многостранното сътрудничество на региона – създаването на „Балкански Вишеград”.

И за оформяне на нова представа за Балканите – този път като зона на диалог и сътрудничество.

Traducción
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe