Búlgaría í sameinaðri Evrópu – stjórnun áætlunarinnar 2005-2009

България в обединена Европа - управленска програма 2005–2009Настоящата разработка „България в Обединена Европа: Stjórn Program 2005-2009. "Fer fram á vegum stjórnmála Union" New Left "og stuðningi" Open Society Institute ". Тя съдържа основните виждания за управленските подходи на левицата в периода на присъединяване на България към ЕС. В контекста на изпълнение на стратегическите цели на Лисабонската програма на ЕС се предлага нов социално-либерален модел за развитие на българската икономика, отговарящ по-адекватно за разрешаване на проблемите, пред които е изправено българското общество.

3
ИНСТИТУТ ЗА ИКОНОМИКА
И МЕЖДУНАРОДНИ ОТНОШЕНИЯ
БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
Под общата редакцията на:
Assoc. Gancho Ganchev
Lubomir Kucuk
Славчо Георгиев
Assoc. Chavdar Nikolov
Авторски колектив:
Prófessor. Антоанета Симова, СУ „Св. Климент Охридски“, Assoc. Gancho Ganchev, IIMO; Ass. Горан Банков, ИСС; Десислава Стоилова ЮЗУ „Неофит Рилски“, Здравка Кръстева, IIMO; Калин Боянов, ИИ на БАН; Prófessor. Катя Владимирова, Heimurinn Economy; Lubomir Kucuk, IIMO; Милен Ганчев, IIMO; Славчо Георгиев, IIMO; екип на Фондация „Електронно здравеопазване България“; екип на проф. Цекомир Воденичаров, МУ-София; Ass. Chavdar Nikolov, IIMO
Sofia, Март 2005
4 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
5
EFNISYFIRLIT
УВОД ...................................................................................................................................................... 9
1. БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – СОЦИАЛНО-ЛИБЕРАЛНИЯТ ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА СТРАНАТА .................................................................................................... 11
1.1. Ретроспекция на реформите
1.2. Същност и принципи на социално-либералния подход
1.3. Цели и инструменти на икономическата политика
1.4. Основни параметри на макроикономическата политика
2. ВЪНШНА ПОЛИТИКА – БЪЛГАРИЯ В ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ .......................................... 16
2.1. Основни тенденции в глобализиращия се свят
2.2. Основни принципи на външната политика на България
2.3. Приоритети на външната политика на България
2.3.1. Присъединяване към Европейския съюз
2.3.2. Регионално сътрудничество
2.3.3. Двустранните отношения на България с други страни
2.3.4. Международната сигурност и борбата срещу международния тероризъм
2.3.5. Участие в основните международни организации и механизми
2.3.6. Защита на интересите на българските граждани, юридически лица и българската диаспора в чужбина
3. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА............................................................................... 23
3.1. Евроинтеграционна стратегия и отношения с международните финансови институции
3.2. Макроикономическа политика
3.3. Финансова децентрализация и местни финанси
3.4. Външна търговия на България – предизвикателствата на Обединена Европа
4. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА. СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ СИСТЕМИ........................... 31
4.1. Данъчна политика
4.2. Развитие на пенсионноосигурителната система
4.3. Реформа на здравноосигурителната система
4.3.1. Здравна промоция и профилактика
4.3.2. Подобряване на здравното обслужване
4.3.3. Финансиране на здравеопазването
4.3.4. Приватизация в здравеопазването
4.3.5. Правна регулация в здравеопазването
4.3.6. Подобряване на организацията и управлението на здравната система
4.3.7. Обучение и квалификация
5. ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО............................................................................................ 39
5.1. Образованието – инвестиция в бъдещето
5.1.1. Принципи на предлаганата политика в областта на образованието
5.1.2. Средно образование
5.1.3. Високо качество на висшето образование
5.2. Динамична национална иновационна система
5.2.1. Принципи и подходи
5.2.2. Преразглеждане на финансовата рамка на иновационната стратегия на страната
5.2.3. Усъвършенстване на правната среда
6 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 5.2.4. Промени в данъчно-финансовата сфера
5.2.5. Мерки на външнотърговската политика
5.2.6. Мерки в образователната система
5.2.7. Приоритетно развитие на ИКТ-сектора
5.3. Институции и пазарна среда
5.3.1. Електронно правителство
5.3.2. Съдебна система
5.3.3. Оптимизиране на финансовото посредничество
5.3.4. Институционални промени в подкрепа на „пазара“:
5.3.5. Приватизация и корпоративна структура
5.4. Информационно общество – стратегия за бъдещето на България
5.4.1. Достъпни комуникации за всички български граждани
5.4.2. Осигуряване на свободен достъп до Интернет
5.4.3. Ускорено изграждане на електронно правителство
5.4.4. Въвеждане на електронно здравеопазване (e-health)
5.4.5. Условия за развитие на електронната търговия
5.4.6. Софтуерната индустрия – държавен приоритет
6. ПОЛИТИКА В ОТДЕЛНИ ОТРАСЛИ...................................................................................... 55
6.1. Обща характеристика
6.2. Закрила на българските производители
6.3. Туризъм
6.4. Селско стопанство
6.5. Енергийна политика
6.6. Телекомуникации, високи технологии
6.7. Специфични проблеми на някои от „старите“ отрасли – металургия, химия, въгледобив
7. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА ...................................................................................................... 60
7.1. Обща характеристика
7.2. Промяна на съществуващата правна рамка и разработване на нов Закон за регионално развитие.
7.3. Изграждане на институционален капацитет
7.4. Оценка и промяна на съществуващата система за управление на фондовете
7.5. Да се регламентира и създаде „Фонд за регионално развитие“
7.6. Обвързване на планирането и плановите документи с устройството на територията
7.7. Оптимизиране на административно-териториалното устройство
7.8. Опростяване и децентрализация на провеждането на регионална политика
7.9. Повишаване на съгласуваността и прозрачността на системите за управление и контрол на използването на средствата по Структурните фондове
7.10. Подпомагане на МСП за справяне с конкуренцията
8. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ, СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА ................................................. 63
8.1. Основни цели
8.2. Заетост
8.3. Доходи
8.4. Социална интеграция. Гъвкав пазар на труда
8.5. Демографска политика
8.6. Нова политика за младежта
ПРИЛОЖЕНИЯ:
БЪЛГАРИЯ В ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ – ГЕОПОЛИТИКА И ГЕОИКОНОМИКА .................... 69
ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРЕЗ 2004 И ПЕРСПЕКТИВИ ДО 2007 ........................................................... 77
7
Съдържание
ФИНАНСОВА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И МЕСТНИ ФИНАНСИ: СЪСТОЯНИЕ И НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ .......................................................................................................... 91
ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА ........................................................................................................ 107
ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА ............................................................................................................. 125
РАЗВИТИЕ НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА ......................................... 135
РЕФОРМА НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА ................................................. 141
ОБРАЗОВАНИЕТО – ИНВЕСТИЦИЯ В БЪДЕЩЕТО ............................................................ 151
ДИНАМИЧНА НАЦИОНАЛНА ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА............................................ 169
РАЗВИТИЕ НА ЕЛЕКТРОННО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ В БЪЛГАРИЯ .................................. 181
СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА СОФТУЕРНАТА ИНДУСТРИЯ В БЪЛГАРИЯ.............. 201
БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ В НАЧАЛОТО НА 21-И ВЕК ............................................... 209
ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА: СЪЗДАВАНЕ НА ФУНКЦИОНИРАЩ И НАДЕЖДЕН ВЪТРЕШЕН ЕНЕРГИЕН ПАЗАР КАТО НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ....... 225
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА ..................................................................................................... 237
ГЪВКАВИ ПОЛИТИКИ ЗА ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ ................................. 257
СОЦИАЛНА КОХЕЗИЯ: ДОСТЪП И РАВНИ ШАНСОВЕ НА ТРУД И СИГУРНОСТ НА ВСИЧКИ ................................................................................................................................. 271
8 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 Използвани съкращения:
АИАП Агенция за икономически анализи и прогнози
БАН Българска академия на науките
БВП Брутен вътрешен продукт
БЛС Български лекарски съюз
БНБ Българска народна банка
ИИМО Институт за икономика и международни отношения
ИКТ Информационно-комуникационни технологии
ДКЕР Държавна комисия за енергийно регулиране
ДОД Данък общ доход
ЕК Европейска комисия
ЕС Европейски съюз
ЕЦБ Европейска централна банка
ЗМДТ Закон за местните данъци и такси
ЗУТ Закон за устройство на териоторията
КДБ Консолидиран държавен бюджет
КЗК Комисия за защита на конкуренцията
КРС Комисия за регулиране на съобщенията
КТ Кодекс на труда
МВФ Международен валутен фонд
МЕЕР Министерство на енергетиката и енергийните ресурси
МЗ Министерство на здравеопазването
МОН Министерство на образованието и науката
МСП Малки и средни предприятия
МРРБ Министерство на регионалното развитие и благоустройството
МТСП Министерство на труда и социалната политика
МФ Министерство на финансите
НИРД Научно-изследователска и развойна дейност
НСИ Национален статистически институт
НСОРБ Национално сдружение на общините в България
НЕК Национална електрическа компания
НЗОК Национална здравно-осигурителна каса
НОИ Национален осигурителен институт
НПО Неправителствена организация
НПР Национален план за развитие
ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие
ОССЕ Организация за сигурност и сътрудничество в Европа
СТО Световна търговска организация
ФРС Федерална резервна система
ЦИЕ Централна и източна Европа
ЮИЕ Югоизточна Европа
9
УВОД
Настоящата разработка „България в Обединена Европа: Управленска програма 2005–2009“ има за цел да представи цялостна и логически непротиворечива визия за икономическите, социалните и външнополитическите проблеми, стоящи пред България в периода преди и след предстоящото приемане на страната ни в ЕС.
Социално-либералният подход при третиране на проблемите изведен от реалните проблеми, с които се сблъсква българското общество и е предложен като алтернативна на дясно-неолибералната идеология, доминираща в икономическата политика на България практически от 1997 g. насам.
Социалният подход е преди всичко в поставянето на проблемите на растежа и заетостта във фокуса на икономическата политика, а либералният компонент е в акцента върху задвижване на механизмите на свободната конкуренция, които бяха сериозно изкривени през последните няколко години.
Дясно-либералният модел, базиращ се върху: стратегия за пълно оттегляне на държавата от икономиката; утопична визия за нереално ниско и социално неприемливо плоско данъчно облагане; „активно“ управление на дълга, водещо до колосални финансови загуби; декапитализация и деградация на националната инфруструктура; забавяне на растежа чрез въвеждане на рестрикции във финансово-кредитната система; неспособност за оценка на ролята на човешкия и особено на социалния капитал; отсъствие на политика в областта на технологичния трансфер и иновациите и т.н., е практически изцяло изчерпан.
Изчерпването на един модел обаче няма особено значение, ако не се появи консистентна алтернатива. Именно това е втората основна задача на настоящата програма.
Първата част на предлаганата програма обосновава социално-либералният подход, като го извежда генетично от хода на процеса на реформите и като определен модел на макроикономически и структурни взаимодействия.
Втората част поставя икономиката в контекста на международната политика и очертава задачите пред страната в тази област.
Turn, трета, четвърта, пета и шеста част конкретизират икономическите политики в областта на макроикономиката, данъчното облагане и социалното осигуряване, новите технологии (с акцент върху икономиката на знанието) o.fl.. Следват инфраструктурата и регионалната политика. Върху тази основа са предлагат определени решения в областта на доходите и социалната политика.
Тъй като всеки от отбелязаните проблеми е достатъчно сложен, към програмата има приложения, даващи допълнителна информация и обосновка на предлаганите в програмата решения. В някои случаи /напр. в областта на макроикономиката/ приложенията дават допълнителна информация за текущото състояние и очакваните развития в международен план, които ще въздействат върху бъдещата икономическа политика. В други случаи задачата е да се изяснят проблемите и да се обосноват допълнително предлаганите решения. Последното се отнася особено до новите технологии, Menntun, здравеопазването и фискалната децентрализация. Текстовете в приложенията имат самостоятелен характер и по отделни проблеми надхвърлят тесните рамки на една управленска програма.
Част както от евроинтеграционната стратегия, така и от социално-либералния модел, е нашата визия за включването на България в реализирането на стратегическите цели на Лисабонската стратегия на ЕС. Последната не просто фокусира целите на икономическата политика в областта на растежа и заетостта, но е пряко ориентирана към по-висока социална кохезия.
10 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 Всички основни компоненти на Лисабонската стратегия (общество на знанието, конкурентен вътрешен пазар, благоприятен бизнес климат, гъвкав пазар на труда и екологосъобразност) са разгледани подробно в съответните раздели на настоящата програма.
Стратегическата цел на Лисабонската стратегия – да се постигне по-висок растеж и заетост, на базата на новите технологии, с оглед в последна сметка възпроизвеждане на европейския социален модел, е в пълна хармония с предлаганите от нас решения.
11
България в обединена Европа – социално-либералният подход към проблемите на страната
1. БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – СОЦИАЛНО-ЛИБЕРАЛНИЯТ ПОДХОД КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА СТРАНАТА
1.1. РЕТРОСПЕКЦИЯ НА РЕФОРМИТЕ
Стартът на процеса на реформиране на икономиката в началото на 90-те години се характеризира с отсъствие на структурна трансфармация, спад, висока инфлация и политическа нестабилност. Тежката кризата 1996–1997 г. беше породена от непримирими конфликти на интереси между и в рамките на водещете политически сили във връзка с приватизацията и управлението на икономиката.
þá 1997 g. българската икономика премина от състояние на дълбока дефлационна депресия към стагнация, продължила практически до 2001 g.
В периода 2002–2004 г. стопанската обстановка в страната се измени в положителна посока, вследствие задържането на лихвите на международните пазари на ниско равнище, частичното репатриране на изнесените през периода 1997–2001 г. капитали, обезценката на американския долар и по-ясните евроинтеграционни перспективи.
Номиналните параметри на икономиката са стабилни, но растежът и реалните доходи остават на ниско равнище. Frá 1997 g. насам бюджетният дефицит е незначителен, без това да води до намаляване на търговския дефицит и необходимото активизиране на частния сектор.
Номиналното данъчно облагане спада незначително през последните години, но за сметка на увеличаване дела на косвените данъци, които заедно с променената структура на подоходното облагане, прехвърлят данъчната тежест върху хората със средни и ниски доходи.
При това реалното данъчно облагане, þ.e.. номиналното намаляване на данъците с отчитане на свитите държавни субсидии и увеличените разходи за пазарно придобиване на намаляващите публични блага, на практика се увеличава, при това по един социално неприемлив начин.
Членството на България в НАТО създава по принцип благоприятни перспективи за намаляване на политическия риск, но засега не могат да се установят конкретни положителни последици от това.
България следва да реши редица сложни проблеми с ефективността на функционирането на пазарните институции (25–33% от БВП се генерира от сивия сектор на икономиката; неефективна съдебна система), така и по отношение способността на българските производители да издържат на конкурентния натиск на общността и възможностите на страната да поема интеграционни ангажименти.
Поддържането на устойчив, експортноориентиран растеж, е все още задача, която тепърва предстои да бъде решена. Това предполага не просто номинално нарастване на износа, а такова развитие на икономиката, при което инвестициите и технологичният трансфер се насочват предимно към експортните отрасли и предопределят тяхното изпреварващо разширяване. ennfremur, експортноориентираният растеж задължително включва увеличаване на дела на изделията с висока норма на добавена стойност в структурата на износа.
И двете условия за експортноориентиран растеж не са изпълнени – инвестиционният процес е недостатъчно интензивен, структурата на износа от 1997 година насам е без съществени изменения.
Á hinn bóginn, доходите на основната част от населението са на границата на покриване на най-първичните потребности. Част от базовите потребности се покриват чрез нарастваща
12 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 задлъжнялост към банковия сектор. um 30% от населението пребивава практически извън пазара, а още приблизително толкова работят в сивата икономика.
Търговският дефицит и плащанията по външния дълг не позволяват реално съкращаване на общия обем на външната задлъжнялост на България. Активното управление на дълга след 2001-ва година доведе до увеличаване на лихвените плащания и съкращаване на средния срок на задълженията.
В бюджетите на страната за периода от 1997 g. досега е заложен подхода на механично отдръпване на държавата от вътрешния капиталов пазар при паралелно увеличаване на външното финансиране на бюджета от МВФ, Световната банка и други организации.
През 2002–2004 г. в банково-финансовия сектор настъпиха значителни промени, изразяващи се в увеличаване на вътрешния кредит за частния сектор и повишаване индексите на корпоративните ценни книжа. Тази тенденция не е резултат на целенасочена политика на правителството, а отразява спадането на лихвите на международните парични пазари вследствие антицикличните мерки на ФРС и ЕЦБ. Nay, правителството и БНБ, съгласувано с МВФ, подготвя политика на ограничаване на банковото кредитиране с оглед намаляване на дефицита по текущата сметка. Съществува сериозна опасност обаче тази политика да не повлияе на външния дефицит, но да забави инвестиционния процес и преструктурирането на износа.
Постепенно нараства ролята на преките чуждестранни инвестиции извън процеса на приватизация. Появява се интерес от страна на стратегически инвеститори към сектори с по-висока норма на добавена стойност. Този положителен процес може и трябва да бъде подкрепен от държавата.
Влошава се положението с дългосрочната структурна безработица. Външнотърговският и текущият платежни дефицити нарастват. Износът нараства относително бавно, докато вносът се увеличава ускорено. Изострят се и регионалните различия в равнището на доходите и заетостта, нараства социалното разслояване. Също така, frá 1997 g. насам икономиката на страната не само не се движи към вътрешно и външно равновесие, но диспропорциите в макроикономически смисъл се изострят.
В общи линии състоянието на българската икономика към настоящия момент може да се характеризира така:
• рестриктивна и неадекватна макроикономическа политика;
• социално несправедливо реално данъчно облагане;
• нерационално използване на основния капитал и работната сила;
• външнотърговски и регионални доиспропорции и дефицити ;
• неефективност на пазарните механизми;
• бавна, бюрократизирана и подкупна администрация;
• изтичане на капитали и квалифицирана работна сила от страната при паралелно тежко общо /държавни и частно/ дългово бреме, зависимост от външно рефинансиране и неадекватно управление на държавния дълг;
• относително ниско равнище на спестяване и инвестиции;
• неблагоприятна и бавно изменяща се отраслова структура;
• силно изоставане в областите на информационно-комуникационните технологии и формиране на икономика, базирана върху знанието;
• нарастващо социално-икономическо неравенство, неблагоприятни демографски тенденции.
Повечето от отбелязаните проблеми са взаимносвързани, при което решаването на един от тях е невъзможно без прогрес в останалите. Ключът е в намирането на тези инструменти, които най-бързо и ефективно могат да измъкнат страната от сегашното положение.
13
България в обединена Европа – социално-либералният подход към проблемите на страната
1.2. СЪЩНОСТ И ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНО-ЛИБЕРАЛНИЯ ПОДХОД
В контекста на така формулираните икономически проблеми на България, не е възможно намирането на работещо решение в рамките на една тясно идеологизирана икономическа концепция. Дясно-консервативните решения са принципно неприложими, тъй като задачата пред нашата страна не е запазване на статуквото, а трансформиране и европеизиране на икономиката. Чисто леви и дирижистки политики също са неприложими при изграждане на конкурентна, действаща пазарна икономика.
Предлаганото решение е социално-либералният подход.
Същността на този подход е формулиране на набор от взаимосвързани политики, ориентирани към комплексно и синхронно преодоляване на проблемите, стоящи пред България. Водещата идея е взаимното допълване на пазара и регулирането, социалната справедливост и икономическата рационалност, йерархията на целите и хоризанталната координация чрез пазара. В частност, необходимостта от съчетаване на либерални и социално-регулативни елементи е породена от изискванията на икономическото развитие на България на сегашния етап. Ние се сблъскваме както с блокирани пазарни механизми (дъмпинг чрез нелоялна конкуренция; забавена демонополизация в телекомуникациите; неефективна съдебна система; сравнително високо ниво на корупция и др.), така и с отсъствие на социална справедливост и разумна икономическа политика (българското общество е с най-голяма степен на социална диференциация в Европа; липса на адекватна подкрепа за българските производители).
Независимо от това, че предлаганата програма е предназначена за партиите от политическия съюз Нова левица, тя се базира на обективна оценка за състоянието на икономиката и задачите, стоящи пред нацията.
СЛЕДОВАТЕЛНО ТОВА Е ПРОГРАМА ЗА БЪЛГАРИЯ.
1.3. ЦЕЛИ И ИНСТРУМЕНТИ НА ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
Погледнато по-общо, всяка програма представлява подреждане и балансиране на целите, инструментите, приходите, разходите и крайните резултати във времето. Поредността на мерките и ресурсното обезпечение имат решаващо значение.
Основната цел на предлаганата програма за управление е преодоляването на тенденцията към относително изоставане на доходите и качеството на живота на хората в България, в сравнение с ЕС. Най-важното практическо условие за успешното реализиране на поставената от настоящата програма основна цел на сегашния етап, е гарантиране използването на всички ресурси, необходими за икономическото, политическо и социално интегриране на България в обединена Европа. Това изискване детерминира характера на макроикономическата и структурната политика на страната.
Избраният подход към управлението на страната е „либерален“ по отношение на насърчаване на частната инициатива и едновременно с това „социален“ от гледна точка на макроикономическото регулиране и преследването на националните приоритети.
Икономическата политика съчетава едновременно елементи на регулиране на търсенето и стимулиране на предлагането с оглед оптимално използване на ресурсите на страната. Значителни резерви за икономически растеж и повишаване на реалните доходи се крият именно в по-нататъшната либерализация на икономиката и насърчаване на конкуренцията.
Á hinn bóginn,, наблюдаваме необосновано оттегляне на държавата от изпълнение на своите стратегически регулативни функции. Това засяга макроикономическатата политика, Infrastructure, nýsköpun, информационно-комуникационните технологии, Menntun,
14 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 здравеопазването, orka, селското стопанство, регионалната политика и редица др. сектори.
В момента отсъствието на съдържателна икономическа политика е главната причина за сравнителната изостаналост на българското общество и ниската конкурентноспособност на българската икономика.
Може да се каже, че през следващите 10–15 г. частната инициатива и държавното регулиране ще бъдат силно взаимнодопълващи се фактори на икономическия растеж. Това засяга не само чисто вътрешноикономическите процеси, но чуждестранните инвестиции и евроинтеграцията. Евроинтеграционните проблеми предполагат както елементи на координация със страните от ЕС, така и неизбежна конкуренция с държавите, с които България взаимодейства на международната арена. В този контекст като най-важни в краткосрочен и средносрочен план се очертават следните конкретни задачи.
1.4. ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА
First, средносрочно намаляване на регистрираната безработицата от 12–13% до 8–10%.
annað, повишаване на реалните доходи от 24–25 на сто от средното равнище в ЕС до 35–36% към 2007 и 36–39 към 2009 g.
þriðja, постепенно преминаване от декапитализация, упадък и стагнация към високо равнище на спестявания, инвестиции и технологично обновяване.
Това може да стане чрез:
• Макроикономическа политика, ориентирана към постигане на вътрешно и външно равновесие;
• Поддържане на конкурентна пазарна среда, защита на българските производители и потребители от нелоялна конкуренция и внос на нискокачествена продукция;
• Стабилното позициониране на българската икономика в структурата на европейското и световното разделение на труда;
• Подпомагане изграждането на конкурентни български интернационални корпоративни структури;
• Дебюрократизация на държавния апарат, превръщане на държавната администрация в структура за съдействие на гражданите и бизнеса;
• Програмирана еволюция на реалния и финансовия сектор с оглед повишаване на дела на производствата с висока норма на добавена стойност.
Програмата отчита обстоятелството, че на настоящия етап процесът на приватизация променя характера си – приватизират се отрасли и структури с монополни позиции на пазара. В тези случаи държавта следва да отдели специално внимание по отношение на:
• Останалите нераздържавени държавни активи, които подлежат на приватизация – преструктурирането и/или приватизацията им следва да се реализират, и по-специално чрез Българска фондова преимуществено чрез капиталовите пазари борса. Това от своя страна ще засиили прозрачността и обществения контрол върху приватизационните операции;
• Провеждането на специални мерки за защита на потребителите от монополното повишаване на цените и произвола на частните и държавни монополисти;
• Някои сектори, като железопътния транспорт например, се нуждаят все още от пряка държавна подкрепа и инвестиции.
Евроориентацията на програмата означава също, че нашата икономика следва да се стреми към:
15
България в обединена Европа – социално-либералният подход към проблемите на страната
• Прилагане на средните европейски норми на преразпределение през държавния бюджет – 40% от БВП;
• Прилагане на европейските принципи на социална политика;
• Подчиняване на социално-осигурителните системи на задачата за гарантиране възпроизводството на нацията на икономически ефективна основа.
Времевият хоризонт на предлаганата програма е един правителствен мандат със стабилно парламентарно мнозинство. Пълната реализация на потенциала на тази програма обаче предполага последователността и приемствеността на поне два мандата.
Като цяло може да се разчита, че посредством само на оптимизиране на мерките на макроикономическата политика може да се ускори икономическия растеж с 1% през следващите 4–5 години.
Отделно, мерките на структурната политика и ориентирането към икономика на знанието биха могли да добавят други 1–1,5% към средносрочните и долгосрочните темпове на растеж.
því, вместо сегашните 4,5–5,5% годишен растеж, напълно реални са темпове на растеж на българската икономика от 6,5–8%. Подобна траектория е достижима през 3-та/4-та година на управление, á stöðu, че не настъпят сериозни негативни изменения в международната икономическа конюнктура. Само по този начин ще може да се гарантира постепенно излизане от периферния статус на икономиката и държавата ни и развитие на трайни белези на национално стопанство, принадлежащо към „индустриалния център“.
16 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 2. ВЪНШНА ПОЛИТИКА – БЪЛГАРИЯ В ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ
2.1. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ
По-нататъшното оформяне на глобалния свят с всичките му същностни характеристики ще бъде доминиращ геополитически процес в следващия четиригодишен период, определящ цялостната динамиката на международните отношения и намиращ израз в:
• Разширяване обхвата на глобализацонните процеси както в съдържателен, така и в териториален аспект;
• Окончателното изкристализиране на новия международен ред след изчезването на двуполюсния модел, оформяне на ново съотношение на силите и нова международна конфигурация – наред със САЩ като дългосрочен доминиращ международен фактор, нова роля ще придобият Европейския съюз, China, India, Япония, Russia.
• Оформянето на нов тип взаимодействие между световните икономически и политически центрове;
• Появата на нови, недържавни глобални политически фактори – международният тероризъм, международното обществено мнение, както и развитието на цяла транснационална мрежа от влиятелни групи по интереси, базирани на новите информационни технологии и способни да въздействат решително върху световния политически и икономически дневен ред;
• Утвърждаването на новите съдържателни приоритети на международните отношения от ключово значение за съдбата на човечеството в средно и дългосрочен план – борбата срещу тероризма, sjálfbær þróun, борбата с бедността, решаването на екологичните проблеми и т.н.;
• Реформиране и преструктуриране на международните институции и международноправни норми в съответствие с новите световни реалности;
• Генериране вследствие от глобализацията на тенденции към промени в съществуващото статукво, съпроводени с нови икономически, културни и политически конвулсии в света.
За България този период ще бъде доминиран от приемането на страната в ЕС с всички произтичащи от това ангажименти, задължения и права. В практически план това ще има като резултат две изключително важни изменения, налагащи преформулиране както на начина на осъществяване на външнополитическата дейност, така и на нейното съдържание:
• Доброволен трансфер на част от националния суверенитет и предаването му на наднационалните органи на Европейския съюз;
• Трансформиране на голяма част от днешните външнополитически проблеми във вътрешнополитически задачи на страната в рамките на ЕС.
Това определя функционирането на българската външна политика в рамките на глобалния свят на две нива:
• Опосредствено, чрез общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз и в рамките на НАТО с всички произтичащи от това права и задължения;
• Директно, по линия на участието и дейността на страната в ООН и другите международни институции и механизми, както и чрез развитието на двустранното, регионалното и многостранното сътрудничество.
17
Външна политика – България в глобалния свят
2.2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
• Национален консенсус по основните приоритети: Национална външна политика, опираща се на максимално широка обществена и политическа подкрепа, почиваща на позитивното взаимодействие и координация между институциите в страната;
• Приемственост: Външна политика, основана на консенсус между политическите сили и отстояваща приемственост в международните приоритети и ориентация на страната, преследваща дългосрочни цели и защитаваща националните интереси и сигурност на България;
• Откритост: Широка и реална обществена дискусия в процеса на взимане на отговорни външнополитически решения, осигуряваща предсказуемост и прозрачност на външната политика;
• Позитивност, прагматизъм и ефективност: Външна политика, ориентирана към постигането на достижими цели и основаваща се на взаимното уважение и зачитане на интересите на страните с цел развитие на равноправно и взаимноизгодно сътрудничество;
• Професионализъм и стабилност на дипломатическата служба: Утвърждаване на професионалната дипломатическа служба, гарантираща компетентност, последователност, безпристрастност и приемственост във външната политика на страната.
2.3. ПРИОРИТЕТИ НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
Предстоящият период ще се характеризира с водещото място на външната политика в цялостното развитие на страната, което определя и значението на формулирането на ясни национални външнополитически приоритети. България ще съхрани и развие своя дългосрочен външнополитически курс и ще продължи да следва активна, многопосочна, балансирана и прагматична външна политика.
2.3.1. Присъединяване към Европейския съюз
Българската перспектива е свързана преди всичко с присъединяването към ЕС през 2007 g. и по-нататъшното активно участие в дейността на неговите органи и институции, включително и дейността на Европейския парламент и Комисията на ЕС. Периодът до 2007 g. дава допълнителен шанс за адаптиране към новите реалности в Европейския съюз вследствие от приемането и предстоящата ратификация на Конституционния договор и дълбоките реформи в тази организация. Тази цел определя и конкретните задачи както в национален, og á alþjóðavettvangi, стоящи пред България:
• Недопускане прилагането на предпазната клауза при присъединяването на България към ЕС и отлагане на членството с една година;
• Провеждане на национален референдум за членството на България в ЕС в началото на 2006 g. и последващо ратифициране на Договора за присъединяване към Съюза;
• Активна дипломатическа дейност сред страните-членки за своевременно ратифициране на Договора за присъединяване на България към ЕС;
• Точно и своевременно изпълнение на поетите в хода на преговорите ангажименти в целия им обем, доказващо способността на България да поеме задълженията на бъдеща страна-членка, като предпоставка за положителни резултати от засиления мониторинг от страна на ЕК в периода до датата на фактическото членство;
18 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Осигуряване на необходимия административен капацитет за посрещане на изискванията за членство – разработка на програма „европейска компетентност“ за всички управленски сфери и нива без изключение;
• Изработване на график на необходимите законодателни промени за по-нататъшно „европеизиране“ и хармонизиране на законодателството на страната с това на ЕС – и като нормативна база, и като стандарти, и като практика във всички сфери, включително и адаптирането на националното законодателство за пряко приложение на общностното право в България;
• Постигане на трайни успехи в борбата срещу престъпността и корупцията;
• Активен диалог с националния бизнес, включително работодатебските и браншовите организации, относно условията и ангажиментите за членство с оглед укрепване капацитета и готовността на икономическите субекти за справяне с конкурентния натиск след влизането в Съюза;
• Актуализиране на Комуникационната стратегия, конкретизация на нейните теми и адресати, включително и запознаване с опита на новоприетите страни-членки, провеждане на широка информационна кампания за общите политики на Съюза, конкретните изисквания и ползи при влизането и последствия от членството в ЕС за отделните отрасли на икономиката, както и за социалните и политическите сфери на обществото;
• Създаване на условия на национално и регионално ниво за максимално ефективно и прозрачно използване на предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД за скъсяване на дистанцията до страните от ЕС и подготовка за работа в условията на действащи структурни фондове на Съюза за България;
• Генериране на адекватен ресурс за въвеждане на европейския социален модел;
• Целенасочена подготовка на кадри („евробюрократи“) за работа в институциите на ЕС;
• Разработка на ясна българска позиция и отстояване интересите на страната по въпросите за бъдещето на ЕС и институционалната реформа на Съюза;
• Укрепване на капацитета за прилагане на общите политики на ЕС, подготовка за поемане задълженията по участие в общите политики;
• Подкрепа на мерките за издигане равнището и активно участие в съгласуването на Общата външна политика и политика на сигурност /ОВППС/ на ЕС, Европейската политика за сигурност и отбрана /ЕПСО/ в контекста на сътрудничеството с НАТО, Европейската политика към съседите и др.
Стратегическият избор на България за евроатлантическа интеграция определя развитието на двустранните отношения със страните-членки на ЕС като приоритет във външната политика на страната. Партньорството с тези държави е ключово за осъществяване членството ни в ЕС в предвидените срокове, за догонващ растеж на българската икономика, за създаване на оптимална външна среда за приключване на икономическите, правни, социални и административни реформи, за пълно синхронизиране на законодателството ни с правните норми на ЕС. През следващия период България ще работи за:
• Развитие на интензивни работни контакти и постоянен привилегирован диалог на всички равнища с Германия, Франция, Ítalía, United Kingdom, Испания и другите страни-членки на ЕС за задълбочаване и конкретизиране на сътрудничеството във всички сфери, включително разширяването на търговско-икономическите връзки и привличане на инвестиции в българската икономика;
• Развитие на всеобхватни политически и икономически отношения с държавите от Вишеградската група и с другите новоприети членки на ЕС и ползване на техния опит и практика в процеса на присъединяване, както и интензифициране на икономическите и културни връзки и обмен.
19
Външна политика – България в глобалния свят
2.3.2. Регионално сътрудничество
Приемането на България в ЕС и членството в НАТО променят радикално регионалните измерения на външната политика на страната – в Югоизточна Европа, Черноморието и Кавказкия регион. Те увеличават нейната международна тежест и значение като фактор на сигурност и стабилност, център и пример за другите страни – кандидатки от Балканите, като същевременно є налагат нови, общоевропейски отговорности в качеството є на външна граница на ЕС на изток и на запад. България трябва да заеме водещо място в утвръждаване на европейските стандарти и процесите на стабилизация и развитие на сътрудничеството в Югоизточна Европа, което е важен елемент от европейските интеграционни процеси. В регионален план интересите на България налагат преформулирането на Балканите от район на конфликти и напрежение в сфера на стабилност и сътрудничество. За целта ще се работи за:
• Активизирането и балансирането на двустранните отношения в Югоизточна Европа, провеждане на проактивна регионалната политика;
• Ускорено и приоритетно развитие на общорегионалната инфраструктура и осъществяване на конкретните проекти за региона – транспортни /трансевропейски коридори ІV, VІІ, VІІІ, Х/, комуникационни, енергопреносни и др., осигуряващи регионална взаимосвързаност и интегриране на региона в континентален мащаб;
• Активизиране на многостранното икономическо, политическо и културно сътрудничество в Югоизточна Европа с оглед повишаване международното значение и авторитет на региона;
• Отстояване в рамките на ЕС на необходимостта от активна европейска визия за развитието на региона и цялостното му интегриране в Европа;
• Укрепване на регионалната сигурност чрез за стабилизиране на района и намиране на трайно разрешение на етническите и национални конфликти след разпадането на бивша Югославия;
• Подкрепа на страните от Западните Балкани в стремежа им към евроатлантическа интеграция и постигане на хомогенно стратегическо, политическо и икономическо пространство в региона;
• Подпомагане на българските национални малцинства в страните от Югоизточна Европа;
• Укрепване на сигурността и стабилността в Черноморския регион и по-нататъшно утвърждаване на Черноморското икономическо сътрудничество като ефективна регионална организация, включително и чрез реализиране на транспортните, инфраструктурни и трансконтинентални енергийни проекти.
Усилията на новия етап в двустранните отношения със страните от Югоизточна Европа ще бъдат насочени основно към:
• Запазване на динамиката в развитието на икономическото и политическото сътрудничество с Гърция, придобило характер на стратегическо партньорство в резултат на членството на България в НАТО и приемането є в ЕС, като ключов фактор за сигурността и стабилността в района, реализация на съвместните инфраструктурни проекти;
• Разширяване и конкретизиране на партньорството с Румъния при съвместната подготовка за членство в ЕС, по-нататъшно развитие на трансграничното сътрудничество, подобряване на транспортната инфраструктура и комуникациите между двете страни;
• Укрепване на възходящото развитие на сътрудничеството с Турция във всички области, нарастване на общия принос в борбата срещу тероризма и за укрепване на сигурността в региона;
• Развитие на добросъседски и приятелски отношения и всестранно сътрудничество с Република Македония, облекчаване на условията за преки икономически, политически и културни връзки между двете страни, приоритетна реализация на съвместните транспортни, енергийни и инфраструктурни проекти;
20 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Придаване на нова динамика в развитието на отношенията със страните от бивша Югославия и Албания, укрепване на икономическите и политически връзки и сътрудничество, реализация на двустранните и регионални инфраструктурни проекти.
2.3.3. Двустранните отношения на България с други страни
Развитието на двустранните отношения ще почива на ясна стратегическа визия за интересите и мястото на България в света. þetta þýðir:
• Съчетаване на европейската идентичност на България със стратегическото партньорство със САЩ, разширяване на българо-американските търговско-икономически връзки и сътрудничество както и увеличаване на американските инвестиции у нас;
• Активизиране на двустранните отношения с Русия, Украйна и другите страни на ОНД като важни партньори на България, превеждането на сътрудничеството в прагматичното русло на взаимния икономически и политически интерес;
• Укрепване съобразно нашите възможности на външнополитическото, икономическо и културно присъствие на България в страните от Азиатско-тихоокеанския регион /Китай, Япония, Индия и др./ предвид нарастващото значение на региона в световната политика, икономика и финанси, разширяване на двустранните търговско-икономическите връзки и инвестициите у нас;
• Развитие на значително по-активни контакти и сътрудничество с традиционните партньори от арабския свят и с Израел, осигуряващи допълнителна международна подкрепа, пазари и инвестиции, сфери на политическо, икономическо и културно присъствие и влияние за страната, както и с оглед координиране на усилията в борбата срещу международния тероризъм;
• Динамизиране на политическите връзки с държавите от Латинска Америка, укрепване на сътрудничеството на международното поле, разширяване на българското икономическо и културно присъствие в региона, включително и връзките с българската диаспора там;
• Преодоляване на спада и поддържане на редовен диалог на държавно равнище със страните от Африка, осигуряващи развитието на търговско-икономическите връзки и разширяване на износа на български технологии и специалисти на континента.
2.3.4. Международната сигурност и борбата срещу международния тероризъм
Новите позиции на България като член на НАТО и ЕС ще определят и мястото на страната в международната политика през следващите години. Стратегическият външнополитически избор на България не стеснява, а засилва позициите є на международното поле. Членството в НАТО гарантира подобаващо място на страната ни в европейската и международна политика и сигурност и нови възможности за по-ефективно отстояване на националните интереси. На този фон страната ще трябва да реши редица приоритетни външнополитически задачи, свързани с провеждане на балансирана, активна и отворена външна политика за укрепване на сигурността на България:
• Координирана борба с международния тероризъм и недопускане ескалацията и превръщането му в основа на междурелигиозен, междуетнически или междуцивилизационен конфликт;
• Изработването на нова международно-правна рамка за борба срещу международния тероризъм, включваща общовалидни и признати международни норми и ефективни механизми и непозволяваща създаването на институционален и правен вакуум в международните отношения;
• Участие в разработването на всеобхватна стратегия за борба с тероризма в рамките на ООН и другите международни институции, включително чрез последователни действия за премахване на първопричините и пресичане финансовите източници на тероризма;
21
Външна политика – България в глобалния свят
• Подкрепа на усилията на международната общност за разоръжаване и ограничаване разпространението на оръжия за масово унищожение, включително срещу попадането им в ръцете на терористични организации, засилване на експортния контрол и създаване на ефективен механизъм за международен контрол;
• Укрепване ролята на ООН, международните институции и международното право за превръщане на борбата срещу международния тероризъм в неотделима част от международната сигурност и стубилност;
• Активно участие в диалога за новата идентичност на НАТО и адаптирането му към новите глобални отговорности, координиране на усилията, засилване приноса и по-пряко ангажиране на Алианса в борбата с международния тероризъм, включително и в Ирак;
• Ефективно интегриране на България в структурите и дейностите на НАТО, поемане на новите отговорности и ангажименти по проблемите на сигурността и борбата срещу международния тероризъм, отчитайки военните и икономическите възможности на страната и нейните регионални отговорности и приоритети;
• Започване на консултации с иракското правителство и коалиционните партньори за сроковете и условията на изтегляне на българския контингент от Ирак при едновремемнно ангажиране на страната с оказване на съдействие по обучението на въоръжените сили и силите за сигурност на Ирак;
• Развитие на Европейската политика за сигурност и отбрана като средство за по-ефективна Обща външна политика и политика за сигурност на ЕС и за засилване на стратегическото трансатлантическо партньорство;
• Задълбочаване на стратегическото партньорство със САЩ, включително и по линия на преразглеждане на глобалното разположение на американските въоръжени сили в борбата с международния тероризъм, за укрепване на сигурността и стабилността в света;
• Активизиране на международното и регионално сътрудничество и превантивната дипломация за предотвратяване избухването на нови регионални конфликти, намиране на трайно решение на съществуващите и недопускане превръщането им в транснационални фактори на нестабилност.
2.3.5. Участие в основните международни организации и механизми
Участието на Република България в дейността на ООН и нейните структури, в другите международни политически, икономически и културни организации и механизми е важно средство за осъществяване на основните цели, задачи и приоритети на българската външна политика с оглед нарастващата им роля в глобализиращия се свят. þetta þýðir:
• Подкрепа на реформите в ООН, повишаващи ролята и капацитета на организацията като универсален механизъм за решаване на международните конфликти с оглед на новите предизвикателства, ревитализация на нейното Общо събрание и преструктуриране на Съвета за сигурност, запазващо неговата ефективност и гарантиращо способността му за поддържане на мира и сигурността в света, стимулиране на устойчивото развитие и гарантиране правата на човека;
• Продължаване на усилията за укрепване ролята на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ като форум за диалог и решения по такива приоритети като борбата срещу тероризма, трафика на оръжие, наркотици и хора, продължаване на усилията за решаване на спорните въпроси и конфликтите в зоната на ОССЕ;
• Подкрепа за повишаване всеобхватността на Световната търговска организация /СТО/ и издигане на нейната роля като институционална рамка на многостранните търговски отношения в света;
22 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Продължаване на усилията за покриване на критериите за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/, за разширяване на кръга на областите на сътрудничество с ОИСР на базата на подписаните двустранни съглашения;
• Активно и ефективно участие в международните организации и механизми в сферата на социално-икономическото развитие, защита правата на човека и на малцинствата;
• Активно участие в борбата с наркотрафика, организираната престъпност, корупцията, прането на пари и по други глобални теми в рамките на програмите на Съвета на Европа и на другите международни организации и механизми.
2.3.6. Защита на интересите на българските граждани, юридически лица и българската диаспора в чужбина
Разработката на ефективни механизми за защита на българските граждани в чужбина, юридически лица и българската диаспора зад граница ще бъде важен приоритет на българската външна политика. За целта ще се работи за:
• Мобилизирането на усилията за търсене на широка международна подкрепа на държавно равнище за справедливо решение и освобождаване на българските медици в Либия като основна национална задача на българската дипломация;
• Извеждането на оказване на ефективна консулска защита на българските граждани в чужбина като приоритет на българската дипломация, унифициране на формите и методите на тази защита с тези на страните от ЕС;
• Защита на малцинствените права на българските общности в чужбина съобразно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства;
• Подпомагане на българските културните, образователни и църковни обединения на българската диаспора зад граница, както и на българските граждани, правителствени и неправителствени институции за съхраняване на българските езикови, културни и религиозни традиции, както и на българските имоти зад граница;
• Възстановяване на контактите и подготовка на база данни за чуждестранните граждани, учили или работили в България, с оглед тяхното ангажиране за развитие на двустранните отношения и активно лобиране в полза на България.
23
3. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
3.1. ЕВРОИНТЕГРАЦИОННА СТРАТЕГИЯ И ОТНОШЕНИЯ С МЕЖДУНА-РОДНИТЕ ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ
Присъединяването на България към ЕС има стратегическо значение за бъдещето икономическо и политическо развитие на България.
От макроикономическа гледна точка, присъединяването на България към ЕС е включване в една оптимална валутна зона. Това включване обаче не е формален акт, а органично интегриране на страната в европейските пазари на стоки, услуги, капитали и работна сила. Паралелно, парично-кредитната политика следва да бъде синхронизирана с тази, провеждана от ЕЦБ и ЕК.
Синхронизацията на парично-кредитните и фискалните политики на страните-участнички в оптималната валутна зона, в случая – Еврозоната, предполага прехвърляне на акцента в областта на координацията на политиките от МВФ и Световната банка, към Европейската централна банка и Европейската Комисия.
Взаимоотношенията със Световната банка следва да бъдат подчинени на задачата за модернизиране на българската администрация, здравеопазване, образование и развитието на социалния капитал като цяло.
Отношенията с Европейската банка за възстановяване и развитие би трябвало да продължат традицията на подпомагане развитието на частния сектор и насърчаване на преките чуждестранни инвестиции.
Отношенията с Европейската инвестиционна банка ще бъде концентрирано основно върху проекти за изграждане и модернизация на инфраструктурата на страната.
Както показва опитът през последните години, сътрудничеството между българските власти, в лицето на БНБ и Банката за международни разплащания в Базел, чиито член България е от самото є основаване, е изключително важно при прилагането на най-съвременните форми на банков надзор.
Интегрирането на България в единния пазар на ЕС е сложен процес, предполагащ, определено технологично и инфраструктурно развитие, прилагане на единни стандарти и политики, засилено присъствие на европейските транснационални банки и корпорации на българския пазар, повишаване на доходите и социалната защита на труда и т.н. В последно сметка българската икономика би следвало да синхронизира своето развитие и динамика с тази на ЕС. Казано просто това означава, че модернизацията на реалния сектор следва да изпреварва формалното включване в еврозоната, така както развитието на икономическия обмен между държавите от ЕС предшестваше въвеждането на еврото.
Изключително важен е проблемът за поредността на реформите и в частност за това дали следва да се акцентира върху приближаването към критериите от Маастрихт, или върху ефективността на пазарните трансформации. Според нашата визия, България следва да се придържа към по-постепенен и балансиран подход, с акцент върху реалния сектор и доходите в периода 2005–2009 г. и влизане в Еврозоната след това.
С оглед успешното завършване на процеса на евроинтеграция през предстоящия, около десетгодишен период България следва реши няколко стратегически задачи, при това в следната последователност:
• Довършване изграждането на действаща пазарна икономика, включително преминаване към устойчив растеж, съчетан с интензивно преструктуриране;
24 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Особен акцент върху конкурентносопсобността, но не само в производствен и отраслови аспект, а преди всичко като стратегия на развитие на конкурентноспособни национални компании в едрия, средния и дребния бизнес;
• България, подобно на Гърция, следва да разработи и прилага своя национална стратегическа програма за мястото на българската икономика и българските компании в Югоизточна Европа през призмата на новите възможности и предизвикателства, породени от перспективата за присъединяване на страната към ЕС;
• Постепенно приближаване към т. Ye. Маастрихтски конвергентни критерии във финансовата област, с оглед участие в икономическия и валутния съюз на ЕС, а в перспектива и в еврозоната.
Един от най-важните за нашата страна проблеми е липсата на точна оценка на допълнителните бюджетни разходи и съпоставка на тези разходи с очакваните ползи. За неговото решаване следва бъде мобилизирана макроикономичската политика, ще бъде засилено сътрудничеството с националния капитал и чуждестраннтите инвеститори.
В перспектива България ще се сблъсква с необходимостта от заделяне на бюджетни и инвестиционни ресурси в областта на социалната сфера, образованието и квалификацията, социалната защита, инфрастуруктурата, orka, селското стопанство, регионалната политика, защитата на околната среда, развитието на научните изследвания. Заделянето на тези ресурси ще изисква поддържане на дял на държавните разходи в БВП на България близък до този в ЕС – около 40%.
България ще трябва бързо и радикално да подобри способността си да усвоява ресурсите на ЕС. За целта ще е необходимо качествено подобряване на административния капацитет за програмиране, за водене на разговори и усвояване на финансови средства на централно и регионално равнище. България следва също да ускори възприемането на законодателството на общността (acquis communitare) и да подобри функционирането на провораздавателната си система, за да може да повиши ефективността на функционирането на пазарната система. Конкретните изисквания на ЕС към България, þ.e.. параметрите на една действаща пазарна икономика, са систематизирани по отделните преговорни глави.
През призмата на българските интереси и възможности, основната трудност е финансовото обезпечение на прилагането на европейските изисквания. Това засяга абсолютно всички проблемни сектори. Сумарният обем на всички допълнителни бюджетни разходи и инвестиции се измерва с десетки милиарди евро.
Очевидно основният проблем се свежда до това, че макроикономическата стратегия, защитена от страната в преговорите по главата за икономическия и валутния съюз, е трудно съвместима с ангажиментите, поети в останалите сфери.
Планираното намаляване на дела на бюджетните разходи в БВП и системното формиране на фискални излишъци е в противоречие с необходимостта от стабилно и прогнозируемо финансиране на преструктурирането на българската икономика, в съответствие с ангажиментите, поети по вече затворените преговорни глави.
Наличните национални програми за развитие не решават отбелязаните проблеми. На практика има нужда от нова макроикономическа стратегия, нов план за /икономическо/ развитие, нова фискална рамка. И при най-добрата макроикономическа и фискалната стратегия, националните ресурси очевидно няма да са достатъчни за покриване на всички разходи, свързани с интегрирането в ЕС.
Способността за усвояване на средствата по линията на ФАР, ИСПА и САПАРД, а в бъдеще и на структурните и регионалните фондове на общността, ще зависи от капацитета на държавната администрация да създава и подбира качествени планове за регионално, структурно и социално развитие. Тази задача е изключително сложна, предвид досегашния акцент върху оттеглянето на държавата от икономиката и неколкократно провежданите кадрови чистки в държавния апарат.
25
Макроикономическа политика
ennfremur, националното планиране в областта на преструктурирането на икономиката и използването на еврофондовете страда от редица слабости.
Надзорът и оперативното ръководство на използването на националните средства и финансирането от ЕС са по същество децентрализирани, програмите не могат да бъдат управлявани синхронно и целенасочено.
Финансовият контрол е само частично централизиран, като по същество липсва системен външен одит и контрол.
Програмното и финансово управление и контрол се очертават като неефективни и неадекватни на сложността на проблемите, които предстои да бъдат решавани, което предполага бавно усвояване на ресурсите.
В частност, налагат се следните промени:
Регионалната оперативна програма следва да се фокусира в много по-голяма степен върху граничните и изостаналите региони, както и върху приоритетите на регионалната политика на ЕС.
Програмата за подобряване на конкурентоспособността трябва да се преработи основно и да се концентрира върху главните проблеми – нелоялната външна и вътрешна конкуренция, високите производствени разходи (ниска производителност, висока енерго и мотериалоемкост), насърчаване на финансовото посредничество, намаляване на административните бариери, подобряване на информационното обслужване.
Преструктурирането на земеделието следва да се преориентира към подпомагане формирането на високо конкурентни едри стопанства и изграждането на инструментариум за провеждане на селскостопанска политика, съвместим с единната политика на ЕС.
Инфраструктурната програма също се нуждае от ре-фокусиране с акцент върху направленията запад, югозапад и северозапад.
В контекста на евроинтеграцията като първостепенна задача се очертава изграждането на пътната инфраструктура, включващо завършването на магистралния пръстен, магистралите до Ниш и Солун, тунел под Шипка, като и на Дунав мост 2 og 3.
Правителствен приоритет следва да бъде също така прокарването на нефтопровода Бургас-Александруполис, както и Бургас-Вльора.
Мерките в областта на околната среда следва по-тясно да се обвържат с енергетиката и да бъдат обезпечени с допълнителни ресурси.
Следва като минимум да бъдат да бъдат удвоени държавните средства за съфинансиране на проектите по линията на евроинтеграцията с оглед ускоряване и допълване реализацията на поетите ангажименти.
За управлението на процеса на евроинтеграция е най-добре да бъде създадено специално Министерство на европейската интеграция, което да поеме цялостната координация и контрол върху процеса. Освен това предлагаме повишаване статута на АИАП и създаване на Агенция за регионално планиране на базата на Националния център по териториално развитие.
За гарантиране своевременното, законосъобразно и ефективно използване на средствата, следва да се засили външния финансов контрол по линията на Сметната палата, като за целта се приемат конкретни законови мерки, задължаващи Сметната палата да извършва ежегоден финансов и оперативен одит на изпълнението на националните програми за развитие.
В последна сметка, ако приложи набелязаните мерки, България ще разполага с близо два пъти повече държавни ресурси за инвестиране в преструктурирането на българската икономика, качеството на управлението и финансовия контрол ще се подобрят, средствата ще бъдат насочени към конкретни проекти с ясен принос за интегрирането в ЕС, ще се засили климата на конкуренция.
Всичко това ще доведе до ускоряване на икономическия растеж, намаляване на безработицата, бързо и безболезнено интегриране в ЕС.
26 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 3.2. МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
Наличието на циклична и структурна безработица, както и ниското натоварване на производствените мощности, отразяват необходимостта от преминаване към различна от досегашната, активна макроикономическа политика, способна да обезпечи едновременното реализиране на две главни цели:
• по-висока заетост;
• намаляване на търговския дефицит.
Това не е лесна задача и правителствата в периода 1997–2004 не разполагаха с каквато и да е приемлива концепция, действията им бяха рефлекторно-инерционни.
При българския вариант на валутен борд, ролята на фискалната политика неимоверно нараства, като парично-кредитната политика е с изразено подчинен характер.
þetta þýðir, че рационалното управление на държавния дълг и фискалния резерв, равнището и структурата на данъчното облагане, както и събираемостта на данъците и митата, вече се превръщат във въпрос номер едно на икономическата политика.
При това положение, отчитайки силното влияние на вътрешното финансиране на бюджета и основния лихвен процент както върху притока на портфейлни инвестиции към страната, така и върху нарастването на вътрешните спестявания, можем да заключим, че принципно новото управление на вътрешното финансиране, фискалния резерв и лихвения процент, ще имат решаващо значение за динамизиране на капиталовите пазари, спестяванията и инвестиционния процес.
За целта могат да бъдат формулирани някои главни насоки:
Запазване на фундаменталните принципи на паричния съвет – превишение на валутния резерв над количеството пари в обръщение и сегашния фиксиран курс на лева към еврото.
Необходимо е, малко преди влизането в еврозоната през 2009, при запазване на фундаментите на паричния съвет, БНБ да може да извършва определени операции на финансовия пазар, които ще я доближат и подготвят за прилагане на единната парична политика.
Основният лихвен процент следва да се ориентира към съответните лихвени равнища в евро, плюс премията за риск, която международните капиталови пазари формират по заемите за българското правителство. Такава политика ще доведе до оптимално контролирано заместване на външния дълг с вътрешен, стимулиране на спестяванията, задвижване на инвестиционния процес и в последна сметка до намаляване на търговския дефицит.
Стратегията на поддържане на нулев бюджетен дефицит /и огромни за българските условия бюджетни излишъци/ не кореспондира с предизвикателствата, пред които е изправена страната във връзка с присъединяването си към ЕС. Бюджетният дефицит, държавният дълг, дългосрочните лихви и темповете на инфлация следва да се ориентират към Маастрихтските критерии, като дългосрочна цел.
Общо мерките в областта на макроикономическото регулиране ще позволят за три-четири години сваляне на безработицата до нива от 8–10% от трудоспособното население. Едновременно с това, търговският дефицит може да се съкрати до 5–8 % от БВП.
Като цяло бюджетните приходи следва да възлизат на около 40% от БВП, предвид необходимостта от държавна финансова подкрепа за преструктурирането и социалните защитни мрежи.
Бюджетните разходи следва да се ориентират в дългосрочен план към 40% от БВП, с възможност за средносрочни отклонения и временен дефицит от 1–1.5% от БВП.
Поддържането на нулев дефицит остава дългосрочна цел и стратегическа гаранция за устойчивост на фискалната стратегия, в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж на ЕС.
През последните две години има известно повишаване дела на социалните разходи в структурата на държавния бюджет. То обаче става за сметка на високите административни разходи, свързани с неудачната здравна реформа. Увеличаването на разходите за социални
27
Макроикономическа политика
нужди следва да се реализира паралелно с повишаване на тяхната ефективност и въвеждането на силен обществен контрол.
Важно за усъвършенстването на фискалната политика е оптимизирането на разходите и насочването на държавните поръчки, които са ефективен инструмент за стимулиране на националното производство. В този контекст, разходите за превъоръжаване на българската армия, предвид подготовката за НАТО, следва да се ориентират към поръчки за българската военна промишленост. Това следва да важи за всички държавни разходи, без да се нарушават принципите на свободната конкуренция.
Следва да се укрепят институциите на външния държавен контрол по линията на Сметната палата на вътрешния държавен финансов контрол чрез АДВФК.
3.3. ФИНАНСОВА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И МЕСТНИ ФИНАНСИ
Данъчните компетенции на общините са един от стълбовете на финансовата децентрализация в развитите държави. В тази връзка у нас перманентно се възобновява дискусията относно предложението за промяна в Конституцията, която би позволила на общинските съвети сами да определят ставките на местните данъци, което е залегнало и във вече цитираната правителствена програма за реализация на концепцията за финансова децентрализация. Идеята заслужава подкрепа, но само при условие, че се осигури необходимия период на адаптация, мониторинг и стъпково въвеждане на новите данъчни правомощия на общините, който да даде възможност за изглаждане на механизмите, отработване на практиките и обучаване на персонала, за да може, annars vegar, общините постепенно да започнат да провеждат самостоятелно разумна бюджетна политика, og, от друга страна – да има ефективен обществен контрол върху местните финанси.
Степента на фискална децентрализация в България е ниска. Делът на общинските разходи в КДБ се движи в границите 13–14%, а посредством местните бюджети се преразпределя не повече от 5–6% от БВП. Средните равнища на тези показатели в европейските държави превишават двукратно посочените стойности.
Основните параметри на приходната част на местните бюджети в България, са съпоставими с преобладаващия европейски модел. Собствените приходи на общините нарастват както абсолютно, така и относително, като през последните години делът им надхвърля една трета от общата сума на приходите в местните бюджети. В този смисъл предлаганите промени определят общата рамка на такава организация на местните финанси, която да доведе до прилагането в България на основните европейски принципи на местното самоуправление – децентрализацията и субсидиарността:
• Намаляват приходите от местни данъци в общинските бюджети. С цел засилване финансовата автономност на местната власт е необходимо разширяване на местната данъчна база, посредством осъвременяване облагаемата основа на данъка върху недвижимите имоти, което ще доведе до увеличаване и на приходите от други местни данъци, ползващи същата данъчна основа или регламентиране на нови приходоизточници за местните бюджети;
• Местните власти не разполагат с реална данъчна автономност. Според класификацията на ОИСР местните данъци в България са вид специфичен трансфер. Необходимо е постепенно предоставяне на данъчни компетенции на общините, като се осигури нужния период на адаптация, мониторинг и стъпково въвеждане на новите правомощия;
• Намаляване приложението на разходно-покривния принцип при определяне размера на общинските такси и регламентиране на някои изключения за постигане на екологични, образователни или социални цели;
28 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Преразглеждане на приетите разходни стандарти и тяхното усъвършенстване с цел отчитане на междуобщинските различия в разходите, както и резултатите от дейността – количеството и качеството на предоставяните услуги;
• Разработване и приемане на трайна законова рамка, регламентираща принципите и механизмите за предоставяне на държавни трансфери на общините. Ликвидиране на възможността за пренебрегване на обективната методика и разпределяне на допълнителни субсидии в течение на бюджетната година;
• Разработване на механизъм за определяне на общия размер на субсидията за капиталови разходи. Поетапно преминаване към модел на финансиране, основаващ се на добре обосновани инвестиционни проекти, с които общините кандидатстват за целеви субсидии, на конкурентен принцип, пред единен държавен инвестиционен фонд;
• Приемане на нормативни промени, които не позволяват на общините да генерират неразплатени задължения. Сключване на споразумение за ликвидиране на неразплатените разходи с взаимни задължения на централната и местна власт, разработване и приемане на програма за подпомагане на най-бедните общини. Създаване на система за мониторинг на разходите на общините и повишаване капацитета на общинската администрация;
• Разработване на механизъм за разграничаване на оперативния и капиталовия бюджет на местните власти;
• Засилване на контрола върху легитимността на общинските разходи при едновременно премахване на ограничението за превеждане само на 90% от централните субсидии. Съществуващото сега положение практически не санкционира достатъчно нарушителите, но създава предпоставки за натрупване на неразплатени разходи и дефицити. За целта следва да се приложи практиката на някои европейски страни за електронна система за контрол върху правомерността на общинските разходи;
• Изготвяне и приемане на специален закон за общинското кредитиране. Разработване на система за присъждане кредитен рейтинг на общините като предпоставка за стимулиране развитието на общински капиталов пазар;
• Децентрализацията не изключва, а предполага силен вътрешен и външен държавен финансов контрол и независим външен одит. За целта процесът на децентрализация следва да се базира на единна информационна система и единни критерии за оценка на приходите и разходите на общинско равнище, като елемент от концепцията за „електронно правителство“.
3.4. ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
Усилията на държавата следва да бъдат насочени към формирането на рационална отраслова и географска структура на вноса и износа, като се отчита нарастващата конкуренция на световните пазари и такива фактори, като членството в Световната търговска организация и благоприятните перспективи за присъединяване към ЕС и НАТО.
В годините, които остават до приемането ни в ЕС, България следва да се стреми към последователно подобряване достъпа на нашите стоки до европейския пазар, както и към прилагането по отношение на нашата страна на четирите основни пазарни свободи – свободно движение на стоки, капитали, услуги и особено работна сила.
Трябва да се има предвид отдавна доказаното от теорията и практиката положение, че прилагането на пазарните свободи е неотделимо. Изолираното либерализиране на отделни сектори води до дългосрочни пазарни деформации.
29
Макроикономическа политика
В заключителната фаза на преговорите за присъединяване към ЕС нараства значението на способността на правителството да защити икономическите интереси на българските производители, потребители и данъкоплатци. Конкретно, til dæmis, в областта на селското стопанство не бива да се допуска замразяване на производството на сегашното равнище, което е три-четири пъти под реалния му потенциал. С други думи исканията на България трябва да са базирани на селскостопанското равнище от преди 1989 g.
Необходимо е, освен това, разработването на средносрочна стратегия за подобряване отрасловата структура на българския износ с оглед повишаване дела на изделията с висока степен на добавена стойност и намаляване вноса на енергоносители и суровини.
На двустранна основа следва да се договорят по-благоприятни условия за търговия със страните от ОНД и арабските държави.
Следва да се разработи програма за облекчаване административно-данъчното обслужване на износа, която да включва оказване на услуги на едно гише, незабавно възстановяване на ДДС при определени условия, прилагането на принципите на електронното правителство с предимство при износа, определени безплатни услуги за малките и средните предприятия и т.н.
Основното предизвикателство пред външната търговия на България през следващия изключително важен период на присъединяване към ЕС е най-вече повишаването на конкурентоспособността на българските фирми, предприемачи и мениджъри.
В тази връзка основните мерки, които следва да се предприемат:
На държавно ниво:
• Нормативна уредба – необходимо е да се ускори процеса на въвеждане на европейското законодателство и създаване на нормативни предпоставки за приоритетното развитие на производствата, осигуряващи по-висока добавена стойност. Секторите на новата икономика, в които България има добри шансове за успех са: информационни технологии, софтуер, биотехнологии и др.
• Институционална подкрепа – комплексността на предизвикателствата пред българските предприятия изисква тяхното преодоляване да е подкрепено от ефективни държавни институции. Много такива съществуват и сега, но тяхната дейност трябва да се подобри по линия на специализиране на нуждите на различните предприятия /МСП, динамични предприятия, академични предприемачи, износители и т.н./ и същевременно интеграция на дейностите им.
• Развитие на инфраструктурата – поставяне на водещ акцент върху разпространението и използването на комуникационни и информационни технологии във всички направления – управление, обучение, производство, като основна предпоставка за развитие на производства от така наречената икономика, базирана на знанието.
• Образование – висшето образование все още страда от сериозен недостиг на финансиране, което изключва възможността университетите да са център за научни и практически изследвания. Това ги прави непазарно ориентирани и постоянно изоставащи както от съвременните тенденции от развитието на обучението, така и от нуждите на практиката. Следователно трябва да се създадат условия за обвързване на образованието с бизнеса по модела приложни изследвания – финансиране.
На равнище браншови и неправителствени организации:
Тяхната основна роля трябва да се насочи по линия по подкрепа на бизнеса по приемането, внедряването, сертифицирането и контрола на много европейски нормативи, стандарти и директиви.
• Помощ при трансфер на „ноу-хау“ – наемане на висококвалифицирани специалисти и консултанти в повечето случаи не е по силите на единични предприятия, особено на МСП, което налага използването на общите усилия на всички заинтересовани фирми от даден бранш или др. заинтересовани групи от фирми (клъстери)
30 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Търсене на партньори – възприемане на идеята, че важна цел на организациите обединяващи фирми с общи интереси, е формирането на мрежа от контакти на национално и международно равнище. Затова важна функция в това отношение е присъствието на на представители на фирмите на събития с важно значение и широко участие на заинтересовани участници, потенциални партньори – панаири, конференции, изложби, конкурси и др.
• Включване в проекти – браншовите организации трябва да поемат отговорността да служат като междинно звено, свързващо университети, международни изследователски и подпомагащи програми, бизнеса и държавното управление с цел организиране пилотни проекти, чрез които да се формират и трансферират добри практики и разпространението им след това сред повече фирми.
На равнище бизнес-организации:
• Обучение в много направления, в които българските предприемачи и мениджъри нямат традиции и опит – управление на организационните промени, водене на преговори в мултикултурна бизнес среда, бизнес етика, бизнес комуникации, предприемачество, Ásamt. корпоративно предприемачество, като водеща идея и култура, движена от инициативността и творчеството, насочена към постигането на високи резултати.
• Трансфер на добра практика – активно участие в браншовите организации не само като потребители на „готово“, но и като инициатори по отношение на реализирането, подпомагането и участието в пилотни проекти, конкретно трансфер на добра практика
• Търсене на възможности за постигане на синергични ефекти от обединяването на интересите на групи от предприемачи чрез различните познати модели за това като предприемачески мрежи, субконтракторни вериги, съвместни предприятия със западни фирми, формиране на клъстери от свързани производства и др.
• Консултантска помощ – преодоляване на страха и недоверието от ползването на такава помощ, постепенна ориентация и натрупване на опит в тази област с цел формиране на един устойчив модел на управление с използването на външен поглед и специализирана компетентност.
Обобщавайки гореизложеното трябва да се подчертае, че в идните години България се нуждае от следване на комплексна про-експортна политика, за да преодолее проблемите с дефицита в търговския си баланс. Ключова роля в контекста следва да изиграе технологичното обновление на експортните производства и успешното намиране на специфичните български ниши на международния пазар, в които съществена регулативно-насочваща роля се пада на държавата.
Същевременно обаче следва да се помисли и за адекватен на либерализиращата се външнотърговска среда протекционизъм ориентиран към импортно ограничаване и импортно заместване. В първата насока става дума преди всичко за укрепване статута на митниците и за пресичане на контрабандния внос, който по същността си е нелоялно конкурентен и затова антипроизводителен и антиекспортен. Въвеждането на европейските стандарти и на други изисквания към вноса, както и налагането на завишени национални стандарти и изисквания също ще се отрази позитивно върху сдържането на практически безконтролната импортна експанзия на българския пазар. По линия на експортното заместване първостепенна роля се отрежда на привличането на транснационални компании и включването на тукашни производители в респективните транснационални мрежи в качеството на поддоставчици.
Ресурси за българския експорт са налице в индустрията – главно при евентуално включване на съответните предприятия като субдоставчици в транснационаланите мрежи и също като резултат от инвестиционна активност у нас на транснационалните компании. При селскостопанския износ се открива шансът България да възстанови редица от загубените позиции като експортьор на плодове и зеленчуци за пазара на ЕС, както и да заеме свои ниши в силно експандиращия напоследък пазар на биопродукти. Хранително-вкусовата промишленост следва да види своето експортно бъдеще най-вече като част от транснационални производствено-пласментни мрежи.
31
4. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА. СОЦИАЛНООСИГУРИТЕЛНИ СИСТЕМИ
4.1. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
Принципите на предлаганата данъчна политика както за периода 2005–2009, така и с по-голям времеви хоризонт могат да се формулират като:
• Социално справедливо разпределение на данъчно-осигурителната тежест;
• Обвързване на данъчното облагане с реалните потребности на икономиката от предоставяне на публични услуги;
• Адаптиране на данъчната система към изискванията в ЕС, избягване на евентуални сривове в приходната част на бюджета, гарантиране стабилността на финансовите потоци от колективния бюджет;
• Прозрачност, законност, ясни правила при използването на държавните ресурси на централно и местно равнище;
• Строг вътрешен и външен държавен контрол, системно прилагане на независим външен одит на бюджетните системи;
• Използване на данъчната политика за активно въздействие върху поведението на икономическите агенти с оглед насърчаване на инвестициите и реализиране на положителни промени в структурата на производството и потреблението. В частност, в областта на данъчната политика се предвижда общо намаление на данъчната тежест, като целта е преразпределението чрез консолидирания държавен бюджет да бъде от порядъка на 40 % от БВП. По значително намаляване на данъчно осигурителната тежест е възможно след стабилното интегриране на Българи я в ЕС.
Тези цели ще бъдат постигнати по два начина:
• Цялостно еволюционно преструктуриране на данъчната система, насочено към ограничаване на сегашната социално несправедлива ориентация към приходи предимно от косвени данъци.
• Нарастване на събираемостта на данъците, посредством въвеждането на национална информационна система във финансовата област и повишаването ролята на безналичните банкови разплащания.
По конкретно, ще бъде предприето следното:
• След въвеждане на единна електронна информационна система във финансовата област ще бъде диференцирана ставката по ДДС, като се въведат нулеви начисления за хляба, млякото, научната литература, определен вид лекарства и централното отопление;
• Базисната ставка на ДДС през годините ще бъде поетапно намалявана, за да стигне до 17% í 2009 Hr;
• Ще бъде съкратен срокът за възстановяване на ДДС до 30 дена, като в перспектива ще се търси механизъм за незабавно възстановяване на данъчния кредит за фирми с износ, превишаващ 1 милион евро;
• При регламентацията на данъка върху общия доход постепенно ще бъде дадено предимство на облагането при източника, което ще създаде условия за отмяна на годишната данъчна декларация за физическите лица. Това осезателно ще намали бюрократичната загуба на
32 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 време за гражданите и съответно – ударното натоварване на данъчните служби в началото на всяка календарна година. Облагнето при източника допуска и предполага относително намаляване на номиналната тежест на ДОД;
• Данъчните преференции при подоходното облагане на семействата с деца ще облекчат съществено семейните бюджети и ще са насочени приоритетно към подпомагането на образованието на подрастващите и към изграждането и на семейния дом;
• Стратегията при корпоративния данък ще се измести от неефективните номинални намаления, към условно намаляване на реалното корпоративно облагане, þ.e.. ще се въведе преотстъпване на данъка на фирми при реинвестиране на печалбата;
• От началото на 2006 година движението на МПС по републиканската пътна мрежа ще бъде освободено от изискването за заплащане на винетки, а последните ще важат единствено за автомагистралите;
• Пътните такси от типа „тол системи“ ще бъдат въвеждани изключително само за преминаването през новопостроени обекти – магистрали, мостове, тунели, но не и за ползването на вече функциониращата инфрастрактура.
• Ще бъдат взети мерки за недопускане на срив в приходната част на бюджета при влизането на България в ЕС;
• България ще стабилизира националното финансово участие в проектите, финансирани по линията на предприсъединителните и структурните фондове на ЕС с оглед гарантиране на стабилността на приходите за България по линията на колективния бюджет на ЕС;
4.2. РАЗВИТИЕ НА ПЕНСИОННООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА
През следващите години системата за пенсионно осигуряване ще става все по-важен елемент на икономическата и социалната политика. Две са основните причини за това – от една страна конвергенцията на българската икономика към икономиката на ЕС предполага значителен натиск за увеличаване на равнището на доходите, включително и на пенсионните. Á hinn bóginn, демографските прогнози показват, че следва да се очаква увеличаване на броя на пенсионерите при намаляване на дела на хората в активна възраст, които плащат пенсионни осигуровки. Едновременното действие на тези две тенденции, без да бъдат предприети ефективни мерки за тяхното омекотяване, може да доведе до изключително сериозни отрицателни последици. Песимистичният сценарий показва, че при липса на съответната превантивна политика, резултатът в съвсем недалечно бъдеще ще бъде изразен с ниски пенсии и значителни субсидии от републиканския бюджет, което ще бъде за сметка на данъкоплатците. По данни на Американската агенция за международно развитие през 2020 g. средната продължителност на живота в България се очаква да се повиши на 77.58 ár (71.96 години през 1998), а броят на пенсионерите ще се увеличи до 47% Íbúum (35% í 1998 Hr).
Повишаването на реалните пенсии е една от основните цели, която трябва да се постигне в средносрочен период. В момента средната пенсия в България е едва 27% от средната работна заплата. þetta þýðir, че при пенсиониране доходът спада драстично. Може да се предполага, че разликата е още по-голяма, като се има предвид дела на недекларираните трудови доходи. Повишението би могло да се постигне по два начина – чрез увеличаване на разполагаемата сума, която може да се изплати на един пенсионер или чрез осигуряване на алтернативни източници на доходи.
Вторият приоритет на пенсионната политика с хоризонт 2005–2009 е свързан с постепенното намаляване на ставките за задължително пенсионно облагане. Понастоящем тези ставки са едни от най-високите в Европа, което до голяма степен е обяснимо предвид състоянието на икономиката и демографската картина в страната. Необходимо е в средносрочен план ставките
33
по задължителното пенсионно осигуряване да се намалят постепенно, като това стане успоредно с мерки за повишаване на събираемостта и намаляване на дела на недекларираните доходи.
Важно ограничение при промените в пенсионната система е да не бъде нарушавана финансовата стабилност на българската икономика. Това означава да се поддържа строг финансов надзор над дейността на пенсионните дружества, да се създадат механизми, които да ограничат рисковете за осигуряваните лица, както и системния риск в областта на пенсионното осигуряване, да не се застрашава държавния бюджет с прекомерни и с висока степен на несигурност субсидии за първия стълб на пенсионното осигуряване.
Промените в пенсионната система следва да се правят постепенно и при ясно поставени цели. В обществен интерес е да се гарантира нейната стабилност, като промените се съобразяват с реалните възможности и постигнатите резултати. Не следва да се очаква бърз ефект от промените. Пенсионната система е тромав механизъм, при който направените промени дават реално отражение напред във времето.
Много повече са мерките, които в средносрочен и дългосрочен план ще доведат до трайно повишаване на реалните пенсии. На първо място между тях е изграждането на капиталов елемент при първия стълб на пенсионната система, който сега се намира в НОИ. Този елемент може да се създаде както в НОИ, така и извън него, но е задължително да има конкуренция за по-висока доходност при съществуващите инвестиционни ограничения и но-ниски разходи за управлението на неговите активи. Сумата, с която може де се създаде капиталовият елемент на първия стълб на пенсионната система зависи от възприетия начин за неговото финансиране. По принцип възможни източници са фискалният резерв и приватизационният процес.
Друга група от мерки, която може да доведе до повишаване на разпределяните пенсии е свързана с активна политика за удължаване на трудовата активност в предпенсионна възраст. Целта на ЕС, заложена в Лисабонската стратегия е да бъде постигната 50% заетост на населението между 55 og 64 ár. В момента България има 30% заетост на тази част от населението.
Обучението през целия живот не следва да бъде грижа единствено на държавата. То може да се осъществи единствено при активното участие на бизнеса, университетите и другите центрове за професионална квалификация, местните власти. Доколкото обучението през целия живот е изключително подценен проблем в България, наваксването и привеждането в съответствие с политиката на ЕС в тази област предполага да се изготви стратегия, която да ангажира усилията на всички заинтересовани страни.
Най-важният инструмент за повишаване на реалните пенсии и намаляване на разликите в доходите между работещи и пенсионери е спестяването на част от доходите в трудова възраст. Възприетата тристълбова осигурителна система е свързана с особения елемент на задължителното допълнително пенсионно осигуряване – втория стълб. Принципно може да се постави под съмнение съществуването на този хибриден стълб. Един либерален поглед би препоръчал допълнителното пенсионно осигуряване на бъде изцяло доброволно и в това има значителна логика, доколкото всеки сам може да преценява доколко и къде да се осигурява извън задължителния първи стълб. Въпреки това съществуващата тристълбова система е по-добра за българските условия и следва да се запази в дългосрочен план.
Прехвърлянето на вноски от първия към втория стълб, както бе предвидено в бюджета на НОИ за 2005 Hr, означава увеличаване на плащанията от страна на държавата днес, за сметка на увеличаване на спестяванията по личната пенсионна партида. Въпреки по-голямата натовареност на държавните разходи в краткосрочен и средносрочен план, едно такова прехвърляне на вноски от първия към втория стълб следва да бъде подкрепено с оглед посоченото по-горе развитие на пенсионната система в дългосрочен план.
При анализа на влиянието на членството в ЕС върху пенсионната система следва да се отчита и директивата на ЕС, свързана с трансфер на осигурителни права. Нейното прилагане ще става все по-важно, заедно с увеличаването на трудовата мобилност в рамките на съюза. því
Данъчна политика. Социалноосигурителни системи
34 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 в България следва да се изгради капацитет и ресурси за пълноценно участие в европейската система.
4.3. РЕФОРМА НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА
Анализът на показателите за състоянието на общественото здраве в България разкрива прояви на дълбока национална здравна криза. Това дава основания за преосмисляне и целенасочена промяна на здравната политика – приоритети, цели и механизми за реализация на здравната реформа в България.
Бързата и едноактна реформа наруши стабилността, приемствеността и координацията между различните звена и доведе до дестабилизация на здравната система в нейната цялост. Влошените достъпност и качество на медицинска помощ, ниското заплащане на труда, хроничното недофинансиране на системата, непълноценната правна и нормативна регламентация на реформата възбудиха недоволството на пациенти, здравни специалисти и здравни мениджъри.
Социално-либералният подход при решаване на проблемите в здравеопазването поставя акцент върху частната инициатива и личната отговорност, съобразени с обществения интерес. Този подход се реализира чрез:
• Свобода на избора и разширяване на достъпа до качествени здравни услуги.
• Въвеждане на плурализъм във формите на здравно обслужване и собствеността в здравеопазването.
• Поддържане на конкурентна пазарна среда и защита от нелоялна конкуренция.
• Стимулиране на личната инициатива и засилване на личната отговорност за собственото здраве.
• Свобода на движение на пациенти, медицински специалисти, на здравни услуги и стоки.
• Свобода на инвестициите в здравеопазването и свободно движение на парите с пациента.
Анализът на тенденциите в здравния статус на българските граждани и състоянието на здравната система очертава следните главни цели на реформиращото се здравеопазване:
• Преустановяване на негативните тенденции и подобряване на здравното състояние чрез активна промоция и профилактика.
• Национална здравна политика, насочена към повишаване ефективността на здравното обслужване чрез стимулиране на личната инициатива и отговорност.
• Демократизиране на здравната система чрез гарантиране на солидарност в достъпа до здравни услуги и стоки.
• Прилагане на съвременни модели на финансиране на здравеопазването, насочени към ефективна дейност и качествени резултати.
Акценти на реформата на здравноосигурителната система
4.3.1. Здравна промоция и профилактика
• Утвърждаване принципите на универсализма, демокрацията и либерализма в националната здравна политика, адекватни на регионалната стратегия на СЗО – „Здраве за всички през 21 век“;
• На национално и областно ниво да се внедри практика за разработване на програми за здравна промоция и профилактика, обхващащи рисковите групи от населението;
• Децентрализация на дейностите по здравна промоция и профилактика, при което общините да станат център за тяхната реализация;
35
• Разширяване участието на неправителствените организации в здравната промоция и опазване здравето на населението;
• Утвърждаване здравословния начин на живот, насочен към ограничаване на рисковете от тютюнопушене, прекомерната употреба на алкохол, лекарствената и наркотичната зависимости;
• Осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и бит;
• Развитие на междусекторното сътрудничество с оглед участието на останалите сектори от националното стопанство в опазване и укрепване здравето на населението и споделяне на отговорностите за националното здравно развитие.
4.3.2. Подобряване на здравното обслужване
Подобряването на здравното обслужване изисква преди всичко разработване и внедряване на съвременни стандарти за качество и правила за добра медицинска практика в доболничната и болничната помощ. За целта следва да се прецизират нормативно правата и отговорностите на Министерството на здравеопазването, НЗОК и съсловните организации в здравеопазването;
Подобряване ефективността в първичната извънболнична медицинска помощ това може да се постигне чрез:
• Поставяне на основния акцент в здравната реформа върху пациента и неговите потребности;
• Гарантиране на безпрепятствен достъп за всеки гражданин до личния лекар;
• Лимитиране броя на записаните пациенти на един общопрактикуващ лекар с оглед подобряване качеството на извънболничната медицинска помощ;
• Развитие на групови практики от общо практикщуващи лекари за осигуряване на 24-часова неотложна помощ и създаване на условия за квалификация на лекарите в първичната медицинска помощ;
• Предоставяне на право на избор на пациента първичната извънболнична медицинска помощ да се извършва от общопрактикуващи лекари или от групова практика;
• Регламентиране на система за публично-държавен контрол върху дейността на личния лекар. Активно включване на организациите на пациентите в тази дейност;
• Подобряване на координацията със спешната медицинска помощ, специализираната извънболнична и болничната помощ;
• Повишаване културата на работното място и на битовите условия за чакащите пациенти;
• Запазване регулиращата функция на потребителската такса в сегашния минимален размер;
• Усъвършенстване финансирането на системата за първична медицинска помощ на база брой записани пациенти и обем на дейност.
По-нататъшно усъвършенстване системата на специализираната извънболнична медицинска помощ чрез:
• Либерализиране достъпа на пациентите до диагностично-консултативни услуги и до специалист по медицински показания чрез премахване на ограничението в броя на талоните;
• Водещата роля на специалиста да бъде призната и стимулирана с въвеждане на адекватни механизми на заплащане;
• Държавата и общините да поемат отговорност за стоматологичната профилактика и лечението на децата и учениците.
По-нататъшно усъвършенстване системата на болничната медицинска помощ чрез:
• Промяна в статута на университетските, многопрофилните областни болници и специа-лизираните диспансери като търговски дружества чрез промяна в закона за лечебните заведения;
Данъчна политика. Социалноосигурителни системи
36 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Подобряване достъпа на пациентите до всички нива на медицинската помощ чрез разработване на нова Национална здравна карта, отчитаща променените социално-икономически условия;
• Утвърждаване на социално-либерален модел на обществено-частната собственост (public-private mix) върху болничните лечебни заведения на социално-пазарна основа. В съответствие с европейските тенденции това съотношение да бъде 70% публични /държавни и общински/ и 30% частни болници;
• Подобряване на приемствеността между доболничната и болничната помощ при запазване на свободния избор на болнично лечебно заведение;
• Въвеждане на икономически механизми за саморегулация на броя на болниците на общинско равнище и на леглата в тях;
• Целенасочено внедряване на електроно здравеопазване – автоматизирани болнични информационни системи и електронно здравно досие на пациента, както и лична електронна идентификационна здравна карта за всеки гражданин като етапи от внедряването на национална система за електронно здравеопазване, финализиране разработката на интегрирана информационна система за мониторинг и контрол върху дейностите на НЗОК.
4.3.3. Финансиране на здравеопазването
Предвижда се въвеждане на минимален праг за осигурени финансови ресурси за здравеопазването в страната в размер на 5% от БВП през 2006 g. и съобразно развитието на страната към 2009 g. този минимален праг да се установи на 8% от БВП, като по този показател тя се доближи до страните от Европейската общност. Набирането на средства за това увеличение да се осигури от държавния и общинските бюджети, НЗОК, доброволните здравноосигурителни фондове и разходите на отделните домакинства. За периода 2005–2009 г. средствата, заделени от държавния и общинските бюджети и НЗОК да нараснат от 4,3% í 5,8% от БВП, средствата от доброволните здравноосигурителни фондове да достигнат 1,0% от БВП, а относителният дял на средствата, заделени за здравеопазване от отделните домакинства да се задържи и да не превишава нивото за 2004 g. - 1,2% от БВП на страната.
За стимулиране на пазарните механизми в здравеопазването се предвижда още:
• Ограничаване монопола на НЗОК чрез въвеждане на модел на здравно осигуряване, в който пациентът свободно да избира лицензиран здравносоигурителен фонд;
• Усъвършенствуване на системата за отчисляване на задължителните вноски за здравно осигуряване, като тези от работодателя /4.2% към момента/ продължават да се внасят в НОИ, съответно – в НЗОК, а дължимите от здравноосигурените /към момента 1.8%/ – да бъдат насочвани по желание в избран от лицето лицензиран здравноосигурителен фонд. Постепенно следва да се премине към изравняване на вноските от работодателя и работника;
• Въвежда се тристълбов модел на здравно осигуряване, който превръща здравноосигурителните фондове в един от основните източници на здравни услуги за населението чрез:
– Задължително здравно осигуряване, осъществявано чрез НЗОК на базата на пълна солидарност. По този начин всяко здравнооосигурено лице получава здравни услуги и стоки в рамките на основния здравноосигурителен пакет. Тук размерът на осигурителната вноска се определя от дохода на здравноосигуреното лице. Принципът на солидарност позволява всеки гражданин да ползва необходимите му здравни услуги и стоки в съответствие с основния здравноосигурителен пакет, утвърден от НЗОК;
– Задължително допълнително здравно осигуряване на базата на частична солидарност. В този случай всяко здравнооситурено лице се осигурява според доходите си и определена според индивидуалните възможности допълнителна премия, срещу което ползва здравни
37
услуги и стоки над основния здравноосигурителен пакет, надстроен с избрани от лицето допълнителни здравни услуги и/или стоки в рамките на установен лимит.
– Доброволно здравно осигуряване на базата на ограничена солидарност. Тук всеки гражданин самостоятелно определя потребността от необходимите му пакети здравни услуги и стоки и заплаща за тях.
• Финансиран от държавата фонд поема разходите за скъпо лечение и трансплантации до определен лимит по специално разработени програми.
• Равнопоставяне на фондовете за задължително и доброволно здравно осигуряване и преразпределение на финансовите потоци от здравноосигурителните вноски;
4.3.4. Приватизация в здравеопазването
Приватизацията в здравеопазването следва да се осъществи въз основа на актуализирана правна уредба при спазване на следните социално-пазарни принципи:
• Приватизация без запазване предмета на дейност на здравни заведения, невключени в новата Националната здравна карта.
• Преобразуване чрез приватизация на лечебни заведения в съответствие с изискванията на Националната здравна карта.
• Привличане на наши и чужди капитали в изграждането на съвременна мрежа за рехабилитация и лечение.
4.3.5. Правна регулация в здравеопазването
• Хармонизиране на правно-нормативната регулация относно здравето, здравната промоция и профилактика и привеждането є в съответствие с европейските ценности и стандарти;
• Разработване и приемане на Закон за защита правата на пациента;
• Въвеждане на адекватни промени в Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения;
• Либерализиране на правото на сдружаване на лекарите и стоматолозите чрез нормативно регламентиране възможността за създаване на и участие в повече от един професионални съюзи;
4.3.6. Подобряване на организацията и управлението на здравната система
• Разработване на нова Национална и областни здравни карти, съобразно новите социално-икономически условия;
• Създаване на интегрирана национална информационна система за здравеопазването;
• Подобряване на институционалния контрол и изграждане на система за ефективен обществен контрол върху финансирането на здравноосигурителните дейности;
• Борба с корупцията на всички равнища на здравната система и НЗОК;
• Осъществяване на ефективен публичен контрол върху цялостния процес на здравното осигуряване на населението чрез разширяване участието на организациите, изразяващи интересите на пациентите, в управителните органи на здравноосигурителните фондове;
• Установяване на ефективно публично-частно партньорство в здравеопазването за преодоляване на изолираното функциониране на частния сектор, споделящ отговорността за общественото здраве;
• Утвърждаване на организационни технологии за интегрирано участие на всички здравни служби в опазване здравето на населението;
Данъчна политика. Социалноосигурителни системи
38 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Актуализация на нормативната база за контрол върху лекарствопотреблението и лекарствоснабдяването, ценообразуването и организацията на търговете.
4.3.7.Обучение и квалификация
• Внедряване на ефективна система за специализация и продължителна квалификация на медицинския персонал. Въвеждане на нови учебни форми (изнесено обучение, дистанционно обучение, ситуационни игри, регионални семинари);
• Усъвършенстване на учебните програми в медицинската образователна система за осигуряване на здравното обслужване с адекватно подготвени кадри чрез въвеждане европейските стандарти на МИНК (минимално изисквано ниво на компетентност) и на единна система за кредитна оценка;
• Въвеждане на професионалния мениджмънт и маркетинг в здравеопазването за преодоляване на фрагментирането и кампанийното обучение чрез кратковременни курсове по здравен мениджмънт и здравна политика. Внедряване на програми за системно и продължаващо академично обучение по здравен мениджмънт въз основа на държавен стандарт по нива и длъжности. Налагане на нова генерация здравни мениджъри, съчетаващи в себе си логиката на медика с логиката на икономиста.
39
5. ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО
5.1. ОБРАЗОВАНИЕТО – ИНВЕСТИЦИЯ В БЪДЕЩЕТО
България е изправена пред сериозни предизвикателства в процеса на присъединяване към ЕС. В контекста на образованието това означава, че от една от най-бедните страни – кандидат-членки трябва или в ускорени срокове да изгради икономиката и обществото си върху основата на най-новите знания, интелектуални и информационни технологии, или да изпадне в групата на изостаналите и бедни страни на третия свят.
5.1.1. Принципи на предлаганата политика в областта на образованието
• Значителни промени в парадигмата на инвестиции в образованието – от държавни разходи към инвестиции в знанието;
• Високо качество на образованието за всички на всички нива;
• Ранна намеса, за да бъдат подкрепени малките деца и семействата им и да се постави основата за бъдещия им успех – не само в образованието, но и като се подпомага цялостното благополучие на детето чрез по-добри социални услуги;
• Непрекъснати усилия, които да гарантират, че всяко дете излиза от началното училище с основни умения в четенето, писането и математиката и с удоволствие от ученето, благодарение на програми, включващи изкуства, музика, спорт и чужд език;
• Изграждане на средно и по-високо образование, което увеличава избора, развива талантливите, но ангажира и по-зле представящите се и подготвя младите хора за пазара на труда;
• Намаляване на дефицита на умения на възрастните и отваряне на образователната система към нуждите на работещите от нови умения;
• Развиване на висше образование, което предоставя обучение от високо качество, модерни научни изследвания, активно участва в регионалното развитие и е отворено към нуждите на работодателите.
5.1.2. Средно образование
Управление и финансиране на сектора
• Приемане на нов Закон за народната просвета, чрез който да се реформира управлението на образованието като Министерството на образованието възприеме ключова роля на център в модерния смисъл на думата, а на местните власти и училищните ръководства бъдат прехвърлени по-големи правомощия и свързаните с тях по-големи отговорности в управлението на персонала и училищния бюджет;
• Създаване на специална програма за иновативно финансиране на развитието на училищата. Чрез нея системно ще се поощряват инициативи на отделните училища за повишаване качеството на образованието, разширяване на обема от образователни услуги, въвеждане на иновации и др.;
• Увеличение на относителния дял на финансовите средства за образованието в България на минимум 5% от БВП, какъвто е средният показател за ЕС;
• Повишаване на капацитета на образователните институции, местните власти и държавната администрация за планиране и програмиране в областта на образованието и за създаване и
40 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 управление на образователни проекти по Предприсъединителните фондове на ЕС, донорски програми и особено Структурните фондове на ЕС след 2007;
• Оптимизиране на училищната мрежа и механизмите на разпределяне на финансирането;
• Въвеждане на принципа на делегираните бюджети във финансирането на училищата;
• Изграждане на ефективна национална информационна система за контрол върху разходването на публичните средства;
• Засилване на контрола от ползвателите на образователните услуги чрез включване на настоятелствата в публичен орган към всяко училище, чрез който съвместно с общинските власти да се контролира изразходаването на средства от училището и избора на директор;
Обучение и развитието на образователните кадри
• Диференциране на образователните дейности и въвеждане на ефективна система за кариерно развитие, обвързана с мотивиращо нарастване на заплатата;
• Постепенно увеличване на нивата на заплатите в образованието до средни нива от 30% над средната заплата за страната. Обвързване на увеличението с резултатите от труда и повишаване на качеството на образованието;
• Изграждане на мрежа от педагогически центрове, която да включва педагогическите факултети на университетите, неправителствени организации и частни доставчици на образование за учителите и служи като обща инфраструктура за подкрепа както на училищата, така и на отделните учители;
• Обучение на преподавателите относно внедряване на отворени и гъвкави обучителни методи, е-образование, ИКТ, подновяване на учебните планове и работа с мултимедия;
• Обучение на ръководния и административен персонал с цел подготвяне на децентрализация в мениджмънта на образованието и учебните програми.
Инвестиране в нови основни умения
• Определяне на минималните образователни стандарти за цялото население и за качеството на работната сила с участието на Националния съвет по образование и човешки ресурси.
• Развиване на умения, съответстващи на изискванията на пазара на труда и икономиката на знанието: ИКТ-грамотност, социални умения, преприемачески умения, изучаване на чужди езици, както за младежите, така и за някои особено уязвими гупи – хора без квалификация, продължително безработни, възрастни работещи, неработещи жени;
• Създаване на национална система за подбор на особено талантливи деца, изграждане на стимули за тяхното развитие и задържане в България.
Ограничаване на отпадането на деца от образователната система
• Ранна намеса, за да бъдат подкрепени малките деца и семействата им и да се постави основата за бъдещия им успех – не само в образованието, но и като се подпомага цялостното благополучие на детето чрез по-добри социални услуги;
• Създаване на центрове в общините, на принципа „всички услуги на едно гише“, които да съберат на едно, удобно за родителите място, информация и лесен достъп до различните социални, здравни и образователни услуги за деца;
• Обвързване на социалните помощи с посещаемостта на децата в училище;
• Осигуряване на безплатни учебници за учениците до 8 flokkur;
• Гъвкаво предлагане на образователните услуги за застрашените групи – интернати, транспорт до средищните училища, изнесени паралелки;
• Кампании за привличане на родителите, разясняване на ползите от образованието, положителни стимули;
• Въвеждане на всеобхватна система за здравна профилактика на децата и младежите.
41
Високо качество на образователните услуги във всички училища
Постигането на качествено образование и училище от високо качество изисква координирано използване на няколко подхода:
• вътрешно оценяване на училищата въз основа на процедури за оценка на качеството и редовни доклади до всички партньори;
• външно оценяване на принципа на единни, провеждани от държавата, обективно измерими изпити за специализираните гимназии и висшите училища. Тази мярка ще разтовари финасовото и психологическо бреме, тежащо върху кандидатсващите и родителите им, ще изравни възможностите на децата, независимо от финансовото им положение и ще осигури справедлива оценка на качеството на обучението;
• външни независими оценки на различните нива на образованието, съвместими с международните стандарти.
5.1.3. Високо качество на висшето образование
Ефективната политика за високо качесвото на образованието изисква система от три вида мерки включваща: (og) вътрешни оценки на образователните институции, (б) държавен контрол за спазване на изискванията чрез НАОА и (í) независими външни оценки с участието на международни експерти при спазването на следните принципи:
• тясно сътрудничество между държавата, академичната общност и работодателите при създаване на системите за управление и оценка на качеството;
• включването на студентите в процеса на контрол и оценка на качеството с реални възможности за влияние върху развитието;
• рейтингова система на висшите училища;
• осигуряване на информационни ресурси по проблемите на качеството и постоянна методическа подкрепа за комисиите по качеството и за ръководствата на основните академични звена.
• включването на международни експерти за независима външна оценка на качеството;
• международни консултантски комитети при разработването на бакалавърските и магистърски програми.
Финансиране на висшето образование
• Увеличаване на финансирането на сектора със стремеж за достигане на средното ниво от 2% от БВП на страните от ЕС. В по-дългосрочна перспектива достигане до нива от 3% от БВП, каквато е целта в ЕС;
• Кредитиране на студентите с подходящи финансови инструменти, предполагащи диференциран механизъм за погасяване при последващо напускане на страната с цел да се избегне опасността от превръщането на образователната система в евтин донор на висококвалифицирана работна сила за развитите страни;
• Увеличаване на елемента на конкурентност във финансирането при едновременно прилагане на насърчителни мерки за по-добро представяне на неконкурнтните висши училища чрез реорганизация и оптимизиране на мрежата.
Интегриране на висшето образование и научните изследвания
• Дефиниране на научните приоритети и конкурентното им финансиране при постепенно уве-личаване на средствата за научно-изследователска и развойна дейност до 0.8–1% от БВП;
• Укрепване на капацитета на изследователските звена за усвояване на средства от европейските фондове за научни изследвания и приоритетно осигуряване на съфинансирането от българска страна;
Икономика на знанието
42 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Ефективни финансови стимули за инвестиране на бизнеса в научно-приложни изследвания;
• Развиване и поддръжка на износ на образование като се отчитат перспективните сектори на знание и се развиват съвместни учебни програми, международна мобилност на преподаватели и студенти;
• Публикуване на периодични доклади за оценка на приноса на българските научните изледвания в световната наука;
• Национална програма, която да финанасира на конкурентен принцип изграждането на университетски центрове за трансфер на знание и технологии.
Обвързаност на висшето образование с изискванията на пазара на труда. Система заобразование за възрастни през целия живот
• Изграждане на информационна система на национално и регионално ниво за актуалното състояние на пазара на труда, което да позволи информиран избор на кандидатстудентите.
• Реформиране на механизмите за разпределяне на ресурсите и бройките, за да се откликне в по-висока степен на нуждите на пазара, приоритетно субсидиране на броя студенти в областта на техническите и естествените науки, информационните технологии;
• Създаване на ясна и прозрачна система от образователни и професионални квалификационни степени, съвместими със съответните на европейско ниво;
• Изграждане на регионални центрове, включващи висшите училища, бизнеса и местните власти, които да изработват съвместни проекти за развитие на местните човешки ресурси, кариерни центрове, програми за квалификация и иновативно развитие на малките и средни предприятия;
• Участие на представители на бизнеса в ръководството и различните дейности на университетите, във формирането на стратегия по отношение на качеството на образованието и изследванията;
• Създаване на мрежа от центрове за дистанционно обучение в рамките на висшите училища;
• Насърчаване на работодателитe за извършване на обучение на собствения персонал;
• Въвеждане на модулен принцип на обучение, който позволява включване в обучение във всеки един етап от трудовия живот и кариерното развитие.
Развитие на човешките ресурси. Подкрепа за учените и преподавателите.
• Повишавне на заплащането на преподавателския състав в сектора с приоритетно увеличаване на заплатите на младите учени;
• Идентифициране на най-добрите студенти в последната година от обучението им и осигуряване на подкрепа и финансиране на докторантури в престижни чуждестранни университети с ангажимент да се завърнат и преподават от три до пет години в български учебни заведения;
• Осигуряване на достъп до академични интернет бази данни, уеб-базирани ресурси за разработване на учебни програми, сайтове на международни научни организации;
• Дългосрочна програма за подкрепа на университетските библиотеки и интензивната им електронизация;
• Програма за отпускане на стипендии на конкурсен принцип за преподаватели, постигащи високо качество в работата си, за да се елиминира нуждата да допълват доходите си чрез друга заетост;
• Програми за намаляване на натовареността на преподавателите като се стимулира промяна от традиционния стил на обучение с множество лекционни часове към прилагане на модерни, интерактивни методи на преподаване;
43
• Подкрепа за участие на български учени в международните академични мрежи, научни конференции, семинари, летни университети;
• Стимулиране на реформаторските групи в академичните среди като се покрепят инициативи за външно признание на постиженията – награди за високо качество на преподаването и изследванията. По този начин ще се повиши престижа им и възможността им да влияят вътре в университетите;
• Подкрепа за незвисими научни издания, които популяризират академичните ценности и професионалната етика.
5.2. ДИНАМИЧНА НАЦИОНАЛНА ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА
5.2.1. Принципи и подходи
България е изправена пред предизвикателствата на иновативните общества на знанието. От капацитета и бързината, с които българската икономика и българското общество усвоява и внедрява новото познание ще зависи в най-голяма степен и темповете на националния просперитет.
В противовес на пълното пренебрегване на иновативната политика от всички правителства досега, бъдещите управляващи имат уникалния шанс да приоритетизират на държавно ниво следването на качествено нова иновационна политика като необходим и задължителен механизъм за осигуряване конкурентноспособност на българската икономика и икономически, социален и духовен просперитет за всеки български гражданин.
Важни подходи, които следва да се заложат още при стартиране изпълнението на иновационната стратегия са:
• комплексност по отношение мерките за реализация и обхвата;
• последователност на осъществяване;
• реална оценка на състоянието и потенциала за развитие на българската икономика;
• ориентация към прилагането на европейски модели и спазването на европейски принципи на държавно въздействие.
Държавното въздействие за усъвършенстване на общите условия за ускоряване на иновационните процеси би следвало да се насочи към:
5.2.2. Преразглеждане на финансовата рамка на иновационната стратегия на страната
За България достигането на определените като цел от Лисабонската стратегия 3% от БВП до 2010 g. за развитие на научни изследвания и развойна дейност /НИРД/ изглежда твърде амбициозна задача. По-обосновано е да се очаква 15%-но годишно нарастване на средствата НИРД, независимо от нарастването на БВП, в резултат на което за 2009 g. техният относителен дял да достигне 1,25% от БВП. Стремежът е в рамките на тези средства делът на публичните разходи постепенно да остане 1/3 за сметка на увеличаване на бизнес разходите. Наред с това трябва да се създадат условия за:
• ефективно изразходване на европейските структурни фондове и рамкови програми;
• увеличаване на рисковия капитал, който е основен източник на финансиране в ранните идейните фази от осъществяването на изследователските проекти;
• увеличаване на чуждестранните инвестиции в НИРД.
Икономика на знанието
44 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 Необходимо е разпределението на средствата за изследователска и развойна дейност да се основава на следните принципи:
• съобразяване с изведените приоритети за научни изследвания;
• предимствено прилагане на проектния подход за сметка на институционалния подход на финансиране;
• насочване на публичното финансиране към базовите изследвания;
• обвързване на финансирането със система за контрол на получените резултати;
• информиране на обществото за насоките на разпределение на публичните средства с цел получаване на обществено доверие и нагласа за съдействие;
• отчитане специфичните нужди на МСП;
• изработване на ясни критерии и механизми за оценка и избор на проекти, съобразени с постиженията на българската наука и европейските приоритети.
Конкретните насоки, в които следва да се изразходват средства от държавния бюджет, са свързани със следното:
• осигуряване на основната част от средствата, разпределяни чрез Националния иновационен фонд към Министерството на икономиката и фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Тези механизми на финансиране следва постепенно да се използват със значителен приоритет пред прякото институционално финансиране;
• финансиране на изследователска дейност на БАН, Центъра за аграрни науки и учебните заведения, включително за подобряване на тяхната материална база и информационно осигуряване, чрез постепенно преминаване към проектни и пазарно-ориентирани механизми в рамките до 2010 Hr;
• финансиране на проекти за технологично прогнозиране;
• подпомагане изграждането на технологични паркове и клъстери за развитие на иновационни мрежи на отраслов или регионален принцип;
• подпомагане участието на хора с ниски доходи във форми на продължаващо обучение;
• съфинансиране на приложни проекти на МСП, включително свързани с използването на ИКТ и трансфер на технологии;
• стимулиране експортната ориентация на икономически сектори от национален приоритет;
• стимулиране изграждането на регионални центрове по компетентност;
• субсидии за осъществяване на проекти с национална значимост – в областта на отбраната, Heilsa, orka, Infrastructure, sjálfbær þróun;
• ежегодна национално публично-частна инициатива за изследване на националната иновационна система и определяне на основните предизвикателства пред нейното развитие.
5.2.3. Усъвършенстване на правната среда
• Ускоряване на процедурата за регистрация на патенти и търговски марки;
• Популяризиране и стимулиране на фирмите за регистрация на марки и патенти;
• Изработване на нормативна база за високотехнологичните паркове и високотехнологичните дейности;
• Нормативно уреждане на публично-частните партньорства в съответствие с европейските изисквания за публичните договори и концесиите;
• изграждане на информационни звена на регионален принцип самостоятелно или към структурите на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия;
• подпомагане подготовката на консултанти в областта на защитата на обекти на интелектуална собственост;
• подпомагане дейността на Патентно ведомство чрез разширяване възможностите за електронен достъп до предоставяните от него услуги;
45
• увеличаване законовите правомощията на общините по отношение на приоритетни за регионите проекти с цел насърчаване инвестициите на местно ниво;
• създаване на централизиран регистър с описание на пилотни проекти, осъществявани съвместно от публични и частни фирми, и анализи на водещи европейски практики, стандарти и принципи, касаещи публично-частните партньорства.
5.2.4. Промени в данъчно-финансовата сфера
• Средствата, отделяни за НИРД, да се признават за разход и да се приспадат от облагаемата печалба на фирмите;
• Данъчни облекчения за иновации в областта на човешките ресурси, както и при инвестиране на средства за внедряване на Системи за управление на качеството, околната среда, безопасните и здравословни условия на труд, безопасното производство на хранителни продукти, както и за продуктова спецификация и внедряване на Добри производствени и други практики.
• Ускорена амортизация на високотехнологични активи;
• Законодателно уреждане на рисковото инвестиране в малки и средни предприятия.
• въвеждане на нулеви ставки на данък върху печалбата при нейното реинвестиране;
• намаляване на осигурителната тежест;
• намаляване на държавните такси, събирани от Патентно ведомство
• либерализиране на имиграционния режим и повишаване гъвкавостта на пазара на труда, особено при наемане на чужди висококвалифицирани специалисти.
5.2.5. Мерки на външнотърговската политика
• съдействие за координирано и съгласувано, публично-частно представяне на български производители зад граница;
• насърчаване на производството и увеличаването на дела на високотехнологични продукти в рамките на общия износ, който понастоящем е на незадоволителното равнище от едва 2%;
• намаляване на вносните мита на дълготрайни материални активи, използвани за осъществяване на научноизследователска и развойна дейност;
• данъчни облекчения при продажба на патенти или лицензи на чужди фирми.
5.2.6. Мерки в образователната система /развити са детайлно в частта за обра-зование/
• определяне на минималните образователни стандарти;
• ускорена компютъризация на българските училища;
• осигуряване на безплатен високоскоростен Интернет във всички български висши учебни заведения и академични центрове;
• Свързване на университетите в обща информационна научно-изследователска мрежа;
• Система за подкрепа на базови (фундаментални) изследвания;
• Специализирана система за техническо и професионалното обучение;
• Интензификация на международните връзки на академичните среди, отделните експерти и бизнеса като ключов компонент на мрежите, чрез които информацията се канализира.
5.2.7. Приоритетно развитие на ИКТ-сектора /темата е развита детайлно в част-та за Информационно общество/
• Насърчаване конкуренцията в ИКТ-сектора;
Икономика на знанието
46 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Развитие на електронно управление (e-government) на държавно, общинско и фирмено ниво;
• Предоставяне на възможността на ниска цена да бъде осигурен достъп (и популяризиране на тази възможност) до обществени бази данни както в България, така и по целия свят.
На държавно и фирмено ниво следва да се поощрява развитието на корпоративна култура и мениджърски умения и подход сред висшия и средния корпоративен менджмънт и особено сред специалистите в областта на високите технологии (организационно иновиране; иновации в човешки ресурси);
Следва да се обединят двата национални органа, отговорни за провеждането на научната и технологичната политика на държавно ниво в Съвет за научна и технологична политика. С оглед ключовото значение за националната икономика ръководството на този орган следва да бъде възложено на ръководителите на изпълнителната власт – министър-председател или заместник министър-председател.
Държавното въздействие върху иновационните процеси следва да се насочи и към трансферните фактори, които съдействат за ускоряване динамиката на взаимодействията в иновационните мрежи. Това ще стане чрез:
• привличането на производствени единици или лаборатории и развойнои центрове на големи мултинационални компании, както и чрез съхраняване на наличния човешки научно-изследователски потенциал;
• Поощряване на мобилността на експерти в областта на технологиите пряко засяга скоростта на разпространение на новите технологии;
• Улесняване достъпа до публичната изследователска и развойна дейност;
• Създаването на компании чрез отделяне от съществуващите или от публични научно-изсле-дователски и развойни институции, което обикновено включва трансфер на индивиди с опит и често води до комерсиализиране на новите технологични решения в обществения сектор;
• подкрепа при създаването на посреднически организации и центрове по компетентност на регионален принцип, предоставящи консултантски услуги по реализацията на иновационни проекти; техническа помощ; информационно осигуряване; търсене на финансиране;
• изграждане на мрежа от технологични паркове и инкубатори в места с концентрация на подходя-ща комуникационна и транспортна инфраструктура и човешки ресурс, насочени към създаването на малки технологични фирми и реализацията на специфични иновационни проекти.
5.3. ИНСТИТУЦИИ И ПАЗАРНА СРЕДА
Провеждането на успешна икономическа политика изисква ефективно функциониране на държавните институции както с оглед адекватното обслужаване на гражданския оборот, така и с оглед защитата на частната и публичната собственост. Завършването на административната реформа в страната и изграждането на функциониращи институции на пазарната икономика постави на дневен ред нови предизвикателства пред държавното управление, свързани преди всичко с неговата ефективност и модернизация.
5.3.1. Електронно правителство
Стратегически приоритет пред управлението на страната за периода 2005–2009 се очертава цялостното изграждане на електронно правителство. Едноименната правителствена стратегия, приета през 2002 Hr, макар и правилно структурирана в съответствие с европейските приоритети и изисквания, не бе изпълнена. 20-те индикативни административни услуги, които администрацията трябваше
47
да предостави на граждание и бизнеса са все още в процес на разработване. Много по-голямо е изоставането в изграждането на информационно-управленски системи в държавната администрация, базирани на унифицирани правила. Именно в тази област следва да се съсредоточат усилията и да се ускори изграждането на единна информационно-комуникационна среда на администрацията, която да обхваща държавната и общинската администрация и съдебната власт. Изграждането на електронно правителство, освен функцията си на фундамент и акселератор на управленските информационни потоци, ще бъде и ефективна предпоставка за намаляване на корупционния натиск. Основен принцип при неговото изграждане следва да бъде надплатформеността /възможноста за работа с него на различни операционни системи и софтуерни приложения/
Следва да се преодолеят и други основни слабости на стратегията – неинтегрираността с другите стратегии в ИТ-сектора /стратегия за развитие на информационното общество; стратегия за развитие на телекомуникационния пазар; стратегия за конкурентноспособност на българската ИТ-индустрия на световните пазари и др./ и липсата на централизиран орган, който да поеме координацията по изграждането на електронно правителство и да наложи единни нормативни и технологични стандарти за всички държавни органи. Ето защо се предлага създаването на Министерство на информационните и комуникационните технологии, което да обедини всички държавни структури, свързани с развитието на информационното общество в България.
5.3.2. Съдебна система
България с право е критикувана от своите европейски партньори за неефективността на своята съдебна система. Не е пресилено да се каже, че институционалните и законодателните мерки, насочени към реформа на съдебната система, през отминалите четири години се оказаха или неуспешни, или крайно недостатъчни.
Институционалните промени в съдебната система следва да обхванат:
• Поставяне на прокуратурата под пряк обществен контрол –прокурорските и следствените органи следва да станат част от изпълнителната власт;
• Ясно законодателно разграничаване функциите между Висшия съдебен съвет и Министерство на правосъдието;
• Въвеждане на специализирани административни съдилища;
• Въвеждане на специализирани трудови съдилища;
• Въвеждане частни съдия-изпълнители, които ще функционират алтернативно заедно с държавните;
В областта на съдопроизводството следва да се приемат следните нови законодателни актове, отговарящи на новите потребности на пазарните отношения и с оглед по-ефективното спазване на обществения ред и правата на гражданите
• Нов наказателно-процесуален кодекс;
• Нов наказателен кодекс;
• Рационализиране на гражданския-процесуален кодекс и преминаване предимно към двуинстанционно производство по граждански и търговски дела;
• Нов административно-процесуален кодекс, в който водещ принцип също е двуинстанционното производство за разглеждане на административни дела.
5.3.3. Оптимизиране на финансовото посредничество
Банков сектор
Особено значение на този етап придобива гарантирането на свободния достъп до пазара, лоялната конкуренция, защитата на спестителите срещу неразумното поемане на
Икономика на знанието
48 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 риск от страна на финансовите посредници. ennfremur, след практическото привършване на банковата приватизация и засилването на позициите на чуждестранните финансови институции на българския пазар, равнопоставения достъп до банковите кредити и защитата на интересите на кредитополучателите като цяло, следва да заемат централно място в държавната политика.
В дългосрочен план България има нужда от поне две големи български частни банки, способни да подкрепят ефективно българският частен сектор както в страната, така и на международните пазари.
През последните годни банковият сектор се превърна от ограничител в един от моторите на икономическия растеж. Политиката на правителството и БНБ следва да се насочи към оптимизиране на риска и подпомагане насочването на кредитните ресурси към държавните приоритети, чрез механизмите на Насърчителната банка, държавните гаранции и др. Правителството не бива да се ангажира с действия, насочени към намаляване темповете на нарастване на кредита, освен в случай на прегряване на икономиката.
Очакваното развитие на българската икономика през следващите няколко години, включително членството в ЕС ще поставят нови предизвикателства и изисквания пред политиката на банкова регулация. Ето някои от основните от тях:
• Ръстът на кредитите действително следва да бъде контролиран, но в рамките на поддържането на високото качество на банковите портфейли. Това обаче няма да стане чрез механични ограничения, а чрез политика, която е по-близка до оценката на индивидуалния риск на всяка банкова институция;
• Проблемите с дефицита на текущата сметка на платежния баланс трябва да се решават трайно – не чрез ограничаване на кредитите, а чрез на насърчаване на износа;
• Необходимо е да се доразвие цялостната институционална система за финансов надзор, доколкото към момента има редица примери за отклонение и заобикаляне на надзорните институции /лизингови схеми, заложни къщи, плащания, потребителски кредитни карти и др./;
• С оглед приемането на единния банков лиценз в ЕС особено внимание следва да се обърне на бъдещето на малките български банки.
Капиталов пазар
В контекста на присъединяването към Европейския съюз за българския капиталов пазар ще бъде важно не само съобразяване с общото европейско законодателство в областта, но и с други институционални или пък чисто пазарни тенденции, които са налице вътре в съюза – напр. интеграцията на капиталовите пазари.
Имайки в предвид вътрешните предизвикателства за българския фондов пазар /намаляващо значение на приватизацията през фондовата борса; временен характер на вторичната търговия с непарични платежни средства; растяща конкуренция от други канали на финансовото посредничество и от страна на чуждестранните пазари на ценни книжа; недостатъчна популярност на българския капиталов пазар сред местните инвеститори и емитенти и др./ може да очертаем действията, които следва да се предприемат за усъвършенстване на българския капиталов пазар:
• Укрепване на организирания капиталов пазар в лицето на БФБ чрез нови продукти и услуги (td. дериватен пазар или поемане на определен сегмент от българския паричен пазар);
• Откриване на подходящи потенциални нови емитенти.;
• Привличане като емитенти специално на МСП;
• Допълнителни промени в нормативната уредба с цел стимулиране на интереса на инвеститори и емитенти;
• Форми на регионално сътрудничество или обединение;
• Установяване на стратегическо партньорство с пазар(og) от ЕС.
49
Във всички случаи по отношение на капиталовия пазар към настоящия момент е необходимо да бъдат осъзнати два важни извода:
• Настоящият период на относителен подем на пазара в действителност предлага една от последните възможности за планиране и прилагане на мерки от стратегически характер за бъдещето на капиталовия пазар (в частност на борсовата търговия);
• Приключването на приватизационните процеси и фактът на вече изградени институционална и нормативна среда трябва да намалят очакванията към държавата и към държавните институции и да съсредоточат повече усилията на участниците на пазара.
България следва да продължи по пътя, маркиран от евроинтеграционните перспективи и предполагащ изграждането на единен финансов надзор върху целия финансов сектор без изключения. Наред с това, не трябва да се забравя, че финансовият надзор, както той се практикува в момента, е неефективен, скъп и в много отношения спъващ развитието на капиталовия и кредитния пазар.
Административния щат на надзора е силно раздут, в сравнение с реалните обеми на операциите, и поддържането му е изключително скъпо. Това прави трансакционните разходи в областта на финансите високи, а българските финансови посредници неефективни. Тези недостатъци следва да бъдат отстранени.
5.3.4. Институционални промени в подкрепа на „пазара“
• Регистърна реформа, която да се основава на следните принципи: централизиране на множеството водени регистри и съсродоточаването им в регистърни центрове; преобразуване на хартиените регистри в електронни; прехвърляне на правомощията по водене на регистри от съдилищата на административни органи. Единният и централизиран регистърен център следва да бъде в структурите на изпълнителната власт и може да обедини: централен регистър на юридическите лица на частното и публичното право, централен имотен регистър и централен регистър на особените залози. Елекронният формат на изграждане на единния регистър ще даде възможност за тясна връзка с други държавни регистри – данъчен, на МПС, ЕСГРАОН, други.
• Активизиране дейността на Комисията за защита на конкуренцията с оглед либерализацията на отделните пазари /стационарни и мобилни комуникации; електроразпределение; водоснабдителни услуги; топлофикация и др./ и защитата правата на българските граждани /потребителите/;
• Силовите групировки и паразитните посредници, спекулиращи с нелоялната конкуренция, следва да се елиминират най-напред от пазара на някои хранителни продукти. За целта държавата следва да насърчи развитието на търговско-потребителските кооперации;
• Преструктуриране и оптимизиране дейността на държавната администрация. Основните принципи, върху които следва да се изгражда дейността на централните и местните власти следва да бъдат: утвърждаване на независимия, политически неутрален статут на държавния служител, въвеждане на електронно правителство/управление, висок образователен ценз, перманентно повишване на квалификацията, повишаване на административния капацитет за участието на нашата страна в структурните програми и фондове на ЕС;
• Широко прилагане на принципа „едно гише“ при административното обслужване на гражданите и фирмите;
• Намаляване на регистрационните и лицензионните режими;
• Активно сътрудничество с организациите на гражданското общество, засилване ролята на саморегулирането чрез структурите на бизнеса, потребителите и профсъюзите, укрепване ролята на тристранния диалог и рамковите колективни трудови договори;
• Подобряване на финансовия контрол и управлението на финансовите ресурси чрез: въвеждане на електронно управление; засилване на външния финансов контрол по линия на Сметната палата; оптимизиране използването на средствата, предоставени от ЕС чрез
Икономика на знанието
50 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 внасянето на промени в съдържателната и институционална рамка в управлението на Националния план за развитие / НПР/;
• Подготовка на бизнеса за изпълнение на поетите ангажименти към ЕС – в най-кратки срокове следва да се изработи програма, чиято основна цел да бъде цялостното информиране на бизнеса и гражданите за договорените ангажименти, сроковете за тяхното изпълнение, евентуалните заплахи и т.н.;
• Съчетаване на местното самоуправление и самоинициатива с националното и регионалното планиране в контекста на изискванията на ЕС;
• Прилагане на принципите на „доброто управление“ /good governance/, залегнали в работата на повечето европейски институции – визия за бъдещето, консенсусна ориентация, равнопоставеност и социален диалог, социална ангажираност; ефективност; върховенство на закона; граждански контрол, отчетност и прозрачност; съгласуваност, предвидимост, способност за навременни действия, ефективно противопоставяне на корупцията
5.3.5. Приватизация и корпоративна структура
Приватизацията следва да се разглежда не като самоцел, а като инструмент на икономическата политика.
Стратегията на приватизация по отношение отделните предприятия и сектори на икономиката следва да бъде подчинена на следните задачи: запазване и създаване на нови работни места, повишаване квалификацията на заетите, технологичното обновление на производството, разширяване на пазарното присъствие, както и формирането на жизнеспособен национален капитал.
Приватизацията не може да бъде ускорявана произволно, както и не може да бъде сведена до една единствена форма или един тесен кръг участници.
Все пак, отчитайки международния опит, може да се предложи в бъдеще приватизацията да се извършва при спазването на два основни принципа.
First, прехвърляне на всички по-значителни държавни активи и дялове на Агенцията за приватизация, както и продажбата на материални активи;
annað, ориентиране на приватизацията основно към продажби на българската фондова борса, а в перспектива и на международните капиталови пазари;
Чуждите инвестиции са източник за привличане на ресурси, технологично обновление, по-вишаване на конкурентноспособността, разширяване на износа и подобряване на платежния баланс.
Стратегията в областта на чуждите инвестиции не бива да се свежда изключително до привати-зацията, още повече, че последната у нас вече изчерпва своите възможности. От тук нататък приоритетно следва да стане привличането на инвестиции „на зелено“. Държавата следва да стимулира изграждането на нови производствени мощности с чуждестранно участие в областта на високите технологии.
България трябва да си постави като национална задача привличането на поне един стратегически чуждестранен инвеститор в такива отрасли с висока норма на добавена стойност, като автомобилостроене и електроника.
Благоприятен ефект върху икономиката ще има привличането на инвестиции за модернизация на инфраструктурата на страната (летища, автостради, телекомуникации, енергетика, градски транспорт).
На държавно ниво следва да се разработи стратегия за насочване на български инвестиции извън страната, особено в балканския регион.
Специално внимание заслужава развитието на сектора на малки и средни предприятия, особено на предприятията с експортна насоченост.
Búlgaría, както беше отбелязано, не може да намери достойно място в съвременния свят без собствени големи транснационални корпорации. Те могат да възникнат само на основата на съществуващите финансови, организационни, производствени, технологични и човешки ресурси. Държавата, която все още контролира значителна част от този потенциал ще играе решаваща роля
51
при възникването и еволюцията на корпоративните структури. Държавата, съвместно с деловите среди, следва да формира стратегия за икономическа експанзия и изграждане на български корпорации, способни да оперират извън страната. Тази стратегия следва да се базира на развитието на капиталовия пазар и възпитанието на държавноотговорен управленски и мениджърски елит. Нашата страна разполага с реални възможности да изгради такива структури в енергетиката, телекомуникациите, банково-финансовата сфера, хранително вкусовата, машиностроителната и военната промишленост.
В момента България не разполага с нито една голяма компания във високотехнологичната сфера, както и с нито една голяма българска частна банка, което на фона на координираните държавни стратегии за външна експанзия на страните от ЕС ни поставя в изключително неблагоприятно положение.
Изискването на ЕС за наличието на конкурентно производство и способност на българските производители да издържат на конкурентния натиск в общността е неизпълнимо без формирането на жизнеспособни и достатъчно мощни във финансово и технолигично отношение национални компании. Тези компании ще станат гръбнака върху който ще се формира един бъдещ жизнеспособен дребен и среден сектор.
5.4. ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО – СТРАТЕГИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ
В началото на ХХI век модерните общества са изправени пред един нов феномен – знанието. Систематизираното и кодифицирано знание се превръща в основен двигател на икономическото развитие. Икономиката на знанието идва да замени традиционните представи, че трудът и капиталът са основните фактори за икономически растеж. Създаването и разпространението на знание, от своя страна, са в пряка зависимост от информационните ресурси, до които едно общество има достъп, както и от степента на тяхното оползотворяване. Падането на физическите бариери пред разпространението на информацията и все по-глобализиращия се свят придават вече и качествено нови характеристики на пост-индустриалните общества – те се превръщат в информационни общества, в общества с качествено нова структура и организация, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без национални, географски, политически или други ограничения.
Идеята за Информационното общество в много по-голяма степен отговаря и на социалните изисквания на съвременното солидарно общество – отваря вратите на познанието за всички граждани и увеличава значително шансовете за професионална и духовна реализация на индивида. Информационното общество е шанс за широки социални слоеве за намирането на условия за по-добър труд, по-добро образование, по-добра среда за общуване; по-голяма свобода на придвижването. Информационното общество е шанс за предприемачите. Информационното общество е по-голям шанс за всички, а не само за определени групи.
Приоритетни политики
5.4.1. Достъпни комуникации за всички български граждани
• Ускорена либерализация на пазара на фиксирани телефонни услуги;
• Активна политика на държавните органи (КЗК, КРС) за понижаване на цените на мобилните телефонни услуги и недопускане на олигополно поведение на участниците в пазара, както и ефикасна защита на други права на потребителите;
• Предоставяне на лицензи от страна на държавата на мобилни оператори от 3-о поколение при условия, съвместими с изискванията за либерализация и недопускане на олигополно положение на отделни компании на пазара;
• Въвеждане на единни стандартизационни правила в сектора.
Икономика на знанието
52 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 5.4.2. Осигуряване на свободен достъп до Интернет
Осигуряването на свободоен достъп до Интернет се разглежда през призмата на конституционно-гарантираното право на всеки български гражданини да „...да търси, получава и разпространява информация“.
• Ускорена компютъризация на системата на средно образование със средства от държавния бюджет и придобиване на умения за работа с основни програми и Интернет;
• Данъчни преференции за закупуване на домашен компютър;
• Приемане на национална план-програма за високоскоростен Интернет-достъп и осигуряване на безплатен високоскоростен Интернет-достъп на обществени места във всички градове (държавни учреждения, библиотеки, висши училища, skólum, читалища, Интернет-киоски на летища, пристанища, гари и др.);
• Осигуряване на Интернет в селата, където има повече младежи;
• Осигуряване на достъп на ниски цени до масиви бази данни на държавни обществени институции – Народна библиотека, научно-технически библиотеки, БНТ, БНР и др.;
• Държавата следва да отдели специално внимание на преодоляване на езиковата бариера (използ-ване на кирилизиран софтуер; изучаване на чужди езици като задължителен предмет и др.)
5.4.3. Ускорено изграждане на електронно правителство
• Изграждане на електронното правителство на основата на операционни системи, базирани на отворен код;
• Надплатформеност – възможност за работа цс него на различни операционни системи и софтуерни приложения;
• Довършване на оптичната система, свързваща държавната администрация до края на 2006;
• До края на 2005 да бъде проведен конкурс на базата на Закона за обществените поръчки за интегриране на съществуващите информационни и комуникационни системи в държавната администрация;
• На базата на единна информационна среда и стандарти изграждане на интегрирана информационно-комуникационна система на държавната администрация;
• До края на 2005 g. завършване изграждането на 1-я етап на Еелектронно правителство на България и предоставяне на всичките 20 индикативни електронни публични услуги за гражданите и бизнеса;
• Създаване на единни нормативни правила за получаване, изпращане, събиране, съхранение, обработване и архивиране на информация в цифров вид във всички звена на държавната администрация.
5.4.4. Въвеждане на електронно здравеопазване (e-health)
Електронното здравеопазване има две основни цели, които обуславят и нуждата от неговото въвеждане. Първата цел е снижаването на разходите за здравеопазването – като се подобри планирането, отчетността и се увеличи контрола при заплащане на дейностите на заетите в здравния сектор. Втората основна цел е да се подобри качеството на оказваните услуги – това се постига като се увеличава информацията, с която разполагат специалистите (повишава се ефективността им на работа) и пациентите (за целите на здравната профилактика).
Основни приоритети на Плана за действие в областта на електронното здравеопазване:
• разработване на електронни здравни карти
• предоставяне на онлайн здравни услуги
• изграждане на европейски информационни мрежи в областта на здравеопазването.
53
Електронното здравеопазване може да бъде изградено единствено на базата на единна стратегия състояща се от:
• бизнес модел;
• правно-нормативна уредба; og
• рамка от Информационни Технологии (ИТ).
Основните участници и техните функции в модела на здравната система, които ще ползват електронно здравеопазване:
• правителство;
• здравно осигурителните фондове (ЗОФ);
• доставчиците на здравни услуги;
• доставчици на медицински и фармацевтични материали;
• нови участници – свързани по един или друг начин с новата конюнктура на пазара на здравни услуги.
Пътят за изграждане на съвременно електронно здравеопазване преминава през последователност от процеси (проекти) – като водещ следва да бъде принципът „interoperability“ /вътрешна съвместимост, постигана чрез последователно изграждане/:
• Изготвяне на цялостна стратегия за електронно здравеопазване в България;
• Изграждане на информационна система на изпълнителите на медицинска помощ;
• Изграждане на информационна система на НЗОК, частни ЗОФ;
• Изграждане на информационна система на Министерство на здравеопазването и Data Warehouse, обобщаващ и обработващ постъпилите данни от всички изброени по-горе нива на системата;
• Изграждане на комуникационна система – обединяваща информационните системи на всички участници в сектор „Здравеопазване“;
• Въвеждане на електронни карти в здравеопазването;
• Изграждане на център за събиране и съхраняване на здравна информация (електронно здравно досие);
• Изграждане на портали за достъп до различните информационни системи и междинни центрове;
• Обучение на заетите в здравния сектор.
5.4.5. Условия за развитие на електронната търговия
• Приемане на закон за електронната търговия и цялостно въвеждане в националното законодателство на европейските директиви за електронна търговия;
• Приемане на закон за електронните платежни средства и платежни системи;
• Данъчни преференции за електронната търговия;
• Универсалният електронен подпис – на символична цена;
• Държавата следва да обърне специално внимание на защитата на личните данни на българските граждани;
• Активна защита на правата на потребителите при електронни правоотношения и защита на правата на интелектуална и индустриална собственост от страна на българската държава, адаптиране и по-нататъшно усъвършенстване на нормативната уредба.
5.4.6. Софтуерната индустрия – държавен приоритет
Предлага се създаването на план-програма или стратегия за насърчаване на експортно ориентирана софтуерна индустрия. Основни нейни фундаменти могат да бъдат:
Икономика на знанието
54 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Развиването на наличния и създаване на нов, добре подготвен човешки капитал – образователната система следва да подготви по 4–5 хиляди специалисти средногодишно в следващите четири години;
• Ключова роля в създаването на този експертен потенциал следва да имат публично-частните партньорства между държавата, университетите и частния бизнес. В тази връзка се предлага въвеждането на система от стипендии и кредити, които ще се изплащат при облекчени условия, ако студентите останат да работят в България;
• Увеличаването на капацитета на българския софтуерен бранш, освен с подготовката на тези специалисти, може да бъде постигнато и чрез подпомагане сертифицирането за качество – напр. поемане на 50% от разходите за сертифициране на работещите към момента 250–300 фирми от държавата.;
• Създаване на гаранционен експортен фонд за софтуерната индустрия;
• Информационните системи на държавната администрация в много по-голяма (даже пре-обладаваща) степен следва да са разработват и да зависят от български софтуерни компании. Това би решило в много по-голяма степен кардинално и друг наболял проблем – създаване на вътрешен пазар за българската софтуерна индустрия;
• Приемане на закон за високотехнологичните паркове и дейности;
• Създаване на публично-частни партньорства (инвестиционни фондове) за привличане на рисков капитал в софтуерната индустрия;
• Разработване на правила и механизми, насочени към поддържане на определено качество на произведения софтуер с оглед дългосрочното създаване на добър имидж на българската софтуерна индустрия;
• Държавата може да окаже съществена помощ и при: маркетингови проучвания и анализ на пазарите; създаване на национален „софтуерен“ имидж на страната; брандинг; промотиране на специални програми във висшите училища и др.
55
6. ПОЛИТИКА В ОТДЕЛНИ ОТРАСЛИ
6.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
От началото на икономическите промени през 1991 g. досега се извърши радикална структурна трансформация на икономиката, характеризираща се това, че основният капитал не се възпроизвежда напълно или се възпроизвежда в други сектори. Изтичането на капитал засяга основно добива на енергоносители и суровини, машиностроенето и електрониката, селското стопанство, производството на електроенергия.
Кожарската, обувната, текстилната и конфекционната промишленост са практически в нулево положение. Капиталът се насочва към услугите, хранително-вкусова промишленост, транспорта и нефтохимията.
Ástæðurnar eru mismunandi. До неотдавна относително ниските енергийни цени способстваха за декапитализация на енергийния сектор за сметка на фактическо субсидиране на металургията и химията.
Наблюдаваше се повсеместно насочване на свободния капитал към сектора на услугите – финанси (Ásamt. здравно и пенсионно осигуряване), verslun, туризъм и телекомуникации, вследствие изменената структура на търсенето. В някои случаи, например в текстилната и конфекционната промишленост, селското стопанство и др., основният фактор за декапитализацията бе нелоялната външна конкуренция. Тези процеси се извършват паралелно с преструктуриране на собствеността.
Постепенно обаче, това първоначално преразпределение на капитала и механизмите за контрол върху икономиката завършва, като акцентът трябва да се премести върху трансфера на нови технологии, конкурентноспособността и намирането на достъп до външни пазари за реализация.
Задачата на държавната политика на този етап на преструктурирането на икономиката е както да ограничи нелоялната външна конкуренция и да защити местното производство, така и да насърчи създаването на нови работни места в отраслите с висока норма на добавена стойност, като ограничи използването на монополните позиции в ущърб на обществото и да подкрепи създаването на конкурентноспособни национални производители. Принципно нови възможности за структурната политика се създават и от по-ясно очертаващите се перспективи за евроинтеграция. Това засяга особено инфраструктурата, селското стопанство, регионалното развитие, науката и образованието.
6.2. ЗАКРИЛА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Защитната политика следва да се ориентира към следните производства текстил, конфекция, обувки, тъй като страната реализира ежегодно 400–500 милиона дефицит в търговията с тези изделия.
Българската икономика определено е жертва на открит дъмпинг, добре организирана контрабанда, както и на системно нарушаване интересите на българските потребители чрез внос на изделия не отговарящи на никакви изисквания за качество и безопасност. Тези констатации засягат и значителна част от вноса на потребителска техника.
Политика в отделни отрасли
56 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 В случая стратегията на България, наред с антидъмпинговите процедури, временните количествени ограничения и други мерки на митническата политика, може да използва широко опита на ЕС, прилагащ високите стандарти, техническите и здравно-екологични изисквания като инструмент за защита на вътрешния пазар. Критериите, на които следва да отговарят българските износители за ЕС трябва да станат абсолютно задължителни при вноса, а впоследствие и производството за вътрешния пазар.
Паралелно с това плановете и програмите за икономическо развитие, както и регионалните икономически програми, следва да бъдат ориентирани към подкрепа на местното производство и създаването на нови работни места. Държавните поръчки също следва да се обърнат към местните производители.
Програмите за преквалификация следва приоритетно да подготвят специалисти за подпомаганите от държавата отрасли и сектори. Насърчаването на износа и приватизационния процес следва да подпомагат формирането на конкурентни национални корпоративни структури, а фискалната политика да насърчава натрупването на производителен капитал.
6.3. ТУРИЗЪМ
При провеждането на обмислена държавна политика, туризмът може да изиграе ролята на важен мултипликатор на икономическото развитие.
Ако дългосрочно се сбъдне оптимистичната прогноза за петкратно увеличаване на туристите у нас (до близо 11 milljónir. за година), то това би означавало допълнителен ръст на БВП от 1,4% годишно.
По линията на междуотрасловите връзки въпросното развитие ще се отрази най-благоприятно върху селското стопанство, търговията, транспорта, телекомуникациите и финансовите услуги.
За осъществяване на въпросния сценарий държавата следва да подпомогне териториалното разсредоточаване на туристическите услуги, като насърчи на първо място изграждането на пътната инфраструктура, телекомуникациите, информационното обслужване и не на последно място мерките по сигурността.
Освен това държавата следва да насърчи ангажирането на българския бизнес в балнеолечебен, исторически, археологически, музеен, научен, селски и планински туризъм.
Следва да се стимулира развитието на индивидуалния туризъм, основната предпоставка за който е сигурността по пътищата и наличието пътеуказатели и друга задължителна за правилната ориентация пътна маркировка.
ennfremur, с оглед използване пълния капацитет на пазара и привличането на платежоспособни туристи, следва да се подобри визовия режим с Русия и останалите страни от ОНД.
6.4. СЕЛСКО СТОПАНСТВО
В областта на селското стопанство България следва да провежда политика, която да облекчи адаптирането на аграрното производство към бъдещото членство в ЕС, включително стратегия за икономически ефективно коопериране, комасация и уедряване.
Това означава също стратегия в областта на регулирането на цените и субсидиране на производството и износа, които да се ориентират към практиката в Европейския съюз. Правителството следва да доразвие вече съществуващия опит за кредитиране на земеделските производители при закупуване на българска селскостопанска техника.
57
Уедряването на собствеността на земята, подкрепата на дългосрочната арендна практика и кооперирането следва да способстват за формирането на мащабно конкурентноспособно земеделие. С оглед избягване на спекула, враждебно изкупуване и прекомерна концентрация на собствеността, България следва да договори при влизането си в Европейския съюз преходен период (до 2015–2017 г.) за отваряне пазара на земеделска земя за гражданите на ЕС, като се гарантират стратегическите интереси на България.
Селското стопанство се отнася към отраслите, които в най-голяма степен поглъщат финансовите ресурси на Европейската общност и са предмет на сериозни разногласия както между страните-членки на ЕС, така и между тях и новоприетите държави от Централна Европа. Трябва да се отчита, че при евентуалното ни приемане през 2007 g. България няма да получава пълния размер на субсидиите в ЕС, като освен това самата единна селскостопанска политика ще претърпи изменения.
Централният проблем пред страната е в това, че органите за държавен контрол и субсидиране на селското стопанство не са изградени. Липсват институции, които да се занимават с регулиране на цените и интервенция на пазарите, които да отговарят на аналозите в ЕС. Не е изградена и интегрирана система за отчет и контрол, която да съдържа необходимата информация с оглед финансиране на земеделските производители.
Тези сериозни организационни слабости не позволяват и използването на ресурсите по програмата САПАРД. Прекомерния акцент на усилията в областта на реституцията на поземлената собственост и либерализацията на вноса на селскостопански продукти за съжаление отклони усилията на държавата от основната є задача – насърчаване и подкрепа на селскостопанското производство и риболова.
Организационно-финансовата неподготвеност за единната селскостопанска политика очевидно е една от основните причини за забавяне поканата към България за членство в ЕС. Тази неподготвеност е непростима предвид важното значение на селскостопанския отрасъл за икономиката на страната и предвид това, че потребностите на самия селскостопански сектор са аналогични на исканията на ЕС. Преодоляването на въпросното състояние ще бъде основна цел на политиката в селскостопанския сектор.
Би било подходящо още до приемането на България в ЕС да бъде въведена европейската шлюзова система за регулиране вноса и износа на селскостопански стоки от и към страните извън Европейската общност, защото това е доказала се система за защита на вътрешния пазар и стимулиране на експорта.
Предлагаме следните допълнителни мерки преди влизането на България в ЕС:
• Стимулиране на експортноориентираните селскостопански производители;
• Улесняване на преструктурирането на собствеността и ползването на земята;
• Подпомагане на дребните полу-пазарни стопанства, които да се адаптират към условията на разширения ЕС;
• Програмиране и управление на средствата по структурните фондове в интерес на преструктурирането на българското земеделие;
• Активно използване на научната потенциал и достижения за решаването на проблемите с преструктурирането и конкурентноспособността на българското земеделие;
• Децентрализиране на селскостопанската политика;
• Усъвършенстване на административното деление;
• Укрепване на капацитета на централната и местната администрация чрез: модерна информационна система за селскостопанска статистика; разплащателна агенция; интервенционна агенция; регистър на производителите; поземлен кадастър; агенции, които ще прилагат политиката на обща организация на пазарите по отделните продукти.
Политика в отделни отрасли
58 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 6.5. ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА
В областта на енергетиката икономическата политика следва да се базира на следните цели:
• Превръщане на България в енергиен преразпределителен и транзитен център на Балканите;
• Приватизация и преструктуриране на енергетиката не просто чрез разпродаване на енергийните мощности, а трансформиране на НЕК в най-мощната енергийна корпорация на Балканите;
• Приватизацията на НЕК следва да се реализира главно чрез капиталовите пазари при запазване, на първия етап, на стратегически позиции за българската държава и капитал;
• Конкуренцията в енергийния сектор следва да се въведе чрез постепенно, синхронно, контролирано и симетрично либерализиране на регионалния и европейския енергиен пазар, þ.e.. създаване на конкурентна среда чрез постепенно отваряне на пазара, а не посредством разбиване на НЕК каквото се извършва понастоящем;
• Балансирано регулиране на енергийните цени, недопускане на злоупотреба с монополни позиции;
• Запазване и разширяване на атомната енергетика, включително завършване на АЕЦ „Белене“ до 2010 Hr, предвид изострянето на проблема с емисиите на парникови газове от съществуващите неефективни ТЕЦ ;
• Насърчаване инвестициите в новите енергийни източници и особено използването на енергията на слънцето;
• Стимулиране икономията на енергия.
6.6. ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ, ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
Телекомуникациите са водещ сектор, с огромно въздействие върху цялата икономика по линията на междуотрасловите връзки и икономически ефективното предаване на информация. След приватизацията на БТК, основната стратегия в отрасъла е гарантирането на конкуренцията и облекчаването на технологичното обновяване.
В сферата на машиностроенето, електрониката и производството на програмни продукти, икономическата политика може да стимулира положителните трансформации главно чрез:
• Привличането на стратегически инвеститори в автомобилостроенето и електрониката чрез непосредствени контакти и сериозни инвестиционни стимули с водещи транснационални корпорации, гарантиране и субсидиране на кредити и инвестиции и съвместно инвестиране;
• Ориентиране на държавни поръчки към местни производители, в т.ч. по линията на модернизацията на Българската Армия и влизането в НАТО;
• Тясно сътрудничество с научно-техническите програми на ЕС и програма „Еврика“;
• Защита на вътрешния пазар чрез прилагне на изискванията на ЕС за качество и техническо равнище при вноса;
• Специална програма за подпомагане развитието на дребния и средния сектор и подкрепа на националните рискови инвестиции.
Следва да се обърне специално внимание за създаване на добре платени високотехнологични работни места за младите хора с оглед намаляване на емиграцията.
На практика това може да стане като държавата подопомогне реализирането на специална програма за разкриване на конпютъризирани работни места за специалисти, които биха могли да работят в България, но да продават своя труд чрез интернет на международните пазари.
59
Една подобна програма, съвместно с водещите компании в този сектор, следва да бъде подкрепена с възможности за отпускане на кредити при благоприятни условия за оборудване на съответните работни места.
Нарастването на доходите и просперитета на българския народ ще зависят пряко от скоростта на технологичното обновяване и нарастването на инвестициите в човешкия капитал – образование, преквалификация, социално осигуряване, които следва да бъдат във фокуса на държавните разходи.
Държавата следва да се ориентира към следните дългосрочни макроикономически показатели- заделяне на 5–7% от БВП за нуждите на образованието и 0.8–1,2 % за научно-развойна дейност.
Приоритет в областта на образованието е компютъризацията, включването към интернет на училищата и университетите, а в областта на науката- достъп до международните научни бази данни, участието в международни научни проекти и интеграция на изследванията и висшето образование.
6.7. СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ НА НЯКОИ ОТ „СТАРИТЕ“ ОТРАСЛИ – МЕТАЛУРГИЯ, ХИМИЯ, ВЪГЛЕДОБИВ
В „старите“ промишлени отрасли като металургия, тежка химия, въгледобив и др., следва да се работи за постепенна рационализация на производството и специализация в отделни ниши, предполагащи по-малки разходи за енергия, суровини и работна сила, при по-добро опазване на околната среда.
В световната търговия тези отрасли са най-често обект на нелоялна конкуренция и дъмпинг. þetta þýðir, че правителството следва да е готово активно да прилага антидъмпингови мерки и други допустими в рамките на СТО средства за защита на вътрешния пазар. Á hinn bóginn, България следва да се готви да отговори на стандартите и екологичните изисквания на Европейския съюз в тази област.
Едно от средствата за повишаване конкурентноспособността на енергоемките отрасли е стимулиране на конкуренцията чрез допускане на външни доставчици на вътрешния пазар на електроенергия, газ и други енергоносители.
Спасението на „старите“ промишлени отрасли е преди всичко в новите технологии. Тъй като внедряването на последните в старите отрасли е изключително капиталоемко, следва да се предвиди възможността за държавни гаранции за икономически ефективни проекти в тази област.
Политика в отделни отрасли
60 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 7. РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА
7.1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА
В условията на засилване на връзките с ЕС значението на инфраструктурната и регионалната политика нараства. Регионалната политика следва да отчита приоритетите на ЕС – борба с безработицата, преструктуриране на изостаналите земеделски райони, акцент върху дългосрочната безработица и създаване на перспективи за младите хора.
Националното регионално планиране следва да се актуализира и да се съчетае с мерките на секторната политика. На практика борбата с регионалната безработица следва да отчита основните структурни приоритети.
Инфраструктурната политика следва да създаде предпоставки за по-тясно интегриране с ЕС, възстановяване и развитие на трансграничните връзки в балканския регион, както и разкриването на нови работни места. В този контекст до 2010–2015 г. следва да бъдат изградени следните обекти:
• завършване на магистралната връзка от Югославия до Турция;
• разширяване на летище София;
• завършване на пътната магистрала до Гърция;
• завършване на ж.п. връзката и коридор No8 с Македония;
• отваряне на пътните връзки до беломорието с Гърция;
• изграждане на тунела под Шипка;
• изграждане на тунел под Петрохан;
• затваряне на пътния магистрален пръстен;
• изграждане на нови връзки през р. Дунав с Румъния и др.
Необходима е промяна на съществуващото положение в областта на кохезионната и регионална политики. Това се налага от формализираната и нефункционираща сегашна система, трудно приложимата правна рамка, наличието на недостатъчен капацитет в централните административни, регионалните и общински звена, намерението за промяна в кохезионната и структурна политика в самия Европейски съюз.
7.2. ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ПРАВНА РАМКА И РАЗРАБОТ-ВАНЕ НА НОВ ЗАКОН ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ
Настоящият Закон за регионално развитие от февруари, 2004 g. създава повече неясонти и проблеми отколкото да дава ясни отговори. Твърде усложнената система от взаимовръзки на плановите документи създава проблеми при тяхното разработване и реализиране.
Неясно защо е дефиниран планов документ „Областна стратегия“ при положение, че на това ниво собствените ресурси са силно ограничени.
Необходимостта от промяна на съдържанието на националните и регионални планови документи се определя и от започващата трансформация на политиката на ЕС за кохезия и регионално развитие. Цялата територия на страната (всички райони за планиране) ще попадне в групата по Цел 1 „Конвергенция“ – намаляване на различията в нивата на развитие на различните региони и изоставането на най-необлагодетелстваните региони, включително селските райони.
61
Целта на бъдещата кохезионна политика е развитие на конкурентоспособност и осигуряване на заетост.
Необходимо е в плановите документи на всички нива да се инкорпорират целите на Лисабонската (конкурентоспособност на базата на икономика на знанието, намаляване на бедността, социално приобщаване) и Гьотеборгската (опазване на околната среда; устойчивост на развитието) стратегии.
Нужно е да се дефинират ясни цели и приоритети в Националния план за развитие (а не да се преписват регламентите на СФ).
Следва да се определят ограничен брой ключови теми за оперативните програми:
• иновации и икономика, базирана на знанието
• опазване на околната среда и рискови превенции
• достъпност и услуги от общ икономически интерес
По отношение на програмите, свързани със заетостта (в съотватствие с Европейската стратегия за заетостта) е необходимо:
• постигане на висока степен на заетост;
• подобряване на качеството и производителността на труда;
• подкрепа за социалното приобщаванее /social inclusion/
7.3. ИЗГРАЖДАНЕ НА ИНСТИТУЦИОНАЛЕН КАПАЦИТЕТ
Твърде слаб е админстративният капацитет както в националните органи така и в общините, областите и плановите региони. Не са създадени компетентни и действащи звена на регионално и местно ниво, подходът е формален, не се изгражда целенасочено местен капацитет.
7.4. ОЦЕНКА И ПРОМЯНА НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА СИСТЕМА ЗА УПРАВ-ЛЕНИЕ НА ФОНДОВЕТЕ – като се прилагат по-гъвкави схеми за тяхното управление; да се създадат условия за навлизане на нпо сектора.
7.5. ДА СЕ РЕГЛАМЕНТИРА И СЪЗДАДЕ „ФОНД ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗ-ВИТИЕ“ за подпомагане на общините при разработване на проектите.
7.6. ОБВЪРЗВАНЕ НА ПЛАНИРАНЕТО И ПЛАНОВИТЕ ДОКУМЕНТИ С УСТРОЙСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА
Преразглеждане на законодателството в областта на ЗУТ. Разработване на градоустройствени планове. Цифровизиране на кадастъра. На първо място следва да се работи в ускорен темп по изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър и превръщането му в Закон за кадастъра. Ще се ускори по този начин създаването на Кадастъра, по-целесъобразно ще се използват средствата, ще се включат по-голям брой изпълнители. Ще се създадат в крайна сметка необходимите пазарни условия за недвижимите имоти с проверената, достоверна и точна информация. Второ – да се възстанови Държавната геодезическа служба във вида: Държавна агенция по геодезия, картография и кадастър,
Регионална политика
62 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 включваща две изпълнителни агенции – АК и АГК, Инспекторат, НИИГКК, „Геопланпроект“ ЕАД, Sofia, „Геодезия“ ЕАД, Plovdiv, „Картография“ ЕООД, Геокартфонд с геоинформационни системи, Областни служби по кадастър, геодезия, картография и инспекторат, Общински служби „Кадастър“.
7.7. ОПТИМИЗИРАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНОТО УСТРОЙСТВО. Разглеждане на състоянието на селищната мрежа и разрбаотване на ново виждане по тази тема.
7.8. ОПРОСТЯВАНЕ И ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА. Прилагане на принципите на програмиране, партньорство, съфинанасиране и оценка. Децентрализация на задълженията на партньорите на регионално и местно ниво, по-прозрачно партньорство, ясни и по-взискателни механизми за мониторинг.
7.9. ПОВИШАВАНЕ НА СЪГЛАСУВАНОСТТА И ПРОЗРАЧНОСТТА НА СИСТЕМИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ПО СФ
7.10. ПОДПОМАГАНЕ НА МСП ЗА СПРАВЯНЕ С КОНКУРЕНЦИЯТА
63
8. ПОЛИТИКА ПО ДОХОДИТЕ, СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
8.1. ОСНОВНИ ЦЕЛИ
На България, като страна в процес на интеграция и търсеща достойно място в европейското и световно разделение на труда, е необходима нова политика за икономическо и социално развитие, нова концепция и политика за заетост и икономически растеж – по-ускорен и стабилен, но и създаващ повече и по-качествени работни места. България може да постигне поставените цели само, ако политиката за по-висока и ефективна заетост стане част от другите национални политики – икономическа, инвестиционна, финансова, структурна, образователна, félagslega.
Социалната политика следва да е насочена към:
• Значително увеличаване на заетостта на населението;
• Развитие на пазара на труда, повишаване на неговата ефективност, постигане на по-добро равновесие между гъвкавости сигурност;
• Намаляване на дискриминацията по различни признаци и повишаване на социалната интеграция;
• Модернизиране на социалната защита;
• Нова демографска политика, насочена към преодоляване на застаряването и намаляване на населението;
• Нова младежка политика, насочена към създаване на условия за пълноценна реализация на младите хора и отчитане на техните специфични проблеми.
8.2. ЗАЕТОСТ
През периода 2005–2009 г. държавната политика следва да се насочи към следните приоритети в областта на заетостта.
• ускоряване на процеса за нарастване на заетостта чрез създаването на нови работни места в реалния сектор на икономиката за качествена и относително постоянна заетост;
• смяна на механизмите и приоритетите на инвестиционната политика на държавата;
• актуализиране на приоритетите в структурната политика и подкрепа за развитието на съвременни сектори в икономиката, базирани на високи технологии и в частност информационно-комуникационни технологии;
• държавна подкрепа за нарастване на конкурентноспособността като цяло в икономиката и особено за експортноориентираните фирми и стоки;
• прецизиране на програмите по линията на социалната политика и осигуряване на работни места за временна заетост, равномерно разпределени през годината – средногодишно по около 75–90 хил. раб. места.
Темповете за увеличаване на зетостта за периода 2005–2008 г. в реалистичния вариант могат да бъдат: í 2005 g. - 30 þúsund. нови работни места; í 2006 g. - 50 хиляди; í 2007 g. - 70 хиляди; í 2008 g. - 90 þúsund. работни места. Общо за периода 2005–2008 г. следва да се раз- крият най-малко 240 þúsund. работни места, което от своя страна ще доведе и до трайно снижаване на безработицата до около 9–10%.
Политика по доходите, социална политика
64 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • Прилагане на активни комплексни програми за социално-икономическо развитие на регионите с висока безработица;
• Мерки за намаляване на сивия сектор в икономиката и намаляване на нерегламентираната заетост;
• Прилагане на система за образование и обучение през целия живот, както и на система за професионално обучение през целия живот.
8.3. ДОХОДИ
Политиката по доходите е краен израз на социално икономическата политика. В контекста на предлагането нова макроиконимическа политика, нова политика по заетостта и нова страктурно-иновационна политика, параметрите на политиката по доходите могад са сумират по следния начин.
• Граница на бедност през 2005 g. - 102 лева;
Обвързване на други минимални плащания с границата на бедността / ГБ / в следните съотношения:
• Гарантиран минимален доход / ГМД / – старт 60% от ГБ;
• Социална пенсия / СП / – старт 60% от ГБ;
• Минимална пенсия / МП / – старт 80% от ГБ през 2006 g. и изравняването є с ГБ през 2009 година – 90% от ГБ през 2007 Hr, 95% от ГБ през 2008 g. и изравняване с ГБ през 2009 Hr;
• Социална помощ за деца / СПД / – старт 30% от ГБ през 2006 Hr;
• Минимална работна заплата за страната / МРЗ / – старт с коефициент 1,7 към ГБ през 2006 Hr;
• Минимална часова работна заплата за страната – часовата заплата от МРЗ за страната, увеличена с около 37% за задължителните осигуровки на самоосигуряващите се, но работещи на почасова заетост;
• Средногодишна инфлация – около 4,5–5,5 % í 2009 ári;
• Средногодишен ръст на БВП до 2009 g. - 6% í 2006 Hr, 6,5% í 2007 Hr, 7% í 2008 g. и 7,5–8% през 2009 g;
• Индексирането на посочените минимални доходи за периода 2006–2009 година следва да става с индекс, включващ целия размер на инфлацията и на ръста на БВП, þ.e.. увеличението им през 2006 g. ще бъде с 10,8%, í 2007 g. - með 11,8%, í 2008 g. - með 12,4% и през 2009 g. – с около 13%.
При посочените предпоставки размерите на отделните защитени минимални плащания за периода 2006–2009 г. ще бъдат:
No Плащания 2005 2006 2007 2008 2009 Забележка
1. Граница на бедност 102 113 126 141 159
2. Гар. мин. доход – ГМД 60 66 74 83 94
3. Соц. пенсия – СП 60 66 74 83 94
4. Мин. Пенсия – МП 57 90 113 134 159
5. Соц.помощ за деца 20 30 38 42 48
6. Мин. Раб. Заплата 150 192 214 240 270
7. Часова МРЗ 0,89 1,56 1,75 1,97 2,23
65
Годишните увеличения на работните заплати на заетите в бюджетните организации и дейности следва да става с пълно компенсиране на инфлацията и реалния икономически растеж. Годишните увеличения на пенсиите трябва да отчитат същите фактори.
Заедно с това в областта на пенсионното законодателство предлага се основните проблеми да намерят следните разрешения:
• измерване на минималната работна заплата на почасова база, което ще позволи по-бързото є нарастване, по-рационалното използване на работната сила и по-ефективното функциониране на пазара на труда;
• точковата система – като се има предвид недоволството от нея, а също и високата безработица в страната, сегашният модел ще се трансформира в чиста точкова система / поне до 2010 ári /;
• ще се разработи политика за постепенно приближаване на размера на индивидуалните пенсии до 45% от осигурителния доход на осигуряваните лица, при около 33–34% сега.
8.4. СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ. ГЪВКАВ ПАЗАР НА ТРУДА
Обединяващо звено за икономическата и социалната политика е концепцията за стабилен икономически растеж в полза на заетостта, основан на висока производителност и качество на работната сила. За успеха на социалната, но и на икономическата политика – концепцията за постигане на социална кохезия на основата на по-висока заетост и интеграция в сферата на труда и чрез намаляване на конфликтите в сферата на труда и използване на гъвкави политики на пазара на труда.
Социалната кохезия изисква освен по-висока заетост и интеграция в сферата на труда и преодоляване на противопоставянето, неравенствата, дискриминацията на различните социални групи в обществото. Сред най-честите сред тях са :млади – стари; жени-мъже; трудоспособни и с намалена трудоспособност; етнически групи; професионален и работен статус и друг. Най-често причините са икономически, ниското икономическо развитие и нисък стандарт на живот, ниско образователно равнище или водена политика на противопоставяне.
Подобряването на социалната кохезия предполага мерки за значително увеличаване на общата заетост, както и на заетостта на трудоспособните лица извън пазара на труда и образователната система, за увеличаване доходите на населението и неговата сигурност, за намаляване на дискриминацията и разширяване достъпа на всички за производителен труд и достоен живот в условията на ускорен и стабилен икономически растеж.
В частност, предлагат се следните мерки:
• стартиране на национални програми (в т.ч. и с външно субсидиране) за обучение и професионална подготовка на деца и възрастни, които да имат масов характер и да се осъществяват в и от учебни заведения;
• разширяване на кръга от децата в образователната система с използване на подходящи стимули и насърчения;
• промяна в социалната политика и специално в областта на социалните помощи, с цел мотивиране за активно търсене на работа и включване в образованието или официалната икономика;
• промяна в политиката по доходите, така че да се избира труда, като източник на по-добър и достоен живот, а не да се предпочита получаване на социалните плащания;
• заместване на социалните плащания и голяма част от субсидиите по недостатъчно ефективните програми за заетост с програми за продължително обучение и професионална подготовка, които да завършват със сертификат за придобита професия и/или квалификация;
Политика по доходите, социална политика
66 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 • развитие на системи за професионално ориентиране, мотивиране и консултиране на безработните роми и другите желаещи да се върнат или навлезат в официалната икономика;
• разработване на младежки програми за стажове в предприятия за придобиване на професионални умения и трудови навици;
• стимулиране на работодателите да наемат ромско население с използване на различните форми на гъвкава заетост (непълно работно време, надомна работа, стажуване, договори за изработка, договори със срок за изпитване и др.), които биха направили по-достъпен света на платения труд за тях, биха им дали по-голяма сигурност;
• програми за преодоляване на изградените стереотипи за ромското население, работните места и длъжности, на които най.често се наема или се смятат най-подходящи (ниско квалифицирани и с ниски заплати, традиционни занаяти);
• повишаване разбирането на проблемите и възможностите на ромското население с различни медийни програми и публикации, семинари, дискусии и други
• разпространение на добри практики и примери за успели представители на общността в различни професии и статуси, за ролята на образованието и труда и други.
ennfremur, през следващите години България трябва да се подготви за развитие и у нас на световната тенденция, в т.ч. и в страните от ЕС, за намаляване участието на държавата в осъществяването на конкретните социални дейности и в преразпределението на създадените доходи.
Реализирането на стратегията изисква провеждането на:
• нова, динамична политика за заетост и за доходи, като част от макроикономическа стратегия, насочена към висок растеж;
• прилагането на практики (почасова заетост и заплащане, разделяне на работни места, повишена регионална мобилност и т.н.), които повишават гъвкавостта на пазара на труда, организацията на труда и заплащането;
• по-висока активност на безработните и „обезкуражените“ като основа за постигане на по-висок жизнен стандарт и социална кохезия (сближаване, солидарност и единение) в българското общество.
Гъвкавата заетост спомага не само за регулиране на пазарите на труда и за реализиране на политиките за намаляване на безработицата, но и за повишаване икономическата ефективност и конкурентноспособност на бизнеса
8.5. ДЕМОГРАФСКА ПОЛИТИКА
Демографските картина за годините на прехода и прогнозите за близките десетилетия еднозначно говорят, че страната ни е в ситуация, която може да се характеризира като сериозна демографска криза. Общият брой на населението през 2020 година се очаква да бъде в рамките на 6,5–5,8 милиона души, като броят на пенсионерите приблизително ще бъде половината от тях.
Избягването на подобен нежелано социално и стопанско развитие изисква на държавническо ниво спешно да се приложат неотложни държавнически мерки по отношение общото стимулиране на раждаемостта и демографския прираст:
• въвеждането на семейно подоходно облагане, насърчаващо раждането на деца;
• рязко подобряването на детското здравеопазване;
• изплащането от държавния бюджет на солидни детски надбавки за всяко дете, комбинирано със система за конкретно насочено подпомагане и социализиране на децата от социално слаби и „несоциализирани“ семейства;
• Данъчни преференции за закупуване на самостоятелно жилище от млади семейства с деца.
67
8.6. НОВА ПОЛИТИКА ЗА МЛАДЕЖТА
Управленската програма в областта на младежката политика си поставя следните конкретни цели:
• Законодателна инициатива и нормативно осигуряване;
• Финансово и ресурсно обезпечаване;
• Постоянен диалог с младежките организации и структурите за работа за младежта;
• Обучение и усъвършенстване на младежките кадри;
• Активно сътрудничество и интегриране в европейските структури.
Предлагат се следните мерки:
На парламентарно ниво:
• Приемане на дългосрочна стратегия за държавната политика за младежта;
• Обсъждане, дискутиране и приемана на годишен Доклад за младежта, чието обсъждане и приемане да бъде не по-късно от първото тримесечие на следващата календарна година;
• Създаване на отделна парламентарна комисия по проблемите на младежта;
• Промени в кодекса на труда, стимулиращи младежката реализация и защитата на правата на труд на младите хора; защита на младите майки и бременни жени. Стимули за работодатели на първо работно място, както и стимули за работодатели при отпускане на обучителни стипендии;
• Приемане на пакет закони по проблемите на младите хора: Закон за държавната политика за младежта; Закон за майчинството; Закон за студентското кредитиране; Закон за Студентския град в София, нормативна уредба на статута на доброволеца;
• Създаване на работещ национален младежки съвет.
На ниво изпълнителна власт:
• Приемане на дългосрочна стратегия за държавната политика за младежта;
• Изготвяне и реализиране на 4-годишни планове на младежката политика (Национален план за действие). Изготвяне на негова основа на Годишни програми въз основа на които се изготвя Доклада за младежта, който се внася за обсъждане в Народното събрание;
• Създаване на самостоятелен държавен орган с ранг на министерство по проблемите на младежта и децата;
• Държавно (бюджетно) подпомагане на Националния младежки съвет и на младежките и студентските организации;
• Представителство на Националния младежки съвет в колегиумите на младежкото министерство, МОН, МТСП, МЗ, МО, МП, МК;
• Създаване на междуведомствена комисия по проблемите на младежта, ръководена от вицепремиер;
• Създаване на професия „младежки консултант“.
На регионално ниво
• Активна регионална младежка политика чрез децентрализирани ресурси, стимулиращи цени, данъци и такси за младежки услуги и дейности;
• Привеждане на законодателството в съответствие с ратифицираната Европейска харта за участието на младите хора в местния и регионалния живот;
• Създаване на регионални младежки съвети и активното им включване в работата на местните органи на властта;
• Изготвяне и приемане на общински Доклади за младежта.
Политика по доходите, социална политика
68 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 Научно и информационно обслужване
• Създаване на Национален център за изследване на младежта към респективния държавен орган;
• Промени в методиката на НСИ за отчитане на младежките аспекти и проблеми;
• Изграждане на мрежа от младежки информационни центрове.
Интернет
• Пълна компютъризация на училищата и ВУЗ;
• Безплатен интернет в училищата и висшите учебни заведения;
• Електронно министерство на младежта (е-министерство);
• Създаване на младежки мега портал с чат, линкове и актуална информация, място за срещи на млади българи от цял свят.
Ресурсно обезпечаване
Новата политика за младежта ще бъде реализирана чрез:
• Преразпределение и увеличение на бюджетните средства за младежки дейности;
• Създаване на Национален фонд за младежки дейности чрез отчисления от тотото, лотарията, хазартния бизнес и дарения и съответно:
• Промяна в закона за хазарта с фиксиране на процентно отчисление за работа с младите хора;
• Промяна в закона за физическото възпитание и спорта с ясно фиксиране на процента от приходите от спортния тотализатор, които се насочват за младежки дейности;
• Признаване на отчисленията за младежки дейности (за фонда) като разходи на търговските дружества;
• Формиране на общински фондове за младежки дейности и промяна в закона за местните данъци и такси, която регламентира общинските съвети да заделят процент от тях за тези фондове.
• Промяна в закона за акцизите, която регламентира отчисляването на процент от акцизите за търговия със спиртни напитки и тютюневи изделия към фонда;
• „Реституиране“ на младежката база и изграждане на нови младежки центрове.
69
БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
БЪЛГАРИЯ В ГЛОБАЛНИЯ СВЯТ – ГЕОПОЛИТИКА И ГЕОИКОНОМИКА
(приложение)
70 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
71
1. НОВИТЕ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ РЕАЛНОСТИ
По-нататъшното оформяне на глобалния свят с всичките му същностни характеристики ще бъде доминиращ геополитически процес в следващия период, определящ цялостната динамиката на международните отношения. Това е обективен процес, съпроводен с разчупване на статуквото, разместване на пластовете и съответно отваряне на нови линии на противостояние, процес, разкриващ бели петна в световното устройство, включително в международното право и международните институции. Същевременно глобализацията ще продължи да либерализира достъпа до информация, както и да облекчава мобилността на хора, стоки, капитали. Основните елементи на този процес, очертаващи неговите контури, eftirfarandi:
• Разширяване обхвата на глобализацонните процеси както в съдържателен, така и в териториален аспект, обхващайки действиетлно целия свят;
• Окончателното изкристализиране на новия международен ред след изчезването на двуполюсния модел, оформяне на ново съотношение на силите и нова международна конфигурация – наред със САЩ като дългосрочен доминиращ международен фактор, нова роля ще придобият Европейският съюз, China, India, Япония, Russia;
• Оформянето на нов тип взаимодействие между световните икономически и политически центрове;
• Появата на нови, недържавни глобални политически фактори – международният тероризъм, международното обществено мнение, както и развитието на цяла транснационална мрежа от влиятелни групи по интереси, базирани на новите информационни технологии и способни да въздействат решително върху световния политически и икономически дневен ред;
• Утвърждаването на новите съдържателни приоритети на международните отношения от ключово значение за съдбата на човечеството в средно и дългосрочен план – борбата срещу тероризма, sjálfbær þróun, борбата с бедността, решаването на екологичните проблеми и т.н.;
• Реформиране и преструктуриране на международните институции и международноправни норми в съответствие с новите световни реалности;
• Генериране вследствие от глобализацията на тенденции към промени в съществуващото статукво, съпроводени с нови икономически, културни и политически конвулсии в света.
В окрупнен план могат да се формулират две възможни алтернативи на глобалното развитие:
Първата, това е глобалната държава, оформена от глобалния център и система от концентрични кръгове, очертаващи степента на отдалеченост на останалите субекти.
Втората е глобалното гражданско общество, утвърждаващо едно по-демократично и същевременно по-малко структурирано начало в международния живот.
Същевременно следва да се имат предвид поне две важни уговорки: fyrst, националните държави за дълго ще останат основен елемент на международните отношения и в глобалния свят; и второ, че тези два компонента винаги ще присъстват и ще си взаимодействат, като определящ ще бъде балансът между тях.
Като дългосрочен доминиращ елемент на международните отношения в следносрочна перспектива се очертава борбата с международния тероризъм. Има всички основания да се очаква той да продължи да се разраства доколкото глобалните фактори, способстващи за неговото развитие, ще остават влиятелни и ще набират мощ и в следващия период. Икономическата, pólitísk, информационна, включително и културна глобализация оставя твърде малки полета за алтернативна изява на държавно равнище. Затова международният тероризъм използва една ниша, която е незаета и практически не се поддава на контрол – тази на недържавното, на субстаталното ниво, на нивото на отделния индивид или на групата от индивиди. Борбата срещу международния
България в глобалния свят – геополитика и геоикономика
72 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 тероризъм като война с отделни държави крие рискове от изместване на линията на противостояние по посока на национално, религиозно и етнокултурно противопоставяне. Другият възможен риск е международните терористически групи да се сдобият с оръжия за масово унищожение и да се превърнат в заплаха за целия свят.
Борбата с международния тероризъм налага възпримането на нова, ефективна, международно подкрепена стратегия, включваща следните елементи:
• Нова международна правова рамка, която да даде допълнителна легитимност на тази борба;
• По-пълно и по-цялостно ангажиране на международните институции, на първо място ООН и неговия Съвет за сигурност, както и на НАТО и други международни институции;
• По-директно ангажиране на цялата международна общност, включително на ислямските и арабските страни в борбата срещу тероризма;
• Предприемане на стъпки към интегрирането /информационно, икономическо, félagslega, културно/ на всяка една страна в глобалното развитие с оглед преодоляване на бедността и възможностите тя да се превърне в допълнителен дестабилизиращ фактор на глобалния свят.
Участието на България в борбата с международния тероризъм означава по-нататъшно развитие на стратегическото партньорство със САЩ, координиране усилията в рамките на ЕС и по евроатлантическата ос за намиране на ефективни механизми за противопоставяне на тероризма, както и активно ангажиране и стриктно придържане към поетите при членството в НАТО ангажименти.
Глобалният свят налага и промяна в международните институции и международното право.
Следвоенната световна система трябва да се адаптира към новите реалности, включително да се преодолее опасността да се получи определен институционален и правен вакуум, който да дестабилизира международните отношения в случай, че тази реформа не бъде извършена своевременно. Запазвайки позициите си на носеща конструкция, ООН следва да предприеме стъпки в посока на съобразяване с новите реалности, в посока на по-голяма ефективност на своите действия при запазване на сегашната си демократичност. По отношение на НАТО основната задача на алианса ще бъде търсенето на нова роля и нова необходимост в периода след студената война, с нови функции както по отношение на международната сигурност, така и на заздравяване на евроатлантическата ос.
Глобалният свят предполага нов тип разбиране за международното право и то най-вече през призмата на замяната на основния правен субект – от националната държава към глобалния индивид, þ.e.. постепенната трансформация на муждународното право в глобално такова.
За България този период ще бъде доминиран от приемането на страната в ЕС с всички произтичащи от това ангажименти, задължения и права. В практически план това ще има като резултат две изключително важни изменения, налагащи преформулиране както на начина на осъществяване на външнополитическата дейност, така и на нейното съдържание:
• доброволен трансфер на част от националния суверенитет към наднационалните органи на Европейския съюз;
• трансформиране на голяма част от днешните външнополитически проблеми във вътрешнополитически задачи на страната в рамките на ЕС.
Това определя функционирането на българската външна политика в рамките на глобалния свят на две нива:
• Опосредствено, чрез общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз и в рамките на НАТО с всички произтичащи от това права и задължения, като по този въпрос в страната има утвърден национален консенсус;
• Директно, по линия на участието и дейността на страната в ООН и другите международни институции и механизми, както и чрез развитието на двустранното, регионалното и многостранното сътрудничество, при което страната тук тепърва ще утвърждава своя нов профил, особено в икономически план.
73
2. ГЕОСТРАТЕГИЯ И ГЕОИКОНОМИКА
Географското местоположение на България я прави страна с ключово значение както в икономически, така и в политически план в югоизточната част на Европа. Важните геостратегически позиции могат обаче могат да се изразят както в определени предимства, така и в блокиране на социално-икономическото развитие на страната.
Икономическите измерения на простраствените фактори са движението на капитали, включването на страната в европейските, регионалните и глобалните мрежи, обмена на стоки, услуги и работна сила в нашия регион, регионалните инфраструктурни инвестиции, въздействието на развитието на военните инфраструктури (чуждестранни бази) върху икономическия климат, както и възможната политическа нестабилност в Югоизточна Европа.
Движението на капитали има решаващо значение за развитието на даден регион. Самото движение от и към съответната пространствена зона се определя от два основни фактора – риска и рентабилността. Спада на напрежението в Югоизточна Европа и интегрирането на региона към ЕС детерминират притока на капитали към Балканите и България в частност. Позицията на България в ЕС и НАТО и превръщането є в устойчив генератор на политическа стабилност в Югоизточна Европа е от изключителна важност за запазване на притока на капитали към страната и е от решаващо значение за устойчивото икономическо развитие на страната.
Включването в регионалните и глобалните мрежи е свързано, но не е тъждествено на движението на капитали. Мрежите са преди всичко структурите на транснационалните компании и други устойчиви регионални структури като коопериране и вътрешноотраслова специализация, формирането на клъстери. В този смисъл България е едва в началото на включването в транснационалните мрежи. При това процесът у двустранен. Засега България е пасивен участник, разчитащ на включването в устойчивите международни икономически структури главно по линията на приватизацията и преките чуждестранни инвестиции. Опитът на другите страни, преминали през трансформацията от централизирана към пазарна икономика показва, че на определен етап страната следва да се ориентира към формиране на собствени компании от транснационален характер като естествена посока на развитие.
Движението на стоки и услуги по принцип е в същата посока, както и движението на капитали. Притокът на капитали способства за изпреварващо нарастване на вноса и интензифициране трансфера на технологии към Югоизточна Европа.
Движението на работна сила обаче е като правило в обратно направление. Причината е в това, че капиталът се стреми към зоните с ниска работна заплата, разчитайки на високи печалби, докато работната сила с движи към зоните с високи заплати.
Това движение на работна сила създава сериозни геостратегически проблеми.
í fyrsta lagi, в съчетание с демографския срив, изнасянето на работната сила извън страната създава вакуум, който се запълва стихийно с вторична имиграция, създаваща потенциални социални напрежения. Макар България все още да не е сред най-привлекателните за имиграция страни, този проблем ще се засилва. За това ще способства и фактът, че България в най-скоро бъдеще ще стане външна граница на ЕС и неизбежно ще поема първа емиграционната вълна към ЕС.
На второ място, България обективно ще се нуждае във все по-голяма степен от внос на работна сила за преодоляване на демографския спад и заместване на емигриралите работници. því, България се нуждае от имиграционна политика. Естествено е тази политика да насърчава притока на висококвалифицирана работна сила, при това от страни с близки културно-етнически характеристики и по възможност на граждани с българска националност, както от балканските страни, така и от пост-съветското пространство.
От изключително значение за насочването на транспортните потоци между различните икономически центрове през България е наличието на съвременна транспортна и
България в глобалния свят – геополитика и геоикономика
74 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 телекомуникационна инфраструктура. Изграждането на тази инфраструктура е една от най-важните задачи на правителствената икономическа политика. България има възможност да се превърне в транспортен коридор за енергоносители и други стоки и услуги както между Европа и Близкия Изток, така и между Североизточна Европа и Средиземноморието, между Северна и Югоизточна Европа, както и посредник в търговията и движението на капитали на Балканите.
Приемането на България и Румъния в НАТО постави началото на радикални промени в същностните характеристики на геостратегическата ситуация на Балканите. Регионът постепенно и необратимо започна да се структурира като интегрална, макар гранична и донякъде периферна, част от евроатлантическото цивилизационно и респективно геополитическо пространство.
В геоикономически аспект измеренията на тези трансформации намират израз в нарастването на пряката чуждестранна инвестиционна активност в България, както и на появата и на засилващото се присъствие у нас на големи транснационални компании във финансовата, търговската и частично – в промишлената сфери.
Това обективно ограничава периметъра на „сивата“ икономика, последователно руши посттоталитарни псевдопазарни механизми, облекчава ценово потребителя и въвежда различен от досегашния икономически и правов ред при продажбите, обслужването и производството.
С последното си разширение НАТО навлезе в балканския регион и осъществи липсващата сухоземна връзка между основния компактен блок от европейски натовски държави и Гърция и Турция.
Стабилизирайки посредством членството си в Северноатлантическия договор източната част на Балканите, България и Румъния, като нови страни-членки на НАТО, заедно с по-старите страни от Пакта в региона, издигат геостратегическа преграда пред разпространението на нестабилността идеща през последното десетилетие и половина от посока на Западните Балкани и предотвратяват „пресрещането“ на въпросната нестабилност с нестабилността навлизаща на Балканите по векторите от изток, югоизток и североизток.
В очертания геополитически контекст ролята, която може да изпълни нашата страна и отговорностите, които следва да поеме предвид актуалните си съюзнически задължения са големи и с тенденция към нарастване. Чрез членството си в НАТО и в в Европейския съюз България е в състояние в много по-голяма степен да отстоява националните си интереси във всеки техен аспект: геополитически, геоикономически, военно-политически, военно-икономически, етно-политически и т.н. Тази възможност обаче е свързана и с изискването за доказване на принос.
Геостратегическата роля на България в Алианса би могла да се раздели условно на две: конструктивна и превантивна.
Конструктивното направление предполага осигуряването на безрисково функциониране на фундаментални европейски и евроатлантически инфраструктури: пътища, ж.п. и въздушни връзки, нефто- и газопроводи, телекомуникации, електропроводи и пр. Изграждането и поддържането на транзитните инфраструктури през страната ни е въпрос не само от национален, но преди всичко от съюзнически евроатлантически и общоевропейски геостратегически интерес. То е свързано с приоритетните и най-актуални за страната инфраструктурни проекти, които политически следва да се представят и инвестиционно да се отстояват като значими от геостратегическа общоевропейска и от атлантическа гледна точка.
Срочното изграждане на европейските транспортни коридори и завършването на българския автомагистрален пръстен, заедно със съответни входно-изходни пунктове в посока Румъния /с изграждането и на втори мост над Дунав/, Serbía, Македония /включително свързване на железопътния транспорт на двете страни/ и Гърция /чрез откриване на новите КПП/ би осигурило необходимата геостратегическа транспортна обезпеченост и впоследствие – относително равномерното разсейване на съответния трафик по цялата територия на България.
Военностратегическата и геоикономическата гарантираност на българската територия посредством НАТО и ЕС диктува последователни стъпки към по-нататъшно разширяване на
75
Софийската аерогара /както и на други граждански и военни летища/ с оглед поемането на по-сериозни функции като терминален, разпределителен и транзитен център за хора и товари на Балканите и в Югоизточна Европа.
Нефтопроводите, преминаващи през българска територия имат своята перспектива и бъдеща икономическа ефективност, определена от струпването в Босфора на танкерен транзит и все по-настоятелното изискване за „байпасно“ решение. Изграждането на трасетата Бургас – Вльора и Бургас – Александруполис биха допринесли за укрепване на цялостната геополитическа стабилност на региона
Що се отнася до строителството на газопроводи, то основният геоикономически и геостратегически проблем, който България следва да разреши в близко бъдеще, е преодоляването на едностранната зависимост от руски доставки и свързаните с това проблеми в ценообразуването, последователно влошили за последното десетилетие конкурентните позиции на цели отрасли на нашата промишленост и довели до затварянето на редица заводи.
Превантивното измерение на новата геополитическа функция, която страната ни следва да поеме, означава на първо място предотвратяването на възникването у нас на т.нар. „паралелни общества“, разделени по религия, манталитет и главното – разделение в плоскостта на привързаност или отрицание на демократичните ценности, като ново социално явление в Европа.
Превантивната геополитическа функция предполага комплекс от мерки и действия от страна на България с цел пресичането на трафика от наркотици, на контрабандата, преустановяването на незаконния трафик на хора, както и на функционирането на международни престъпни групировки. Въпросният кръг от задачи и проблеми притежава и чисто европейски измерения, във връзка с превръщането от началото на 2007-а година на България във външна граница на Европейския съюз.
От геостратегическа гледна точка българският етнически модел поставя цивилизовани бариери пред разпространението на духовния генератор на глобалния тероризъм – ислямския фундаментализъм. Осигурявайки гражданските и човешките права, включително колективните такива, на всички свои граждани, България има моралното право да изисква подобно третиране на българите, самоопределящи се като такива, зад граница.
Свободата на движение на хората, услугите стоките и капиталите са базови европейски ценности, без които няма европейска интеграция. Първостепенно задължение на България като член на НАТО и бъдещ член на ЕС, е да способства за пълното прилагане на евроатлантическите демократични принципи в Югоизточна Европа. България следва естествено да играе водеща роля в това отношение, поради по-доброто познаване на региона.
Като първостепенен рисков за България фактор, имащ своите политически и икономически импликации и будещ опасения за състоятелното геостратегическо присъствие на страната ни в бъдеще следва да се разглежда преди всичко демографската криза – намаляване на раждаемостта, застаряване на населението, висока степен на емиграция, особено сред трудово-активната и по-високо образованата част от населението.
Новата геостратегическа роля на България на Балканите, предпоставена от членството в НАТО и в Евросъюза, не предполага безпроблемност и безконфликтност и по отношение реализирането на националните ни интереси. Но членството на България във въпросните две организации прави българската позиция по-силна отколкото тя бе преди членството.
България в глобалния свят – геополитика и геоикономика
76 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
77
БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА
УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА ПРЕЗ 2004 И ПЕРСПЕКТИВИ ДО 2007
(приложение)
78 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009
79
1. ОБЩИ ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ
Както се вижда от Графика No1, през последните 2–3 години (периода 2002–2004 г.), България се намира условно в период на подем – нарастването на БВП изпреварва увеличаването на стоковите запаси.
Графика No1
Източник: БНБ; АИАП
2004 ári, в частност, е относително успешна за българската икономика като темпове на растеж. Преобладаващите оценки за нарастването на БВП са за около 5,3%, макар някои неофициални данни да посочват 5,9. Все пак трябва да се отбележи, че по-високи темпове бяха отчетени през първите тримесечия на 2004 Hr, след което се очертава спад.
Растежът на БВП в долари, поради обезценяването на американската валута, е особено впечатляващ (вж. Графика No2).
Основните фактори за нарастването на БВП са външното търсене и инвестициите. Износът нарасна с 16%, докато брутното натрупване на основен капитал се увеличи с 12%, в сравнение с 2003 g. Същевременно крайното потребление се разшири с едва 3,7 %. Реалните доходи обаче на практика стагнират, независимо от увеличаването на производството и подобряването на производителността на труда.
И през 2004 g. динамиката на безработицата следва общия тренд надолу, характерен за периода след 2001 g. В частност делът на търсещите работа в трудоспособното населние спадна от 13,7% в началото на 2004 g. í 12% в края на годината.
Най-много работни места бяха създадени в обработваща промишленост (заетите се увеличиха с 3,8% в сравнение с 2003 Hr), следвано от сектора на услугите (3,7% нарастване). Turn, заетостта в селското стопанство се сви с 1,5%.
Основни макроикономически тенденции на българската икономика ...
80 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 Графика No2
Източник: БНБ; AИАП
Коефициентът на икономическа заетост на населението достигна 50,8%, най-високото равнище след 1998 Hr. Броят на заетите надхвърли 3 397 хиляди, Nefna 1,1% vöxtur.
Графика No3
Източник: БНБ; AИАП
81
Графика No4
Източник: БНБ; АИАП
í 2004 g. темпът на инфлация се забави, в сравнение с 2003, независимо от значителното нарастване на паричното предлагане и повишаването на администрираните цени. Обяснението е в значителното обезценяване на долара, в който е деноминирана значителна част от вноса.
Фискалният сектор продължи да генерира излишъци, в противоречие с първоначалните бюджетни прогнози. Съотношението държавен дълг БВП се съкрати и България вече отговаря на Маастрихтските критерии в нова отношение.
Единственият макроикономически параметър, който буди безпокойство е високият дефицит по текущата сметка. Последният беше повод за дискусии между правителството и МВФ. Независимо от
Основни макроикономически тенденции на българската икономика ...
82 БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА – УПРАВЛЕНСКА ПРОГРАМА 2005–2009 това, значителният приток на външни капитали позволи финансирането на дефицита без привличането на допълнителни средства от международните финансови институции.
България продължи да регистрира подобряващ се инвестиционен рейтинг. Причината за нова е не само икономическият растеж и запазващата се макроикономическа стабилност, но и затварянето на преговорния процес с Европейския Съюз. Последните събития укрепиха доверието на капиталовите пазари в стабилността на дългосрочните перспективи за икономическото развитие на страната.
2. ПРОИЗВОДСТВО И ЦЕНИ
á stórum, независимо от относително високия темп на икономически растеж, ефективният БВП е по-нисък от потенциалния, като разликата е от порядъка на 4–5% от БВП.
Услугите продължават да бъдат най-важния и динамичен сектор. Най-високите темпове на нарастване се наблюдават в областта на финансите (17%), търговията (12%) и телекомуникациите (12%). Туристическият сектор отбеляза рекордни равнища на приходи, почиващи и печалби.
í 2004 g. и обработващата промишленост показа признаци на подем. Добавената стойност в този отрасъл се увеличи с 6,3% за една година. В съответствие с предварителните оценки, продажбите на обработващата промишленост са се увеличили с 20%, като само износът е нараснал с около 39%.
По данни, включващи третото тримесечие на 2004 Hr, подотраслите, отбелязващи най-високи темпове на растеж са производството на черни и цветни метали (28%), машиностроене и стоки за дълготрайна употреба (24%), други обработени изделия (27%), хранително-вкусова промишленост (11,6%) и други обработени метални изделия (43,1%).
Промишлените сектори, намиращи се състояние на спад са електропроизводство и газоразпределение (-9,8%), химическа промишленост (-5,8%), печатарска и издателска промишленост (-8%), телекомуникационно оборудване (-14%) и кожени изделия (-3%).
Растежът в сектора на черната и цветната металургия е свързан главно с външното търсене. Растежът в другите подотрасли на обработващата промишленост от своя страна е резултат от нарасналите преки чуждестранни инвестиции и разширеното вътрешно търсене.
Свиването на производството и търсенето на енергия отразява затварянето на някои ядрени енергийни мощности, вследствие изпълнението на договореностите с ЕС, както и рязкото увеличаване на цената на нефта на международните пазари.
Високите енергийно цени са и главната обясняваща променлива за спада в производството в химическата промишленост, която се отличава с високата си енергоемкост. Причините за спада в другите сектори (печатарство, издателска дейност и кожарска промишленост) са свитото вътрешно търсене и силната външна конкуренция.
След спада от 2003 Hr, í 2004 g. селското стопанство отбеляза растеж, който се оценява на около 5,3% на годишна база. Основната причина за това положително развитие е по-добрата реколта. Относително доброто усвояване на ресурсите по програма САПАРД също има своето положително отражение.
Независимо от като цяло по-ниската инфлация, някои цени отбелязват ускорено нарастване. В частност, производствените цени отбелязват увеличение от около 8%, в сравнение с 2003 g. Тази тенденция отразява нарастването на енергийните цени.
3. ПАРИЧЕН И ФИСКАЛЕН СЕКТОР
Монетарният и фискалният сектори отбелязват като цяло позитивно развитие, но са обект на противоположни интерпретации.
83
Всички измерители на фискалната позиция – касовия, вътрешния и първичния баланс, са положителни. Фискалният излишък е по-висок от регистрирания през 2003 g. и противоречи на първоначалните правителствени прогнози, които предвиждаха дефицит за 2004 g. Касовият излишък е над милиард и половина лева.
Главната причина за нарастването на излишъка е увеличаването на бюджетните приходи с над 12%, докато разходите се увеличиха с едва 8,5%. Очаква се излишъкът да достигне 3,88% от БВП за фискалната 2004 g.
В съответствие с интерпретацията на правителството, излишъкът отразява нарасналата събираемост на държавните приходи и ускоряването на икономическия растеж (макар че тези обстоятелства би трябвало да бъдат отчетени в официалната прогноза). Правителството предвижда да изразходва излишъка за допълнителни социални и инфраструктурни разходи.
В опозиционната интерпретация, непланираният излишък е част от скритата фискална стратегия на правителството. Този излишък дава на правителството възможност за допълнителни разходи през 2005 Hr, годината на парламентарните избори,