Александра Валентинова Корчева
магистрант в магистърска програма „Международни организации и многостранна дипломация”, СУ „Климент Охридски“
Резюме
В контекста на добре познатата фактология на събитията около конфликта в Украйна настоящото изложение предлага аналитично рамкиране на процесите, стоящи в основата на този конфликт. Избраните теоретични инструменти целят достигането до извода, че развитието на конфликта зависи от избора на гледна точка, който ключовите актьори следва да направят.
Изложение
Все по-ясно изглежда, че конфликтът в Украйна се явява прелюдия към пораждането на трайна промяна в структурата на международната система. Доскоро латентни процеси на противопоставяне между големите центрове на сила навлязоха в активна фаза, като конфликтът в „пограничната” държава се явява само един от елементите на това противопоставяне. Преди да започнем да подреждаме новата „голяма шахматна дъска”, обаче, е редно да надникнем вътре в структурата на украинската държава.
За отговор на въпроса „Защо Украйна се оказа слабото място в европейския мир?” може да се позовем на немалък брой теоретични перспективи, включително и на геополитиката, геостратегията, политическия реализъм и неореализма. С оглед изводите, които следва да се изведат в края на изложението, изборът на теоретична рамка за анализ причините за разразяването на конфликта точно на територията на Украйна падна върху културно-историческата призма на Самюъл П. Хънтингтън.
Украинската държава се оказа изключително удобно поле за разрастването на конфликт, по своята природа значително по-голям от самата нея. Коренът на „проблематичността” в известна степен се крие в самото ѝ име – погранична, на границата. Въз основа на перспективата, която предоставя Самюел П. Хънтингтън, ясно се вижда, че разделението между два цивилизационни модела минава през средата на Украйна, като източната част се причислява към православните, а западната – към културно-историческите корени на Австро-Унгарската империя[1].
С напредването на западната цивилизация на Изток (като тук се има предвид включването на държавите от бившия Източен блок в ЕС и НАТО) буферът между Изтока и Запада се смали, а импулсът достигна демаркационната линия, която преминава през средата на Украйна. Разразяването на конфликта в държавата стана причина за изкристализирането на разнобоя вътре в украинското общество. Двата типа социално самосъзнание – този на припознаващите се в западната култура и ценности, и този на принадлежащите към православната цивилизация, оформиха новата стара диференциация. Действията на отделилите се източни региони и позоваването им на правото на самоопределение като основна мотивация до известна степен им предостави и статус на недържавни субекти на международните отношения.Така формиралите се нови идентичности възникват по пътя на антагонистичното противопоставяне.
Поставена на границата между две цивилизационни тектонски плочи, които са и основни геополитически центрове на сила, Украйна неминуемо става арена на сблъсък между тях, като украинският конфликт се явява само част от ребуса на сложни и все по-наситени на конфликтност взаимоотношения между Русия от една страна и партньорите от САЩ и ЕС – от друга.
Общият ход на противопоставянето между тези актьори може да се определи като игра на (черно)морски шах, отдавайки заслуженото на изострящата се обстановка в Черноморския басейн.
Морският шах е една от най-старите и най-прости игри. Неговите правила са лесни, известни на всички ни. Те се оповават на реципрочността на ходовете. Такава реципрочност безспорно има и в отношенията между САЩ-ЕС и Русия по отношение на ходовете един спрямо друг, макар те да не са изказвали публично такова намерение или дори да са подчертали, че не целят отношения „танто за танто”. Реципрочността във ходовете се вижда в множество случаи. Отговорът на икономическите санкции на ЕС спрямо Русия беше ембаргото върху вноса на хранителни стоки и земеделски продукти от ЕС, което по своята природа е икономическа санкция. Действията във военностратегически аспект са още по-красноречиви – реципрочност има при учения, мобилизации, позициониране на войски от двете страни на границата, а също и по въпросите за противоракетната отбрана.
Друг релевантен компонент на играта на морски шах е този за възможния изход. Посредством комбинаторна теория на игрите (похват в математиката, при който предварително се изчисляват всички възможни комбинации и възможни изходи от играта) още преди някой да е направил първия ход, е лесно да се установи, че резултатът от морския шах винаги ще бъде равен при условие, че играчите винаги предприемат оптимални ходове. В този смисъл теоретиците на игрите разглеждат този тип игрова ситуация като „разрешена”, проста игра с предизвестен край.
В случая с (черно)морския шах, обаче, ставаме свидетели на две сериозни пречки пред правилното, чисто разиграване. Едната е с чисто математическа природа, а другата е със социалнопсихологическа. Първият въпросителен знак поставяме върху фундаментална предпоставка за определянето на играта – броят на участниците. Макар и към днешна дата да можем да разглеждаме морския ни шах като противопоставяне на блока САЩ+ЕС=НАТО срещу Русия, има уловка. Тя се намира в линията на съпротивление на играчите. С оглед на много голямото икономическо взаимодействие между Русия и ЕС, тяхната географска близост и други фактори, лаишки казано може да заключим, че ЕС има „повече за губене” при задълбочаването на конфликта отколкото САЩ. Постъпките за преговори и опитите от страна на Евросъюза за разрешаване на конфликта в Украйна подават сигнали за наличието на тази разлика в линиите на съпротивление у партньорите. Оттук следва и възникването на хипотезата за чисто математическа пречка към чистото разиграване. Тя се изразява във вероятността при развиването на играта на (черно)морски шах в дълбочина играчите да се увеличат от двама на трима, а конфигурацията да премине от двустранното ЕС+САЩ-Русия към триъгълник ЕС-САЩ-Русия.
Другият недостатък на играта на (черно)морски шах в случая може да се окаже презумпцията, че играчите винаги ще предприемат оптимален, изцяло подчинен на логиката на играта, ход. Теорията на игрите наистина предполага рационалното поведение на играчите. Това е напълно оправдано с оглед математико-икономическата природа на този подход за анализ, а също и с оглед на институционалната и властова функция на играчите.
Но практиката показва, че подобно предварително заключение не е напълно коректно когато става дума за социални отношения. Още по-некоректна би била тази трактовка що се отнася до „сблъсък на цивилизации”. Ирационалното от гледна точка на математиката поведение на играчите има психологически корени. Нематериалното измерение на конфликта произхожда не само от сблъсъка на материалните интереси, но и от социалнопсихологическите, културно-антропологични фактори. Така породената конфронтация опира чак до самите идентичности на играчите. При такава хипотеза е твърде вероятно ходовете на играчите да не бъдат изцяло в духа на рационализма, а изходът от играта става много по-несигурен и тя вече не е така „разрешена”.
Въпреки неразрешените проблеми на „разрешената” игра на морски шах, ако играчите все пак следват в максимална степен рационалността, възприета от теорията на игрите и другите икономически модели за разглеждане на противопоставянията, поради съображения в духа на дилемата на затворника (аз ги следвам, защото другият със сигурност ще ги следва, защото те изглеждат по-изгодни), то тогава вероятният изход от играта на (черно)морски шах ще бъде равенство.
Такова равенство би могло да означава, че страните ще изпаднат в патова ситуация, мотивирана от аргумента, че отстъпването назад от „постигнатото” дотук би дало добра възможност на противника. Това е предпоставка за възникването на болезнен застой в смисъла, който И. У. Цартман[2] влага. В условията на икономически санкции, позициониране на войски по суша, море, и в готовност за въздух, този застой действително би имал потенциал за достигане на точката на взаимна болезненост.
Взаимната болезненост се характеризира с това, че със задълбочаването на конфликтното поведение размерът на евентуалните печалби за страните в конфликта става по-малък отколкото размера на загубите, които търпят заради съществуването му. Създават се условия за „назряване” на момента за ефективно разрешаване на конфликта. С други думи страните в конфликта пристъпват към разрешаването му само тогава когато станат готови за това[3].
За да се достигне етапът на узряване на отношенията между конфликтуващите страни е необходимо реализирането на две предпоставки. Първата е в голяма степен с обективен характер и се отнася до състоянието на взаимност на болезнеността на застоя. Страните в еднаква степен трябва да понасят твърде големи загуби, а не само една или част от тях[4]. Прогнозирането на точката, в която тези загуби ще станат твърде големи за всички страни в конфликта, е усложнено. Негативите от материален характер и възможните преки и косвени печалби от такова естество са по-лесно изчислимите фактори. По-голямо предизвикателство пред признаването на взаимната болезненост на застоя се явяват нематериалните печалби и загуби от конфликта, които в контекста на противопоставяне, определено като „нова Студена война” със сигурност са много големи. Не би било прекалено да се направи твърдение, че именно субективните преценки за идейни, психологически и цивилизационни печалби биха могли да изиграят много по-сериозна роля отколкото обективните и материални интереси.
Осъзнаването на даденото конфликтно взаимоотношение като твърде болезнено е въпрос на субективна преценка на страните по него[5]. То е абсолютно условие за т.нар. „узряване” на момента, в който вече ще бъде възможно трайното прекратяване на противопоставянето. Липсата на сигнали от страна на която и да е от страните по конфликта в Украйна да е достигнала до заключението, че загубите са прекалено големи, засега ни оставя със заключението, че този момент все още не е настъпил. На този етап все още е рано да се говори за достатъчна „зрялост” в конфликтните отношения между САЩ,ЕС и Русия. Липсата на такава зрялост дава и обяснение защо досегашните постъпки към разрешаването на конфликта не дават резултати.
Заключение
Изглежда, че ключът към разрешаването на конфликта между Запада и Русия, а също и на неговото проявление в Украйна, е малко или много въпрос на гледна точка. Промяна в гледната точка би превърнала (черно)морският шах в нова игрова ситуация с трима играчи. Пак тази промяна би могла да спре задълбочаването на конфликта и да преформатира конфликтните взаимоотношения. В случая смело можем да заявим, че ако страните в конфликта искат да постигнат трайно разрешаване на конфликтните взаимодействия, те трябва да генерират изменението на изходната постановка на конфликта не само по пътя на рационализма и материалния интерес, но и в рамките на социалната психология. Силният културно-исторически привкус е фактор, който в условията на текущото противопоставяне играе твърде голяма роля, за да бъде пренебрегнат. За момента той по-скоро дълбае пропаст по границата на Хънтингтъновите цивилизации, но е само въпрос на възприемане на алтернативна гледна точка и мисловна постановка пропастите да се превърнат в мостове.
[1] Huntington, Samuel P. The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order. New York: Simon & Schuster, 1996, p.37. Авторът разглежда цивилизационното разделение в парадигмата „православна Източна Украйна” и „униатска Западна Украйна”.
[2] Zartman, I. William. The Timing of Peace Initiatives: Hurting Stalemates and Ripe Moments. The Global Review of Ethnopolitics, vol. 1, no.1, September 2001, 8-18
[3] Zartman, I. William. The Timing of Peace Initiatives: Hurting Stalemates and Ripe Moments.
[4] Пак там.
[5] Пак там.
Buy an Article on Line from Acquire Essay Firm
This company supplies you with wide range of essay topics to select from. You can buy essays online within just one essay help second and the essay that you produce will be routed for your speech within one day. You are able to order essays online by using their secure payment gateway. The provider also makes it possible for you to customize your essay in accordance with your taste.