Някои учени твърдят, че сме навлезли в нова геоложка епоха, наречена антропоцен – епоха, в която хората оказват все по-забележимо въздействие върху планетата Земя. Това поражда опасения, че може би се приближаваме към „критични точки“, в които внезапни и непредвидени климатични промени ще разтърсят света.
Парадоксалното е, че обществените проучвания показват, че средностатистическият човек очаква избухването на екологична катастрофа и въпреки това статуквото не се променя. Това означава, че в краткосрочен план значение се отдава на други по-приоритетни проблеми (напр. икономически, социални и т.н.), отколкото на екологията и животът в хармония с природата. И това донякъде е напълно естествено, имайки предвид че през последните 15 години се сблъскахме с толкова много кризи от различно естество, че трудно можем да планираме за години напред. Тоест няма как да приоритизираме екологията, ако икономически или социално не сме добре, освен ако действително не настъпи някаква екологична катастрофа.
Освен това, невъзстановимите природни ресурси са базата за развитие на световната икономика. Непрекъснатото нарастване на търсенето и потреблението е в пряка зависимост към стремежа за повишаване на благосъстоянието. Процесът на оползотворяване на огромни количества невъзстановими източници води до тяхното изчерпване, до нарушаване на екологичното равновесие и поставя въпроса за прилагане на концепцията за устойчиво развитие в суровинния сектор.[1]
Намаляването на енергийните и природни ресурси естествено представляват риск за международната сигурност. Допълнителна предпоставка за това е фактът, че значителна част от петролните залежи се намират в нестабилни в политическо отношение региони.
Евентуална екологична катастрофа вследствие на човешката дейност се нарежда на първо място сред най-големите притеснения на икономическите лидери за следващите 10 години. Това сочи проучване за глобалните рискове и тенденции, организирано и публикувано от Световния икономически форум. А в топ 10 на глобалните рискове пет имат екологичен характер: провал на действията в областта на климата (1), екстремни метеорологични условия (2), загуба на биоразнообразие (3), увреждане на околната среда от човека (7) и криза на природните ресурси (8).[2]
Според глобалния лидер в пазарните проучвания Ipsos, околната среда е най-важната грижа, която обединява хората в глобален аспект. 83% от хората по целия свят вярват, че околната среда върви към бедствие. Това засега се усеща най-вече в Южна Америка, Близкия изток и Африка, където въздействието на изменението на климата е най-голямо. 61% от южноамериканците усещат „абсолютно“ промените от глобалното затопляне върху начина си на живот. От средата на века се очаква да имаме над 1.2 млрд. климатични мигранти вследствие на климатичните промени в целия свят.
Прието е да се смята, че най-разрушително влияние върху човешкото развитие оказват конфликтите и войните. Според различни данни, през последните шест хиляди години човечеството е преживяло около 14 513 войни, в които са загинали 3,64 млрд. души. Направени в тази връзка анализи на статистиката за смъртността на населението на планетата показва, че войните не са на първо място по броя на причинените жертви.
Само през 2008 г. на планетата са загинали около 220 хил. души в резултат на циклона Наргис в Мианмар, земетресението в китайската провинция Съчуан, шестте тропически циклона (Доли, Едуард, Фей, Густав, Хана и Айк), урагана Ема и бурята Хилал в Европа и други бедствия и екстремни ситуации само за една година.[3]
И все пак, военната активност се отразява пряко на физическата среда в редица направления: замърсяване на въздух, суша и вода в мирно време чрез непосредствените и дългосрочните последици от въоръжените конфликти; чрез милитаризация на Космоса; чрез развитие на ядрените програми; чрез използването на земята. Значителни са и непреките ефекти чрез отклоняване на средства.
Няколко примера: в Южен Виетнам са унищожени над една трета от горите и селскостопанските райони, в Афганистан са отровени близо 20% от водоизточниците, а в Персийския залив в продължение на няколко месеца горят пожарите от нефтените кладенци. Гражданската война в Конго опустошава дивата природа на страната, убивайки хиляди слонове и горили.[4]
Емисиите на парникови газове, генерирани при защитата на доставките на петрол от Близкия изток и Персийския залив достигат до 34,4 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид на година. Войната в Ирак и операциите за следвоенното му възстановяване се сочат като причина за още 43,3 млн. тона парникови газове годишно. Между 4 до 8 млн. барела петрол са разлети в морето. 460 мили от бреговата линия са претърпели огромни щети вследствие на нефтени разливи и изгарянето на кладенци. Запалителните авиационни бомби, използвани обезвреждане на минни полета унищожават горния почвен слой и близката растителност.[5]
По време на военните действия на НАТО в Косово и Югославия в резултат на въздушните атаки са нанесени щети на околната среда. Изключително опасни вещества от разрушени химически инсталации се озовават в природата. Конфликтът е първият, при който по програмата на ООН за околната среда е направена екологична оценка след конфликта, според която замърсяването на четири района в Сърбия е било сериозно и в степен, представляваща заплаха за човешкото здраве.
По време на Студената война, американските и съветските въоръжени сили произвежда огромни количества опасни отпадъци. В резултат на аварии и инциденти има най-малко 50 ядрени бойни глави и стотици ядрени реактори са потопени на океанското дъно. Пентагонът генерира пет пъти повече токсини от петте най-големи химически компании в САЩ, взети заедно, а Американската армия е най-големият източник на замърсяване на околната среда на САЩ. Бомбардировачът Б52 изразходва за един летателен час 12 хиляди литра гориво, съизмерими с разхода на гориво за 10 години на един семеен автомобил.
Някои от най-известните следвоенни последствия за околната среда (комбинирана със сериозни опасности за човешкото здраве и безопасността) са: лъчения от ядрени взривове; влошаване на качеството на земеделската земя в резултат на използване на противопехотните мини; невзривени боеприпаси, възпрепятстващи селското стопанство, например мини или касетъчни бомби; вредни емисии при изгарянето на петролни кладенци.
Как тези елементи могат да бъдат проектирани и върху настоящата ситуация?
Опасенията за околната среда не са нови и са актуални още от 2014 г. и тогавашните мащабни военни действия в Източна Украйна. Целият регион е силно индустриализиран, а областта Донбас с гъстата си концентрация на мини, заводи от химическата и металургичната индустрия, както и складове за токсични материали.
Украйна носи и наследството на тежката съветска индустриализация и след разпада на СССР се погрижи да разшири както ядрената енергетика, така и експлоатацията на огромните запаси от въглища, желязо, титан и други руди в Донбас.
Трудно е да бъде изчислен точният брой на опасните места, но по всяка вероятност само в Донбас те са над 4000 според данни на британското разузнаване. През 2019 г. пък Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отчита наличието на 465 хвостохранилища в Украйна, съхраняващи над 6 милиарда тона отпадъци от различни индустрии. [6]Това са все рискови обекти, които биха могли да направят негоден за живеене някой район в продължение на десетилетия.
Само в рамките на първата седмица от войната нидерландската неправителствена екологична организация PAX отчита изтичания на токсични отпадъци, експлозии или пожари в над 20 места. За разлика от скорошните войни в Близкия изток, които също нанесоха огромни щети на промишлена и петролна инфраструктура, в Украйна подобни обекти не са разположени в слабонаселени и отдалечени пустинни райони.
Напротив, досега са се водили сражения в повече от 20 града с население по-голямо от 100 000 души – от Киев и околностите му с над 3 милиона жители до Харков с около милион или пък напълно разрушения индустриален център Мариупол с над 400 000 души население преди началото на войната.
Твърде рано да бъдат оценени щетите, а и самите военни действия все още са в разгара си, с тенденция да продължат още дълго време. Дългосрочните рискове за здравето и околната среда от потенциални инциденти са специфични за всеки обект и трудно могат да се оценят без подробно проучване на мястото.
Освен това, освен АЕЦ Запорожие Украйна разполага с още три действащи атомни електроцентрали с общо 9 реактора – АЕЦ Ровно и АЕЦ Хмелницки далеч на запад, както и Южноукраинската АЕЦ, която е в съседната област на Запорожие.
Докато първите две са разположени в отдалечената западна част на Украйна, то вторите две са в районите на военни действия. Запорожие в момента е подсигурена под руски контрол, а пък Южноукраинската АЕЦ се намира на около 100 км северно от град Николаев, където се водеха тежки сражения.
Рисковете от директни попадения на ракети, артилерийски снаряди или някакъв вид диверсия са пределно ясни. В по-широк смисъл обаче съществуват и други проблеми, които биха могли да окажат катастрофално влияние върху някоя атомна електроцентрала по време на война и са свързани най-вече със системите за охлаждане.
От една страна стои опасността електрозахранването на централата да бъде прекъснато поради тежка бомбардировка в региона и така ще се стигне до спиране на системите за охлаждане на реактора и отработеното гориво. Освен от захранване имат нужда и от вода. В случая с АЕЦ Запорожие всичко зависи от системата от язовири и резервоари по течението на река Днепър. Ако по някакъв начин те бъдат увредени, може да се стигне до недостиг на вода за охлаждане на електроцентралата.
От друга страна тежки замърсявания на водоизточници могат да стигнат до Азовско и Черно море и да станат траен регионален проблем. В момента се водят сражения по бреговете на река Северски Донец. Тя е най-голямата в Източна Украйна и се явява основен приток на река Дон, която се влива директно в Азовско море.
Що се отнася до почвата, нейното замърсяване може да окаже дългосрочно влияние върху селскостопанския отрасъл, при това в глобален мащаб имайки предвид и още един особено значим факт, а именно: Украйна и Русия произвеждат заедно 15% от световното производство на пшеница, 30% от световния износ на пшеница и 60% от световното производство на слънчогледово олио.
И тук следва да бъде припомнена ключовата постановка, че продоволствената сигурност, с която са свързани въпросите за екологичната безопасност на храните и продоволствения дефицит, е един от основите аспекти на човешката сигурност.
Като евродепутат имах възможността да се срещна с посланика на Египет, който каза, че 90% от пшеницата за Египет пристига от Русия и Украйна. И когато пристанищата са блокирани или окупирани, вносът става изключително труден. Създават се проблеми като недостиг на количества и повишаване на цена. А специално за Египет, мисля, че и с Тунис и Ливан, правителството дотира допълнително цената на хляба и при една повишаваща се инфлация това води до обезкървяване на бюджетите на тези страни и до съответните социални, икономически, последствия. Следва и мигрантска криза, която отново опира до границите на Европа.
Продължаващият конфликт не само може да увреди средата за отглеждане на култури, но и да направи така, че фермерите да не могат да съберат реколтата за тази година или да засадят тази за следващата. Така текущата продоволствена криза, която се наблюдава в света, може да се удължи и задълбочи.
Намаленият износ и високите цени на храните, произтичащи от войната в Украйна, вече влошиха ситуацията в уязвими страни от Африка и Близкия изток, където се смята, че приблизително един от всеки три хляба се приготвя с украинска пшеница.
Когато пазарът реагира на недостига, цените се повишават. Това оскъпява вноса, което води до повишаване на инфлацията и предизвиква обратна връзка, на която правителствата реагират. Това вече може да се види в Индия. Преди планираше да увеличи международната си търговия с пшеница, но сега забрани износа. Индонезия също наскоро забрани износа на палмово масло в отговор на повишаването на международните цени, но след това се отказа от тази политика. На места обаче, където цените на храните са тясно свързани с цените на суровините, като Сомалия или Тунис, инфлацията може да достигне 100-200%. В Шри Ланка вече има политически и граждански вълнения заради инфлацията. Сериозна е ситуацията в държави като Ливан, Пакистан и Сомалия, където жизненият стандарт вече е ограничен.
„Несигурността около санкциите създава шок в предлагането и ако тази несигурност не се реши, индексите на зърното ще продължат да вървят нагоре“, отчитат анализатори от Goldman Sachs пред CNN.
Войната в Украйна ускори това, което вече се случваше, а именно тази много крехка система, която все по-често достига до тези критични точки. Но е много погрешно тази война да се сочи като основна причина за световната продоволствена криза.
Още преди COVID-19 да намали доходите и да наруши веригите за доставки, хроничният и острият глад се увеличаваха поради фактори, включително конфликти, социално-икономически условия, природни бедствия, изменение на климата и вредители.
Годишният доклад на Международната мрежа срещу хранителните кризи (Global Network Agains Food Crises) за 2022 г. обособява обособява пет фази на продоволствена несигурност: Броят на хората през 2021 г., които попадат във фази 3 (криза) до 5 (катастрофа) е 193 милиона от 53 държави. 70% от тях са от десет държави/територии: Демократична република Конго, Афганистан, Етиопия, Йемен, Северна Нигерия, Сирия Арабска република, Судан, Южен Судан, Пакистан и Хаити. В седем от тях конфликтът/несигурността е била основната причина за острата продоволствена криза.[7]
Очаква се ситуацията да се влоши през 2022 г. В 41 от 53 държави/територии, между 179 и 181 милиона души вече са/се очаква да бъдат в криза или по-лошо състояние (фаза 3 или по-висока) или еквивалент през 2022 г. Въпреки че съществува значителна несигурност, приблизително 2,5-4,99 милиона души в Украйна вероятно ще се нуждаят от хуманитарна помощ в краткосрочен план. През 2022 г. около 329 000 души вероятно ще се сблъскат с продоволствена катастрофа (фаза 5).
Действително, през 2022 г. се прекъснаха веригите за доставка и се увеличи ценовият натиск, като разходите вероятно ще останат високи в обозримо бъдеще и се очаква да тласнат още милиони хора към остра продоволствена несигурност, последвана от недохранване и масов глад.
От 2008 г. насам производството в света се е увеличило с около 5 милиарда тона, а запасите са нараснали с около 300 милиона тона. Така че днес в света има повече храна, отколкото преди, и тя е повече от достатъчна за всички. Проблемът е, че тя не е на правилното място и не е на разположение на правилните хора, които наистина се нуждаят от нея.
Ако имаме 600 милиона земеделски производители и 8 милиарда потребители и цялата храна преминава през много тесни концентрирани вериги за доставки, ставаме много уязвими. Ако можем да използваме информационните технологии, за да свържем тези производители в нещо като мрежа, за разлика от една единствена верига за доставки, ще изградим много по-здрава архитектура, точно като мрежа с много линии, които преминават между всички различни точки.
Предоставянето на подкрепа на земеделските стопани за повишаване на производителността им и подобряване на достъпа им до пазари, както и на селските общности за разнообразяване на поминъка им и подобряване на техните е от решаващо значение за повишаване на устойчивостта към сътресения.
Не на последно място, висококачествените и навременни данни за продоволствената сигурност и храненето са от жизненоважно значение за осигуряване на анализ на ситуацията който да идентифицира не само резултатите, но и основните движещи сили на глада, за целенасочена и интегрирана реакция.
И на финала, тежкият конфликт причинява екологични щети, които заплашват да продължат дълго след подписването на мирно споразумение. Затова сигурността на околната среда и сигурността на хората, включително продоволствената такава, трябва да бъдат считани за неразривно свързани помежду си и преодоляването на тези заплахи трябва да бъде основна акцент от реакцията на международната общност.
Петър Витанов е ръководител на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент. Координатор в Комисията по транспорт и туризъм, член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и заместващ член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.Народен представител в 44-тото НС на Р България. Завършил специалност „Международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски” и „Международни финанси“ в НБУ.
Petar Vitanov is Head of the Bulgarian Socialist Delegation in the European Parliament. Coordinator of the Committee on Transport and Tourism; member of Committee on the Environment, Public Health and Food Safety; Substitute member in the Committee on Civil Liberties, Justice and Home Affairs. Member of the 44th National Assembly of the Republic of Bulgaria. He finished the “St. Kliment Ohridski” University, program: International Relations and the New Bulgarian University, program: International Finances.
Резюме: Статията разглежда основните елементи на екологичната и продоволствена криза, които търпи светът в момент на геополитческа трансформация. Основният извод е, че сигурността на околната среда и сигурността на хората, включително продоволствената такава, трябва да бъдат считани за неразривно свързани помежду си и преодоляването на тези заплахи трябва да бъде основна линия от поведението на международната общност.
Summary: The article analyzes the main elements of the environmental and food crisis that the world is suffering at a time of geopolitical transformation. The main conclusion is that environmental security and human security, including food security, must be considered inseparably linked and overcoming these threats must be the main policy course of the international community.
[1] Доклад на ЕАОС за адаптацията в Европа, 2013.
[2] The Global Risks Report 2022 , World Economic Forumhttps://www.weforum.org/reports/global-risks-report-2022/
[3] Велев, С., Екологичната сигурност, ВА „Г.С. Раковски“, София, 2015.
[4] Пак там.
[5] Пак там.
[6] https://webcafe.bg/svyat/ekologichnata-tsena-na-voynata-v-ukrayna.html
[7] 2022 Global Report on Food Crises, https://www.fao.org/documents/card/en/c/cb9997en/