Спасяването поединичнообщо дело?

Логичното е на път да се случи. Обръчът се затяга: на мигрантите – около Европа, на отговорностите – около България.

Къде започва Европа? Според Унгария, Чехия и Словакия – на българо-гръцката и македонско-гръцката граница. Щеше да звучи ласкателно, ако не прозираше определен интерес. Според идеята (наречена „европейски план Б”), България и Република Македония трябва да поемат функциите на външна граница и да „създадат резервна гранична система” (да изградят стени?), която да спира бежанците. Като те са готови да изпратят свои служители, които да съдействат за това, а унгарският външен министър се ангажира и с подкрепа на България за влизане в Шенген.

Идеята за създаване на „антибежански вал” по границата на България и РМакедония с Гърция доста хармонично се вписва в господстващите в Европа настроения. Защото единство в подхода към бежанската криза има само в стремежа да се прехвърли проблема на съседа – на този преди нас по трасето (чрез изграждането на стени), или на следващия по веригата (чрез осигуряване на максимално бърз транзит през собствената територия).

Самата идея поставя редица въпросителни. На първо място тя е опит за пряк трансфер на общи европейски отговорности изключително върху България и РМакедония - но без да им се делегират права (при условие, че България не е член на Шенген, а РМакедония от години чака определянето на дата за начало на преговорите за членство в ЕС) и без да им се осигурява ресурс (засега значимо финансиране за справяне с кризата е договорено за Турция). Тя твърде произволно определя границите на едно „защитимо европейско пространство” – включвайки Западните Балкани, но изключвайки Гърция. По този начин не просто се снема отговорността от Гърция, но и де факто тя се изважда от шенгенското пространсто. Така Гърция се оставя да се оправя сама с бежанците, влизащи ежедневно в страната през хилядите острови в Егейско море. Същите призиви се чуват и по отношение на Италия с всички рискове подобен подход да се прехвърли и върху България, когато натискът се премести на нашите граници. А „план Б” ще доведе именно до създаване на дългосрочно напрежение по южните български граници.

Очевидно Европа се насочва към укрепване на външните граници на ЕС. Което изглежда логичен инструмент за намаляване на натиска, но не и дългосрочна стратегия за решаване на проблема (за второто е необходимо прекратяване на гражданската война в Сирия – задача с изгледи за успеваемост, съпоставими с връщането на духа в бутилката). От тази гледна точка укрепването на българо-турската граница се вписва в общия подход. „План Б” обаче възлага на България отговорности за защита не само на външни ЕС граници, но и на вътрешни такива – което противоречи на цялата философия на съюза. Изграждането на стени между страни членки на ЕС може да се окаже необратима стъпка към сепариране на пространства вътре в съюза, към преход към Европа на различните конфигурации, към оформяне на центрове и периферии. От гледна точка на България – към институционализиране на нейното периферно положение, а в случая – и буферна роля. Което пък е реална стъпка към постепенна дезинтеграция на съюза.

На практика се прави опит национални подходи да се обличат като общоевропейски решения, нарушавайки същевременно европейския бон тон – при отсъствието на ясно изразено съгласие от страна на визираните държави. Парадоксалното е, че настояването България да е в основата на едно солидарно европейско решение идва точно от Виктор Орбан - човекът, който е най-малко склонен да зачита общите правила и да се съобразява с европейските интереси в своята политика. Но логиката е достатъчно последователна – да се прехвърли стената колкото се може по-далеч от собствените граници. Затова и морковът, който ни се обещава – подкрепа за членство в Шенген – придобива леко кисел вкус в подобна опаковка.

Nicméně, за Шенген – ако и доколкото този ключов механизъм на евроинтеграцията надживее бурята. България не може да си позволи да снеме от дневния ред на диалога си с Брюксел този свой стратегически приоритет, но влизането в Шенген в разгара на бежанската криза ще генерира силен допълнителен натиск по българските граници. Затова настояването за присъединяване на България към Шенген на този етап чрез въздушното си пространство и летища изглежда една разумна алтернатива.

От позицията си на външна граница на ЕС България е сред най-заинтересованите мерките за справяне с бежанската криза да бъдат първо – общоевропейски и второ – солидарни. Което няма как да се случи, докато всяка от 28-те столици разбира общоевропейските решения единствено като подкрепа на собствените си подходи и защита на собствените си интереси. Вследствие на което към момента усилията реално са насочени към снемане на натиска от страните – крайна дестинация или вътрешен транзит по трасето и поемането му от страните – външна граница.

Едва ли е твърде ласкателно за европейската цивилизация обстоятелството, že 16 века след падането на Римската империя Европа не може да предложи нищо по-добро при подобни заплахи, освен изграждането на стени. Резултатът е в учебниците по история.

Diskuze je uzavřena.