Високите цифрови технологии осигуриха на Китай през последните години пробив във влиянието на световно равнище. В тази област КНР спечели предимство с много иновативен подход – с икономически мерки, меко, без почти светът да реагира на това нарастващо влияние. Преходът от традиционните обвинения за кражба на технологии и на интелектуална собственост като цяло, които бяха нарицателни за китайската икономика към развитието на успешни собствени технологични продукти, стана пред очите на всички. В дългосрочен план, така, както Китай е свикнал да гледа на историята, това се случи много бързо. Но на практика процесът за технологизиране на китайската икономика се разви пред очите на всички. Големите световни сили – ЕК, САЩ, Русия, Индия или не реагираха, или бяха много бавни в реакциите. Докато ограничаването на икономическото влияние на Китай не се превърна в задача номер едно по време на целия мандат на администрацията на президента Доналд Тръмп. Макар и първа остра и мощна реакция срещу китайското икономическо влияние, тя вече беше закъсняла и недостатъчно силна. Китай вече беше завзел територии, от които трудно ще бъде изместен. Достигна се до парадокс, който само преди 10 години би бил невероятен. Китай е най-големият привърженик на многостранните споразумения, които вече работят в негова полза и принуди страни като САЩ да влязат в остър конфликт в организации като Световната търговска организация, Световната здравна организация и други многостранни формати, за да ограничат китайското влияние в тях.
Всъщност китайският успех върви по познат път, по който вече минаха други азиатски икономики – от кражбата на интелектуална собственост, през затваряне на вътрешния пазар, насърчаване или посочване на няколко големи компании, които да постигнат световни стандарти и влияние, разработване на собствени оригинални, висококачествени продукти и накрая – агресивна търговска политика за либерализация, която да позволи на вече разработените национални продукти и укрепналите на вътрешния пазар фирми, да заемат световни позиции. Подобно поведение на различни етапи се е наблюдавало в Япония, Южна Корея, донякъде Виетнам. Различен подход избра Индия, която запази отворения характер на икономиката си и вложи много средства в технологизация и развитие на иновациите и научните изследвания. Въпреки че и там има впечатляващи резултати заради огромния вътрешен пазар, човешкия и финансов потенциал, те съвсем не постигнаха бързия растеж, характерен за Китай и другите споменати държави.
По този начин за малко повече от десетилетие от икономика с евтина работна ръка, където западните предприемачи искаха да произвеждат продукцията си, стига да опазят интелектуалната си собственост, Китай се превърна в икономика със собствен продуктов и иновационен потенциал, със силни фирми, стъпили както на огромния вътрешен, така и на световния пазар. Китайски фирми заеха водещи в света места по продажби на базата на собствени продукти – Huawei, ZTE, Ali Baba и много други. Експанзията на тези фирми беше силно насърчена от китайската държава, включително чрез предоставяне на вътрешния пазар, държавни поръчки, подпомагане на износа чрез регулиране на валутния курс и т.н. От тези компании обаче неизменно се искаше да достигнат водещи в света позиции по отношение на технологиите.
Успехът на китайската стратегия се дължи до голяма степен на правилно подбрания фокус. Цифровите технологии са онази сфера, в която развитието е много бързо, търсенето на нови продукти – огромно и възможностите за бързо израстване – неограничени. Именно цифровизацията е сферата, в която една сравнително изостанала икономически държава може да догони и дори да изпревари водещи сили. Без ограниченията на природните ресурси и на закостенелите пазарни механизми. Този икономически скок обаче не може да се случи без мощна и целенасочена политика от страна на държавата. Китай се справи успешно с тази задача. Какво е необходимо за развитие на цифровите технологии? Първо – образовани хора, които имат вкус към иновациите и вече натрупан опит. През последните две десетилетия най-добрите световни университети бяха буквално залети от китайски студенти, огромната част от които учеха на издръжка на правителството. С течение на времето тези университети дори станаха зависими от китайските студенти. Второ – финансиране на разработките. Китай насочи значителни средства – публични или чрез частни компании към разработване на продукти в най-високите качествени равнища и към уникални, все още неразработени територии. В резултат на това светът започна да свиква, дори да се пристрастява към оригинални китайски продукти, които преди това се произвеждаха отново в Китай, но под чуждо име – смартфони, компютри, други електронни продукти. Какъв беше проблемът, след като Китай от години произвежда всички смартфони на Apple, да започне да произвежда такива под собствена марка? Или директно се купуваше пазарен дял, като например с придобиването на бизнеса с лаптопи от IBM и тяхното успешно производство под марката Lenovo. Налагането на собствени китайски качествени марки в областта на цифровите технологии беше важен етап от осъществяване на китайската стратегия. Трето, трябваше да бъдат създадени и утвърдени фирми, които да развиват и да налагат на националния и на световните пазари иновативните разработки. Това също се случи през последните десетилетия, като няколко от тези фирми заеха водещи в света позиции. Създаването на двигатели на цифровите технологии и продукти стана отново по специфичния китайски модел – чрез частни фирми, които не носят тежестта на пряко управляваната от Китайската комунистическа партия икономика, но същевременно имаха явната или скрита подкрепа на държавата за своята икономическа експанзия. Много от подходите на китайската държава за създаване на технологични гиганти ще останат скрити, но в арсенала от инструменти със сигурност са нетарифните бариери пред влизане на националния пазар, масовото използване от страна на държавата на цифровите технологии, насърчаване на населението да използва цифровата комуникация, поддържането на подходящи равнища на валутния курс, използване на политическото влияние за заемане от китайски фирми на нови икономически пространства и пазари. Очевидно всички тези действия са на ръба на правилата на либералния пазар. Китай умишлено не прекрачва тази граница и не се противопоставя на либералните пазарни принципи на международната търговия, защото един път достигнали масовост, качество и големи корпорации, именно либералният пазар ще пази бъдещата експанзия на китайските фирми. На това се дължи и нелогичното на пръв поглед поведение на администрацията на Тръмп да налага мита и други търговски ограничения – нещо – срещу което американският бизнес се е борил с десетилетия. Промяната на съотношението на силите и появата на големи и силни конкуренти на пазара, вече кара американските фирми да потърсят държавната протекция поне на вътрешния пазар.
Цифровата икономическа експанзия намира своя отпечатък във всяка зона на икономически интереси на Китай. Това се отнася и за Югоизточна Европа – регион, който привлича вниманието на световните сили по различни причини – логистични, икономически, военно-стратегически, гео-политически, етно-религиозни. Китайският интерес на Балканите и в региона на Черно море следва да се търси в няколко измерения.
На първо място това е регион с голяма важност по отношение на логистиката и инфраструктурата. Китайският интерес към привлекателния европейски пазар е разбираем. Търговската експанзия на този пазар зависи от надеждна инфраструктура, която по възможност трябва да е под китайско влияние. В този логика се включват огромните инвестиции в пристанището на Пирея, което съкращава времето за доставка на китайски стоки до пазара на ЕС с една седмица, в сравнение с Ротердам. В тази логика се включват и проектите за изграждане на пътна и железопътна инфраструктура от Средиземно и Адриатическо морета, както и за доставки от Азия до Европа. В този смисъл за Китай интерес представлява не толкова пазара на страните от ЮИЕ, а тяхното съдействие по пътя на китайските стоки към ЕС.
Второ, намесвайки се в процесите в ЮИЕ, Китай влиза в зона на интереси и влияние на ЕС, на Русия, на САЩ и по този начин разширява палитрата от възможности за въздействие върху двустранните отношения с тези страни.
На трето място трябва да се отбележи факта, че Китай влиза в този регион с контролирани от него механизми. Китай използва активно каналите на двустранните отношения, но и многостранни формати, които контролира – например формата 17+1, основан на китайската инициатива „Път и пояс“. По този начин Китай си осигурява по-добър контрол върху процесите, от които се интересува и избягва да обсъжда тези теми със силни опоненти като ЕС например. Една от важните причини да не се залага всичко в диалога с ЕС, е Пекин да си осигури повече пространство за критикувани от ЕС политики като действията в Хонг Конг, репресиите срещу уйгурските мюсюлмани и т.н.
Има и един четвърти, интересен аспект на китайското влияние в ЮИЕ – търсенето на прецеденти в рамките на ЕС. Възприемането на китайските технологии среща своите трудности в Европа и даването на положителни примери със страни членки помага значително. Същевременно на този терен Китай може да очаква и силно противодействие. Пример за това е успешният натиск на САЩ върху страните от региона, включително България, които се ангажираха да не използват китайско оборудване за изграждане на 5G комуникационните мрежи.
Очевидно е, че на този етап мотивите на Китай за присъствие в ЮИЕ не са насочени към местния пазар или военно-стратегическите аргументи. За сметка на това увеличеното политическо влияние и стратегическото позициониране като значим кредитор са предпоставка в бъдеще страни от региона за оказват много по-лесно подкрепа на китайските позиции рамките на международни организации.
Накрая – няколко думи за технологичната експанзия на Китай и възможните отговори от страна на ЕС. Очевидно е, че отказът от китайско оборудване за развитието на 5G мрежи ще забави и оскъпи цифровите комуникации в Европа. Въпросът е какъв е залогът и какво ще получи Европа срещу забавянето и оскъпяването на тази инфраструктура. Рутинният отговор е, че по този начин ЕС пази по-добре личните данни и чувствителната информация, която не следва да попада в китайски ръце. Това обикновено се гарнира с напомняне за политическата система в Китай и заплахата, че тази информация ще попадне право в ръцете на Китайската комунистическа партия. Затова дори и компании, които претендират да са напълно частни и независими от китайското правителство като Huawei например, се гледат с подозрение. Обективният анализ показва, че тази причина не е толкова съществена. Бързото развитие на цифровите технологии и огромният масив данни, които се генерират в мрежата непрекъснато създават предизвикателства към кибер сигурността. Факт е, че това е един динамичен процес, в който паралелно се развиват както рисковете, така и инструментите за противодействие. Теоретично рискове от изтичане на информация има при всички мрежи, които се използват при нейното създаване, пренос и съхраняване. Спирането на китайското оборудване не намалява общото равнище на риск. Още повече, че ЕС вече разработи т.нар. кутия с инструменти за внимателен подбор на хардуера и софтуера за развитието на 5G мрежите. А дали данните изтичат през американските Фейсбук и Гугъл или китайските Huawei и ZTE или някоя европейска компания, рискът е същия, доколкото става дума за нерегламентирано ползване на информация.
Всъщност страхът на администрацията на САЩ и на ЕС е, че Китай незабелязано, но много убедително е заел водещи в света позиции в областта на цифровите технологии. Там следващата голяма крачка ще бъде с използването на изкуствен интелект. Изкуственият интелект има нужда не само от технология – той се храни и усъвършенства с данни. Колкото повече информация преработва, толкова повече се развива. Всъщност рискът е, че китайската индустрия може да използва европейските данни, за да излезе в близко бъдеще с много развити продукти, основани на изкуствения интелект. В Китай вече съществува огромна база данни за гражданите – чрез милиардите камери със софтуер за разпознаване на физиономии, с изцяло електронните плащания, чрез електронните комуникации. Нагледен пример за мощта на тази система беше начинът, по който Китай се справи с пандемията от КОВИД-19. Масови изолации, бързо идентифициране на носителите и тотално ограничаване на движението и контактите. Това се прави и в други страни, но в Китай се действа с много информация, с ясното съзнание за ефектите от всяка стъпка и възможните варианти в бъдеще.
Конкуренцията в областта на цифровите технологии предстои да се задълбочи и ожесточи в най-близко бъдеще. Тя ще даде достъп до огромно влияние върху процесите световен мащаб. За ЕС следва да бъде ясно, че не с ограничаване на китайското присъствие, а с конкурентни технологии, които напротив – трябва да търсят присъствие в пространството на Китай тази конкуренция може да се развие успешно.