С мирис на газ и взрив

m_Хьфкнд-b6fc1b24f3I Olympic London Bulgariens premiärminister hade att simma på djupt vatten. Hittills finns det inga indikationer, Det är vår starka disciplin.

Когато в разгара на Олимпиадата премиерът на Обединеното кралство настойчиво кани българския си колега на работно посещение, това неминуемо привлича вниманието на всеки наблюдател с непритъпени политически сензори. Още повече отчитайки и обстоятелството, че тази визита е затворена като в сандвич от двете президентски прелитания на Ламанша в рамките на една седмица, както и категоричното предварително заявление на британските домакини на Олимпиадата, че няма да се организират протоколни двустранни срещи на високо ниво в тези дни.

Традиционно британските интереси поставят автономността на двустранните отношения с България в по-широк, регионален контекст. Великобритания има дългосрочни приоритети в Близкия Изток. Подходът й е пределно прагматичен и се определя от влиянието на отделните играчи в района, като с подчертано внимание се следи позицията на Турция. Съдейки по информацията, тази нагласа се е потвърдила и по времето на визитата на премиера, като двустранните българо-британски отношения са имали периферно място в разговорите.

В Лондон Борисов е бил информиран, че Великобритания възнамерява да пристъпи към реализацията на проекта „Набуко”. По който тя не е страна, а има само косвено отношение – доколкото той е сред приоритетните на ЕС. Но чието трасе следва да мине през България.

Сегашният интерес, промотиран на премиерско равнище, идва да подскаже, че Великобритания намира сериозни икономически, а и политически мотиви, за ангажирането си с енергийните проекти в Близкия Изток и Югоизточна Европа

Набуко е икономически проект с много силна политическа компонента. Неговата цел е диверсификация на енергоизточниците и намаляването на зависимостта на Централна и Източна Европа от руски газ. Което среща пълната подкрепа както на страните, ангажирани с неговата реализация /включително и България/, така и на ЕС като цяло, а и на САЩ.

Реално сега се обсъжда

преформатиране на проекта „Набуко”.

Което ще се реши през следващите месеци: първо от участниците в консорциума по експлоатацията на находището „Шах Дениз ІІ” в Каспийско море /които ще преценяват дали да захранват „Набуко” или алтернативни проекти/ и второ – от партньорите в самия „Набуко”, които трябва да одобрят промените. Затова позицията на България е важна - след като очевидно Великобритания вече си е осигурила ключовото съгласие на Азърбайджан /по думите на Борисов Камерън го е уведомил за проведените преди дни в Лондон разговори с азърбайджанския президент Алиев/.

В първоначалния си вариант „Набуко” има два сериозни проблема: липсата на газ и желанието на Турция на практика да купува и продава, а не просто да транзитира газа през своя територия.

„Набуко” е предвиден за транспортирането на 31 милиарда куб. м. газ годишно от Каспийския басеин и Централна Азия през Турция, Bulgarien, Rumänien, Унгария и стигайки до Австрия., но до момента само Азърбайджан е потвърдил готовността си за доставки – а това може да покрие максимум една трета от капацитета. Другите възможни доставчици – Туркменистан, Irak, Иран по една или друга причина не са актуална алтернатива.

Къде в цялата схема е интересът на Великобритания? Той се нарича „Бритиш Петролиъм” – фирмата, която е част от британско-норвежко-азърбайджанския консорциум, разработващ находището „Шах Дениз ІІ”, което може да осигури достатъчно голяма част от необходимия газ за да се стартира „Набуко”. „Бритиш Петролиъм” е и операторът на „Шах Дениз ІІ”. Плюс удоволствието за всяко британско правителство и особено за консервативно такова да реши/предреши въпрос, който Брюксел отдавна е обявил за свой приоритет, но за който не успява да намери адекватните практически решения.

Най-обобщено резултатите от тези намерения могат да се сведат до следното:

först, и може би основно,

„Набуко”става реализуем.

andra, най-вероятно досегашният проект ще бъде разделен на два отделни газопровода – „Набуко-Запад” и Трансанадолски газопровод ТАНАП. В края на миналата година между Азърбайджан и Турция бе постигната договореност за изграждане на съвместен газопровод ТАНАП на турска територия по трасе, успоредно на предвижданото за „Набуко”. Så, изправен пред свършените факти, за „Набуко” остана единствено възможността да се трансформира в един значително съкратен вариант „Набуко-Запад”, чието началото започва от българо-турската граница.

tredje, капацитетът на „Набуко”се съкращава на първоначалния етап три пъти –до 10 милиарда куб. м. газ годишно към момента на изграждането през 2018 Mr, но с възможност за последващо увеличение.

Изглежда, че всички би следвало да са щастливи. Постига се определена диверсификация на газовите доставки в ЕС, Централна и Югоизточна Европа получават каспийски газ, Турция оставя за себе си контрола на газопровода на своя тертория, Азърбайджан получава огромен и стабилен пазар за своя газ, Великобритания затвърждава стратегическото си присъствие в региона. Дори България реализира своя важна дългосрочна цел.

Къде са подводните камъни? При така конструираната нова схема с два отделни тръбопровода „Набуко” е откъснат от непосредствения досег с източника на газ – находището „Шах Дениз ІІ” в Азърбайджан. На практика са елиминирани европейските партньори от участие в изграждането и собствеността на газопровода на турска територия. Турция получава самостоятелен контрол със сериозна възможност за влияние върху ритмичността на доставките на газ за Европа, преминаващи през нейна територия, включително и върху ценообразуването му. Nej, отваря се възможността Турция да добавя допълнителни количества газ за Европа извън доставяните от Азърбайджан, включително натоварвайки руско-турския газопровод „Син поток” /което от своя страна поставя под въпрос стратегическите цели на „Набуко” за намаляване зависимостта от руски газ/. Впрочем, самото намесване в контекста на българо-британските разговори на темата за доставките на втечнен газ от Катар за България чрез изграждането на интерконекторната връзка между България и Турция поставя допълнителни въпроси в тази насока. И не на последно място – Турция получава важен инструмент в преговорите си за членство в ЕС. Paradoxalt, но основният извод от българо-британските разговори е, че Турцшя си е изиграла добре картите.

Другият централен въпрос на разговорите Камерън-Борисов показа, че не винаги е положително да попаднеш в центъра на международното внимание и интереси. Освен че консумира всичките политически негативи от обстоятелството, че беше избрана за цел на терористичния акт, България изпадна в крайно неуютната ситуация да балансира в един тежък избор. От едната страна е съобразяването с натиска на своите партньори /добавяйки и Великобритания в този списък/ да обяви Иран и „Хизбулла” за организатори на атентата. От другата е създаването на допълнителни рискове за собствената си национална сигурност, в случай, че посочи с пръст Иран и „Хизбулла” без да има неопровержими доказателства за тяхното участие. Засега България успява да устои на внушенията, което не променя общата констатация, че тя се оказа въвлечена в ескалацията на напрежението в Близкия Изток и около Иран. Förblir hotas överhängande, som en följd av alltför oseriöst och besvärliga engagemang processer i arabvärlden, Bulgarien skapade förutsättningar för överlåtelse av egna territorium inslag av Mellanöstern konfrontation med alla dess explosiva potential. Som vi har sett - i bokstavlig bemärkelse.

Kommentarer är stängda.