Резюме: Статията представлява първоначален опит за анализ на резултатите от изборите за Европейски парламент през 2024 г. и перспективите, които се очертават пред развитието на ЕС. Водещи теми са накъде отива ЕС, завива ли към крайни тенденции, какво предстои в краткосрочен и средносрочен план. Очертани са и основните направление на развитие на ключови за европейските граждани политики.
Ключови думи: Европейски парламент, Европейски съюз, избори, национализъм, предизвикателства
Summary: The article is an initial attempt to analyse the results of the 2024 European Parliament elections and the prospects that emerge for the EU’s development. Leading themes are what is the direction of the development of the EU, whether it is turning towards extreme trends, what are the prospects in short and medium term. The main lines of key policies for European citizens are also outlined.
Key words: European Parliament, European Union, elections, nationalism, challenges
Накъде отива ЕС след изборите за Европейски парламент?
Въпрос особено актуален, имайки предвид естеството на дискусията в България, която е обърната основно в посока вътрешнополитически проблеми и перспективи. Малко встрани остава като че ли темата за това какво ни очаква в Европа, ще има ли промяна на тенденциите, как това, върху което се работи в последните пет години, ще се надгради и т.н. Не на последно място – как българските представители в ЕП ще съумеят да защитават така широко подчертавания от тях в предизборната кампания национален интерес, каквото и да влагат в това понятие.
Както заяви един френски анализатор: „Започва сложен политически танц за това накъде се е запътил Европейският съюз.”[1]
Ще припомня и думите на бившия председател на ЕП Мартин Шулц, който каза, че тези избори са „може би най-важните европейски избори от 1979 г. Защо, защото в ЕС десните екстремисти печелят избори, влияят и са част от правителствaтa на страни основателки на европейската общност.”
Европейската народна партия (ЕНП) спечели 188 места от 720 членове на ЕП. За първи път от два мандата имаме тяхно номинално увеличение на представителството, както и повишена относителна тежест. Социалистите и демократите на пръв поглед губят малко места, но пък намаляват своята относителна тежест – от 21% на 18%. Ръстът на крайнодесните формации, намира отражение в съставите на досегашните групи на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), Групата на „Идентичност и демокрация и в тези, които са неопределени. Техният брой се увеличава с 27 души. Губещите са центристите в известна степен и зелените, но тук следва да си даваме сметка, че загубата им се дължи основно на две държави – Франция и Германия. Но тези държави са толкова значителни, че промяната на съотношението там има ключово значение.
На пръв поглед няма промяна в мнозинствата. Изглежда, че ЕНП, социалистите и либералите с помощта на зелените и другите прогресивни сили ще имат преимущество. Но ако погледнем малко по-задълбочено, ще видим, че истината е малко по-различна. Защото тези европейски избори създадоха национални трусове, които могат да предизвикат промени в националните политики и то в най-влиятелните страни. Противопоставянето не беше по онази ординарна ос, по която сме свикнали да го виждаме – ляво/дясно, а глобално срещу национално, пречупено през темата за миграционната политика, войната в Украйна и др. Като следствие наблюдаваме изместване на центъра на европейските политики надясно. Не случайно, някои анализатори определят случващото се като „силно подводно течение и мъртво вълнение“.
Крайната десница победи във Франция. За първи път председателят на Републиканците Ерик Чиота (традиционната десница във Франция, която също страда от тежка идентификационна криза) анонсира възможно сътрудничество с партията на Марин Льо Пен – едно табу досега. А това доведе до негативни реакции във френското общество. „Италианските братя“ на Джорджа Мелони спечелиха изборите с 29 %. Но от идването си на власт те демонстрират далеч по-умерено поведение, включително и по отношение на войната в Украйна и именно тя служи като мост между традиционната десница и крайната такава.
Партията на свободата в Австрия също спечели изборите с 25 %. В Нидерландия Герт Вилдерс е втори след едно обединение между леви и зелени. При Алтернатива за Германия проблемът е още по-дълбок. Утвърждаването й след като победи всяка една от партиите, които съставляват коалицията в Германия може да има тежки последици за курса, по който ще се развива Германия.
Когато иска да улови обществените настроения ЕНП може да олевява или да става по-зелена или в случая да обхваща крайнодесни избиратели. Те победиха в Германия, постигнаха много добър резултат в Испания, Полша, Гърция, Унгария, България. Чрез крайно привличане на екстремисти ЕНП се опитват да „изнудва“ социалисти и либерали за сформиране на едно бъдещо мнозинство.
При левицата се наблюдава една цикличност. Преди 5 години може би успя да излезе от кризата и то при сравнително малък брой управляващи в Европа – Ковид и необходимостта от социално възстановяване я върнаха на власт в много правителства. За съжаление, войната в Украйна и обедняването на хората доведе до нова динамика. Но левицата все пак успява да задържи позициите си с леки отстъпления, но със сериозни териториални диспропорции. Реално 80% от всички социалисти идват от Италия, Испания, Германия, Франция, Румъния, Португалия. Левицата губи позиции в Източна Европа.
Тези избори са още един предупредителен сигнал, на който трябва да се обърне сериозно внимание от страна на основните европейски институции. Във Франция президентът Еманюел Макрон нямаше друг избор, освен да признае, че замазването на пукнатините би било грешка. Така би трябвало да погледнем и в Европа. Въпреки че тактиката му да разпусне Националното събрание на страната и да свика нови парламентарни избори бе авантюристичен ход, има шанс да се спаси – както се случи с бившия президент Жак Ширак през 1997 г.
Но той и другите центристки и традиционните партии трябва да споделят вината за възхода на новата десница. Те като че ли бяха твърде изолирани от разочарованите избиратели, изтощени от навлизането от криза в криза и твърде често не успяваха да се приспособят и предложат отговор, или го правеха със закъснение и половинчато.
Трябва да си даваме ясно сметка, че хората извън борда най-общо казано – тези, които бяха изоставени и изостават бързо – или се притесняват, че скоро ще изостанат – няма да изчезнат. Те бяха връхлетени от икономическите проблеми, свързани с високите цени на енергията и инфлацията, които бързо последваха обществената травма от ограниченията и забраните на Ковид-19. Интензивността на народния гняв не бива да се подценява.
Представителите на т.нар. традиционни партии обвиняват популистите, че използват неконсенсусни теми като оръжие. Говорейки почти така, сякаш предизвикателствата и страховете, пред които са изправени обикновените семейства, са измислени или раздути.
Но този път е необходимо значително преосмисляне, включително на баланса на силите между Брюксел и националните правителства. Прагматизмът трябва да надделее над идеализма, в противен случай Европа няма да стане по-силна – тя ще отслабне и ще се разедини още повече.
Заплахата от националистическо превземане на Европа
Традиционното противопоставяне ляво-дясно отстъпи място на геополитическото и в известна степен изборът на европейците се предопределяше от отношенията на политическите партии към войната в Украйна.
Национализмът по дефиниция не пътува много добре в чужбина и има някои доста големи различия (и его) за преодоляване. Що се отнася до външната политика, атлантическата подкрепа на Мелони за Украйна контрастира с миналите връзки на Льо Пен с Москва и противопоставянето на санкциите – в по-голяма хармония с коалиционния партньор на Мелони, Матео Салвини, чиято партия е в групата за гласуване на Льо Пен.
Във вътрешен план Мелони поставя културните войни на първо място, защитавайки консервативните ценности срещу „ЛГБТ лобито“, като същевременно се придържа към конструктивна линия по отношение на икономиката. Льо Пен се съсредоточи върху раздаването на бюджета в левичарски стил и остри разговори за сигурността, като същевременно се дистанцира от хомофобията и антисемитизма на баща си, за да спечели гласоподавателите, на които им е писнало от Макрон. (Льо Пен също скъса политически с племенницата си Марион-Марешал, чиято партия се присъедини към групата за гласуване на Мелони.)
Тези различия имат значение в дългосрочното изграждане на консенсус в Европейския парламент, където единственият начин да се разруши сегашната коалиция – би бил „обединение на крайно дясното“, което отклонява властта от лявото, откъсва парчета от Зелената сделка и втвърдява имиграционната политика.
Евроскептицизмът не се продава както преди – Frexit, Italexit и дори Nexit на Герт Вилдерс липсват и надпреварата за преминаване към мейнстрийма създава нови разделения между старите съюзници. Ето защо Льо Пен прекъсна връзките си с Алтернатива за Германия, германската крайнодясна партия, след като нейният водещ кандидат заяви, че не всички нацистки членове на SS са престъпници. Ако има нещо, което партия, чието първоначално въплъщение е създадено от член на Waffen-SS и отричащ Холокоста, не може да си позволи, това е нацисткият етикет.
Ето защо концепцията за голямото обединение на националистите изглежда преувеличена. Дори сега, когато центристи като Макрон са на заден план, все още изглежда вероятно пукнатините вдясно да продължат да се показват: Алтернатива за Германия е твърде токсична за Льо Пен, но Льо Пен в момента изглежда твърде токсична за Мелони. И именно италианският премиер е в по-завидна позиция като размирник, превърнал се в крал както я определят някои анализатори – тя има място на масата на лидерите и ако е достатъчно политически гъвкава, има шанс както да повлияе на основните десни, така и да отстрани по-малките съперници.
Да покани Льо Пен в този лагер би рискувало други да го напуснат. Както казва холандският политолог Кас Муде, увеличаването на политическата тежест на групата на Мелони може парадоксално да се превърне в намалено политическо влияние.
Освен това, популистите често са твърде ангажирани да влизат в битки с Брюксел, вместо да работят за промяна на курса на Съюза. Не на последно място, политиците с екстремни идеи в предизборните си кампании имат склонност да стават по-умерени, когато стигнат до ръководен пост, особено ако трябва да поделят власт.
Оттук идва и логичната тема за трудността за формиране на мнозинствата в парламента и опитите на крайно дясното да парира опитите за реформи. В този смисъл, заради по-малкото класическо, традиционно мнозинство стойността на зелените и на другите представители на прогресивните сили, ще бъдат много по-големи.
Най вероятно ще се търсят същите мнозинства като в предишния ЕП, но те ще бъдат постигани трудно, тъй като броят на депутатите им се е свил. Възможните мнозинства са левите, десните, либералите и в някаква степен зелените. Това може да се види още с дискусиите относно избора на нови ръководители на институциите.
Има индикации, че традиционната десница би могла да си партнира с крайната десница за формиране на определен тип мнозинства, което е нещо притеснително. Като пример за това е изолирането на Алтернатива за Германия от групата „Идентичност и демокрация“, което прави самата група по-приемлива, по-легитимна и готова да сътрудничи с някои десни партии.
Има още една теза – тази за сформиране на по-твърди мнозинства – и то не поради някакъв пацифизъм, а по чисто икономически причини. А именно, нежеланието национален ресурс да бъде преразпределен за една война, която може би е далеч от техните разбирания и изглежда неприемлива. Нещо повече, националните елити могат да се скрият зад национализма, за да не плащат за войната в Украйна. Което може да се окаже парадоксален спасителен план за Европа
Още нещо, за което трябва да си даваме сметка и което трасира и ще трасира европейското и глобално поле. А именно:
Използването на генеративен изкуствен интелект е това, което отличава кампаниите за информация и дезинформация през 2024 година. По време на изборите през 2014 година повечето измами са използвани за дискредитиране на противниковите кандидати. През 2019 година измамите започват да дискредитират организаторите на изборите.
През 2024 ставаме свидетели на още по-странна ескалация, целяща да дискредитира целия демократичен процес. Бързият растеж на генеративния изкуствен интелект, който може да създава текст, изображения и видео за секунди, поражда опасения, че новите технологии могат да бъдат използвани за създаване на манипулативно съдържание.
Като европейски законодатели положихме сериозни усилия да приемем законодателството по ИИ в настоящия мандат на ЕП, защото то е изключително важно в контекста на големите трансформации, които се извършват и в Европа, и в глобален план. Както каза и еврокомисарят Тиери Бретон докато призоваваше технологичните платформи да дадат своя принос за честни избори: „Изборният период в ЕС ще бъде обект на хибридни атаки от всякакъв вид“.
Станахме свидетели на фалшива информация по време на предизборна кампания, разпространявана с помощта на изкуствен интелект. Преди изборите в Словакия се появи аудио, генерирано от изкуствен интелект, което се разпространяваше в социалните мрежи. В него се чуваха гласовете на партиен лидер и журналист, които обсъждаха манипулирането на предстоящите избори. За потребителите в началото не беше ясно, че аудиозаписът е т.нар. „дийпфейк”.
Неправителствената организация Център за противодействие на дигиталната омраза е използвала инструменти за генеративен ИИ, за да създаде снимки на американския президент Джо Байдън в болнично легло и изборни служители, разбиващи машини за гласуване. Това предизвиква опасения за фалшификации преди президентския вот в САЩ през ноември.
И така нататък, и така нататък…..
Приоритетите на Европейския парламент
Европейският парламент трудно прави завои. Възможностите за реформи при настоящата конфигурация на ЕП намаляват. Така че едва ли ще има някаква сериозна ревизия и на основните политики, въпреки заявките (апример на председателя на ЕНП Манфред Вебер за преосмисляне на Зелената сделка).
Водещо ще си остане управлението на икономическото възстановяване след Ковид-19, с фокус върху ефективното използване на фонда за възстановяване на ЕС и осигуряването на равномерен растеж във всички региони.
Климатичните промени и екологичните политики също ще бъдат от съществено значение в стремежа си ЕС да бъде световен лидер в прехода към зелена икономика. Друг централен въпрос ще бъде цифровата трансформация и киберсигурността, с акцент върху иновациите, цифровата инфраструктура и защитата на данните.
Имиграцията и граничната сигурност продължават да бъдат значими проблеми, с дебати относно управлението на мигрантските потоци, поддържането на хуманитарните ценности и осигуряването на сигурността на границите на ЕС.
Освен това, върховенството на закона и демократичните ценности ще бъдат на преден план, особено в светлината на нарастващите опасения относно отстъплението от демокрацията в някои държави членки и необходимостта от защита на основните принципи на ЕС.
Социалните политики, включително здравеопазването, образованието и социалната сигурност, също ще бъдат важни, особено при адресирането на неравенствата, влошени от пандемията.
Накрая, външната политика и ролята на ЕС на глобалната сцена, включително отношенията с големи сили като САЩ, Китай и Русия, както и позицията му по глобални конфликти и международна търговия, ще бъдат решаващи теми.
Тези въпроси отразяват разнообразните предизвикателства пред Европейския съюз, изискващи съвместен подход от всички държави членки много дълги години напред.
Европа на младите
Интересът на младите хора към ЕС е изключително ключов за бъдещето ни като съюз на ценности въобще.
Важно е да се отбележи, че за пръв път всички граждани над 16-годишна възраст имаха право да гласуват в Австрия, Белгия, Германия и Малта, а в Гърция – всички граждани над 17-годишна възраст, като по този начин изборите бяха отворени за нови, млади избиратели.
От една страна, младите хора се съсредоточиха върху подкрепата на политически организации, които отговарят на техните интереси: устойчивост, бъдещето на младите хора (образование и заетост), права на човека, позиции по текущите войни (особено в Украйна и Палестина) и глобални политики за управление на имиграцията и бежанците. В Италия например крайнодясната партия на Джорджа Мелони триумфира, но младежкият вот всъщност започна да се измества наляво.
От друга страна, защитата на националните интереси в рамките на Европейския съюз също изигра важна роля, което доведе до значителна подкрепа за крайно десни и популистки формации, особено в страните, където тези движения вече са набрали скорост или са в управлението.
Увеличаването на избирателната активност, макар и малко спрямо предходни периоди, може да означава, че младите европейци имат граждански усет. Макар че много млади хора все още подкрепят прогресивните и зелените партии, десният и крайно десният подем също се дължи в голяма степен на тази възрастова група. Това е сигнал за значителна поляризация на младежкия вот в ЕС.
През последните пет избори за Европейски парламент участието и предпочитанията на младите хора се промениха значително в отговор на различни социално-икономически, политически и културни фактори. Разбира се, Европейският съюз е политически и социално разнообразен, което означава, че тази еволюция не е еднаква във всички държави членки – тя отразява огромен набор от местни проблеми и социално-икономически контекст.
Всъщност младите хора в Европейския съюз показват като цяло нарастващ интерес към политическите и социалните въпроси, които пряко засягат тяхното бъдеще. Сред основните теми за тях са изменението на климата и устойчивостта на околната среда, социалната справедливост, борбата с икономическото неравенство и дискриминацията, достойната заетост на бързо развиващия се пазар на труда, миграцията и правата на човека, прозрачността и по-голямото участие на гражданите и отчетността при вземането на политически решения.
Така че, следващите законодатели следва да отчитат тези фактори.
Петър Витанов е ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент (2019-2024). Координатор на Комисията по транспорт и туризъм, член на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните на ЕП. Народен представител (2017-2019) – Комисия по отбрана и Комисия по външна политика. Магистър по международни отношения от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и международни финанси от НБУ.
Petar Vitanov is Head of the Delegation of the Bulgarian Socialists to the European Parliament (2019-2024). Coordinator of the Committee on Transport and Tourism, member of the Committee on Environment, Public Health and Food Safety. Member of the National Assembly (2017-2019), Committee on Defence and Committee on Foreign Affairs. Master in International Relations from Sofia University “St. Kliment Ohridski“ and M.A. in International Finance (New Bulgarian University).
[1] Мелони и Льо Пен: Странният брак по сметка на крайнодесните в Европа, https://www.bloombergtv.bg/a/4-analizi/130948-meloni-i-lyo-pen-stranniyat-brak-po-smetka-na-kraynodesnite-v-evropa