• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Текстовете на материалите в сайта са във вида, предаден от авторите и не отразяват евентуални промени или съкращения, направени при изказвания на конференции, дискусии или къргли маси или при публикуването им в медии.

 

 

 

 

lyubomir_kyuchukov610_2Интервю на Росица Цонева с Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения

– Г-н Кючуков, Ивайло Калфин предложи България да използва възобновяването на преговорния процес на ЕС с Турция, за да постави отново въпроса за тракийските бежанци. Като зам.министър на външните работи вие ръководехте българския екип в двустранните ни преговори с Анкара, каква е историята?
– Ако говорим за историята по този въпрос, тя е стогодишна. Става дума за проблем от началото на миналия век, който периодично се е дискутирал в двустранните отношения. За пореден път сериозно обсъждане на въпроса за тракийските бежанци започна през 2008 г.след 10-годишно прекъсване. И то стана в резултат на постигнатата договореност между президентите Георги Първанов и Абдулах Гюл да създадат работни екипи по всички нерешени въпроси между България и Турция. Различното с всички предишни преговори беше това, че договорката бе постигната на най-високо ниво и обхващаше практически всички нерешени въпроси, които са няколко десетки. Преговорите започнаха много интензивно като екипите от двете страни бяха от над 50 човека и се оглавяваха от заместник-министри на външните работи.
– Какво включваше тази рамка?

– Тя включваше 4 големи кръга въпроси: имуществени и социални (включително въпросът за тракийските бежанци и за българските екзархийски имоти);енергетика и водна инфраструктура; река Резовска; трансгранични радиосмущения.
Когато говорим за тракийските бежанци, трябва да се спомене един много важен фактор. От наша страна бе направена изключително интензивна тригодишна подготовка. По инициатива на МвнР и на тогавашния директор на Държавна агенция “Архиви” Буряна Бужашка бяха прегледани огромно количество материали, престояли необработени близо сто години в архивите. За целта беше създаден специален екип от 25 души с редки езици (документите бяха на над 30 езика, част от тях – вече мъртви; стойността на имотите бе посочвана в над 40 вида валути, отдавна несъществуващи; топонимията на отделните ниви и имоти често бе с различни имена – турски, арабски, български, което допълнително объркваше картината). Когато стана ясно, че България вече разполага с един огромен масив обработени документи, Турция се съгласи да поднови преговорите, защото бе поставен под въпрос основният аргумент на турската страна – че няма документи за изоставените имоти.
– Т.е.сега документално сме готови да поставим въпроса за българските бежанци?

– Разговорите продължават, макар че по време на управлението на ГЕРБ интензивността им падна. И България ги водеше много отговорно и подготвено. Искам специално да отбележа нещо, което много често като че ли се забравя – за да са успешни едни двустранни преговори, трябва да има съгласие и взаимност и от двете страни. Не става дума някой да наложи мнение на другия. И България успя чрез достатъчно сериозни аргументи да реши някои тежки въпроси. Например, позитивно за нас беше разрешен проблемът с хидроенергийния проект “Горна Арда” и оттеглянето на арбитражния иск срещу България за 75 млн. дол. с готовност от турска страна при успех искът да се утрои. Беше подписана много позитивна за България консулска спогодба. При влизането на България в ЕС ние открихме своя консулска служба в Бурса, както и консулства в Битоля и Ниш при пълното съдействие от страна на Турция, Македония и Сърбия.
– А едновременно ли трябва да поставим въпроса за тракийските ни бежанци и в Европарламента, и в двустранни преговори с Турция?
– България беше успешна в преговорите, защото действаше координирано, многопосочно и използвайки целия си държавен, политически и обществен ресурс. Наред с дипломатическите усилия и предварителната детайлна разработка на позиции и аргументи бяха използвани и механизмите, които дава нашето представителство в ЕП като някои от евродепутатите ни бяха много активни по темата. Важно беше и взаимодействието на държавата със Съюза на Тракийските дружества. Той също разгърна кампания за събиране на документи от наследниците на тракийските ни бежанци. И не на последно място, имаше голяма обществена активност по проблема. Иначе казано – имаше държавна политика и целенасочено обществено усилие.
Подобно съчетание на подхода – на европейско и на двустранно ниво определено се оказа удачно. Благодарение на тази координация бе изваден от мъртва точка въпросът за възстановяване на българските екзархийски имоти в Турция – като се постигна включването му в съответните документи и в преговорните глави на Турция с ЕС. Когато обаче говорим за поставяне на въпроса на европейско ниво, винаги трябва да се има предвид следното. Двустранни въпроси могат да бъдат поставяни пред страните-кандидатки само през призмата на покриване на критериите за членство. ЕС не приема и не толерира решаване на двустранни въпроси чрез преговорите за членство.
– Има ли риск, както се е случвало, срещу темата за тракийските бежанци Анкара да постави въпроса за турските изселници и за приравняване на двете теми?
– Това е един от основните юридически проблеми, които са предмет на преговорите. Чрез т.н. Ангорски договор от 1925 г., България и Турция търсят решаването на въпроса с взаимните претенции. Но в нея се говори само за изселници и тя решава въпроса с имуществото на изселниците. А когато говорим за бежанците от Източна Тракия, очевидно не става дума за доброволно изселване, а за бягство от репресии. Бежанци или изселници – това тълкувание е основният спорен юридически проблем, който разделя двете страни. Има и няколко други документа, на които се позовава българската страна – Допълнителният протокол към Ангорския договор, както и Протоколът Башев – Чаглаянгил от 1966 г., които отварят възможността за такива преговори.
– Можем ли сега да поставим на масата и по-категорично някои теми, преди бежанската вълна да се превърне във вътрешнополитически проблем?
– Ако говорим за вълната от сирийски бежанци – този въпрос беше поставен от министър Вигенин при посещението му в Турция. Доколкото това са бежанци, прекосили необезпокоявани цялата територия на Турция и получили възможност да преминат нелегално границата с България, съвсем естествено е да се постави въпроса пред турската страна и за нейните отговорности по опазването на границата от нелегални мигранти. Генералният проблем тук, който съществува от години, е отказът на Турция да подпише спогодба за реадмисия, т.е. нелегалните емигранти да се връщат от страната, от която са влезли, което би дало възможност на България да връща нелегални мигранти в Турция. Турция отказва да подпише такава спогодба на двустранна основа, а иска споразумение с ЕС по въпроса. Това е пример за въпрос, по който работим на двустранно и европейско ниво и който присъства в преговорния процес на Турция за европейското й членство. И отново става дума за съвпадение при отстояването на българския национален интерес и покриване на критериите за членство от Турция. Само подписването на тази спогодба ще позволи да не се възпроизвежда този въпрос при всяка една бежанска криза в бъдеще.
-Трябва ли да посочим ли число, отвъд което да не приемаме повече бежанци?
– Въпросът не е само на количество, но и на качество. От една страна, трябва да осигурим нормални условия за тези бежанци, които са вече тук, но естествено следва да се търси ограничаване на нелегалното пресичане на границата. Да не забравяме, че в Турция има няколкостотин хиляди сирийски бежанци, няколко десетки хиляди в Италия. Това е проблем за целия ЕС и трябва да бъде намерено принципно решение на въпроса.
Това е изключително тежък и сложен проблем, който поставя под напрежение цялата система и ресурси на държавата, като за съжаление генерира и ксенофобски настроения в обществото. Не може осигуряването на нормални условия за живот на хора, реално бягащи от войната, да се постави под въпрос заради присъствие на отделни криминални елементи.
– Доколкото прогнозите на ООН за догодина са за още 2 млн.сирийски бежанци, задължителна ли е една национална стратегия?
– Да, трябва да имаме ясна политика спрямо бежанците – това е хуманитарен проблем, за който България не може да си затваря очите. По-големият въпросът е, че решение не може да бъде намерено от една държава и в рамките на една държава. Генералното решение може да бъде само международно и само едно – да се спре самият сирийски конфликт и да се постигне политическо решение на кризата там. Изглежда трудно постижимо на този етап, но всичко друго би било само ограничаване на щетите.
*Реадмисия – незаконни имигранти, които пристигат в страни от ЕС, биват връщани обратно

Translation
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe