Atitudes em relação a refugiados na Bulgária: medos, mas não o ódio

Резултати от проучване на общественото мнение в България за бежанската криза и анализ на политиката и мерките на страната за справяне с проблема

contexto

Os conflitos militares no Oriente Médio e Norte da África ao longo dos últimos anos criaram onda enorme de refugiados, focada no Velho Continente. União Europeia provou enfrentando não só crise migratória inesperada, mas desafios, resultante da falta de uma filosofia pan-europeu unificado e política de encontrar uma solução para o problema. Por outro lado, os processos de globalização e da crise do Estado-nação razchupiha escudo protetor de Estado e aumentou a sensação de insegurança e vulnerabilidade entre os cidadãos comuns, eles começaram a olhar para a segurança pessoal perdido em um menor, statalno sub-nível, na comunidade de etnia ou religião. Globalização chamou equilíbrios sociais nacionais a partir do conforto da nação e mergulha-as na desequilíbrios globais, expondo as profundas desigualdades em todo o mundo. Ela globalizado e problemas sociais, pobreza e desemprego tornou-se um problema em África para a Europa. A partir desta crise de refugiados perspectiva, que a Europa enfrenta agora é apenas a ponta do iceberg, prelúdio de uma muito mais séria pressão da migração económica e social, que o continente ainda está para rosto.

A atual crise de refugiados posta em políticas de migração pergunta vaga não só, mas a liberdade, igualdade e tolerância, consagradas como princípios fundamentais na arquitetura política da UE. A falta de uma panela e consenso na resolução do problema dos refugiados exacerbada retórica política entre os Estados-membros da Comunidade Europeia. É formado graves contradições na aproximação entre a Europa Ocidental e Oriental, entre a Alemanha ea Visegrad Quatro (Hungria, Polônia, República Checa, Eslováquia), entre os países da Europa Central e Grécia, etc.. A crise abalou a União Europeia e desestabilizar sociedades europeias.

Os ataques terroristas em Paris, roubos e agressões sexuais em Colónia, confrontos com os migrantes Hungarian, fronteiras gregos e macedónios, e vários exemplos de violência e agressão por islamitas e migrantes em diferentes cidades europeias e campos de refugiados, aprofundando a radicalização da opinião pública nos países membros da UE e destacou lacunas na doutrina do multiculturalismo. E, não menos importante, alimentando o surgimento de sentimentos xenófobos entre as comunidades locais em países europeus.

A Europa enfrenta um conflito entre seus próprios valores e crenças da humanidade, consagrados em documentos internacionais relevantes (principalmente a Convenção sobre o Estatuto dos Refugiados 1951 Senhor) por um lado, e receios de perda de identidade e violação desses valores - o outro.

Há também diferença mais notável entre as posições políticas oficiais e sentimento público em muitos países europeus. Um fim em si do "discurso politicamente correto", muitas vezes em torno problemas reais, criar condições para uma negação radical das políticas e ações das autoridades, como resultado do qual a consciência está se tornando um terreno fértil para gerar receios de refugiados e alimentando a preocupação sobre as possíveis consequências negativas da crise de refugiados, incluindo a geração de extrema direita, ideias xenófobas.

Parâmetros da crise de refugiados na Bulgária

Bulgária, e praticamente todos os países do Sudeste da Europa, É considerado refugiados exclusivamente como um corredor de trânsito para a Europa Central e Ocidental. Neste país permanece fora da principal via de circulação dos fluxos de refugiados - Ocidental, correndo da Grécia via Macedónia e da Sérvia à Europa Central. Portanto, contribuir para vários fatores:

  • rota ocidental é mais direto, Mais "resíduos" - tanto os próprios refugiados, e, sobretudo, a partir de então. traficantes;
  • Macedónia e Sérvia-UE, respectivamente coordenação à escala europeia uniforme abordagens para a ingestão de regulação, especialmente na fase inicial, Era muito mais difícil e ineficaz;
  • Bulgária, e Roménia, não membros do Schengen, ou seja. ausente a capacidade de se mover da Grécia para a Europa Ocidental, sem sair da zona de Schengen;
  • Bulgária aplica mais rigorosa e restritiva aos refugiados ilegais, o que cria uma atitude geral de evitar rotas através do país como mais arriscado;
  • A passagem directa de refugiados ilegais a partir de Turquia em Bulgária é relativamente baixo em termos de quantidade, bem como do facto, isso sugere cruzar a toda a Turquia, e tendo em vista o fato de, que a segurança de milhares de ilhas gregas é praticamente impossível em oposição à terra da fronteira turco-búlgaro, fazendo a rota preferida na Grécia;
  • Nas relações bilaterais geopolíticas entre a Grécia ea Turquia, bem como as prioridades e muito encantando os EUA para manter a segurança na região, também contribuem para limitar o fluxo através da Bulgária e direcionando-os principalmente na Grécia.

Todas estas circunstâncias têm limitado os níveis de imigração ilegal na Bulgária para valores relativamente baixos, não comparáveis ​​com as que as partes a principal rota através dos Balcãs Ocidentais. De acordo com dados oficiais da Agência Estado para os Refugiados, O número de estrangeiros que buscaram proteção nos últimos quatro anos (após o início da crise síria) marca um aumento acentuado: 1387 pessoas em 2012 Senhor, 7144 - em 2013 Senhor, 11081 - em 2014 g. e 20391 - em 2015 g. No entanto, estes números estão entre os mais baixos do país, fronteiras externas da UE para o sul e sudeste.

Os dados da Agência Estado para os Refugiados confirmou o status de trânsito da Bulgária em termos de fluxos de refugiados. Do número total de estrangeiros, buscaram proteção na Bulgária em 2013 g. , estatuto de refugiado é concedido 183 pessoas, estatuto humanitário - 2279, e recusas recebeu 354 pessoa. figuras 2014 g. respectivamente 5162, 1838 e 500 pessoas, e para 2015 g. - 4708, 889 e 623 pessoas. Deve ser reconhecido, esses números não refletem o número de refugiados, desejava permanecer permanentemente no país, nas palavras do primeiro-ministro, são 2 pessoas. Segundo os últimos centros de acolhimento de dados da Agência Estado para os Refugiados são só encheu 15%.

A distribuição de refugiados, atravessar a Bulgária por país de origem (Dados da Agência Estado para os Refugiados para os dois primeiros meses de 2016 Senhor) mostrar primeiros refugiados da Síria, seguidos por aqueles do Afeganistão, Iraque e apátridas (Indocumentados fugiram de áreas de conflito, documentos manuscritos roubados ou destruídos). Para o mesmo período, a percentagem de mulheres e crianças entre os refugiados é de cerca de 40% para cada um dos dois grupos, enquanto que a das mulheres é ligeiramente acima 20%. De acordo com o fundo educacional acima 80% eles não têm educação, com primário ou tal, enquanto cerca de 5% Eles têm universidade e faculdade.

De acordo com um relatório do Ministério do Interior março 2016 Senhor, Analisando o tráfego apenas migrantes ilegais, em 2015 g. o número estava perto 8500 pessoas, praticamente todos eles têm tentado trânsito através da Bulgária e ao longo da rota do turco da fronteira búlgaro-sérvia. Ao contrário dos dados, refletindo protecção solicitada de cidadãos estrangeiros na Bulgária, de acordo com o perfil MBP de imigrantes ilegais é muito mais específico: eles são principalmente econômicas, principalmente do Iraque e Afeganistão, como dominado por homens (mais do que a metade do número total) idoso 18 e 34 anos.

O relatório do Ministério do Interior presta mais atenção sobre os riscos de segurança no país, gerado pelo fluxo de refugiado. Primeiro destaca a criação de redes de traficantes e transformando a crise dos refugiados em um negócio rentável. apenas em 2015 g. na Bulgária são presos 411 traficantes (incluindo os nacionais de outros Estados), mas de acordo com as penalidades legais do Ministério do Interior para esta ofensa são muito baixos e que não contribuem para reduzir o fenômeno.

No fundo da crise de refugiados na Europa, os dados sugerem, Bulgária continua a ser tão longe da principal fluxos de refugiados. ideia bastante clara do lugar da Bulgária nas rotas de migração ilegal está contida nos dados da Organização Internacional para as Migrações, que informa sobre 1 milhões de refugiados, entrou em Europa por mar através 2015 g. eu só 35 milhares - pela terra.

Segundo estimativas da "Frontex" em 2015 g. Europa entrou acima 1.8 milhões de migrantes. Metade usou a rota do Mediterrâneo Oriental, quase 800 milhares, em seguida, continuou nos Balcãs Ocidentais. Estas estimativas incluem tanto os refugiados, e migrantes económicos, entraram legalmente e ilegalmente na Europa. Os dados oficiais de ligação "Eurostat" 1.25 milhões de refugiados, pediu asilo na Europa em 2015 g.

A conclusão resumo, que pode ser feito é, que crise de refugiados nesta fase é refletida principalmente em termos políticos e psicológicos sobre a sociedade búlgara, enquanto a verdadeira pressão, incluindo Económico e Social, Ele permanece relativamente baixa em comparação com muitos outros países europeus, especialmente aqueles de regiões Sul e Sudeste da Europa. aqui, claro, não deve ignorar os custos financeiros das medidas preventivas na fronteira búlgaro-turca, para o redirecionamento de recursos humanos graves, principalmente, do Ministério do Interior para a fronteira, e os meios para criar uma organização abrangente em alojamento e ficar de refugiados, o estado faz nos últimos anos.

as atitudes do público em relação aos refugiados na Bulgária

A pedido do Instituto de Economia e Relações Internacionais e "Fundação" Friedrich Ebert "pesquisador" lugar levantamento nacional Sova Harris' representante das atitudes públicas em relação aos refugiados.

Os principais objetivos do estudo incluiu a obtenção de uma imagem objectiva da atitude do país em relação aos refugiados - tanto para o problema, em geral,, e no que diz respeito a pessoas específicas. respostas-chave, que o estudo procurou obter, Eles estavam relacionados com as questões dos medos extensão de uma onda de refugiados evoluir para a xenofobia; diferenças de religião e etnia são mais importantes na determinação da sua posição sobre o assunto; há qualquer sentimento real da transferência de percepções públicas de refugiados nas atitudes nacionais em direção diferente etnia e religião e gerar falhas internas nesse sentido na sociedade búlgara processos semelhantes na Europa Ocidental.

O projeto também visa analisar e política da Bulgária sobre problema dos refugiados, medidas, tomadas pelas autoridades búlgaras e do efeito de abordagens pan-europeias e soluções sobre os riscos para a segurança nacional.

A pesquisa foi realizada entre 1 000 alma no período 20-28 Fevereiro 2016 g. e é representativa da população adulta na Bulgária. Ele não reflete quaisquer mudanças nas atitudes do público depois de alcançar um acordo negociado marco entre a UE ea Turquia, que visa reduzir a pressão de refugiados, respectivamente - têm refletido sobre o sentimento do público na Bulgária.

No tratamento Bulgária dos refugiados e ao problema da migração, em geral, Não é inequivocamente. segundo a pesquisa perto 47% das pessoas acreditam, que a UE deve ajudar os refugiados, candidatos no seu território. O argumento mais frequentemente apontado em conta as atitudes públicas, que:

  • Juntamente com refugiados na Europa vêm terroristas;
  • A Bulgária é um país pobre e não pode alocar fundos para os refugiados;
  • Refugiados são perigosos e representam uma ameaça à segurança nacional;
  • Os refugiados representam uma ameaça para a economia da UE;
  • Os refugiados não têm lugar na Europa, e deve procurar abrigo no país pacífico mais próximo em sua região;
  • Refugiados são pessoas com outra mentalidade, outra religião ea maioria deles não poderia adotar os valores europeus e padrões de comportamento, poderia ser integrado na comunidade europeia;
  • Aumentando o risco de propagação do Islã na Europa.

vez, 28% dos cidadãos búlgaros adultos consideram, UE deve ajudar os refugiados, candidatos na Europa:

  • Quase metade das pessoas, pensava dessa forma, considerado, é uma manifestação da humanidade para ajudar os refugiados, тъй като те са хора в беда, търсещи спасение от война: „живи хора, имат същите нужди и права като нас”; „трябва да си помагаме, ако сме хора”.
  • Около една четвърт от хората, считащи, UE deve ajudar os refugiados, candidatos no seu território, споделят възгледа, че все пак съществува необходимост от рестрикция на миграционната вълна към Европа – да се помага само на бежанци от военни действия в Близкия изток, на майки с деца и на възрастни, идващи от Сирия.

От данните е видно, че е значителен делът на хората, които одобряват приемането и оказването на помощ на бежанци в Европа, но в същото време споделят възгледа, че ЕС трябва да води строга миграционна политика.

Болшинството от жителите на страната - 57% от пълнолетното население - споделят възгледа, че решението на проблема с бежанците би трябвало да бъде общо за всички страни в рамките на ЕС. Така смятат 79% от хората, които споделят нагласата, UE deve ajudar os refugiados, търсещи убежище на територията му и 54% от тези, които не одобряват това. На противоположното мнение са около 22% от хората, според които всяка страна членка на ЕС трябва сама да търси решение на проблема.

Мащабът на бежанската вълна превърна квотната система за разпределяне на бежанци на територията на ЕС в нефункционираща, а страните от Централна и Източна Европа са склонни дори да бойкотират програмата. Не случайно данните от настоящото проучване отчитат преобладаващ дял на скептичните възгледи относно ангажимента на България да приеме определена квота бежанци.

Преобладаващата част (perto 54%) от пълнолетните жители на страната не са съгласни държавата ни да прояви солидарност с решението на ЕС и да приеме полагащата ѝ се квота бежанци. Около 77% от хората, споделящи това мнение не смятат, че ЕС трябва да дава убежище на бежанците. vez, около 23% considerado, че държавата ни трябва солидарно да приеме решението на ЕС и да приеме полагащата ѝ се квота бежанци. Две трети от тях споделят възгледа, UE deve ajudar os refugiados, candidatos no seu território.

Доминираща е нагласата, че са необходими строг контрол, нови правила и ясни условия за влизането на мигранти през външните граници на ЕС. Близо 81% от пълнолетните граждани на страната са съгласни с твърдението, че трябва да се изгради система, чрез която да се прави подбор извън границите на ЕС, за да се получава разрешение по определен ред. На противоположния полюс са приблизително 3% от пълнолетните български граждани, които споделят мнението, че всеки бежанец, който е потърсил убежище на територията на ЕС, трябва да бъде приет.

Около 78% от пълнолетните жители на страната смятат, че бежанците ще бъдат в тежест на икономиката на страната. Противоположното мнение се споделя от около 3% от хората, според които бежанците биха могли да помогнат за развитието на икономиката ни.

conforme 60% от пълнолетните жители на страната, бежанците представляват заплаха за националната сигурност на България. Според данните от проучването, това мнение се споделя от:

  • 64% от мъжете, 56% от жените;
  • 63% от възрастните (над 61-годишна възраст), 63% от 31-50-годишните, 59% от 51-60-годишните, 52% от младите (на възраст 18-30 anos);
  • 64% от хората със средно образование, 56% от висшистите, около половината от тези с основно;
  • 64% от българите, около 53% от българските роми, една трета от българо-мохамеданите и 22% от българските турци;
  • 69% от хората, които заявяват, че не изповяднват никаква религия, приблизително две трети от хората, определящи се като християни, около една пета от мюсюлманите;
  • 70% от жителите на областните центрове, около 62% от жителите на градовете, 60% от пълнолетното население на общинските села, 36% от столичани;
  • Две трети (66%) от хората с леви политически убеждения, 62% от определящите се в дясно върху политическата ос и 61% от хората с центристки възгледи. Прави впечатление, че делът на хората с крайно леви или крайно десни убеждения, които възприемат бежанците като заплаха за националната сигурност, е значително по-висок – между 72 e 75%.

На противоположния полюс са около 15% от пълнолетните жители на страната. Според тях, бежанците не представляват заплаха за националната сигурност на страната. Това мнение се споделя от:

  • 17% от мъжете и 14% от жените;
  • Около 13% от хората между 18 и 40-годишна възраст, около 16% от хората над 41-годишна възраст;
  • 22% от висшистите, 12% от хората със средно и 14% - с основно образование;
  • 38% от българските турци, една четвърт от българо-мохамеданите, 13% от българите и пренебрежимо нисък процент от българските роми;
  • 39% от мюсюлманите, 15% от атеистите, 13% от християните;
  • 19% от столичани, 16% от жителите на градовете, 14% от жителите на областните центрове, 13% от пълнолетното население на общинските села.

На въпрос „Представляват ли бежанците заплаха за Вас?”, при който е допустим повече от един отговор, се отчитат следните резултати:

  • 47% от хората не възприемат бежанците като заплаха за себе си и заявяват, че не се страхуват от тях. От данните е видно, que:
    • 55% от хората, които не възприемат бежанците като заплаха, са мъже, а 45% - жени;
    • 25% са над 61-годишни, около 20% са на възраст между 18 e 30 и приблизително сходен дял – между 31 e 40 anos, 17% - между 41 и 50-годишни и почти толкова – между 51 и 60-годишни;
    • 78% от тях са християни, 16% - мюсюлмани, 3% - атеисти;
    • 33% от тях са жители на градовете, 25% - на селата, 25% - на областните центрове, 17% - на София;
    • 29% от тях поставят определят своите политически възгледи като центристки, 24% - се определят като десни, а 17% - като леви.
  • 34% от пълолетните жители на страната възприемат бежанците като заплаха за себе си и заявяват, че се страхуват от хората с различна религия. Като цяло, България има утвърдени традиции на толерантност към различните религии. Може да се предположи, que споделените нагласи отчитат страх от ислямизма, враждебен на европейската култура и ценности като свобода и равенство, а не от исляма, като религия. Отговорите на този въпрос демонстрират, que:
    • 52% от хората, които възприемат бежанците като заплаха за себе си и заявяват, че се страхуват от хората с различна религия, са жени, а 48% - мъже;
    • 28% от тях са възрастни (над 61-годишна възраст), 19% са млади (между 18 e 30 anos), 18% - хора на възраст между 31 e 40 anos, 18% - между 41 и 50-годишни и 17% - 51-60-годишни;
    • 94% от тях са християни, 3% - не изповядват никаква религия, а 1% - мюсюлмани;
    • 39% от тях са жители на областните центрове, 27% - на градовете, 18% - на селата и 17% - столичани;
    • 26% от тях са хора с леви политически възгледи, сходен дял – с десни убеждения, а 25% - определящи политическите си нагласи като центристки.
  • Близо 24% от хората заявяват, че възприемат бежанците като заплаха за себе си, защото се страхуват от хората от друг, различен етнос:
    • 59% от тях са жени, а 41% - мъже;
    • 32% от тях са възрастни (над 61-годишна възраст), 21% - 51-60-годишни, 17% са млади (31-40-годишни), 17% - на възраст 41-50 anos, 14% - 31-40-годишни;
    • 95% са християни, 4% - атеисти, 1% - мюсюлмани;
    • 27% от тях са жители на областните центрове, 27% - на градовете, 24% - на селата, 22% - на столицата.
    • 29% от тях са хора с десни политически възгледи, 26% - поставящи своите убеждения в центъра на политическата ос, 22% - хора с леви политически възгледи.
  • Близо 5% от хората възприемат бежанците като заплаха за себе си и заявяват, че мразят чужденците.
    • 70% от хората с ксенофобски възгледи са мъже, а 30% - жени;
    • 78% от тях заявяват, че са християни, 15% - мюсюлмани, а около 4% - атеисти;
    • 39% от тях са жители на градовете, една четвърт – на столицата, една пета – на областните центрове, 17% - на селата;
    • 28% от тях са хора, определящи политическите си възгледи като центристки, 20% - като леви, 9% - като десни.

Не са еднозначни обществените нагласи относно възможността за интеграция на бежанците в българското общество. С по-висок дял са пълнолетните български граждани, които смятат, че най-значимото препятствие за интеграцията на бежанците е свързана не толкова с мигрантите, колкото с икономическото и социално състояние на собствената ни държава. Около 49% das pessoas acreditam, че държавата ни е толкова немощна, че не може да осигури условия за интеграция на бежанците. vez, perto 39% от пълнолетните български граждани считат интеграцията на бежанците за невъзможна главно заради това, че те имат различна култура и религия и по принцип не биха могли да се интегрират в нашите условия.

Видно е, че скептичното отношение към невъзможността за интеграция на бежанците се дължи не толкова на страха от чуждите религия, етнос и култура, колкото на безпокойството, que държавата ни се намира в икономическо състояние, неспособно да поеме грижите за бежанци, а миграционната криза може да задълбочи социалните проблеми.

Негативният образ на бежанците в публичното съзнание се подхранва до голяма степен и от страха, че съществува опасност от проникване на ислямски екстремисти. Както вече беше констатирано, 47% от пълнолетните български граждани считат, que a UE deve ajudar os refugiados, candidatos no seu território. Всеки пети от тях споделя мнението, que благодарение на бежанската вълна, в Европа проникват терористи и по този начин се засилва опасността от терористични действия на Стария континент.

От данните е видно, que за близо 51% от пълнолетните жители на страната е неприемливо да имат бежанец за колега или съсед. Това мнение се споделя от:

  • 75% от хората, които не одобряват ЕС да помага на бежанци, търсещи убежище на територията му и 23%, които са съгласни с това;
  • 71% от хората, que consideram, че бежанците представляват заплаха за националната сигурност на страната;
  • 61% от хората, que consideram, че бежанците имат различна култура и религия и по принцип не могат да се интегрират в нашите условия;
  • 48% от хората, които смятат, че държавата ни е слаба и не може да осигури условия за интеграция на бежанците;
  • 53% от мъжете, 48% от жените;
  • 53% от хората на възраст над 41 години и 48% от хората на възраст между 18 e 40 anos;
  • 46% от висшистите, 53% от хората със средно и по-ниско от средно образование;
  • 57% от жителите на общинските села, 56% от жителите на областните центрове, 51% от жителите на градовете, 32% от пълнолетното население на София;
  • 59% от ромите, 53% от българите, 32% от българските турци, 21% от българо-мохамеданите;
  • 54% от хората, които заявяват, че изповядват християнство, 54% от атеистите, 27% от мюсюлманите.

Близо 23% заявяват, че нямат нищо против да имат колега или съсед бежанец. От данните е видно, че тази нагласа се споделя от:

  • 53% от хората, които смятат, UE deve ajudar os refugiados, candidatos no seu território;
  • 59% от хората, които не считат, че бежанците представляват заплаха за националната сигурност на България;
  • 22% от хората, que consideram, че бежанците имат различна култура и религия и по принцип не могат да се интегрират в нашите условия;
  • 25% от хората, които смятат, че държавата ни е слаба и не може да осигури условия за интеграция на бежанците;
  • 24% от мъжете, 22% от жените;
  • 25% от хората на възраст 41-60 anos, 23% от тези на възраст 18-40 anos, 19% от възрастните (над 60 anos);
  • 33% от висшистите, 19% от хората със средно, 14% - с основно образование;
  • 31% от столичани, 25% от жителите на областните центрове, 22% от жителите на градовете, 14% от жителите на общинските села;
  • 38% от българо-мохамеданите, 23% от българските турци, 22% от българите, 12% от българските роми;
  • 30% от хората с мюсюлманско вероизповедание, около една четвърт от атеистите, 21% от източноправославните християни.

Проучването показва, че е налице сериозна обърканост и дезориентация на общественото мнение в страната, което е лесно податливо на разнопосочни публични информации и интерпретации. Основните изводи, които могат да се направят въз основа на резултатите от проведеното проучване на общественото мнение за отношението на българското население към бежанците, са следните:

  • No tratamento Bulgária dos refugiados e ao problema da migração, em geral, Não é inequivocamente. Близо 47% от пълнолетните български граждани смятат, que a UE deve ajudar os refugiados, candidatos no seu território. На противоположното мнение са 28% от хората.
  • conforme 60% от пълнолетните жители на страната, бежанците представляват заплаха за националната сигурност на България. На противоположния полюс са около 15% от хората.
  • 57% от пълнолетните жители на страната споделят възгледа, че решението на проблема с бежанците би трябвало да бъде общо за всички страни в рамките на ЕС.
  • Преобладават скептичните възгледи относно ангажимента на България да приеме определена квота бежанци. Близо 54% от пълнолетните жители на страната не са съгласни държавата ни да прояви солидарност с решението на ЕС и да приеме полагащата ѝ се квота бежанци.
  • Доминираща е нагласата, че са необходими строг контрол, нови правила и ясни условия за влизането на мигранти през външните граници на ЕС. Близо 81% от пълнолетните граждани на страната са съгласни с твърдението, че трябва да се изгради система, чрез която да се прави подбор извън границите на ЕС, за да се получава разрешение по определен ред.
  • Скептичното отношение към невъзможността за интеграция на бежанците се дължи не само на страха от чуждите религия, етнос и култура, но и на безпокойството, че държавата ни се намира в икономическо състояние, неспособно да поеме грижите за бежанци, а миграционната криза може да задълбочи социалните проблеми. Около 49% das pessoas acreditam, че държавата ни е толкова немощна, че не може да осигури условия за интеграция на бежанците. vez, perto 39% от пълнолетните български граждани считат интеграцията на бежанците за невъзможна главно заради това, че те имат различна култура и религия и по принцип не биха могли да се интегрират в нашите условия.
  • Приблизително половината от пълнолетните български граждани (47%) заявяват, че не възприемат бежанците като заплаха и не се страхуват от тях. В същото време се отчита, че е значим делът на хората, за които образът на бежанците е негативен. Всеки трети пълнолетен български гражданин определя бежанците като заплаха, защото се страхува от хората с чужда религия, всеки четвърти – защото се страхува от хората от друг етнос, всеки двадесети – защото не обича чужденците.
  • Политическите пристрастия на практика не оказват съществено влияние върху отношението към бежанците като стойностите в повечето отговори на определящите се като леви или десни, респективно крайно леви и крайно десни, са доста близки.
  • Отношението към различната религия генерира по-силни страхове отколкото това към различния етнос – произтичащи по-скоро от идеологията на радикалния ислям.
  • Обществените настроения, отчетени в периода на провеждане на проучването, очертават страховете на хората от бежанците, продиктувани от:
    • Занижения граничен контрол, контрастиращ на мащабите на миграционния поток, както и на съмненията, че заедно с бежанците в Европа е възможно да влизат и радикални ислямисти и терористи;
    • Безпокойството, че българската държава е бедна и не би могла да осигури условия за интеграция на бежанците;
    • Опасението, че бежанците са коренно различни като етнос, религия, култура и ценностна система и не биха могли да се интегрират в нашето общество.

Като най-важен обобщен извод от проучването може да се каже, че българското общество е натоварено с редица страхове спрямо бежанците, но за огромното болшинство от българското население (с изключение на 5%) тези страхове не са преминали в омраза към чужденците и не носят идеологическата тежест на ксенофобията.

Политики за справяне с проблема – европейски подходи и български мерки

Като външна граница на ЕС България е максимално заинтересована от възприемане на единен общоевропейски подход и търсене на солидарно решение на проблема. Прехвърлянето на този общоевропейски подход на национално ниво би наложил непомерно бреме върху страните от Южна и най-вече Югоизточна Европа, които са в непосредствено съседство с първопричините на бежанската криза – конфриктът в Близкия изток и Сирийската криза.

В течение на годините Европа бе изработила и разполага с достатъчно разгърнат инструментариум (Шенгенското споразумение, Дъблинският протокол, споразумения за реадмисия със съседни държави, включително и с Турция – все още не влязло в действие, но с ключово значение за справяне с настоящата криза), който изглеждаше достатъчно добър за регулиране на миграционните процеси - до преди една година. Развитието през последния период обаче обозначи един ключов дефицит – отсътвието на общоевропейска политика, която да прави кохерентно използването на наличните механизми. Изправяйки се пред дилемата да приеме бежанците или да затвори границите си за тях и опитвайки се да намери необходимия баланс между основополагащи хуманитарни принципи на международното право и съхраняване на вътрешната стабилност и национална сигурност на държавите, ЕС за дълго време изпадна в състояние на цугцванг, не намирайки полезен ход. От една страна европейските традиции и ценности, международноправните нормативни документи за бежанците и обективните процеси на глобализация (превръщащи националните граници в леснопреодолима бариера за трансфер на информация, свободна комуникация и движение на капитали и стоки и стимулиращи човешката мобилност) правеха неприложима простата забрана или прекратяване на миграционните процеси. От друга страна очевидно нито един национален бюджет или социална система не биха могли да поемат натиска на милиони мигранти.

Всички предприети мерки от лятото на 2015 g. до началото на 2016 g. (засилване на морските антиимиграционни операции на „Фронтекс” в Средиземно море, конфискация на корабите и съдебно преследване на трафикантите на хора, връщане обратно на икономическите мигранти, дори мобилизация на армии и строителство на защитни стени по границата на пръв поглед изглеждаха достатъчно логични, но имаха два основни недостатъка: първо, част от тях бяха просто неизпълними (въвеждането на така оспорваните мигрантски квоти за отделните страни, членки на ЕС), второ и по-важно – те атакуваха следствието, а не причината за проблема. В резултат в ЕС се засилиха центробежните тенденции (на ниво държава) и вътрешните разломи – между крайнодясната ксенофобия и гетоизацията (на ниво общество), отсъстваше единна философия за подхода към решаване на проблема и координация при осъществяване на конкретните мерки, а принципът на солидарността загуби своята практическа актуалност.

Същевременно следва да се отчита спецификата на проблемите, с които се сблъскват Западна Европа, от една страна и Балканите (включително България) – от друга. Докато страните, крайна дестинация са изправени пред дългосрочното предизвикателство за приемането, настаняването и преди всичко – последващото интегриране на бежанците, то балканските държави са принудени да решават непосредствените проблеми с транзита, респективно недопускането на мигрантите на тяхна територия. От тази гледна точка натискът на бежнаската вълна на Балканите беше много по-директен върху държавните администрации (особено по трасето на Западнобалканския маршрут), докато в Западна Европа той се отрази силно върху обществата. Затова, както показа и социологическото проучване, в България, а това до голяма степен е валидно и за другите балкански страни, латентните страхове са свързани повече с международния тероризъм, вноса на радикални идеи отвън сред умерените местни мюсулмански общества, създаването и активизирането на ислямистки терористични ядра в региона, а не толкова с опасенията от перманентно заселване на бежанците тук. Не на последно място – и с появата на своеобразен „утаечен ефект”: засилване на организираната престъпност и корупцията по подобие на периода на военните действия и ембаргото в бивша Югославия. Em outras palavras,, докато Западна Европа е изправена пред страховете отвътре (от чужденците, които вече са там, включително от десетилетия), то на Балканите заплахата се асоциира с тези отвън (мигрантите, които искат тепърва да влязат). Това създава предпоставки както за известна консолидация на обществата, така и за засилване на национализмите на Балканите – което пък засилва риска от вторично разделение на същите тези общества по етнически и религиозен признак.

Възпроизвеждането на двата коренно противоположни като логика, но еднотипни като цел подходи в Европа по отношение на справяне с бежанската криза рискува да създаде нови разделителни линии вътре в Европа. Защото, колкото и парадоксално да изглежда, в крайна сметка както подпомагането на вътрешния транзит на бежанците от граница до граница, характеризиращ подхода на Гърция, а и за дълго време и на други страни по трасето на Западнобалканския маршрут, от една страна и от друга – изграждането на стени за препятстване навлизането на бежанците на собствена територия, промотиран първоначално от Унгария, но възприет впоследствие и от друга, имат съвпадащи цели: прехвърлянето на проблема на съседа – този преди или този след нас по веригата. Като това имаше няколко твърде негативни за ЕС ефекти в средносрочен план:

  • Изградиха се стени и се създадоха вътрешни разделителни линии в самия ЕС, между страни, членки;
  • Поставени бяха на изпитание самите базисни европейски принципи;
  • Шенгенската система се оказа под силен натиск, довел до временно възобновяване на граничните проверки от редица страни;
  • Засилиха се тенденциите към обособяване на Европа на различните конфигурации и скорости, в крайна сметка – засили се риска от дългосрочно разделение на център и периферия;
  • Дебатът за бъдещето на Европа – към задълбочаване на интеграцията или към връщане на част от политиките към националните столици, беше подменен и силно изкривен от политическата конюктура – което вторично ще рефлектира върху ефективността на взиманите решения по кокретни въпроси.

Бежанската криза доста значително промени релацията „ЕС – балкански страни, кандидат членки”. Без да бъдат част от ЕС балканските страни (на първо място Република Македония и Сърбия) бяха де факто натоварени с задачи, характерни за външните граници на съюза. Това рязко засили натиска, както международен, така и вътрешен, върху тях, вменявайки им отговорности, за които те нямаха ресурса да поемат – а и които не биха могли да бъдат поети самостоятелно от нито една държава. Изграждането на стени изправи региона пред риска от своеобразна двойна изолация – от Европа и вътре между страните от Балканите.

Общите нагласи на българското общество спрямо бежанците се проектират и върху отношението към политиката на правителството по отношение на бежанската криза – със съответната повишена доза критичност, характерна за оценката на дейността на правителствата на страната по принцип. Като цяло публичните изказвания на институциите са твърде разнопосочни, често недостатъчно последователни, създаващи впечатление за отсъствие на достатъчно ясно виждане за възможностите за дългосрочно решаване на проблема. contudo, на фона на липса на единна и съгласувана позиция на ЕС по въпроса, неефективността на предлаганите мерки и подходи от Брюксел и противоречивите сигнали от европейските столици, българската позиция доста хармонично се вписваше в общата европейска дисхармония.

Независимо от нееднозначното и често противоречащо си вербализиране на политическата позиция на страната от страна на държавните и правителствени институции, обаче, в практически план България се придържаше към една достатъчно последователна и прагматична линия на действие по отношение на бежанската криза.

Въпреки нееднократните опити за използване на бежанската криза като инструмент за вътрешнополитически цели, няколко последователни български правителства след 2013 g. отстояваха практически единна философия (макар и никога не формулирана достатъчно ясно и категорично) по един от най-сложните и най-спорни елементи от мерките за справяне с кризата. Изграждането на защитна стена по българо-турската граница, срещнало първоначално сериозно неодобрение в Европа, постепенно се превърна в единен подход за регулиране на бежанската криза. Като тук следва да се отчете една важна особеност: България бе една от първите, които изградиха подобно съоръжение по външните граници на ЕС, при това без да бъде член на Шенген, но отказва да направи това по границите вътре в ЕС, ou seja. по българо-гръцката граница – независимо от на моменти доста силния вътрешнополитически и обществен натиск. Което се вписваше в принципно декларирания подход за търсене на общоевропейски решения, а не спасяване поединично.

От тази гледна точка България нямаше никакви основания или интерес да подкрепи подхода на страните от Вишеградската група и Австрия за т.н. „План Б”, предполагащ изграждането на своеобразен защитен антибежански вал по северните граници на Гърция с България и Република Македония. Този план натоварваше с допълнителни отговорности двете страни, „премествайки” де факто и вменявайки им охрана на външните граници на ЕС и на Шенгенското пространство без да им делегира съответните права (Република Македония не е член на ЕС, а България все още не е приета в Шенген въпреки изпълнените технически критерии) и без да им гарантира необходимия финансов ресурс.

Постигнатото през март 2016 g. споразумение между ЕС и Турция оставя впечатление за първия консистентен опит на Брюксел за изработване на по-цялостно виждане за решаване на бежанската криза – независимо от сериозните критики както в хуманитарен план - от страна както на редица правозащитни организации, включително Международната организация за бежанците, така и в политически – преди всичко поради факта за подписване на споразумение със страна, която все повече се отдалечава от демократичните ценности и се плъзга към авторитарно управление. Тук би следвало да се отчитат няколко по-съществени елемента:

  • Контестът: Споразумението бе подписано след като за пръв път от началото на сирийския конфликт бе налице реална договореност за спиране на военните действия след постигнатото под натиска на САЩ и Русия примирие. С това бе направена важна стъпка в посока решаване на бежанската криза на терена на нейния генезис, ou seja. опит да се атакуват причините, а не следствието.
  • Подходът: Въпреки сериозните несъгласия от страна на редица държави в ЕС, след повече от година безуспешни опити да съгласува общоевропейски по своя характер решения, в ЕС най-после успя да се наложи идеята за прилагането на включващ (отстояван основно от Германия), а не изключващ (прилаган от страните страните от Вишеградската група и Австрия) подход спрямо Гърция – с всички произтичащи от това задължения за самата Гърция, но и с договорената подкрепа от страна на ЕС за нея.
  • Партньорът: При наличието на над 2.5 милиона сирийски бежанци в Турция и превръщането на техния трансфер до гръцките острови в доходоносен бизнес, ограничаването на бежанския поток към Европа без сериозното ангажиране от страна на Турция е практически неосъществимо.
  • Хората: За разлика от изграждането на стени или просто затвяране на „западнобалканския маршрут”, при което не се третира съдбата на тези няколко десетки хиляди бежанци и мигранти, които вече се намират на гръцка територия, споразумението за пръв път се опитва да създаде механизъм, които да им даде някакъв изход. Договореността за връщане на бежанците в Турция срещу което Европа е готова да приеме съответното количество бежанци в страните, членки на ЕС, създава условия за намаляване на натиска върху Гърция.
  • Регулацията: Споразумението между ЕС и Турция се опитва да прехвърли бежанската криза в полето на правото, ou seja. да се ограничи нелегалната миграция и в Европа да влизат действително само бежанци, които предварително са регистрирани още на турска територия.

Seja qual for, че това споразумение се стреми да даде отговор на редица от ключовите въпроси за справяне с кризата, неговото практическо осъществявена ще се сблъска с редица проблеми. На първо място това е продължаващото несъгласие на редица страни, членки с отделни негови елементи. Унгария постави под въпрос самия подход за приемане на нови бежанци в Европа. Други страни се обявиха против част от ангажиментите на ЕС към Турция – и не толкова към финансоите, колкото към договорената отмяна на визите за турски граждани за пътуване в ЕС (макар и договорена още през 2013 g. и обусловена от изпълнението на множество условия) и ускоряване на преговорите за членство на Турция в съюза. Твърде много въпросителни предизвиква и количеството бежанци, които Европа би била готова да приеме, както и страните, които биха били склонни да подкрепят дългосрочно такъв подход – след евентуалното надхвърляне на очакваните количества. И най-вече – в Европа нарастват опасенията, че ЕС направи пореден компромис с ценностите си в името на стабилността на Турция и изпада в зависимост от нея, която може да намери израз в по-нататъшното приглушаване на критиките за недемократичност и авторитаризъм, както и до затваряне на очите към евентуални турски военни действия спрямо кюрдите в Северна Сирия – което би могло да взриви постигнатото примирие там.

От гледна точка на България това споразумение дава възможност да се предотврати един от основните рискове за националната сигурност на страната, който бежанската криза би могла да генерира. Става дума за евентуалното пренасочване на бежанските потоци към гърцко-българската граница в случай на осъществяване на силовото затваряне на Западнобалканския маршрут без да се предложи алтернатива на вече намиращите се на територията на Гърция бежанци. Договореното транспортиране на регистрирани бежанци от Турция до страните, крайна дестинация в ЕС по въздушен път също способства за намаляване на евентуалния натиск по сухопътните граници на страната.

От друга страна е твърде оптимистично да се очаква, че споразумението ще реши бързо и окончателно проблема и няма да генерира определено, макар и ограничено, пренасочване на маршрутите. esta, което България не успя или не се опита да постигне в рамките на споразумението бе договарянето на статут, подобен на този, който получи Гърция. С други думи – възможност за връщане на нелегалните бежанци обратно в Турция и осигуряване на необходимия материален и финансов европейски ресурс за страната при необходимост.

Извън конкретните мерки по справяне с бежанския поток, кризата поставя пред България и няколко по дългосрочни и фундаментални въпроса, свързани с качеството на нейното членство в ЕС. В по-практически план на първо място това е въпросът относно членството в Шенген. Независимо от сериозните проблеми и сътресения, които според мнозина поставят под въпрос дори бъдещото съществуване на единно Шенгенско пространство, България не може да си позволи да снеме от политическия си дневен ред настояването за приемане на страната в него. Claro, тук съществува определен риск за пренасочване на част от бежанския, а впоследствие и на сериозен мигрантски поток към България в случай, че България и Румъния се присъединят към Шенген и преминаването на българска територия вече на практика би означавало влизане в единното Шенгенско пространство. От тази гледна точка на този етап за България по-приемлива изглежда ситуацията, при която страната осъществява поетапно присъединяване към Шенген, започвайки с въздушното си пространство и международните летища на българска територия – подход, нееднократно публично дискутиран и неформално предлаган и от страна на Брюксел.

Другият съществен, до голяма степен дори стратегически проблем, който има отношение към мястото на България в ЕС в далеч по-дългосрочен план, е страната да не позволи да се институционализира нейното периферно положение в съюза. Кризата оголи много от противоречията и нерешените въпроси вътре в самия Европейски съюз. Тя оформи нови разделителни линии не само между „стара” и „нова” Европа - най-видими в позициите на Германия и Вишеградската група. Тя даде тласък на силни центробежни тенденции на всички етажи на европейската архитектура. Нарастнаха опасенията от възможно гласуване за излизане от ЕС на предстоящия референдум в Обединеното кралство – сериозно засилени от очакваната реакция на серията от самоубийствени атентати и терористични актове във Франция и Белгия. Засилиха се сепаратистките тенденции сред по-богатите региони в редица страни членки (Каталуния, Фландрия, Северна Италия, а и Шотландия – разчитаща на своите енергийни ресурси), отказващи да плащат цената на кризата. И най-сериозният за Европа проблем днес – задълбочаването на вътрешните разломи в европейските общества, генериращи дълбоки рани и дългосрочни разделителни линии. Практическото, а не просто декларативно съхраняване на един от основополагащите принципи на ЕС, този на солидарността, който е ключов за страни като България, е изправено пред сериозна угроза. На този фон рязко се засилва стремежът на редица страни членки към оформяне на ЕС на различни скорости и в различни конфигурации, към институционализиране на различните формати и оформяне на нови силови полета вътре в ЕС (около Еврозоната, Шенген и т.н.). При подобно развитие България, която така или иначе все още се намира в неравноправно положение в ЕС по силата на продължаващото действие на мониторинговия механизъм, рискува да се окаже в крайно неблагоприятното положение на периферна страна, натоварена със сериозни отговорности за сигурността и стабилността на ЕС като негова външна граница, но ограничена откъм инструменти и ресурси за пълноценно осъществяване на тази дейност.

Основни изводи

Настоящата бежанска криза постави под въпрос свободата, igualdade e tolerância, consagradas como princípios fundamentais na arquitetura política da UE

Европа е изправена пред сблъсъка между собствените си ценности и разбирания за хуманност и страховете от загуба на идентичност и потъпкване на същите тези ценности.

Нивата на нелегална миграция през България са в относително ниски стойности, като бежанската криза на този етап се отразява преди всичко в политически и психологически план върху българското общество, enquanto a verdadeira pressão, incluindo Económico e Social, Ele permanece relativamente baixa em comparação com muitos outros países europeus, especialmente aqueles de regiões Sul e Sudeste da Europa.

Проведеното национално представително социологическо проучването показна, че в България отношението към бежанците не е еднозначно, като силно се влияе от публичните послания.

Най-важният обобщен извод е, че българското общество е натоварено с редица страхове спрямо бежанците, но за огромното болшинство от българското население (с изключение на 5%) тези страхове не са преминали в омраза към чужденците и не носят идеологическата тежест на ксенофобията.

Болшинството от населението счита, че бежанците представляват заплаха за националната сигурност на България предвид трудностите в интеграцията, страха от чуждите религия, етнос и култура, но преди всичко поради безпокойството, че държавата ни се намира в икономическо състояние.

Преобладаващото мнение е, че решението на проблема с бежанците би трябвало да бъде общо за всички страни в рамките на ЕС.

Като външна граница на ЕС България е максимално заинтересована от възприемане на единен общоевропейски подход и търсене на солидарно решение на проблема.

Независимо от нееднозначното и често противоречащо си вербализиране на политическата позиция на страната, в практически план България се придържаше към една достатъчно последователна и прагматична линия на действие по отношение на бежанската криза.

България няма никакви основания или интерес да подкрепи подхода на страните от Вишеградската група и Австрия за т.н. „План Б”, предполагащ изграждането на своеобразен защитен антибежански вал по северните граници на Гърция с България и Република Македония.

Постигнатото през март 2016 g. споразумение между ЕС и Турция е първия консистентен опит на Брюксел за изработване на по-цялостно виждане за решаване на бежанската криза.

България не може да си позволи да снеме от политическия си дневен ред настояването за приемане в Шенген. На този етап по-приемливо изглежда поетапното присъединяване, започвайки с въздушното пространство и международните летища на българска територия.

България не трябва да позволи бежанската криза да доведе до институционализиране на нейното периферно положение в съюза

Comentários estão fechados.