Юрий Шокотко
СУ „Св. Климент Охридски“, „Право“
Проблемът на енергийната сигурност възниква, макар и не в толкова глобален мащаб, колкото днес, доста отдавна. Още в навечерието на Първата световна война, Уинстън Чърчил взема историческо решение за заместването на въглища с нефт като гориво за Военноморските сили. След приемането на това решение, темата на енергийната сигурност многократно възниква като особенно важен проблем, а през последните десетилетия той е във фокуса на международната общност.Светът навлиза в тежка енергийна криза, която вече е започнала да се усеща, и застава на пътя на възстановяването на световната икономика.
Международно правно сътрудничество в областта на енергийната сигурност започва да се развива динамично след енергийните кризи през 70-те години на ХХ век и е довело до създаването на Международната агенция по енергетика (МАЕ). За разлика от другите институции на международното право, сътрудничество на държавите в областта на енергийната сигурност, не се основава върху създадените през векове обичаи или кодифицирани международни инструменти. Тази неразвитост на енергийната сфера на международното взаимодейтвие определя нейната нестабилност и предизвиква чести конфликти.
Терминът „енергийна сигурност“ се използва в повече от 30 международно правни актове, но в международното право липсва точното му определение.Енергийната сигурност може да се дефинира като състояние на сигурността на субекти на международното право срещу вътрешни и външни заплахи в енергийния сектор, насочено към осигуряване на ефективно, надеждно, екологосъобразно енергоснабдяване с цел устойчиво развитие на международната общност.Международната енергийна сигурност – представлява една система от мерки, насочени към създаване на общо енергийно пространство, като се вземат предвид интересите на страните-потребителки, страните-производителки на енергийни ресурси, а също така и на транзитните страни.
При вземането на решения относно изграждането на енргийни стратегии уместно е да се ръководим от националните интереси на държавата и да разграничаваме отчетливо краткосрочните и дългосрочните интереси за енергийна и ресурсна сигурност.Крайната цел на развитие на енергийните пазари е формирането на едно глобално енергийно пространство с общи правила „на играта.“ И на този който ще въведе тези правила, ще му е по-лесно после да играе по тях. Затова, още от сега ще започне борба за постигането на бъдещи ключови позиции в това пространство. А и още от сега трябва да се учим да спестяваме. За тази цел, в развитите страни трябва да се справят със свръхпотреблението, в развиващите се – с неефективното използване на ресурсите.Осигуряване на достъпна енергия ще създаде предпоставки за намаляване на бедността и ще допринесе за редица сродни цели за развитие.
На човечеството му предстои да осъществи научно-технологичения пробив към ефективното освояване на алтернативните енергийни източници. Новата енергетика може вече в най-близкото бъдеще да се превърне в екологично безопасен и рентабилен източник за осигуряване на нарастващото търсене на енергия.
Трябва да кажем, че съществува необходимост да се създаде специализирана международна организация в областта на осигуряването на енергийната сигурност. Основната насока в дейността на тази организация трябва да стане осигуряване на международната енергийна сигурност чрез предотвратяване и решаване на конфликти в тази област, както и чрез управляване на международния енергиен потенциал.Особената роля на съвременното информационно общество е, че то представлява прехода от едно общество с неустойчиво развитие към устойчивата цивилизация.
В модела на неустойчивото развитие всичките разлики в нивото на развитие на страните са свързани с икономика. Един от основните мотиви за прилагането на концепция за устойчиво развитие е да се преодолеят различията между държавите и народите в техните възможности да стигат до материалните ценности на цивилизацията, включително до енергията. Трябва да признаем, че нито глобалната енергийна сигурност, нито пък каквато и да е друга сигурност няма как да постигнем без да осигурим стабилния достъп на 2.4 милиарда души до горивата и на 1,6 милиарда души до електрическата енергия в развиващите се страни, които в момента не разполагат с такъв (а и като говорим за това, трябва да помним, че населението на тези държави бързо нараства, докато в развитите страни намалява). За съжаление, сега протича обратният процес, при който едно силно малцинство диктува условията си на повечето от по-слабо развитите страни (съответно, можем да си представим до какви конфликти в бъдеще може да доведе това положение).
Важен компонент на енергийните стратегии е да се управлява търсенето на енергия – чрез енергийна ефективност и енергоспестяване. Енергийната ефективност е инструмент за повишаване на конкурентоспособността на икономиката на всяка една държава. Енергоспестяването – това е допълнителният източник на енергия, който може да бъде полезно използван.
Наскоро премиерът Борисов представи визията за превръщане на България в общ разпределителен център на газ за държавите от Европейския съюз в региона. Позицията на ЕК е че тези газови хъбове могат да функционират само при спазването на определени условия: подходяща инфраструктура, прозрачност и ликвидност, недискриминационен достъп до доставчици и клиенти. В тази насока понастоящем се водят преговори между словашкия газов оператор Eustream и българската компания „Булгартрансгаз” по проета “Eastring”. Предвижда се, новият тръбопровод да стане действително универсален, тъй като планирано е той да свърже Западна и Източна Европа с Балканите като бъдат направени хъбове на словашко-украинската и българско-турската граница. И, по този начин, да даде възможност за доставка на газ както от Русия, така и от европейските газови хъбове (такива като NCG, Gaspool, Baumgarten, TTF). Газта за новия газопровод може да бъде доставяна също така и от Азърбайджан, Иран, Ирак и Кипър. Но това очевидно ще доведе до засилване на влиянието на Турция в енергийната сигурност на ЕС (респективно и засилване на влиянието и върху България).Освен това, необходимо е да се наблегне и върху развитието на възобновяваните източници на енергия. България е на първо място в Европа по геотермалния потенциал на глава от населението, и на последно място по нейното използване.
Тъй като националните стратегии се основават върху конкретната ситуация в енергийния сектор на определена държава. Държавите различно оценяват възможностите и рисковете си, което се отразява в националните им енергийни стратегии. Съществуващата глобална структура на световния енергиен пазар не позволява на никого да се чувства комфортно, докато има заплаха от дестабилизация на цялата енергийна система. Крайно време е да се откажем от възприемането на проблема на енергийната сигурност като един геополитически и суровинен проблем и да говорим за енергосигурността в технологичен, социален и хуманитарен аспект.Глобалната енергийна сигурност следва да се търси не в енергийната независимост на всеки един участник, а по-скоро във взаимообвързаноста на всичките страни и интересите им. Така че, рискът от дестабилизация на съществуващия енергиен баланс да е неприемлив за всяка една държава.
За съжаление, на този етап е твърде рано да говорим за възможността за осигуряване на енергийната сигурност на глобално ниво, за това България се нуждае от една осмислена прагматична политика в тази сфера.