prezidentské voľby 2016: výzvy odišiel

téma disksusiyata:

  • Prezidentské voľby a referendá. Залогът на изборите – формалност или политически вододел?
  • Геополитическата дилема – реалност или сюжет за вътрешна употреба?
  • Президентски избори и идеология – има ли място за националните интереси?
  • Президентската институция – модел и перспективи на развитие
  • Типажът на президентския кандидат – обществени очаквания: идейни, politický, личностни качества
  • Възможна ли е обща кандидатура на левицата?

Въвеждащи изказвания:

  • Президентски избори и динамиката на обществените нагласи – Васил Тончев, директор на Агенция „Сова Харис”
  • Политическият пъзел – предсказуемост или изненади? – Проф. Антоний Тодоров

Модератор: doc. Андрей Бунджулов

doc. Андрей Бунджулов

Позволете ми да открия и модерирам нашата поредна дискусия в рамките на дискусионния проект „Лявото отвъд етикета“. Искам да благодаря на отзовалите се на нашата покана колеги, stlačiť, политици, виждам, че тук е и президентът Георги Първанов, както и на всички останали. Благодаря и на организаторите на събитието, а именно фондация „Фридрих Еберт“ в лицето на Пенчо Хубчев и Института за икономика и международни отношения (IIMO) в лицето на Любомир Кючуков. По традиция, в началото на нашата дискусия ще има приветствие от организаторите, а след това ще има и две встъпителни изказвания на Васил Тончев от агенция „Сова Харис“ и проф. Антоний Тодоров от НБУ. След като приключат планираните изказвания дебатът ще бъде отворен за дискусия на присъстващите.

 

Пенчо Хубчев

Поздравявам Ви от името на фондация „Фридрих Еберт“ и специално от нейния директор Регине Шуберт, която се извинява, че не може да участва в дискусията. Искам да благодаря и на ИИМО в лицето на Любомир Кючуков за успешното сътрудничество по този проект, както и на лекторите и модератора. От две години чрез този проект искаме да активизираме дебата за това какви промени са необходими в идеологията и практическата работа на социалдемократическите партии в Европа и България.

Днешната тема е посветена на президентските избори. На първо място искам да кажа, че перспективите пред България не са добри. Държавният дълг нараства с невиждани темпове и според редица експерти ако това продължава има опасност в страната да се случи финансова катастрофа, подобна на тази в Гърция. Очевидно е, че правителството не може да се справи с престъпността - нито с битовата такава, нито с организираната, не може да се справи с корупцията, охраната на границите и т.н. Демографската криза се задълбочава и е на път да се превърне в катастрофа, като тук не става дума само за това, че се раждат малко деца, а за това, че спада качеството на населението като цяло, защото когато все по-голяма част от тези деца остават неграмотни, те не могат да се интегрират в пазара на труда и ще трябва да изкарват прехраната си по нелегален начин. Проблеми има и в редица други сфери - като използването на средствата по програмите на ЕС, свободата на словото, където България вече е на 113 в света и т.н.

На този фон ние наблюдаваме, че двете основни социалдемократически партии у нас БСП и АБВ водят една самоубийствена война помежду си, вместо да обединят усилията си. Силно се надявам, че здравият разум ще надделее и нападките ще спрат и ще започнат разговори за обща кандидатура за президентските избори. Мисля, че ако не се постигне такава кандидатура, изборите са обречени. Надявам се, че днес ще чуем още много аргументи в полза на тази обща кандидатура.

 

Lubomír Küçük

Аз също искам да благодаря, както на домакините, така и на всички участници в дискусията. Специална благодарност на фондация „Фридрих Еберт“ и на нейния директор Регине Шуберт, както и на Пенчо Хубчев за успешното сътрудничество.  

Няколко думи за самия проект. Той се организира съвместно от ИИМО и фондация „Фридрих Еберт“ и тече вече повече от три години, през които бяха проведени поредица от дискусии. Организирани бяха няколко политически дебата и конференции, като специално участие в проекта през миналата година взе и сина на Вили Бранд, а именно д-р Петер Бранд. Проектът е замислен като поле за свободна дискусия и обмяна на идеи. Стенограмите на всички проведени досега дискусии са качени в интернет на сайта www.leftbeyondthelabel.bg , където можете да прочетете какво сме си говорили досега.

Целта на проекта е диалог и дебат на лявото за лявото в полето на идеите и политиките. Този проект обаче не е маса за политически преговори.

Съдържанието? Защо отвъд етикета? Защото в условията на етикетирана демокрация, когато всеки заграждаше с колчета политическо пространство, етикетът измести съдържанието и защото в условията на политическа конфронтация, когато истината се отстоява по-скоро с децибели, етикетът или дори епитетът изместиха аргумента.

Участниците – политолози, социолози, депутати, политици, леви интелектуалци и лидери на леви политически формации, но в личното си качество. Без съмнение досегашното и сегашното присъствие на политици от ръководствата на БСП и АБВ беше от важно значение за дебата - за да чуят и да бъдат чути, да се запознаят с анализа и оценките на непартийните леви експерти и да аргументират техните партийни позиции.

Темата на дебата днес – предстоящите президентски избори, дотолкова доколкото това ще бъде доминиращото политическо събитие през годината през призмата на възможността и необходимостта за единодействие на лявото.

 

Васил Тончев

За да подходим правилно към изборите и за да дадем правилни отправни точки или формули, според мен, трябва да си дадем сметка за тенденциите и нагласите у хората. Само така ще може да се построи някаква конкретна адекватна платформа за изборите.

Ще започна с едно сравнение, което беше направено на предходната дискусия, а именно, къде се намира България и лявото в България в сравнение с други, сходни на нас страни, каквито са държавите от Източна Европа. Правилно беше отбелязано тогава, че в страните от Източна Европа лявото се губи под натиска на популизма, за разлика от страните от Южна Европа, където лявото е радикално, активно и дори агресивно изразява своите претенции. Къде е България на тази карта? Тя не е нито на едното, нито на другото място. Може би ние сме най-близко до ситуацията в Румъния, макар че знаем какво се случи там. С една дума лявото в България го има, но то няма адекватното политическо представителство, то няма своето извоювано място, така че да застане стабилно на политическата сцена.

По принцип не коментирам данни на колеги, но ще се спра на едни данни на една агенция, които показват, че БСП в момента може да разчита на 15%  изборен резултат.  toto, според мен, е неправилно тълкуване, защото никакви 15% няма БСП в момента. Това са хора, които са гласували или които евентуално, при определени обстоятелства, биха подкрепили една лява кауза, при това не само на БСП. При други подобни изследвания тези проценти могат да достигнат до 20%, но това се случва, когато питаме хората да се определят като леви или десни или какви са техните възгледи. Záver je, че има потенциална електорална маса, има привърженици, които не са обхванати или привлечени в някакъв конкретен политически спектър.

Няма органична връзка между представителството и тези, които искат да бъдат представлявани. Може би ще е добре да направим една кратка ретроспекция на това, което се случи на последните избори и това, което сега показват социологическите изследвания. Около т.нар. „основно дясно“ има едно електорално тяло от около 1.5 milión. души, което твърдо седи зад ГЕРБ, благодарение на което тази партия доминира на политическата сцена. Какво става в лявото? През първия мандат на ГЕРБ то изкристализира около БСП със своите 650 хил. избиратели. С появата на АБВ около 150 хил. избиратели се преориентираха и БСП останаха с около 500 хил. избиратели, които на последните избори достигнаха до едва 400 хил. души. Защо се стигна до тази тенденция? Очевидно е, че не беше намерена вярната формула. Очевидно, че формулата на тесен социализъм, формулата на това да се застане зад някаква морална платформа и на тази база да се правят опити за спечелване на избори, не проработи.

Къде е разковничето, което може да консолидира хората в тази част на политическото пространство? Според мен е отчетливо, че в България има два елита, които определят политическата структура. Ако през 90-те години това беше оста комунизъм–антикомунизъм, то това отживя с прехода и се сви до определени електорални ядра, които обаче не определят политическата структура. В момента в България има елит, които беше създаден през прехода и постпреходен елит, който дойде след прехода - оглавяван от ГЕРБ и Бойко Борисов. По данни на икономисти 70-80% от парите в България минават през държавата. Тези елити са свързани с икономиката, която минава през покровителството на държавата. toto, което извърши ГЕРБ идвайки на власт е, че подмени тези елити на базата на това, че имаше голямо недоволство от това как се е случил прехода.

v 2013 година се случи нещо, което си заслужава да се анализира. Тогава БСП стигна до 950 000 избиратели. Тогава беше даден реванш на промяната, която беше наложена от ГЕРБ. Тази промяна обаче не се разви заради предварително заложени грешни постановки. Начинът, по който беше направена коалицията между БСП и ДПС не сработи, което нанесе сериозен удар по левицата. В момента е много важно да се види дали може да сработи формула, която да изгради тази консолидация на този преходен елит, който възникна и който го има в държавата и който сега е отстранен от държавната хранилка.

Според мен в момента пъзелът на Борисов не му се получава поради редица събития, които виждаме. На първо място бих посочил промяната в БСП и избора на нов председател, който директно позиционира партията в конфронтация с ГЕРБ. Друг важен факт е излизането на АБВ от управлението, което дава възможност за една консолидация на двете най-големи леви политически сили. Важен фактор е и разцеплението в ДПС, което ще доведе до това, че в дългосрочен план българските турци ще се разпределят в две основни групи в ляво и дясно, като по-масовата ще бъде тази в ляво. Ако приложим този критерий, ние можем да предположим всеки един от основните политически фактори и политици в коя от двете сфери ще се разположи в конфронтацията, която ще се случи на изборите след няколко месеца. Отсега може да се каже, според мен, къде ще се позиционира Доган и къде Местан, къде ще се позиционира Каракачанов, Симеонов и т.н. Това е една база, която може да даде на политиците много сериозна отправна точка. Ако това не се случи, то хегемонията на ГЕРБ ще се запази.

От тук идват и вариантите, които ще се получат за различните кандидатури на президентските избори. Знаем методите и начина на работа на Борисов, а именно че той ще издигне кандидатурата на ГЕРБ в последния момент, просто защото там не се излъчва политик и не се провежда дискусия. Там се излъчва кандидат с харизма и сила. Според мен ситуацията се развива така, че колкото повече време минава, толкова по-вероятно ще бъде Борисов да се кандидатира за президент. Неговият избор е в това дали да има перспектива да бъде президент следващите 5 leta, с опция за още 5 leta, или да остане премиер за още година, но след това да изпадне в доста тежка ситуация.

От неговия избор до голяма степен зависи и това, което трябва да направи левицата, защото ако ГЕРБ издигнат Борисов, то тогава силната кандидатура на левицата ще бъде Корнелия Нинова, защото тя е човекът, който олицетворява голямата партия в лявото пространство. Тя няма да има големи изгледи за успех, но това ще даде перспектива за консолидация вляво и успех на следващите избори.

Кого друг биха издигнали ГЕРБ, ако не Борисов? Вариантите тук са Фандъкова и Бъчварова, tj. човек, който е послушник на премиера. Вариантът „Росен Плевнелиев“ е много малко вероятен, защото знаем, че Росен Плевнелиев подмени вота. Той беше избран с гласовете на ГЕРБ, но управляваше от една платформа, която беше много далеч от ГЕРБ и доста по-близка до реформаторите и други структури около тях. Ето защо вариантът Борисов да се спре на кандидатура на личност като Кристалина Георгиева е малко вероятен, защото това означава Борисов от първия ден да се обрече на това да няма контрол над институцията.

От тук следва и вариантът за експертната кандидатура или надпартийната фигура, която трябва да избере левицата. Очевидно е, че това трябва да бъде фигура, която да обединява, центристка фигура, която да бъде с отворени валенции към целия този център. Ето защо смятам, че посещението на Корнелия Нинова в музея на Тодор Живков беше погрешен ход, защото това беше стъпка в обратната посока. Това беше анонс към твърдия електорат, но не и към онези, които биха могли да разширят пространството и да доведат да едно обединение вляво и една нова политическа платформа. Според мен това действие на лидера на БСП е смущаващо.

Тук са много важни отношенията на БСП с останалите политически субекти и най-вече с АБВ. Според мен анонсът на АБВ за евентуална кандидатура на Калфин за президент в някаква степен бламира тази кандидатура, защото кандидатурата трябва да бъде приета първо от най-голямата партия и това трябва да седи на дипломатическа основа. Излизайки от по-малката партия, тази кандидатура автоматично влиза в задънена улица. Нещо подобно се случи с Росен Плевнелиев, когато кандидатурата му беше издигната от реформаторите. Ако погледнем рейтингите, то Ивайло Калфин е вторият политик от лявото пространство като шансове за спечелване на изборите след Ирина Бокова. Очевидно трябва да се изградят нови мостове, за да може левицата да бъде силна и единна.

 

Prof. Антоний Тодоров

Някои коментатори казаха, че тези избори са специфични с това, че закъсняха много президентските кандидатури. Направих справка обаче с предишните избори и се оказа, че забавянето на кандидатурите не е много голямо. Трябва да се отбележи, че в този кратък период от време, който остава до изборния ден, едва ли могат да се лансират нови кандидатури, като под „нови“ разбирам хора, които са непознати за обществото.

Закъснелите кандидатури създават една специфична ситуация на взаимно дебнене, при която публиката наблюдава как лидерите и партиите се дебнат сякаш са застанали в засада някъде в гората, зад някое дебело дърво и чакат какво ще направи другият, за да могат да кажат и те какво смятат да направят. Това най-добре се вижда в поведението на ГЕРБ, които първо щяха да обявят кандидата си през юни, след това през юли, а сега се оказва, че това ще стане едва през септември. Една ситуация, при която кандидатите ще станат ясни в последния момент ще бъде лоша, тъй като това ще покаже, че залогът на изборите не е какъв да бъде публичният образ на България, представен от президента, а залогът са дребните партийни игри, надхитряване или още един аргумент в полза на една теза изказана от един колега, че ние, за съжаление, сме една нация от дребни тарикати. Този стил на говорене, който досега демонстрирах, не е моят стил, защото аз не употребявам такива думи като говоря за политическата ситуация, но изглежда, че натрупаното разочарование ме накара да говоря така

Все пак ще започна с основната си теза. zvážiť, че тези президентски избори са особено важни поне в два аспекта. От една страна те са важни за самата България, за политическата ситуация и нейното международно положение, а от друга страна те са особено важни за левицата, тъй като ѝ дават шанс да обърне една тенденция, която продължава вече дълги години - или пък да пропусне този шанс и с това да влезе в една дълга агония и преструктуриране, чийто изход не се вижда.

Защо изборите са важни за България?

prvý, виждаме, че от 2009 година насам има видима хегемония на ГЕРБ във всички области на политиката. Хегемония, която се изразява в това, че ГЕРБ контролират важни и съществени елементи на политическата система у нас. Те контролират институциите на президента, народното събрание, правителството, областните управители, кметове и т.н. Ето защо тези президентски избори са важни, защото биха могли да обърнат тази тенденция или поне да доведат до балансиране на властта в България, защото, както видяхме особено от първия мандат на ГЕРБ, усещането за липса на алтернатива кара много от хората вътре в ГЕРБ да се държат по начин, по който те сами се опитаха да се отрекат от това. Хегемонията на ГЕРБ е проблем.

Второто нещо е свързано с балансите в международната политика. Светът не е станал по-добро място за живеене през последните няколко години и пред всички нас, включително и България, има доста рискове. Един президент с немалко прерогативи във външната политика би могъл да бъде важен фактор в тази насока. Ето защо новият президент ще има важна роля във формирането и изпълнението на политиката по редица важни въпроси както за страната, така и за ЕС като цяло. Ето защо тези избори са важни за България.

За съжаление поведението на повечето политически играчи показва едно омаловажаване на изборите, което започна още от предишните президентски избори. Спомняте си жеста на Бойко Борисов, който оправяше нещо по прическата на новоизбрания тогава президент Росен Плевнелиев, както и думите му малко след изборите, че Плевнелиев просто топли мястото му за следващите избори. Всичко това говори за подценяването на президентската институция.

Какви са партийните конфигурации?

Да започнем с ГЕРБ и това забавяне на кандидатурата, както и отхвърлянето на подадената от РБ ръка. Вярно е и това, че казаното веднъж от лидерите на ГЕРБ не значи, че няма след това то да бъде отречено, така че това, че Борисов е казал, че няма да се кандидатира не значи, че няма да го направи. Ако по някое време реши да го направи, ще намери начин да го обясни, а влюбената в него публика ще го преглътне. Така или иначе това отлагане на кандидатурата създава проблем. Може да се каже, че ГЕРБ са излезли на пусия - те изчакват, за да могат да започнат да стрелят по останалите кандидати, когато се разбере кои са те, а от своя страна ГЕРБ последни ще кажат кой е техния кандидат. Samozrejme, Бойко Борисов би могъл да изиграе или да се опита да изиграе хода от 2011 rok, а именно да посочи един кандидат и понеже ГЕРБ са хегемони, то техният кандидат да стане президент. Не съм сигурен обаче, че този път това ще стане, tj. тази година ще има значение вече кой точно ще бъде кандидатът на ГЕРБ. Бойко Борисов няма да може просто да посочи някой от обкръжението си, който той смята за удобен. За съжаление, въпреки че смятам, че този ход няма да донесе успех на ГЕРБ, не трябва да изключваме и варианта това отново да успее, просто защото не трябва да изключваме никога най-лошия вариант. Това би могло да се случи, ако ситуацията е такава, че много хора не отидат да гласуват на изборите, а до урните отидат основно привърженици на ГЕРБ, които да направят така, че който и да е техният кандидат, да спечели на първи тур.  Съмнявам се, че това ще стане, но все пак трябваше да го спомена.

Колкото до Реформаторския блок, крайно съмнително става вече дори издигането на обща кандидатура от страна на блока. Толкова много неща си наговориха лидерите на блока, че се чудя как ще стигнат до обща кандидатура. В крайна сметка сигурно ще стигнат до общ претендент за президент, но ситуацията много напомня на тази от последните избори, които левицата спечели, а именно тези от 2006 rok. Тогава президентът Първанов спечели втория си мандат, а десницата издигна един абсолютно неизбираем кандидат, който за всеобщо учудване на десните избиратели се оказа трети на първия тур, а на балотаж отиде Волен Сидеров. С продължаването на противоречията и споровете РБ е на път да повтори една подобна ситуация. Някои от лидерите пък казват: „Ние се борим за бронзов медал“. Ами ако някой каже такова нещо, то така ще бъде приет и от избирателите.

Не трябва да подценяваме националистите. Обръщението на Сидеров към Симеонов показа, че двете партии може да са далеч от това да се помирят, но не и толкова далеч от това да имат обща кандидатура. Това може да остави РБ извън челната тройка, като тази заплаха тегне и над левицата, ако и тя не намери решение.

Тук искам да отворя една скоба. В преговорите, които БСП води за обща президентска кандидатура, учудващо за мен, се появиха две партии като „Атака“ и НФСБ. Трябва да различаваме това, което са избирателите на тези партии и това, което са самите партии като организации и техните лидери. Не може да се съюзява левицата с крайната десница. Това е толкова абсурдно, че дори не трябва да се споменава. Какви са тези официални разговори с „Атака“? Нека се говори с техните избиратели, но не и с партията. Съюз с „Атака“ би било самоубийство за левицата.

Голямата енигма на тези избори си остават ДПС и ДОСТ. Лидерите на ДПС вече казаха, че не дават подкрепа, без да са им я поискали. Това си е една чиста покана за подкрепа. Ясно е, обаче, че в досегашните президентски кампании ролята на избирателите на ДПС винаги е била значителна. Техните гласове винаги са натежавали в полза на един или друг кандидат, така че е ясно, че тези избиратели ще са важни. Как обаче ще могат да се договарят партиите в новата ситуация, особено когато различията между ДПС и ДОСТ се описват в категорията на това, че едните са проевроатлантически, а другите били проруски, което за мен не е сериозно. Едните турци били проруски, а другите проамерикански настроени, това е нещо, което не съществува сред тази общност. Техните избиратели не спорят по тези въпроси, в това можете да бъдете сигурни. Така или иначе, тези две партии ще имат своята роля и трябва да се има предвид какво ще правят. Те могат да бъдат, или поне някоя от тях, съюзник на левицата, въпреки че съюзът с ДПС, както се видя, не приключи много добре, като тук имам предвид 2013 rok.

Отварям една малка скоба с едно разсъждение по отношение на казаното от Васил Тончев тъкмо по този повод. Тогава, през 2013 rok, не толкова, че не сработи този съюз, колкото че БСП направи усилие да формира правителство на всяка цена, защото се страхуваше да повтори изборите. Този страх показа на публиката, че БСП си представят, че са спечелили изборите случайно, че случайно са се добрали до толкова мандати и просто не иска да ги загуби. Към днешна дата съм още по-убеден, че ако се бяха съгласили на предсрочни избори щяха да получат още по-добро разпределение. Това обаче е минало и няма защо толкова да се коментира

В крайна сметка стигаме и до въпроса какво да прави левицата, защото все пак това е смисълът на този форум. Кои са левите? Това е един въпрос, който си поставят всички, които се смятат за леви у нас, защото по едно време левицата тръгна по онзи опасен път, който в крайна сметка раздроби т.нар. традиционна десница. Борбата кой е по-автентичен е една загубена борба, която няма да доведе до никъде. В политиката в България почти няма автентични неща.

Така или иначе, основната ос в лявото е тази между БСП и АБВ. Ето защо това биха били и най-естествените партньори вляво за президентската кампания. Да, много трудности ще има при едно такова партньорство най-вече заради казани в миналото неща от различни политици и лидери на двете формации. Въпросът обаче е кое е по-важното, дали е по-важно да се надцакват, да се състезават и конкурират за разпределението на една торта, която все повече се свива, или по-важно е да имат една обща кандидатура. Или казано иначе, дали с една такава кандидатура няма да съберат повече гласове, отколкото сборът от гласовете на две отделни такива.

Когато се говори за левицата не трябва да се омаловажават и другите организации. Употребата на израза, че тези организации са „един файтон хора“ е обиден, но знае ли човек. Тук говоря за „Движение 21“ и новата партия на Георги Кадиев. И двамата са популярни лидери, произлезли именно от БСП, tj. това е една обща среда, в която може да има единодействие. Да не говорим, че говорейки за левицата забравяме и за някои други, много по-малки и не толкова видими организации, които наричат себе си „нови леви алтернативи“ и т.н., които пърхат насам-натам. Тези формации не са много, но това са хора, които заявяват, че са леви, въпреки че у нас обстановката е такава, че на това не се гледа с добро око. Ето защо не трябва да забравяме и за тези хора, които в повечето случаи са млади. С една дума левицата е шарена и това трябва да се има предвид.

И така, как си представяме една кандидатура, която да бъде припозната от целия този широк спектър. Тази кандидатура, която надхвърля партийните граници на левите формации, която същевременно по някакъв начин се припознава като обща, трябва също така и да надхвърли границите на левицата, ако се цели в това да спечели изборите. Няма да говоря за имена, защото, ако споделя някои имена, ще произведа новина, а аз не искам да правя това. Това е работа на политиците. Така или иначе тази кандидатура трябва да бъде силна, защото каквото и да предложи ГЕРБ и особено, ако Борисов реши да се кандидатира, трябва да има много силна кандидатура.

Ще опиша този кандидат с четири характеристики, като съм ги подредил в ред, който смятам за приоритетен. prvý, кандидатът трябва да бъде порядъчен човек, който има добро име в обществото и не го подозират, че е влязъл в някакви съмнителни сделки. druhý, този човек трябва да бъде социално чувствителен, най-вече, към неравенствата в обществото, но не само по отношение на тези хора, които са отхвърлени и маргинализирани, а към всякакви неравенства включително тези между дребния и средния бизнес и едрия такъв, там има много сериозни неравенства и т.н. Тези неравенства може да са социални, ekonomický, културни и т.н. tretina, кандидатът трябва да бъде категорично проевропейски настроен. От лява гледна точка ЕС трябва да бъде гледан като голямо постижение и ако ЕС не ни задоволява, изходът не е да го разпуснем, а да го реформираме. Като казвам, че кандидатът трябва да бъде проевропейски, това не означава, че трябва да бъде антируски. po štvrté, трябва да бъде патриот, но не националист. Националистите гледат в миналото и се гордеят с него, а патриотите гледат в бъдещето и искат да се гордеят в бъдещето. Патриотите си представят едно добро бъдеще за своята родина, а националистите се опитват да възстановят миналото. Накрая искам да кажа, че кандидатът не трябва да бъде популист. Колкото до имената, както вече казах, няма смисъл да се лансира ново, непознато име в обществото, защото това би била скъпо струваща рекламна кампания. Така или иначе, името ще бъде позната фигура, например депутат, евродепутат, министър и т.н., но не трябва да бъде познато лице от шоубизнеса, защото тогава влизаме в играта на Слави Трифонов, ktorý, ако се кандидатира за президент, нямам почти никакви съмнения, че ще бъде избран. Ако ще превръщаме политиката в шоу, то тогава трябва да се заминаваме с нещо друго.

Която и да бъде кандидатурата, от значение ще бъде срещу кого ще се изправи тя. Лошото е, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде обявен в последния момент. Това е една трудност, която левицата не знам как ще реши, но трябва да има предвид възможността нейният кандидат да се изправи срещу Бойко Борисов.

 

doc. Андрей Бунджулов

Големият въпрос наистина е кой е залогът на изборите, още повече в контекста на левицата. Струва ми се, че тук има три плоскости, които искам да добавя към изказванията, направени досега. Първата плоскост е геополитическата плоскост, нещо за което Антоний Тодоров вече говори. Тук трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за нея, защото тук не става дума за онази формулировка на тази плоскост, направена от действащия президент Росен Плевнелиев, а именно, че българското общество е изправено пред това да избира „за“ или „против“ евроатлантическата си ориентация. Този избор вече е направен. Втората плоскост е идеологическата. Дали става дума за битка между лявото и дясното на тези избори? Ще гледаме ли на тези избори като на фактор, който да подсили нашата лява идентичност? Поставяйки въпроса така, ние веднага навлизаме в плоскостта на автентичността и на партийно формулираната кауза и залог, които веднага ще ни изтласкат в една по-неблагоприятна позиция, която би могла да стесни обществената подкрепа. Ако опаковаме президентските избори като битка между лявото и дясното, ще стесним периметъра на нашите възможности. Третият аспект е моделът на властта, като под това понятие разбирам нещо много по-широко, а не само моделът на функциониране на президентската институция. Става дума за целия модел ГЕРБ. Тук ще възразя на колегата Васил Тончев. Не смятам, че ГЕРБ е постпреходен елит, напротив, ГЕРБ е еманация на прехода, ГЕРБ завършва онази траектория на политическа криза, заложена в самия политически, икономически и социален модел на прехода. Бойко Борисов не е нещо, което седи отвъд прехода. ГЕРБ е пряко продължение на НДСВ, така че тази подмяна, която започна да прави ГЕРБ вече беше започнала. Изборът, пред който сме изправени на тези избори, е свързан с политическия модел.

Големият проблем на тези избори ще бъде балотажът. Антоний Тодоров вече формулира идеята за една обща кандидатура, която би довела до по-добър резултат за левицата, което е безспорно. Въпросът е, че ако левицата отиде разединена на тези избори, тя може и да не стигне до балотаж. Доста често чувам изказвания от типа, че е по-добре да има две кандидатури, защото едната ще подкрепи другата на балотажа. Въпросът обаче е дали ще се стигне до балотаж. Не бива да се рискува, не бива да се затварят вратите за диалог до последно. Животът не свърша с първия тур на изборите, не свършва и с изборите като цяло. Животът вляво ще продължи и след това, така че не бива да внасяме драматична нотка, но наистина би било много неприятно, ако левицата не излезе с обща кандидатура, защото би поставила в риск достигането си до балотаж

 

Кольо Колев

Антоний Тодоров каза, že, ако Бойко Борисов се кандидатира на изборите, ще победи на всяка цена. Лично аз имам възражения по този въпрос, защото влюбената в него публика драстично е намаляла и няма нищо общо с онази публика, която гласуваше за него преди години. Бих казал, че това е идеалния момент, в който ГЕРБ, независимо от кандидатурата, може да загуби и то много сериозно. Какво показват социологическите агенции, независимо коя гледаме? Z 60-65% от избирателите им е писнало от ГЕРБ, независимо от това, че се говори, че подкрепата за правителството остава стабилна. Подкрепата е стабилна, защото се задържа трайно на ниво от 25%, но от другата страна имаме цели 65%, които не искат повече ГЕРБ. Като прибавим към цифрите и проваления мандат на Росен Плевнелиев, то възможността ГЕРБ да получат сериозен изборен шамар не е никак малка. Ситуацията, макар не толкова драстична, напомня за изборите от 2013 rok, когато и леви, и десни, и центристи просто искаха да ударят шамар на ГЕРБ. Ще стане ли това обаче? Лично аз дълбоко се съмнявам. prečo? Защото никой не е достатъчно силен сам по себе си, нито едното парче от лявото, нито другото такова, нито десницата или центристите и т.н. Всеки ще играе самостоятелно на тези избори, което най-вероятно ще доведе до нова победа на ГЕРБ. Може ли нещо да се направи? Говори се за широка лява коалиция. Честно казано, аз възприемам тази коалиция като една от възможностите, но тя е крайно недостатъчна, защото да, тя ще привлече повече избиратели, но дори и това няма да бъде достатъчно.

За мен лично по-добрият вариант, не само за левицата, но и за България, е наистина да има една много по-широка коалиция, една широка лявоцентристка коалиция. За целта обаче кандидатът категорично не трябва да бъде личност от лявото пространство или поне не трябва да бъде пряко свързан с него. Ще се спра на някои имена, като ги давам просто като пример, без, samozrejme, да са водени разговори с тях или нещо подобно. Искам просто да илюстрирам какво имам предвид. Подобна кандидатура би могла да бъде тази на проф. Николай Михайлов или проф. Огнян Герджиков. Към характеристиките на проф. Антоний Тодоров бих добавил, че пред името на кандидата е добре да има някое „проф.“ Или казано иначе, човекът трябва да излъчва интелектуален потенциал, тъй като срещу който и кандидат на ГЕРБ да се изправи, това ще бъде много силен аргумент на фона на това, което е ГЕРБ.

За финал искам да кажа, че президентската кампания ще бъде вкарана в руслото русофили и русофоби. Според мен това въобще не е лошо, въпреки че е взето на въоръжение от дясното, защото един евентуален кандидат на лявоцентристка коалиция може много добре да се справи с това с оглед на обръщането към националните интереси.  

Вярно е, обаче, че без една подобна коалиция е възможно нито един от левите кандидати да не стигне до балотаж. Възможно е да се наблюдава националистична или патриотична вълна на тези избори, която да издуха кандидатите на левицата, независимо колко точно са те. Опитът да се играе за достойна загуба може да доведе до това загубата да стане неприлична, с което парчетата от левицата да излязат от политическото обръщение.  

 

Prof. Искра Баева

За мен голямата опасност в българската политика е деполитизацията ѝ. toto, което чух още по-силно ме накара да затвърдя тази си позиция. Сегашният президент е ярък пример тъкмо за тази деполитизация на политиката. Все повече тези избори, най-мажоритарните избори, се превръщат в някаква сделка, нещо, което не е политическо. Плановете, които чувам, за това как предварително да се подберат такива кандидатури, които да не са политически, но да бъдат печеливши, ми се струват като вървене именно в тази посока на деполитизация на политиката. Ето защо смятам, че най-важното е политиката да се върне към себе си, защото в противен случай вървим към това, което българската конституция не много ясно е постановила, а именно какъв характер има президентът. Ако президентът не е силна фигура, то тогава кандидатурите могат да се правят и до една седмица преди изборите, дотолкова доколкото това ще бъде избор в рамките на парламента. При една чиста форма на парламентарна република това е съвсем нормално.

Опасността от деполитизация на тези избори ми припомня два подобни случая. Мантрата „важното е да спечелим, а не какъв политик ще бъде този човек“ ме връща към първото кандидатиране на Жорж Ганчев за президент, когато той получи цели 17% подкрепа. Тогава имаше идея кандидатурата на БСП да бъде оттеглена и да се подкрепи Жорж Ганчев само и единствено за целите на победата. Вторият случай е доста по-скорошен. При предишните избори имаше обсъждане в рамките на БСП дали не трябва да бъде оттеглена кандидатурата на Калфин, за да се подкрепи тази на Меглена Кунева. toto, което видяхме по-късно, нейната политическа характеристика, показва колко опасни са такива решения. Принципът „важното е да се победи, а не какъв ще бъде президентът“ е олицетворен в настоящия президент, а именно Росен Плевнелиев. Преди да стане държавен глава г-н Плевнелиев нямаше никаква политическа характеристика. Това за мен е голям проблем. Ето защо не е важна само победата, а да се върнем към политиката.

Важно е да се очертае една перспектива пред левицата, защото в противен случай се връщаме към това, че не е важно кой откъде е, дали е ляв или десен, а дали умее да управлява.  Ако това е така, значи ние се връщаме към модела на БКП, който беше съсредоточен върху механизмите на управление, а не върху политиката. Тази тенденция е типична за популизма, а именно кандидатът да бъде избран, заради другите си качества, а не заради политическите такива. zvážiť, че това е опасно за бъдещето на демокрация, която се базира върху политическия плурализъм.

 

Георги Първанов

Ще започна с това, което каза проф. Искра Баева. toto, което каза тя относно идеята за изтеглянето на кандидатурата на Ивайло Калфин за сметка на подкрепа за Меглена Кунева на предходните президентски избори е новина за мен, която аз ще оставя без коментар.

Що се касае до идеите и персонификациите, които Кольо Колев разви, аз седя твърдо зад това да има човек на високо интелектуално ниво начело на държавата, тъй като аз самият съм от академичните среди, но все пак трябва да се изхожда от това, че кандидатът трябва да бъде избираем. Кандидатът трябва да бъде разпознаваем, а когато до изборите имаш малко време, то издигането на подобна кандидатура е едно безсмислено упражнение. Кандидатурата може да бъде престижна, защото е добре да имаш интересна и убедителна кандидатура, но това не е достатъчно.

Имам два примера, на базата на собствения си опит, по повод на закъснението на номинацията. Единият случай беше значително по-тежък, а именно президентската кампания през 2001 rok, когато обявих кандидатурата си два дни преди да изтече срока за регистрация, след като месеци преди това обикалях партийните централи в агитация и убеждаване за необходимостта кандидатурата да бъде равно отдалечена или равно приближена. v 2006 година кампанията за моя втори мандат беше започната през януари и приключи през септември, когато другите започваха своята кампания, tj. бяхме си свършили работата. Нито подраняването с кандидатурите е желателно, нито закъснението. От гледна точка на технологията на изборната кампания закъснението на кандидатурата е лошо, да не кажа дари фатално. Уважавам допитването, което се прави в момента в БСП, защото това е стара моя идея. Една от причините да бъдем изхвърлени от БСП беше, че искахме повече пряка демокрация. Това допитване обаче аз си го представям по друг начин. Лидерът трябва да знае какво иска. Под лидер не разбирам само председателя на една партия, а цялото ръководство. Какво цели то с едно подобно допитване. Каква позиция отстоява това ръководство? Иска ли то коалиция или не? Докато се мисли по този въпрос се губи време и за която и да било кандидатура това би било ако не фатално, то поне с тежки последици.

Ляв или десен кандидат? toto, според мен, не произтича от големия дебат за лявото и дясното в българската политика. Президентът не може да бъде нито ляв, нито десен. Президентът трябва да има добри познания, да има характер и воля да прави политика, която да бъде национално значима. Не може да имаме лява или дясна политика в сферата на международните отношения или в сектора за сигурност. Битката между лявото и дясното не е от полза на левицата на тези избори. Ето защо към това ни тикат много хора от дясно. Не случайно РБ апелират да има единна дясна кандидатура. Битката за това дали президентът да е ляв или десен не е добра и за самата институция. Тази битка обаче е важна с оглед на преструктурирането, на голямата промяна в българската политика. От тази битка може да произтече нещо, което да създаде тенденция за промяна. Ето защо е важно левицата да бъде заедно на тази избори. Съгласен съм с Кольо Колев, че не е достатъчно да има само широка лява коалиция. Това е необходимо, но не достатъчно условие. Ето защо АБВ създава партньорства, надявам се значими и дългосрочни, с партиите от центъра, за да може да се отвори максимално ветрилото. Важно е да изберем кандидат, който да бъде избираем, но и добър президент след това. Едното качество не влече след себе си другото. Ако БСП и АБВ заложат на самостоятелни партийни кандидатури, ще имат своята тясно партийна изгода. Забележително е, че по отношение на БСП е необходим резултат, който да покаже подем. Това ми звучи като опорна точка. И ние от АБВ можем да издигнем кандидатура, която да покаже подем, в това съм сигурен. Това упражнение обаче лишава от перспектива левицата, защото напролет ние пак няма да сме заедно и тогава това ще бъде поредният случай, в който ще инкасираме загуба, което вече ще бъде фатално.

Братоубийствената война вляво трябва да спре. Навремето успяхме да спрем една подобна война и то във време, в което имаше много по-тежки бариери. Не бяха лесни отношенията с Кръстьо Петков, още по-малко с проф. Петър Дертлиев, нито пък с хората на Николай Камов, но ние успяхме да постигнем обединение тогава. Сега, от един месец, сигурно сте забелязали - и медиите, и политолозите, че аз не съм казал и една дума по отношение на този проблем. Вместо това всеки ден чета и чувам много тежки квалификации по отношение на АБВ. Как Ви звучи това (цитирам по памет): „На тези избори трябва да покажем на АБВ къде им е мястото“. Това го казва член на новото изпълнително бюро на БСП. Това беше повторено няколко пъти в рамките на една седмица. Добре, щом е така, нека да отидем на състезание, само че това е грешка. На предните избори го казах и пак ще го кажа, че ще сгрешим, ако насочим стратегическия удар в тази кампания едни срещу други.  Това е безумие, което трябва да бъде спряно.

От кого да излезе кандидатурата? Ако има добри отношения и доверие, ако има диалог в истинския смисъл на думата, такъв проблем не би трябвало да съществува. Ако това е така, лесно ще се разберем. Samozrejme, давам си сметка за съотношенията, но това е все едно да се питаме или да внушаваме, че когато става дума за ООН, кандидатурата трябва да идва непременно от САЩ, а малка България не трябва да издига кандидат. Формулата за независим кандидат издигнат от инициативен комитет има своя смисъл дотолкова доколкото решава тези проблеми за отношенията между партиите, но това от своя страна е загуба на идентичност. Една такава кандидатура ще забави темпото на сближаването. Все си мисля, че тези избори са много важни, но най-важното за тях е, че те биха могли да дадат стратегическа перспектива за развитието на отношенията вляво не само с оглед на това, което ни предстои през есента.

Съгласен съм, че влиянието на ГЕРБ ерозира, но големият проблем е в липсата на алтернатива. През последната седмица върви една инициатива, която сама по себе си можеше да има своя добър успех, макар че наименованието беше малко претенциозно, а именно „общ опозиционен фронт“. Защо това не се получи? prvý, наистина, се тръгна на диалог с формации, които определено са от другата страна. druhý, ние не сме изяснили кои са основните опорни точки на това сближаване. Не може основата на едно такова обединение да бъде просто „анти-ГЕРБ“. Не можем да кажем само, че нашата цел е просто да свалим ГЕРБ. Тогава хората ще попитат какво идва след това. С кого ще се управлява, как ще се управлява, в името на какви идеи? Мисля, че на БСП ще приляга да формира обща управленска алтернатива сред партиите вляво, както и някои такива от центъра. Трябва да се формира обща рамка, по която да няма различия. Да, ще има и точки, по които ще има различия, но ние трябва да знаем, как да действаме при наличие на такива разминавания, но в контекста на една обща рамка.

Казвам, че закъснението на кандидатурата е лошо, защото имам опит в правенето на кампании. При кампаниите седят много въпроси, като например каква да бъде организацията за една подобна кампания, какви ще бъдат механизмите на финансиране на нещо подобно, а какво остава за идеите, платформите и посланията.

Надявам се да има разбирателство между левицата и центъра, защото моментът го изисква, националният интерес го изисква, а не само интересът на левицата. Ако това не се случи, би трябвало да декларираме достатъчно рано две неща. Първото е, че не само споменатият кръг партии, а възможно най-широк кръг партии, участници в предстоящите избори, трябва да се договорят за да се създаде единен механизъм за противодействие на фалшификациите на изборите, защото и най-красивите идеи ще отидат по дяволите (извинявам се за израза), когато се блъснат в стената на технологията на ГЕРБ. Второто нещо, което никак не ми се иска да го казвам, но АБВ няма да има проблеми и сме готови да декларираме взаимна подкрепа на евентуален балотаж. За нас не би имало колебания. Но нека и останалите партии вляво да декларират подобно нещо. Големият въпрос е дали ще стигнем до балотаж.   

 

Prof. Vasil Prodanov

Съгласен съм с това, което каза Георги Първанов, а именно че кандидатура етикетирана като лява, няма кой знае какви перспективи за успех на президентските избори у нас. Но нека да се обърнем към случващото се в Европа и да видим колко от президентите там носят ляв етикет. В момента не се сещам за друг, освен за Оланд, но и той с какви лозунги дойде и до къде стигна. Оланд беше избран, носейки голямата кошница с леви лозунги, а направи точно обратното, че дори се стигна до там, че да бъде президентът с най-нисък рейтинг в историята на Франция. Етикетът „ляво“ загуби голяма част от своя престиж по много причини, свързани с всички тези политики, които се водеха досега.

Нещата в днешни дни са много смесени. Ето, вземете етикетирания като десен популист полски президент Дуда, който говори нещо, което би трябвало левите да го изричат. Той казва, че транснационалните банки и капитал трябва да спрат да извличат ресурси от Полша или ще се наложат съответните ограничения в това отношение. Това е изказване и мярка, която попада под етикета ляво, а излиза от устата на един десен популист.

В този смисъл ми се струва, че когато се готви идейния образ на съответния бъдещ президент, който да бъде алтернатива на ГЕРБ, той трябва да бъде едновременно еврофил, но и критик на ЕС.

Що се касае до данните, които показват, че положението в България не е добре, то нека вземем БВП на глава от населението на Германия и го сравним с това на България при влизането на страната ни в ЕС и сега. Ще видим, че показателят се е увеличил с 3000 долара само за по-малко от 10 leta. С една дума ние се периферизираме.

Да вземем образованието. Констатираме, че нивото на средното образование е спаднало, но се хвалим, че имаме няколко училища, които показват много добри резултати на матурите, а именно езиковите гимназии. Добре, само че там се готвят кадри, които след това ще заминат за чужбина. Ние губим интелектуален потенциал за сметка на европеизацията. В един свободен пазар винаги побеждава силният, което води до периферизация на по-слабите. Да, ние трябва да подкрепяме ЕС, но трябва и да го критикуваме. Трябва да искаме един друг ЕС, а не този, който води до разпад и тенденция за популизъм. Трябва да отстояваме ЕС, в който европейските ценности не изместват националните интереси. Същото е положението и с НАТО. Не трябва да сме против НАТО, но трябва ясно да заявим, че не искаме да сме фронтова линия.

Кандидатът за президент трябва да говори за тези неща. Кандидатът не трябва да се крие зад традиционното клише ляв, а трябва да говори много по-ясно срещу Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции Досега не съм видял левицата да каже нещо по въпроса. Кандидатът трябва да бъде много по-активен в борбата с офшорните фирми и бягството от данъчно облагане, защото колкото и да си говорим за социална политика, то това няма смисъл, ако не можеш да обложиш хората, които имат средствата за това. Ако кандидатът не крещи в тази посока, която не е тясно българска и не е традиционно лява, то той няма шанс.    

 

Иво Инджов

Досега тук доста застъпнически се говори за една широка коалиция срещу ГЕРБ, за да може да се излъчи кандидат, който да се представи добре, да стигне до балотаж, а защо не и да спечели изборите наесен. Малко обаче се говори какво би станало, ако той загуби надпреварата, още повече, ако това стане катастрофално. Тогава Бойко Борисов ще може, в типичния си стил да заяви, че е успял да победи цялата опозиция на куп на един крак. Това допълнително ще демотивира избирателите на левите формации за очертаващите се след това предсрочни парламентарни избори, каквито мнозина от нас вече са прогнозирали.

Освен това считам, че кандидатът трябва да има много ясен политически профил, при това той да бъде ляв или поне лявоцентристки. Ако думата „ляво“ плаши някои политици и анализатори, то тогава нека наречем кандидата прогресивен. Прогресивното е на мода в момента в Европа. Вчера гледах дебата между четиримата основни кандидати за премиерския пост в Испания, където представителите на “Подемос” и на Испанската социалистическа партия говореха за плановете си за създаване на прогресивно правителство, а не за социалистическо такова, така че винаги може да се излезе от тази терминологична клопка.

Отказът от разговор за политиката, за което говори проф. Искра Баева, е смущаващ и може да изиграе лоша шега на левицата дори сега, преди президентските избори, защото тя няма да бъде в състояние да канализира протестния потенциал в обществото. На предишната дискусия си спомням, че Живко Георгиев изнесе едни много интересни данни за широки нива и сфери на недоволство в обществото, за неравенство, което обаче левите формации не могат да капитализират.

Някой каза, че ако опаковаме президентските избори като битка между лявото и дясното, то ще стесним периметъра на нашите възможности. Ако това е така и толкова ни е страх от едно такова противопоставяне, то тогава има опасност от едно друго препакетиране, което ще бъде наложено отдолу, а именно чрез създаването на нова политическа формация по линия народът срещу кастата, като под каста разбирам политическата, финансовата и бизнес каста. Нещо подобно се случва в Испания, където новата левица съвсем удачно използва тази терминология и печели в електорален план. Samozrejme, народът срещу кастата има и десен прочит, а именно десният популизъм на един национален фронт.

Накрая искам да кажа, че обединение на левите формации може би е невъзможно, а може и да е възможно, но личните амбиции трябва да останат на по заден план.

 

Valentin Radomirski

Цял живот съм анализирал политическия живот в други държави, затова бих се опитал да анализирам днешния форум, констатациите и някои други виждания за България и левицата у нас. prvý, мисля, че Президентът Първанов и проф. Искра Баева посочиха две от основните неща, които са проблем в момента, а именно липсата на алтернатива на ГЕРБ и деполитизацията на обществото. Това са два фактора, които ще играят още дълго време. Дискусията разбира се, се насочи към президентските избори, защото те са най-скоро, но не те са най-важното. Те ще бъдат важен индикатор, но те са само част от цялото. България се намира в много тежък период. Липсват далновидни политики, които да предлагат научно обосновани ефективни решения. Левицата не прави нищо по въпроса. Политики липсват, защото няма стратегия, която да бъде призната и приета от обществото. От своя страна стратегия няма, защото няма ясно формулирани национални интереси, за което левицата също носи отговорност. Тя също не допринася за това обществото да формулира ясно националните интереси на България към дадения момент. Националните интереси не са ясно формулирани и за левицата и за десницата, тъй като липсва образът на бъдещето на България. Ето една задача, която седи пред интелектуалния потенциал на страната ни. Трябва да се изгради образът на бъдещето на нацията, при това в многомандатен план, и това трябва да бъде прието от обществото. В противен случай, дискусия след дискусия, ще продължим да говорим само за актуалния момент, а именно поредните избори, поредната коалиция, поредния кандидат и поредния провал или успех. Отговорът на безалтернативността се състои в това да изградим такава алтернатива за образа на България, която да бъде приета от обществото.

Георги Първанов

Разговорът тук стана интересен и затова съжалявам, че няма необходимата представителност в същностния смисъл на думата. Ние може още три месеца да си говорим на подобни форуми, но въпросът е да има кой да поеме идеите и посланията от една такава дискусия. Искам да го подчертая, че смисълът на коалицията не в това да съберем математически електоратите на две, три или пет партии. Ефектът на една подобна коалиция е много по-голям от това механично събиране на гласовете. Създава се едно силно, единно цяло, така както беше през 2001 rok. Нима тогава „Нова левица“ като математически сбор даваше кой знае какъв резултат, но самият процес на създаването на единна левица имаше много силен ефект. С това искам да отговоря и на репликата, че при евентуален неуспех на една лявоцентристка коалиция на президентските избори Борисов ще коментира язвително. Той във всички случаи ще коментира язвително. Ако загубим като отделни партии с малки електорати, можете да си представите какво ще говори той, но нали все пак не това ни е основният критерии за правене на политика. Нека да изхождаме повече от историческите отговорности.

Изборът на нов, различен президент, на нов модел президент, е основно послание на АБВ като се надявам това да стане обща ниша на посланията. Ние се борим срещу модела ГЕРБ в президентската институция. Моята прогноза обаче е, че ни очакват такива варианти за президент, които няма да са по-добри от това, което ни оставя в наследство настоящият президент. Има варианти, при които ще си кажем, че Росен Плевнелиев не е бил чак толкова лош президент. За съжаление, това също е възможен сценарии.

 

Кольо Колев

Обръщам се към проф. Искра Баева. Вие казахте, че едва ли не тук говорим за опит да изхвърлим политиката от избора. Лично аз не съм съгласен с това. toto, което вие казвате, според мен, е по-скоро партизация на избора, а именно важното е не човекът каква политика ще прави, а на коя партия принадлежи. Ето защо смятам, че това е път към никъде, защото около 80% от интелектуалния елит на нацията е вън от членство в десни и леви формации. Samozrejme, те имат своите политически пристрастия в едната или другата посока, но те не са партийци, tj. те не носят етикет върху себе си. Като казвам, че е добре да се вземе фигура извън тесните партийни редове на отделните партии, нямам предвид деполитизация на избора, а по-скоро департизация. Изборът винаги е политически.

 

Prof. Искра Баева

Samozrejme, че не говоря за партизация! Аз самата не съм партиен член, така че няма как да призовавам за такова нещо. Аз говоря само за политика, защото проблемът с българската политика е, че и партиите не са много политически. Те самите нямат политическа същност. Това е големият проблем!

 

Ваня Григорова

Понеже заговорихме за партизация и за политика, наистина ми се струва, че хората търсят по-скоро политика, която сериозно липсва. От „Солидарна България“ направихме едно допитване, което категорично няма амбицията да бъде представително, още повече, че то беше направено по интернет, tj. сред хората, които ни следят. В това допитване участваха 489 души. toto, което показват отговорите е, че хората не търсят партии, а конкретни политики. Другото важно нещо, което се открои е, че дори десните хора, които са отговорили, които бяха малко, защото ние сме лява организация, техните отговори бяха по-близки до лявата политика. Това разделение и поляризация на обществения дебат е изключително изкуствено. Тя не отговаря на мисленето на хората.

Стана дума за това, че трябва да се пазят националните интереси. Според мен левите хора пазят националните интереси в най-пълния смисъл на тази дума, както говореше и проф. Проданов, давайки примера с образованието и в контекста на еврофилията и еврофобията. Аз бих говорила за образованието през призмата на лявото и дясното, защото тъкмо десните политики водят до това да има няколко училища, които дават добри резултати. „Благодарение“ на десните политики в образованието и този счетоводен поглед към финансирането на училищата и масовото затваряне на училища в малките населени места доведе до това да има няколко добри училища, до които имат достъп ограничен брой ученици. При образованието въпросът е ляво или дясно, а не доколко се отстояват националните интереси през еврофилия и еврофобия. toto, за което си мислим ние в „Солидарна България“ е, че трябва повече да се говори за политики, но не само за да се привлече електорат. Президентът не е кукла, не е статист, виждаме, че той може да бъде много вреден, но както може да бъде вреден, така може да бъде и полезен не само с настроенията, които създава благодарение на изявите си, но и с блокирането на определени решения на Народното събрание, той показва политика. Не можем да твърдим, че президентът не е политическо лице.

Prof. Антоний Тодоров

Samozrejme, че президентските избори са едни от многото избори и далеч не смятам, че това е ключовият момент, който ще раздели историята на България на две части.  toto, на което исках да наблегна е, колко важни са те сега от гледна точка на това дали може да се обърне една продължила дълго време тенденция на хегемония на ГЕРБ.

Също така президентът не бива да бъде пренатоварван с твърде много очаквания, защото той не е министър-председател и не може да направи това, което може да прави премиерът. Държавният глава може да бъде коректив в някои безумия, но отново само донякъде. Например, поради липсата на правна култура в страната хората са убедени, че президентското вето е абсолютно и той може да спре един закон. Те не знаят, че той не може да спре закона, а само да го отложи като предизвика повторно гласуване.

Какви са целите, когато се говори за президентските избори от гледната точка на левицата. За мен една постижима цел е да се обърне тенденцията, но едва ли нещо повече от това. Няма как да се произведе новата лява динамика, която виждаме тук и там из страните, която да предложи нова стратегия. Това разбира се не пречи един кандидат, договорен и подкрепян от една широка лява палитра, но не само, защото тя няма да стигне, за да спечели този кандидат, да говори за нова перспектива от гледна точка на едно ново разбиране за политиката, идващо от ляво.

От друга страна много добре си давам сметка, че ако президентският дебат бъде вкаран в едни тесни рамки, това ще бъде много лошо. Става дума за това, което чухме, а именно, че ще имаме един проевропейски кандидат и един проевразийски такъв. prvý, това не е истински дебат в обществото и второ, подменят се далеч по-важни неща.

Ако се каже, че имаме един ляв и един десен кандидат за президент, това също ще затвори шансовете на кандидата, подкрепян от левицата, поради една проста причина. Този дебат ще обедини всички, които се наричат или самоназовават десни, десен център и самият център срещу левицата. Добре, може да си премерим силите, но президентските избори не са социологическо проучване.

За финал, един малък коментар по повод това, че Бойко Борисов ще се кандидатира за президент и дали това ще бъде предопределена победа. Тук въпросът е дали ще стигне динамиката на „не, нека този път да не бъде ГЕРБ“, затова той да не победи. Много хора си казват „писнало ни е от ГЕРБ, но не виждаме кого да подкрепим“. Как да гласуваш „против“, когато няма такава бюлетина? Хората трябва да гласуват за някого със „за“, който да бъде противник и опонент на Борисов. Ако хората не виждат този човек, те няма да гласуват и ще се случи това, което донякъде се случи през 2011 година на предишните президентски избори. Разликата на втория тур, измерена в проценти между Ивайло Калфин и Росен Плевнелиeв, беше много малка.

 

Ваня Григорова

Не ми стана ясно от дискусията, дали говорим за печеливш или полезен кандидат, защото трябва да мине много време преди полезният кандидат да стане печеливш. Вярно е, че президентът има много по-ограничени правомощия, но не бива и да ги подценяваме. Искам само да напомня, че ВЕИ таксата беше спряна, след като президентът сезира Конституционния съд, както и че референдумът по изборните правила беше направен по негова инициатива. Президентът има методи и инструменти, които може да използва, стига да иска. Ето защо казах, че както в момента президентът е вреден, така може да бъде и полезен.

Васил Тончев

Пъзелът на Борисов не излиза, но за да се превърне това в тенденция, от другата страна трябва да има отбор. За съжаление виждаме и от това, което дискутирахме днес, че отборът не се получава. toto, което каза Георги Първанов, че много се закъснява с кандидатурата е вярно, като според мен дори се бездейства. Това само намалява и без това неголемите шансове за победа над ГЕРБ.

 

Lubomír Küçük

Една от основните теми на дебата беше тази за деполитизацията на политиката, нещо за което говори проф. Искра Баева. Лично аз бих нюансирал въпроса в подкрепа на това, което тя каза, като добавя термина „деидеологизация“. prvý, става дума за деидеологизация на управлението, защото виждаме, че на практика ние отново заживяхме в условията на партията-държава, която тотално е обсебила всичко. Тук искам да отворя една скоба и да спомена, че ако ви прави впечатление от две години не е споменаван един прословут дядо. druhý, има деидеологизация и на политиката. Политиката, независимо от всичко, винаги е лява или дясна, защото тя отразява идеи. Ето защо смятам, че основният проблем е в отсъствието на идеи и от там и на политика.  Ако трябва да говорим за нещо извън президентските избори, то това трябва да бъде за необходимостта от „реидеологизация”, от нови идеи, които да отговарят на новите условия, защото това е основният проблем.

Въпросът за избора на президент се разглежда през призмата на възможностите, които институцията дава на кандидата за лидерство и решаване на проблеми. Боя се, че в много случаи, когато става дума за лидерство, хората разбират по-скоро месианство, а именно, че ще се появи човекът, който ще реши всичките ни проблеми. Това отново е извадено извън полето на идеите. Оттам идва и това не просто терминологично, но същностно разминаване, което води след това и до съответното разочарование.

 

doc. Андрей Бунджулов

Ще си позволя да извадя някои по-общи тези от проведената дискусия, макар, както винаги изказванията, да бяха много разнопосочни, но имаше и много допирни точки, на базата на които ще се опитам да направя някои заключения.

Преди това, обаче, искам да направя едно пояснение по повод на това, което каза Валентин Радомирски по отношение на представителността на дискусията. Доколкото знам от организаторите на този форум, БСП се канят на всички тези дискусии, които са един процес, защото това е осмата поредна дискусия, tj. това е един процес, който е започнал преди две години, днес продължава и ще продължи, надявам се, още известно време поне. Стъпка в този процес е и създаването на сайта www.leftbeyondthelabel.bg , а именно една виртуална дискусионна платформа. Надявам се там също да се разгърне дискусия, защото дебатът за идеи и политики е ключов. Отсъствието днес на представители на ръководството на БСП (между другото на миналата дискусия имаше техни представители), се надявам е поради важен техен ангажимент. Не вярвам, че това е пренебрежение към дискусията или желание за неучастие в един подобен дебат.

Левицата има шанс да спечели тези избори! Това няма да бъде лесно, защото противникът е много тежък и труден, това е ясно на всички. Този шанс съществува само ако левицата е обединена, ако има единна кандидатура. Рискът от разединение и от явяването на две или повече кандидатури е огромен. Той би ни поставил пред ситуация, в която сами да се бием, че дори и да не стигнем до балотаж, което е и най-черният сценарий. Тогава задълго време напред ще бъде поставен въпросът за способността на левицата да излъчва послания, идеи и политики. Нека си припомним местните избори и какво се случи тогава. Това не бива да се повтаря. Всички имат ангажимент към това, независимо колко са големи или малки, ангажиментът е най-голям, отговорността е най-голяма за най-голямата партия вляво. Те трябва да проявят най-голям разум и мъдрост и трябва да се спрат всякакви нападки, защото иначе много трудно ще се подобри атмосферата. Трябва да започне диалог на най-високо равнище. toto, че ще има вътрешно допитване е добре, нека всеки се допита до своя електорат, но трябва и лидерство и диалог на най-високо равнище. Едното не измества другото, защото иначе изглежда, че се търси алиби за решение, което вече е взето. Оттук насетне този диалог трябва да се структурира по много линии, а именно на равнище партийни ръководства, но това не е достатъчно. Трябва да се структурира и на ниво граждански и неправителствени организации. Диалогът трябва да се води не само за това кой ще бъде кандидатът за президент, а с какви послания ще излезе той, за да може да е ясно срещу какво искаме подкрепа от българските граждани. Ето за това вече няма време. Не бива да се влиза в сценария на Бойко Борисов за издигане на кандидатура в последния момент. Нищо не пречи този диалог да започне още утре. Дори да няма още кандидат, какво пречи да започне да се говори за политики, послания и идеи. Дори да няма още кандидат, ние може да започнем този дебат с това, че искаме да имаме общ кандидат, но без предварителни условия. Всички трябва да разберат, че единственият печеливш вариант е само и единствено обща кандидатура, без предварителни персонални условия и тогава вече може веднага да започна да се говори за платформи, послания и т.н.

Ако има политическа воля, ще се намери решение, а ако не се намери решението, значи някой иска да постигне нещо друго в цялата тази ситуация, но нека този някой поеме отговорността пред всички леви избиратели за своето поведение. Не визирам никого персонално. Ако искаме да имаме левица у нас, трябва да се носи отговорност за това.

Може ли един излъчен от лявото кандидат да не се свързва с лявото? Това е абсурд! Въпросът е само до там ли ще стигнем. Трябва да се мисли за избираемостта на евентуалния кандидат, но и за потенциалът той да отстоява друг тип политика. Всичко останало са приказки и прикриване на някакви амбиции и игри. Българският избирател вече е много чувствителен на тази тема за предизвестения победител и загубил, за онези съюзи и игри, които се разиграват зад кулисите. Трябва ясно и категорично да прозвучи едно „Стига!“ Ако ли не, то всеки ще си тръгне по своя път, но това не е добър вариант.

Comments are closed.