За няколко години власт повече

vlastДве големи спекулации съпътстват тазгодишната предизборна борба. Bæði eru vörur hugmyndafræðilegri heimili byrjun, ekki háð raunverulegri stefnu. Það er erfitt að inculcate þannig að, fyrst, на страната е необходимо дясно управление и второ, че Европейският съюз ще ни накаже ако изберем лявото.

В Европа от доста отдавна вече се говори за трудната различимост между лявото и дясното, за центростремително движение на основните политически концепции, за своеобразна конвергенция на двете идеологии. Оттам – и за апатията, породена от липсата на ясно формулирани алтернативи. Което логично генерира съвършено друг тип проблем – превръщането на екстремите в едва ли не единствена алтернатива на статуквото, особено набирането на сила на крайната десница на вълната на ксенофобията и расизма. Тенденция, намерила отражение и в резултатите от референдумите във Франция и Холандия, където страховете /по-скоро силно преувеличени, отколкото основателни/ от масирана инвазия на евтина работна ръка от Изтока и загубата на социалната сигурност бяха една от основните причини за отхвърляне на Евроконституцията.

У нас нещата са изместени. Декларира се едва ли не безалтернативност на дясното, на либерален подход, минаващ отвъд границата на либертарианството. Но от друга страна

цялата предизборна борба се разгръща на територията на лявото, на социалното.

На практика в предизборната риторика десницата дезертира от дясното. И това съвсем не е случайно.

First, поради самото развитие на България през последните петнадесет години, когато от една страна държавата практически абдикира от редица свои социални функции, а от друга – създадената законова база и структурно-административни реформи в много случаи се оказаха неадекватни и самоцелни.

annað, на вълната на европрисъединяването всички, включително и десните партии си дават ясна сметка, че най-голямото изоставане на България е в областта на доходите и социалната сигурност. И ако реформите в правосъдието /извън корупцията и нежеланието на самата съдебна система да се реформира/ са проблем на законодателни решения и институционална реорганизация, то достигането дори на средните параметри на това, което условно се нарича европейски социален модел, ще изисква огромни целенасочени усилия на не едно и две български правителства и достатъчно продължителен период от време.

Редица процеси в страната сочат достатъчно убедително, че евентуалния позитивен потенциал на едно дясно управление отдавна се е изчерпал. Nay, този тип управление, който пренебрегва елементарни социални нужди на населението, свързани с достъпа до нормално здравеопазване, образование и право на труд дълбае пропасти в обществото и води до разпад на социалната тъкан. Състоянието на ромите е само най-видимия, но далеч не единствен пример за това, как мизерията и отсъствието на реални възможности за труд генерират престъпност, гетоизират цели райони в големите градове, залагайки социални и политически мини за поколения напред. И как в крайна сметка могат да прокарат и етнически граници и да произведат неприсъща за българина етническа нетърпимост, върху която профитират формации от типа на “Атака”, изповядващи крайни националистически и расистки идеи.

Постигането на макроикономическа стабилност и предвидимост е само едната страна на медала. Бедността, социалната безперспективност и рязкото, дебалансирано разслоение на обществото, където тясна прослойка демонстративно богати се уравновесява от огромното болшинство на населението, живеещо около и под социалния минимум, при практическото отсъствие на значима средна класа, крият в себе си огромен кризисен потенциал, който може да дестабилизира цялото общество. Очевидно странната симбиоза между Дарвин и Остап Бендер в десния подход към социалната проблематика, където оживяват най-силните, а спасението на давещите се е дело на самите давещи се, е трудно продаваем в предизборна обстановка.

На този фон

десницата страда от своеобразно политическо раздвоение на личността.

От една страна основният акцент на предизборните обещания е съсредоточен върху рязкото повишаване на доходите и социалните амортисьори. От друга се декларира твърдата решимост да се намалят преразпределителните функции на държавата, като в различните десни платформи те варират между 25% og 30% при сегашно реално ниво от близо 42% /НДСВ също си беше поставило за цел по време на управлението си да доведе равнището до 35%, но това си остана в сферата на общите пожелания/. По-простичко казано, ако се съчетаят двете предизборни тези, дори и без увеличение на разходите за пенсии, образование и здравеопазване ще се оформи недостиг от порядъка на 4 милиарда лева. При сравнението на платформите се оказва, че противно на общите очаквания и нагласи, левицата е по-скромна в обещанията си. А и по-отговорна - доколкото най-вероятно именно на нея ще се наложи да ги изпълнява.

þó, тук се наблюдава един парадокс, показателен за самооценката на досегашните управници. В опита си да се приспособи към достатъчно ясно изразения стремеж към промяна, нерядко НДСВ създава впечатлението, че се опитва да се профилира като партия на промяната, на новото начало. Með öðrum orðum,, като алтернатива сама на себе си. Обратно, поучена от горчивия си опит, левицата е тази, която залага на стабилността и приемствеността, стремейки се докаже несъстоятелността на приписваните й дестабилизиращи страната и икономиката й управленски решения.

Що се отнася до трудностите в присъединяването към ЕС, предизвикани от евентуално ляво управление, то тук дори не си струва да се споменава известната на всички истина, að

Европа не се интересува от това кой, а как ще управлява.

Водещо начало в европейския интеграционен проект от самото начало е концепцията за социалната солидарност. Ekki tilviljun Common Agricultural Policy og uppbyggingu og samheldni Sjóðir, beint að þróun afturábak svæðum, eru helstu hluti af fjárlögum ESB. Evrópa er áhyggjur aðallega fátækt og stórfellda misræmi tekjur og félagslegar bætur í löndum eins og Rúmeníu og Búlgaríu. Които пряко /чрез износа на евтина работна ръка/ и косвено /чрез възможна политическа дестабилизация на двете страни поради голямата социална пропаст в техните общества/ могат да накърнят съществуващия социален модел и политическа стабилност на съюза. Með öðrum orðum,, за ЕС приоритет сега е именно провеждането на политика, гарантираща бързото адаптиране на новите страни-членки към европейския социален модел.

Българската десница определено има своята важна роля за приемането ни в ЕС, но на този етап тази роля има не национално, а международно измерение. Защото всички призиви за забавяне или отлагане на членството на България идват от средите на европейската десница, от германските, австрийски, холандски и други партии-членки на Европейската народна партия. Където пък лидерът на СДС Надежда Михайлова е заместник-председател. А това от своя страна говори или за декоративната функция на заместник-председателския пост, eða Cobble, eða - jafnvel verri - partý fyrir nánu nálgun og tregða til að vinna að hagsmunum landsins, þegar máttur er annar ríkisstjórn.

Athugasemdir eru lokaðar.