Характеристиката на българо-китайските отношения обикновено започва с историческите традиции и напомнянето, че България е втората страна, признала Китайската народна република само 2 дни след нейното провъзгласяване – на 3 октомври 1949 г. Развихрилите се през 60-те и 70-те години на ХХ в. идеологически противоречия между Китай и съветския блок са изоставени в миналото и споменът за китайската Културна революция[1] възниква единствено в контраст с формулираната от Дън Сяопин стратегия на „реформи и отваряне към света“ (гайгъ кайфан), която се ползва с неизменната подкрепа на България, както и на останалия свят. Благотворно влияние оказва стриктното придържане на България към принципа за „един Китай”, което за разлика от много други европейски страни включва и въздържане от обмяна на макар и неформални представителства с Тайван[2]. От своя страна китайските ръководители нееднократно декларират зачитане на осъществения у нас преход към демократично управление, уважение на нашите външнополитически приоритети и висока оценка за ролята на България като стабилизиращ фактор в Югоизточна Европа, включително за интеграцията в ЕС на Западните Балкани. Това става на фона на принципно резервираното отношение на Китай към НАТО и разширяването на нейните отговорности. По такъв начин в двустранните отношения се е утвърдило прагматичното разбиране, следвано от държавниците в двете столици, че разширяването на взаимноизгодното сътрудничество не трябва да бъде спъвано от различията в политическите системи и от идеологически предубеждения.

На настоящия етап определяме мястото на Китай като приоритетно в нашата външна политика в Азиатско-тихоокеанския регион, а и в по-широк план, което освен на традициите, прагматичния подход и величината на Китай като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, втора икономическа сила в света[3] и носител на научно-технически прогрес се базира на два други фактора. Първо, под ръководството на президента Си Дзинпин, издигнал концепцията за „китайската мечта“ (джунгуо мън) и „великото възраждане на китайската нация“ (джунхуа миндзу уейда фусин)[4], Китай засили кардинално своята активност на международната арена и външноикономически връзки, превръщайки се в нетен износител на капитали и обещаващ инвеститор, при това не само в развиващите се страни, но и в Европа. През септември-октомври 2013 г. бе лансирана инициативата за изграждане на „Икономически пояс по Пътя на коприната” и на „Морски път на коприната на ХХІ век“ („Един пояс, един път” – ЕПЕП), призвана да укрепи свързаността на Китай с останалия свят[5]. Въпреки многобройните перипетии и критики[6] не може да бъде отречено реализирането на мащабни проекти по линия на ЕПЕП в региони като Югозападна и Югоизточна Азия. Двустранни меморандуми за сътрудничество по ЕПЕП са сключени с много страни, в т.ч. ДЧ на ЕС. България също подписа подобен меморандум с Китай през 2015 г.

Второ, България се включи пълноценно в конструирането и провеждането на политиките на Европейския съюз за задълбочаване на отношенията му с Китай. Например, основополагащият документ Стратегията по Китай от 2016 г.[7], която остава крайъгълен камък за взаимодействие на ЕС с Китай, бе разработена и приета с наше активно участие. България гледа на ЕПЕП до голяма степен през призмата на друга емблематична китайска инициатива, касаеща региона на Централна и Източна Европа – „16+1“ (от 2019 г. „17+1“ след включването на Гърция), на чийто най-висш форум, срещата на правителствените ръководители, станахме домакин в началото на юли 2018 г. след току-що приключилото българско председателство на Съвета на ЕС.

През последните 2-3 години външните връзки на Китай са силно повлияни от нарастващото напрежение в китайско-американските отношения, които все по-отчетливо се превръщат в основен вектор в международната политика. Икономическата взаимозависимост между двете страни и впечатляващият човешки обмен в съчетание със стратегическото противостояние и неизменните различия в политически системи[8] дадоха почва за възникването на теорията за „Кимерика“; заговори се и за „нов тип отношения между големите сили”[9]. При администрацията на Тръмп обаче, независимо от разменените със Си Дзинпин през април и ноември 2017 г. президентски посещения, бе направена констатацията, че Китай се превръща във все по-голяма заплаха за САЩ в икономическата, идеологическата и военната област, и бе поет курс към „разединение“ (decoupling) и конфронтация по всички азимути. Китай е атакуван основно по икономическа линия във връзка с огромния търговски дисбаланс чрез налагане на допълнителни тарифи върху огромни количества внасяни в САЩ китайски стоки. Усилват се обвиненията срещу Пекин в шпионаж и хакерски атаки, незаконно проникване в научно-изследователски звена, нарушения на правата на интелектуална собственост, кражби на авангардни технологии, вкл. във военната област, пропагандни кампании, целящи разделение на американското общество и създаване на приятелско лоби сред деловите среди, и т.н.[10] На силен натиск са подложени китайски технологични гиганти като “Huawei”, ZTE, Tencent и Ant Group, набедени, че тяхното оборудване позволява изтичането на данни към китайското правителство и представлява риск за националната сигурност. Язвителни критики предизвиква положението с човешките права в Китай, преди всичко изправителните лагери в Синдзян-уйгурския автономен район, както и въвеждането на наказателно законодателство в Хонконг[11], във връзка с което са наложени американски санкции. Не по-малко остра е американската реакция на китайското поведение в Източно- и Южнокитайско море. Вашингтон полага целенасочени усилия да привлече Пекин към руско-американския диалог по стратегическите въоръжения.

От своя страна Китай отвръща на удара с удар, като същевременно обявява готовност да се върне към диалогов режим и да избегне тотална конфронтация. В търговската област Пекин налага аналогични тарифи върху американски стоки[12], макар и да е наясно, че поради по-малките обеми не може да постигне реципрочен ефект. В политически план Китай продължава безкомпромисната си линия по тайванския въпрос, с обвинения срещу САЩ в подстрекаване на Тайпе, към които се наслагват и твърденията за американска намеса в Хонконг и обявяването на ответни санкции срещу американски юридически и физически лица. Китай става все по-вещ в защитата на своите позиции по правата на човека[13] и ръководната роля на ККП в китайското общество[14]. Отстояването на китайската линия в международните организации и други въпроси се осъществява чрез новата концепция за „общност със споделено бъдеще за човечеството“[15], която позволява на Пекин за създава мнозинства от сходно мислещи държави и да осуетява опити да му бъдат отправяни порицания и налагани санкции. В противовес на президента Тръмп неговият китайски омолог Си Дзинпин успява да се представи като защитник на многостранния подход в международните отношения, печелейки привърженици.

Нов източник на напрежение е зародилата се в китайския град Ухан пандемия, предизвикана от COVID-19, която даде повод на администрацията на президента Тръмп, и най-вече на държавния секретар Помпео, да ожесточи своята антикитайска реторика[16], обвинявайки Пекин в прикриване на информация и търсейки отговорност от китайското ръководство за загубата на американски животи. В отговора на Пекин присъстваха не само елементи на защита, а и констатации за превъзходство на китайската система при справянето с кризата; освен това страната се рекламира като донор и благодетел пред световната общност.

Китайско-американската конфронтация поставя под натиск широк кръг от международни партньори на двете велики сили, в т.ч. европейските страни, голяма част от които са съюзници на САЩ в НАТО. Тя допълнително усложнява избора на Европейският съюз, който и без това е изправен пред сериозно предизвикателство за отстояване на единна визия по отношение на Китай.

Отношенията на Европейския съюз с Китай, достигнали етапа на „всеобхватно стратегическо партньорство“, се намират в процес на преосмисляне. Само допреди 4-5 год. в тях преобладаваха градивните моменти: през 2013 г. бе приет двустранният документ Стратегически дневен ред за сътрудничество ЕС-Китай 2020[17]; от 2014 г. започна диалог по отбраната и сигурността; Китай декларира желание да участва в европейската инвестиционна програма «План Юнкер»; по-късно бяха подписани споразумения за безвизов режим за дипломатически паспорти и за апликационни центрове в китайски градове, както и за географските означения. Сключената през 2015 г. Платформа за свързаност ЕС-Китай дава възможност за съвместно осъществяване на мащабни проекти в инфраструктурната област. През 2018 г. ЕС отговори на китайската инициатива ЕПЕП с издигане на своята Концепция за свързаност с Азия[18], в която потърси допирни точки с вижданията на азиатските държави на основата на принципите за равнопоставеност, прозрачност и устойчивост. ЕС остава най-големият търговски партньор на Китай със стокообмен от около 560 млрд. € (198 млрд. износ срещу 362 млрд. внос) за 2019 г. и обмен на услуги за 76 млрд. € (46 млрд. износ срещу 30 млрд. внос) за 2018 г.[19] Същевременно се проследява тенденция към свиване на китайските преки инвестиции в Европа след достигнатия връх от 37.3 млрд.€ през 2016 г.: те възлизат на само 12 млрд.€ през 2019 г., с 33 % по-малко от 2018 г.[20]

През последните две години набира сила все по-критично отношение на ЕС към различни аспекти от китайската вътрешна и външна политика, което доведе до внасяне на уточнения в стратегическата линия на Брюксел, оформени в документа ЕС-Китай – стратегически перспективи от март 2019 г. В него Китай е окачествен като партньор за сътрудничество и преговори, икономически конкурент и системен противник[21]. Това определение предполага продължаване на сътрудничеството по редица глобални въпроси, където интересите са близки и съществува поле за диалог, като изграждането на многополюсен свят, промените в климата[22], опазването на океанските ресурси, реформите в СТО, както и на взаимодействието по мироопазването и решаването на регионални проблеми и конфликти – напрежението на Корейския полуостров, иранския ядрен въпрос, положението в Афганистан, сирийската криза и др. Същевременно европейските оценки за провеждана от Пекин политика на протекционизъм и икономическа експанзия откроиха конкуренцията като основна характеристика на отношенията в икономическата област независимо от натрупания опит и потенциал за сътрудничество в сферите на информационните технологии, иновациите, енергийната ефективност, опазването на околната среда. Формулировката „системен противник“ отразява несъвместимостта на китайската политическа система с европейската либерална демокрация, която е вече пределно очевидна за европейските политици; неприемливите за ЕС китайски възгледи по правата на човека ярко изпъкват в Синдзян, а прокламираната от Пекин „общност със споделено бъдеще за човечеството“ предизвиква подозрения в подмяна на съществуващата система от международни организации и създаване на нов международен политически и икономически ред по китайски модел. Макар че опеделението „системен противник“ няма как да бъде отречено като невярно, включването му в такъв базов европейски документ е смущаващо за Пекин, тъй като вещае поражение в неговото противоборство с Вашингтон за спечелване на Европа на своя страна. Това чувство се подсилва от критичната европейска реакция на събитията в Хонконг[23], където Китай няма опция за отстъпки, защото възприема проблема като „червена линия“ в отстояването на своя суверенитет и териториална цялост. Пандемията с корона-вируса независимо от многобройните позитивни примери за успешно взаимодействие очерта и допълнителни противоречия, свързани с пропагандни тези за доказване на преимуществата на съответните политически системи при справянето с кризата, обвинения във фалшиви новини по предоставянето на помощи и т.н.

Положителното е, че в китайско-европейските контакти през 2020 г. не се стига до разрив. Излъчените послания от 22-рата, проведена по видеовръзка на 22 юни среща на върха ЕС-Китай са като цяло в позитивен дух, макар че не се спестяват спорните въпроси в икономическата област, нито различията, особено що се касае до безпокойството по върховенството на закона в Хонконг и правата на човека[24]. Същото може да се каже и за четиристранната видеосреща (Ангела Меркел, Шарл Мишел, Урсула фон дер Лайен, Си Дзинпин)[25], която се състоя през септември вместо замислената от Меркел „специална“ среща с китайския лидер в Лайпциг във формат всички държави-членки на ЕС. Изказано бе дори оптимистично пожелание за успешно договаряне на Всеобхватното споразумение по инвестициите независимо от разминаващите се позиции по редица фундаментални въпроси като пазарния достъп, устойчивото развитие, трансфера на технологии и др.[26], както и китайското безпокойство от влязлата в сила през март 2019 г. европейска регулация за инвестиционен скрининг[27]. Ясен ангажимент за взаимодействие с Китай по климатичните промени, COVID-19 и договарянето на инвестиционното споразумение до края на годината прозвуча и в заключенията на Специалния европейски съвет от 1-2 октомври и съответно последвалия доклад на Шарл Мишел пред Европейския парламент[28]. Показателно е също нежеланието на международните компании да напуснат Китай, без да са намерили друго място за производство при сравнима себестойност и в същите мащаби, което е трудно осъществимо[29]. Европейският бизнес като цяло е на мнение, че изтеглянето от Китай на настоящия етап би било неправилно. Важен лакмус за развитието на отношенията ще бъде договарянето на нова перспективна рамка след изтичането на Стратегическия дневен ред ЕС-Китай 2020.

Връщайки се към пандемията с COVID-19, наред с очертаното по-горе идеологическо противопоставяне следва да се отчетат две други последствия. От една страна, тя очевидно налага негативен отпечатък върху външните връзки на всички държави, вкл. ЕС и Китай. Налице са значителен спад в пътуванията, ограничаване на срещите на различно ниво и съответно обсъжданите проекти на сътрудничество, проблеми с веригите за доставки и т.н. Докато споменатите две срещи ЕС-Китай все пак се проведоха, макар и дистанционно, планираната за 15-16 април 2020 г. в Пекин Девета среща на върха на Инициативата „17+1“ бе отложена за неопределено време. От друга страна, пандемията обективно налага хуманитарно взаимодействие с обезателното участие на Китай както като неин източник, така и като една от малкото страни, справили се успешно с нейното овладяване.

Тазгодишните реалности, които открояват ескалация на конфронтацията САЩ-Китай, критичен период в отношенията ЕС-Китай и рязко спадане на контактите с Китай във връзка с COVID-19, оказват неизбежно влияние върху България. В политически план страната ни се присъедини към декларацията на ЕС-27 за Специалния административен район Хонконг от 22 май т.г., в която се изразява подкрепа за стабилността и просперитета на района на основата на принципа „една държава, две системи” и запазване на висока степен на автономия в съответствие с Основния закон на Хонконг и поетите международни задължения. Наскоро (6 октомври) станахме част и от инициирано от Германия заявление в Трети комитет на ОС на ООН, порицаващо нарушенията на правата на човека в Синдзян и някои разпоредби от Закона за национална сигурност на Хонконг, което не остана незабелязано от китайската страна[30].

В досегашния си подход към Китай по правата на човека, България, разбира се, е солидарна с критичния поглед на ЕС, но избягва повдигане на темата в двустранния диалог на високо и най-високо равнище. В международните организации, в т.ч. в Съвета по правата на човека в Женева, на който сме член през периода 2019-2020 г., успяваме да поддържаме баланс между позитивни послания и критика, което ни прави желан партньор на Китай измежду страните-членки на ЕС. В този план предприетият от САЩ и до голяма степен подкрепен от ЕС настъпателен подход спрямо Китай по правата на човека и върховенството на закона отправя определено предизвикателство към нашата дипломация.

В политическите контакти между България и Китай за периода 2018-2019 г. бе налице силен импулс, онагледен с внушителен брой срещи и посещения. В рамките на Инициативата „17+1“ бяхме домакин на Седмата среща на върха (юли 2018 г.) и съпътстващо двустранно посещение на китайския премиер Ли Къцян, белязано със сключване на редица споразумения в областта на научно-техническия обмен, мирното използване на атомната енергия, междубанковото сътрудничество, износа на български тютюн, корабостроенето и др. След това през септември в София се състоя Четвъртата среща на местните лидери, а през април 2019 г. премиерите Бойко Борисов и Ли Къцян се срещнаха на Осмата среща на върха в Дубровник. По време на държавното посещение на президента Румен Радев през юли 2019 г. в съвместна декларация двустранните отношенията бяха издигнати на ниво „стратегическо партньорство“[31]. През август вицепремиерът Марияна Николова участва в международен търговско-икономически форум в Шанхай, а през декември външните министри се срещнаха в кулоарите на международен форум.

На този фон е особено очебиен резкият спад в посещенията, който се наблюдава от зимата на т.г. Последният значим двустранен контакт бе провеждането на поредната 17-та сесия на Смесената на българо-китайска комисия за икономическо сътрудничество (СКИС) през януари 2020 г. Изразеното взаимно желание за осъществяване на официална визита в Китай на министър Екатерина Захариева засега остава нереализирано. Полезен оперативен инструмент за канализиране на диалога, какъвто са политическите консултации на ниво зам.-министри на външните работи, се намира в латентно състояние, в очакване китайската страна да предложи период за провеждане на следващия кръг в Пекин[32]. В позитивен план следва да бъде споменат осъщественият през март т.г. телефонен разговор между премиерите на България и Китай, който стимулира двустранното сътрудничество за преодоляване на пандемичната криза (вж. по-долу).

Търговско-икономическата сфера, в която по принцип предизвикателствата са най-големи, се очаква също да понесе негативни последствия от създалата се обстановка. За 2019 г. стокооборотът възлиза на общо 2.577 млрд. щ. д., от които износ 912 млн. щ.д. и внос от Китай 1.665 млрд. щ.д. През първото шестмесечие на 2020 г. двустранната търговия се наблюдава забавен ръст: общата стойност на стокообмена достига 1295.6 млн. щ.д. (увеличение от 4.3% спрямо същия период на 2019 г.), от които български износ в размер на 474.0 млн. щ.д. (+14.3%) и внос от Китай от 821.6 млн. щ.д. (-0.8%). Очевиден е дефицитът за българската страна, между впрочем характерен за почти всички държави членки на ЕС. По-тревожен е фактът, че българският износ се ограничава с малък асортимент от стоки, в който преобладават продукти с ниска степен на преработка като рафинирана мед, медни сплави и медни руди, формиращи над 70% от него.[33]

Традиционни български продукти са все още слабо представени на китайския пазар. Сред тях значими усилия се полагат в селскостопанския сектор, където България се оформи като лидер в рамките на Инициативата „17+1“ с откриването в София на Център за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство, а в Пловдив – на павилион за електронна търговия със селскостопански продукти и демонстрационен парк за сътрудничество. Успешни стъпки в аграрната област са също арендоването от китайската държавна компания на земя в Пловдивска област за производство на царевица и люцерна за износ за Китай и започналото изграждане на нов завод за производство на фуражи край Добрич от българо-китайско дружество с вложение от над 6 млн. €. Макар че през последните няколко години износът на българска селскостопанска продукция и храни за Китай бележи известен ръст, нашият потенциал е далече от адекватна реализация. Основен фактор за аграрния износ е подписването на т.нар. двустранни протоколи и одобряването на съответните сертификати за износ. България е стартирала 31 такива процедури, от които девет[34] вече са приключили. От важно значение е също стартирането на процедура за включване на продукти, съдържащи роза „Дамасцена“, в съответния разрешителен списък за хранителни продукти в Китай[35]. Добра перспектива на китайския пазар има започналият износ на български вина[36], както и доставката на минерални и трапезни води. Тук негативното влияние на COVID-кризата вероятно ще се изрази в забавяне на посочените процедури, а оттам и върху възможностите за увеличаване на българския износ.

Един от факторите за повишаване на българския износ е представянето на България в китайски панаири и изложения с различна насоченост (в Гуанджоу, Шанхай, Нинбо, Хъфей и др.), особено видими през последните години по линия на Инициативата „17+1“; при това някои от нашите участия са реализирани на равнище министър и дори вицепремиер. Такива участия обаче са проблематични по време на пандемичната криза, което води до понижаване на търговската активност.

Като не по-малко проблематично се очертава и двустранното инвестиционно сътрудничество, което и без това е сравнително слабо развито и много под възможностите на Китай. Към края на 2019 г. с капиталовложения от около 118 млн. € Китай е далече от водещите чуждестранните инвеститори в България. Контрастът със съседните балкански страни е фрапантен: там се реализират пилотни проекти с китайско съдействие[37] като концесията на пристанището Пирея, ж-п линията Белград-Будапеща, ТЕЦ „Костолац“, мостът Земун-Борча и Смедеревският металургичен комбинат в Сърбия, автомагистралата Север-юг в Черна гора (китайски преференциален заем от 80 млн. щ.д.), мостът Пелешац в Хърватско, ТЕЦ „Станари“ в Босна и Херцеговина, две автомагистрални отсечки в Република Северна Македония (вж. по-долу) и др.

Като перспективно и желано от българската страна се оформя сътрудничеството в автомобилния сектор, стартирало с откриването на завод в ловешкото село Баховица от българската фирма „Литекс Моторс” в съдружие с частната китайска компания “Great Wall”. Активност на българския пазар проявяват и други китайски компании в областта не само на доставките, но и на изграждането на предприятия за сглобяване на електрически автомобили и електробуси и инсталиране на зарядни станции.[38] Рисковете тук са свързани с възможно замиране на контактите във връзка с пандемичната криза или отдръпване на китайския бизнес поради преценка за несигурност.

В енергийната област има реализирано китайско участие в изграждането на сероочистваща инсталация в ТЕЦ „Марица Изток”, както и инвестиции във възобновяемите енергийни източници, където китайски компании като “ZTE” разполагат с водещи световни технологии. Много надежди са възлагани на проекта АЕЦ „Белене“, където Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) доскоро бе смятана за един от фаворитите за спечелване на обявения търг. Нещата обаче изглеждат променени, след като три от конкурентите – френската “Framatom”, американската “General Electric” и руската „Роснефт“, обединиха усилията си[39] и вече изглеждат с най-сериозни шансове.

Голямо предизвикателство е отправено в сектора на информационните технологии, където от 16-17 години насам са представени най-мощните китайски телекомуникационни компании “ZTE” и “Huawei”, осъществяващи перспективно партньорство с българските мобилни оператори по изграждане и обновяване на техните мрежи. През 2017-18 г. у нас се настаниха и други две китайски компании, разработващи съответно дигитални камери, смартфони и таблети и решения за видеонаблюдение и сигурност. Подетата в САЩ кампания срещу “Huawei” отекна и в някои европейски столици, като участието на компанията в изграждане на 5G мрежи бе подложено на щателен контрол, ограничения, а в някои случаи и забрана. Това предизвика очаквани протести на китайската страна, която предприе серия от демарши, вкл. в София. Българската страна се опитва да реагира на казуса спокойно, заявявайки, че не разполага с улики срещу “Huawei”[40]. Два от трите мобилни оператора в България използват нейно оборудване[41], чиято подмяна би довела до неприятни финансови последици. През октомври т.г. по време на посещението на помощник държавния секретар на САЩ Кийт Крак в София бе подписано българо-американско заявление по въпросите на сигурността на 5G мрежите[42], което ще направи трудно използването на оборудване от китайските компании и съответно постигането на най-добро световно технологично равнище.

Големи надежди за изграждане на емблематичен китайски проект у нас са свързани със секторите на транспорта и пътната инфраструктура. Има желание за осъвременяване на Спогодбата за въздушен транспорт; осъзната е и необходимостта от откриване на пряка въздушна линия, която би имала мултиплициращ ефект върху цялостното развитие на двустранните отношения. За съжаление предприетите досега опити в тази насока са завършвали безрезултатно. През 2018 г. консорциумът между китайската “Hainan Airlines” и регистрирания в Холандия фонд “Plovdiv Airport Invest” бе определен за концесионер на летище Пловдив, но в решаващия момент китайският партньор се отказа от сделката.[43]

Няколко инфраструктурни проекта са предложени от българската страна по линия на Платформата за свързаност ЕС-Китай[44], но към момента няма индикации да са били разглеждани. От постъпващите оскъдни сведения се получава впечатлението, че дискусиите с китайската страна на състоялите се в периода ноември 2016 – юли 2019 г. пет експертни заседания по платформата са се натъкнали на препятствия от принципно естество, като още не се е стигнало до обсъждане на конкретни проекти. На последната сесия на двустранната СКИС от януари т.г. на вниманието на китайската страна е представен списък от проекти, повечето от които в инфраструктурната област[45], и е договорено създаването на постоянно действаща работна група за обсъждане на хода на реализация на сътрудничеството по инвестиционни проекти. Изпълнението на тази договореност изглежда проблематична поради COVID-кризата; реална е и вероятността от понижена активност на китайската страна и съобразяването ѝ с изхода от президентските избори в САЩ.

Проектите в пътната инфраструктура трябва да се разглеждат в контекста на свързаността и Инициативата ЕПЕП. В декларираната от българската страна позиция[46] се търси взаимовръзка и синергия на ЕПЕП със „17+1“, Концепцията на ЕС за свързаност с Азия, Трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и Дунавската стратегия. От основно значение за нас са връзките запад-изток, като освен на прокараното трасе през Турция и Иран държим на европейския Коридор № 8 и продължението му по линията ТРАСЕКА, което предполага комбиниране на възможностите на железопътния и морския транспорт с акцент върху мултимодалните превози. Именно развивайки тази връзка, България би могла да използва пълноценно своя геополитически потенциал и да получи желаните облаги от участието си в инициативите ЕПЕП и „17+1“.

В унисон с българските виждания бе разработената през 2015 г. и обявена в Суджоу Платформа за свързаност между трите морета (Балтийско, Адриатическо и Черно), като включването на Черно море стана по настояване на българската страна. Платформата визираше развитие не само на транспортните коридори и инфраструктурата между трите морета, но и на прилежащите икономически райони. На Петата среща на „16+1“ през ноември 2016 г. в Рига бе подписан меморандум между българското МТИТС и китайската Национална комисия за развитие и реформи (NDRC) за сътрудничество в областта на пристанищата и пристанищните индустриални паркове по Платформата, а няколко месеца преди това пристанищата Варна и Бургас бяха представени на внушителна китайска делегация, водена от зам.-председателя на NDRC (с ранг на министър) Нин Дзиджъ. През септември 2017 г. Дипломатическият институт съвместно с китайски партньори от академичната мрежа на „16+1“ организира в София международна конференция, на която Черноморският регион бе популяризиран като измерение на Инициативата ЕПЕП, и по-специално на един от нейните основни коридори – „Новия евразийски континентален мост“[47]. За съжаление идеята за сътрудничество между трите морета в рамките на „16+1“ заглъхна, след като през 2016 г. Полша и Хърватско подеха друга инициатива „Три морета“ с подкрепата на САЩ и участието на общо 12 държави от ЦИЕ, вкл. България. Именно тази инициатива към днешна дата набира все по-голям заряд.

Пред китайската страна не е представен по убедителен начин цялостен и единен български подход към ЕПЕП. Двустранният Меморандум за сътрудничество от 2015 г. с китайската страна засега остава на книга, тъй като все още не е създадена договорената работна група за нейното реализиране. На двата организирани досега в Пекин високопоставени форума на ЕПЕП към България не бяха отправени покани за участие на най-високо равнище; съответно страната ни бе представена от посланика в Китай[48] на тематични подфоруми по икономика (2017 г.) и борба с корупцията (април 2019 г.). В рамките на Втория форум бе подписан Меморандум за сътрудничество между Министерството на енергетиката и Националната енергийна администрация на Китай, който има общ характер и не носи обвързващи ангажименти. България се включи също в учредения на форума многостранен механизъм за уреждане на търговски спорове, както и в инициативи в областта на изкуството и музейното дело.[49]

Балканското измерение на ЕПЕП се развива основно по направлението юг-север по западнобалканския маршрут, съобразено с китайската концесия на гръцкото пристанище Пирея и координираната стратегия на Унгария и Сърбия за модернизация на ж.п. линията Белград-Будапеща. По такъв начин се оформи концепцията за Китайско-европейски експрес „Земя-море“, в който се включи и Република Северна Македония.[50] Очевидно България остава встрани поради пасивност, липса на вътрешна координация и подаване на разнопосочни сигнали, което не ни позволява да формулираме и отстояваме визия, съответстваща на нашите обективни потребности.

Внимание заслужават също два инфраструктурни проекта, изпълнявани в РСМ от китайската държавна компания „Синохидро“. Става въпрос за автомагистралните отсечки Миладиновци-Щип (47 км) и Кичево-Охрид (57 км), започнати през 2013 г., от които първата влезе в експлоатация през това лято, а втората вероятно ще бъде завършена към средата на следващата година. За финансиране на проектите китайската Ексимбанк отпусна преференциален кредит от над 780 млн. щ.д. със срок на изплащане 20 год., от които 5 год. гратисен период, и лихва от 2 % годишно. Кредитът съставлява 90 % от очакваната стойност на проектите, която обаче впоследствие набъбна и към момента съставлява около 1.082 млрд. щ.д.[51] Двете отсечки са части от Адриатическо-йонийската магистрала и нейната връзка с коридорите № 8 и № 10, които пряко касаят нашата страна. Проектите за от значение както от гледна точка на възможностите за развитие на посочените коридори, така и с оглед извличане на поуки от сътрудничеството с Китай в инфраструктурната област.

Важен фактор за реализирането на проекти е сътрудничеството във финансовата област, което се развива изключително по линия на Българската банка за развитие (ББР) чрез няколко подписани споразумения с китайски партньори[52]. През юли 2018 г. ББР стана домакин и ротационен президент на проведената в София първа международна среща на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа. От друга страна, България не е заявила никакъв интерес към основния финансов инструмент на ЕПЕП – създадената по китайска инициатива Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), в която участват редица западноевропейски страни, както и Полша, Унгария и Румъния. Показател за готовността на китайското правителство за по-сериозен ангажимент за подпомагане на инвестициите в България би било откриването у нас на клон или филиал на китайска банка, каквито намерения са декларирани, но активността по въпроса понастоящем е замряла.

С много заряд е изпълнен учреденият през миналата пролет Глобален център за партньорство на Инициативата „17+1“ със седалище в София в резултат от постигнатата договореност между премиерите на Китай и България, намерила място в заключителния документ на Седмата среща. Центърът има за задача да стимулира контактите в икономическата и други сфери чрез предоставяне на експертно мнение, анализи и идеи, подкрепящи и задълбочаващи синергията в рамките на “17+1”, координиране и провеждане на изследвания, организиране на научни и експертни форуми, взаимно запознаване с основите на законодателството в Европейския съюз, страните от ЦИЕ и Китай, както и консултантска дейност в подкрепа на конкретни проекти.[53] Центърът е предприел стъпки за уточняване параметрите на своята дейност, но все още предстои да станем свидетели на организирани от него събития и прояви. Създава се впечатление за забавяне, дължащо се на COVID-кризата и на изчаквателното поведение на китайската страна, свързано с напрежението в отношенията със САЩ.

Силни затруднения вследствие от пандемичната криза изпитват и останалите области на двустранните отношения като наука, култура, образование, спорт и туризъм, в които имаме постигнати сериозни успехи. Независимо от усилията за подновяване на договорно-правната база, сред които подписването в Пекин през юни т.г. на ново тригодишно споразумение за сътрудничество в образованието и започналите преговори по програма за сътрудничество в сферата на културата и по меморандум между националните музеи, обменът е сведен до минимум поради въведените ограничения в пътуванията. Осезателен е ударът по привличането на китайски туристи, осъзнато като приоритет в нашата политика с откриването на български туристически центрове в Шанхай и Пекин и на изнесени визови центрове в 15 китайски града. За тази година се очаква драстичен спад на фона на досегашния ръст на посещенията на китайски граждани, надхвърлили 30 хил. души през 2019 г. В перспектива следва да се пристъпи към реализация на подписаното през 2015 г. двустранно споразумение в областта на културата в частта му за откриване на български културен център в Пекин, след като китайският културен център в София заработи в края на 2017 г. Обещаваща е и постигнатата по инициатива на президента Радев договореност за създаване в София на Съвместен център за иновации.

Кризата, предизвикана от COVID-19, наложи хуманитарно взаимодействие на международната общност с Китай. За радост България не се включи в антикитайската риторика по отношение на произхода на пандемията, нито в идеологизираното говорене по отношение на способностите за справяне с тежката ситуация. В условията на пандемията приятелството между България и Китай намери израз в доставки на така необходимите предпазни средства за борба с вируса с ценното съдействие на посолствата на двете страни в София и Пекин. Отначало български организации осигуриха известно количество предпазни облекла и консумативи за Китай, а впоследствие китайската страна започна да изпраща дарения от медицински продукти в България[54], които продължават и досега. Овладяването на епидемията от китайските здравни органи дава добър пример за следване в засегнатите страни, вкл. България. Също толкова ползотворна е и готовността на китайската страна да съдейства на своите партньори с обмяна на добри практики и споделяне на научни открития, от която бихме могли да се възползваме.

Изводи:

  1. В отношенията с Китай имаме безспорни постижения, които кореспондират на първостепенния характер на тази страна в нашата външна политика, нейния гигантски потенциал и ключовата ѝ роля на международната арена. Изградената атмосфера на приятелство спомага за развитие на взаимноизгодно сътрудничество в икономическата, културната, научно-технологичната и други области.
  2. Сравнението с други страни от Централна и Източна Европа, и по-конкретно Балканите, показва известно изоставане, което касае главно привличането на китайски капитали в българската икономика. Все още липсва знаков китайски проект, който да даде тласък на едно по-мащабно инвестиционно сътрудничество.
  3. Въпреки подписаните двустранни документи България не успява да извлече достатъчно ползи от участието си в Инициативата „Един пояс, един път“, на чиито форуми проявява слаба активност. Обозначена е реална тенденция към заобикаляне на България чрез приоритетно развиване на западнобалканския пътен коридор за сметка на централния маршрут запад-изток.
  4. През последната година главните предизвикателства за отношенията ни с Китай идват от външни фактори – китайско-американската конфронтация, критичната фаза в отношенията ЕС-Китай и пандемичната обстановка, свързана с COVID-19. Към тях обаче се добавят и наши институционални слабости, предпоставящи липсата на добре обоснована линия на поведение.
  5. България има сили и способности да възприеме по-сериозен, организиран и дългосрочен подход към Китай, опирайки се на утвърдените традиции и придобитата нова динамика в двустранните връзки. Необходима ни е интегрирана стратегия, отчитаща потребностите и вижданията на всички участници в процеса на сътрудничеството с Китай – централни ведомства, местни власти, делови и академични среди, обществени организации и сдружения. Нейното изработване и прилагане изисква задълбочен и внимателен анализ на вътрешните и международни фактори, както и пълноценен междуинституционален диалог.
  6. Стъпвайки на придобития опит, особено по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и домакинството на Седмата среща на върха на Инициативата „17+1“, България следва да дава достоен принос и да упражнява влияние при по-нататъшното формиране на европейските политики и концепции по отношение на Китай. От голяма полза в тази връзка могат да бъдат натрупаните в нашите академични, политически и бизнес-кръгове познания за културните особености на Китай, неговия специфичен обществен строй и позиционирането му в съвременния свят.

Литература:

[1] За мястото на Културната революция в периодизацията на двустранните отношения вж. Мариана Малинова Тиен, Българо-китайски отношения в съвременния период, София, 2015 г., стр. 48-49.

[2] Тайван има такива представителства в 16 държави-членки на Европейския съюз, а съответно 13 от тях имат представителства в Тайпе. В София действа единствено създаденото през 2005 г. представителство на търговско дружество „Тайпе – Световен търговски център“ ООД към БТПП, несвързано с официални тайвански институции, чието наименование бе съгласувано с китайската страна.

[3] Брутният вътрешен продукт на Китай за 2019 г. достигна 14.4 трлн.щ.д. – вж. Реч на посланика на Китай в България Дун Сяодзюн на онлайн тържество по случай националния празник на КНР, в-к. „Китай днес“, бр. 40, 2-8 октомври 2020 г., стр. 1.

[4] За същността на „китайската мечта“, нейното формулиране на XVIII-я конгрес на ККП, връзката ѝ със социализма с китайска специфика, стратегията на реформи и отваряне към света и изграждането на „общество със средно благосъстояние“ (сяокан) вж. Си Дзинпин, Китайската мечта за велико национално възраждане (Избрани откъси от речи и изказвания), София, 2015 г., стр. 8-19, 40-49, 91-95, 176-184.

[5] Много добра представа за Инициативата ЕПЕП дава книгата на Тодор Радев „Един пояс, един път“: китайската перспектива, София, 2017 г. В нея на основата на изказвания на китайския президент Си Дзинпин, разработеното от няколко министерства и прието през март 2015 г. ръководство „Визия и дейности за съвместно изграждане на Икономическия пояс по Пътя на коприната и на Морския път на коприната на ХХІ век“ и други официални документи, както и изследванията на китайски учени като Уан Иуей, Лиу Уейдун, Джао Къдзин и редица други се разкрива връзката на Инициативата с политиката на реформи и отваряне към света (стр. 7-8) и китайската мечта (стр. 11-12); нейният зародиш се обяснява с търсенето на пътища за решаване на структурните проблеми в китайската икономика и глобален стопански растеж, ребалансиране на света и създаване на нов модел за регионално сътрудничество (стр. 47-55); разглеждат се целите на свързаността (стр. 57-65), шестте икономически коридора (стр. 73-86), областите (стр. 87-115) и механизмите (стр. 117-125) за сътрудничество.

[6] Критиците на ЕПЕП, най-вече сред американските управляващи среди, определят Инициативата като стратегия за „прокарване на глобално господство на Китай“ (Джон Болтън, декември 2018 г.) или „хищническа икономика“, водеща страните-реципиенти към „капан на дълга“ (Рекс Тилърсън, октомври 2017 г.). В убедително изследване Лий Джоунс и Шахар Хамейри от Азиатско-тихоокеанската програма на Чатъм Хаус показва, че ЕПЕП е преди всичко стопанска инициатива, подбудена от структурни проблеми в китайската икономика, и няма характера на геополитическа стратегия, а китайската финансова система не е пригодена да обслужва геополитически цели. При реализирането на проекти инициираща роля имат страните-реципиенти, а китайските изпълнители (обикновено държавни компании) и банките, обслужващи кредитите (най-често Китайската банка за развитие и Ексим банк) имат значителна автономност при вземането на решения, независимо че цялостният контрол и координация се осъществява от Националната комисия за развитие и реформи (NDRC) и създадената през март 2018 г. Китайска агенция за международно сътрудничество за развитие (CIDCA) – вж. Lee Jones & Shahar Hameiri, Debunking the Myth of ‘Debt-trap Diplomacy’: How Recipient Countries Shape China’s Belt and Road Initiative, Asia-Pacific Programme, Chatham House, August 2020, p. 3-12, 28.

[7] Joint Communication to the European Parliament and the Council – Elements for a new EU strategy on China’, JOIN(2016) 30, 22.06.2016, and Council Conclusions on EU Strategy on China of 18 July 2016.

[8] Официалната формулировка на отношенията САЩ-Китай, датираща от посещението на китайския президент Дзян Дзъмин в САЩ през 1997 г. и срещата му с Бил Клинтън, е “конструктивно стратегическо партньорство”. При това от американска страна се подчертава, че терминът „стратегическо“ означава не общност на стратегиите, а разглеждане на отношенията в стратегически аспект.

[9] Си Дзинпин, Китайската мечта за велико национално възраждане, стр. 142-143, 196-197.

[10] Вж. Remarks by Vice President Pence on the Administration’s Policy toward China, Foreign Policy, Oct.4, 2018, The Hudson Institute, Washington, D.C.

[11] През юни 2020 г. Постоянният комитет на 13-тото ОСНП прие Закон за защита на националната сигурност на САР Хонконг с който се създават нови институции за защита на неговата национална сигурност и се формулират техните задължения; на държавните служители се вменява задължението да се заклеват във вярност към САР Хонконг и спазване на неговите закони; като наказуеми по този закон престъпления се квалифицират (1) сепаратизъм, (2) подривна дейност срещу държавната власт, (3) тероризъм и (4) заговорничене с чуждестранни или задгранични сили, застрашаващо националната сигурност – вж. http://www.xinhuanet.com/politics/2020-06/20/c_1126139511.htm

[12] От началото на търговската война през март 2018 г. двете страни са си наложили допълнителни тарифи върху стоки на обща стойност над 600 млрд. щ.д. През януари 2020 г. бе подписана т.нар. първа фаза на търговско споразумение, съгласно която Китай ще закупи от САЩ промишлени стоки, селскостопански и енергийни продукти и услуги на стойност не по-малко от 200 млрд. щ.д., а САЩ премахват Китай от списъка на „валутните манипулатори“ и ще намалят наполовина 15-процентните тарифи за китайски внос на стойност 120 млрд. щ.д., наложени през септември 2019 г. (китайски стоки за други 360 млрд. щ.д. обаче остават извън сделката). Вж. The US-China deal leaves key questions unanswered, Stratfor, January 2020, https://worldview.stratfor.com/article/us-china-trade-deal-leaves-key-questions-unanswered

[13] През 2019 г. Китай публикува няколко бели книги, отстоявайки своите позиции по правата на човека: “Равенство, участие и споделяне: 70 години за защита на правата и интересите на хората с увреждания в КНР” (25 юли), “Равнопоставеност, развитие, споделяне – развитие и напредък на каузата на жените през изминалите 70 години” (19 септември), “За щастието на народа: 70-годишното развитие на човешките права в КНР” (22 септември), както и специално по Синдзян: “Борбата с тероризма екстремизма и гарантиране правата на човека в Синдзян-уйгурския автономен район” (18 март),“Няколко исторически въпроса в Синдзян” (21 юли), “Професионално образование и обучение в Синдзян” (16 август).

[14] Вж. например ексклузивното интервю за зам.-министъра на външните работи Лъ Ючън пред електронната медия Guangcha.cn, в-к. „Китай днес“, бр. 36, 4-10 септември 2020 г., стр. 10-11.

[15] Използват се и други изрази като „общност на споделени интереси“ и „голямо глобално семейство на хармония и сътрудничество“. Вж. например речта на Си Дзинпин на срещата на високо равнище, посветена на 75-годишнината на ООН – Да се обединим под знамето на ООН за постигане на по-голямо единство и прогрес, в-к. „Китай днес“, бр. 40, 2-8 октомври 2020 г., стр. 2.

[16] Вж. например Pompeo keeps up anti-China campaign overseas as Washington plunged into Covid-19 chaos, Analysis by James Griffiths, CNN, Oct. 7, 2020, https://edition.cnn.com/2020/10/06/asia/pompeo-china-japan-asia-intl-hnk/index.html  

[17] https://eeas.europa.eu/sites/eeas/files/20131123.pdf

[18] Joint Communication to the European Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee, [1] Вж. например Pompeo keeps up anti-China campaign overseas as Washington plunged into Covid-19 chaos, Analysis by James Griffiths, CNN, Oct. 7, 2020, https://edition.cnn.com/2020/10/06/asia/pompeo-china-japan-asia-intl-hnk/index.html  the Committee of the Regions and the European Investment bank on Connecting Europe and Asia – Building blocks for an EU Strategy, JOIN(2018) 31, 19.09.2018.

[19] eu-china_factsheet_06_2020.pdf

[20] Съгласно изследване на MERICS/Rhodium – вж. EU-China, towards a Chinese Win, China Trends by Institut Montaigne, June 2020, p. 7.

[21] “Китай е едновременно, в различни политически области, партньор за сътрудничество, с който ЕС има тясно свързани цели; партньор за преговори, с който ЕС се нуждае от намиране на баланс на интереси; икономически конкурент в търсене на технологично лидерство; системен противник, развиващ алтернативни модели на управление.” https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/ communication-eu-china-a-strategic-outlook.pdf

[22] Китай е причинител на 28% от световните емисии на парникови газове. В речта си пред ОС на ООН (22 септември 2020 г.) президентът Си Дзинпин заяви, че Китай ще подсили своя ангажимент по Парижкото споразумение за климата: страната ще достигне максимума на емисиите си от въглероден двуокис преди 2030 г., а до 2060 г. ще постигне въглеводородна неутралност. Новината беше приветствана от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и други световни лидери. Вж. Climate change: Xi Jinping makes bold pledge for China to be carbon neutral by 2060, South China Morning Post, Hong Kong, 23 September, 2020, https://www.scmp.com/news/china/diplomacy/article/3102761/climate-change-xi-jinping-makes-bold-pledge-china-be-carbon

[23] На 19 юни 2020 г. Европейският парламент (ЕП) гласува резолюция, в която призовава ЕС и неговите ДЧ да заведат дело срещу Китай в Международния съд в Хага във връзка с предстоящото приемане на Закон за защита на националната сигурност на САР Хонконг – вж. https://www.europarl.europa.eu/news/ en/press-room/20200615IPR81235/meps-call-on-eu-to-consider-lawsuit-against-china-over-hong-kong

[24] Вж. Press conference following the EU-China summit video conference, Monday, 22 June 2020, https://video.consilium.europa.eu/en/webcast/1d48f705-9514-49c4-bf4a-7971a9191d7d

[25] Вж. EU-China leaders’ meeting via videoconference, 14 September 2020, https://www.consilium.europa.eu/en/meetings/international-summit/2020/09/14/

[26] За анализ на резултатите от четиристранната среща вж. Experts React to Today’s EU-China Leaders Meeting, September 14, 2020 – https://www.gmfus.org/blog/2020/09/14/experts-react-todays-eu-china-leaders-meeting?utm_source=email&utm_medium=email&utm_campaign=ww%202020-09-16

[27] вж. EUChina, towards a Chinese Win, China Trends by Institut Montaigne, June 2020, p. 7-10; Изказване на Хуан Мънмън от Китайската академия за обществени науки, The 16+1 Sofia Think Tanks ConferenceAdvancing 16+1 Cooperation Platformthe Way Ahead, Diplomatic Institute, Sofia, 2018, p. 238-246.

[28] Report by President Charles Michel at the European Parliament on the Special European Council of 1-2 October 2020, http://dsms.consilium.europa.eu/952/Actions/Newsletter.aspx?messageid=46125&customerid =23917&password=enc_4637363339444233_enc

[29] Според скорошно изследване на Търговската камара на Европейския съюз в Китай (EUCCC) само 10% от компаниите в Китай заявяват намерение да напуснат страната, докато други 10% активизират операциите си.

[30] Заявлението на германския постоянен представител към ООН в Ню Йорк Кристоф Хойсген от името на 39 страни е отразено в редакционна статия в англоезичния китайски ежедневник Global Times под заглавие „Безсрамно лицемерие на Запада във връзка с правата на човека“. В статията се обръща внимание на нарастването на групата, подкрепила антикитайското заявление, в сравнение с 23 страни през м.г. Сред новоприсъединилите се страни, които според статията „очевидно са били принудени от големите западни държави“, поименно са упоменати единствено България и Босна. Вж. West’s human right hypocrisy shameless, Global Times, 8 October, 2020, https://www.globaltimes.cn/content/1202918. shtml

[31] Подобно ниво са установили повечето страни-членки на ЕС. Редица западноевропейски държави, както и Полша (2016 г.) и Унгария (2017 г.) са достигнали най-високата възможна степен – “всестранно стратегическо партньорство”. На третото ниво – “всестранно партньорство и сътрудничество” – се намират например отношенията на Китай с Румъния.

[32] През последните години се обозначи тенденция към подмяна на този инструмент с консултации по въпроси на Инициативата „17+1”: за последно през юни 2018 г. на посещение у нас беше китайска делегация, водена от зам.-министъра на външните работи Уан Чао с цел подготовка на Седмата среща на правителствените ръководители и гостуването на премиера Ли Къцян.

[33] Посочените в този абзац цифри, както и редица упоменати по-долу факти от икономическото сътрудничество са по данни на Министерството на икономиката.

[34] Деветте процедури са съответно за царевица, люцерна, рибни продукти, мляко и млечни продукти, фуражи, белен слънчоглед, слънчогледов шрот, мед и за сух зърнен спиртоварен остатък с извлеци. Протоколът за износ на български мед бе подписан по време на визитата у нас на зам.-министъра на Генералната митническа администрация на Китай Ли Гуо в периода 2-4 септември 2019 г.

[35] Към момента се подготвят необходимите документи по двете процедури – за включване като хранителна добавка и като отделен хранителен продукт. Тук не става въпрос за розово масло.

[36] Китай е най-големият пазар в света на алкохолни напитки, с тенденция да се превърне и в най-големия консуматор на вина.

[37] Вж. “16+1” promotes the improvement of quality and efficiency of bilateral cooperation between China and 16 Central and Eastern European countries, prof. Liu Zuokui, сп. Дипломация“, бр. 20, януари 2018 г., стр. 246-250. Сърбия и Унгария са наречени „типичен пример за водещи страни в насърчаване на сътрудничеството в рамките на Инициативата „16+1“.

[38] За възможни китайски инвестиции в сектора вж. Китайски компании ще инвестират стотици милиони долари в България. Интервю на изпълнителния директор на БАИ Стамен Янев за „Денят ON AIR“https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/186452-stotitsi-milioni-dolari-shte-investirat-kitayski-kompanii-v-balgariya-prez-2020-g

[39] https://www.bgonair.bg/a/2-bulgaria/196451-tri-kompanii-v-satrudnichestvo-za-investitor-na-aets-belene

[40] В началото на октомври т.г. БТК обяви, че пуска в експлоатация своята 5G мрежа, която съвсем доскоро бе в тестов режим. Мрежата обаче засега има ограничено покритие, още по-ограничен капацитет и първоначално едва един модел смартфон, който може да се включи към нея – вж. Прохождането на 5G в България, в-к „Капитал“, бр. 39/2020, https://www.capital.bg/biznes/telekomi/2020/10/02/4121020_ prohojdaneto_na_5g_v_bulgariia/

[41] Ако българското правителство, подобно на Румъния, вземе решение да забрани телекомуникационно оборудване на “Huawei”, това може да се окаже проблем за БТК, която използва нейно оборудване за своята радиомрежа (т.е. базовите станции), докато основната мрежа на компанията функционира с оборудване на европейските “Nokia” и “Ericsson”, а преносната – на американската “Cisco”. По-голям проблем ще има „Теленор“, който използва продукти на “Huawei” за основната си мрежа – вж. пак там.

[42] Заявлението е част от международната инициатива на американското правителство Clean Network, която цели да подсигури безопасността на телекомуникациите от следващо поколение. България се присъедини към 27 от 30 страни – членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те ДЧ на ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network – вж. България се включи в 5G инициативата на САЩ, „Капитал“, 23 октомври 2020 г., https://www.capital.bg/biznes/ kompanii/2020/10/23/4130944_bulgariia_se_vkljuchi_v_5g_iniciativata_na_sasht/

[43] За възможните причини за отказа вж. Концесия на летище Пловдив с китайски консорциум може и да няма, Медиапул, 20 юли 2018 г., https://www.mediapool.bg/kontsesiya-na-letishte-plovdiv-s-kitaiski-konsortsium-mozhe-i-da-nyama-news281726.html

[44] Става въпрос за възстановяване на проектните параметри на ж.п. линията Русе-Варна и за автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“, представени през 2018 г. Впоследствие през 2019 г. са предложени още 2 проекта – модернизация на ж-п линиите София-Перник-Радомир и Карнобат-Синдел.

[45] Предложените на китайската страна проекти са: изграждане на тунел под вр. Шипка; рехабилитация на ж.п. линията Русе-Варна; модернизация на ж.п. линията София-Перник-Радомир; автомагистрала „Черно море“ между Варна и Бургас; автомагистрала Русе-Велико Търново; изграждане на международен пристанищен терминал във Варна; изграждане на завод за производство на батерии за електрически автомобили; развитие и изграждане на български индустриален парк; изграждане на логистичен център за електронна търговия.

[46] Вж. например изказването на зам.-министъра на външните работи Георг Георгиев, The 16+1 Sofia Think Tanks ConferenceAdvancing 16+1 Cooperation Platformthe Way Ahead, p. 146.

[47] Вж. Международна конференция „Черноморското измерение на „Един пояс, един път“ (резюме от д-р Валентин Катранджиев), сп. Дипломация“, бр. 20, януари 2018 г., стр. 74-78. В същия брой вж. също доклада на китайския изследовател Лун Дзин Potential of the Black Sea region in the synergies of Chinese and European strategies, p. 255-264, където той откроява важността на Черноморския регион за европейско-китайската свързаност и прави връзка с концепцията за трите морета.

[48] Други страни от ЦИЕ демонстрираха много по-сериозна ангажираност. Чехия бе представена от президента Милош Земан, Полша (на първия форум), Унгария и Сърбия – от премиери, а Румъния (на първия форум) – от вицепремиер – вж. Belt and Road Attendees List, The Diplomat, Washington D.C., May 12, 2017, https://thediplomat.com/2017/05/belt-and-road-attendees-list/; Second Belt and Road Forum Top-Level Attendees, The Diplomat, April 27, 2019, https://thediplomat.com/2019/04/second-belt-and-road-forum-top-level-attendees/

[49] Joint Communique of the Leaders, Roundtable of the 2nd Belt and Road Forum for International Cooperation, Belt & Road News, April 28, 2019, https://www.beltandroad.news/2019/04/28/joint-communique-of-the-leaders/

[50] Вж. изказването на Уан Лиюн, зам. генерален директор в Международния отдел на ЦК на ККП, The 16+1 Sofia Think Tanks ConferenceAdvancing 16+1 Cooperation Platformthe Way Ahead, p. 152.

[51] Силно критичен анализ на проектите е направен от Zoran Nechev & Ivan Nikolovski, Hustled Into a Dead End: The Delusional Belief in Chinese Corrosive Capital for the Construction of North Macedonia’s Highways, Institute for Democracy “Societas Civilis” – Skopje (IDSCS), with support from the Center for International Private Enterprise (CIPE), Washington D.C., Report № 39/2020, September 2020, http://www.idscs.org.mk

[52] С Китайската банка за развитие са подписани Междубанков заем в размер на 80 млн. € и Финансово споразумение за сътрудничество по инициативата ЕПЕП за 1.5 млрд. € (последното на Седмата среща на „16+1“ в София); с Ексимбанк – Финансово споразумение за 50 млн. €; с Китайската индустриално-търговска банка (ICBC) – Договор за заем от 20 млн. €.

[53] Глобален център за партньорство Китай-ЦИЕ, Интервю на Красимира Иванова с доц. д-р Мариана Тиен, в-к „Китай днес“, бр. 32, 7-13 август 2020, стр. 6.

[54] Със съдействието на МВнР чрез посолството ни в Пекин бяха изпратени дарения от Китай, включващи реактиви за тестове, ръкавици, защитни облекла, очила, шлемове, термометри и близо 300 хил. броя различни видове маски, като дарители са китайски институции, местни правителства и организации, както и частни лица – китайци и българи, живеещи в Китай. Отделни дарения постъпиха от китайски градове и провинции за българските им партньори. Вследствие на телефонен разговор между премиерите на България и Китай беше договорено и доставено дарение за България в обем от 50 куб. м – 10 хил. теста за корона-вирус, 20 хил. маски N-95, 50 хил. хирургически маски, както и по 10 хил. защитни облекла, очила, ръкавици и калцуни.

By EIRI