• Годишен архив за 2018
  • Годишен архив за 2017
  • Годишен архив за 2016
  • Годишен архив за 2015
  • Годишен архив за 2014
  • Годишен архив за 2013
  • Годишен архив за 2012
  • Годишен архив за 2011
  • Годишен архив за 2010
  • Годишен архив за 2009
  • Годишен архив за 2008
  • Годишен архив за 2007
  • Годишен архив за 2006
  • Годишен архив за 2005
  • Годишен архив за 2004
  • Годишен архив за 2003
Traduction
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe
Le texte de ces matériaux dans le site sont sous la forme, présentés par les auteurs et ne reflètent pas les changements ou les coupures, déclarations faites lors de la conférence, discussions ou des tables Krga ou lors de leur publication dans les médias.

 

 

 

 

lyubomir_kyuchukov610_2Интервю на Росица Цонева с Любомир Кючуков, Directeur de l'Institut d'économie et relations internationales

Г-н Кючуков, Ивайло Калфин предложи България да използва възобновяването на преговорния процес на ЕС с Турция, за да постави отново въпроса за тракийските бежанци. Като зам.министър на външните работи вие ръководехте българския екип в двустранните ни преговори с Анкара, каква е историята?
Ако говорим за историята по този въпрос, тя е стогодишна. Става дума за проблем от началото на миналия век, който периодично се е дискутирал в двустранните отношения. За пореден път сериозно обсъждане на въпроса за тракийските бежанци започна през 2008 г.след 10-годишно прекъсване. И то стана в резултат на постигнатата договореност между президентите Георги Първанов и Абдулах Гюл да създадат работни екипи по всички нерешени въпроси между България и Турция. Различното с всички предишни преговори беше това, че договорката бе постигната на най-високо ниво и обхващаше практически всички нерешени въпроси, които са няколко десетки. Преговорите започнаха много интензивно като екипите от двете страни бяха от над 50 човека и се оглавяваха от заместник-министри на външните работи.
Какво включваше тази рамка?

Тя включваше 4 големи кръга въпроси: имуществени и социални (включително въпросът за тракийските бежанци и за българските екзархийски имоти);енергетика и водна инфраструктура; река Резовска; трансгранични радиосмущения.
Когато говорим за тракийските бежанци, трябва да се спомене един много важен фактор. От наша страна бе направена изключително интензивна тригодишна подготовка. По инициатива на МвнР и на тогавашния директор на Държавна агенция “Архиви” Буряна Бужашка бяха прегледани огромно количество материали, престояли необработени близо сто години в архивите. За целта беше създаден специален екип от 25 души с редки езици (документите бяха на над 30 езика, част от тях – вече мъртви; стойността на имотите бе посочвана в над 40 вида валути, отдавна несъществуващи; топонимията на отделните ниви и имоти често бе с различни имена – турски, арабски, български, което допълнително объркваше картината). Когато стана ясно, че България вече разполага с един огромен масив обработени документи, Турция се съгласи да поднови преговорите, защото бе поставен под въпрос основният аргумент на турската страна – че няма документи за изоставените имоти.
Т.е.сега документално сме готови да поставим въпроса за българските бежанци?

Разговорите продължават, макар че по време на управлението на ГЕРБ интензивността им падна. И България ги водеше много отговорно и подготвено. Искам специално да отбележа нещо, което много често като че ли се забравя – за да са успешни едни двустранни преговори, трябва да има съгласие и взаимност и от двете страни. Не става дума някой да наложи мнение на другия. И България успя чрез достатъчно сериозни аргументи да реши някои тежки въпроси. Например, позитивно за нас беше разрешен проблемът с хидроенергийния проект “Горна Арда” и оттеглянето на арбитражния иск срещу България за 75 million. дол. с готовност от турска страна при успех искът да се утрои. Беше подписана много позитивна за България консулска спогодба. При влизането на България в ЕС ние открихме своя консулска служба в Бурса, както и консулства в Битоля и Ниш при пълното съдействие от страна на Турция, Македония и Сърбия.
А едновременно ли трябва да поставим въпроса за тракийските ни бежанци и в Европарламента, и в двустранни преговори с Турция?
България беше успешна в преговорите, защото действаше координирано, многопосочно и използвайки целия си държавен, политически и обществен ресурс. Наред с дипломатическите усилия и предварителната детайлна разработка на позиции и аргументи бяха използвани и механизмите, които дава нашето представителство в ЕП като някои от евродепутатите ни бяха много активни по темата. Важно беше и взаимодействието на държавата със Съюза на Тракийските дружества. Той също разгърна кампания за събиране на документи от наследниците на тракийските ни бежанци. И не на последно място, имаше голяма обществена активност по проблема. Иначе казано – имаше държавна политика и целенасочено обществено усилие.
Подобно съчетание на подходана европейско и на двустранно ниво определено се оказа удачно. Благодарение на тази координация бе изваден от мъртва точка въпросът за възстановяване на българските екзархийски имоти в Турция – като се постигна включването му в съответните документи и в преговорните глави на Турция с ЕС. Когато обаче говорим за поставяне на въпроса на европейско ниво, винаги трябва да се има предвид следното. Двустранни въпроси могат да бъдат поставяни пред страните-кандидатки само през призмата на покриване на критериите за членство. ЕС не приема и не толерира решаване на двустранни въпроси чрез преговорите за членство.
Има ли риск, както се е случвало, срещу темата за тракийските бежанци Анкара да постави въпроса за турските изселници и за приравняване на двете теми?
Това е един от основните юридически проблеми, които са предмет на преговорите. Чрез т.н. Ангорски договор от 1925 M., България и Турция търсят решаването на въпроса с взаимните претенции. Но в нея се говори само за изселници и тя решава въпроса с имуществото на изселниците. А когато говорим за бежанците от Източна Тракия, очевидно не става дума за доброволно изселване, а за бягство от репресии. Бежанци или изселници – това тълкувание е основният спорен юридически проблем, който разделя двете страни. Има и няколко други документа, на които се позовава българската страна – Допълнителният протокол към Ангорския договор, както и Протоколът Башев – Чаглаянгил от 1966 M., които отварят възможността за такива преговори.
Можем ли сега да поставим на масата и по-категорично някои теми, преди бежанската вълна да се превърне във вътрешнополитически проблем?
Ако говорим за вълната от сирийски бежанци – този въпрос беше поставен от министър Вигенин при посещението му в Турция. Доколкото това са бежанци, прекосили необезпокоявани цялата територия на Турция и получили възможност да преминат нелегално границата с България, съвсем естествено е да се постави въпроса пред турската страна и за нейните отговорности по опазването на границата от нелегални мигранти. Генералният проблем тук, който съществува от години, е отказът на Турция да подпише спогодба за реадмисия, т.е. нелегалните емигранти да се връщат от страната, от която са влезли, което би дало възможност на България да връща нелегални мигранти в Турция. Турция отказва да подпише такава спогодба на двустранна основа, а иска споразумение с ЕС по въпроса. Това е пример за въпрос, по който работим на двустранно и европейско ниво и който присъства в преговорния процес на Турция за европейското й членство. И отново става дума за съвпадение при отстояването на българския национален интерес и покриване на критериите за членство от Турция. Само подписването на тази спогодба ще позволи да не се възпроизвежда този въпрос при всяка една бежанска криза в бъдеще.
-Трябва ли да посочим ли число, отвъд което да не приемаме повече бежанци?
Въпросът не е само на количество, но и на качество. От една страна, трябва да осигурим нормални условия за тези бежанци, които са вече тук, но естествено следва да се търси ограничаване на нелегалното пресичане на границата. Да не забравяме, че в Турция има няколкостотин хиляди сирийски бежанци, няколко десетки хиляди в Италия. Това е проблем за целия ЕС и трябва да бъде намерено принципно решение на въпроса.
Това е изключително тежък и сложен проблем, който поставя под напрежение цялата система и ресурси на държавата, като за съжаление генерира и ксенофобски настроения в обществото. Не може осигуряването на нормални условия за живот на хора, реално бягащи от войната, да се постави под въпрос заради присъствие на отделни криминални елементи.
Доколкото прогнозите на ООН за догодина са за още 2 млн.сирийски бежанци, задължителна ли е една национална стратегия?
– Oui, трябва да имаме ясна политика спрямо бежанцитетова е хуманитарен проблем, за който България не може да си затваря очите. По-големият въпросът е, че решение не може да бъде намерено от една държава и в рамките на една държава. Генералното решение може да бъде само международно и само еднода се спре самият сирийски конфликт и да се постигне политическо решение на кризата там. Изглежда трудно постижимо на този етап, но всичко друго би било само ограничаване на щетите.
*Реадмисиянезаконни имигранти, които пристигат в страни от ЕС, биват връщани обратно

Traduction
EnglishБългарскиČeštinaNederlandsFrançaisDeutschΕλληνικάעבריתÍslenskaItalianoLatīnaLietuvių kalbaPolskiPortuguêsRomânăРусскийSlovenčinaSlovenščinaEspañolSvenskaTürkçe