Инициативата („17 + 1“)

Сътрудничеството между Китай и страните от Централна и Източна Европа („17 + 1“, по-рано 16 + 1) е инициатива на китайското министерство на външните работи за насърчаване на бизнес и инвестиционни отношения между Китай и 17 страни от централна и източна Европа (ЦИЕ) – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Северна Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия и Словения. От тях 12 са държави-членки на ЕС, а пет – от т.н. „Западни Балкани“.

Формат

Форматът бе определен през 2012 г. в Будапеща, с цел развитие на сътрудничеството на 17-те страни от ЦИЕ и Китай. „17 + 1“ се срещат ежегодно; вече се проведоха 9 срещи на високо равнище в Варшава (2012), Букурещ (2013), Белград (2014), Суджоу (2015), Рига (2016), Будапеща (2017), София (2018), Дубровник (2019), и Талин (2020).

Секретариатът на Китай и Централна и Източна Европа е в Пекин, със 17 „национални координатори“ във всяка от страните партньори от ЦИЕ.

Форматът популяризира и подпомага китайската стратегическа инициатива „Един пояс – един път“ (ЕПЕП) и разширява сътрудничеството в областта на инфраструктурата, транспорта и логистиката, търговията и инвестициите. Тези цели се обосновават с „нарастващи връзки в областта на културата, образование и туризъм … културен обмен, мозъчни тръстове и неправителствени организации.“

ЕПЕП е смятана за наследник на обявената през 2004 от тогавашният генерален секретар на Китайска компартия Ху Дзинтао „стратегия на мирния възход”. Това обаче още тогава породи подозрения у САЩ и неговите съюзници и съседи на Китай, че „мирният възход” вероятно ще има и военни измерения. Вашингтон реагира остро, което принуди китайците да променят названието на стратегията – от „мирен възход” на „мирно развитие”. Всъщност, това беше един от първите сигнали, че Пекин се готви да оспорва наложилата се вече пълна хегемония на Вашингтон. Според китайските стратези, за целта е необходимо страната да достигне нивото на САЩ (първо в икономически, а след това и във военен план), което би й позволило да си съперничи с Америка за правото да управлява света. Форматът „16+1” беше замислен от Китай като начин да се промъкне през задния вход на политическия и икономическия пазар на ЕС.

На Първата среща Китай-ЦИЕ бяха набелязани 12 мерки за развитие на сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ:

  1. Сформиране на Секретариат за сътрудничество между Китай и страните от ЦИЕ към Министерството на външните работи на Китай, който да отговаря за обсъждането и координирането на дейностите по сътрудничеството, за организиране на срещи на върха и за прилагането на договорените резултати. Шестнадесетте страни от ЦИЕ определят кореспондираща институция и един координатор в своята страна, който участва в работата на Секретариата.
  2. Създаване на специална кредитна линия от $10 млрд., в която са включени в определено съотношение преференциални кредити. Средствата ще бъдат използвани в съвместни проекти в инфраструктурата, високите технологии, зелената икономика и др. области. Страните от Централна и Източна Европа могат да кандидатстват с проекти пред Китайската банка за развитие (China Development Bank), Ексим банк (China Exim Bank), Промишлено-търговска банка (Industrial and Commercial Bank of China), Китайската банка (Bank of China), Строителна банка (China Construction Bank), СИТИК банк (China CITIC Bank).
  3. Инициатива за създаването на Фонд за инвестиции и сътрудничество Китай-ЦИЕ с първоначална цел набиране на средства в размер на $500 млн.
  4. Китайската страна ще изпрати в страните от ЦИЕ „работни групи за стимулиране на търговията и инвестициите“ и ще предприеме реални стъпки за насърчаване на двустранното търговско-икономическо сътрудничество. Китай желае заедно с всяка една от страните да положи съвместни усилия за увеличаване на търговския оборот между Китай и 16-те страни от ЦИЕ до $100 млрд. в срок до 2015 г.
  5. В съответствие с реалните условия и нуждите на страните от ЦИЕ, Китай ще стимулира своите компании в следващите 5 години да изградят съвместно с всяка страна по една икономическа технологична зона и ще продължава да насърчава и подкрепя още повече китайски предприятия да участват в изграждането на вече съществуващите икономически технологични зони.
  6. Китай желае съвместно с 16-те страни от ЦИЕ активно да търси форми за финансово партньорство като взаимен обмен на валута, трансгранични търговски разплащания в местна валута и взаимно учредяване на банкови представителства.
  7. Създаване на консултативен съвет от специалисти по изграждането на транспортна мрежа Китай-ЦИЕ.
  8. Инициатива за организиране в Китай през 2013 г. на „Форум за културно сътрудничество Китай-ЦИЕ“ и в тази рамка провеждане на регулярни културни и експертни срещи на високо ниво.
  9. През следващите 5 години на 16-те страни ще бъдат предоставени 5000 стипендии за обучение на студенти, както и подкрепа за изграждане на институти „Конфуций“ и аудитории „Конфуций“ в тези страни. През следващите 5 години се планира в Китай да бъдат поканени 1000 учащи се от всички 16 страни за изучаване на китайски език. С цел засилване на междууниверситетския обмен и съвместните научни изследвания през следващите 5 години Китай ще изпрати свои 1000 студенти и учени на специализация в 16-те страни.
  10. Инициатива за създаване на „Съюз за насърчаване на туризма Китай-ЦИЕ“.
  11. Създаване на „Фонд за изследване на отношенията Китай-ЦИЕ“. Китайската страна е готова да предостави средства в размер на 2 млн. китайски юана за подкрепа на научния обмен между изследователските структури и учените на двете партниращи си страни.
  12. Китайската страна планира организирането на първия „Форум на младите политици от Китай и Централна и Източна Европа“.

Инфраструктура, инвестиции и търговия

Осем години по-късно обаче вече е ясно, че китайците поне засега не съумяват да се закрепят в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и се налага да променят тактиката си. Не случайно бяха приведени 12-те мерки,тъй като те са прекрасна илюстрация за неизпълнението на първоначалните намерения. Какво бе постигнато?

Постигнатото включва магистралния проект E763 в Сърбия, скоростната железопътна линия Будапеща-Белград и експресната линия Китай-Европа суша-море. В Хърватия беше сключен договор с китайски консорциум, ръководен от China Road and Bridge Corporation (CRBC) за изграждане на първата фаза на моста Пелешац и пътищата за достъп към него. В Полша китайски компании придобиха подразделението за строителни машини на Huta Stalowa Wola и и завода за производство на лагери KFLT Bearings Полша. Според митическата статистиката на Китай обемът на търговията на Китай с ЦИЕ е възлизал на 67,98 млрд. долара през 2017 г., което е 15,9% увеличение в сравнение с 2016 г. Според китайското министерство на търговията през 2016 г. търговията между Китай и ЦИЕ се е увеличила до 58,7 млрд. долара (от 43,9 млрд. долара през 2010 г.), докато инвестициите в страните от ЦИЕ са нараснали до над 8 млрд. долара, като обхващат отрасли, произвеждащи машини, химикали, телекомуникации, възобновяема енергия.

От 16-те партньори на Пекин в рамките на инициативата, досега само три са получили значителни китайски инвестиции, като основната причина са стриктните изисквания на ЕС по отношения на „външните“ инвестиции и слабата привлекателност на китайските предложения.

Според мнозина западноевропейски анализатори, Пекин се опитва да „разцепи“ Европа, залагайки на противоречията между старите и новите членове на ЕС. При това част от експертите смятат, че причината за това е корумпираността на елитите в страните от ЦИЕ, докато други акцентират върху недостатъчното финансиране на инфраструктурата в региона от страна на Брюксел. Между другото, в навечерието на форума в София преди две години критиките срещу Пекин в големите западноевропейски медии придобиха такива мащаби, че принудиха китайския премиер Ли Къцян изрично да декларира, че страната му не е заинтересована от провокирането на разцепление в ЕС: „и днес, и в бъдеще Китай ще подкрепя горещо евроинтеграцията и ще работи за силна, стабилна, единна и просперираща Европа“. Това обаче, не успя да укроти вълната на антикитайската реторика в основните западни столици, което по всяка вероятност накара Китай да се замисли, дали да не разреди ежегодните срещи в рамките на Инициативата „17+1“.

Макар че многобройните проекти, които се обсъждат на всяка среща на „17+1“, създават впечатление, че сме свидетели на мащабен китайски пробив в Централна и Източна Европа, на практика постиженията на Пекин в региона не са особено впечатляващи. През последните десетина години общият обем на китайските инвестиции в държавите от ЦИЕ е 8 млрд. долара, което е едва 0,7% от БВП на региона. Китайският внос в тези страни е само 3,2% от техния БВП, а пък техният износ за Китай – само 1,1% от БВП. Следва да подчертая също, че почти 90% от китайските проекти се реализират в Сърбия, Унгария и Румъния, а останалите членове на формата „16+1“ все още не са видели сериозни китайски инвестиции. От 8-те милиарда долара китайски инвестиции, почти 6 млрд. са осъществени в шест държави, при това по-сериозните проекти ще се реализират в петте страни от „16+1”, които не са членки на ЕС (държавите от т.нар. Западни Балкани). Така, китайците планират да изградят няколко ТЕЦ-а в Сърбия и Босна и Херцеговина, а пак там, както и в Македония, Черна Гора и Албания, ще инвестират в пътища. Преди два месеца румънците се отказаха от договорената с китайците модернизация на 3 и 4 блок на АЕЦ „Черна вода“ и заявиха, че ще я реализират с американски технологии.

Що се отнася до ЕС, като цяло, през последните десет години китайците са инвестирали в страните членки на Съюза около 318 млрд. долара, като по-голямата част от тях са отишли в Германия, Великобритания, Франция и Италия. Поради това твърдението, че „Централна и Източна Европа са залети от китайски пари“ според мен не е коректно.

Културни връзки

От 2012 до 2018 г. бяха открити шест нови директни самолетни линии между Китай и ЦИЕ, броят на китайските туристи, посещаващи ЦИЕ, се увеличи от 280 000 на 930 000 ( т.е. почти 4 пъти), а броят на студентите, обучавани по програмите за обмен, също се удвои. В Северна Македония бе открит Координационен център за културно сътрудничество между Китай и ЦИЕ. В Китай в югозападния град Ченгду бяха открити Център за обучение на млади художници от Китай и ЦИЕ и Център за обмен и сътрудничество за култура и творчество в Китай и ЦИЕ.

Политическо влияние на Китай в държавите от ЦИЕ

Въпреки че това е главния аргумент на опонентите на ЕПЕП и на „17+1“ това влияние трудно може да бъде преценено като решаващ политически фактор. Често като пример се привежда случая, когато през лятото на 2016 ЕС трябваше да изрази становището си относно решението на Международния съд в Хага, обявяващо китайските действия в Южнокитайско море за нелегитимни. В крайна сметка, заради позицията на Гърция и Унгария, които не бяха склонни да влошават отношенията си с Пекин, това становище се оказа доста неясно и в него Китай въобще не беше споменат.

Това обаче не попречи на Европейския парламент да гласува през май 2018 редица насочени най-вече срещу Китай законови поправки, в резултат от които рязко нараства броят на икономическите сектори, в които Европейската комисия ще наблюдава особено внимателно инвестициите от държави извън Съюза. Както посочи по този повод председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер: „ако някоя чуждестранна държавна компания изрази желание да закупи в Европа пристанище, част от енергийната инфраструктура или компания от сферата на военните технологии, това ще може да стане само при пълна прозрачност и след съответните дебати и наличието на оценка за последиците от подобна стъпка”.

Но поне досега няма нито един случай, когато позицията на някоя от европейските страни да се е променила рязко в полза на Пекин. Тоест, тезата, че китайците инвестират в Европа за да си осигурят някакво влияние там едва ли е вярна. Много по-вероятно е, основната задача на Китай е износът на капитали и пласирането на своите стоки на европейския пазар. Доказателство за това са и действията от преди един месец на голяма част от разглежданите държави. На 6 октомври 2020 г. група от 39 държави, включително 11 страни от ЦИЕ (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Естония, Латвия, Литва, Северна Македония, Полша, Словакия, Словения), както и други държави-членки на ЕС , заедно с Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Канада, Хаити, Хондурас и Япония, направиха изявление в ООН, порицаващо Китай за отношението му към етническите малцинства и за ограничаване на свободите в Хонконг. Китай е особено чувствителен по тези въпроси и тази реакция очевидно ще окаже влияние върху бъдещите му отношения със страните от „17+1“.

Като цяло може да се обобщи следното:

На китайското твърдение, че инициативата е „win–win“ сътрудничество за участващите държави и за ЕС, все повече се утвърждава изразяваното от Европейски мозъчни тръстове мнение, че Китай провежда последователна стратегия за „разделяй и владей“, предназначена да облагодетелства Китай за сметка на Европа.

Гръмките декларации на държавните и правителствените ръководители на страните от Инициативата „17+1” за бъдещи мултимилиарди сделки с Китай (каквито чухме и на форума в София) обикновено се разглеждат като реални проекти, макар че на практика често не излизат извън рамките на голата реторика. Това води до значително надценяване на участието на китайския капитал в Централна и Източна Европа и възможното въздействие на Пекин върху регионалната политика.

Пандемията и току-що проведените президентски избори в САЩ ще окажат съществено влияние през следващите години за развитието на инициативата „17+1”. От политологична гледна точка много интересен е спорът, който се води от няколко месеца чрез материали в полските медии от посланиците на САЩ и Китай във Варшава.

Инициативата „Триморие“

Формат

Инициативата „Триморие“ (на английски Three Seas Initiative – 3SI), известна също като инициативата за Балтийско, Адриатическо, Черно море (BABS) или просто „Три морета“ (на латински, Trimarium), е форум на дванадесет държави в Европейския съюз, по оста север-юг от Балтийско море до Адриатическо и до Черно море в района на Централна и Източна Европа. Инициативата има за цел да създаде базиран на старата идея за Интермариум регионален диалог по различни въпроси, засягащи държавите-членки. Страни-членки са Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения.

Дванадесетте държави от „Триморие“ покриват 29 процента от територията на ЕС (1 210 000 км2), в тях живеят 25 процента от жителите му (112 милиона) и произвеждат 19 процента от с БВП на съюза (въз основа на паритета на покупателната способност).

История

Съвременната инициатива е повлияна от полската междувоенна концепция Intermarium и беше инициирана през 2015 г. от полския президент Анджей Дуда и хърватския президент Колинда Грабар-Китарович.

Първата среща на върха,2016, Дубровник

Първата среща на върха в Дубровник (Хърватия) се състоя на 25–26 август 2016 г. Двудневното събитие завърши с декларация за сътрудничество по икономически въпроси като акценти бяха енергетиката и транспортната и комуникационна инфраструктура. Полският президент Анджей Дуда определи инициативата като„нова концепция за насърчаване на европейското единство и сближаване, идея за сътрудничество между 12 държави, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море, „Триморие“ на Централна Европа.“ Сред гостите-панелисти бяха съветникът на министъра на външните работи на Китай Лю Хайсин, който говори за взаимосвързаността с инициативата „Един пояс – Един път“, и бившия съветник по националната сигурност на САЩ генерал Джеймс Л. Джоунс, който подчерта ролята на инициативата за европейското развитие и сигурност.

Втора среща на върха, 2017 г. Варшава

Много показателно беше присъствието и речта на Президента на САЩ Доналд Тръмп на втората среща, която се проведе на 6–7 юли 2017 г. във Варшава.  Това бе първото посещение в Европа на тогава новоизбрания президент, което наруши традицията да се посещава Берлин, Лондон или Париж в началото на мандата. Участващите държави единодушно се съгласиха да създадат Бизнес форум на „Триморието“, а САЩ обещаха да заделят 1 млрд. долара в него.

Трета среща на върха, 2018 г. в Букурещ

Третата среща на върха се проведе на 17-18 септември 2018 г. в Букурещ. Участниците одобриха списък с приоритетни проекти за взаимно свързване в трите ключови области – транспорт, енергия и дигитална информация. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, германският външен министър Хайко Маас и министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери присъстваха на срещата като гости. По същото време беше организирано и първото заседание на Бизнес форума. Създадена бе мрежа от търговските камари на 3SI и бе подписано писмо за намерение за създаването на инвестиционен фонд „Триморие“ .

Четвърта среща  на върха, 2019, в Любляна

Четвъртата среща на върха се проведе на 5-6 юни 2019 г. в Любляна (Словения) и в нея участваха председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер и министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери.

Апелът на президента Радев, който представляваше нашата страна на тази среща беше да се излезе по-бързо от сферата на политиката и да се концентрираме в сферата на икономиката и конкретните решения. „Ние искаме да има ясни принципи за формиране на капитала на Инвестиционния фонд, да има ясни критерии за определяне на приоритетните проекти, което да отговаря и на нашия национален интерес“, заяви тогава държавният ни глава.

Имаме ясно определени приоритети в тясна координация с българското правителство, посочи президентът в отговор на въпрос за проектите по инициативата. Три от тях са признати за приоритетни – реконструкция на железопътната линия Русе-Варна; изграждане на тунел под прохода „Петрохан“ и разширение на газохранилището в Чирен. Радев акцентира върху още един проект, за който, по думите му, много настоява – „Виа Карпатия“.  От Литва до Гърция -магистрала през България, ако успеем да включим този проект като един от най-приоритетните, защото дава голяма свързаност – това означава да решим проблема със 160-те километра магистрала от Видин до София, коментира Радев.

Няма да коментирам проведената преди две седмици пета среща в Талин, на която България следваше официално да приеме домакинството на инициативата от Естония. Все още не е напълно ясно домакини ли сме официално или не.

Нека се съсредоточим върху сегашното състояние на инициативата и някои подробности, които по разбираеми причини не се освещават за широката публика.

Първо. Идеята за инициативата беше обоснована през 2014 г. от един шведски политолог и очевидно беше повлияна от събитията в Украйна и Крим през онази година. В теоретичната част на разработката бяха изброени над 30 политологични преимущества от разработването на основата на схващанията от 20 век за Интермариум и Балтийско-Черноморско сътрудничество на нова институционална рамка, съответстваща на съвременните условия. Те бяха в три раздела – военностратегически, политически и финансово-икономически. Първият  раздел от 12 точки беше очевидно най-важен и в него ясно личеше намерението за превръщането на района в нов, съвременен „санитарен кордон“, осигуряващ възпирането на „нова руска експанзия на запад“. Мимоходом беше отбелязана и възможността за ограничаване „в бъдеще“ на китайското влияние в ЦЕИ. В тази разработка се подчертаваше, че инициативата е в синхрон на геополитическите интереси на НАТО и ЕС.

През септември 2016 г., по време на форума в Дубровник, посветен на координацията на работата на газоразпределителните и газопреносните мощности в посочения географски триъгълник, президентът на Полша А. Дуда лансира идеята за укрепване на регионалното сътрудничество и сигурността на държави в около басейните на Адриатическо, Балтийско и Черно море (Инициативата „Триморие“ е възможно най-близо до полския проект ABS – Егейско-Балтийски коридор – любима рожба на полския политикум).

Сегашният формат се основава на констатациите на доклада „Преобразуване на Европа от коридор Север-Юг в Съюз за енергетика, транспорт и телекомуникации“, изготвен от Атлантическия съвет през септември 2014 г., който от своя страна беше построен върху конструкцията на разработката на шведския политолог.

Второ. Малко преди това известният американски политолог и бивш директор на агенция „Стратфор“ Джордж Фрийдман беше издал книгата „Следващите 100 години“. Според него районът, който сега обхваща 3SI, през 2050 г. ще бъде поделен между новите „Полска и Турска империи“. В началото на 2015 г. Фрийдман гостуваше в Кишинев, където беше моя последен мандат и аз го попитах в разговор след лекцията му, къде вижда България, която не споменава нито веднъж в книгата си. Той отговори – в периферията на една от двете империи.

Това, трето, може би е една от причините за скептичното отношение на немските експерти. Известният германски изтоковед Андреас Умланд, подчертава, че като се има предвид възможността за трансформиране на Полша в регионален лидер, влиянието на Германия в ЕС и в региона на Източна Европа може да бъде съществено ограничено и следователно не отговаря на националните й интереси. Тази аргументация не е лишена от смисъл, защото формирането на военно-политически регионален съюз под егидата на Полша ще й позволи да придобие критична геополитическа маса и автоматично би й дало статут на регионална държава и би й позволило да взаимодейства на качествено ново ниво както с Франция, така и с Германия в рамките на ЕС, а извън него – и с Русия.

Четвърто. Все по-често според мен се виждат признаци, че Полша се чувства неуютно в ЕС и вероятно не вярва в перспективите за запазването му в сегашния му вид и съответно за престоя си в него. Управляващата полска „Партия на правото и справедливостта“ е подложена на постоянна критика от Брюксел и страните-локомотиви в ЕС. Освен това Варшава, подобно на останалите прибалтийски държави, изобщо не е сигурна, че европейците могат да я „защитят“ от Русия и затова разчита на американското военно присъствие, настоявайки за увеличаване на американския контингент и разполагане на постоянни бази в страната. Честването през юни миналата година на 450-годишнината от Люблинския съюз, създал някога нова държава – конфедералната Жеч Посполита, показа, че Варшава вижда перспективите за съживяване на този проект. Подобни тенденции се развиха през юли тази година, когато външните министри на Литва, Полша и Украйна обявиха създаването на нов тристранен формат, наречен „Люблински триъгълник“, и се проявиха отчетливо в развитието на белоруската криза след президентските избори в Беларус през август т.г. Така че германските опасения очевидно не са само умозрителни хипотези, което води до извода, че „Триморието“ може да се превърне в нова разделителна линия не само между Германия и Полша, но и между Източна и Западна Европа.

Пето. В същото време трябва да има предвид, че „факторът – каспийски нефт“ кара Европейския съюз все по-често да разглежда като своеобразна носеща конструкция в геополитическото пространство на ЕС не толкова Балтийско-Черноморския регион, колкото Балтийско-Черноморско-Каспийския регион.

Основният мотив, който стимулира развитието на геополитически проекти в Балтийско-Черноморския регион, е страхът от нарастването на руското влияние в евразийския геополитически регион, а основният стратегически приоритет е „ограничаване“ на Русия. В съответствие с тази логика е възможно да бъде създаде политически и военен съюз между Полша, Латвия, Литва, Естония и Украйна (вероятно с Молдова и Румъния), под фактическия патронаж на САЩ, с цел колективна конфронтация с Русия. Пример – създаването на украинско-румънска бригада, към която бившият ни президент Плевнелиев беше дал съгласие да се присъединим, но премиерът Борисов тогава се противопостави на тази инициатива. За подобен вариант говори и факта, че по време на срещата на 12 октомври т.г. между президентите на Полша и Украйна, Зеленски е обявил желанието на Киев да се присъедини към „Триморието“.

Трябва да се подчертае, че по-нататъшното, макар и прикрито развитие на междудържавната военно-политическа компонента на „Триморието“, както и пълноценното функциониране на официалната й част, ще бъде оправдано и съответно възможно, само ако конфронтацията между колективния Запад и Русия продължи в Европа. Антируският характер на проекта, обусловен от геополитическата логика и интересите на САЩ в региона, не създава никакви положителни перспективи за този проект по отношение на Русия, а от три години и към Китай. Независимо от резултатите на изборите в Съединените щати идеята за съюз, който ограничава влиянието  на основните им конкуренти – Русия, Китай и ЕС в района на ЦЕИ ще продължи да бъде основна движеща сила на проекта. Чрез него ще бъдат прокарвани американски инвестиционни проекти в ядрената енергетика (Полша, Румъния и България вече се ориентираха към американски технологии за новите си атомни електроцентрали), което е допълнителен дразнител за изоставящата този вид енергия Германия. Чрез Инвестиционния фонд ще се търси привилегировано положение за американските частни инвестиции (това беше един от ключовите моменти в речта на Помпео на срещата миналия месец в Талин). Освен това на държавите от района ще бъде наложено да се откажат от китайските технологии за 3G комуникации (през т.г. това вече направиха Полша и прибалтийските държави).

На 19 октомври т.г. по време на срещата в Талин, в която демонстративно не взе участие, а изпрати министър-председателят, новоизбраният президент на Хърватия Зоран Миланович заяви „Инициативата Триморие е контрапродуктивна и потенциално вредна за Хърватия поради евентуално влошаване на отношенията с Берлин и Москва“. Той отбеляза, че тази инициатива ще струва скъпо на Хърватия, тъй като „целта на Вашингтон е чрез нея да наложи да внасяме втечнен газ от САЩ и да изолираме Русия. По такъв начин няма да участвам в изолацията на Русия, мисля, че е глупаво и вредно за Хърватия. Разногласия по повод участието в инициативата бяха констатирани и в Чехия.

Участието на нашата страна в Инициативата „Три морета” трябва да допринася за реализирането на българските външнополитическите приоритети и страната ни  трябва да е готова да преосмисли ангажираността си, в случай на разминаване на приоритетите и целите на Инициативата с националните ни интереси.

На настоящия етап двете инициативи, въпреки че в официалните си версии декларират своята привързаност към сътрудничество преди всичко в икономическата сфера, на практика преследват сериозно различаващи се геополитически интереси, които могат да поставят региона, т.е и нашата страна, пред трудни решения.