Þjóðhags- og uppbyggingu stefnu fyrir og eftir inngöngu Búlgaríu í ​​Evrópusambandið

МАКРОИКОНОМИЧЕСКА И СТРУКТУРНА ПОЛИТИКА ДО И СЛЕД ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗHöfunda:

Ass. Dr Ganchev Ganchev, председател на Научния съвет на ИИМО −

част I, части III, Í, WE, VII и VIII

Ass. Dr Ganchev Ganchev,

председател на Научния съвет на ИИМО − част II

Стефан Цветков,

Главен експерт АИАП − част II

Ass. д-р Чавдар Николов,

член на Научния съвет на ИИМО − част IV

EFNISYFIRLIT

ЧАСТ ПЪРВА

Основни макроикономически тенденции преди и след въвеж-

дането на паричния съвет

ЧАСТ ВТОРА

Макроикономически модел

2.1. Оптимален контрол и ненаблюдаеми величини

2.2. Въвеждане на „потенциалните“ променливи използвани

в модела

2.3. Конструиране на модела

2.4. Прогнозни симулации за периода до 2010 g.

ЧАСТ ТРЕТА

Включване в еврозоната

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

Структурни процеси

4.1. Период и обект на анализ

4.2. Секторен разрез

4.3. Териториален разрез

4.4. Териториално-секторни структури

4.5. Външнотърговски структури

4.6. Фискални структури

4.7. Структури в платежния баланс

4.8. Структури свързани с международно сравнение

на националното ни ценово равнище

4.9. Структури на заетостта и на секторната производителност

на труда

4.10. Демографски и образователно-демографски структури

ЧАСТ ПЕТА

Предприсъединителни преговори

5.1 Стратегически икономически цели на преговарящите страни:

постановка и еволюция

5.2. Хронология на преговорния процес

5.3. Икономически и валутен съюз

5.4. Данъчно облагане

5.5. Финансова и социална политика, защита на потребителя

5.6. Либерализация и конкуренция

5.7. Структурни проблеми

5.8. Изпълнение на ангажиментите, поети при преговорния процес

ЧАСТ ШЕСТА

Предприсъединителни фондове

6.1. Институционализация на НПР

6.2. Нива на Управление на НПР

6.2.1 МФ − разплащателен орган на рамката за подкрепа

от страна на ЕС

6.2.2. Комитети за наблюдение на рамката за подкрепа на ЕС

6.2.3. Усъвършенстване на централизираните разплащателно-

контролни функции

6.2.4. Регионална оперативна програма

6.2.5. Конкурентноспособност на българската икономика

6.2.6. Развитие на човешките ресурси

6.2.7. Развитие на земeделието и земеделските райони

6.2.8. Развитие на базисната инфраструктура − транспорт

6.2.9. Развитие на базисната инфраструктура − сектор околна

среда

6.3. Финансов контрол

6.3.1. Вътрешен финансов контрол

6.3.2. Външен финансов контрол

6.3.3. Проблеми на финансовия контол

при изпълнението на НПР

6.4. Насоки за изменение и развитие на НПР

6.4.1. Стратегия и ресурсна обезпеченост

6.4.2. Институционална структура и контрол

6.4.3. Регионални и структурни диспропорции

ЧАСТ СЕДМА

НПР − варианти на национална стратегия след 2007

ЧАСТ ОСМА

Структурна политика до 2007 и за периода 2007−2010

8.1. Закрила на българските производители

8.2. Туризъм

8.3. Селско стопанство

8.4. Енергийна политика

8.5. Телекомуникации, високи техтологии

8.6. Инфраструктура и регионална политика

8.7. Металургия, химия, въгледобив

ЧАСТ ДЕВЕТА

Основни изводи и препоръки

Използвана литература

Приложения

 

ИНДЕКС ЗА ГРАФИКИ И ТАБЛИЦИ

Графика №1 − Нарастване на БВП и стоковите запаси (1992−2004)

Графика №2 − Нетни чуждестранни активи и други показатели на

търговските банки (í % от общите активи)

Графика №3 − Потенциален БВП (в лева, в постоянни цени 1998)

Графика №4 − Нарастването на потенциалния БВП до 2006 g. (в лева, í

постоянни цени 1998)

Графика №5 − Равновесна и фактическа безработица за периода

1998−2003 г.

Графика №6 − Прогноза за равновесната и фактическа безработица

í 2006 g.

Графика №7 − NATREX (1999−2006)

Графика №8 − Динамика на основните макроикономически величини

(в лева, в постоянни цени 1998)

Графика №9 − Някои основни макроикономически показатели

като дял от БВП (í %)

Графика №10 − Разлика между равновесна и фактическа безработица;

разлика между потенциален и реален БВП (milljarða. лв.)

Графика №11 − Темпове на нарастване в % на някои основни показатели

Графика №12 − Дефлатори на някои основни макропараметри

Графика №13 − Спестявания, текуща сметка (1998−2010)

Графика №14 − NATREX (1998−2010)

Графика №15 − Темп на нарстване на производителността; равновесен

темп на производителността, í %

Графика №16 − Валутен резерв; банкноти и монети в обращение; резервни

пари (1998−2007)

Графика №17 − Вариант с високи темпове на нарастване на инвестициите

í 2005 g.

Графика №18 − Износ на стоки и услуги при вариант с инвестиционен „шок“

Графика №19 − Разлика в текущите сметки − 2004-2010

Графика №20 − Брутна добавена стойност по сектори (1997)

Графика №21 − Брутна добавена стойност по сектори (2003)

Графика №22 − Дял на основните региони в произведения БВП (1997)

Графика №23 − Дял на основните региони в произведения БВП (2003)

Графика №24 − БВП на глава от населението в най-бедния (100%)

и най-богатия регион (2003)

Графика №25 − БВП на глава от населението средно за страната

и в най-богатия регион (1997)

Графика №26 − БВП на глава от населението средно за страната

и в най-богатия регион (2003)

Графика №27 − Дял на регионите в селскостопанското производство (1997)

Графика №28 − Дял на регионите в селскостопанското производство (2003)

Графика №29 − Дял на регионите в индустриалното производство (1997)

Графика №30 − Дял на регионите в индустриалното производство (2003)

Графика №31 − Дял на регионите в производството на услуги (1997)

Графика №32− Дял на регионите в производството на услуги (2003)

Графика №33 − Процент на покритие на вноса с износ в групата на дрехи,

обувки, текстил, кожени изделия и т.н. (1997 og 2003)

Графика №34 − Процент на покритие на вноса с износ при групата на

химическите продукти (1997 og 2003)

Графика №35 − Процент на покритие на вноса с износ при групата на

храни, напитки, цигари и т.н. (1997 og 2003)

Графика №36 − Фискални модели на база бюджетни приходи към БВП

Графика №37 − Бюджетни приходи като % от БВП и темп на растеж

на икономиките (1960−1989)

Графика №38 − Бюджетни приходи като % от БВП и икономически

растеж за периода 1992−2002

Графика №39 − Връзка между дела на бюджетните приходи и

икономическия растеж при отчитане на размера на

съответната икономика САЩ−100%, 2002 g.

Графика №40 − Съотношение между преки и косвени данъци в

бюджетните приходи в ЕС-15 и в отделни страни

Графика №41 − Процент на покривност преки инвестиции/дефицит по

текущата сметка (í %)

Графика №42 − Сравнително ценово равнище 2003 Hr; Bandaríkin

Графика №43 − Структура на заетостта по сектори (1997)

Графика №44 − Структура на заетостта по сектори (2002)

Графика №45 − Структура на заетостта в ЕС−15 през 2002

Графика №46 − Отрицателен демографски прираст в пром. (1990−2003)

Графика №47 − Съотношение неработоспособни/работоспособни

(2003−2020; прогноза на НСИ)

Графика №48 − Образователна структура на населението (2002)

Таблица №1 − Хронология на преговорния процес

Таблица №2 − НПР−управляващи органи на оперативни програми

Таблица №3 − Критерии за изпълнение по програма „Развитие на

човешките ресурси“

Таблица №4 − Очаквано увеличение на трафика по видове транспорт

Таблица №5 − Статистически данни: инфлация

Таблица №6 − Статистически данни: БВП

Таблица №7 − Статистически данни: Потребление

Таблица №8 − Статистически данни: Инвестиции

Таблица №9 − Статистически данни: Валутен курс

Таблица №10 − Статистически данни: Безработица

Таблица №11 − Други статистически показатели

Таблица №12 − Общи данни за предлагания модел

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

АДВФК − Агенция за държавен вътрешен финансов контрол

АИАП − Агенция за икономически анализи и прогнози

БВП − Брутен вътрешен продукт

БНБ − Българска народна банка

IIMO − Институт за икономика и международни отношения

EK − Европейска комисия

ESB − Европейски съюз

ЕЦБ − Европейска централна банка

МЕЕР − Министерство на енергетиката и енергийните ресурси

МОСВ − Министерство на околната среда и водите

МСП − Малки и средни предприятия

МРРБ − Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МФ − Министерство на финансите

НПР − Национален план за развитие

СПО − Скорост на паричното обръщение

ФРС − Федерална резервна система

NAIRU − Non-accelerating inflation rate of unemployment (неускоряващо

инфлацията ниво на безработица)

NATREX − Natural Real Equilibrium Exchange Rate (равновесен реален

валутен курс)

 

ЧАСТ ПЪРВА

ОСНОВНИ МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ТЕНДЕНЦИИ

ПРЕДИ И СЛЕД ВЪВЕЖДАНЕТО НА ПАРИЧНИЯ

СЪВЕТ

Стартът на процеса на реформиране на икономиката в началото на

90-те години се характеризира с либерализация, без въвеждане на необ-

ходимите твърди бюджетни ограничения, отсъствие на структурна

трансформация, спад, висока инфлация и политическа нестабилност.

Тежката кризата 1996-1997 g. беше породена от непримирими конф-

ликти на интереси между и в рамките на водещите политически сили

именно във връзка с налагането на необходимата финансова дисципли-

á, преструктурирането, приватизацията и провеждането на адекватна

макроикономическа политика.

Под натиска на МВФ решение бе намерено под формата на въвежда-

не на паричен съвет. Последният ограничава възможностите за провежда-

не на макроикономическа политика, налага автоматично определени бюд-

жетни ограничения. Същевременно валутният борд поставя политическа-

та класа в положение, при което приватизацията се превръща в необходи-

мост, породена от потребността да се генерират допълнителни фискални

приходи, обезпечавани преди това чрез неограничена парична емисия.

След въвеждането на новия паричен режим през 1997 Hr, българска-

та икономика премина от състояние на дефлационна депресия с призна-

ци на свръхпроизводство (1997-1999) към стагнация, продължила прак-

тически до 2001 g. След 2001-ва година икономиката е в състояние на по-

дем, без предварително преминаване през фаза на оживление.

През последните 3 години стопанската обстановка в страната се из-

мени в положителна посока, вследствие задържането на лихвите на меж-

дународните пазари на ниско равнище, частичното репатриране на изне-

сените през периода 1997-2001 g. капитали, обезценката на американс-

кия долар и по-ясните евроинтеграционни перспективи.

Процесът на репатриране е особено интензивен през 2004 Hr, кога-

то нетните чуждестранни активи на търговските банки спадат от около

14% от балансовото число, до под 1%. Именно това преструктуриране

на активите е в основата на допълнителното ускоряване на вътрешното

кредитиране и допълнителното влошаване на текущата сметка. В дъл-

госрочен план обаче няма връзка между нарастването на кредита и вло-

шаването на текущата сметка.

Nay, í 2004 се наблюдава силна отрицателна корелация

между нетните чуждестранни активи и резервите на търговските банки

в БНБ (-0,73), което означава, че намаляването на нетните чуждестран-

ни активи и респективно влошаването на текущата сметка, могат да бъ-

дат обяснени именно с рестрикциите на БНБ.

þetta þýðir, че за да компенсират намаляването на ликвидността,

породено от затягането на резервната политика на БНБ, търговските

банки са били принудени да вземат отвън пари на заем, с което са вло-

шили търговския баланс.

því, част от вътрешните спестявания не са използвани за

финансиране на вътрешните инвестиции, а са били замразени под фор-

мата на резерви, докато съответните инвестиционни потребности са би-

ли финансирани с чуждестранни средства. Подобно финансиране води

по определение до влошаване на текущата сметка.

Нарастване на БВП и стоковите запаси (1992−2004)

Данни:БНБ

Нарастване на запасите, % от БВП

БВП, темп в %

По-нагледен пример за едновременно влошаване на вътрешното и

външно равновесие в икономиката, вследствие на неправилно насочена

парично-кредитна политика, трудно би могъл да бъде даден.

Графика №2

Нетни чуждестранни активи и други показатели на търговските банки

(í % от общите активи)

Данни:БНБ

Като цяло номиналните параметри на икономиката са стабилни, en

реалните доходи остават на ниско равнище. Frá 1997 g. насам бюджетни-

ят дефицит е незначителен, без това да води до намаляване на търговс-

кия дефицит и необходимото активизиране на частния сектор.

Номиналното данъчно облагане спада незначително през послед-

ните години, но за сметка на увеличаване дела на косвените данъци, ко-

ито заедно с променената структура на подоходното облагане, прехвър-

лят данъчната тежест върху хората със средни и ниски доходи.

ennfremur реалното данъчно облагане, þ.e.. номиналното намалява-

не на данъците с отчитане на свитите държавни субсидии и увеличените

разходи за пазарно придобиване на намаляващите публични блага, á

практика се увеличава, при това по начин, водещ до нарастване на соци-

алните диспропорции.

Независимо от подобрената икономическа динамика, няма гаранция

за устойчиво нарастване на инвестициите и производството. Политичес-

кият риск на Балканите продължава да е висок. Нестабилността в Маке-

дония, Косово и Сърбия на практика нараства.

Членството на България в НАТО създава по принцип благоприятни

перспективи за намаляване на политическия риск и включване в транс-

националните мрежи, но засега не могат да се установят конкретни по-

ложителни последици от това.

България следва да реши редица сложни проблеми във връзка с

изпълнението на т. Ye. Копенхагенски (интеграционни) критерии за

присъединяване към ЕС. Нашата страна има проблеми както в областта

на формирането на функционираща пазарна икономика, така и по отно-

шение способността на българските производители да издържат на кон-

курентния натиск на общността и възможностите на страната да поема

интеграционни ангажименти.

Поддържането на устойчив, експортноориентиран растеж, един-

ствено приемлив за малка страна с отворена икономика, е все още зада-

ча, която тепърва предстои да бъде решена.

Това предполага не просто номинално нарастване на износа, а тако-

ва развитие на икономиката, при което инвестициите и технологичният

трансфер се насочват предимно към експортните отрасли и предопреде-

лят тяхното изпреварващо разширяване.

ennfremur, експортноориентираният растеж задължително включва

увеличаване на дела на изделията с висока норма на добавена стойност

в структурата на износа.

И двете условия за експортноориентиран растеж не са изпълнени-

инвестиционният процес е недостатъчно интензивен, структурата на из-

носа от 1997 година насам е без съществени изменения.

Á hinn bóginn, доходите на основната част от населението са на

границата на покриване на най-първичните потребности. Част от базови-

те потребности се финансират чрез нарастваща задлъжнялост към банко-

вия сектор. um 30% от населението работи в сивата икономика1.

Търговският дефицит и плащанията по външния дълг не позволяват

реално съкращаване на общия обем на външната (публична и частна)

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

1 Според различни източници сивата икономика в България генерира доход меж-

ду 25% og 33% от БВП, в същото време НСИ отчита през последните години почти неп-

роменено ниво на лицата, които официално не са регистрирани като безработни т.нар.

„обезкуражени“ около 400-420 þúsund. fólk.

задлъжнялост на България. Активното управление на дълга след 2001-ва

година доведе до увеличаване на лихвените плащания, съкращаване на

средния срок на задълженията и тежки последици за икономиката, вслед-

ствие поскъпването на еврото, в което бяха реденоминирани част от но-

вите задължения.

В бюджетите на страната за периода от 1997 g. досега е заложен пог-

решният подход на механично отдръпване на държавата от вътрешния

капиталов пазар при паралелно увеличаване на външното финансиране

на бюджета от МВФ, Световната банка и други организации.

í 2002-2004 g. в банково-финансовия сектор настъпиха значи-

телни промени, изразяващи се в увеличаване на вътрешния кредит за

частния сектор и повишаване индексите на корпоративните ценни кни-

жа. Тази тенденция не е резултат на целенасочена политика на правите-

лството, а отразява спадането на лихвите на международните парични

пазари вследствие антицикличните мерки на ФРС и ЕЦБ.

Nay, правителството и БНБ, съгласувано с МВФ, прилагат

политика на ограничаване на банковото кредитиране с оглед намаляване

на дефицита по текущата сметка. Съществува сериозна опасност обаче

тази политика да не повлияе на външния дефицит, но да забави инвести-

ционния процес и преструктурирането на износа.

Постепенно нараства ролята на преките чуждестранни инвестиции

извън процеса на приватизация. Появява се интерес от страна на стра-

тегически инвеститори към сектори с по-висока норма на добавена стой-

ност. Този положителен процес може и трябва да бъде подкрепен от дър-

жавата.

Влошава се положението с дългосрочната структурна безработица.

Външнотърговският и текущият платежни дефицити нарастват. Износът

се увеличава относително бавно, докато вносът се нараства ускорено.

Изострят се и регионалните различия в равнището на доходите и заето-

стта, нараства социалното разслояване.

Frá 1997 g. насам икономиката на страната реално не се движи към

устойчиво вътрешно и външно равновесие − редуват се периоди с нисък

дефицит по текущата сметка и висока безработица и такива с ниска без-

работица и нарастваща негативно външнотърговско салдо.

В общи линии състоянието на българското стопанство може да се

характеризира така:

• рестриктивна и неадекватна макроикономическа политика;

• високо и социално несправедливо реално данъчно облагане;

___________________ _____ __ _______ _______ ___ ____ ______ __

• недоизползване на основния капитал и работна сила;

• външнотърговски и регионални диспропорции и дефицити;

• недостатъчна ефективност на пазарните механизми;

• бавна, бюрократизирана и подкупна администрация;

• изтичане на капитали и квалифицирана работна сила от страната

при паралелно тежко общо (държавно плюс частно) дългово бре-

ме, зависимост от външно рефинансиране и неадекватно управле-

ние на държавния дълг;

• относително ниско равнище на спестяване и инвестиции;

• неблагоприятна и бавно изменяща се отраслова структура;

• силно изоставане в областите на информационно-комуникацион-

ните технологии и формиране на икономика, базирана върху зна-

нието;

• наличие на „тесни места“ (uppbygging, образование, квалифи-

кация) в икономиката, забавящи растежа и генериращи инфлация;

• нарастващо социално-икономическо неравенство, неблагоприятни

демографски тенденции.

Повечето от отбелязаните проблеми са взаимносвързани, при което

решаването на един от тях е невъзможно без прогрес в останалите.

Ключът е в намирането на тези инструменти, които най-бързо и ефек-

тивно могат да измъкнат страната от сегашното положение.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

ЧАСТ ВТОРА

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ

2.1. Оптимален контрол и ненаблюдаеми величини

Отбелязаните общи тенденции и параметри на българската иконо-

мика предполагат по-детайлно изучаване на закономерностите и взаимо-

зависимостите на макро равнище, което би позволило провеждането на

икономическа политика, ориентирана към пълна заетост2 (Ásamt. пълно

натоварване на производствените мощности) og външно равновесие

(управляемо равнище на дефицита по текущата сметка).

В последна сметка задачата се свежда до това, да се поддържат оп-

тимални параметри на икономическа активност на всички участници в

стопанския обмен, въз основа на наличната информация и възможно

най-добрата оценка на взаимозависимостите между основните икономи-

чески променливи.

Основните макроикономически величини, върху които макрои-

кономическата политика въздейства, независимо дали става въпрос за

експлицитно формулирана концепция или следване на определени пра-

вила, могат да бъдат разделени на няколко групи3.

í fyrsta lagi, това са тези параметри, които са непосредствено

определяни от държавата − приходи и разходи на държавния бюджет, де-

фицит, норма и структура на данъчното облагане, обем и структура на

финансирането на бюджета и т.н. Тези величини могат да бъдат нарече-

ни контролни, тъй като представляват инструменти, с които държавата

въздейства върху (контролира) останалите процеси, протичащи в иконо-

миката.

На второ място можем да отбележим величините, отразяващи със-

тоянието на икономиката. Например инфлация, лихвен процент и т.н. Те-

зи величини могат да бъдат и ненаблюдаеми, например равновесният

ефективен валутен курс, неускоряващото инфлацията равнище на безра-

2 Под „пълна заетост“ се разбира не нулева безработица, а елиминиране на цик-

личната безработица без ускоряване на инфлацията

3 (Takayama:1990:601-602).

ботицата (Non-Accelerating Inflation Rate of Unemployment − NAIRU),

инфлационните очаквания, потенциалния БВП и т.н. Ненаблюдаемите

величини трябва да бъдат оценявани въз основа на наблюдаемите, за да

имаме реална представа за състоянието на икономиката.

Друга важна група икономически променливи са тези, които предс-

тавляват резултат от икономическата дейност (изхода) на системата. То-

ва са БВП, износа, потреблението, инвестициите, спестяванията и т.н.

Важно място в икономиката заемат факторите, които пораждат не-

определеност. Тава са различни случайни величини, отразяващи въздей-

ствието на световната икономика, политиката, природните процеси. Към

тях трябва да добавим и грешките при измерването на наблюдаемите ве-

личини. Последните могат да бъдат значителни − например около една

трета от БВП не се отчита официално и се създава в „сивия“ сектор.

Задачата на всяко правителство е да подбере такива значения на

контролираните от него параметри, sem, отчитайки състоянието на

икономиката, въздействието на случайните фактори и статистическите

грешки, да водят до оптимизиране на общественото благосъстояние и

това на отделните индивиди.

Á sama tíma, следва да се има предвид един важен принцип на

теорията на оптималното управление. Това е „двойствеността“ на

оптималната оценка на модела, върху който се базира управлението и

достигането на оптималните параметри на това управление. Оказва се,

че оптималната оценка на такива параметри, til dæmis, като потенциа-

лен БВП, реален равновесен валутен курс и т.н., и самото оптимално уп-

равление, представляват една и съща задача.

Без точна оценка на състоянието не е възможно добро управление

(което е очевидно), а без добро управление не е възможна добра оценка

(което не е така очевидно). Með öðrum orðum,, управлението е част от проце-

са на изучаване и оптимизиране на системата4.

Изхождайки от тези основни положения на съвременната теория на

оптималния контрол, и отчитайки съвременния опит от провеждането на

макроикономическа политика в България, ESB, Bandaríkin, Великобритания и

други страни, можем да формулираме следните принципи, върху кои-

то може да се изгради една прагматична макроикономическа (фис-

кална и монетарна) политика:

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

4 Stengel R. F.: 1994: 372-373

• неотменяемост, þ.e.. провеждането на политика не може да се из-

бегне, поради очевидната връзка между контролираните от прави-

телството параметри и останалите макроикономически величини;

• адаптивност, þ.e.. макроикономическата политика не може да се

сведе до такива предварително формулирани принципи, като на-

маляване на данъци, поддържане на нулев дефицит, намаляване

дела на държавното преразпределение в БВП, тъй като конкрет-

ните параметри на политиката трябва да бъдат изведени от състо-

янието на икономиката, с отчитане на случайните „шокове“, ста-

тистическите изкривявания и отклонението на „ненаблюдаемите“

величини от равновесното състояние;

• оптималност, една рационална и отговорна политика не може да не

бъде оптимизиране, þ.e.. да не е насочена към повишаване на реал-

ните доходи на всички членове на обществото, като политиката

следва да има ясно формулирани цели и инструменти;

• многоизмерност − тъй като съвременните икономики са сложни,

конкретните цели могат да бъдат повече от една (например висок

растеж като основна цел и поддържане на ниска инфлация и при-

емлив външен дефицит, като подцели), при отчитане относителна-

та тежест на отделните целеви показатели;

• обучение и натрупване на информация, в допълнение към адаптив-

ността, þ.e.. моделът на управление не може да не еволюира в по-

сока на качествени изменения а не само на количествено адапти-

ране, тъй като управлението е част от процеса на разкриване на

нова информация.

В частност, макроикономическият модел, представляващ важен еле-

мент от настоящата изследване, се базира на понятията „равновесен ре-

ален валутен курс“ (Natural Real Equilibrium Exchange Rate − NATREX)

и „неускоряващо инфлацията ниво на безработицата“ − NAIRU.

Основната хипотезата при отбелязаните по-горе „ненаблюдаеми“

величини е, че икономиката се стреми да достигне определени макрои-

кономически параметри, които имат дългосрочни стабилни и сравнител-

но постоянни стойности.

Тази идея не е съвсем нова. Тя се интерпретира както в неокласи-

чески контекст, така и като основа на анализи и политика от неокейнси-

ански тип.

Интересът към нея е свързан първоначално с използването на т.н.

Правило на Тейлoр (Taylor Rule) при формулирането на паричната по-

литика на централните банки. При него е основно понятието потенциа-

_____________ _______ _ __

лен БВП, след което използването на „потенциални“ променливи при-

добива все по-широка популярност.

Зад това понятие стои естествена икономическа логика − съществу-

ват бавно изменящи се (потенциални или ненаблюдаеми) efnahagslegum

параметри и други параметри, които се изменят сравнително бързо и са

непосредствено наблюдаеми от икономическите агенти.

Начините за въздействие върху едните и другите са различни. Of

първите оказват влияние мерките с дългосрочен характер − преструкту-

риране на икономиката чрез приватизация или национализация, мерки

насочени към образование и здравеопазване, програми за изменение на

демографските характеристики и т.н.

На бързо изменящите се величини влияят всички мерки на парична-

та политика, данъчни изменения, политиката на държавните разходи и др.

Потенциалните величини имат характер на равновесни и към тях се стре-

мят в дългосрочен план наблюдаемите макроикономически показатели.

Потенциалните величини обаче не се наблюдават директно. Ето за-

що тяхното оценяване се натъква на определени трудности, особено за

страни в преход, като България. Независимо от трудностите обаче, тези

величини се използват широко при правенето на прогнози или формули-

рането на политики.

Тяхното значение е особено важно в процеса на присъединяване към

ЕС и особено при оценката на готовността за включване към Икономичес-

кия и валутния съюз. Именно дългосрочните макроикономически пара-

метри, свързани с фискалния и паричния сектор са от решаващо значение

за оценка на готовността на дадена страна за влизане в еврозоната.

2.2. Въвеждане на „потенциалните“ променливи,

използвани в модела

В рамките на настоящата разработка под NAIRU5 ще разбираме то-

ва ниво на безработица при което отчетената инфлация е равна на очак-

ваната.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

5 В дефиницията на NAIRU фигурира понятието „очаквана инфлация“. Ако се създа-

дат определени очаквания за динамиката на нарастване на цените, NAIRU може да бъде на

равнище доста различно от нивото, съответстващо на пълна заетост. При това е възможно

подобно ниво да се задържи продължително време, например при постоянна и равномер-

на обезценка на валутния курс (което не е типично за България през периода след 1997 Hr).

Turn, NATREX6 е такова ниво на реалния валутен курс

при което балансът по текущата сметка е нула.

Потенциален БВП наричаме това ниво на БВП, при което е достиг-

нато ниво на безработица равно на стойността на NAIRU.

Тъй като потенциалният БВП е ненаблюдаема величина, той трябва

да бъде намерен посредством компромис, þ.e.. след оптимизиране на от-

ношенията с други наблюдаеми величини.

На първо място това е отчетният БВП. Данните на българската

статистика са тримесечни. За да бъдат използвани, тези данни са сезон-

но изгладени и преведени на годишна база.

Използваната база данни включва периода от първото тримесечие

на 1998г. до третото тримесечие на 2003 g. Потенциалният БВП се на-

мира след оценяване на връзката с очакваната и фактическата инфлация

по тримесечия.

За приближение на очакваната инфлация, както в повечето разра-

ботки от този тип, беше използвана фактическата инфлация с лаг 1 ме-

сец. Именно това приближение дава най-добри резултати в условията на

Búlgaría, сравнено с алтернативните възможности.

За да се оцени потенциалния БВП беше използвана следната проце-

дура:

В уравнението:

(1) ,

където са съответно фактическата и очакваната инфлация,

са отчетения и потенциалния БВП, а â е неизвестен параметър, á-

лагаме начална стойност на неизвестния параметър.

Втората крачка е изчисляване на потенциалния БВП, който е

единствено неизвестно за всяко наблюдение.

_____________ _______ _ __

6 Дефиницията на NATREX не е еднозначна. Изглежда естествено балансът по те-

кущата сметка в дългосрочен план да е 0 и неестествено да е число по-малко от нула. Í

същото време много страни имат икономики за които изглежда естествено този баланс

да е положително число. Доколкото целият свят има текуща сметка 0, то би трябвало да

има икономики с равновесен баланс по текущата сметка отрицателно число. Въпросът

се усложнява допълнително в контекста на икономическата интеграция. В перспектива,

особено след присъединяването на България към еврозоната, нашият текущ баланс ще

придобива вътрешно-регионален характер, което означава на практика по-слаби изиск-

вания за балансиране движението на текущата сметка.

ð =ð e + â ( n ) +å

t t yt yt

ð ,ð e

t t , n

yt yt

Тъй като полученият ред е с голяма вариация, вследствие особенос-

тите на инфлацията у нас, се налага допълнително изглаждане на вре-

менните редове с 4 лага, при което се елиминират всички сезонни ефек-

ти върху потенциалния БВП.

Третата крачка е определянето на характера на отклоненията

между изгладения и неизгладения потенциален БВП, както и на проме-

ните в ръста на потенциалния БВП. За първите отклонения се очаква

последните да са нормално разпределени, а за вторите и да са независи-

ми помежду си (първите не могат да са независими, тъй като едните се

получават след изглаждане на другите).

Четвъртата крачка се свежда да промяна на стойността на _ (пос-

ледната е неизвестна и се получава след поредица итеративни процеду-

ри), като повтаряме действието, сравнявайки характера на отклоненията

с цел констатиране на наличие или липса на напредък.

След прилагане на описаната процедура беше намерена стойност на

_=0,49 и за тази стойност бяха получени стойности на потенциалния

БВП. Тяхното сравнение с истинския БВП е илюстрирано на графиката:

Графика №3

Потенциален БВП

(в лева, в постоянни цени 1998)

Както се вижда от горната графика, потенциалният БВП като пра-

вило превишава фактическия, особено в периода 1998−2000 г., og

след 2001 Hr, при това, независимо от отбелязаното ускоряване на иконо-

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

1500000

1600000

1700000

1800000

1900000

2000000

2100000

2200000

2300000

БВП

q2-98

Потенциален БВП

q4-98

q2-99

q4-99

q2-00

q4-00

q2-01

q4-01

q2-02

q4-02

мическия растеж. Това подкрепя тезата, че растежът през последните 3

години е последица от благоприятно съчетание на външни фактори (нис-

ки лихви на международните пазари, обезценяване на американския до-

лар), а не следствие на целенасочена макроикономическа политика.

Горната процедура обяснява намирането на потенциалния БВП, ко-

гато разполагаме с исторически данни. В процеса на прогнозиране таки-

ва исторически данни няма, поради което определянето на динамиката

на ненаблюдаемите величини е свързано с допълнителни изчислителни

проблеми и процедури.

Тъй като потенциален БВП означава БВП, при който заетостта не е

еластична по отношение на търсенето на работна ръка, то изглежда ес-

тествено динамиката на потенциалния БВП да е близка до динамиката на

производителността на труда.

Използваното обикновено приближение на производителността −

съотношението добавена стойност/заети е вярно за стойности близки до

равновесните (когато инвестициите са равни на амортизациите) и не е

вярно далеч от равновесието. Историческите данни обикновено са далеч

от равновесното ниво на инвестициите като част от БВП, поради иконо-

метрични оценки за тази динамика трябва да се приемат с резерви.

Графика №4

Нарастването на потенциалния БВП до 2006 g.

(в лева, в постоянни цени 1998)

_____________ _______ _ __

21000

23000

25000

27000

29000

31000

33000

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

БВП Потенциален БВП

Независимо от това в настоящия модел е прието потенциалният

БВП да се изменя както растежа на производителността. На графика №4

е представена прогнозата за потенциалния БВП до 2006 g.

Както се вижда от Графика №4 неизползваното на потенциала през

2002-2004 година води постепенно до относително понижаване на по-

тенциала до равнището на фактическия БВП. Друга особеност, която от-

четливо се очертава от горната графика, е относително по-високата ста-

билност на реалния, в сравнение с потенциалния БВП. Това обстоятел-

ство отразява инертността на икономическата политика.

За намиране на потенциалното потребление използваме функция от

вида:

(2) + _,

където Сt и Сt-1 са съответно потреблението в дадения и предход-

ния период, а С* е потенциалното равнище на потребление.

Процедурата за намиране на потенциалното потребление е съща-

та като предишната. Работи се със сезонно изгладени данни. Количест-

вената оценка на _2 се равнява на -0,41.

Знакът пред този коефициент отразява факта, че икономическата

система не трябва да използва целия потенциал за потребление, а след-

ва да заделя определен ресурс за инвестиране. Коефициентът _2 може да

се интерпретира и като пределна норма на спестяване, гарантираща дос-

тигането на вътрешно и външно равновесие. Динамиката на потенциал-

ното потребление следва динамиката на потенциалния БВП, чиято

структура е постоянна.

Turn, равновесното ниво на инвестициите е това ниво,

като процент от БВП, при което амортизациите на капитала са равни на

инвестициите.

Поради липса на каквито и да е оценки на капитала, както и на яс-

на представа за процента на годишна амортизация, сме приели за равно-

весно нивото от 27% от БВП. Това равнище не е достигано от 90-тe го-

дина досега. При всяко доближаване до него инвестиционния процес се

забавя, което вероятно означава, че инвеститорите не изпитват недостиг

от капитал.

За намиране на равновесния нетен износ е използвана оценка, ос-

нована на понятието „равновесен реален валутен курс“.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

*

(Ct - Ct-1) = á2 (Ct - Ct-1)

Първата крачка в тази посока е изчисляването на равновесното съ-

отношение съвкупно търсене/внос, което се оценява на 2,5885.

При дадено равнище на потребление и инвестиции, определени въз

основа на описаната вече процедура, остава да се намери износа.

По принцип има две възможности за оценка на равновесния износ −

първата е да се определи връзката с равновесния реален валутен курс.

Втората се свежда до това, да се използва косвено тази връзка, като се

приложи хипотезата, че дефицитът по текущата сметка трябва да е нула

при макроикономическо равновесие.

Тъй като директната оценка не дава статистически надежден резул-

тат, беше използван втория подход. Равновесният доход, плюс трансфе-

рите по текущата сметка бяха оценени на 1,3% от БВП. След това из-

носът се получава директно.

В резултат на описаните пресмятания, структурата ____________на потенциал-

ния БВП е фиксирана: относително тегло на потреблението се равнява

á 74,3%; делът на инвестициите − на 27%; делът на вноса − на 74,6% og

делът на износа − на 73,3%.

2.3. Конструиране на модела

Моделът възпроизвежда трите основни пазара в икономиката:

− пазар на стоки и услуги;

− пазар на труда;

− паричен пазар.

С тези пазари са свързани и основните поведенчески уравнения,

представени в модела:

First, пазар на стоки и услуги. Реалното търсене се свежда до

следните елементи.

Потребление, което определяме чрез вече дискутираната потреби-

телска функция от вида + _. Неясни остават ди-

намичната интерпретация на параметъра _ и изискванията към остатъч-

ния член.

Смисълът на първия параметър, вече в контекста динамиката на це-

лия модел, е т.нар. „скорост на сближение“ на фактическата към потен-

циалната стойност.

Остатъците _ (случайните фактори) не са непременно независими и

могат да бъдат носители на допълнителна информация. Тази информа-

_____________ _______ _ __

*

(Ct - Ct-1) = á2 (Ct - Ct-1)

ция би могла да бъде извлечена с течение на времето при увеличаване

броя на наблюденията. Средната стойност (математическото очакване)

на остатъците обаче задължително се равнява на нула.

Търсенето на инвестиционни стоки се пресмята с уравнението:

(3) It − It-1= _1(I*t-1 − It-1) + _

В уравненията за потребление и инвестиции са включени и прави-

телствените потребление и инвестиции. Това се налага поради факта, að

правителствените инвестиции традиционно не се представят отделно в

националните сметки. Á sama tíma, това обстоятелство позволява ин-

тегриране на икономическата политика в поведението на инвестицион-

ния процес.

Нетният износ, третият основен компонент на съвкупното търсене,

се получава като остатък. В частност, реалният БВП се оценява в резул-

тат на пресметнатият БВП „gap“, þ.e.. като разлика между потенциала и

вече фиксираната разлика реален-потенциален БВП. След намирането

на нетния износ се получава вноса, приемайки, че вносът е относително

постоянен като дял в БВП.

При тази процедура се гарантира, че икономиката достига вътреш-

но и външно равновесие едновременно (þ.e.. разликата между реалния и

потенциалния БВП е нула, само ако вноса и износа на стоки и услуги съ-

що са равни, което не е нищо друго освен проява на закона на Валрас),

като при това дефицитът по текущата сметка е преди всичко резултат от

недостатъчното търсене на български стоки на международните пазари,

а не на прекомерен внос.

От гледна точка на предлагането основна роля играе пазарът на

работна сила. Този пазар е в равновесие, ако фактическото равнище на

безработица и равновесното съвпадат.

За оценяване на изменението на нивото на безработицата е използ-

ван споменатия NAIRU подход, като се сравняват очакваната и факти-

ческата инфлация по начин, аналогичен с намирането на потенциалния

БВП.

На практика, след намирането на сезонно изгладените данни за без-

работицата, беше оценено авторегресионно уравнение с цел установява-

не на дългосрочното равновесие на безработицата в България.

Равновесното ниво беше оценено на около 10,8% от активното на-

селение към 2006 g. При това в 95%-ния доверителен интервал влизат

стойности от 10,5% í 15%.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Може да се приеме с висока степен на доверие, че равновесното рав-

нище на безработица е около 11%. ennfremur, предлагането на работна си-

ла зависи само от нивото на безработица, но не и от демографски фактори.

Графика №5

Равновесна и фактическа безработица за периода 1998−2003 г.

Гафика №6

Прогноза за равновесната и фактическа безработица до 2006 g.

_____________ _______ _ __

NAIRU

10,5

11,5

12,5

13,5

14,5

15,5

16,5

17,5

18,5

19,5

q1-

98

q2-

98

q3-

98

q4-

98

q1-

99

q2-

99

q3-

99

q4-

99

q1-

00

q2-

00

q3-

00

q4-

00

q1-

01

q2-

01

q3-

01

q4-

01

q1-

02

q2-

02

q3-

02

q4-

02

q1-

03

q2-

03

q3-

03

%

10,5

11,5

12,5

13,5

14,5

15,5

16,5

17,5

18,5

19,5

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

%

NAIRU

Безработица по тримесечия NAURU по тримесечия

Безработица

Безработица и NAURU

Горните разсъждение са илюстрирани на графика №5 и 6. Както се

вижда, липсват значителни отклонения на фактическата от равновесната

безработица. По-сериозно отклонение нагоре на реалната очаквана без-

работица от равновесната се очертава за 2006 Hr, в резултат от приетите

í lok 2004 рестриктивни мерки в областта на паричната и фискална-

та политика.

Най-важният структурен фактор, определящ състоянието на пазара

на труда, се оказва производителността.

Поради липса на статистически надеждни данни за общия обем на

натрупания основен капитал, амортизацията на капитала, както и произ-

водителността му, единствената възможност да се оцени производител-

ността на труда е като се използва „прокси“ променлива, а именно съот-

ношението добавена стойност/заети.

Това съотношение е пресметнато при фактически стойности на БВП и

безработни и при съотвeтните „потенциални“ стойности. При това демогра-

фското изменение на работната сила не е взето предвид. Така полученият

„gap“ в производителността се обяснява с разликата между реалния ефек-

тивен валутен курс и равновесния ефективен валутен курс NATREX.

Með öðrum orðum,, производителността е функция от натоварването

на работната сила, sem, от своя страна, зависи от международната

конкурентноспособност на икономиката.

Паричното предлагане се описва чрез формулата резервни пари,

умножени на паричния мултипликатор и се равняват на широките пари

(М3). В дългосрочен план паричният мултипликатор се характеризира с

бавно и постоянно нарастване.

Търсенето на пари се описва чрез скоростта на парично обръщение

(СПО). СПО се равнява на БВП по текущи цени, разделен на широките

пари. При развиваща се икономика, като българската е характерна нама-

ляваща СПО, което изразява задълбочаването на паричния пазар. þetta

виждане за стабилност и предвидимост на промените на скоростта на

обръщение на паричната маса е по принцип в контекста на основните

хипотези на съвременния монетаризъм.

В конкретния модел СПО намалява постоянно с даден процент, оце-

нен въз основа на исторически данни.

През описаната връзка между номиналния БВП, скоростта на обръ-

щение на паричната маса, широки пари и паричен мултипликатор, стига-

ме до изменението на резервните пари, съответстващо на изменение на

номиналния БВП.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

В съответствие с дефиницията на паричния съвет, на измененията

на резервните пари следва да съответстват точно определени изменения

на паричния поток към финансовата система, различен от нетния поток

към правителствения депозит, който също е във валутния резерв.

Този поток представлява перото „Външно финансиране на неправи-

телствения сектор“ в платежния баланс на страната. Високите и увели-

чаващи се стойности по този рубрика означават, че нуждата от външно

финансиране за българския частен бизнес се увеличава. Този процес ще

продължи вероятно и през следващите години.

Действията на частния бизнес се мотивират от печалбата. Тъй като

преобладават очаквания за увеличаване на външните лихви вследствие

новата насока на политиката на ФРС, тегленето на пари отвън става не-

рентабилно. При подобно развитие би могъл да се появи проблем с пла-

тежния баланс и/или с реалния растеж на икономиката.

Евентуален проблем с платежния баланс би могъл да се компенси-

ра по два начина. Първият е тривиален и представлява директно израз-

ходване на парите от фискалния резерв. Вторият също не е оригинален

− увеличаване на държавния дълг.

По отношение на външната среда българската икономика функцио-

нира при точно установени правила. Те са добре известни -наличие на

фиксиран валутен курс към еврото, липса на парична политика в общоп-

риетия смисъл на термина и като следствие − липса на пряк контрол вър-

ху инфлацията.

В тази обстановка показател за конкурентоспособна икономика

би трябвало да бъде състоянието на текущата сметка на платеж-

ния баланс. На практика тази сметка се променя под влияние на мно-

гобройни конюнктурни фактори и само дългосрочното є изменение би

могло да бъде добър индикатор за конкурентноспособност.

Ето защо в предложения модел е избран подхода с т.н. NATREX −

равновесен реален валутен курс, съответстващ на теоретично пресмет-

нат валутен курс, при който текущата сметка става нула или друго чис-

ло, обосновано от характерни за икономиката на страната причини.

Този валутен курс е ненаблюдаема променлива и се определя изця-

ло по косвен път. В случая с българската икономика естественото ниво

на дефицит по текущата сметка беше оценено на 1,3% от БВП.

Причината да се достигне до дългосрочен дефицит е в поведението

на икономиката, изпитваща потребност от преструктуриране, формира-

лото се ниво на вътрешните спестявания и нуждата от инвестиции, уста-

_____________ _______ _ __

новена на 27% от БВП като равновесно ниво. Оценките на NATREX са

направени именно при така изброените хипотези за равновесното рав-

нище на инвестиции и дефицит по текущата сметка.

Графика №7

На Графика №7 е представен резултатът от оценката на равновес-

ния валутен курс и прогнозно значение до 2006 g. Стойностите под 100

означават надценяване на реалния валутен курс. Eins og sjá má, не са-

мо в периода след 1999 g. валутният курс е надценен, но процесът ще

продължава да се развива и след 2004 g.

Това надценяване не представлява проблем при наличието на фи-

нансиране, но се превръща в такъв при трудности с привличането на

средства за покриване на дефицита на платежния баланс.

Поради липса на други инструменти (монетарна политика напри-

мер), ефектът от надценяването трябва да рефлектира директно в пови-

шаване на лихвените проценти и общо намаляване на темповете на рас-

теж.

В модела засега не е въведена важна връзка между NATREX, нара-

стването на паричната маса и лихвените проценти, поради липса на ста-

тистически надеждна корелация между отбелязаните променливи.

Установяването на тази връзка ще добави още едно динамично

уравнение към модела и ще даде възможност растежът да се коригира

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

NATREX

80,5

81

81,5

82

82,5

83

83,5

84

84,5

1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

през един допълнителен цикъл. По този начин някои проблеми при съ-

отношението растеж/инфлация, които съществуват в момента, биха мог-

ли да бъдат отстранени.

Последният въпрос, който следва да бъде изяснен, það er връзката

между отделните блокове на модела.

В основата на взаимодействието между реалния сектор и инфлаци-

ята е кривата Филипс (Philips Curve). В случая, кривата на Филипс не е

представена в класическия си вид, а посредством NAIRU подхода, á

който директната връзка на инфлацията е чрез потенциалния БВП, og

връзката с безработицата е посредством БВП (þ.e.. БВП е „посредник“

между инфлацията и безработицата). Кривата на Филипс приема след-

ния вид:

(2)

където _t и са съответно фактическата и очакваната инфлация.

Тъй като динамиката на е вече описана, остава да се определят

очакваната и фактическата инфлация.

Очакваната инфлация е функция на историята и получаването є

вече беше въведено.

Единствено неизвестна остава фактическата инфлация .

В рамките на настоящия модел приемаме, че инфлацията зависи от

производствените разходи, поради отсъствието на автономна парично-

кредитна политика.

В частност, върху равнището на инфлация влияе показателят про-

изводителност на труда, като на 5,8% ръст на производителността съот-

ветства 3,5% инфлация.

Еластичността на отклоненията на производителността към откло-

ненията на инфлацията е 0,77, þ.e.. á 1% намаление на производително-

стта съответства на 0,77% ръст на инфлацията.

Тъй като външните фактори са екзогенни7, тази зависимост съотве-

тства на т.нар. ефект на Balassa − Samuelson8. ennfremur, чрез този ефект

се обяснява не цялата инфлация, а само тази, в която не са включени ад-

_____________ _______ _ __

ð =ð e + â ( n ) +å

t t yt yt

ð e

t

n

yt

ð e

t

ð t

7 þ.e.. България не влияе забележимо върху външната среда (бел. авт.).

8 Ефектът Балаша-Самуелсон (Balassa − Samuelson) отразява въздействието на

нарастването на производителността на труда в експортно-ориентираните отрасли вър-

ху темповете на инфлация.

министративните цени. Включването на последните дава изместване на

оценките и неадекватност на модела.

С помощта на уравнение (2) се оценява текущата инфлация, sem

функция на миналата инфлация и производителността на труда.

Функция на търсене на пари дава връзката между паричния пазар

и реалния сектор на икономиката и е описана в частта за паричния па-

зар.

Установената връзка се отнася за М3 и се влошава леко през 2003

og 2004 g. Това вероятно се дължи на неколкократните намеси на прави-

телството на паричния пазар, чрез предоставяне на депозити на търговс-

ките банки, както и връщането на част от тези депозити през 2004 g.

Освен това от връзката са изключени парите, намиращи се на депо-

зит в Емисионно управление на БНБ по перото „Сметки на други депо-

занти“, които също влизат в широките пари. Във функцията на този етап

не влизат лихвените проценти. Вероятно има и други обясняващи фак-

тори, които биха могли да подобрят качеството на функцията на парич-

но търсене. Тяхното включване в модела на този етап влошава статисти-

ческите параметри и влошава качеството на прогнозните оценки.

Връзката между платежния баланс и паричния пазар е основна за

установяване на рискове пред икономическото развитие.

2.4. Прогнозни симулации за периода до 2010 g.

Така конструираният модел представлява система от уравнения, frá-

разяващи съвместното движение на основните макроикономически па-

раметри към равновесие. Вътрешните фактори, които биха могли да из-

ведат системата от равновесие са преди всичко икономическата полити-

ка или определени аномалии в поведението на инвеститорите и потреби-

телите, докато външните фактори са свързани преди всичко с цените,

външното търсене, валутните курсови и т.н.

На Графика №8 е представена динамиката на основните макроико-

номически променливи, изразени в постоянни цени (1998=100%). Както

се вижда, постепенно системата се ориентира към пропорционално на-

растване на макроикономическите променливи.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Графика №8

Динамика на основните макроикономически величини

(в лева, в постоянни цени 1998)

Същите данни могат да бъдат представени и като дял в БВП (Гра-

фика №9). Равновесните равнища на относителните тегла се достигат от-

носително бързо, практически след 2-3 ár, след което структурата

на системата е постоянна. Það er athyglisvert, че динамиката се стаби-

лизира при относително висок дял на потреблението в БВП − почти

90%.

Друга особеност е запазването на превишение на дела на вноса на

стоки и услуги над износа, което предполага хроничен дефицит по теку-

щата сметка, респективно потребност от външно финансирани в дългос-

рочен план.

Високият дял на потреблението е в конфликт с оценената вече ви-

сока равновесна пределна норма на спестяване от около 47%. Това озна-

чава, че моделът предполага изключително бавно придвижване към дъл-

госрочно равновесие, предполагащо равенство на спестяванията и ин-

вестициите, респективно уравновесен текущ баланс. На практика това

leið, че доходите са достатъчни единствено за покриване на потреб-

лението, без ресурс за разширяване на спестяванията и инвестициите на

вътрешна основа.

_____________ _______ _ __

0

5

10

15

20

25

30

35

40

45

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

БВП

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

Графика №9

Някои основни макроикономически показатели като дял от БВП в %

Процесът на уравновесяване предполага също запазване на относи-

телно високи различия между равновесната и фактическата безработи-

ца, както и между равновесния и фактическия БВП. Ако отчетем факта,

че поради особеностите на базата данни, с която разполагаме, отбеляза-

ните разлики вероятно се подценяват, става очевидно, че автоматичното

движение към пазарно равновесие фактически не само не води до нуле-

ва безработица, но не гарантира и достигането на това равнище на без-

работица, което е достижимо без ускоряване на инфлацията (NAIRU).

Същото се отнася и до потенциалния БВП, който също не може да бъде

достигнат автоматично.

Данните от Графика №10 позволява и нова интерпретация на про-

цесите след 1998. В частност, предприетите през 2003 g. мерки, свърза-

ни с промяна на условията на регистриране на трудовите договори, как-

то и мерките от програмата „от помощи към заетост“, представляват

вътрешен „шок“ водещ до увеличаване на фактическата заетост над рав-

новесната. Същевременно обаче, се увеличава и разликата между потен-

циалния и фактическия БВП. Með öðrum orðum,, механичното увеличаване на

заетостта над равновесното равнище има отрицателно отражение върху

динамиката на БВП.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

0

0,1

0,2

0,3

0,4

0,5

0,6

0,7

0,8

0,9

1

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

Графика №10

Разлика между равновесна и фактическа безработица; разлика между

потенциален и реален БВП (milljarða. лв.)

Без нови външни шокове, темповете на нарастване на основните

макроикономически променливи се стабилизират около 5% годишно,

както може да се види от Графика № 11. Единствено износът отбелязва

по-големи флуктуации.

На практика, auðvitað, конкретните бъдещи отклонения от равно-

весните темпове на нарастване на БВП и останалите параметри са неп-

редвидими, тъй като представляват случайно разпределени величини.

Тези величини се характеризират с определени средни значения и очак-

вани отклонения от тях.

Очакваната номинална стабилност на икономиката в периода до 2010

g. може да се характеризира с темповете на инфлация, характерни за от-

делните макроикономически съставляващи на БВП (виж Графика №12).

Прогнозата не отчита въздействието на административните цени,

които генерират основните „шокове“ през последните години. Не са

прогнозирани и евентуални изменения на цените на основните енергоно-

сители и суровини, както и въздействието на валутните курсове.

Цените на износните и вносните стоки и услуги (т.нар. търгувани

стоки), се очертават да нарастват с ниски темпове. Същото се отнася и

за инвестиционните стоки.

_____________ _______ _ __

-1

-0,5

0

0,5

1

1,5

2

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Разлика между

равновесната и

фактическата

безработица, пр. п.

Разлика между

потенциални и реалния

БВП, milljarða. Lev.

Графика №11

Темпове на нарастване в % на някои основни показатели

Графика _______№12

Дефлатори на някои основни макропараметри

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

-0,1

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

БВП

Потребление

Инвестиции

Износ

Внос

БВП

Цените на потребителските стоки и дефлаторът на БВП ще нараст-

ват по-бързо. Това отразява ефекта Балаша-Самюелсон, þ.e.. отражение

на нарастването на производителността на труда в търгуваните отрасли

върху работните заплати и цените в защитените сектори. Може да се

очаква също ценови шок (последният не е отразен в прогнозата, поради

високата неопределеност относно точните параметри на шока), свързан

с влизането в ЕС през 2007 g. Този шок обаче вероятно ще затихне през

2008-2009 g.

На Графика №13 е представена динамиката на вътрешните спестя-

вания и текущата сметка като дял от БВП. Спестяванията остават на

равнище 17−17% от БВП, като отбелязват много слаба тенденция към

увеличаване. Текущата сметка също маркира тренд към подобрение.

augljóslega, че от макроикономическа гледна точка основната причина

за високия външен дефицит са недостатъчните спестявания.

Основните сектори, които обикновено се анализират от макроико-

номическа гледна точка и чиито позиции определят крайното равнище на

спестяванията, са домакинствата, държавата и частния (фирмения) сек-

тор.

Домакинствата са основния спестяващ сектор. Факторите, sem

въздействат върху решенията за спестяване са доходите, данъчната сис-

тема и доходността на инвестициите.

Доходите, както беше многократно отбелязано, нарастват бавно и

дори не отчитат в необходимата степен увеличаването на производител-

ността на труда. Основната пречка за нарастването на доходите е влоша-

ването на текущата сметка, поради високата склонност към внос и нама-

ляване на конкурентноспособността.

Проблемът може да се реши при висока пределна норма на спестя-

ване − тогава нарастващите доходи ще бъдат мобилизирани от финансо-

вата система и пренасочени към инвестиции, без негативно въздействие

върху текущата сметка.

За да стане това обаче, финансовата система, основно банковия

сектор, би следвало да предостави финансови инструменти с необходи-

мата доходоносност. Това обаче не може да се реализира (без да навли-

заме в подробности), поради две основни причини − високата норма на

задължителни резерви и оттеглянето на държавата от капиталовия пазар.

Правителственият сектор може да способствува за подобряване на

съотношението спестявания/инвестиции. Най-прекият начин е подобря-

ване на структурата на разходите − намаляване на държавното потреб-

_____________ _______ _ __

ление и увеличаване на инвестициите, þ.e.. рационализиране на разходна-

та част на бюджета.

Държавата би могла да подпомогне спестяванията и на другите сек-

тори. Например, намаляването на косвените данъци ще увеличи реални-

те доходи и ще насърчи спестяванията. Освобождаването на инвестици-

ите от данък печалба ще стимулира спестяванията във фирмения сектор.

Ниските доходи и ниските спестявания затормозяват инвестициите

и растежа. По такъв начин пазара на труда, финансовия пазар, пазара на

стоки и услуги и външния сектор се оказват взаимно зависими и ограни-

чени по начин, който забавя нарастването както на потенциалния, така и

на реалния БВП.

Графика №13

Необходимостта от политика за насърчаване на спестявания-

та и политика на макроикономическо регулиране, се потвърждава и

от Графика №14, представляваща прогноза за динамиката на равновес-

ния реален ефективен валутен курс. Последният, както се вижда, ще

продължава да се отклонява от фактическия реален курс (значенията са

под 100). því, без специални мерки, конкурентоспособността

на българската продукция ще се влошава.

На Графика №15 са представени темповете на нарастване на факти-

ческата и равновесната производителност на труда. Eins og sjá má,

„шоковете“ върху реалната производителност се прехвърлят и върху по-

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

-0,15

-0,1

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Спестявания

Текуща сметка

тенциалната, което означава, че мерките, насочени към подобряване на

производителността, имат относително по-продължително действие.

Производителността, се влияе от реалния валутен курс, респективно от

инфлацията и инвестициите.

Графика №14

Графика №15

_____________ _______ _ __

77

78

79

80

81

82

83

84

85

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

NATREX

-0,02

0

0,02

0,04

0,06

0,08

0,1

0,12

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Темп на нарстване на

производителността, í %

Равновесен темп на

производителността, í %

И най-сетне, на Графика №16 е представена динамиката на някои

монетарни параметри. По принцип тези показатели нарастват по-бързо

от номиналните и реалните макроикономически параметри, поради уве-

личаването на мултипликатора (отразяващо се върху широките пори),

намаляването на скоростта на обръщение (изпреварващо нарастване на

паричните агрегати в сравнение с БВП), притока на капитали (нараства-

не на резервните пари) и относително ниските лихви, стимулиращи на-

растването на вътрешния кредит.

Графика №16

Независимо от това, парично-кредитната система като цяло все още

не позволява реализирането на потенциала на икономиката.

Една от възможностите за използване на настоящия модел е експе-

риментирането с включване на различни външни шокове и провеждане-

то на различни политики. Проблем е това, че поради отсъствието на кон-

систентна икономическа политика, историческите данни не съдържат

информация за реакцията на икономиката на използването на едни или

други инструменти на икономическата политика, т.е в съответствие с

принципите на оптималния контрол, отсъствието на политика не позво-

лява извличането на необходимата полезна информация.

Независимо от това, някои варианти на провеждане на макроиконо-

мическа политика могат да бъдат анализирани.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

0

1000

2000

3000

4000

5000

6000

7000

8000

9000

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007

Валутен резерв

(milljónir. щ. долари)

Банкноти и монети в

обращение (milljónir. лв.)

Резервни пари (milljónir. лв.)

í fyrsta lagi, това е фискалната политика. Основното направле-

ние, в което може да се счита, че фискалната политика може да въздей-

ства върху икономиката, е увеличаването на инвестициите. Държавата

може както да влияе върху инвестиционните решения на частния сектор

(данъчни облекчения при реинвестиране на печалбата, til dæmis), така и

да интензифицира своята собствена инвестиционна дейност.

В рамките на дадения модел, нарастването на инвестициите, вслед-

ствие използването на определени инструменти на икономическата по-

литика, може да се разглежда като случаен „шок“ върху системата, спо-

ред общоприетия иконометричен жаргон.

Както се вижда от Графика №17, увеличаването на темпа на нара-

стване на инвестициите, á stöðu, че инвестиционната квота и

близо до оптимума, води до реакция на леко свиване на обема инвести-

циите, след което темпа се връща към равновесния.

Графика №17

Вариант с високи темпове на нарастване

на инвестициите през 2005 g.

Аналогично е поведението и на почти всички останали макроиконо-

мически параметри, с едно изключение. Тази реакция на икономиката не

бива нито да се надценява, нито да се подценява.

_____________ _______ _ __

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

0,25

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Инвестиции

Високи инвестиции

Връщането на параметрите към равновесните значения след външен

шок е естествена реакция на модела. На практика, тъй-като в използвана-

та система от уравнения не е включен паричния пазар и лихвения процент,

моделът практически „преувеличава“ реакцията на реалния сектор.

Трябва да се има предвид също така, че моделът е с фиксирани па-

раметри и фиксирано равновесно равнище на инвестициите. На практи-

ка тези величини са променят, което е една от насоките за бъдещо

усъвършенстване на модела.

Ускоряването на инвестиционния процес е свързано първоначално

с негативен шок върху износа (виж Графика №18), който впоследствие

се трансформира в известно ускорение. Въздействието върху вноса е

сходно.

В средносрочен план обаче, се наблюдава трайно въздействие вър-

ху текущата сметка (Графика №19). Това въздействие преминава през

фаза влошаване (първите две години след инвестиционния шок), sem

води в средносрочен план до трайно подобряване на текущата сметка.

Този ефект е свързан с обстоятелството, че текущата сметка е в

трайно неравновесие, като движението към изравняване е изключително

бавно. При тава положение, всеки положителен шок води до дългосроч-

но подобряване на баланса на текущите операции.

Графика №18

Износ на стоки и услуги при вариант с инвестиционен „шок“

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

-0,1

-0,05

0

0,05

0,1

0,15

0,2

1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Износ на стоки и услуги

(в.и.)

Износ на стоки и услуги

Трайното положително въздействие на инвестициите върху текуща-

та сметка може да се интерпретира като проява на формиращия се екс-

портноориентиран модел на икономически растеж.

því, ráðstafanir, стимулиращи инвестиционната активност, og

именно увеличаване на обема и подобряване на структурата на държав-

ните разходи, данъчни облекчения при инвестиране, разширяване на ин-

вестиционното кредитиране и т.н., представляват един от начините за

решаване на дългосрочните структурни проблеми на българската иконо-

мика.

Ефектът от стимулиране на инвестициите ще бъде още по-голям,

ако бъде отчетена положителната връзка спестявания-инвестиции.

Графика №19

Можем, því, да направим извода, че насърчаването на ин-

вестиционния процес и бързото усвояване на европейските инвестици-

онни фондове, ще има стабилно позитивно въздействие върху българс-

ката икономика.

_____________ _______ _ __

-0,016

-0,014

-0,012

-0,01

-0,008

-0,006

-0,004

-0,002

0

0,002

0,004

0,006

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010

Разлика в текущите сметки

ЧАСТ ТРЕТА

ВКЛЮЧВАНЕ В ЕВРОЗОНАТА

С въвеждането на валутния борд през юли 1997 Hr, България факти-

чески предопредели своето неофициално присъединяване към формира-

щата се зона на еврото. Идеята на българските финансови стратези бе-

ше да направят с един замах България част от зоната на европейската

монетарна и ценова стабилност, като по такъв начин компенсират изос-

таването от централноевропейските държави.

Сценарият включваше няколко основни етапа. Of първо място, ес-

тествено, е прикрепването на лева към марката и автоматичното

прехвърляне на фиксирания курс към еврото от януари 1999 g.

Вторият елемент на замисъла е впечатляващата като бързина де-

зинфлация. България премина от краткотраен хиперинфлационен пери-

од, изразяваща се в почти 580-процентно нарастване на цените през

1997 Hr, до около 2% инфлация за 1998 Hr, равнище, което е трудно дос-

тижимо дори за страни с високо развити пазарни икономики и стабилни

банкови системи. Основният фактор за елиминиране на инфлацията бе-

ше драстичното поскъпване на лева след февруари 1997 Hr. Стойността

на националната валута нарасна около два пъти − от 3000 í 1600 лева

за долар. Без да навлизаме в подробности ще отбележим, че такова бър-

зо преодоляване на инфлацията винаги има изключително висока иконо-

мическа цена.

Външната и вътрешна стабилизация на националната валута позво-

ли на България да отбележи значителен напредък по отношение изпъл-

нението на т.нар. Маастрихтски конвергентни критерии, измерващи спо-

собността на съответната икономика да участва в икономическия и ва-

лутния съюз на ЕС. Маастрихтските критерии обаче не са предприсъе-

динителни критерии. Тяхното изпълнение е желателно, доколкото не за-

бавят прогреса към Копенхагенските критерии, но не и задължително.

Бюджетният дефицит след 1998 g. фактически отговаря на евро-

пейските изисквания. Съкращаването на нетния държавния дълг като

дял от БВП, спадането на лихвените проценти и фиксираният курс на ле-

ва, ни правят вече почти съвместими с формалните изисквания за учас-

тие във валутния съюз. Реденоминацията на българската валута, допъл-

нително изчисти последиците от хиперинфлазионния период. Може да

се приеме, че това е третият етап на българската евростратегия. За

сравнение ще отбележим, че страни като Чехия например, системно отс-

тояват правата си да поддържат висок фискален дефицит дори след вли-

зането в ЕС (но преди пълното присъединяване към еврозоната), с оглед

гарантирането на висок растеж и избягване на социални сътресения.

Въпреки че възприетата през 1997 g. стратегия действително напра-

ви България част от европейската зона на валутна стабилност, тя не пос-

тигна крайните си цели. Монетарната стабилизация не се оказа дос-

татъчна като средство за ускорено влизане в ЕС. Стабилността не доне-

се очакваната динамика и ефективност на българската икономика.

Eins og sjá má, още от Графика №1 от предишния раздел, само

í 1994, 1995, 2000 и след 2002 g. темпът на растеж е бил положите-

лен, изпреварвайки увеличаването на стоковите запаси като процентен

дял от БВП. því, само през тези периоди е било възможно на-

растване на реалните доходи. В периода след въвеждането на паричния

съвет и монетарното стабилизиране на икономиката преобладава растеж

не създаващ допълнително благосъстояние. Това отразява неефективно-

стта на пазарните механизми и неадекватността на макроикономическа-

та политика. Първият неуспех, породен директно от тези недостатъци е

очевиден − нашата страна не беше поканена в групата на „отличниците“

за разширяване на ЕС именно поради проблеми с наличието на действа-

ща пазарна икономика.

Вторият обаче остава скрит при първоначалния анализ.

í samræmi við теорията на оптималните валутни зони, главното не е

присъединяването, а оптималността. Решаващият въпрос е кои са иконо-

мическите параметри, определящи целесъобразността от включването

на дадена страна във валутната зона, както и при какви обстоятелства е

целесъобразно самото изграждане на зона за регионална валутна ста-

билност.

Най-общата идея на теорията е трансформирането на външните за

дадена група страни икономически шокове във вътрешни, þ.e.. трансфор-

мирането на неопределеността в нещо предвидимо и управляемо. þetta

може да се реализира единствено при условие, че дадена регионална гру-

пировка функционира като единна система. На практика последното оз-

начава, че между страните, формиращи зона за валутна стабилност,

_______ __ ________ __

следва да има висока степен на търговска интеграция, свободно движе-

ние на капитали, работна сила, стоки и услуги. ennfremur, икономики-

те на съответните страни трябва да са силно диверсифицирани, техните

производствени и технологични структури следва да са взаимозависими,

а икономическите цикли − синхронизирани. Необходимо условие, също

така, е развитостта и взаимното проникване на банковите и финансови-

те системи, както и координацията на макроикономическите политики.

Монетарните и фискалните институции трябва да боравят със сходни

инструменти, при тясно обвързани макроикономически цели и възмож-

ност за поддържане на близки макроикономически параметри. Някои от

тези изисквания имат чисто обективен характер и са свързани със сте-

пента на развитие на съответната национална икономика. Други, sem

равнището на координация на макроикономическите политики, предпо-

лагат наличието на политическа воля за участие в зоната на стабилност

или колективната валута.

Пример за страна, която на този етап не отговаря на всички обек-

тивни изисквания за членство във валутния съюз на ЕС, е в някаква сте-

пен Гърция, както неотдавна беше констатирано и от ЕК. Обратното,

държави като Великобритания, Швеция и Дания не участват, тъй като

преценяват, че загубата на автономност в областта на монетарната и

фискалната политики е нежелателна за тях, поне на този етап.

Búlgaría, за разлика от Швеция например, не отговаря на обектив-

ните изисквания за присъединяване към оптималната зона на валутна

стабилност, но фактически представлява част от нея. За разлика от Гър-

ция обаче, ние понасяме негативите на отказа от самостоятелна макрои-

кономическа политика, без възможност за участие в разпределението на

положителния ефект.

В частност, тъй като България формално не е член на валутния съ-

юз и не участвува при формирането на политиката на Европейската

централна банка, то всички промени в областта на парично-кредитната

политика на Европейската централна банка продължават да бъдат

външни шокове за нашата страна.

България не може също така да поддържа по-ниско равнище на ва-

лутни резерви, нито ще получава възможност да участвува в глобалната

международна финансова координация като част от единна наднацио-

нална структура.

Относителната стопанска изолираност не позволява също така да се

възползваме в някаква забележима степен от ограничаването на спеку-

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

лативното движение на капитали между страните-участнички, както и от

предимствата на единната валута като по-съвършено средство за нат-

рупване, разплащане и финансиране.

Обратното, всички проблеми, които могат да се изострят от присъ-

единяването към зона за регионална валутна стабилност − загуба на ав-

тономност на парично-кредитната политика, допълнителни ограничения

при фискалната политика, затруднения със заетостта и натоварването на

производствените мощности, изостряне на регионалните диспропорции

и т.н., са вече факт.

Българската икономика за сега е извън оптималните граници

на европейската зона на валутна стабилност, представлявайки нещо

като периферия на стабилността, където разходите по поддържането

є превишават ползата от нея.

Проблемът на България се свежда до това, че по принцип форми-

рането на зона на валутна стабилност и въвеждането на единна валута

са крайните фази на регионалната икономическа интеграция. Стратегия-

та за интегриране в ЕС, предполагаща да започнем с това, с което стра-

ните-членки завършват своите над 40-годишни усилия, би могла да има

смисъл, á stöðu, че нашата страна се ползва с безрезервната ико-

номическа и политическа подкрепа на всички страни от ЕС. Нещо подоб-

но се наблюдава засега единствено по отношение на страните от При-

балтика.

Нормалната стратегия на асоцииране предвижда, от макроикономи-

ческа гледна точка, четири етапа.

First, постепенна реална и монетарна стабилизация, създаване на

предпоставки за устойчив, динамичен растеж. Този етап условно може

да бъде свързан с изпълнението на критериите от Копенхаген (функци-

онираща пазарна икономика, способност за поемане на ангажименти в

ESB, конкурентноспособност).

Вторият етап предполага ориентиране към прилагането на фискал-

ни програми, позволяващи приближаване към изискванията на ЕС и под-

готовка на монетарната политика към ограниченията, произтичащи от

фиксирането на курса на националните парични единици към еврото,

включваща подобряване на сътрудничеството със системата на евро-

пейските централни банки. Það er talið, че единствено страните от Вишег-

радската четворка плюс Словения и частично страните от Прибалтика са

преминали втората фаза.

_______ __ ________ __

Третият етап започва от приемането в ЕС до пълноправното

включване в Икономическия и Валутния съюз. Именно през този пери-

од, страните, подобно на Швеция в момента, ще бъдат обект на монито-

ринг от страна на Европейската централна банка, с оглед оценка на

изпълнението на Маастрихтските критерии.

Четвъртият етап включва адаптирането на икономиките към еврозо-

ната и окончателното изпълнение на изискванията на Пакта за стабилност.

Með öðrum orðum,, макар и в съкратени срокове, асоциираните страни

повтарят еволюцията на ЕС − отваряне, либерализиране, модернизация

и динамизиране на икономиките, след което преминаване към т.нар. ико-

номически и валутен съюз, þ.e.. влизането в зоната на валутна стабил-

ност на ЕС.

Разместването на фазите на интегриране чрез използването на

присъединяването към зоната на валутна стабилност в качеството на ус-

корител на цялостния процес на интеграция, представлява поемане на

сериозен риск. Подобен риск се оправдава само при наличие на силна

външна подкрепа.

Не е никаква тайна, че т.нар. Копенхагенски критерии в последна

сметка се свеждат до способността на съответната страна да се доближи

значително до равнището на доходи на глава от населението на най-бед-

ните страни от ЕС. Скъпият лев и фиксираният курс ускориха прибли-

жаването към Маастрихтските критерии, но влошиха очакванията за

икономическия растеж, с което ни отдалечават от изпълнението на

изискванията от Копенхаген.

Българската икономика наистина наскоро получи статуса на

действаща пазарна икономика от ЕС, но с определени резерви. Така или

иначе, според официалните изисквания на ЕС именно Копенхагенските,

а не Маастрихтските критерии, са задължителни за нас до 2007 g.

Сключеното съвсем неотдавна споразумение между Министерския

съвет, представляван от министъра на финансите и Българска Народна

банка, представлява първата конкретна стъпка в посока на институцио-

нализация на подготовката за присъединяване към еврозоната.

Споразумението, както е добре известно, засяга въвеждането на ев-

рото в Република България. Самото въвеждане не буди спорове − това е

неотменим ангажимент на нашата страна към ЕС. Въпросът е единстве-

но кога и как трябва да стане това.

Замяната на националната валута с колективните пари на ЕС е

важна крачка, която трябва да бъде добре обмислена и разположена

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

във времето. Решението, annars vegar, следва да отчита интереса на

Búlgaría.

Á hinn bóginn, въвеждането на еврото не е едностранен акт. Ев-

ропейската централна банка трябва да се увери в това, че България

напълно отговоря на изискванията на Икономическия и валутния съюз,

като за целта следва да бъде изготвен специален доклад.

Мониторингът на ЕЦБ не е формално действие. След скандалните

разкрития за това, че Гърция не е отговаряла на Маастрихтските конвер-

гентни критерии при присъединяването към еврозоната, ЕК и ЕЦБ ще

бъдат изключително стриктни.

Що се отнася до българските интереси, то и тук нещата не са така

праволинейни. Вярно е, че присъединяването към единната валута дава

редица предимства − намален валутен риск, ниска инфлация, предвиди-

ма лихвена политика, легитимиране на БНБ като нормална централна

банка, облекчено рефинансиране на търговските банки, по-бързи разп-

лащания с ЕС, определени гаранции за провеждането на стабилна фис-

кална политика и т.н.

От друга страна обаче има и редица сериозни проблеми. На първо

място, България обективно не е част от оптималната зона на евро-

то, i.e., българската икономика все още не е напълно синхронизирана с

икономиките на страните-членки на ЕС. При това положение, чисто ме-

ханичното присъединяване към еврозоната вероятно ще забави иконо-

мическия растеж. Може лесно да се забележи, че страните, членки на

ESB, чиито икономики са извън еврозоната, се развиват по-бързо от те-

зи, вътре в нея. Пример в това отношение е Великобритания.

Не е случаен и фактът, че ЕС предвижда за всички нови страни-член-

ки първоначално приемане в ЕС, без членство в еврозоната. Една от при-

чините е необходимостта от известен период за синхронизиране на иконо-

миките. Друга важна причина, е невъзможността бързо да бъдат покрити

критериите от Маастрихт, отнасящи се до валутните курсове, лихвените

проценти, инфлацията, бюджетните дефицити и държавните дългове.

Да започнем с инфлацията. В случая има една особеност. Новопри-

етите страни обективно трябва да синхронизират не само темповете на

инфлация, но и равнищата на цените, които са, без изключение, значи-

телно по-ниски в новоприетите страни. Ето защо, един период на уско-

рено нарастване на цените и доходите непосредствено в периода на

присъединяване, е абсолютно неизбежен. При по-високи цени, неизбеж-

но се налага и поддържане на по-високо лихвено равнище.

_______ __ ________ __

За да не се забави процеса на присъединяване, се предвижда вре-

менно неравновесие, в контекста на дългосрочна стратегия за устойчиво

развитие на фискалния сектор. Едва след това страните се ориентират

към следване на Маастрихтските критерии, които сами по себе си за зна-

чително по-малко строги, от финансовата дисциплина, наложена на стра-

ната от МВФ.

Споразумението между БНБ и правителството обаче предвижда об-

ратната логика, þ.e.. поставянето на краткосрочните финансови проблеми

пред стратегическите. ennfremur, става въпрос за поемане на двустранни

ангажименти.

Все пак, интересно е да проследим, какви взаимни задължения по-

емат БНБ и правителството, които да изискват именно подобен неорди-

нарен акт.

След общата част, в която правителството се ангажира, да „се съоб-

разява напълно с европейското законодателство“, следват по-конкретни

ангажименти. Първият ангажимент на правителството към БНБ е да

изпълни задълженията си, поети в рамките на преговорния процес.

Четвъртият и петият ангажимент са по същество също повторение на ве-

че поети от правителството общи ангажименти към ЕС, във връзка с

Пакта за стабилност и растеж.

Известно изключение като че ли правят вторият и третият ангажи-

мент. Второто задължение представлява обещание на правителството да

води политика на балансиран бюджет. Тъй като не е уточнено дали ба-

лансираността се разглежда като дългосрочна цел, каквото е европейс-

кото разбиране, или пък като поддържане на баланс във всеки момент от

времето, което е напълно невъзможно, то този текст няма обективен

смисъл.

Другият ангажимент предполага правителството да не използва кос-

вените данъци и административните цени по начин, който да ускори

инфлацията чрез мерки, който не са предвидени в предприсъединетелни-

те споразумения. Този текст също е неточен, тъй като косвените данъци

са вече силно представени в доходната част на фиска, а по-нататъшното

им увеличение е свързано именно с искания на ЕС. Евентуално още по-

голямо увеличение на косвените данъци (акцизите) извън исканото от

евросъюза трудно може да бъде разграничено от вече поетите ангажи-

менти, а отражението на данъците върху цените и инфлацията е един

твърде сложен и спорен въпрос.

Интересни обаче са и ангажиментите на БНБ.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Трябва да се отбележи, че задълженията на БНБ са по-конкретни и

имат определен смисъл в контекста на приемането на еврото.

Най-същественият ангажимент обаче, четвъртият, засягащ органи-

зацията на практическата замяна на лева с еврото, е неизпълним от стра-

на на БНБ като отделно взета институция. Смяната на валутата е едно

национално усилие, както показва практиката на страните-членки на ев-

розоната. Това усилие изисква координирани действия на правителство-

то, централната банка и търговските банки. Именно в тази насока ня-

какъв ангажимент на правителството би имал положително значение, en

точно такъв ангажимент липсва.

Другите задължения на БНБ засягат подготовката на централната

банка за участие в превеждането на единната политика на ЕЦБ. БНБ се

ангажира да изгради необходимия институционален, административен и

технологичен капацитет. Както правителството, така и БНБ изразяват

своята привързаност към паричния съвет. Запазването неизменни

навсички атрибути на паричния съвет до момента на влизане в еврозо-

ната излага на риск БНБ да не може да се включи веднага ефективно в

прилагането на единната политика, тъй като няма да има необходимия

практически опит за това. Необходимо е, малко преди влизането в евро-

зоната, при запазване на фундаментите на паричния съвет − фиксирания

курс на лева към еврото и пълното покритие валутни резерви-пари в

обръщение, БНБ да може да извършва определени операции на финан-

совия пазар, които ще я доближат и подготвят за прилагане на единната

парична политика.

Отчитайки опита на страните, вече въвели еврото, трябва да под-

чертаем, че подобен процес освен чисто административния контекст има

много силно застъпен и информационнен такъв. Предварителното пуб-

лично информиране, както в случая направиха това българското прави-

телство и БНБ, на гражданите, фирмите, работодателите, търговските

банки и другите финансови посредници, е от ключово значение за глад-

кото протичане на въвеждането на колективната валута.

_______ __ ________ __

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

СТРУКТУРНИ ПРОЦЕСИ

4.1. Период и обект на анализ

В настоящия раздел се илюстрират и подлагат на съответен анализ

и частично − на международни съпоставки измененията, настъпили в

различни разрези на структурата икономиката на България в реална-

та и във финансовата сфера, след въвеждането на валутния борд.

В заключителната част е направен опит да бъдат разгледани струк-

турните проблеми на заетостта, на секторната производителност на тру-

да, както и тези свързани с демографските и образователно-демографс-

ките характеристики на населението.

За сравнение са избрани основно годините 1997, 2000 og 2003. Кога-

то това е било подходящо са приведени и наличните данни за 2004 g. eða

за други години, съответстващи за предпочетената логика на съпоставя-

ekki. За целта са използвани главно статистически публикации от интер-

нет страницата на Националния статистически институт, на Българската

народна банка, на Организацията за икономическо сътрудничество и

развитие и на Световната банка.

4.2. Секторен разрез

Данните за промените в приноса на отделните сектори за икономи-

ката на България за разглеждания период от 1997 година насам показват

едно в общи линии очаквано за избрания подчертано либерален модел на

преход и развитие.

í 1997 година селското стопанство е осигурило 26,2% от брут-

ната добавена стойност по сектори. Въпросният процент спада на 13,9%

í 2000 g. и на 11,4% í 2003 ári. За сметка на това се увелича-

ват дяловете на индустрията и на услугите.

За индустрията въпросното увеличение може да се характеризира

като умерено − от 27,9 % í 1997 Hr, делът є в брутната добавена стой-

ност нараства на 29,1% í 2000 g. и на 30,0% í 2003 ári.

_______________ __ __

Услугите обаче показват доста по-висок темп на развитие като от

45,9% техният принос в брутната добавена стойност по икономически

сектори скача на 56,9% í 2000 ári, за да достигне 58,6 % í 2003.

Графика №20

Графика №21

Вижда се, че за последните три години размахът на структурните

трансформации у нас е значително по-малък от този за подпериода

1997-2000 ári. Следователно има основания да се говори за извест-

на структурна стабилизация на българската икономика като цяло,

стабилизация до голяма степен изключваща по-нататъшни лавинообраз-

Áðóòí à ä î áàâåí à ñòî éí î ñò ï î

ñåêòî ðè , 1997

ñåëñêî

ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Áðóòí à ä î áàâåí à ñòî éí î ñò ï î

ñåêòî ðè , 2003

ñåëñêî

ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

селско

стопанство

индустрия

услуги

Брутна добавена стойност по

сектори, 1997

Брутна добавена стойност по

сектори, 2003

селско

стопанство

индустрия

услуги

ни разрушавания на структури, характерни за нея през цялото продъл-

жение на деветдесетте години на миналия век.

Елементарната прогноза, която може да се направи до 2010 ári,

би трябвало да покаже по-нататъшно постепенно снижаване на дела на

селскостопанското производство до равнището от 7-8% от БВП (По дан-

ни на ОИСР Гърция има през 2001 ári 7,4%), което би било нормал-

en, с оглед прогнозируемото известно по-нататъшно съживяване на от-

расъла посредством притока на европейски пари.

При всяко положение обаче темповете на нарастване на селскосто-

панското производство ще останат по-ниски от тези на вторичния и на

третичния сектор у нас.

При българското селско стопанство в перспектива едва ли могат да

се очакват „европейски равнища“ като тези на Унгария от 4,4%, czech Republic

4,5%, Slóvakía 4,6%, а още по-малко − като на Полша, Португалия и

spánn, съответно 3,3, 3,7 og 3,6% от БВП.

Главният въпрос на секторното развитие в България е да не се

допусне по-нататъшна де-индустриализация и съответният дял на инду-

стрията в БВП да се запази и дори да отиде към 32% ( колкото е той по-

настоящем в Унгария). За целта вече е необходимо наличието на

конструктивна държавна индустриална и общоструктурна политика, á-

сочена към утвърждаването на сравнителните индустриални предимства

на страната ни в Балканския регион в областта на енергетиката, високи-

те технологии, фармацевтичната промишленост, машиностроенето.

Секторът на услугите може да отиде до дял от 60-62%, но и в тази

сфера държавната подкрепа и такава от Евросъюза трябва да се даде на

телекомуникациите, пътните инфраструктури, банковото дело и пр., í

да може да бъде осигурен т. Ye. здравословен растеж и за да се реали-

зират и тук сравнителните предимства на страната ни.

4.3. Териториален разрез

От началната година на нашето изследване (1997-og) насам се наб-

людава по-нататъшно съсредоточаване на икономическата активност в

нашата страна в Югозападния регион с главен град София. Делът на

региона в произведения брутен вътрешен продукт нараства от 31,1% í

1997 година на 34,5% í 2000 g. и на 38,1% í 2003 ári.

verulega, че визираното структурно развитие е за сметка на

практически всичките останали региони, които намаляват или стагнират

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

по отношение на присъствието си в произведения брутен вътрешен про-

дукт на страната. Така участието на Южния централен регион спада

frá 24,3% (1997 Hr) á 20,3% (2003 Hr), на Югоизточния − съответно от

11,7 % á 9,1 %, на Североизточния − от 15,1 % á 14,1%.

Северният централен регион за същия период увеличава мини-

мално участието си в БВП от 12,4% á 12,7%, което прави и Североза-

падният регион − съответно 5,4% og 5,7%.

Графика №22

Графика №23

_______________ __ __

Äÿë í à î ñí î âí èòå ðåãèî í è â

ï ðî è çâ åä åí è ÿ ÁÂÏ -1997 ã.

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

Î ñòàí àëèòå

Äÿë í à î ñí î âí èòå ðåãèî í è â

ï ðî è çâ åä åí è ÿ ÁÂÏ - 2003 ã.

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

Î ñòàí àëèòå

Дял на основните региони в

произведения БВП − 1997 g.

Дял на основните региони в

произведения БВП − 2003 g.

ЮЗ

ЮЦ

СИ

Останалите

ЮЗ

ЮЦ

СИ

Останалите

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Специално трябва да се отбележи, че констатираното „премества-

не на икономиката в посока София“ повърхностно погледнато не се

отразява върху дисонанса в брутния продукт между Северна и Южна

Búlgaría, който за разглеждания период остава непроменен 33:67. (Í

края на 2003 година в северната част на страната живеят 2 964 202 чо-

века, а в южната 4 837 071, което означава съотношение 38:62).

При БВП на глава регионите от Северна България между 1997 og

2003 година са успели да съкратят дистанцията до тези от Южната част

на страната от 1,34 á 1,21.

Hins vegar,, процесът на териториално прегрупиране на

производството у нас води до по-широко отваряне на ножицата в бла-

госъстоянието между Софийския регион и всички останали региони.

í 1997 година съотношението между БВП на глава в най-богатия

(Югозападния) и най-бедния регион (Северозападния) у нас е била 1,62,

í 2003 година то достига 1,66, като в този случай място на най-бед-

ния регион е заето от Северния централен.

Графика №24

Влошава се и съотношението между дохода на човек от население-

то в Югозападния регион и средния за страната − от 1,2 í 1997 годи-

на на 1,4 í 2003 ári.

0

100

200

ÑÖ Þ Ç

ÁÂÏ í à ãëàâà î ò í àñåëåí èåòî â í àéá

åä í è ÿ (100% ) è í àé -á î ãàòè ÿ ðåãè î í

2003

S eries 1

ЮЗ

БВП на глава от населението

в най- бедния (100%)

и най-богатия регион − 2003 g.

СЦ

Графика №25

Графика №26

Най-ярко настъпващият контраст проличава при сравнение между

Югозападния регион и следващия го по БВП на глава. Така през 1997 го-

дина отстоянието между Софийския регион и Бургаския е било 1,03,

í 2000 ári 1,31, og í 2003 година става 1,56.

því, след 1997 g. у нас е настъпила една неприемлива и

силна териториално-производствена диспропорция, която условно

може да бъде определена като „София и всички останали“. Възникнали-

_______________ __ __

90

95

100

105

110

115

120

ñðåä í î Þ Ç

ÁÂÏ í à ãëàâà ñðåäí î çà ñòðàí àòà è â í àéá

î ãàòè ÿ ðåãè î í -1997 ã.

S eries 1

0

20

40

60

80

100

120

140

ñðåä í î Þ Ç

ÁÂÏ í à ãëàâà ñðåäí î çà ñòðàí àòà è â í àéá

î ãàòè ÿ ðåãè î í - 2003 ã.

S eries 1

Средно ЮЗ

БВП на глава от населението средно за страната и в

най-богатия регион − 1997

БВП на глава от населението средно за страната и в

най-богатия регион − 2003 g.

Средно ЮЗ

ят феномен вече има сериозни демографски, урбанистични и екологич-

ни последствия, свързани с настъпилата трудна за овладяване миграция

на населението в посока към столицата и с осезателното влошаване на

качеството на живот в нея през последно време.

Обръщането на въпросния негативен тренд е възможно само посре-

дством държавна инфраструктурна и професионално-образователна по-

литика, насочена към засилване на „предлагането“ на условия, подходя-

щи за привличането на инвестиции на територията на цялата страна и та-

ка − за относително равномерното им разсъсредоточаване извън София

и региона.

4.4. Териториално-секторни структури

4.4.1.Териториални структури в селското стопанство

Регионът с най-голям принос в селскостопанското производство в

България през 2003 година с 27,3% от брутната добавена стойност в от-

расъла е Североизточният. На второ място по значение в селското сто-

панство е Южният централен регион с 25,3%, на трето Северния цент-

рален с 23,6%, а на четвърто − Югоизточния − 15,0%.

Графика №27

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ñåëñêî ñòî ï àí ñêî òî ï ðî èçâî äñòâî -

1997 ã.

Þ Ö

ÑÈ

Þ È

ÑÖ

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

селскостопанското производство − 1997 g.

ЮЦ

СИ

ЮИ

СЦ

Останалите

Графика №28

í 1997 година ситуацията е била по-различна. Южният центра-

лен регион е осигурявал 27,0% от брутната добавена стойност в селско-

то стопанство, Североизточният 22,7%, Югоизточният − 17,0%, а Се-

верният централен − 13,9%.

Размяната на местата между първия и втория регион явно се дължи

на спадането на производството в Пловдивския регион, което по текущи

цени през 2003 година е с 20,8% по-ниско от това през 1997г. и по този

начин е с 4,9 процентни пункта по-голямо от намалението за страната

á stórum. Подобно е положението в Югоизточния регион, þar

спадът е с 25,8%, докато в същото време производството в Северния

централен регион по текущи цени е нараснало с 42,8%.

Най-зависими от селскостопанското производство в страната през

2003 година са два региона: Североизточният, където аграрният сектор

дава 22,2% от брутната добавена стойност и Северният централен − съ-

ответно 21,2%. í 1997 година първото място пак е било заето от Се-

вероизточния регион, но с 39,2%, а втори е бил Югоизточният с 37,8%.

Структурните изменения в селскостопанското производство у нас

за разглеждания период отразяват от една страна общото спадане на зна-

чението на селското стопанство в резултат на ускореното развитие на

вторичния и третичния сектор, а от друга − дълбоката криза в отрасъла,

свързана с общо намаление на обема на селскостопанската продукция.

í 2003 година брутната добавена стойност в селскостопанс-

ката продукция у нас е била с 15,8% по ниска от нивото є по теку-

щи цени през 1997 Hr, og í 2000 g. − с 19,1%. Основна причина за

_______________ __ __

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ñåëñêî ñòî ï àí ñêî òî ï ðî èçâî äñòâî -

2003 ã.

ÑÈ

Þ Ö

ÑÖ

Þ È

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

селскостопанското производство − 2003 g.

СИ

ЮЦ

СЦ

ЮИ

Останалите

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

последното определено се явява погрешно избраният в началото на 90-

те години на миналия век, архаично-реституционен модел за реформа в

агросектора, добил популярност под лозунга „връщане на земята в реал-

ни граници“. Този модел доведе до раздробяване на собствеността и

срив в производството.

Особена загриженост на държавно регулаторно равнище би трябва-

ло да буди понастоящем съкращаването на обема на произвежданата

селскостопанска продукция в Пловдивския и Бургаския регион. Трево-

жен е и сривът в селското стопанство в Северозападния регион с 22,0%.

4.4.2.Териториални структури в промишленото производство

í 2003 година регионът с най-голям дял в индустриалното про-

изводство на България е Югозападният с 45,8% от брутната добавена

стойност. След него е Южният централен с 23,2%. На трето и четвърто

място са Северният централен с 8,7% и Югоизточният с 8,4%. í

1997 година водещ е бил Пловдивският регион с 31,9%, следван от Со-

фийския с 28,1%, Североизточния с 12,0% и Югоизточния с 11,7%.

Графика №29

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

èí äóñòðèàëí î òî ï ðî èçâî äñòâî -

1997

Þ Ö

Þ Ç

ÑÈ

Þ È

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

индустриалното производство − 1997 g.

ЮЦ

ЮЗ

СИ

ЮИ

Останалите

_______________ __ __

Графика №30

По региони през 2003 година индустрията има най-голямо значение

в Югозападния регион, в който дава 36,1% от брутната добавена стой-

ност за региона. По този показател втори е Северозападният регион с

34,7%, трети Южният централен с 34,3%, четвърти Югоизточният с

27,6%. í 1997 г водещ е бил Южният централен регион с 36,8%, пред

Югоизточния 27,9%, Северния централен с 26,3% и Югозападния с

25,3%.

Скокът на Югозападния регион в класацията потвърждава конста-

тираната по-горе тенденция на концентрация на икономиката на

България в Софийския регион. По текущи цени индустриалното про-

изводство във визирания регион за периода 1997−2003 година е нарас-

нало 3,4 пъти, докато за цялата страна растежът е 2,1 пъти, в Южния

централен регион 1,5 пъти, в Северозападния регион е 3 пъти.

4.4.3. Териториални структури в сектора на услугите

В третичния сектор, този на услугите с най-голям дял в общата до-

бавена стойност на сектора в страната през 2003 година е Югозападни-

ят регион, който осигурява 39,2%. Втори е Пловдивският регион с

19,5%. Трети − Варненският с 14,9%, а четвърти Русенският с 12,7%.

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

èí äóñòðèàëí î òî ï ðî èçâî äñòâî -

2003

Þ Ç

Þ Ö

ÑÖ

Þ È

Î ñ òà í à ë è òå

Дял на регионите в

индустриалното производство − 2003 g.

ЮЗ

ЮЦ

СЦ

ЮИ

Останалите

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

í 1997 година водещ е бил също Софийският регион с 42,9%,

следван от Южния централен с 18,1%. Трети е бил Североизточният с

12,8%, а четвърти Северният централен с 11,9%.

В сектора на услугите при общо запазване на концентрацията в Со-

фийския регион е налице следователно относително равномерно раз-

витие, изявяващо се в запазване на подреждането по региони за анали-

зирания период.

Графика №31

Графика №32

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ï ðî è çâ î ä ñòâ î òî í à óñë óãè - 1997

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

ÑÖ

Î ñòàí àëèòå

Äÿë í à ðåãèî í èòå â

ï ðî èçâî äñòâî òî í à óñëóãè- 2003

Þ Ç

Þ Ö

ÑÈ

ÑÖ

Î ñòàí àëèòå

Дял на регионите в

производството на услуги − 1997 g.

Дял на регионите в

производството на услуги − 2003 g.

ЮЗ

ЮЦ

СИ

СЦ

Останалите

ЮЗ

ЮЦ

СИ

СЦ

Останалите

_______________ __ __

С най-голяма зависимост от сектора на услугите се очертава Севе-

роизточният регион, където през 2003 година те дават 62,2% от общата

брутна добавена стойност. В Софийския регион визираният процент е

60,4%, а в Северния централен 58,4%. „Долната черта“ в класацията съ-

що е относително висока − Бургаският регион има показател от 53,6%.

Обобщавайки изнесеното дотук в раздела трябва да се посочи, að

структурното развитие на България през годините от въвеждане на ва-

лутния борд досега протича съпътствано с натрупването на съществе-

ни териториално-секторни диспропорции.

На първо място следва да се посочи нежелателната свръх концент-

рация на относително благосъстояние, на индустрия и на услуги в Юго-

запада. На второ място трябва да изтъкнем упадъка на селското стопа-

нство като цяло, изразяващ се в съкращаването на общия обем на про-

изводството му, и особено на това − в Пловдивския регион.

Отделните структури на националната ни икономика като цяло се

формират и еволюират без адекватната конструктивна насочваща

роля на държавата. В обозримо бъдеще, особено във връзка с постъп-

ването на значими средства от ЕС, следва да се извършат промени глав-

но в посока изграждането на модерна пътна и телекомуникационна

структура у нас, както и към подготовката на кадри с висока компютър-

на и езикова грамотност на цялата територия на страната.

Насочваните към селското стопанство средства следва да намерят

оптимално приложение за съживяването на отрасъла и за съобразяване-

то му с модерните изисквания, поставяни най-напред от нарастващото

търсене на биопродукти на европейския и световен пазар.

4.5. Външнотърговски структури

í 1997 година външнотърговският баланс на България е бил

практически уравновесен. Експортът е покривал 100,6% от импорта

(фоб/сиф).

í 2003 година картината е коренно променена. Износът в дола-

рово изражение е нараснал 1,51 пъти, а вносът 2,20 пъти. По тази начин

салдото се обърнало от 28,1 милиона долара „плюс“ на „минус“ възли-

защ на 3303,5 милиона долара (фоб/сиф).

Да проследим развитието по отделните стокови групи, което би

трябвало да ни даде част от причините за указаното влошаване на струк-

турата на българската външна търговия.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Най-голям дял във вноса (25,6%) í 2003 година имат инвести-

ционните стоки, които включват машини, транспортни средства,

инструменти, резервни части и пр. Тук износът покрива вноса на 37%. Í

началото на анализирания период, í 1997 ári, показателят е бил

83,6%. Импортът в разглежданата група е нараснал по текущи цени 3,2

пъти, докато експортът ни − само с 41,6%.

Втора по значение група в българския внос за 2003 година с дял от

19,4% е тази на дрехите, обувките, текстила, кожените изделия ма-

териалите за производството им и на другите потребителски сто-

ки. Вносът при нея е покрит 106,3% от насрещен износ. За 1997 ári

показателят е съставлявал 113,0%. Правят впечатление големите темпо-

ве на нарастване и на износа, и вноса по текущи цени, съответно 2,77

пъти и 2,95 пъти.

Въпросната тенденция илюстрира от една страна развитието на

нашата лека промишленост, но от друга липсата на функциониращ „ти-

лов ешелон“ в нея, изразена в големия внос на текстилни материали,

кожи и пр.

Графика №33

С дял от 17,6% следва групата на горивата. Степента на насрещно

покритие на вноса с износ през 2003 година е 22,7%, og í 1997 ári

е била 19,3%. Разликата в показателя може да се дължи и на статисти-

чески несъответствия. Но положителното е задържането на общия внос по

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèòèå í à âí î ñà ñ

è çí î ñ â ãðóï àòà í à ä ðåõè , î á óâ êè ,

òåêñòè ë , êî æåí è è çä åë è ÿ è ò.í .

100

105

110

115

1 9 9 7 ã. 200230 g.0 3 ã.

Процент на покритие на вноса с

износ в групата на дрехи, обувки,

текстил, кожени изделия и т. н.

1997 g.

_______________ __ __

групата на практически едно ниво, като увеличението по текущи цени за

2003 година е само с 5,0% спрямо началото на разглеждания период.

На четвърто място в нашия внос през 2003 година с дял от 10,3% það er

групата на химическите продукти, където влизат още и фармацевтич-

ните изделия,торовете пластмасите, каучукът и пр. Износът в тази сфе-

ра покрива 64,9% от вноса. í 1997 година покритието е било 153,6%,

което говори за съществено влошаване в динамиката на конкурентоспо-

собността на нашата химическа промишленост за изминалите седем го-

дини.

Графика №34

Храните, напитките, цигарите и суровините за тяхното произ-

водство имат през 2003 година имат 5,0% дял в общия ни внос. Покри-

тието от 136,4% с износ също е отстъпление спрямо позициите от 1997

ári, когато показателят е бил 163,2%. И във въпросната сфера

вносът расте по-бързо от износа, съответно с 25,4% и със 4,9% по теку-

щи цени. Ситуацията еднозначно отразява общата криза на селското ни

стопанство − „плюсът“ през 1997 година е бил 270,8 милиона долара, og

í 2003 година едва 195,8 milljónir.

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèòèå í à âí î ñà ñ

èçí î ñ ï ðè ãðóï àòà í à õèì è÷åñêèòå

ï ðî äóêòè

0

50

100

150

200

1997 ã. 2003 ã.

S eries 1

2003 g.

Процент на покритие на вноса с

износ при групата на химическите

продукти

1997 g.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Графика №35

Черните и цветни метали заемат през 2003 ári 3,6% от общия

внос на България. Процентът на експортно покритие на импорта при ви-

зираната група е 311,4%, но и тук отново се наблюдава негативно раз-

витие спрямо 1997 ári, когато показателят е бил 349,7%.

Изхождайки от гореизложеното можем да подчертаем, че за перио-

да 1997-2003 година се наблюдава ясно изразена тенденция към

структурно влошаване във външната търговия на страната ни.

Конкурентоспособността на българските продукти зад граница и на на-

ционалния пазар като цяло изостава от актуалните потребности и не е в

състояние да се справи с предизвикателствата на вноса.

Изходът в условия на либерализация на външнотърговските връзки

и на присъединяването на страната ни към ЕС е в държавното насър-

чаване на експортните отрасли и в прилагането на обичайните за

Евросъюза потребителски, екологични, технологични, социални и

прочие стандарти по отношение на към вноса.

4.6. Фискални структури

Една от основните фискални структури е структурата, илюстрира-

ща преразпределителната роля на държавата в брутния вътрешен

продукт. По въпросния показател, ако използваме статистиката на

ОИСР, можем да отличим няколко основни групи държави, съответно −

няколко утвърдени в практиката фискални модела.

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèòèå í à âí î ñà ñ

èçí î ñ ï ðè ãðóï àòà í à õðàí è,

í àï èòêè, öèãàðè è ò.í .

120

130

140

150

160

170

1 9 9 7 ã. 220003 0g.3 ã.

Процент на покритие на вноса с

износ при групата на храни,

напитки, цигари и т.н.

1997 g.

_______________ __ __

Графика №36

í fyrsta lagi, с най-голям преразпределителен дял на държавата

в БВП, следва да се посочи „засилено социалния“ фискален модел, á

който посредством бюджетните приходи се преразпределят над 45% frá

БВП. В Швеция през 2000 g. съотношението между бюджетни приходи

и брутен вътрешен продукт е абсолютно екстремно − 54,2%. В Дания то

е в сравнение значително по-умерено − 48,8%, във Финландия − 46,9%,

в Белгия − 45,6%, а във Франция − 45,3%.

Следващата група − тази на „социалния фискален модел“, с пре-

разпределителна роля на държавата от 40 í 45% от БВП посредством

бюджетните приходи, образуват страни като: Австрия (43,7%), Ítalía

(42,0%), Люксембург (41,7%), holland (41,4%) и Норвегия (40,3%).

На трето място е групата обхващаща страните със „социално− ли-

берален фискален модел“, при който държавата преразпределя от 35 í

40% от БВП посредством бюджетните приходи. Към въпросната група се

отнасят Германия с показател от 37,9%, Гърция − с 37,8, United Kingdom

− с 37,4%, Исландия − 37,3%, Канада − с 35,8, Швейцария − с 35,7% и Ис-

пания − с 35,2%, Нова Зеландия − 35,1%. Of 37,4% възлиза и средното

непретеглено съотношение бюджетни приходи/БВП за страните от ОИСР.

Показателно е още , че във въпросната група влизат и повечето страни в

преход от Централна и Източна Европа, които членуват в ОИСР. Чехия е

с показател 39,4%, Унгария има 39,1%, Словакия − 35,8%.

Четвъртата група може да бъде наречена група на „либералния

фискален модел“ с преразпределителна роля на държавата в БВП от 35

Ô è ñê àë í è ì î äåë è í à áàçà áþ äæ åòí è ï ðè õî äè ê úì

ÁÂÏ

0

10

20

30

40

50

60

Ø âåöèÿ

Äà

Ãåð ì à í è ÿ

Швеция

Дания

Франция

Австрия

ESB - 15

Búlgaría

United Kingdom

Þýskaland

Австралия

Bandaríkin

Япония

Фискални модели на база бюджетни приходи към

БВП

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

í 30%. В нея влизат Португалия − с 34,5%, Полша − с 34,1%, Турция с

33,4%, Австралия с 31,5%, Ирландия с 31,1%.

Петата група държави е тези с „ултра либерален фискален мо-

дел“, към която можем да отнесем Съединените щати с показател от

29,6%, Япония − 27,1%, Корея − 26,1%. В контекста абсолютен екстре-

мум е Мексико с 18,5%, което обаче е повече свидетелство за статута на

въпросната държава като страна от третия свят, отколкото − за ултра ли-

берален подход към икономиката и социалната сфера.

Понастоящем показателят бюджетни приходи/БВП у нас по различ-

ни оценки възлиза между 38 og 40%, като за 2004 година този показател

е почти 42% в резултат на реализирания бюджетен излишък от над 1,4

milljarða. лева, с което попадаме в групата на „социално либералните дър-

жави“ и сме „на границата“ със „социалния фискален модел“. В подоб-

но фискално положение са и повечето бивши социалистически страни.

По този начин стойността на българския показател може да се оце-

ни като добра и съответстваща на статута ни на държава в преход. Ви-

зираната стойност дори би могла дори да нарасне с 1 eða 2 пункта, пос-

редством което да се приближи към типичния „социален“ средностатис-

тически показател за Евросъюза − 41,6% (2000 Hr).

Това естествено би означавало целенасочено движение към засилване

на социалността у нас, потребността от което напоследък се чувства осо-

бен остро в сферата на образованието и здравеопазването. Въпросното же-

лателно развитие би съответствало на икономическите и социалните отго-

ворности на държавата, особено завишени през етапа на прехода.

Снижаването на показателя до 35% към 2005 Hr, каквито бяха пър-

воначалните заявени официални правителствени намерения, напротив −

би се явило своебразна последователна абдикация на държавата от анга-

жиментите є и е много правилно, че въпросната позиция бе своевремен-

но коригирана.

Налагането на либерален или ултралиберален фискален модел у нас

е в разрез с установените български „континентални“ държавнически и

социално-пазарни традиции и само би задълбочило обществената и ико-

номическата криза, вместо да насочи страната ни към излизане от нея. Í

контекста не бива да се подценява обстоятелството, че повечето сред-

ства, постъпващи от фондовете на Европейския съюз идват на принци-

па на „допълването“, þ.e.. те са „допълващи“ по отношение на вътрешни-

те държавни финансови усилия. Svo, за да получава годишно по 1,1 ми-

лиарда евро България ще трябва да осигурява бюджетно за осъществя-

_______________ __ __

ване на европейските проекти поне по 500 милиона лева годишно. С дру-

ги думи, трябва да се повтори, че разумни основания за намаляване на

съотношението бюджетни приходи/брутен вътрешен продукт у нас под

летвата от 38-40% няма. И ако това се направи резултатът неминуемо ще

бъде по-слабо образовано и по-слабо социално осигурено население с

всичките произтичащи от това последици.

Графика №37

Да се опитаме да проследим дали горецитираната концепция за по-

вишаване на икономическата ефективност чрез намаляване на преразп-

ределението на национален доход през БВП до нива от 35% се потвъ-

рждава статистически за достатъчно дълги времеви периоди и за дос-

татъчно мащабни икономики.

За годините от 1960 í 1989 в G-7 с най-високи средногодишни тем-

пове на икономическо развитие е Япония със 6,4%. За визирания пери-

од страната е преразпределяла посредством публичната си администра-

ция едва 24,3% от брутния си вътрешен продукт. Съединените щати

Áþ äæåòí è ï ðõî äè êàòî % î ò ÁÂÏ è

òåì ï í à ðàñòåæ í à èêî í î ì èêèòå 1960-

1989

0 ,00%

5 ,00%

10 ,00%

15 ,00%

20 ,00%

25 ,00%

30 ,00%

35 ,00%

40 ,00%

45 ,00%

50 ,00%

ßïîíèÿ

ÑÀ

Бюджетни приходи като % от БВП и

темп на растеж на икономиките

1960-1989

Япония

Bandaríkin

Франция

Þýskaland

Ítalía

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

имат преразпределителна квота от 29,3% и регистрират за същото вре-

ме годишно нарастване на БВП средно с 3,2%. Приведеното като че ли

потвърждава тезата, че колкото по-малко присвоява държавата посред-

ством данъците − толкова по-бързо върви напред икономиката.

Но това е само фрагмент от общата картина. Защото примерно

средните темпове на Италия за периода 1960-1989 година са по-големи

от тези на Щатите и възлизат на 4,0%, докато преразпределителната ро-

ля на италианската държава е по-висока − съотношението между бюд-

жетните приходи и БВП е 33,3%.

Развитието в Германия от своя страна също повдига контрааргумен-

ти, тъй като темповете там са почти толкова високи, колкото са в Щати-

те − 3,1%, но държавното преразпределение е доста по-значително, og

именно 41,3%. Да не говорим за случая с Франция, където при преразп-

ределителна квота от 46,5% средногодишните темпове достигат 3,7%.

Дисхармонията между теоретични очаквания и практически

резултати изглежда доста по-драстична при поглед върху статисти-

ческия отрязък 1992-2002 g.

Япония има през 2000 година съотношение бюджетни приходи/бру-

тен вътрешен продукт от 27,1%, същото за периода 1992-1996 година се

движи между 27,8% og 29,4%. Същевременно средногодишните темпове

на стопански растеж на страната за периода 1992-2002 година са най-

ниските в групата на седемте − 1,1%.

Парадоксалното е, че втори в класацията (след Канада) по величи-

на на темпа на растеж с 3,2% годишно са САЩ. Там преразпределител-

ната квота се явява сравнима с японската − за 1992-1996 година тя е

milli 27,6% og 29,7%, og í 2000 g. − съответно 29,6%.

Въпросната ситуация, когато и един от най-бързо развиващите се,

и най-бавно развиващият се имат практически еднаква приходно-бюд-

жетна квота в БВП в никакъв случай не дава основание за еднознач-

ни изводи в подкрепа на тезата „ниски данъци равно на икономи-

чески прогрес“.

Във въпросния период от 1992 í 2002 година могат да се намерят

също ред допълнителни любопитни щрихи, засилващи съмнението

във абсолютната вярност на предлганата теория. Например това, að

Канада и Великобритания показват темпове на нарастване на икономи-

ката средногодишно съответно 3,5 og 2,8 при преразпределителни квоти

от около 36-37%. А Германия има съотношение бюджет/ БВП само с

пункт − два отгоре, но нейните темпове са втори отзад напред − средно

_______________ __ __

1,3%. Франция е с преразпределение на БВП в полза на държавата от

кръгло 44−45%, а постига средногодишни темпове от 1,9% í 1992-2002

ári. Италианската преразпределителна квота е вече в рамките на

42−44%, а темповете там са 1,6%. Никаква „желязна“ закономерност,

както се вижда, не може да бъде установена.

По този начин връзката между „по-малкото държавно прера-

зпределение посредством бюджетните приходи, annars vegar, og

икономическия растеж, öðrum, не се явява аксиома, а по скоро е

хипотеза, в полза на която могат да се видят и неща „за“, но също

достатъчно неясноти и „против“.

Графика №38

Специален интерес заслужава таблицата, показана по-долу и разра-

ботена съвместно с доц. Gancho Ganchev. В нея е илюстрирана зависимост-

та между държавното преразпределение и икономическия растеж, sem

обаче икономиките на Япония, Þýskaland, Франция и Италия са приведе-

ни към американската. Вижда се, че зависимостта е право пропорцио-

нална. Което може да се изтълкува в смисъл, че единица държавните

приходи и съответно разходи водят до нарастване на икономическия рас-

теж, в конкретния случай единица държавни приходи инициират 0,98

единици растеж. Разбира се направеното изследване като времеви пери-

од и обхват на страни се явява недостатъчно за цялостни обобщения,

разширяването му обаче изисква усилия, които ще излязат извън рамки-

те на настоящия проект.

Áþ äæåòí è ï ðèõî ä è êàòî % î ò ÁÂÏ è

è êî í î ì è ÷åñêè ðàñòåæ çà ï åðè î ä à

1992-2002 ã.

0 ,00%

10 ,00%

20 ,00%

30 ,00%

40 ,00%

50 ,00%

ßïîíèÿ

Бюджетни приходи като % от БВП и

икономически растежза периода

1992-2002 g.

Япония

Bandaríkin

Франция

Þýskaland

Ítalía

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Графика №39

Друга важна фискална структура е тази на съотношението между

бюджетните приходи от косвени и преки данъци.

Според предвиденото в бюджета за 2004 година въпросното съот-

ношение възлиза на 2,52. Усреднено същият показател за ЕС-15 (2000 Hr)

það er 0,86. С показател над 1,0 са три страни − Испания, Португалия и Гър-

ция, съответно с 1,09, 1,34 og 1,43. При новоприетите страни-членки

Полша е с 1,22, Чехия − с 1,42, Унгария − 1,67 и Словакия − с 1,96.

Графика №40

Âðú çêà ì åæä ó ä åëà í à áþ äæåòí èòå ï ðèõî ä è è

èêî í î ì è÷åñêè ÿ ðàñòåæ ï ðè î ò÷èòàí å í à ðàçì åðà í à

ñú î òâ åòí àòà èêî í î ì è êà ÑÀÙ =100% , 2002 ã.

R2 = 0,9773

0,00%

0,50%

1,00%

1,50%

2,00%

2,50%

3,00%

3,50%

0,00% 10,00% 20,00% 30,00% 40,00%

Series1

Linear (Series1)

0

100

200

300

Series1

Връзка между дела на бюджетните приходи и

икономическия растеж при отчитане на размера на

съответната икономика САЩ − 100%, 2002 g.

Búlgaría

Slóvakía

Ungverjaland

Grikkland

spánn

poland

portugal

czech Republic

ЕС-15

Съотношение между преки и косвени данъци

в бюджетните приходи в ЕС-15 и в отделни

страни, където косвените данъци

преобладават

_______________ __ __

По този начин българската данъчна система според основната

си структура се явява екстремно потребителска, което е съществен

недостатък, имайки предвид доказаната теоретична и практическа соци-

ална проблематичност на косвените данъци и главно обстоятелството, að

те регресивно, социално несправедливо се носят от по-бедните социал-

ни слоеве.

Оставането на нашия показател и в бъдеще на горепосоченото рав-

нище е изключение от европейската практика в тази област и е в разрез

с принципите на социалната справедливост, залегнали в основите на ев-

ропейската интеграция и затова крие сериозни социални рискове.

През идните години е желателна планирана еволюция на данъчната

ни система в посока на засилване акцента върху прякото данъчно обла-

гане в посока европейските реалности, които освен всичко друго са до-

казали социалната си ефективност и на практика.

Намеренията за по-нататъшно снижаване на преките данъци са

контрапродуктивни, защото еднозначно облагодетелстват състоятелните

слоеве и засилват „страната на търсенето“ в икономиката, което се отра-

зява отрицателно върху търговския и платежен баланс.

По-правилно и в социално, и в чисто икономическо отношение

би било да бъде намален и диференциран ДДС, като по този начин

се даде стимул на „икономиката на предлагането“ и съответно на

икономическия растеж.

4.7. Структури в платежния баланс

Структурите в платежния баланс, които биха били от интерес за

един анализ се детерминират от пресрещащите се и взаимно уравнове-

сяващи се входящи и изходящи за страната парични потоци. Специфика-

та в контекста е, че входящите „покривни“ потоци биха могли да се

подразделят на: устойчиви ( дългосрочни, относително сигурни, трудно

обратими) и неустойчиви (краткосрочни, относително несигурни и лес-

но обратими).

Въпросният подход позволява да се прогнозират стабилността, рес-

пективно нестабилността, на платежния баланс и съответните рискове за

икономиката и социалното развитие на държавата ни, свързани с това.

Изостреното влошаване на състоянието по текущата сметка на бъл-

гарския платежен баланс, настъпило през 2003 ári, вследствие на по-

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

расналото негативно салдо по външната ни търговия, налага структур-

ните сравнения да се направят с начална година 1998-а − т.е. с годината,

в която след въвеждането на валутния борд за първи път се появява го-

дишният отрицателен външнотърговски резултат.

През визираната 1998 година дефицитът по външната търговия на

България е 380,7 милиона долара, í 2000 година става вече 1175,5, og

í 2003 година достига 2473,7 milljónir.

Експортът (фоб)í 2003 година е 1,77 пъти по-голям от този през

1998 година и 1,54 пъти от съответния за 2000 g. Импортът (фоб) í

2003 ári, обаче от своя страна, það er 2,17 пъти над импорта от 1998 го-

дина и 1,65 пъти повече от този за 2000 ári.

По този начин дефицитът по текущата сметка през 1998 ári

възлиза на 61,4 милиона долара, í 2000 година − на 703,7, og í 2003

година − 1648,0 milljónir. Значи, нарастването му 2000/1998 година е

11,5 пъти, 2003/ 2000 g. það er 2,3 пъти, og fyrir 2003/1998 година − 26,8 пъти.

Интересна структура в контекста на текущата сметка съставлява

пресрещането на изходящия поток обусловен от дефицита по външната

търговия с устойчиво нарастващите и относително надеждни нето вхо-

дящи потоци по туризма и текущите трансфери.

í 1998 година негативното външнотърговско салдо е надхвър-

лено 1,78 пъти от нето входящия поток свързан с туристическите услу-

ги и текущите трансфери. í 2000 година външнотърговският пасив е

покрит 70,3% от въпросния нето входящ поток, og í 2003 година − съ-

ответно 63,7%. Það er augljóst, че е налице сериозно влошаване на показателя,

което рефлектира отрицателно върху баланса по текущата сметка.

Да погледнем тенденциите на противостоене на засилващия се изхо-

дящ поток по текущата сметка посредством входящите финансови потоци.

Трябва специално да се подчертае, че входящите потоци по финансова-

та сметка не притежават в същата степен онази относителна сигурност,

устойчивост и необратимост, характерни за посочените по-горе входящи

потоци по текущата сметка. Което в прав текст означава, че входящите по-

тоци тук зависят в много по-голяма степан от общия стопански климат в

страната, от вътрешните и външни конюнктурни колебания.

Най-откроеният входящ финансов поток е този на преките инвес-

тиции. í 1998 година той възлиза на 537,3 милиона щатски долара,

í 2000 g. − на 1001,5 milljónir, og í 2003 година − на 1360,7 мили-

она. „Коефициентът на покриване“, в случая съотношението преки ин-

вестиции/дефицит в търговския баланс, е както следва: 1,411 í

_______________ __ __

1998 ári, 0,852 − през 2000 година и 0,550 − през 2003 ári. Þetta

данни също говорят за влошаване през годините на структурните каче-

ствени характеристики на платежния баланс.

В същата посока се движи и съотношението преки инвестиции/де-

фицит по текущата сметка. í 1998 година преките инвестиции

надвишават 8,75 пъти визирания дефицит, í 2000 г съотношението е

1,42, en í 2003 година то отива на 0,83.

Графика №41

На какви фактори тогава се дължи обстоятелството, че общият пла-

тежен баланс през 2000 og 2003 година не излиза „на червено“, а напро-

тив златно-валутните резерви на Централната банка нарастват с респек-

тивно с 409,2 милиона и 932,5 милиона долара?

Отговорът за 2000 година следва да се потърси главно в увеличава-

нето на обема на относително несигурния и лесно обратим входящ по-

ток − този на външната ____________задлъжнялост на частния сектор − сумарно

за търговските банки и за „други сектори“ достигнал 274,7 милиона до-

лара през въпросната година.

За 2003 година същият показател възлиза на 320,2 milljónir, sem

към него следва да се прибавят още 311,3 милиона долара, които търго-

вските банки прибраха от депозити в чужбина (í 2002 година − 299,0

milljónir), съобразявайки се, от една страна с ниските лихви на светов-

ните финансови пазари, а от друга − с нарасналите възможности за кре-

дитиране у нас.

Ï ðî öåí ò í à ï î êðèâí î ñò ï ðåêè

è í â åñòè öè è /ä åô è öè ò ï î òåêóù àòà ñì åòêà

0% 200% 400% 600% 800% 1000%

1998 ã.

2000 ã.

2003 ã.

S eries 1

Процент на покривност преки

инвестиции/дефицит по текущата сметка

2003 g.

2000 g.

1998 g.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Последният входящ поток също може да бъде отнесен към неустой-

чивите поради неговата изчерпаемост. По данни от платежния баланс за

периода 1991-2001 година българските търговски банки са депозирали в

чужбина 1314 милиона долара, което означава, че за двете последни изми-

нали години 46,4% от тях са вече репатрирани и инвестирани в България.

Направеният дотук анализ показва, че за разглеждания период от-

четливо се засилват рисковете за стабилността на българския платежен

баланс. Екстраполирайки очерталата се структурна несигурност във фи-

нансовите потоци по текущата сметка може да се прогнозира негатив-

но развитие и предстоящо свиване на входящите потоци по нея

през следващите години в рамките от 700 милиона до 1 милиард

долара годишно, което след около две години може да стартира процес

на намаляване резервите на БНБ.

Предпочитаният позитивен сценариен вариант за развитие на пла-

тежния ни баланс би бил този на експортното и антиимпортно ориенти-

рано икономическо развитие на България, което обаче е въпрос на дъл-

госрочна комплексна държавна структурна и насърчителна политика и

на съответни национални икономически приоритети, каквито досега не

сме разработили и дефинирали.

4.8. Структури свързани с международно сравнение

на националното ни ценово равнище

В актуалната класация на Световната банка по съвкупен БВП, обх-

ващаща 183 страни за 2003 Hr, България е на 69-о място със 19,859 ми-

лиарда долара. В подреждането по общ БВП по паритетни долари, þ.e..

когато е отчетена покупателната сила на съответната национална валу-

та по отношение на американската, заемаме 63-о място от 166 страни

със 61,084 милиарда долара.

Вижда се, че нашият паритетен общ доларов БВП е 3,1 пъти по-

голям от номиналния. Което от своя страна означава, че цените у нас

са на равнище от 33% спрямо американските. Да сравним последния по-

казател с аналогичните показатели на четири от новоприетите в Евросъ-

юза страни. За Латвия той е 42%, за Словакия − 43%, за Унгария − 56%,

за Словения − 71%. По пряка аналогия посоката на движение на цените

у нас в светлината на перспективата на членството в ЕС е ясна. en, тъй

като цените са функционално свързани с платежоспособното търсене,

_______________ __ __

растежът на относителното ценово равнище зависи също от икономи-

ческия растеж, респективно от растежа на благосъстоянието.

„Автоматично“ се сближават най-напред цените на т.нар „търгуеми

стоки“, докато за тези, които не могат да бъдат обект на международен

обмен, процесът се оказва значително по-автономен и по-разтегнат във

времето. Svo, най-близката „летва“ отнасяща се за нашия случай се оказ-

ва тази на цените в Латвия. Верността на направения извод се подкрепя

и от ценовата ситуация в Гърция и Португалия, страни, в които вътреш-

ното ценово равнище е съответно 83% og 77% спрямо американското.

Приведените дотук изчисления приемат за база за съпоставка цени-

те в САЩ, но нас естествено поради географската близост и икономи-

ческата обвързаност повече ни интересуват цените в Еврозоната. За

целта, ползвайки статистиката на Световната банка следва да разгледа-

ме ценовите равнища в големите европейски страни: Þýskaland, Франция

и Италия, като ги сравним със Съединените щати. Съответните показа-

тели за ценовото равнище във визираните европейски страни спрямо

американското възлизат на 105%, 107% og 94%. Средно претеглено пос-

редством дела на Германия, Франция и Италия в сумирания им съвкупен

БВП, показателят за ценовото равнище е 103%. За цялата Еврозона це-

ните са с 1% (0,74) по-високи от тези в САЩ.

Графика №42

Ñðàâ í è òåë í î öåí î â î ðàâ í è ù å 2003 ã.

ÑÀÙ =100%

0%

20%

40%

60%

80%

100%

120%

Ôðàí öèÿ

Ëàòâèÿ

Сравнително ценово равнище 2003 g.

САЩ=100%

Slóvenía

Bandaríkin

Франция

Þýskaland

Ítalía

Ungverjaland

Slóvakía

Латвия

Búlgaría

Еврозона

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Оттам вече българското ценово равнище е 32% от това в основни-

те страни възприели еврото, eða 31% от германското и френското, 35%

от италианското и 33% от средното за Еврозоната. Продължавайки на-

татък възприетата логика, може да се направи заключението, че равни-

щето, спрямо което тукашните цени ще се ориентират към 2007-а годи-

на е 41% от това в Еврозоната, 40% от нивото на цените в Германия,

39% от това във Франция и 45% от италианските вътрешни цени.

Спрямо първия от тези показатели растежът на цените у нас през

настоящата и в близките две години минимално би трябвало да бъде да

речем 7,5 пункта или със също толкова пункта над европейската инфла-

ция.

Социално безболезнената адаптация към евентуалното, но не абсо-

лютно сигурно, настъпване на гореописания сценарий би означавала до

влизането ни в Европейския съюз доходите у нас да нараснат последо-

вателно през 2004-а, 2005-а и 2006-а година най-малко с общо 24%, ко-

ето прави номинално темп от 7,5% годишно, съответстващ на минимал-

ния растеж на цените, посочен по-горе. Последното изисква от своя

страна респективен номинален темп на нарастване на БВП, който не е

нереален. Това е така, защото, ако изхождаме от статистическите данни

публикувани от Световната банка паритетният ни БВП по текущи цени

се е увеличил през 2003 g. спрямо 2002 година с повече от 12%. В този

контекст профсъюзите, а също така и правителството в преговорите с

Международния валутен фонд, могат да намерят състоятелни аргументи

в подкрепа на увеличаването на доходите у нас.

4.9. Структури на заетостта

и на секторната производителност на труда

í 1997 година в селскостопанския сектор на България са били

ангажирани 25,3% от заетите, в индустрията − 27,5%, а в услугите −

47,0%. í 2000 година структурата на заетостта изглежда така: 26,2%

от работещите са в селското стопанство, 24,0% − в промишлеността и

49,7% в сектора на услугите.

í 2002 година картината придобива следните очертания: 25,6% frá

заетите са в селското стопанство, 23,6% − в промишлеността и 50,7% − в

услугите.

_______________ __ __

Графика №43

Графика №44

За сравнение − през 2002 година заетостта в ЕС-15 изглежда както

следва: 4,1% от работещите са в селското, горското стопанство и рибо-

лова, 28,4% − в индустрията и 67,5% в сферата на услугите.

С най-високо присъствие на работната сила в аграрния сектор през

същата година са Португалия − 12,8%, Гърция − 16% и Полша − 19,1%.

По този начин българският показател се отклонява съществено не само

от типичното за Обединена Европа, но и от екстремумите там. Показа-

телно е, че нашият показател не показва през годините някаква, дори ми-

нимална тенденция към намаляване, а се задържа висок.

Ñòðóêòóðà í à çàåòî ñòòà ï î ñåêòî ðè -2002 ã.

ñåëñêî ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Ñòðóêòóðà í à çàåòî ñòòà ï î ñåêòî ðè -1997 ã.

ñåëñêî ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Структура на заетостта по сектори − 1997 g.

Структура на заетостта по сектори − 2002 g.

селско стопанство

индустрия

услуги

селско стопанство

индустрия

услуги

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Графика №45

Докато през 1997 година производителността на труда в първичния,

вторичния и третичния сектор у нас е на практика изравнена, съотноше-

нието е 1,0:1,0:0,9, то през 2000 година вече може да се констатира си-

лен разрив в производителността на труда в селското и горско стопан-

ство, annars vegar, и промишлеността и услугите, от друга и съотно-

шението става 1,0:2,3:2,2.

í 2003 ári (за изчисленията е използвана структурата на за-

етостта от 2002 ári) разривът се задълбочава и цитираното съотно-

шение изглежда както следва: 1,0:2,8:2,6. По всичко личи, че в близките

години селското стопанство ще изостава и по нататък в производи-

телността си, което означава последователно увеличаване на разликата

между първия показател в посоченото съотношение от другите два.

Картината в България не бива да заблуждава с това, че прилича

примерно на аналогичната в Австрия, където анализираното съотноше-

ние през 2001 година е 1,0: 2,6: 2,4. Нито пък може да се успокояваме с

факти, че разривът и в Гърция също не е малък: 1,0:2,2: 2,5, или че в

Португалия и особено в Полша е значително по-голям от този у нас −

съответно 1,0:3,0:4,3 og 1,0:6,4:7,5.

В сравнение със „старите селскостопанските страни“ в Ев-

росъюза въпросният български показател не изглежда добре.

Италия има съотношение на производителността на труда в последова-

телност между трите сектора 1,0:1,5 :2,2, а Франция съответно

1,0:1,6:1,3.

Ñòðóêòóðà í à çàåòî ñòòà â ÅÑ-1 5 ï ðåç 2002 ã.

ñåëñêî ñòî ï àí ñòâî

è í ä óñòðèÿ

óñëóãè

Структура на заетостта в ЕС−15 през 2002 g.

селско стопанство

индустрия

услуги

_______________ __ __

Българското селско стопанство се намира в тежко състояние и в ас-

пект на обема на производството, и в аспект на производителността на

труда, и в аспект на благосъстоянието на заетите. Финансирането

постъпващо от ЕС може да донесе известно подобряване на доходите в

перспектива, но истински напредък в отрасъла е немислим без активизи-

ране намесата на държавата на пазара на земята и в комасацията.

Причините за въпросната ситуация в аграрния сектор у нас са мно-

гобройни, но на първо място следва да се посочи вече изтъкнатата по-

напред в текста икономически необоснованата аграрна реформа, прове-

дена през 90-те години на миналия век.

В резултат на нея 45-те милиона декара обработваема земя са се

оказали разделени на 11 милиона участъка, собственост на 3 мили-

она души. В настоящия си „раздробен“, неокрупнен вид българското

селско стопанство е неспособно да осъществи адекватен на настоящето

технологичен прогрес и затова бъдещето му е неясно.

Положението в агросектора допълнително се усложнява от обстоя-

телството, че въпросната сфера у нас традиционно изпълнява ролята на

социален амортисьор по отношение на безработицата и на недостатъци-

те на пенсионната система.

4.10. Демографски и образователно демографски структури

В годините на прехода населението на България намалява с 1,1 мили-

она човека, в което число отрицателният демографски прираст възли-

за на 400 000 човека, а остатъкът от 700 000 се дължи на икономическата

по своя характер емиграция. В резултат на визираното развитие в края на

2003 година населението на страната ни е 7,801 милиона човека.

í 1990 година раждаемостта у нас е 12,1 на хиляда, а общата

смъртност съответно 12,5. í 1995 година „ножицата“ вече е по-ши-

роко отворена и посочените показатели са 8,6 на хиляда и 13,6. Негатив-

ният тренд продължава и през 2000 ári -9,0 og 14,1, и през 2003 годи-

á -8,6 og 14,3.

С други думи редуциращият общия брой на населението разрив

между раждаемост и смъртност от -0,4 на хиляда през 1990 година нара-

ства на -5,0 на хиляда през 1995 ári, а след това отива на стойности

frá, съответно -5,1 í 2000 g. og -5,7 í 2003 ári. В абсолютен размер

намалението на населението вследствие на отрицателния демографски

растеж през последната от посочените години е било 44 568 fólk.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Графика №46

Предварителните демографски прогнози на НСИ сочат за 2010

година общ брой на населението на България между 7,3 og 7,4 мили-

она души, og fyrir 2020 година − 6,5 milljónir. Тенденция за по нататъш-

но намаляване би следвало да продължи и след това равнище от малко

yfir 6 милиона души към 2030 ári.

Към 2020 година се очаква делът на пенсионерите, който сега е

23,7% от населението да се удвои, þ.e.. броят на хората от „третата

възраст“ от настоящите 1,8 милиона да достигне 3,1 milljónir. При

евентуално запазване на сегашното съотношение (1:3) между населени-

ето в трудоспособна възраст и това под нея, въпросното развитие озна-

чава броят на работоспособните през 2020 година да бъде около 2,6 ми-

лиона, или на един работоспособен да се падат по 2,5 човека в нера-

ботоспособна възраст.

Това би било съществено влошаване по отношение на сегашното

демографско положение у нас, при което съответното съотношение

между неработоспособни и работоспособни е 0,6. И ако през 2003 годи-

á 26% от населението в нашата страна „издържа“ останалите работей-

ки, то при запазване на аналогична структура на заетостта след петнаде-

сет години същата функция би трябвало да се изпълнява от 17%.

-6

-5

-4

-3

-2

-1

0

1990 ã. 1995 ã. 2000 ã. 2003 ã.

Î òðè öàòåë åí ä åì î ãðàô ñêè ï ðè ðàñò â ï ðî ì .

S eries 1

1990 g.

Отрицателен демографски прираст в про м.

1995g. 2000 g. 2003 g.

_______________ __ __

Графика №47

Но описаната картина не е възмжно най-неблагоприятната, защото

една сериозна емиграция в посока на ЕС за броени години и в обозримо

бъдеще би могла да дестабилизра българската икономика, и респектив-

но самото българското общество. Избягването на подобен нежелан раз-

пад наред с „дежурните“ държавнически мерки по отношение стимули-

рането на раждаемостта, подобряване на детското здравеопазване, уве-

личаването на пенсионната възраст до 68 години за мъжете и 65 за же-

ните и пр. изисква също разработването на състоятелна национална

политика по имиграцията. В случая се касае преди всичко за създава-

не на благоприятни условия за стимулиране на имиграцията в България

на лица от българския етнос, живеещи понастоящем в чужбина. Като

ориентировъчен брой може да се възприеме имиграция към страната от

мащабите на 40 000-50 000 годишно, което към 2020 g. означава да са

привлечени допълнително 0.7-0.8 milljónir. fólk.

Бюджетните средства, които следва да се осигурят за финансиране

на демографски жизнено необходимата за българското общество и ико-

номика държавна политика по имиграцията могат при днешната иконо-

мическа ситуация у нас приблизително да бъдат оценени на около 600

милиона лева годишно. þó, една голяма част от тези средства мо-

же да бъде получена по европейски структурни проекти от съответните

фондове.

В резултат на въпросната национално отговорна имиграционна по-

литика демографските показатели на България през 2020 година биха

0 0,5 1 1,5 2 2,5

2003 ã.

2020 ã.

Ñúî òí -å

í eðàáî òî ñï î ñî áí è/ðàáî òî ñï î ñî áí è

ï ðî ãí î çà í à Í ÑÈ

Series1

Съотношение

неработоспособни/работоспособни

прогноза на НСИ

2020 g.

2003 g.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

могли да се подобрят, като примерно общо населението остане на летва-

та от кръгло 7,3 ммилиона (þ.e.. на нивото от 2010 ári), а съотноше-

нието пенсионери/ работоспособни от предвижданите 1,2:1,0 отиде на

1,0:1,0, а това неработоспособни/ работоспособни от посочените по-го-

ре 2,5:1,0 á 1,3:1,0. Всичкото би било съществено подобрение спрямо

сегашните прогнози.

На пръв поглед образователно-демографска структура у нас не

се различава особено от тази, характеризираща „средно“ Европейския

съюз и дори по отношение на дела на хората със завършено средно об-

разование изглежда по-добра от нея.

í 2002 година в ЕС-15 населението между 25 og 64 годишна въз-

раст е имало следната образователна структура: основно и по-ниско об-

разование − 38%, средно − 41% и висше 21%. Съответните български

показатели са 29%, 50% og 21%. Последното число, впрочем, е начален

аргумент срещу тезата за „многото и излишни висшисти в България“.

Картината, auðvitað, в известна степен заблуждава дотолкова до-

колкото в нея не могат да бъдат отразени качествените характеристики

на съответния тип образование и на образованието изобщо, а в този съ-

ществен аспект българското образование има какво да наваксва по отно-

шение на европейското и то предимно по отношение на прагматичната

насоченост на преподаваните знания.

Графика №48

Î á ðàçî â àòåë í à ñòðóêòóðà í à

í àñåë åí è åòî 1 8 -64 ã. (2002Ã.)

0

10

20

30

40

50

60

70

80

90

100

1 2 3

1- î ñí î â í î è ï î -í è ñêî ; 2 - ñðå ä í î ; 3 -

â è ñø å

EÑ-15

Áú ëãàðèÿ

Åòí è÷åñêè

áú ëãàðè

áú ëãàðñêè

òóð ö è

áú ëãàðñêè

ð î ì è

Образователна структура на

населението 18-64 g. (2002 Hr)

1 − основно и по-ниско; 2 − средно

3 − висше

ЕС-15

Búlgaría

Етнически

Búlgarar

български

турци

български

roma

_______________ __ __

В същото време не може да не се спомене, че българските показа-

тели са по-добри от гръцките, които са 47%, 35%,18% и значително по-

добри от португалските показатели: 79% население с основно и не-

завършено основно образование, 11% със средно образование и едва

9% висшисти.

Интересна може да бъде евентуално и една съпоставка с Ирландия,

при която също не стоим лошо, защото данните за страната показват, að

40% от населението є е с основно и по-ниско образование, 35% − със

средно и 25% с висше. От което излиза, че България има да догонва в

образователната сфера страната-отличник по развитие в ЕС не по броя

среднисти, а точно по този на висшистите.

Във Финландия висшистите са 32%, във Великобритания -29% frá

населението, в Белгия − 28%, в Испания и Дания − 27%, в Швеция −

26%, в Холандия − 25%, във Франция и Испания -24%. От новопостъ-

пилите в Евросъюза страни по-добър показател от нашия имат Литва −

44%, Естония − 30% и Кипър − 29%.

Сериозните български демографско-образователни проблеми

проличават по-детайлно когато се анализира образователното равнище

по етнически групи. Ето как изглежда ситуацията в етнически разрез

í 2001 ári: 23% от българската етническа група има основно

и по-ниско образование, 53% − средно и 24% са висшистите. Неграмот-

ните във визираната група са 0,4%.

При етническата група на българските турци съответните показа-

тели са: 74%, 24% og 3%.

При българските роми показателите са още по-лоши: 93%, 7% og

0% (0,3%). Неграмотните при ромите са цели 13% þ.e.. осемдесет про-

цента от тази група образователно е в диапазона между незавършеното

начално и основното образование.

Препоръките, които могат да се отправят в контекста са на първо

място за общо повишаване на равнището на образованието у нас въз ос-

нова на заделяне чрез държавния бюджет на по-голям процент от БВП

за нуждите на образованието− примерно 6%, сега официално това са

4,2%. В това отношение инициативата на представители на сегашното

управляващо мнозинство за надпартиен национален консенсус по

въпросите на образованието заслужава да бъде подкрепена, макар

че изглежда закъсняла, защото идва предизборно, в последната година

на управление на правителството.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

На второ място следва да бъде поставен акцент върху образова-

телната политика насочена към ромската етническа група, като се

наблегне на задължителността на началното образование, установи се

неразделна зависимост между получаването на помощите по безработи-

ца от родителите и изпращането на децата на училище и, което е много

важно, се развият възможностите за целодневен престой по училищата,

както и на интернатното училищно обучение.

ЧАСТ ПЕТА

ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

5.1 Стратегически икономически цели на преговарящите

страни: постановка и еволюция

Разширяването на ЕС на Изток е стратегическа задача на ЕС, която

не подлежи на съмнение. Същевременно обаче, Европейският съюз по-

лага усилия държавите, които влизат в общността, да притежават опре-

делен минимум икономически характеристики, които да им позволят да

бъдат равноправни икономически партньори. Изискванията, които ЕС

поставя към източноевропейските държави са известни като т. Ye. кри-

терии от Копенхаген. Те се свеждат до две изключително всеобхватни

условия − наличие на действаща пазарна икономика и способност на

стопанството на съответната страна да издържа на конкурентния натиск

в общността.

Тези критерии могат да бъдат отразени посредством множество по-

казатели: развитие на банково-финансовата система, равнище на БВП

на глава от населението, растеж и макроикономическа политика, прива-

тизация, либерализиране на цените, възможността за свободно „влиза-

не“ и „излизане“ от пазарите, либерализиране на търговията и движени-

ето на капитали, защита на правата на собственост, развитие на търго-

вския обемен с ЕС, формирането на дефицити в търговията, способност

за координиране на икономическата политика с ЕС и т.н.

Стратегията на ЕС към България остава практически непроменена.

Ежегодните доклади на комисията на ЕС, засягащи прогреса на отделни-

те страни в областта на реформите и евроинтеграцията, неизменно фо-

кусират вниманието върху наличието на действаща пазарна икономика и

конкурентноспособността на българското стопанство.

Едва в доклада за 2002 g. българската икономика беше призната за

пазарна, но беше отчетено, че страната все още не е в състояние да се

справи с конкурентния натиск в общността.

Интегрирането в ЕС е национален приоритет, по който в българско-

то общество има консенсус. Това не означава обаче, че България разпо-

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

лага с еднозначна, и което е по-важно, консистентна икономическа стра-

тегия за оптимална интеграция на страната ни в ЕС. Сегашният консен-

сус се базира на по-скоро интуитивното, отколкото ясно икономически

обосновано разбиране за ползата от присъединяването към ЕС. Липса-

та на конкретно виждане за ползите и разходите от влизането в ЕС

прави по същество невъзможно формирането на единна, ясна и

последователна интеграционна стратегия, за разлика от подхода на

самия ЕС към България, til dæmis. Конфликтът между политическите

сили по повод искането на ЕС за закриване на малките ядрени реактори

представлява нагледна илюстрация за отсъствието на единен подход към

конкретните проблеми на евроинтеграцията.

Все пак, основният въпрос, от гледна точка на успешното приема-

не на страната в ЕС, е в наличието на логически непротиворечива

икономическа стратегия, изразяваща се в правилно степенуване и раз-

полагане във времето на икономическите приоритети. В това отношение

еволюцията на българската позиция дава противоречиви резултати.

Стратегията за интегриране в Европейския съюз, която България

следва, е плод на негласен консенсус между основните политически си-

ли, датиращ още от средата на 1997 g. Източникът на тази стратегия е

идеята да се повтори успеха на прибалтийските държави, които използ-

ваха бързата макроикономическа стабилизация като трамплин в прего-

ворите с ЕС.

На този етап никой не очаква от България нулева инфлация и нуле-

ви вътрешни и външни дефицити. Всички, дори експертите на МВФ са

наясно, че монетарната рестрикция има реална цена под формата на по-

нисък растеж и висока безработица.

От нас се очаква обаче да имаме действаща пазарна икономика и

висок растеж, който да съкрати разликата в жизнения стандарт между

България и ЕС, sem, от своя страна, да гарантира присъединяване без

сериозни социални сътресения. Именно в тази посока трябва да се тър-

си консенсус по въпросите на икономическата политика.

__ ______ _____ ______ _____ __

5.2. Хронология на преговорния процес

Таблица №1

Глави

1. Свободно движение на стоки

2. Свободно движение на хора

3. Свободно предоставяне на услуги

4. Свободно движение на капитали

5. Дружествено право

6. Политика в областта на

конкуренцията

7. Селско стопанство

8. Рибно стопанство

9. Транспортна политика

10. Данъчна политика

11. Икономически и валутен съюз

12. Статистика

13. Социална политика

14. Orkufræði

15. Индустриална политика

16. Малки и средни предприятия

17. Наука и изследвания

18. Образование и обучение

19. Телекомуникации

20. Политика в областта на културата и

аудиовизията

21. Регионална политика и координация

на структурните инструменти

22. Околна среда

23. Защита на потребителите и тяхното

здраве

24. Сътрудничество в областта на

правосъдието и вътрешните работи

25. Митнически съюз

26. Външни отношения

27. Обща външна политика и политика

на сигурност

28. Финансов контрол

29. Финансови и бюджетни въпроси

30. Институции

31. Други

Временно

затворени

06/02

06/02

11/01

07/01

06/01

06/04

06/04

05/01

05/03

06/02

04/02

11/00

04/02

12/02

12/01

06/00

06/00

06/00

10/01

11/00

06/04

06/03

11/00

10/03

07/02

11/00

06/00

10/02

06/04

04/02

06/04

Открити

преговори

05/01

10/01

03/01

11/00

11/00

03/01

03/02

03/01

06/01

07/01

03/02

10/00

10/01

11/01

12/01

05/00

05/00

05/00

10/00

05/00

11/01

07/01

10/00

06/01

06/01

05/00

05/00

05/01

11/01

04/02

Представени

позиции

11/00

06/01

01/01

08/00

05/00

05/00

06/01

11/00

11/00

04/01

01/00

03/00

06/01

10/01

05/00

03/00

03/00

03/00

03/00

03/00

09/01

03/01

05/00

02/01

11/00

03/00

03/00

01/01

09/01

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Преговорният процес е изключително трудна и отговорна задача.

На практика преговорите бяха подготвени, започнати и завършени от

три последователни правителства.

í 2000 g. са закрити 8 глави, през 2001-а − шест, през 2002-а −

девет, през 2003-а − три и през 2004-а − пет глави.

Първоначално са закрити „лесните“ глави − статистика, наука и

изследвания, образование, малки и средни предприятия, култура и ауди-

овизия, защита на потребителите, външни отношения, öryggi.

През 2001-а преговорите навлизат в по-трудна фаза. Това са сво-

бодното движение на услуги и капитали, дружествено право, риболов,

телекомуникации, индустриална политика.

През 2002-а преговорите са най-плодотворни − 9 затворени глави.

Свободно движение на стоки и хора, данъчна политика, икономически и

валутен съюз, социално политика, енергетика, митнически съюз, финан-

сов контрол. í 2002 g. фактически се поемат всички основни ангажи-

менти, предопределящи условията за членство.

През 2003-а основните договорени проблеми са транспорта и окол-

ната среда, както и правосъдието и вътрешните работи.

През 2004-а са приключени преговорите в особено трудните секто-

ри селско стопанство, бюджет и финанси, регионална политика и конку-

ренция.

5.3. Икономически и валутен съюз (Глава 11)

þá 1997 g. разговорите по проблемите на икономическия и валут-

ния съюз (ИВС) се фокусираха върху паричния съвет. Българската стра-

на настоява, че валутният борд не е препятствие за присъединяването на

страната към ИВС и че БНБ отговаря на изискванията за независимост

на централните банки. Тази позиция на последните две правителства и

ръководството на БНБ е логично продължение на идеята монетарната

стабилизация да се използва като основен инструмент за ускоряване

влизането на страната в ЕС.

Позицията на Европейската комисия беше по-различна. Пълноп-

равното участие в еврозоната изисква съществуването не просто на

формално независима централна банка, но способност за провеждане на

координирана парично-кредитна политика, което противоречи на парич-

ния съвет. Á sama tíma, ЕК отбелязва, че макроикономическата поли-

__ ______ _____ ______ _____ __

тика на България наистина обезпечава ниска инфлация и гарантира сво-

бодното движение на капитали.

В последна сметка, договореностите с ЕС, в областта на ИВС, фик-

сирани в съответните текстове, предполагат запазване на режима на па-

ричен съвет до 2007 Hr, когато се предполага България да влезе в ИВС с

т. Ye. „дерогация“, þ.e.. отклонение. Паралелно, българското правител-

ство поема едностранен ангажимент за запазване на паричния съвет до

влизането в еврозоната през 2009 g. Með öðrum orðum,, първоначално Бълга-

рия няма да е част от еврозоната, но ще запази националната си валута

(включително валутния борд). Пълно присъединяване ще бъде възмож-

но след определен период на мониторинг на паричната и фискалната по-

литика, засягащ изпълнението на Маастрихтските конвергентни крите-

рии.

Позицията на българската страна е доста интересна. augljóslega, ста-

тута на централната банка, така както е формулиран чрез закона за БНБ

frá 1997 Hr, превръща БНБ в институция, която не може да участва пъл-

ноценно в механизма на Европейската централна банка. Присъединява-

нето на страната към еврозоната не може да стане и чрез „евроизация“,

þ.e.. посредством отказ от националната валута и „въвеждане“ на еврото

преди присъединяването към ЕС и ИВС. В такъв случай България ще

остане без централна банка и няма да може участва в европейската мо-

нетарна интеграция.

Ето защо реалистично е следното развитие − постепенна еволюция

и натрупване на опит в сътрудничество с ЕЦБ и ЕК, процес, включващ

подготовка за възстановяване след 2009 g. на функциите, които една

централна банка-членка на ЕЦБ би следвало да изпълнява.

5.4. Данъчно облагане (Глава 10)

В областта на данъчното облагане преговорите с ЕС се концент-

рират върху възприемането на европейското законодателство, пробле-

ми, свързани с ДДС и акцизите, политиката в областта на прякото обла-

гане и въпросите, засягащи модернизацията на данъчната администра-

ция и сътрудничеството между данъчните органи.

Глава 10 е затворена още през 2002 g. Основните ангажименти, á-

ети от България се свеждат до следното. First, законодателството зася-

гащо прякото и косвеното данъчно облагане се доближават до това в ЕС.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

В частност, въвеждане на ДДС върху лекарствените продукти и увели-

чаването на акциза върху бирата, представляват отчитане на изисквани-

ята на ЕС. Въвеждането на единен корпоративен данък е също крачка по

пътя на възприемане на т. Ye. acquis communautaire.

Прави впечатление обаче, че в няколко доклада на Комисията на

ЕС се отбелязва отсъствие на прогрес в областта на сътрудничеството

между данъчните органи на България и ЕС и оказването на взаимна по-

мощ. Това е странно, тъй като именно ниският административен капа-

цитет е основната пречка пред повишаване събираемостта на данъци-

те и митата, а България би могла да почерпи опит и ресурси от държа-

вите, с чиито данъчни системи ще трябва да работи съвместно след ня-

колко години.

В позицията на ЕК се подчертава също, че прогресът в областта на

модернизацията на данъчните служби на България е недостатъчен.

Продължават сериозните проблеми със спазването на данъчното законо-

дателство.

В перспектива от България се очаква да усъвършенства законодате-

лството в областта на ДДС, както и да приведе акцизите до равнището в

ESB. Освен това ЕК се ангажира с изработването на специална оценка за

потенциално неблагоприятни елементи в българската данъчна система,

които следва да бъдат отстранени при влизането в ЕС.

Ангажиментите, поети от България ще имат сериозни икономичес-

ки последици. Вдигането на акцизите ще повиши стойността на такива

важни продукти, като горивата, til dæmis. Това определено ще влоши

конкурентноспособността на българските производители. ennfremur,

нарастването на тежестта на косвеното облагане ще има отрицателни со-

циални последици, тъй като косвеното облагане е регресивно по отно-

шение на доходите.

В разговорите с ЕС българската страна е договорила само два пре-

ходни периода (í 2009 Hr) в данъчната сфера − по отношение на акциза

върху домашната ракия и минималната ставка за ДДС. Тъй като под вли-

янието на МВФ е много вероятно България да отстъпи за ДДС дори пре-

ди 2007 Hr, то на практика се предвижда възприемането на европейското

законодателство в областта на данъчното облагане без преходен период.

Имайки предвид специално подчертаните от ЕК слабости на бълга-

рската данъчна администрация, слабото сътрудничество на българските

данъчни органи с техните колеги в ЕС, както и неблагоприятното соци-

ално-икономическо отражение на високите косвени данъци върху бълга-

__ ______ _____ ______ _____ __

рската икономика, може да се заключи, че специфичните интереси на

българския данъкоплатец не са добре защитени при преговорите.

5.5. Финансова и социална политика, защита на потребителя

В този раздел се анализират резултатите от преговорите в рамките

на „Финансови и бюджетни изисквания“ (Глава 29), „Социална политика

и заетост“ (Глава 13), „Защита на интересите и здравето на потребите-

лите“ (Глава 23) и „Финансов контрол (Глава 28).

В областта на финансовите и бюджетните изисквания разгово-

рите между България и ЕС се концентрираха върху информационната

база, адекватността на процедурите по формирането на държавния бюд-

жет, оптимизиране на разходите, консистентността на фискалните и мит-

ническите процедури.

В този сектор като цяло страната все още не отговаря изцяло на

стандартите и изискванията на ЕС, но се очаква пропуските да бъдат

отстранени до 2007 Hr. В случая, приложението на принципите и стандар-

тите на ЕС е изцяло в интерес на българското общество.

Би било много по-естествено България първо да приключи прего-

ворите по Глава 29 и след това да поема ангажименти по проблемите на

фискалната и макроикономическата политика, тъй като без адекватен

подход към структурирането на разходите и достоверна информационна

база не е възможно правилно формулиране на интересите и възможнос-

тите на страната във финансовата област.

При преговорите в областта на финансовия контрол (Глава 28) það er

спазена правилната последователност, тъй като без осигуряването на

вътрешноведомствен и външен държавен контрол чрез Сметната палата,

би било силно затруднено ползването на предприсъединителните фондо-

ве на ЕС, както и поддържането на приемливо равнище на финансова

дисциплина.

Изводът, че при преговорите следва да се спазва определена после-

дователност при затваряне на главите може да се илюстрира чрез Глава

13, засягаща социалната политика и заетостта.

Стандартите на общността от гледна точка на социалното и здрав-

ното законодателство, здравния статус на населението, ресурсите, á-

сочвани за образование, квалификация и здравеопазване, не винаги пос-

тигат критериите на ЕС.

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

Заделянето на повече средства за активна борба с безработицата и

подобряване качеството на здравеопазването може да стане само на ба-

зата на адекватни бюджетни процедури, насочващи необходимият обем

средства към приоритетните сектори. При отсъствието на такива проце-

дури, решаването на социалните проблеми е практически невъзможно.

Глава 23 от преговорите с ЕС, засягаща защитата на потребителите

е затворена още през 2000 g. Българското законодателство е в общи ли-

нии хармонизирано с ЕС. Съществуват обаче сериозни проблеми с ре-

алното прилагане на законовите текстове, засягащи интересите на пот-

ребителите в България, както и активното включване на организациите,

защитаващи техните интереси в дейността на държавните органи.

Разделът за финансовата и социалната политика показва нагледно

необходимостта преговорите да се водят не от чисто юридическа гледна

точка, а в контекста на ясен икономически модел. Ангажиментите, кои-

то България е поела или ще трябва да поеме по този раздел, не винаги са

в синхрон с вече договорени позиции в областта на макроикономическа-

та политика и данъчното облагане.

5.6. Либерализация и конкуренция

Проблемите, свързани с формирането на конкурентна пазарна

икономика са предмет на разговори в раздел Глава първа, „Свободно

движение на стоки“, Глава втора „Свободно движение на хора“, Глава

трета „Свободно предоставяне на услуги“, Глава четвърта „Свободно

движение на капитали“, Глава пета „Фирмено право“ и Глава шеста „По-

литика в областта на конкуренцията“, както и Глава 25 „Митнически съ-

юз“, акцентираща върху прилагането на единни митнически процедури

и тарифи за защита на вътрешния пазар на ЕС.

Към този раздел включваме и Глава 26 „Външни отношения“, зася-

гаща основно двустранните договори между България и страните от ЕС

за защита на инвестициите.

Сферите на либерализацията и конкуренцията имат фундаментално

значение както от гледна точка на завършването на прехода от командна

към пазарна икономика в България, така и през призмата на основополага-

щите принципи върху които се изгражда ЕС − свободното движение на сто-

ки, услуги, капитали и работна сила. Конкуренцията, от своя страна, предс-

тавлява основна движеща сила на децентрализираните пазарни икономики.

__ ______ _____ ______ _____ __

Свободното функциониране на пазарните механизми е една от мал-

кото сфери, където не само България, но и ЕС е заинтересован от пре-

ходни периоди − например свободното движение на работна сила.

Главите, свързани със свободното движение и създаването на кон-

курентна пазарна среда са затворени още през периода 2001-2002 g. По

глава първа, засягаща свободното движение на стоки, се отчита опре-

делен прогрес на България в тази област. Проблемите са в областта на

прилагането на различните стандарти и изисквания за качество, техни-

ческо равнище, опаковка и маркировка, защита на здравето на потреби-

теля и т.н.

В нехармонизираната сфера, þ.e.. в областите, където липсва законо-

дателство на общността, опасенията на ЕС са свързани с наличието на

нормативни актове, които нанасят ущърб на търговията.

Глава втора, засягаща свободното движение на работна сила, съ-

що е затворена още през 2002 g. България не е поискала никакви преход-

ни периоди в тази област. Нашата страна обаче е приела искания от ЕС

преходен период от 2 í 7 години по отношение свободното движение на

български работници към ЕС.

Комисията отчита определен напредък в областта на законодател-

ството, уреждащо равноправното участие на чуждестранни граждани на

българския трудов пазар, координирането на политиката в областта на

социалното осигуряване и взаимното признаване на професионалната

квалификация.

Съществен проблем е отсъствието на готовност от страна на Бълга-

рия за значителни трансфери на финансови средства, които са необходи-

ми при координиране и взаимно признаване на социално-осигурителните

системи. Á hinn bóginn, наличието на висока безработица в България,

както и прилагането на ограничения към българите, работещи в ЕС, пос-

тавя под съмнение правилността на позицията на България да не иска

предходни периоди в областта на свободното движение на работна сила.

Свободното движение на капитали е също отдавна затворена те-

ма. По принцип, особено след 1997 g. България разполага със свободно

конвертируема валута, особено в областта на текущите операции. При

движението на капитали остават определени ограничения. Проблеми ос-

тават и в областта на борбата с прането на пари, трансграничните разп-

лащателни системи и особено по отношение на правото на закупуване

на земя от граждани и юридически лица на ЕС. България е поискала пе-

риод от 2 í 7 години в тази област. Това засяга основно проблема с ли-

__ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

берализиране на пазара на земя. Този въпрос предстои да бъде решен в

началото на 2005 g. чрез приемането на съответните промени в българс-

ката конституция.

Свободното предоставяне на услуги отдавна също е вече затво-

рена глава. България отбелязва съществен прогрес в областта на гаран-

тиране правото на свободен достъп до пазара на банкови и застрахова-

телни услуги. По настояване на ЕС беше повишено равнището на гаран-

тираните от държавата банкови депозити. България получава гратисен

период по отношение схемата за гарантиране на инвестициите, която

действа в ЕС. Допълнителни усилия са необходими с цел засилване

ефективността на финансовия надзор.

В областта на фирменото право основните проблеми се фокусират

около счетоводните стандарти и одитирането, правата за интелектуална

и индустриална собственост и прилагането на т. Ye. Римска Конвенция

по отношение договорното право. Тази глава е затворена от 2001 g. Frá-

читат се проблеми със законодателството в областта на приватизацията

и концесиите, както и с прилагането на закона в областта на защитата на

интелектуалната собственост.

В областта на защитата на конкуренцията преговорите с ЕС

приключиха по-късно. Централните проблеми са антимонополното зако-

нодателство и Дейността на комисията по защита на конкуренцията, как-

то и регулирането на държавните помощи и субсидии. В тази област има

проблеми както по отношение съвместимостта на българското и евро-

пейското законодателство, така и от гледна точка на прилагането на за-

коните и административния капацитет на държавните институции.

5.7. Структурни проблеми

Структурните проблеми засягат изключително широк периметър от

отраслови, регионални и функционални политики. Тук включваме селс-

кото стопанство (Глава 7), риболова (Глава 8), транспорта (Глава 9),

orka (Глава 14), индустриалната политика (Глава 15), малките и

средни предприятия (Глава 16), телекомуникациите и информатиката

(Глава 19), регионалната политика и координацията на структурните

инструменти (Глава 21) и околната среда (Глава 22).

Централният за България проблем е регионалната политика, á-

ционалното планиране и координацията на структурните инстру-

__ ______ _____ ______ _____ __

менти. Това е така, защото едва след като беше постигната постигането

споразумение с ЕС по тези въпроси нашата страна може пълноценно да

използва предприсъединителните фондове и ще бъде подготвена за из-

ползване на Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС след

встъпването в общността.

Значението на Глава 21 е още по-голямо предвид ограничените

собствени финансови средства и политиката на фискална рестрикция,

провеждана от сегашното правителство. За съжаление именно в тази об-

ласт се очертава сериозно забавяне.

Мнението на Комисията на ЕС е, че административната способност

на страната да планира регионално-структурното развитие, да насочва

финансовите ресурси, да администрира и контролира използването им, það er

ограничена и трябва съществено да се укрепи. Най-важното е развитие-

то на кохерентно национално планиране, способно да интегрира фондо-

вете на общността в системата от национални приоритети и в структу-

рата на националното финансиране.

Независимо от това, че отбелязаните по-горе условия не бяха реа-

лизирани напълно, преговорите завършиха успешно Изоставането в та-

зи област, предопределящо относително недостатъчната способност за

усвояване на предприсъединителните, а в бъдеще структурните и соци-

алните фондове на общността, е сериозна слабост на българската интег-

рационна стратегия.

Сходно е положението в областта на индустриалната политика,

която е до голяма степен отраслови разрез на регионалната политика.

Въпреки че глава 15 е приключена, проблемите остават. По мнението на

комисията трудностите на България са в недостига на инвестиции и лип-

сата на преструктуриране на „старите“ отрасли, главно черната металур-

гия.

В Българската позиция отново се акцентира върху макроикономи-

ческата стабилност и частично върху приватизацията. За приоритетни

отрасли са обявени информационните технологии, orka, туриз-

ма, текстила, конфекцията, хранително-вкусовата промишленост.

В българската стратегия липсва ясно акцентиране върху проблеми-

þeir, които са свързани с евроинтегарцията, а те са три: ударение върху

развитието на отраслите с висока норма на добавена стойност, спо-

собни да „издърпат“ останалата част на икономиката и да гарантират

бързо нарастване на реалните доходи; подобряване на конкурентните

позиции, което е пряко изискване на ЕС; трето, преструктуриране на

___ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

старите отрасли, с оглед отчитане на изискванията за качество, техни-

ческо равнище и опазване на околната среда Липсва ясно обвързване на

цели и инструменти, както и реалистично разполагане на мерките във

времето.

Политиката в областта на малките и средните предприятия, спо-

ред уточнението на ЕК, трябва да се разглежда като продължение на ин-

дустриалната политика. Съответната Глава 16 е затворена, както и Глава

15, още в самото начало на преговорния процес. Независимо от това, á

мнението на експертите от ЕС, развитието в тази област не отговаря не

европейските изисквания. Наличието на жизнеспособни малки и средни

предприятия обаче е от изключително значение за разширяване на ин-

вестициите от ЕС, тъй като без съответната пазарна среда от малки под-

доставчици крупните инвеститори не могат да действат ефективно. Сти-

мулирането на създаването и ефективното функциониране на малките и

средните предприяти се нуждане от целенасочена държавна политика и

административно подпомагане. Обслужването на „едно гише“ се разг-

лежда като важна мярка за облекчаване на дребния бизнес. Укрепването

на специализираните държавни институции от типа на Агенцията за мал-

ки и средни предприятия, както и сдруженията на частните предприема-

чи, включително и прехвърляне на някои административни отговорнос-

ти на браншовите организации, са другото необходимо условие за под-

помагане в тази област.

Опазването на околната среда (Глава 22) е пример за системен

проблем, органически свързан с всички останали структурни, фискални

и макроикономически въпроси, предмет на разговори с ЕС. Преговори-

те с ЕС в тази област завършиха през 2003 g. Основният извод на ЕК е,

че България отбелязва прогрес в областта на приемането на законодате-

лството на ЕС, но основните проблеми с околната среда изискват значи-

телни инвестиции и са разрешими само в дългосрочен план.

България предстои да реши въпроси в областта на селското стопа-

нство, чистотата на водите, ядрената безопасност, замърсяването на въз-

духа, управлението на отпадъците, генетично изменените храни, опазва-

нето на природата, законодателството и административния капацитет,

особено на местно равнище.

В областта на информационните технологии и телекомуника-

циите (Глава 19) преговорите са временно приключени през 2001 g. Бъл-

гария обаче съществено изостава в областта на модернизацията на теле-

комуникационните услуги и изграждане на електронно правителство.

__ ______ _____ ______ _____ ___

Две години след либерализацията на пазара на фиксирана телефония

(01.01.2003) в началото на 2005 g. в страната все още съществува фак-

тически монопол в тази сфера, но вече частен. Необходими са значител-

ни чужди инвестиции за модернизиране на отрасъла. Приватизацията на

БТК в края на 2004 g. засега не дава основания за особен оптимизъм в

контекста на изискванията, поети към ЕС. Намесата в сферата на теле-

комуникациите следва основно да е в областта на подобряването на ус-

ловията на конкуренция и засилването на регулативните функции на

държавните органи. От 20-те индикативни услуги, по които се измерва

степента на изграждане на електронно правителство, към началото на

2005 България е успяла да изгради само четири, като три от тях са с ин-

формационен характер.

Landbúnaður (Глава 7) и риболова (Глава 8) са традици-

онно важни за България. Това са и отраслите, които в най-голяма степен

поглъщат финансовите ресурси на общността и са предмет на сериозни

разногласия както между страните-членки на ЕС, така и между тях и но-

воприетите държави от Централна Европа. Проблемите по тези две гла-

ви са сходни, въпреки че преговорите в областта на селското стопанство

продължиха до 2004, докато тези в областта на риболова са затворени

още през 2001.

Централният проблем пред страната е в това, че органите за държа-

вен контрол и субсидиране на селското стопанство не са изградени.

Липсват институции, които да се занимават с регулиране на цените и ин-

тервенция на пазарите, които да отговарят на аналозите в ЕС. Не е изг-

радена и интегрирана система за отчет и контрол, която да съдържа не-

обходимата информация с оглед финансиране на земеделските произво-

дители.

Прекомерният акцент на усилията в областта на реституцията на

поземлената собственост и либерализацията на вноса на селскостопанс-

ки продукти за съжаление отклони усилията на държавата от основната

є задача − насърчаване и подкрепа на селскостопанското производство

и риболова. Бъдещите плановете на правителството също не са много

окуражаващи създаването на организациите, които се предвижда да уп-

ражняват финансово-контролните функции, необходими за съвмести-

мост с ЕС, се предвижда едва след 2005 g.

Организационно-финансовата неподготвеност за единната селскос-

топанска политика е очевидно една от основните причини за забавяне

поканата на страната за членство в ЕС. Тази неподготвеност е непрости-

___ _____ ____ _____ _____________ _ ______ _______

ма предвид важното значение на селскостопанския отрасъл за икономи-

ката на страната и предвид това, че потребностите на самия селскосто-

пански сектор са аналогични на исканията на ЕС.

В областта на транспорта (Глава 9) България отбелязва относител-

но бърз прогрес в областта на прилагането на европейското законодате-

лство, особено по отношение на международния транспорт. Преговори-

те приключиха едва към средата на 2003. Основният проблем е в това,

че България ще трябва да реконструира около 1200 км. Пътища, за да

може да отговори на европейските стандарти и да изпълни своите анга-

жименти в областта на трансевропейските коридори. Само за това ще са

необходими над 4.2 milljarða. евро по оценки на ЕК. Допълнителни инвести-

ции са необходими за реконструиране на ж.п. мрежата и транспортните

средства. И тук, както и в редица други области проблемът е както в

обезпечаване на собствените финансови инвестиции, така и в способно-

стта да се усвояват фондовете и другите финансови ресурси на ЕС.

Енергетиката (Глава 14) е най-сериозният проблем пред България

в контекста на перспективите за членство в ЕС. Проблемите, които стоят

пред енергийния сектор са особено сложни. Те засягат създаването на

ефективни регулативни институции, либерализирането на енергийния па-

зар, преструктурирането на каменовъглената промишленост, приватиза-

цията на енергийния сектор след тази на електропреносната мрежа, прик-

лючила през 2004 Hr, създаването на стратегически нефтен резерв, нама-

ляване на енергоемкостта на производството, отчитане на необходимост-

та от съкращаване на емисиите на газове способстващи за парниковия

ефект, подобряване на ядрената безопасност, включително решаване на

проблемите с преработката на ядреното гориво и затварянето на блоко-

вете от 1 í 4 на АЕЦ Козлодуй. Отчитането на всички аспекти, свърза-

ни с прилагането на енергийната политика на ЕС и стандартите на Евра-

том изисква значителни инвестиции и бюджетни средства. По въпроса с

ядрената енергетика липсва и необходимия консенсус между политичес-

ките сили и държавните институции в страната. Поради това, затваряне-

то на глава енергетика може да се счита за неудовлетворително.

Глава 17 „Наука и изследвания“ и Глава 18 „Образование и ква-

лификация“ също имат отношение към икономическата страна на пре-

говорите и преструктурирането на българската икономика. И в двете об-

ласти преговорите са временно затворени още в началото на преговор-

ния процес, но сериозните проблеми остават. Те се свеждат преди всич-

ко до недостига на средства, което препятства както преквалификацията

__ ______ _____ ______ _____ ___