Увод
Темата за многоизмерните въздействия на войната в Украйна върху енергийния сектор се явява обект на специално внимание през последните месеци не само в рамките на Европа, но и в глобален план в контекста на проблематиката за породеното от възникналите усложнения преначертаване на световната енергийна карта. Естествено в тези кризисни условия няма как да се подценяват преливащите ефекти и към плоскостта на международните отношения. Тенденцията от последните десетилетия към ускоряване на политизирането на енергийните въпроси сега е по-ярка от всякога, а осигуряването на необходимите доставки на енергийни ресурси се явява жизненоважно не само с оглед на нормалното функциониране на икономиките, но и като неотменима цел на националната сигурност и външната политика. В светлината на тези събития специфична релевантност придобива дискусията, как да бъдат усъвършенствани механизмите и инструментите за провеждане на успешна енергийна дипломация. Тази тематика е особено важна понастоящем за европейските държави, които следва да се ориентират към нови партньорства в енергиен план, така че да реализират диверсификацията, посредством която да редуцират негативните ефекти от импортната си зависимост. Предизвикателствата в това направление далеч не са скромни по мащаб, тъй като енергийните доставки следва да се набавят в условията на засилваща се глобална конкуренция, а „гладните за ресурси“ държави като Китай вече имат извоювани позиции в стратегически важни региони със сериозни залежи на фосилни горива, към които и ЕС проявява интерес. Доколко Съюзът ще постигне успех в това начинание и в перспектива, зависи и от способността му да внесе адекватни изменения в сферата и на външните си отношения.
Случващото се в Европа няма как да не повлияе сериозно и на световните енергийни пазари, които отразяват ефектите от пандемията и възникналата впоследствие енергийна криза, допълнително задълбочена заради войната в Украйна. Всички събития от началото на 2020 г. до момента несъмнено демонстрират взаимозависимостта и взаимосвързаността на енергийните мрежи, където всяко едно смущение в определен сегмент рефлектира скоростно чрез верижно разпространение към останалите части. Изключително болезнен сега се явява въпросът, дали сътресенията в енергийния сектор ще помрачат усилията за осъществяване на зелен преход. Евентуално завръщане към идеи за разширяване на употребата на въглеводороди с цел минимизиране на ефектите от енергийната криза ще има разрушително въздействие в екологичен план. От друга страна интензифицирането на използването на ВЕИ изисква инвестиции, които трудно ще бъдат осигурени при влошена стопанска картина. Извън политическия елемент по линия на предприемане на мерки и търсене на решения, съществено значение ще има и обществената реакция, тъй като промяната в нагласите и възприятията от страна на бизнеса и на домакинствата относно произвеждането и консумирането на енергия ще е ключово за осъществяване на смяна на енергийния модел.
С оглед на актуалните процеси в енергийния сектор, адаптирането към новите реалности генерира сериозни изпитания за засегнатите европейски държави, по отношение на чието решаване няма как да бъде избегната висока цена. Намирането на отговори на енергийните компликации ще е продукт на нелеки компромиси, а успешността на прилагането им ще зависи от сложна амалгама от ендогенни и екзогенни въздействия. Динамиката в сектора налага нуждата от осъществяването на по-детайлни анализи по отношение на последствията от военните действия в Украйна за световната енергетика. В светлината на тези въпроси, настоящето изследване е ориентирано към очертаване на основните измерения на трансформациите в енергийния сектор през призмата на сътресенията на ресурсните пазари и приложените подходи от страна на европейските държави за справяне с кризата. Не са подминати и конкретни примери от някои аспекти на енергийната проблематика, касаещи и България.
- Пандемия, енергийна криза, война – пагубната поредица за енергийния сектор
През последните години енергийният сектор понесе тежка поредица от удари, индуцирани от различни фактори. Пандемията, предизвикана от разпространението на COVID-19, произведе шокове от различен характер в енергийната индустрия, която още не се бе съвзела напълно от негативния резонанс от световната финансова и икономическа криза от 2007-2008 г. Тогавашните предвиждания, че стопанското възстановяване ще предизвика енергийни сътресения (World Energy Council, 2008) не се реализираха просто защото превъзмогването на икономическите трудности бе блокирано през 2020 г. от нов колапс, причинен този път от пандемията. Концепцията отпреди десетилетие, че занапред ще живеем в цикъл от взаимнозахранващи се кризи, която на онзи момент бе разглеждана като вещаеща крайно мизантропична визия за бъдещето, в днешните условия вече набира аргументи в своя подкрепа.
Разгръщането на пандемията доведе до рекордно свиване на световното първично енергийно потребление за целия период след края на Втората световна война. Като по-силно развити държави европейските страни регистрираха и по-мащабни щети, докато представителите на Азиатско-тихоокеанския регион съумяха да се справят далеч по-добре с преодоляването на негативните ефекти от кризата. Най-значимите сривове бяха регистрирани в консумацията на петрола и въглищата, което доведе до заключението, че въглеводородите се големите губещи от ситуацията. Същевременно в условията на пандемията сериозен ръст в глобален план демонстрираха ВЕИ (9,7% за 2020 г.), което пък провокира надежди, че кризисната ситуация може да бъде използвана, така че да се осъществи енергийна трансформация. Като цяло обаче, в световния енергиен микс имаше промени в процентните дялове, но не и в позициите в челните места при първичното потребление – петролът остана на първо място (с дял от 31,2%), следван от въглищата (27,2%), природният газ (24,7%) и водната енергия (6,9%). Разместване се вижда по отношение на петото и шестото място, където позициите си размениха ВЕИ (вече с дял от 5,7%) и ядрената енергия (паднала до 4,3%) (BP, 2021a). В Европа картината изглеждаше доста по-различно, тъй като тук ВЕИ се изкачиха с цели 2 места, достигайки до третата позиция и изпращайки на петата въглищата. Така европейският енергиен микс доби следния вид: петрол (с дял от 36%), природен газ (25%), ВЕИ (13%), ядрена енергия (11%), въглища (11%) и водна енергия ( 5,5%). Сериозни изменения търпи и структурата на генерирането на електроенергия в ЕС, където ВЕИ са водещият компонент (с дял от 26%), следвани от ядрената енергия (25%), природния газ (20%), въглищата (13%), водната енергия (12%) и петрола (1,5%) (BP, 2021b).
Като негативен ефект от пандемията върху енергийния сектор се отчита и сривът в световен мащаб в инвестиционната активност с 20% (IEA, 2020a). Това веднага породи опасения, че той ще блокира реализирането на диверсификация именно в зони с висока степен на импортна зависимост, които ще бъдат лишени от средства за изграждане на необходимата им инфраструктура. Подобен сценарий веднага започна да се коментира и по отношение на Балканите, където липсата на финансови ресурси възпрепятства не само разгръщането на нови енергийни съоръжения, но и обновяването на наличните, а разчитането на остарели технологии засилва енергийната уязвимост на страните от региона. А извън ограничената инвестиционна активност, пандемията изправи света и пред необходимостта от намиране на решения за справяне и с други предизвикателства по линия на нарастващата енергийна бедност и загубата на милиони работни места в енергийния сектор.
Същевременно породената рецесия допълнително поставяше под въпрос преодоляването на сривовете в редица индустрии, включително и в енергийната. В търсенето на оздравителни инструменти за засегнатите икономики се стигна и до лансирането на идеите за постигане на „зелен растеж“, чрез който да се осъществи „устойчиво възстановяване“. Призивите кризата да бъде използвана като шанс за извършване на енергиен преход произведоха като продукт различни идеи за цялостно реконструиране на енергийния сектор. От страна на Международната агенция по енергетика в сътрудничество с Международния валутен фонд бе представен „План за устойчиво възстановяване“ (IEA, 2020b), който да подпомогне преминаването към нов енергиен модел. ЕС пък потвърди ангажимента си към приетата преди началото на пандемията „Зелена сделка“, така че въпреки възникналите трудности да се постигнат заложените в нея цели за превръщане на Европа до 2050 г. в климатично неутрална на базата на изграждане на кръгова икономика (European Commission, 2019).
Тези амбиции обаче скоро се оказаха помрачени от нови енергийни шокове, дължащи се на специфична комбинация от фактори. Зимата на 2020-2021 г. бе белязана от ниски температури и по-дълга продължителност, което намали запасите от енергийни ресурси на държавите. Опитите за компенсиране на тези ефекти и натрупване на суровини през лятото на 2021 г. не се оказаха успешни, тъй като поради високите температури потребността от електроенергия за целите на охлаждането се повиши, но липсата на валежи не позволи мащабно мобилизиране на водните електрически централи. Същевременно слабите ветрове в Европа намалиха производството по линия на ВЕИ, а тези дефицити нямаше как да не тласнат веднага цените към повишаване. Като ново направление с особена значимост за развиване започна да се коментира т.нар. „енергийна метеорология“, която да подпомогне на базата на прогнози предвижданията за консумирането и генерирането на енергия. Очертаните на научно ниво тенденции към задълбочаване на „ветровата суша“ породиха допълнителни тревоги за бъдещето на този тип ВЕИ, тъй като анализите дадоха ориентири в посока на намаляване на скоростта на ветровете в Европа с 8-10% (Ranasinghe et al., 2021). Феноменът на т.нар. „глобално затишие“ се свързва с развитието по отношение на термалния вятърен баланс, тъй като нагряването на арктическите зони в резултат на климатичните промени снижава температурните разлики между по-топлите и по-студените пояси, което пък рефлектира в посока на редуциране на ветровете (Bloomfield, 2021).
Наред с това, плановете за отдалечаване от въглищата доведоха до нарастване на търсенето на природен газ. Повишаването на цените на синьото гориво до рекордни нива в европейски държави като Обединено кралство, Франция, Испания, Германия и Италия стимулираха прилагането на мерки за ограничаване на социалното въздействие, така че да бъдат защитени уязвимите домакинства (Pescatori, 2021). От разгърналите се процеси стана видно, че при преминаването през фундаментална трансформация, световната енергийна система става по-лесно уязвима на шокове, а възникналата енергийна криза демонстрира, колко сложен е всъщност за осъществяване енергийния преход. В публичното пространство започнаха да доминират дискусиите, дали вината за влошената ситуация се дължи именно на поетия курс към преориентиране за използване на ВЕИ (Dewan, 2021), тъй като липсата на средства по отношение на развиването на конвенционалните енергоизточници води до това, че „старата енергетика гладува, докато новата е прехранена с инвестиции“ (Baker et al., 2021). В тази връзка бе поставен и въпросът, дали в случая не става дума за зле направляван енергиен преход, което означава, че кризата всъщност е провокирана от недостатъчна политическа далновидност (Nuttall, 2021).
И докато подобни дебати стояха на дневен ред по отношение на случващото се в енергийния сектор, стартирането на войната в Украйна още повече задълбочи вихрещата се енергийна криза. Ефектите от военните действия веднага резонираха на световните ресурсни пазари, а последващото ограничаване на доставките от страна на Русия за редица европейски държави причини допълнителни сътресения. Влошаването на политическата обстановка и изострянето на комуникацията между Москва и Брюксел резултира в налагането на санкции, които наложиха на свой ред необходимостта от търсене на алтернативи за набавяне на необходимите енергийни суровини. Повишаващите се цени на ресурсите и на електроенергията в Европа започнаха да подхранват ускоряваща се инфлация, а с изострянето на енергийната криза следваше да се приложат и механизми за защита на потребителите от нарастващите сметки.
Естествено настоящите компликации далеч не кореспондират с уникалност, тъй като историята на енергийната индустрия е белязана от поредица от преживени кризи с различен характер и обхват от 70-те години на ХХ в. до днес (Michaud, 2016), като зад немалко от шоковете стоят именно разразили се войни в различни региони. Несъмнено обаче сега взаимозависимостта и взаимосвързаността на енергийните системи в световен мащаб е по-висока от всякога, което предполага и по-мащабни вреди, преливащи към останалите сегменти в оформения глобален енергиен организъм. Тепърва предстои обаче да видим, дали сегашното квалифициране на кризата като „една от най-тежките“ ще заслужи в перспектива и етикета „най-тежката“ с оглед на бъдещото развитие на събитията.
- Планове и действия за преодоляване на европейската зависимост от руски енергийни доставки
Неблагоприятните позиции на Европа по отношение на залежите на енергийни суровини сериозно ограничават възможностите за добив и поставят континента в положение на засилваща се импортна зависимост, която крие редица рискове, особено ако не е съпроводена с реализирана диверсификация. Европейската енергийна обвързаност с Русия години наред буди тревоги с оглед на това, че страната държи дялове от 40% от вноса на природен газ в ЕС, 27% от петролния импорт и 46% от въглищния (European Commission, 2022а). Войната в Украйна обаче доведе до спиране на продажбите към редица държави от страна на Газпром като България, Полша, Финландия, Дания, Холандия и Германия, като до началото на юни 2022 г. компанията ограничи доставките си на газ за ЕС с 23 млрд.куб.м., а с намаляването на подаването по „Северен поток 1“ и обявения планов ремонт на „Турски поток“ положението допълнително се влоши. Реакцията на ЕС по налагане на ембарго за вноса на руски въглища, както и решението за подобни мерки върху петрола, което трябва да влезе в сила в края на годината, провокира търсенето и на възможности за дистанцирането на Съюза от руските доставки на природен газ, където зависимостта се явява по-проблематична. Осигуряването на повече опции за запълване на оформилия се вакуум зависят на първо място и от прилагане на адекватни политически действия за намиране на нови партньори и сключването на споразумения с тях, което предполага интензифициране на енергийната дипломация.
Към момента се очертава виждането, че руските доставки могат да бъдат заменени, но това няма да бъде лесен процес, а и отворен остава въпросът, каква ще е цената за реализирането на подобно начинание. Сред инструментите за намаляване на зависимостта от руските енергийни ресурси за държавите от ЕС като ключово решение изпъква диверсификацията на вноса на природен газ, която да се опре както на разширяването на сътрудничеството с настоящи доставчици, така и на ориентирането към нови такива. С оглед на по-дългия времеви диапазон, необходим за изграждане на нова газопроводна инфраструктура, краткосрочните мерки са фокусирани върху набавянето на обеми от втечнен природен газ.
Разгръщането на по-мащабно енергийно сътрудничество в това направление със САЩ се разглежда понастоящем като решаващ елемент в енергийното преконфигуриране на европейския енергиен пейзаж. С оглед на развитието на американската шистова революция страната се сдоби със сериозни позиции като износител на суровината. В резултат на стартирането на войната в Украйна президентът Джо Байдън пое ангажимент да повиши износa на втечнен газ за ЕС с 400 млн.куб.м. дневно, което се равнява на около 40% от установените преди това нива. Същевременно обаче това кореспондира с около 1/10 от руските доставки за Европа. На 25 март 2022 г. бе подписано споразумение за внасяне в ЕС на допълнителни 15 млрд.куб.м. втечнен газ до края на годината, наред със заложена перспектива за достигане до 50 млрд.куб.м. до 2030 г., което вече да покрие 1/3 от европейския внос от Русия (White House, 2022). Компликации за износа към Европа на втечнен газ понастоящем възникват по линия на затварянето заради пожар на важен терминал (Stapczynski et al., 2022). Увеличаването на реализирания износ за ЕС предполага изграждането и на нови експортни терминали, което изисква осигуряване на финансов ресурс. Не бива да се подценява и съпротивата на екологичните групи в САЩ по отношение на разширяването на добива на шистов газ на територията на страната, която също може да осуети европейските надежди за по-мащабни доставки. За Европа пък остава решаването на дилемата, как в контекста на зелените си идеали ще оправдае в морален план компромиса си със снабдяване именно с шистов газ, към който не всички държави-членки имат позитивно отношение.
Следва да се отбележи също, че температурите през април и май 2022 г. в някои региони на САЩ бяха по-високи от обичайните, което доведе до повишаване на консумацията на електроенергия за охлаждане. Успоредно с това, горещините са съпроводени от суша, която пък редуцира генерирането на енергия от водните централи. Съвсем естествено това стимулира търсенето на природен газ и въглища. Разгръщането на тези вътрешни процеси обаче съвпада с желанието на производителите да реализират износ към външни пазари, така че да се възползват от високите цени в други региони – не само към Азия, но и за държавите от Европа, търсещи алтернативи на руските суровини. Това неизбежно способства за повишаване на цената на природния газ вътре в САЩ (Kemp, 2022). Дали нарастването на вътрешното производство обаче ще спомогне за облекчаване на натиска върху пазарите, предстои да видим до края на годината, тъй като страната следва да се справи и със собствените си предизвикателства по запълване на скромните си към момента резерви от суровини в газохранилищата.
Неясно е също, как Европа ще се справи и с конкуренцията от страна на азиатските държави, тъй като ценовият аспект няма как да не повлияе върху дестинациите при насочването на ресурсите. Макар и в контекста на пандемията втечненият природен газ да не отбеляза срив, а скромен ръст от 0,6% или 4 млрд.куб.м. за 2020 г., Европа успя да привлече едва 23,5% от предлаганите обеми втечнен природен газ в световен мащаб в сравнение със 70,8% дял на Азиатско-тихоокеанския регион (BP, 2021a). Това провокира поставянето на въпроса, дали сега има вероятност втечненият газ да се насочи отново към Азия с напредването на лятото, когато е пикът в търсенето. От началото на 2022 г. Европа отбеляза рекордни нива на внос – само за периода януари-април той възлиза на около 46 млн.тона, (на фона на 29 млн. тона за същия период през 2021 г.). За тези 4 месеца пък Азия е купила 88 млн.тона.
Понастоящем глобалната енергийна криза кара редица купувачи от различни региони да отлагат сключването на сделки за доставки, поемайки обаче риска да не успеят да си осигурят необходимите им количества на следващ етап, особено ако ситуацията на пазарите продължава да се влошава. Сериозният ценови ръст на втечнения природен газ на азиатските пазари е допълнително провокиран и от опасенията, че Европа в опита си да компенсира неосъществените руски доставки ще ги замести с други алтернативни ресурси, което ще остави по-малко налични суровини за останалите потребители от други региони. Несъмнено ще сме свидетели на интензифициране на световната конкуренция за наличните количества втечнен природен газ през втората половина на 2022 г., което няма как да не способства за допълнителен ценови скок.
Китай, който се явява най-мащабният вносител на втечнената суровина за 2021 г. (тогава той зае челното място, измествайки Япония от лидерската позиция в класацията), намали покупките си от началото на тази година във връзка с наложените пандемични ограничения, но с тяхното облекчаване и възстановяването на нормалното функциониране на стопанството в редица региони (особено по отношение на финансовия център Шанхай) търсенето няма как да не бъде стимулирано. Пакистан също се бори с недостига на енергийни ресурси, които тласкат нагоре цените на електроенергията в страната, което доведе до обявяването на търг за набавяне на 4 товара втечнен природен газ с доставка за месец юли. Очакванията са недостатъчно платежоспособни купувачи сред азиатските държави (като Индия например) да се ориентират към изчакване на евентуален спад на цените, така че да пристъпят към попълване на запасите си или пък да се преориентират към закупуване на свободните обеми от руски суровини. За други (като Япония например) обаче всякакво изчакване е невъзможно и те ще се явяват принудени да купуват втечнен газ на спот пазара по текущи цени.
Конкуренцията на Европа с азиатските държави ще протича и по линия на значими региони и държави, от които могат да се набавят необходимите ресурси. Понастоящем фокусът се насочва към Средиземноморието като източник на природен газ, като търсенето на алтернативни доставчици се ориентира например към държави като Египет, Израел и Нигерия наред с традиционни партньори на ЕС като Алжир (обвързан с тръбопроводна връзка с Испания) и Либия (свързана с газопровод с Италия). Това отваря обаче вратата към нови рискове при обвързването със зони, открояващи се с политическа и икономическа нестабилност. Ако доскоро реториката по отношение на богатите на въглеводороди държави като Алжир, Нигерия, Ангола и др. влизаше в руслото на твърденията, че те са застрашени от вътрешни сривове с оглед на планирания отказ от изкопаеми горива и реализацията на енергийна трансформация, сега вече очевидно на тях ще се гледа като на значими инструменти за дистанцирането от руските доставки. Регионалните политически турбуленции в различни зони в Африка поставят обаче ЕС пред изпитания, как да намери нова основа за развиване на отношенията с редица държави и дали те ще са доминирани от прагматизма или пък ще носят и моралната окраска на ролята му като трансформационна сила. Съюзът трябва да намери правилния модус за възвръщане на своите позиции в Африка, тъй като континентът не просто е важна част от разширяващото се оперативно поле за осигуряване на енергийни суровини от страна на Китай, но и Пекин прилага изключително ефективен подход за набавяне на ресурси, опиращ се на сключването на дългосрочни споразумения за експлоатационни права, придобиване на дялове в енергийни компании и проекти, както и инвестиции в разнообразни видове енергийна инфраструктура.
Същевременно темата за намирането на нови партньори от страна на ЕС в енергиен план няма как да бъде извадена извън контекста на дебата за европейската стратегически автономия (Baudson, 2022). Постигането на изолация и самодостатъчност очевидно не е възможно в глобализиран свят, където отговорът на въпроса, как да се постигне снижаване на външната зависимост се съдържат в реализирането на диверсификация. Несъмнено Европа трябва да покаже, че си е извлякла необходимите поуки от настоящата криза, че зависимостите не само не бива да се подценяват, но и да не се заменят едни с други.
В контекста на дискусията за механизмите за гарантиране на европейската енергийна сигурност като значим елемент се откроява и инфраструктурната обезпеченост. Изграждането на междусистемни връзки в рамките на ЕС отдавна е изведено като приоритет, чиято полезност обаче се доказва в настоящите условия. В това направление можем да дадем пример и с България, за която се очаква въвеждането в търговска експлоатация на интерконектора с Гърция. През втората половина на юни 2022 г. протекоха тестовите изпитания на газопровода IGB. 182-километровото трасе свързва Стара Загора и Комотини, където са изградени и двете газоизмервателни станции. Предстои издаването на становище от страна на Европейската комисия за сертифициране на проектната компания ICGB като независим преносен оператор. Още в края на март 2022 г. интерконекторът България-Гърция бе свързан с Трансадриатическия газопровод (TAP), ориентиран към преноса на суровини от Азербайджан през Гърция до Италия и до държави от Югоизточна Европа (Shaban, 2022). Междусистемната връзка има потенциал за повишаване на максималния си капацитет до 5 млрд.куб.м. газ. годишно (на фона на настоящите 3 млрд.куб.м), но по нея за момента ще се транзитират договорените 1 млрд.куб.м. азерски газ. През май 2022 г. бе подписан и договора за полагане на междусистемна връзка България-Сърбия, като интерконекторът ще е с капацитет от 1,8 млрд.куб.м. и ще има възможност за реверсивен поток.
За целите на диверсификацията на енергийните доставки за България от съществено значение се явява и реализирането на проекта за изграждане на терминал за втечнен газ в Александруполис, в който страната участва с 20%-ен дял. С оглед на забраната за преминаване на танкери с втечнен газ през Босфора, не е налице възможност за формиране на собствено съоръжение в Черно море, което налага сътрудничеството със съседни държави и запазването на капацитет в терминали в Гърция (Ревитуса) и Турция. Същевременно повишаването на значимостта на връзките от юг към север заради войната в Украйна открива възможности за пренос на втечнен газ през българска територия към други държави. Подобни опции се обсъждат не само по отношение на природния газ, но и по линия на нефта във връзка с възобновяване на провалилата се идея за петролопровода Бургас-Александруполис, на която сега може да бъде вдъхнат потенциално нов живот в рамките на по-мащабен коридор Констанца-Александруполис, към който да бъде добавена и жп линия.
Несъмнено изграждането на терминали за втечнен газ е от по-голяма важност за държавите от Югоизточна и Източна Европа, които имат по-ограничен достъп до подобни опции към момента. Редица страни в ЕС не разполагат с необходимите съоръжения, така че да използват тези възможности. Германия например също няма терминали за втечнен природен газ, но вече развива планове за изграждане на няколко плаващи терминали, като за реализирането на проектите ще бъдат отделени около 3 млрд.евро. В рамките на съюза с най-голям капацитет за приемане на втечнен газ се отличава Испания, която разполага с 6 терминала с общ капацитет от 62 млрд.куб.м. годишно. Страната обаче няма достатъчно развити опции за транзит на суровини към други европейски държави. В тази връзка понастоящем се развива проект за крайбрежен газопровод, който да я свърже с Италия. Според предвижданията планираното трасе може да бъде изградено скоростно за 3-4 месеца, като желаният капацитет е 10 млрд.куб.м годишно. Това ще бъде важно съоръжения за Италия, която въпреки че разполага с 3 собствени терминала за втечнен газ, е силно зависима от доставки на руски суровини.
Като друг значим инструмент за справяне на европейските държави с енергийните проблеми се извежда и разширяването на капацитета на техните хранилища. Към настоящия момент обаче дори запълването на наличните се явява предизвикателство за държавите-членки. През май 2022 г. бяха предложените промени в европейското законодателство, които да задължават занапред страните да нагнетяват суровини в газохранилищата си до 90% преди началото на зимния сезон. За тази година желаната цел е да се достигнат поне 80%. Съгласно разпоредбите страните-членки трябва да поддържат в запас газ, който покрива не повече от 35% от средногодишното им потребление за последните пет години. Държави като Гърция, които не разполагат с газохранилища, пък се задължават да си осигурят капацитет в съседни страни съответно в размер до 15% от годишното си потребление.
Според данните към края на юни европейските газохранилища са запълнени на около 55%, но остава под въпрос, какви нива ще бъдат достигнати до 1 ноември. За България подготовката за зимния сезон също е от жизненоважно значение, тъй като страната ни е с най-скромни резерви на газ в ЕС. Като потенциално най-засегнати страни от спиране на доставките се определят още Унгария, Германия, Чехия, Словакия, Холандия, Австрия, Румъния, Италия и Полша. Присъствието и на България като водач в тази група се определя на база на енергийната статистика към началото на май 2022 г., когато газохранилището в Чирен е запълнено с около 103 млн. куб. метра (при капацитет от 550 млн.куб.м.), които се изчисляват като достатъчни да покриват 40% от лятното потребление за срок от 42 дни. Разширяването на капацитета на газохранилището в Чирен също се явява инфраструктурен проект, чието финализиране ще спомогне за по-голяма енергийна гъвкавост в условия на кризи. Успокоителният елемент по отношение на страната е, че тук нивото на битовата газификация е изключително ниско – едва около 120 хил. домакинства са газифицирани, така че недостигът на ресурси ще създаде опасност на първо място за енергийния сектор, както и за някои промишлености като хранително-вкусовата, химическата, металургията и др. Същевременно по отношение на ТЕЦ-овете е налице сценарий в случай на кризисна ситуация да се премине изцяло на мазут, тъй като те са длъжни да поддържат резерви от подобно алтернативно гориво.
С подобни предизвикателства по отношение на подготовката за следващия отоплителен сезон се борят и други държави-членки на ЕС. Още в началото на кризата, провокирана от войната в Украйна, Германия обяви намеренията си за внасяне на промени в националното законодателство, които да способстват за създаването на стратегически резерви на природен газ и на въглища (Kurmayer, 2022). Това е релевантна стъпка, тъй като страната разчита на вноса от Русия за около 35% от доставките си на природен газ и петрол, като при въглищата вносът оттам е около 50%. Ограничаването на обема на подавани суровини към Германия по „Северен поток 1“ с около 60% генерира увеличение на цените от 16% само в рамките на една седмица. Руските действия бяха обяснени като провокирани именно от санкциите, които са довели до технически проблеми в резултат на забавянето на ремонтните дейности по газовите компресори, тъй като произведена от Siemens газова турбина за компресорна станция, намираща се на ремонт в Канада, не може да бъде доставена от Монреал обратно в Русия. Тази аргументация обаче провокира разразяването на сериозна реторика, доколко ограничаването на подаването на суровини по газопровода се дължи на блокираната турбина или е политически мотивиран ход, след като съвпада с посещението на канцлера Олаф Шолц в Киев заедно с френския президент Еманюел Макрон и италианския министър-председател Марио Драги.
Използването на енергийните суровини като механизъм за натиск върху ЕС бе коментирано и в контекста на изявлението на руския енергиен гигант, че „Северен поток 2“ е пълен с газ и може да стартира веднага подаването по него. Процесът по сертифициране на газопровода бе замразен от страна на канцлера Олаф Шолц. Същевременно и двете тръби на съоръжението през Балтийско море, в което бяха вложени 11 млрд.евро, са запълнени с газ, което създава и опасност от екологични щети при липса на поддръжка на изоставения за момента газопровод, по отношение на който икономическият министър Робер Хабек коментира, че той винаги е бил геополитически проект.
В резултат на възникналата криза в страната се пристъпи към задействането на първия етап от тристепенния авариен план, като се предприеха стъпки и за насърчаване на пестенето на енергийни ресурси. Домакинствата и индустрията бяха призовани да ограничат потреблението си на природен газ, така че да подпомогнат запълването на газовите хранилища преди началото на отоплителния сезон. Достигнатите нива от 55% към края на юни са далеч от необходимите, което потенциално може да доведе до прилагане на норми по отношение на консумацията на енергия за бизнеса, така че да се гарантира отоплението на частните потребители. Като механизъм за ограничаване на потреблението на горива бе препоръчано от властите и осъществяването на дистанционни работни процеси. Министърът на икономиката Роберт Хабек призова населението да се въздържа по възможност от използване на лични автомобили и да използва влаков транспорт или велосипеди (BBC, 2022).
Пред сходни проблеми се изправя и Италия. Министърът на енергетиката Роберто Чинголани отправи апел към енергийните компании да ускорят натрупването на запаси от природен газ, така че да се избегне недостиг през зимните месеци. До момента страната разчиташе на Русия за около 40% от общия си газов импорт, но с оглед на войната в Украйна кабинетът на премиера Марио Драги активизира усилията си за постигане на диверсификация посредством сключване на нови споразумения за доставки от Северна Африка и други зони, като водеща роля имат подписаните спогодби с Алжир, Ангола и Катар. Главният изпълнителен директор на компанията Eni Клаудио Дескалци коментира, че вносът на газ от Алжир вече е удвоен, достигайки 64 млн.куб.м. по газопроводните трасета и 4 млн.куб.м под формата на втечнен природен газ, като е договорено и по-нататъшното му увеличаване. Същевременно компанията се превърна във вторият чуждестранен участник, осигурил си включване в проект за разширяване на производството на втечнен природен газ в Катар. Eni се сдоби с дял от 3.1% в проекта на стойност 29 млрд. долара.
Същевременно и на ниво ЕС се полагат усилия за предприемане на мерки за реакция в усложнената ситуация. Страните-членки одобриха създаването на обща платформа за закупуване на природен газ, втечнен газ и водород. Държавите трябва да изготвят и планове за действие при пълно прекратяване на руските доставки. При цялостно спиране на подаване на суровини от страна на Русия се предвиждат и извънредни мерки, сред които и фиксиране на общоевропейски таван на цената на природния газ.
- Въздействие на енергийната криза върху зелените амбиции на Европа
Несъмнено с продължаващото задълбочаване на енергийната криза се пораждат и редица въпроси, дали войната в Украйна няма да елиминира поставените зелени цели, както по линия на Парижкото споразумение, така и тези в рамките на ЕС. Понастоящем се очаква засилване на интереса към краткосрочни инвестиции в петрол, природен газ и въглища, но предстои да видим, дали те ще провокират и по-мащабно завръщане към изкопаемите горива. Военните действия определено изместиха от челните места в дневния ред темите за проблемите на околната среда. ЕС обаче демонстрира, че е далеч от идеите за загърбване на екологичните си политики. На 18 май 2022 г. Европейската комисия представи предложения за ускоряване на енергийния преход, фокусирани върху повишаване на капацитета на вятърната и соларната енергетика, както и върху подобряване на енергийната ефективност. Планът RePowerEU (European Commission, 2022b) е ориентиран към увеличаване на европейската енергийна независимост до 2027 г., а съгласно новите фиксирани цели делът на енергията от ВЕИ се повишава на 45% до 2030 г., а със същия времеви хоризонт енергийната ефективност следва да е нараснала на 13%. Заложено е и задължение за монтиране на соларни панели на всички обществени и търговски сгради до 2025 г., а до 2029 г. и на всички жилищни сгради. Планът е на стойност 300 млрд.евро,, като от тях 72 млрд. евро са предвидени за грантове, а останалите ще се раздават под формата на заеми. Около 10 млрд.евро ще се насочат към изграждането на нова инфраструктура за природен газ и за зелен водород, а 2 млрд.евро ще бъдат отделени за прокарване на петролопроводи. Планът за енергийна трансформация въвежда и мерки по отношение на природния газ като временни регулации на цената му за крайните потребители – бизнеса и домакинствата.
Дали войната в Украйна наистина ще се превърне в двигател за ускоряване на зеления преход, остава обаче проблематичен въпрос. ЕС е дотолкова затънал в собствените си дилеми, че трудно намира адекватни отговори на новата ситуация. От една страна доминира виждането, че са нужни нови инвестиции във ВЕИ, тъй като всичко останало е „енергия от миналото“, която не трябва да отклонява вниманието от избрания курс. Според Европейската комисия обаче за целите на дистанцирането от въглищата и при условие, че се изпълняват строги емисионни критерии и става дума за получени разрешителни за изграждане до 2035 г. и 2045 г. газовата и ядрената енергия могат да бъдат квалифицират като устойчиви. При обсъждането в Европейския парламент обаче членовете на комисиите по околна среда и по икономика не подкрепиха предложението на Европейската комисия ядрената енергия и природният газ да бъдат включени като инструменти за осъществяване на зеления преход. Остава да се видят и резултатите от вота в пленарна зала през юли 2022 г. Достигането до компромис няма как да е лесно осъществимо, тъй като войната съвсем естествено провокира негативни възприятия по отношение на зависимостта от природен газ. От друга страна, държавите-членки пък са разделени в отношението си към ядрената енергия.
Конкретните решения на национални ниво в настоящата усложнена ситуация обаче по-скоро насочват към заключението, че ще бъдем свидетели на обрати в енергийните политики и на преосмисляне на лансираните до момента решения за осъществяване на зелен преход. Така например с оглед на наличните проблеми германското правителство оповести, че ще предприеме спешни мерки за обезпечаване на енергийните си нужди, а като средство за ограничаване на потреблението на газ ще се разчита на увеличаване на използването на въглища. Въпреки че управляващата коалиция (от социалдемократи, Зелени и либералната FDP) бе поела ангажимент за намаляването на тяхната употреба до 2030 г., настоящата криза провокира подобен завой, който германският министър на икономиката Роберт Хабек определи като „горчиво, но необходимо“ решение, което да спомогне за намаляване на потребността от „синьото“ гориво.
Извън темата за бъдещето на въглищните централи, другата дилема на страната е свързана с извеждането от експлоатация на ядрените мощности, което в тези условия може да бъде стопирано. Понастоящем 40% от електроенергията в Германия се генерира от въглищни и атомни централи. Към момента са спрени половината от ядрените мощности в съответствие с решенията, взети след аварията във Фукушима през 2011 г. За 2021 г. бе планирано затварянето на АЕЦ „Гронде“, АЕЦ „Гундреминген“ и АЕЦ „Брокдорф“, което оставя страната само с три ядрени съоръжения, които пък бе предвидено да бъдат спрени до края на 2022 г. Влошената енергийна картина в момента няма как да не изисква вземането на решение и в това направление, дали Германия ще прекрати плана си за извеждане от експлоатация на всичките си ядрени мощности. Независимо от лидерските позиции на страната в сферата на ВЕИ, те не се доказаха като достатъчни, така че да компенсират постепенното елиминиране на ядрените централи, а опитите за запълване на дефицитите с въглища кореспондира пък с увеличаване на вредните емисии. Необходимостта от природен газ от своя страна генерира допълнителни рискове по линия на увеличаването на импортната зависимост. Съгласно приетите планове Германия следва да се откаже и от „синьото“ гориво, като ориентирите за прекратяване на производството на електроенергия на базата на тази суровина са фиксирани до 2040 г. След като понастоящем около 50% от домакинствата в страната се отопляват на базата на природен газ, възникват допълнителни предизвикателства, тъй като през 2026 г. ще влезе в сила забраната за монтиране на отоплителни съоръжения, функциониращи на изкопаеми горива, които следва да бъдат заменени от термопомпи на електроенергия. Остава отворен обаче въпросът, как ще бъде покрито допълнителното натоварване в променените условия и какви видове централи ще бъдат използвани за генерирането на необходимата електроенергия, което отново връща топката в полето на дискусиите за бъдещето на въглищните и ядрените мощности.
Пред подобни предизвикателства са изправени и други държави-членки на ЕС. Очакванията са през 2023 г. да се увеличи производството на електроенергия от въглища в Европа. По примера на Германия и Австрия поема по подобен курс, като канцлерът Карл Нехамер оповести намеренията на властите за търсене на други източници или алтернативни доставчици, които да компенсират липсата на руски суровини. Най-мащабният производител на електроенергия в страната Verbund Group стартира подготовката на електроцентралата в Мелах в Южна Австрия по връщането й към опериране с въглища (Tirone, 2022). От своя страна Холандия също коментира обръщане към въглищата при влошаване на енергийната ситуация. По аналогия и Италия предвижда увеличаване на употребата на въглища, но за момента тя не задейства своя авариен план с оглед на осигурения внос от други източници.
България обяви, че също ще продължи да разчита в следващите години на въглищните си залежи. В Плана за възстановяване не беше заложена конкретна дата за отказване от тези суровини, така че ТЕЦ-овете в Маришкия басейн могат да оперират според предвижданията до 2035 г., ако отговарят на екологичните стандарти. До голяма степен обаче в рамките на следващите десетина години използването на лигнитни въглища ще е тясно свързано с темата за цената на въглеродните емисии, а тяхното нарастване ще провокира и по-ранното спиране на съоръженията. Темата за бъдещето на Маришкия басейн се доказа като особено чувствителна в българското публично пространство. Ако допреди началото на войната в Украйна се коментираше трансформирането на централите в посока на монтиране на горелки, които да използват природен газ, ситуацията през последните месеци рязко се измени. Като алтернативни варианти се извежда изгарянето на биомаса и отпадъци, както и миксирането им с лигнитните въглища, добивани от мините в района. С оглед на ситуацията на енергийните пазари в момента, очевидно разширяването на употребата на природен газ в страната в перспектива ще е проблематично, така че плановете се ориентират по-скоро към директен преход към ВЕИ след като въглищата изчерпят своя потенциал да подпомагат обезпечаването на енергийните нужди. Същевременно тези съоръжения са от ключово значение не само за енергийната сигурност на страната, но и за Балканите като цяло, тъй като подпомагат енергийните системи на други държави като Сърбия, Северна Македония, Гърция и Румъния. Понастоящем заради санкциите срещу Русия дори се коментират опции за реализиране на износ на български въглища към съседни държави.
Естествено подобни планове на редица държави-членки се базират на презумпцията, че въглищата ще намерят място в енергийния преход с оглед на изменените условия. Ако цените на природния газ на световните пазари продължават да се покачват, тогава съвсем естествено редица производители на електроенергия ще се пренасочат към въглищата, но това пък ще доведе до влошаване на екологичната картина в световен мащаб. Алтернативният сценарий предполага настоящата криза да ускори налагането на ВЕИ и да подтикне европейските държави да направят по-бърз преход. Експертите обаче прогнозират, че по-вероятно е в Европа да се стигне до отлагане на зелени инвестиции. Това от своя страна може да доведе до компрометиране на амбициите на ЕС за лидерска роля по отношение на екологични реформи. С оглед и на заемането от страна на Китай на позицията на световен лидер в сектора на ВЕИ (Chiu, 2017) е още по-неясно, как Европа ще навакса своите загуби, инкасирани покрай пандемията и войната в Украйна, така че да продължи да се рекламира като пример за останалия свят. Още повече, че Пекин бива определян понастоящем като големият печеливш от конфронтацията между Москва и Брюксел.
Заключение
Задълбочаването на енергийната криза очевидно предлага понастоящем повече въпроси, отколкото отговори. Сътресенията в световната енергийна система дори поставят под съмнение днес ползите от глобализацията. За европейските държави постигането на енергийна самодостатъчност е непостижима – те не могат да се превърнат в енергийни острови, което ги подтиква все повече към търсенето на съвместни решения на общите проблеми, тласкайки развитието на регионални подходи. Доколко обаче идеите за солидарност и консолидация в условията на криза ще докажат своята устойчивост, ще стане видно при продължаващо ескалиране на енергийните компликации. Успоредно с това следва да се осъществи заемане и на позиция по темата, кои енергийни източници ще загърбим и кои ще приоритизираме в усложнената ситуация. Ако природният газ няма да е вече мостът към новата енергетика, то трябва да се излъчи подкрепящ фактор за ВЕИ – дали той ще бъде идентифициран в лицето на ядрената енергия или ще бъде предпочетен по-бързият вариант за добив на въглища? От рецептите, които ще бъдат предписани ще зависят и резултатите, които ще покажат, дали Европа всъщност уцели лош момент за реализирането на енергиен преход или пък напротив – това е най-подходящият.
В настоящите условия терминът „диверсификация“ звучи по-актуално в Европа откогато и да било. Осигуряването на нови партньори за доставки на енергийни суровини обаче предполага, че политиката отново излиза на дневен ред. Войната в Украйна стимулира преначертаването не само на европейската, но и на световната енергийна карта. Генерираните трансформации няма как да бъдат лишени и от геополитически характер. По думите на германския канцлер Олаф Шолц: „намираме се в нова ера“ и светът днес „не е същият, какъвто беше преди“ (Crawford et al., 2022). Днешните енергийни императиви могат да бъдат интерпретирани и като източник на шанс за смяна на енергийната парадигма. Само нейната метаморфоза може да елиминира възможностите енергийните ресурси да бъдат използвани като оръжия в модерните войни.
Доц.д-р Елизабет Йонева е преподавател в катедра „Международни отношения“ на Университета за национално и световно стопанство. Изследователските й интереси са насочени към проблематиката на енергийната сигурност, европейската интеграция, черноморското сътрудничество и регионалното развитие на Централна Азия.
Elizabeth Yoneva is Associate Professor in the International Relations Department, University of National and World Economy, Sofia (Bulgaria). Her research interests include energy security, European integration, cooperation in the Black Sea zone and regional development of Central Asia.
Резюме: Темата за многоизмерните въздействия на войната в Украйна върху енергийния сектор се явява обект на специално внимание през последните месеци не само в рамките на Европа, но и в глобален план в контекста на проблематиката за породеното от възникналите усложнения преначертаване на световната енергийна карта. Естествено в тези кризисни условия няма как да се подценяват преливащите ефекти и към плоскостта на международните отношения. В светлината на тези въпроси, настоящето изследване е ориентирано към очертаване на основните измерения на трансформациите в енергийния сектор през призмата на сътресенията на ресурсните пазари и приложените подходи от страна на европейските държави за справяне с кризата. Не са подминати и конкретни примери от някои аспекти на енергийната проблематика, касаещи и България.
Abstract: In the last months, the topic of the multifaceted impact of the war in Ukraine on the energy sector provokes special attention not only within Europe, but also on a global level in the context of the generated by the transformations redrawing of the world energy map. Obviously, in the conditions of the current energy crisis, the spill-over effects to the domain of international relations cannot be underestimated. In the light of these issues, the aim of the study is to outline the principal dimensions of the shifts in the energy field, looking through the prism of the shocks in the resource markets and the approaches implemented by the European countries to overcome the crisis. The paper offers also specific examples of the developments of the energy sector in Bulgaria.
Използвана литература
Baker, David et al. (2021). Today’s global energy crisis is just the first in the “clean power” era. – World Oil, 5 October 2021, available at: https://www.worldoil.com/news/2021/10/5/today-s-global-energy-crisis-is-just-the-first-in-the-clean-power-era
Baudson, Valérie. (2022). EU’s strategic autonomy requires new investment momentum. – Financial Times, 7 June 2022, available at: https://www.ft.com/content/40756ab8-7307-45d7-aaee-eb33efe16f37
BBC. (2022). Ukraine conflict: Save energy and annoy Putin, Germans told. 15 April 2022, available at: https://www.bbc.com/news/world-europe-61117828
Bloomfield, Hannah. (2021). What happens when the wind doesn’t blow? Building the energy systems of the future. – World Economic Forum, 28 October, 2021, available at: https://www.weforum.org/agenda/2021/10/europe-low-winds-future-energy-grid-power/
BP. (2021a). Statistical Review of World Energy, 70th edition. London, available at: https://www.bp.com/content/dam/bp/business-sites/en/global/corporate/pdfs/energy-economics/statistical-review/bp-stats-review-2021-full-report.pdf
BP. (2021b). EU’s energy market in 2020. Statistical Review of World Energy – 2021. London.
Chiu, Dominic. (2017). The East Is Green: China’s Global Leadership in Renewable Energy. New Perspectives in Foreign Policy, Issue 13, Summer 2017, Center for Strategic and International Studies, available at: https://www.csis.org/east-green-chinas-global-leadership-renewable-energy
Crawford, Alan et al. (2022). A New World Energy Order Is Emerging From Putin’s War on Ukraine. – Bloomberg, 11 March 2022, available at: https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-03-11/a-new-world-energy-order-is-emerging-from-putin-s-war-on-ukraine#xj4y7vzkg
Dewan, Angela. (2021). Europe’s gas crisis is also a renewables crisis, but there are ready solutions. – CNN, 22 September 2021, available at: https://edition.cnn.com/2021/09/22/business/europe-energy-gas-renewables-climate-cmd-intl/index.html
European Commission. (2019). The European Green Deal, Brussels, 11.12.2019, COM(2019) 640 final
European Commission. (2022а) In focus: Reducing the EU’s dependence on imported fossil fuels, 20 April 2022, available at: https://ec.europa.eu/info/news/focus-reducing-eus-dependence-imported-fossil-fuels-2022-abr-20_en
European Commission. (2022b). REPowerEU: Joint European Action for more affordable, secure and sustainable energy, Strasbourg, 8.3.2022, COM(2022) 108 final
International Energy Agency. (2020a). World Energy Investment 2020, IEA, Paris, available at: https://www.iea.org/reports/world-energy-investment-2020
International Energy Agency. (2020b), Sustainable Recovery, Paris, available at: https://www.iea.org/reports/sustainable-recovery
Kemp, John. (2022). U.S. gas prices soar as Europe and Asia scramble for LNG. – Reuters, 6 May 2022, available at: https://www.reuters.com/markets/commodities/us-gas-prices-soar-europe-asia-scramble-lng-2022-05-06/
Kurmayer, Nikolaus. (2022). Germany to create strategic coal and gas reserves. – EURACTIV, 1 March 2022, available at: https://www.euractiv.com/section/energy/news/germany-to-create-strategic-coal-and-gas-reserves/
Michaud, Kristy. (2016). The Politics Of Energy Crises. Oxford University Press.
Nuttall, Philippa. (2021) The power trap: Why the energy crisis is a crisis of politics. – The New Statesman , 28 September 2021, available at: https://www.newstatesman.com/international-politics/climate-international-politics/2021/09/the-power-trap-why-the-energy-crisis-is-a-crisis-of-politics
Pescatori Andrea et al. (2021). Energy prices: When will costs go down? – World Economic Forum, 27 October 2021, available at: https://www.weforum.org/agenda/2021/10/surging-energy-prices-may-not-ease-next-year-2022/
Ranasinghe, R., et al. (2021). Climate Change Information for Regional Impact and for Risk Assessment. In: Climate Change 2021: The Physical Science Basis. Contribution of Working Group I to the Sixth Assessment Report of the Intergovernmental Panel on Climate Change. Cambridge University Press.
Shaban, Ilham. (2022). The IGB pipeline has successfully connected to TAP. – Caspian Barrel, 25 March 2022, available at: http://caspianbarrel.org/en/2022/03/the-igb-pipeline-has-successfully-connected-to-tap/
Stapczynski, Stephen et al. (2022). Fire at Key US Gas Export Terminal Hurts Fuel-Starved Europe. – Bloomberg, 9 June 2022, available at: https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-06-09/fire-at-key-us-lng-export-terminal-a-blow-for-gas-starved-europe
Tirone, Jonathan. (2022). Austria Returns to Coal Era in Hedge Against Russian Power Play. – Bloomberg, 20 June 2022, available at: https://www.bloomberg.com/news/articles/2022-06-20/austria-returns-to-coal-era-in-hedge-against-russian-power-play#xj4y7vzkg
White House. (2022). United States and European Commission Announce Task Force to Reduce Europe’s Dependence on Russian Fossil Fuels, 25 March 2022, available at: https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2022/03/25/fact-sheet-united-states-and-european-commission-announce-task-force-to-reduce-europes-dependence-on-russian-fossil-fuels/
World Energy Council, (2008). Europe’s Vulnerability to Energy Crises.