• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

Д.ист.н. Радослав Деянов отбелязва значителната роля на Генералния секретар (ГС) на ООН, който е не само „най‑старшия административен служител“ на Организацията, но е призван също да бъде  компетентен лидер, способен да увлича след себе си целия Секретариат на ООН в оказването на професионално съдействие на страните‑членки на ООН. Авторът посочва  недостатъците на традиционната практика за номиниране и селектиране на кандидатите за ГС на ООН, които не се проявяват единствено на процесуално равнище. Тази практика се различава от съвременните стандарти за рекрутиране на качествени лидери във водещите многонационални компании и други междуправителствени, а и редица неправителствени, международни организации. Това преди всичко са липсата на общоприети критерии за номиниране и селекция на кандидатите, отсъствието на „длъжностна характеристика“, липсата на общо разбиране за достойнствата, професионалните умения и необходимия опит на „идеалния кандидат“ за ГС на ООН, стремежът да се дават предварителни обещания от „предпочитания кандидат“ в замяна на подкрепа, непоследователното прилагане на принципа за справедливо географско ротиране, неприлагането на принципа на равенство на половете и други. На сегашния етап се наблюдава процес на постепенно подобряване на селекционния модел за избор на ГС на ООН и на оценката за качествата на кандидатите. Обсъдени са редица конкретни предложения за такава реформа на процедурите в ООН с цел да се постигне по-голяма прозрачност и демократичност на работата на ООН. Авторът анализира също перспективите пред официалната кандидатура на България за ГС на ООН, подкрепена досега от две последователни български правителства.

За автора: Независим консултант по международни отношения и управление (“RAD Consulting”), експерт в Института по икономика и международни отношения. Бивш дипломат с дългогодишен опит в многостранната дипломация, заемал ръководни позиции в международни организации от системата на ООН, вкл. като международен служител в ОЗХО (Хага) и CTBTO (Виена).

*     *     *

Ролята на Генералния секретар на ООН

Едно от най-значимите постижения на ООН е да посреща навреме общите предизвикателства пред човечеството и да търси адекватни решения в интерес на всички свои страни членки. Голяма роля в тази важна дейност има Генералният секретар на ООН, който е не само „най-старшият административен служител“ на организацията, но е призван също да бъде компетентен лидер, способен да увлича след себе си целия Секретариат в оказването на професионално съдействие на страните-членки. Областите на тази дейност са многообразни – от поддържането на международния мир и сигурност до гарантирането на правата на човека и осигуряването на равни възможности за икономическо, културно и социално развитие на народите. Човешките и морални качества, професионалните умения и натрупания опит в системата на ООН на човека, избран да работи на този „невъзможно труден пост“, по думите на един от бившите Генерални секретари на ООН, имат ключово значение за постигане на целите на Устава.

Намирането на най-подходящия кандидат, който да може успешно да носи на плещите си сложните и деликатни отговорности на ГС винаги е бил труден дипломатически процес. Действащата практика за издигане и селектиране на многобройни кандидати за този пост датира от самото създаване на организацията, а през годините на „студената война“ се утвърди и като единствено възможната „работеща формула“ в онова опасно време. Тази практика доведе до назначаването на редица забележителни личности за Генерални секретари на ООН, оставили трайни следи в историята на Световната организация. Същевременно, на този най‑висок пост в ООН успяха да се възкачат и компромисни политически фигури, без достатъчно значим политически и организационен авторитет. Тяхната дейност не можа да отговори на нарастващите изисквания и очакванията за ефективна работа в новата геополитическа обстановка както на международната общност на нациите, така и на високо компетентния състав на Секретариата на ООН. Това изнесе на преден план въпросът за качеството и приемливостта на процеса на селектиране на най-достойните кандидати за лидер на ООН.

Вълната на промените

В миналото, процесът на селектиране на кандидатите за ГС на ООН изглеждаше странно неясен и непрозрачен. Нерядко се проявяваше стремеж някои предварително „набелязани кандидати“ дълго време да останат неизвестни за широката публика преди тяхното фактическо обявяване като „компромисни кандидати“. Крайната селекция на „печелившия кандидат“ обикновено се правеше твърде близко до момента на встъпването му в длъжност. Това отчасти целеше да се спестят ненужни дебати в ОС на ООН, които могат да антагонизират и разделят членския състав на организацията. „Предпочетените кандидати“ често се оказваха недостатъчно стойностни личности, избрани след продължителни и силно политизирани пазарлъци в Съвета за сигурност (СС) на ООН при доминиращата роля на петте постоянни членки на Съвета. Общото събрание (ОС) на ООН обсъждаше препоръчания от СС единствен кандидат при наличието на твърде пестелива информация относно неговото образование, управленчески опит, лидерски качества, визия и цели в работата на ООН. Назначаваната фигура винаги трябваше да бъде от мъжки пол и бе немислимо да се разглежда кандидатурата на жена, достойна за успешна работа на този най‑висок пост в ООН [1].

Недостатъците на традиционната практика за номиниране и селектиране на кандидатите за ГС на ООН се проявяваха не само на процесионално-процедурно равнище. Тя рязко се различава от съвременните стандарти за рекрутиране на лидери на водещите многонационални компании и другите междуправителствени, а и редица неправителствени, международни организации, които целят да издигнат качествени лидери. Това преди всичко са липсата на общоприети критерии за номиниране и селекция на кандидатите, отсъствието на „длъжностна характеристика“ за най-високия пост в ООН, липсата на общо разбиране за достойнствата, професионалните умения и необходимия опит на „идеалния кандидат“, стремежът да се дават предварителни обещания от „предпочитания кандидат“ за преференциално третиране на едни или други страни-членки на СС в замяна на тяхната подкрепа, непоследователното прилагане на принципа за справедливо географско ротиране на този пост между съществуващите регионални групи на ООН и неефективното прилагане (т.е. неприлагането) на принципа на равенство на половете при издигане на кандидати за ГС. Установената практика за рекрутиране на кандидати за лидер на ООН се оказа под равнището дори на собствените кадрови принципи на тази организация, нейните основни стандарти за рекрутиране на висшия управленски състав, както и на модернизиращата се практика на други международни организации, включително от системата на ООН [2].

През последните 20 години, едно все по-растящо мнозинство от страни-членки на ООН и представители на международната общественост започнаха да обръщат сериозно внимание на недостатъците на процеса на селекция на кандидатите за ГС на ООН. Издигнати бяха редица конкретни предложения[3] за подобряване на тази система, които предвиждат да се въведат елементи от кадровата практика на съвременните многонационални корпорации и международни организации, прилагащи далеч по-ефективни инструменти за рекрутиране на талантливи и опитни личности за лидерска работа на най-високите етажи. Постепенно нарастна броят на страните-членки на ООН, които считат, че е крайно време да бъде променена тази архаична практика и да бъде въведена, дори поетапно, една по‑модерна и справедлива система. Информирани интелектуалци, обикновени хора и независими политически наблюдатели на дейността на ООН просто недоумяват как е възможно методите за модерно рекрутиране на публични личности през 21-я век все още да не са въведени при селектиране на кандидатите за най‑висшия пост в ООН.

За всичко това има, разбира се, важни политико-исторически причини, свързани с наличието на съществени различия в интересите на страните-членки на ООН, особено сред страните-членки на СС, които са били принудени да търсят прагматични политически компромиси в ООН. Независимо от това, все по‑трудно става за страните-членки, които са заинтересовани от установената „архаична практика“, да я запазят на фона на бързите промени в света. Възникналото широко движение в и извън ООН за реформиране на редица аспекти в нейната дейност прави все по-успешни стъпки да модернизира правилата и критериите за селекция на личности, достойни да станат ГС.

Започналата юбилейна (70-та) сесия на ОС на ООН е призвана да допринесе за утвърждаването на един по‑съвременен стил в тази област. Очаква се тя да продължи да надгражда върху обещаващите промени в селекционния модел, въведени в края на 69-та сесия на ООН през септември 2015 г.. Броят на неофициално обсъжданите потенциални кандидати поста на ГС на ООН расте бързо. Сред тях са имената на някои официално номинирани кандидатури, вкл. от България и други страни от Източна Европа. Избирането на най‑подходящата личност за следващ ГС – мъж или жена – се очаква да стане най‑късно по време на 71-та сесия на ОС на ООН през есента на 2016 година, но не по-късно от месец преди началото на мандата на новия ГС – 1 януари 2017 г.

Подобряване на селекционния модел

Важно „еволюционно развитие“ в продължаващото обсъждане на конкретни реформаторски предложения за номиниране и селектиране на кандидатите за ГС бе единодушно приетата на 11 септември 2015 г. резолюция 69/321(2015)[4] на ОС на ООН за „ревитализиране на работата на организацията“. Тази резолюция обяви, че процесът на селектиране вече ще се ръководи от принципите за прозрачност и всеобщо участие на страните-членки, в съответствие с най-добрите практики за избиране на публични личности. ОС на ООН реши също да въведе няколко от предложените нови методи за селекционна работа на организацията. Това е „важна стъпка към по‑голяма откритост и прозрачност на селекционния процес“[5], която някои определят като историческа за продължителните усилия за демократизиране на ООН.

Новите елементи на предстоящия процес на селектиране включват пет основни изисквания, които имат главно процедурен характер: (а) председателите на ОС на ООН и на СС да започнат набирането на кандидати чрез съвместно писмо-покана до всички страни‑членки за своевременно номиниране на кандидати, което да опише цялостния планиран процес; (б) да се подготви списък на основните критерии за селекция, които да включват (но без да изчерпват – бел.авт.) „доказани лидерски и мениджърски качества, продължителен опит в международните отношения и изявени дипломатически, комуникационни и многоезикови умения“; (в) председателите на ОС и на СС на ООН регулярно да предоставят на страните‑членки осъвременени списъци на издиганите (в периода на кампанията – бел. на автора) кандидати, заедно с техни резюмета; (г) да бъдат организирани неофициални срещи или заседания за интерактивен диалог с кандидатите, където те ще могат да демонстрират своите качества и да изложат дългосрочната си визия; (д) подчертавайки необходимостта да бъде осигурено равнопоставено и справедливо разпределение, основано на равенството между половете и на географския баланс, страните‑членки да бъдат поканени да номинират силни свои кандидати от женски пол, като в този контекст отново бе напомнено, че за ГС на ООН все пак трябва да бъде назначен „възможно най‑добрият кандидат“.

На сегашния етап не се очертава достатъчно солидна подкрепа в ООН за прилагане на по‑далеч отиващи реформаторски идеи, заради което от проекторезолюцията бяха свалени предложенията: (а) да се изиска от СС да препоръча повече от един кандидат за разглеждане в ОС на ООН и (б) да бъде въведен единичен, но по-продължителен (напр. 7-годишен) мандат за работа на ГС. На водените неофициални консултации, три от петте постоянни членки на СС са изразили своето несъгласие дори с първоначалното искане да започне дискусия по тези два въпроса.

Независимо от това, усилията в ОС на ООН за постепенно „ревитализиране“ на неговата дейност и за евентуалното реформиране на работата на СС ще продължат, вкл. по отношение на процедурите за селектиране на кандидатите за ГС. Председателят на започналата 70-та сесия на ОС на ООН (Могенс Ликетофт от Дания) изрази своето намерение да ръководи всички дейности на ОС по колкото е възможно по‑прозрачен и открит начин, с участието на всички заинтересовани страни, а където е необходимо да въвлече и представители на гражданското общество или на други организации[6].

Предвид на това, очаква се още в хода на 70-тата сесия на ОС на ООН, която формално продължава до средата на м. септември 2016 г., да бъдат проведени прослушвания в СС на номинирани силни кандидати за ГС. Делегациите в Съвета за сигурност така ще имат възможност да водят – в неофициален и интерактивен формат – диалог с най-перспективните кандидати и, паралелно с това, да информират своите регионално‑политически групи за демонстрираните качества и заявените намерения на прослушаните кандидати. Това ще открие възможност за всички заинтересовани страни‑членки на ООН: (а) да бъдат адекватно информирани за хода на разглеждане на селекционния процес в ограничения състав на СС; и (б) да вземат информирано участие при неговото обсъждане в ОС, преди да бъде прието решение за назначаване на препоръчаната от СС личност за ГС на ООН.

Горните две неподкрепени предложения заемат важно място в издиганите идеи за въвеждане на нова селекционна практика при назначаването на ГС на ООН. Какви са шансовете в обозримо бъдеще такива и други далеч отиващи реформи да доведат до още по‑голямо демократизиране на селекционния процес? До каква степен съществуващата нормативна уредба в ООН – както договорно‑правната, така «политически обвързващата» – позволява или затруднява постигнето на по‑съществен прогрес в това направление?

Правила за избор и процедури за селектиране

Следва да се има предвид, че има съществена разлика между официално договорените – в Устава на ООН и конкретни резолюции на ОС – правила за двустепенно селектиране и назначаване на ГС на ООН, от една страна, и неофициалните процедури и критерии използвани в процеса на селектиране на кандидатите, от друга страна. В настоящия момент изглежда не само нереалистично, но и ненужно, да бъдат променяни официалните правила, управляващи този процес. Същевременно, счита се за напълно възможно, и дори за желателно, да бъдат направени отделни по-умерени подобрения в неофициалните процедури и критерии за селектиране на ГС на ООН. Това би било полезна стъпка към увеличаване на прозрачността в дейността на ООН и на нейното по‑нататъшно демократизиране.

В този контекст, много политически наблюдатели и представители на глобални неправителствени организации вярват, че би било реалистично и полезно да бъдат въведени допълнителни ръководни начала (guidelines) и критерии, насочени към увеличаване на прозрачността, справедливостта и ефективността на неофициално протичащия селекционен процес. Основните области, в които такива процесуални подобрения могат да постигнат желания ефект, са: a) установеният неофициален механизъм за консултации и селектиране на кандидатите (за което вече има решение на ОС на ООН – резолюция 69/321(2015)); б) последователното прилагане на принципа за справедливо географско ротиране на този пост между регионалните групи в ООН; и (в) последователното прилагане на принципа за равенство на половете при номиниране и разглеждане на кандидатите, което да предостави равна възможност на компетентни и опитни жени да станат ГС на ООН.

Правните норми за избиране на ГС на ООН

Формалните правила за двуетапен избор на ГС на ООН са сравнително прости. Те са формулирани в чл. 97 от Устава на ООН по следния пестелив начин: “Генералният секретар ще бъде назначен от ОС на ООН по препоръка на Съвета за сигурност”. Към тази скромна договорна база следва да се добавят процедурните правила за работа на тези два основни органа на ООН[7]. Доколкото всеки от тях е „господар на своята процедура“, бъдещи реформаторски промени в съответните процедурни правила за приемане на решения (вкл. по селектирането и назначаването на ГС на ООН) могат да бъдат направени само при наличието на достатъчно голяма подкрепа.

Това поставя на преден план в обсъжданията правото на вето на постоянните страни‑членки на СС, предоставено им от Устава на ООН, който може да бъде променен само с тяхно единодушно съгласие[8]. Тези договорни права продължават да ограничават обхвата развиващия се в ООН реформаторски процес за ревитализиране на организацията. Многообразието на интересите на страните‑членки на ООН, от своя страна, придава определен политически, но често и сложен процедурен, привкус на деликатната дипломатическа работа по избирането на ГС.

Тази договорно-правна база е допълнена със следните препоръки и уточнения, направени с резолюция 11/1 на ОС на ООН от 1946 г., например: (а) “желателно би било” СС да представи за разглеждане в ОС на ООН препоръка само за един кандидат за ГС на ООН; (б) ОС на ООН приема съответното решение по този въпрос чрез просто мнозинство (50% плюс един глас); (в) мандатът на първия ГС на ООН следва да е за не повече от пет години (с право на едно преизбиране). За подчертаване на „временния характер“ на тези – политически по своя характер – норми, резолюцията напомня, че както ОС на ООН, така и СС ще могат в бъдеще да решат дали да променят така определените условия за работа (т.е. мандата) на ГС на ООН.

На практика, обаче, тази стара резолюция на ОС на ООН установи траен политически прецедент, който никой досега не е успял да промени, независимо от настойчивите искания на редица заинтересовани страни. Предложените промени за единичен мандат от 7 години и за препоръчването на повече от един кандидат от СС биха дали възможност на ОС, а не на СС, да направи действителен избор на най‑подходящата личност за ГС. Цели се също на поста на ГС да се осигури по‑голяма независимост, като се ограничи стремежът на вече назначената личност непременно да се „хареса“ на ключовите играчи в ООН с оглед на повторното му избиране. Този стремеж понякога «налага» ГС донякъде да загърби ролята си на морален стожер, пример за подражание и лидер в трудни международни ситуации.

Две последващи резолюции на ОС на ООН (A/RES/51/241 (1997))[9] и A/RES/60/286 (2006)) подчертават ключовата роля на ОС на ООН и необходимостта от въвличане на всички страни-членки в селекционния процес, като същевременно окуражават поддържането на постоянен диалог по този въпрос между председателите на ОС на ООН и на СС. Резолюцията от 1997 г. специално посочва правото на председателя на ОС на ООН да прави препоръки до СС по време на селекционния процес и призовава да се отделя необходимото внимание на „регионалната ротация“ и на „равенството между половете“. Това цели тези две основни изисквания в ООН да могат да имат известно коригиращо или дори направляващо въздействие върху процеса на селектиране на „най-добрия кандидат“ за ГС, което да бъде по-близко до практиката за кадрово изграждане на Секретариата на ООН и за назначаване на подходящи личности на ръководни позиции в органите за вземане на решения по политиките на организацията.

На неофициално процесуално равнище, през 1996 г. СС на ООН одобри предложените „ръководните правила на Уизнумурти“[10], с цел да се улесни процесът на селектиране на ГС на ООН в Съвета. Тези правила предвиждат, между другото, че: (а) всяка страна-членка на СС или всяка друга страна‑членка на ООН може да предложи на председателя на СС един или няколко кандидата (напр. последователно в хода на селекцията в СС на преди издигнатите кандидати – бел. на автора), заедно с кратко тяхно резюме, вкл. такива, които имат различна от нейната националност; (б) независимо че решенията на СС се вземат с гласуване, изисква се Съветът да положи усилия да постигне консенсус, което не трябва да отлага решението[11]; (в) обсъжданията в СС за съгласуването на препоръка за определен кандидат могат да бъдат във формата на консултации в пълен състав на СС, при отсъствие на представители на ГС и служители от Секретариата на ООН; (г) председателят на СС трябва да подготви списък на предлаганите от страни‑членки кандидати, който периодично да бъде осъвременяван и незабавно разпространяван до всички страни-членки на Съвета, като процесът на селектиране може да започне в рамките на 48 часа след това, освен ако се вземе друго решение; (д) шансовете на всеки кандидат в процеса на селектиране могат да бъдат „претегляни“ периодично в СС чрез провеждането на неофициално гласуване за оценка на степента на подкрепа от различните групи страни-членки в Съвета (т.н. „straw polls“), с цел правилно да бъде определена следващата стъпка на процеса; (е) СС може да проведе няколко такива неофициални гласувания, които могат да включат и нови кандидати, предложени от страни-членки.

С консенсусното приемане през септември 2015 г. на резолюция 69/321(2015), ОС на ООН утвърди официално някои от „ръководните правила на Уизнумурти“ като важни (широко прилагани) процесуални елементи при селектирането на кандидати за ГС. Наред с тях, обаче, в селекционната практика на ООН бяха включени и други нови елементи, с които се поставя акцент върху качествата (“merit‑based process”) и натрупания опит на кандидатите, критериите за тяхната оценка и осигуряването на прозрачност на цялостния процес.

Заинтересованите страни-членки, отделни неправителствени организации и редица политически анализатори продължават да настояват обаче за възприемането на допълнителни идеи за реформиране на селекционния процес, които вероятно ще намерят някакво място на предстоящите неофициални консултации на страните-членки. Това може да включи предложенията: (а) СС да положи усилия да постигне съгласие за препоръчването «до три» подходящи кандидата за ГС, при което – освен ако СС не препоръча само една кандидатура (било то от мъжки или женски пол) – сред препоръчаните няколко личности да има поне една номинирана жена[12]; (б) предвид важността на функциите на ГС на ООН в условията на 21‑я век, ОС на ООН да разгледа целесъобразността от приемането на решение за назначаване на ГС на ООН с квалифицирано (2/3) мнозинство (вместо със сега изискваното „просто мнозинство“ от 50%), с което да се осигури по-голяма политическа подкрепа за осъществяване на отговорните функции на следващия ГС на ООН[13]; (в) по време на процеса на последователно гласуване по препоръчаните от СС кандидати, да бъде оттеглена всяка кандидатура, получила подкрепа на по-малко от 50% от гласуващите страни;  (г) ако нито един от препоръчаните от СС кандидати не получи необходимото мнозинство в ОС на ООН, СС да започне отново процес на селектиране, за да може да препоръча други подходящи кандидати за ГС.

Както официалните правила за назначаване на ГС, така и действащите неофициални процедури показват, че процесът на селектиране на кандидатите за ГС на ООН е сложна политическа задача, която е отговорност преди всичко на СС, особено на петте постоянни членки на Съвета. Без подкрепата на тази група страни, СС не може да постигне съгласие да препоръча който и да е било кандидат. В допълнение на необходимото единодушие на петте постоянни членки на СС, официалните процедурни правила за вземане на решения от Съвета изискват положително отношение и от четири непостоянни страни‑членки на Съвета, т.е. необходими са общо девет гласа в подкрепа на кандидатурата. Понастоящем не е реалистично да се очаква, че това изискване на процедурните правила, което произтича от Устава на ООН, може да бъде променено[14].

Предвид на тази договорно-правна рамка на цялостния селекционен процес, желанието да се издигне ролята на ОС на ООН в търсенето на «най‑добрия кандидат» неизбежно ограничава предлаганите реформи до: (а) установяване на една по‑прозрачна и достъпна за всички процедура за набиране на кандидати, която да има ясно структурирани стъпки и срокове за действие, определени съвместно от председателите на ОС и СС; и (б) организиране на прослушвания в рамките на неофициалните консултации в два от основните органи на ООН (ОС и СС), които да са открити за участие на всички страни-членки. Наред с това, продължават да се правят опити за въвеждане на общи за всички критерии за селектиране на кандидатурите на основата на обективна оценка на техните индивидуални качества. На първо време, като минимум се цели да се осигури по‑голяма прозрачност на действително прилаганите критерии за селекция в СС на ООН.

Оценка на качествата на кандидатите

В практиката на ООН вече съществуват и се прилагат неофициално определени изисквания за качествата на кандидатите за лидер, с които се оценява тяхната „пригодност“ да работят успешно на най‑високия пост в ООН. Част от тях са възникнали естествено в хода на предишните избирателни кампании и неофициални дискусии в СС за селектиране на „най‑добрия кандидат“. Издигат се и редица нови идеи, които вероятно ще станат обект на конкретно разглеждане в близкото бъдеще.

Примери за такъв вид изисквания към потенциалните кандидати са: (а) граждани на петте постоянни членки на СС на ООН за ГС не могат да бъдат номинирани, тъй като тези страни вече притежават значителни възможности да влияят върху цялостния процес чрез правото си на вето; (б) кандидатите следва да бъдат номинирани от малки или средно големи страни‑членки[15]; (в) не могат да бъдат номинирани личности, които вече са били ГС на ООН, президенти или премиер-министри на страни‑членки; (г) номинираните кандидати следва да говорят английски и френски език, които са утвърдени като двата работни езика в неофициалната дейност на ООН; (д) номинираните кандидати следва да имат богат професионален опит в областта на международните отношения като представители на своите страни или в международни правителствени организации, както и дълбоки знания и разбиране на функционирането на ООН и нейната система от международни организации; (е) (предвид на това изискване) минимум от 15 години на натрупан международен опит в тази област би било важно изискване за успешното селектиране, като такива кандидати трябва да бъдат на възраст над 50 години.

В този контекст, неправителствени организации и отделни политически анализатори[16] предлагат да бъде официално въведен пакет от общи за всички изисквания, с които да се оценява „професионалното качество“ и „пригодността“ на кандидатите за успешна работа на поста на ГС на ООН. По този начин се цели да бъде ограничен броят на обсъжданите в СС на ООН претенденти само до кръга на наистина качествените и перспективни кандидати.

От номинираните кандидати би се очаквало, например: (а) да могат да демонстрират дълбоко и всеобхватно разбиране на ролята и функциите на системата на ООН, както и своята ангажираност с целите и принципите на Устава на ООН, вкл. за поддържане на мира и международната сигурност, защита на правата на човека и съдействие за икономическото, културно и социално развитие на народите; (б) да имат доказан висок морален авторитет, чувство на независимост, почтеност и смелост; (в) да могат да демонстрират капацитет на лидери в морално, интелектуално и политическо отношение, както и способност да поведат цялата система от международни организации на ООН; (г) да притежават доказана способност да управляват сложна международна организация; (д) да притежават дипломатически такт и значими медиаторски умения за разрешаване на възникващи проблеми; (е) да имат ораторски умения и да познават добре методите на работа на медиите, за да могат да бъдат ефективни и убедителни комуникатори;  (ж) да имат доказано добро разбиране на работата в многокултурна и разноезична среда; (з) да проявяват чувствителност по въпросите на равенството и да демонстрират дълбоко уважение към междукултурните различия на хората; (з) да притежават доказано желание и стремеж за работа с гражданското общество и с всички други международни партньори на ООН.

Непоследователно прилагане на принципите

От 1945 г. досега на най-високия пост в ООН са били назначени осем души, но досега на него никога не е бил избиран представител от Източна Европа (която е една от петте официално съществуващи регионални групи на организацията), нито пък е била назначавана жена от който и да е било регион в света. Причините за тази непоследователност в прилагане на два от основните принципи на ООН – за справедливото регионално ротиране и за равенството на половете – се коренят не само в особеностите на дългия период на „студената война“, но и в дълбоко вкоренените предразсъдъци у много страни-членки. На практика, това е недопустима дискриминация, за която се счита, че следва да бъде отстранена в най-скоро време.

Регионалното ротиране

Наистина, в ООН все по-широко се приема разбирането, че е дошъл моментът да бъде коригирано недостатъчно последователното прилагане на принципа за справедливо географско ротиране на поста на ГС между регионалните групи на ООН. Следва да се има предвид обаче, че този вид ротация все пак е подчинена на главния стремеж на повечето страни-членки на ООН да бъде назначен „най‑добрият кандидат“, който следва да бъде приемлив както за петте постоянни членки на СС, така и за мнозинството страни в ОС на ООН[17]. Съвместяването на тези две изисквания очевидно би позволило на един силен, официално номиниран кандидат да постигне успех, който да е в интерес на всички страни от съответния регион. Обратното, един сравнително посредствен – по специфичните стандарти на ООН – кандидат не би имал значителни шансове за такъв успех само защото е номиниран от страна, принадлежаща на «недобре представена» досега регионална група на ООН. За да заслужи този своеобразен «регионален бонус», номинираният кандидат явно трябва да притежава доказани забележителни професионални качества и значим опит в ООН, защото тази личност е призвана да служи на страните от всички регионално-политически групи.

Политическа реалност на 21-я век е, че страни от всеки географско‑политически регион на ООН, вкл. от Източна Европа, разполагат с опитни кадри и са в състояние да номинират силни свои кандидатури за ГС, които са достойни за тяхното сериозно разглеждане. Понастоящем, Източна Европа очевидно е една от петте групи страни-членки, която има най‑голямото морално право да настоява да бъде коригирана съществуващата непоследователност, граничеща с дискриминация, в прилагането на принципа за страведливо географско ротиране. Това не означава, че лесно могат да бъдат «охладени» вече заявените големи апетити за по-нататъшно кариерно развитие на редица «напористи кандидати» (особено от женски пол, напр. от Латинска Америка, Тихоокеанския район и Западна Европа), които идват от «добре представени» региони в досегашното ротиране на поста на ГС на ООН. Това не би могло да бъде постигнато от само себе си, без добре организираната, активна и аргументирана предизборна кампания от страна на номиниращата държава, както и на добре премислените многостранни и двустранни дипломатически усилия на нейните представители в ООН.

Доколкото изборите за ГС на ООН са с тайно гласуване и при липсата на каквото и да е било обяснение на заетите от страните-членки позиции, не може да има никакви гаранция, че ще надделее справедливият – за страните от Източна Европа – избор при назначаване на следващия ГС на ООН. Предвид на това, необходими са много активни и целенасочени усилия на заинтересованите от това страни, за да се утвърди прагматичното правило, че – при кандидати с равни професионални качества и значим опит в работата на ООН – предимство следва да бъде дадено на кандидатура, издигната от страна, принадлежаща на «недопредставена» досега регионална група. По този начин би било възможно да бъде постигнат желаният баланс в осигуряването на „равна възможност“ за всички регионални групи да поемат отговорност в осъществяване на лидерските функции в системата на ООН.

В перспектива, след завършване на ротацията на всички сега съществуващи в ООН регионално-политически групи (т.е. след задоволяване на сегашните основателни претенции на Източна Европа), ротирането би следвало да започне да се осъществява по азбучен ред на английското наименование на географските региони, така както става в редица други междуправителствени организации. Списъкът на досегашните Генерални секретари на ООН трябва да бъде взет под внимание при фокусиране на новия селекционен процес върху квалифицирани кандидати от регионалната група, чийто «ред» идва в хода на установената ротационна практика. При отсъствието на приемливи кандидати от този регион може, разбира се, да се наложи да се премине към разглеждането на достатъчно квалифицирани кандидати, номинирани от страни, принадлежащи на следващата – по азбучен ред- регионална група на ООН. Това вече е утвърдена практика в други междуправителствени организации.

Равенството на половете

По линия на „равенството на половете“, въвеждането на реалистични подобрения във вече развиващия се процес на номиниране обективно увеличава шансовете за успех на силни „женски кандидатури“, особено от Източна Европа. Необходимо е номинираните кандидатки да могат да демонстрират в ООН наличието на значими лидерски качества, дипломатически и комуникационни умения, дълбоки познания и продължителен опит в глобалната система на ООН.

Това е така, тъй като настойчивите искания за «осигуряване на равенство на половете» или за «предоставянето на равна възможност на двата пола» да дадат своя принос на поста на ГС на ООН вече придоби голяма популярност. Това е част от исканията на глобално разгърналото се движение – особено в развитите и демократично настроени страни – търсещо ефективни форми и средства за реализиране на големия потенциал на най-достойните представители на женския пол да управляват успешно. В редица страни от Европейския съюз, например, това искане дори е придобило законовата форма на «задължителни квоти за женския пол» при назначаването на талантливи кандидати на ръководни позиции в менажерските структури на големи корпорации, държавни и обществени институции. Твърде изявени международни неправителствени организации водят все по-успешни кампании, които да доведат до този резултат и в рамките на ООН (напр. “1 for 7 Billion”).

В резултат на това и в съответствие с резолюция 69/321(2015) на ОС на ООН, в скоро време всички страни‑членки на ООН ще бъдат специално поканени да номинират кандидати от женски пол, които да отговарят на по‑горе изложените изисквания за качествата на кандидатите за ГС. По време на селекционния процес, вероятно ще има сериозни усилия да бъдат взети предвид висококвалифицираните номинирани кандидати от женски пол, които са с голям опит на работа в ООН, в съответствие с принципа за равенството на половете. Няма съмнение, че крайната цел ще бъде да се коригира отдавна установената практика на назначаването единствено на мъже на поста на ГС. По този начин, ще се даде принос също за създаването на по-добър общ баланс между двата пола в Секретариата на ООН.

Перспективите пред България

На сегашния етап, успехът на официалната кандидатура на България в започващия процес на номиниране, прослушване и селектиране в рамките на процедурите на ООН в голяма степен зависи от откриващите се перспективи пред регионалната група на Източна Европа. Най‑добрата обща стратегия на тези страни би било обединяването им около една „очевидно избираема“ силна кандидатура, издигната официално от страна в региона. При такова развитие би могло да се очаква, че някои от останалите квалифицирани кандидати от същия регион, които са дали предимство на водещата кандидатура, ще получат необходимото признание – на подходящо административно равнище в Секретариата на ООН – след избиране на новия ГС.

Една общо подкрепена кандидатура би била лесно приета от останалите регионални групи, които вече широко признават, че източноевропейците имат моралното право да очакват положително за тях развитие при условие, че представят силни свои кандидати. В противен случай, на арената на дипломатическото съперничество за най-високия пост в ООН ще се изправят множество други силни кандидати, вкл. от женски пол, които вече се обсъждат в очакване на възможен „провал на Източна Европа“. Успешният опит на изборите за Генерален директор на ЮНЕСКО през 2007 г. и 2012 г. в полза на българската кандидатура демонстрира валидността и откриващите се положителни перспективи пред региона при следването на „обща стратегия“.

Първите важни стъпки в това направление вече са направени. Още през ноември 2014 г., регионалната група на Източна Европа в ООН изпрати до всички постоянни представителства към ООН в Ню Йорк съвместно писмо[18], в което категорично се заявява, че е ротационен ред именно на подходящ източноевропейски представител да оглави ООН. Наред с това, единствената страна от региона (Русия), която е постоянен член на СС на ООН и има право на вето при приемането на препоръка от СС за всеки конкретен кандидат, настоя[19] да бъде уважено това правило. По този повод, Русия обърна също внимание към наличието на силни кандидатури на достойни жени от Източна Европа, притежаващи значим международен авторитет. Спомената бе единствено официално издигнатата и подкрепена – последователно от едно ляво и от едно дясно правителство в България – кандидатура на г‑жа Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО. Това заявление на Русия, направено още в началния етап на кампанията за ГС на ООН, може да се изтълкува също като полезно предупреждение, а дори и като „регионална гаранция“, срещу евентуални необосновани претенции към този пост на кандидати от страни в други регионални групи на ООН. То очевидно е и индиректно напомняне за „юридически необходимата“ подкрепа на Русия за всеки конкретен кандидат от региона на Източна Европа.

Такава подкрепа българската кандидатура трябва да получи също от САЩ, Франция, Китай и Великобритания, за което вече има сериозни индикации. Само по себе си, осигуряването на подкрепа от всички постоянни членки на СС е достатъчно трудна политическа задача, особено в сегашната сложна геостратегическа обстановка в региона, произтичаща от кризите в някои «горещи точки» на глобално съперничество, особено Украйна и Сирия. Издигнатата от България кандидатура, обаче, има всички шансове да постигне точно това, стига отговорните държавни фактори в страната да действат съвместно, съгласувано и последователно и да продължат да проявяват политическа зрялост и чувство за национална отговорност.

Към настоящия момент, прави впечатление сравнително положителното предварително отношение към издигнатата българска кандидатура не само от страна на Русия, но и от САЩ. Това са двете постоянни членки на СС на ООН, които обикновено задават общия тон на селекционната работа на Съвета за ГС на ООН. Сегашният Генералният директор на ЮНЕСКО неведнъж е предприемала успешни международни акции, получили открита подкрепа от висши представители на администрацията на президента Барак Обама. Не бива да се забравя също, че изборите за ГС на ООН ще се проведат по време на неговия президенски мандат. Наред с това, във вече разгърналата се политическа кампания за новите президентски избори в САЩ през ноември 2016 г., една друга силно изявена кандидатура на жена (г-жа Хилари Клинтън) с признати заслуги за сегашната администрация на САЩ, има големи шансове да бъде един от успешните кандидати за президент от демократическата партия. Това очевидно открива възможност да се създаде подходяща атмосфера на изборите за ГС на ООН в Ню Йорк и да се даде тласък на настоятелните искания да бъдат подкрепени преди всичко кандидатурите на достойни жени в изборите за ГС на ООН.

Франция и Китай също се отнасят окуражително към качествата, проявени от сегашния Генерален директор на ЮНЕСКО. Президентът на Китай лично изрази голяма подкрепа за лидерката на ЮНЕСКО чрез своето лично посещение в тази организация, което бе една безпрецедентна стъпка. Франция очевидно подкрепя официалния кандидат на България, който има значителни заслуги за утвърждаване на франкофонията в света, а Париж изисква номинираните кандидати за ГС на ООН непременно да използват френски език в своята работа. На свой ред, Великобритания е една от активните страни, работещи за назначаването на достойна жена за ГС на ООН. Дори и да фаворизира една от силните женски кандидатури на страна от британската общност в регион, който вече е излъчвал действащ ГС на ООН, Лондон не може да не се съобрази с евентуалното общо искане в ООН да се даде предмство на силен кандидат от Източна Европа, ако той е приемлив за останалите страни-постоянни членки на СС. Аналите на съвременните международни отношения демонстрират, че британската позиция по глобални въпроси със стратегическо значение, вкл. в ООН, много рядко се е различавала от тази на САЩ.

Както показва историята на ООН, нейните страни-членки, вкл. постоянните членки на СС, се интересуват преди всичко от доказаните управленски и лидерски качества на силните кандидати за ГС на ООН. В тези среди никой не обръща сериозно внимание на национално‑политическата или религиозна ориентация на кандидатите, към която всички се отнасят обаче с голямо уважение. Предвид на това, спорадично разпалваният политически дебат у нас за това «кой би бил най-добрият кандидат от България за поста на ГС на ООН» изглежда съвсем излишна, особено на фона на вече издигната от българското правителство официална кандидатура за ГС на ООН. Нещо повече, проведените досега обществени допитвания ясно показват, че силният кандидат от женски пол е именно г-жа Ирина Бокова, която е направила много за България през своята национална и международна кариера, а и именно тя има най-големи шансове за успех в ООН. Независимо от това, ако се допусне – против здравия политически разум – този вътрешно‑политически дебат да продължи, не е изключено той да «успее» да навреди на официалната българска кандидатура чрез изпращане на двусмислен сигнал към страните-членки на ООН относно нейната сериозност и стабилност. Това би намалило шансовете за успех на България, която по този начин дори би могла – съвсем незаслужено – да загуби[20] предстоящата надпревара за поста на ГС, преди още тя да се е разгърнала в ООН.

Официалната кандидатура на България в лицето на сегашния Генерален директор на ЮНЕСКО очевидно е много силна, както свидетелстват опитите за ранна международна класация на досега издигнатите кандидатури[21]. Лесно може да се види, че тя удовлетворява всички изисквания за един „явно избираем кандидат“, благодарение на нейните дипломатически качества, впечатляващ опит от работата в ООН, доказано умение да управлява ефективно и ефикасно (в течение на два мандата) най-голямата специализирана организация в системата на ООН, както и неоспоримите й умения да комуникира на няколко официални езика на ООН, да убеждава политически представители и да се проявява като увлекателен лидер в системата на ООН. Това са качества и способности, които са абсолютно необходими за успешна работа като ГС на ООН. Затова, редица независими политически наблюдатели в света я поставят на водещо място в текущата класация на силните кандидати, макар че всички разбират, че това все още не е достатъчно условие за нейното селектиране в СС и назначаването й от ОС на ООН. Окуражаващо за България е, че официалната българска кандидатура, излъчена и подкрепена от две български правителства, вече фигурира на достойно място[21 [22] във всеки компетентно съставен дипломатически списък на обещаващи кандидати за ГС на ООН, а нейните достойнства се обсъждат на високо професионално равнище.

Добри кандидатури са издигнати или се планира да бъдат издигнати и от други страни от Източна Европа – напр. от Литва, Македония, Словения, Словакия, Сърбия и Хърватска. Обективно предимство[23] в предстоящата избирателна кампания за следващ ГС на ООН очевидно се очертава да имат кандидатите от женски пол, без да се пренебрегват впечатляващите достойнства и на традиционните мъжки кандидатури от региона. Това на практика вероятно ще сведе «регионалното съперничество» до двете официални кандидатури на достойни жени – от България и Хърватска, които имат нееднакви шансове за успех на следващия етап от надпреварата – в самото ООН. Особено важен в този контекст би имал характерът и продължителността на техния личен опит в системата на ООН и задоволяването на някои други ключови критерия за «качествен ГС». Очаква се другите обсъждани кандидатури от Източна Европа да имат сериозни трудности да се класират на водещо място по редица индивидуални (за всеки кандидат) причини, напр. защото е от мъжки пол, или е заемал твърде висок държавен пост (президент или премиер-министър, които постове не се «котират» в СС за равнището на ГС на ООН[21]), или не би могъл да разчита на подкрепата на Русия[24] предвид на досега заетата позиция по важни въпроси на международната и регионалната сигурност, или има ограничен опит на сравнително нисък пост в Секретариата на ООН или нейната система от международни организации, или въобще няма опит за работа в ООН.

В оставащия период до изборите в Ню Йорк през есента на 2016 г., предстои активна избирателна кампания за всички перспективни кандидати за ГС на ООН, вкл. на официалната кандидатка на България. На първия етап, работата за лансиране и осигуряване на широка подкрепа за нашата кандидатура следва да се води от българската дипломатическа служба както на неофициални многостранни консултации в ООН, така и на двустранна основа с ключовите страни-членки в СС и ОС на ООН. По-късно, към тези усилия в рамките на ООН ще е необходимо да се включи и самата кандидатка, чиито качества ще бъдат оценявани на място от страните-членки. На очертаващите се прослушвания в основните органи на ООН представителите на страните‑членки ще имат възможност да оценят директно и по достойнство професионализма, опита, уменията и визията на българската кандидатка за ГС на ООН относно бъдещата дейност на Организацията.

[1] http://www.unsg.org/role.htmlOne World Posting

[2]  Предложения за реформи в селекционния процес са предлагани многократно и са били подкрепени от мнозинството страни-членки (напр. консенсусните резолюции на ОС на ООН 51/241 (1997),60/286 (2006),64/301 (2010) и 67/297 (2013)). Докладът от 2009 г. на Обединената служба за инспекции в системата на ООН (JIU/REP/2009/8) относно практиката на селектиране и условията за назначаване на висшия ръководен състав подкрепи призивите за реформи (https://www.unjiu.org/en/reports-notes/archive/). Този доклад (стр. 8‑27) посочи също организациите в системата на ООН, които вече прилагат модерни форми за селектиране, прослушване и назначаване на кандидатите за техни лидери, вкл. ЮНЕСКО, ЮНИДО, МААЕ, МОТ, ФАО, СТВТО, ИКАО, СОИС, МВФ, СБ и СТО.

[3]    Кампанията на неправителствена организацията “1 for 7 Billion” (http://www.1for7billion.org) представи редица конкретни идеи за промени в селекционната практика на ООН;  Канада излезе с неофициални предложения за по-умерени, но важни процедурни подобрения на тази практика (http://www.unsgselection.org/files/Canada_non-paper_SG_selection.pdf); Международният форум “How the Next UN SecretaryGeneral Will Be Chosen в социалната LinkedIn мрежа също публикува някои компромисни идеи за постигането на по-голяма прозрачност и справедливост на процеса (https://www.linkedin.com/pulse/some-ideas-greater-transparency-process-selection-un-morales-pedraza?trk=prof-post); Редица активни страни-членки на ООН – Коста Рика, Индия, Индонезия, Малайзия, Еквадор, Колумбия, Финландия, Гватемала, Куба, Бразилия, Хърватска, Естония и Великобритания – придвижиха тези идеи в рамките на продължаващата неофициална дискусия за «ревитализиране на работата на ООН» и успяха да постигнат приемането на някои от тях.

[4] Виж протокола за заседанието на ОС на ООН от 11 септември 2015 г. http://www.un.org/press/en/ 2015/ga11677.doc.htm.

[5]  Виж http://www.un.org/pga/140915_closingstatement-69-ga/ – заключително слово на председателя на 69-тата сесия на ОС на ООН.

[6]  Виж  http://www.un.org/pga/70/2015/09/14/openingspeech/ – електронна страница на председателя на 70-та сесия на ОС на ООН.

[7] Процедурно правило 48 (СС) предвижда СС обикновено да се събира на открити заседания, освен ако не реши по някакъв друг начин. Същевременно се конкретизира, че «всяка препоръка до ОС на ООН относно назначаване на ГС ще бъде обсъждана и ще бъде взето решение на закрито заседание“. Процедурно правило 141 (ОС) предвижда, „когато СС внесе препоръка за назначаване на ГС, ОС на ООН да разгледа тази препоръка и да гласува по нея чрез тайно гласуване на закрито свое  заседание“ (виж http://www.un.org/en/sc/about/rules/ и http://www.un.org/ en/ga/about/ropga/).

[8] Съгласно член 108 и член 109 на Устава на ООН, всяка промяна в него изисква не само приемането й (на специална конференция по този въпрос) с подкрепата на квалифицирано мнозинство страни-членки (2/3 от гласовете), но и ратифицирането й от 2/3 от страните членки, вкл. постоянните членки на СС (т.е. те имат право на вето) – http://www.un.org/en/documents/ charter/chapter18.shtml .

[9] Виж http://www.unsgselection.org/files/UN_GARes_UNSG_22Aug97.pdf и резолюции 64/301(2010) и 67/297 (2013).

[10] 1996 Wisnumurti Guidelines“, по името на председателя на СС на ООН през м. ноември 1996 г., посланик Нугрохо Уизнумурти, постоянен представител на Индонезия, под чието ръководство СС е приел няколко неофициални правила за улесняване на процеса на селектиране на ГС на ООН.

[11] Параграф 61 на резолюция 51/241 (1997) изисква (за да се осигури гладък и ефикасен преход). ГС да бъде назначен колкото е възможно по-скоро, за предпочитане не по-късно от един месец преди изтичането на мандата за работа на действащия ГС.

[12] Формулата «до три» е опит да се постигне компромис между страните, настояващи СС да препоръча само една номинирана личност, и тези предпочитащи СС непременно да излезе с три такива препоръки. Доколкото е обективно по-трудно СС да се съгласи върху повече от една номинирана кандидатура, но все пак това може да се окаже възможно, компромисното предложение цели да улесни избора на СС с гъвкавото формулиране само на целта на тези усилия, без да я определя точно (виж напр. доклад на дискусионен форум по този въпрос на социалната мрежа LinkedIn https://www.linkedin.com/pulse/ greatertransparencyprocessselectionunradoslavdeyanov. Тази формулировка търси също възможност да превърне в правило търсенето на подходящи за препоръчване кандидатите от женски пол.

[13] В това предложение на редица развиващи се страни вероятно се крие и стремеж да се създаде удобен за тях инструмент чрез който именно предпочитаният от тях «препоръчан кандидат» да може да бъде избран в ОС за ГС, предвид на очакването, че тези групи страни по-лесно биха мобилизирали 2/3 от страните-членки в полза на такъв кандидат, докато останалите «препоръчани кандидати» могат да бъдат принудени да се оттеглят поради отсъствието на 50% подкрепа, политически инженирана от тях, в последователните гласувания в ОС на ООН.

[14] Член 40 на процедурните правила на СС по въпроса за гласуването в Съвета (http://www.un. org/en/ sc/about/rules/chapter7.shtml).

[15] Например, в хода на една от предишните кампания за селектиране на кандидати за ГС на ООН, САЩ обосноваха своето вето срещу кандидат, номиниран от Индия с аргумента, че той идва от голяма страна-членка на ООН, която дори разполага с ядрено оръжие. Въобще, стремежът е да се внесе по-голямо чувство за справедливост при разпределение на «водещите роли» в света, като се ограничат възможностите на по-големите страни да влияят твърде много върху глобалните процеси, използвайки институцията на ГС на ООН.

[16] Например, неправителствената организация “1 for 7 Billion (http://www.1for7billion .org).  Виж също компромисните идеи на международния дискусионен форум в LinkedIn за по‑голяма прозрачност, справедливост и ефективност на процеса за селектиране на следващия ГС на ООН (https://www.linkedin.com/pulse/greater-transparency-process-selection-un-radoslav-deyanov?trk=%20 prof-post).

[17] Параграф 59 на резолюция 51/241 (1997) постановява, че „в процеса на идентифициране и назначаване на най-добрия кандидат за поста на ГС на ООН, подобаващо внимание ще продължи да бъде отделено на регионалната ротация и ще бъде също отделено на равенството на половете“.

[18] “Eastern European States Ask for UNSG Post” by Tony Fleming, 6 February 2015, Global Memohttp://globalmemo.org/2015/02/06/eastern-european-states-ask-for-unsg-post/.

[19] Заявление на посл. Виталий Чуркин, постоянен представител на Русия в ООН, Ню Йорк, 10 септ. 2015

[20] Андрей Райчев, „Без двойна политика за шеф на ООН! Ирина Бокова има реален шанс, но някои предпочитат отборът на България да загуби», в.“24 Часа“, 30 септември 2015 г.

[21] Joel Ruet, „Meet the Prospective Next UN Secretary-General”, Diplomatic Courier, 1 October 2015, http://www.diplomaticourier.com/2015/10/01/meet-the-prospective-next-un-secretary-general/ .

[22] Виж списък на водещите официални кандидатури и други потенциални кандидати за ГС на ООН към край на м. септември 2015 г. – http://www.1for7billion.org/candidates .

[23] “We are ready for Madame Secretary-General” by Barbara Judge, Foreign Policy, 14 September 2015 (http://foreignpolicy.com/2015/09/14/united-nations-ban-ki-moon-merkel/)

[24] Joel Ruet, “How the Next UN Secretary-General Will be Chosen”, Diplomatic Courier, 29 July 2015, http://www.diplomaticourier.com/how-the-next-un-secretary-general-will-be-chosen/

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe