• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

kambanaЕдва ли към днешна дата можем да твърдим, че преходът в България веднъж и завинаги е завършил. Местните избори обаче дадоха достатъчно и твърде ясни сигнали и индикации за тенденциите в политическия живот на страната за периода до парламентарните избори. Те показаха, че поне няколко фактора са на път постепенно да изчезнат от българската политика

На първо място и с най-дългосрочни последствия е

залезът на революционната десница.

Тази десница, която организираше протестни шествия с дрънкащи тенджери, която строеше барикади и виждаше “демократични измерения” в подпалването на партийния дом и парламента. Тази десница, чиято питателна среда е кризата и която сама инспирира кризи и конфронтация, за да утвърждава своя мотив за съществуване. Тя вече е част от политическата история на прехода, но не и от бъдещето на политическата система на страната. Опитите да се ревитализира противопоставянето комунизъм – антикомунизъм и да се залага на отрицанието на “нереформираната БСП” са последните отгласи на фронтовото начало в българската политика. Неслучайно тяхната чуваемост в обществото е твърде ограничена. Успешното представяне на отделни кандидати на десницата  само потвърждават подобна теза – на успехи може да разчита само диалогичното, неконфронтационното политическо поведение. Това на практика означава, че революционното СДС също си отива. Между впрочем – както това стана във всички други страни от Източна Европа. Което само по себе си е елемент на нормализация. Затова и през следващите две години (до парламентарните избори) интригата в България ще е в борбата за дясното, в търсенето на автентични български консерватори.

От тази гледна точка навалицата в дясното пространство свидетелства по-скоро за

задълбочаване на кризата,

отколкото за наличието на вариантност за излизане от нея. Тя е израз не на стремеж за сътрудничество и взаимодействие, а на опити за овладяване на това поле, за заместване на досегашния СДС. Мизата е достатъчно примамлива – на десницата рано или късно също ще й дойде реда да управлява страната. Затова в тази част на политическия спектър първостепенната задача днес и на СДС-то на Костов, и на това на Н. Михайлова (ако има такова), и на Софиянски, Бакърджиев, ВМРО, БЗНС-НС, а отскоро и на Л.Дилов е да се заеме лидерската позиция именно вдясно от центъра. За част от тези формации това незадължително преминава през спечелването на местните избори в София или някои други големи градове. Не случайно основното послание на Н. Михайлова в нощта на изборите беше, че НДСВ се провали, а СДС е лидерът на дясното. Признанието на водещата позиция на СДС беше и цената, която Софиянски трябваше да плати, за да си осигури официална синя подкрепа за балотажа.

Местните избори отбелязаха края и на друг политически фeномен на прехода –

краят на непрестижността на левия вот.

Дори наличието на традиционния скрит вот на червените избиратели, водещ до подценяване на резултатите на левицата в предизборните сондажи, който социолозите отбелязват при всички досегашни избори,  не противоречи на подобна констатация. Това е особено отчетливо видно в градовете с харизматични кандидати за кметове на левицата, подкрепени от изключително широки социални групи и политически формации. Нещо повече, има достатъчно основания да се твърди, че днес вече е непрестижно да се гласува за СДС (бягството на електората към малките десни формации е израз именно на тази тенденция). Левицата е значително по-напред в своето реформиране и идейна идентификация. Както често се случва у нас, едва международното признание на този факт под формата на приемане на БСП в Социнтерна води до легитимирането и признаването му и в страната.

Друго интересно явление, съпровождащо оценката на изборите, са

опитите за трансфер на загубата.

За разлика от друг път, когато всички се обявяват за победители, този път очевидно загубилите се опитват да убедят общественото мнение, че загубата е не само тяхна, а и на всички останали, че тя е обща за цялата политическа класа. Ниската избирателна активност е реален факт, който всички трябва да отчитат. Което съвсем не означава, че в изборите няма победител. Има и той е достатъчно ясен. Това е левицата, независимо от политическата разновидност на нейните носители – БСП, Нова левица, Коалиция за България, не на последно място – и алтернативните леви кандидати. При това на места (Бургас, Враца, Ямбол, Перник и др.) левицата имаше самочувствието на толкова убедителен победител, че успя да победи сама себе си – става дума не само за мажоритарния вот за кметове, но и за силното представяне на алтернативните леви листи.

Сега дори въпросът не е толкова кой победи, а какво ще се случи и какво трябва да се случи след изборите. За разлика от друг път по въпроса за

интерпретацията на изборните резултати с оглед бъдещите политически действия

сега доста по-приглушено звучат гласовете както на еуфоричното ляво (използване на инерционния момент и курс към предсрочни избори за взимане на властта максимално бързо), така и на мазохистичното ляво (“не сме готови да управляваме, ще се провалим както при Жан”). Реализмът в оценките показва, че от една страна левицата има всички основания да очаква победа на следващите парламентарни избори, а от друга – че тя няма сериозни основания да се стреми към самостоятелно управление, дори и изборните резултати да позволяват това.

Любомир Кючуков

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe