Ирина Бокова е единственият ни избираем кандидат за шеф на ООН

Надеждите на Източна Европа за влиятелно място в сърцето на световната дипломация. Необходим е рационален и национално-отговорен подход към номинирането на избираема кандидатура на България за Генерален секретар на ООН

Сега цяла Източна Европа гледа към България. Ще подхраним ли надеждите на този „регион на ООН“ да заеме влиятелно място в сърцето на световната дипломация или ще осуетим с един нерационален избор големите очаквания на тази възраждаща се част на европейския континент, която започна да отстоява своите общи интереси и да показва реалната си стойност за обединена Европа?

Много се изписа и изговори – с горещи думи и личностни квалификации – за потенциалните кандидати и предстоящото официално номиниране в ООН на кандидатурата на България за Генерален секретар (ГС) на ООН. Време е да оставим настрана партийно-политическите пристрастия, подхранвани от архаични идеологеми, и да видим какъв е рационалният и национално-отговорен избор, с който сегашното правителство на премиера Бойко Борисов ще може да се гордее. Добре е да се опитаме да „пресеем“ нерационалния „идеологически шум“ в обществото и да се съсредоточим върху действителните изисквания на ООН към „избираемите“ кандидати и обичайната практика на тази организация за тяхното селектиране.

Миналия месец ръководството на ООН изпрати официална покана до всички страни-членки да номинират свои кандидати за следващ Генерален секретар на организацията. То посочи очакваните достойнства на онези „перспективни личности“, които могат да се надяват на успех в откриващия се селекционен процес в Съвета за сигурност (СС) на ООН. Изисква се кандидатите да отговарят на най-високите стандарти за ефикасност, компетентност и почтеност, да са твърдо привързани към целите и принципите на Устава на ООН, да притежават доказани лидерски и управленски способности, както и да имат продължителен опит в международните отношения и силни дипломатически, комуникационни и многоезикови умения.

Това са все изисквания към дипломатическите способности и международната дейност на кандидатите, свързани именно с ООН. Те нямат нищо общо с едни или други, често противоречащи си, вътрешно-национални оценки за техния произход, минала обществено-политическа обвързаност или идеологически преференции. Необходимо е да не се забравя, че селектирането ще стане колективно от страни-членки в СС на ООН (чрез техните дипломатически представители), а не от гражданския електорат в „номиниращата държава“. Процедурите на ООН предлагат взаимно балансиращи средства за въздействие върху селекционния процес на кандидатите, които търсят „съвпадащата воля“ на петте постоянни членки на СС на ООН – Великобритания, Kinija, Rusija, САЩ и Франция. Това е „реалното жури“ на вече започналия конкурс за „дипломатическа перфектност“ по стандартите на ООН.

В ООН се прояви също широко споделяно настроение в полза на: (а) селектирането на силен кандидат от женски пол, и (б) даването на възможност на Източна Европа най-после да излъчи следващия ГС на ООН. За всеобща изненада, тази регионална група, включваща Русия, единодушно заяви решимостта си и настоява да се възползва от своето „ротационното право“. Напълно се разбира обаче, че за целта трябва да бъдат представени силни, „избираеми“ в ООН кандидатури. Тази „обвързаност“ е изразена по своеобразен начин и в изпратената покана, която не оставя съмнение, че двете споменати „привилегии“ (за жени и за източно-европейци!) не са автоматично право на такива кандидати. Те могат да бъдат „спечелени“ с професионално режисирана „изборна кампания“ на номиниращото правителство, само когато то е лансирало „избираема“ в ООН силна кандидатура. Нов момент в процедурите са насрочените прослушвания относно визията на кандидатите за бъдещата дейност на ООН, които вероятнто ще започнат през м. Kovas.

В този контекст широко се обсъждат десет потенциални кандидата от Източна Европа. Някои от тях вече бяха официално номинирани в ООН (pvz. от Македония, Словения, Черна гора и Хърватска), а други заявиха, че се отказват от състезанието (pvz. бившият външен министър на Сърбия, г-н Вук Йеремич, който предпочете да изрази подкрепа за г‑жа Ирина Бокова, Генерален директор на ЮНЕСКО от България, като „много силен кандидат”).

Авторитетното американско издание „Дипломатически куриер“ неотдавна направи сравнителен анализ доколко тези потенциални източно-европейски кандидатури удовлетворяват всяко от горните изисквания на ООН и представи своите изводи относно реалните им шансове за успех в хода на селекционния процес в ООН. Конкретните оценки по всеки критерий и за всеки кандидат са дадени от компетентни експерти от петте постоянни членки на СС на ООН и от Източна Европа. На първо място бе класирана г-жа Ирина Бокова (4.5 „осреднени точки“ от пет възможни), следвана от кандидата на Словения, г-н Данило Турк (с 4 такива точки), като на последните две места са българската комисарка в Европейската комисия (ЕК), г‑жа Кристалина Георгиева (2.9 т.) и току що отказалият се от надпреварата потенциален кандидат от Сърбия (2.8 т.). В допълнение публикувани бяха множество материали, свидетелстващи за изключително високата оценка за г-жа Бокова от висши държавни представители на САЩ, Франция, Китай и Русия, които отблизо следят нейната управленска и реформаторска дейност в ЮНЕСКО. Jungtinė Karalystė, която на този етап проявява относителна сдържаност, е известна със силната си подкрепа на идеята за избиране на достойна жена за следващ ГС на ООН, както и с още по‑силната си зависимост от окончателната позиция на Вашингтон.

Следва да се има предвид, че конкретните кандидатури за ГС на ООН се разглеждат в СС в един по-широк план, свързан с дейността на цялата система на ООН. Това е процес, който може да «лъкатуши» значително в хода на «пресяването» на кандидатите, тъй като зависи не само от моментната оценка на петте «велики сили» доколко конкретният кандидат е доказал способност да отчита балансирано техните глобални интереси, но се влияе и от важни събития в глобалното им противодействие. Поради това не може да се предвиди със сигурност крайният резултат от селекцията в СС на ООН. Решаваща е важността на вече демонстрираните - в сходни условия на международна работа - качества и стил на ръководна дейност на всеки от кандидатите.

Отчитайки всички тези особеностти на селекционния процес в ООН, при сегашните обстоятелства не може да се очаква, че някой друг български кандидат, освен г-жа Ирина Бокова, нито някой друг кандидат от страна в Източна Европа, би имал значим шанс да бъде селектиран и препоръчан от СС на ООН за ГС. Обективните причини за това са следните:

  1. Ако друг български кандидат бъде официално номиниран в ООН за Генерален секретар, г-жа Бокова ще продължи да изпълнява успешния си изборен мандат на Генерален директор на ЮНЕСКО поне до средата на ноември 2017 P, ty. една година след изборите в ООН. В такъв случай, повече от една от петте постоянни членки на СС биха била готови да блокират такъв кандидат, за да не се допусне двама български граждани едновременно да оглавят двете най‑големи организации в системата на ООН. Това изискване на утвърдената изборна практика в ООН произтича от принципа за справедливо географско разпределение на висшите ръководни постове. Това неизбежно ограничение се отнася също до всеки кандидат от друга страна в Източна Европа;
  2. Ако г-жа Бокова бъде официално номинирана в ООН за ГС, нейното селектиране в СС - предвид на забележителните й дипломатически качества, опит в ООН и доказани управленски и лидерски умения – би било твърде вероятно, тъй като то не би навредило на „справедливото географско разпределение“. Технически погледнато, евентуалното нейно назначаване за ГС на ООН ще доведе до вътрешното й „повишаване“ до най-високото административно равнище в системата на ООН, при което сегашният й пост в ЮНЕСКО ще се оваканти. Така очертаващата се перспектива ще произведе още едно „предизборно предимство“ за България – страните със силни кандидати за освобождаващото се лидерско място в ЮНЕСКО биха имали интерес да подкрепят г-жа Бокова на изборите в ООН. Тази „процесуална“ особеност, която се разбира добре в компетентните дипломатически кръгове, би улеснила трудната дейност на българската дипломация да спечели една „критичната маса“ от подкрепа за кандидатурата на България;
  3. Сравнението на качествата на предварително обсъжданите потенциални български кандидати в контекста на изискваните от ООН дипломатически, лидерски и комуникационни умения, свързани с професионалния им опит в ООН и тяхната езикова подготовка, дават съществено предимство за номинирането именно на г-жа Бокова. Следва да се отчете твърдото изискване на Франция към кандидатите да владеят добре френски език, който е един от двата работни езици в ООН. Владеенето на допълнителни официални езици на ООН би било значително предимство за всеки кандидат, а г-жа Бокова е майстор на четири от тях;
  4. Ако г-жа Бокова не бъде номинирана, твърде лесно би било тогава важни страни-членки на ООН да не уважат "ротационния ред" на Източна Европа за поста на ГС на ООН. В такъв случай, големи шансове за селектиране ще придобият потенциални кандидати като г-жа Хелън Кларк, лидер на Програмата на ООН за развитие, бивш премиер-министър на Нова Зеландия. Това вероятно ще бъде предпочетено от Великобритания – представете си само големите медийни заглавия от рода на „първата жена на върха на ООН е от Британската общност“, което би било голяма награда за многогодишната дейност на британската неправителствена организация „1 за 7 милиарда“ за реформи в селекционния процес в ООН! Доколкото великите сили предпочитат да не назначават бивши президенти или премиер-министри, може да се наложи обаче г-жа Хелън Кларк също да отстъпи пред силните кандидатури на няколко видни кандидатки от Латинска Америка. По този начин, България и Източна Европа лесно биха загубили своя уникален шанс за място на „глобалната карта“ на ООН, който не би се повторил в живота на много поколения напред. Става ли ясно сега за чии интереси фактически работят – съзнателно (от идеологическо заслепяване или лична корист) или просто от непростимо невежество – онези кръгове, които настояват да не се издига единствената „избираема“ в ООН кандидатура на България;

По-нататъшното забавяне на официалното номиниране на г-жа Ирина Бокова за ГС на ООН сериозно рискува да се създаде впечатление в ООН, че България не обмисля сериозно представянето на силен свой кандидат. Перспективата за неизбежен провал от издигането на алтернативна, но „неизбираема“ в ООН българска кандидатура едва ли е добра основа за бъдещото ни конструктивно сътрудничество с другите източно-европейски страни в ООН, чиито надежди ще бъдат напълно осуетени. Те естествено очакват да получат някои по-ниски (но важни!) ръководни постове в ООН, след като „печелившият български кандидат“ се наложи убедително с помощта на тяхната подкрепа.

Предвид на горното, България следва активно да използва големия потенциал на г-жа Ирина Бокова да обедини около своята кандидатура не само Източна Европа, но и петте постоянни членки на Съвета за сигурност. Тя си остава единственият „избираем“ в ООН кандидат за Генерален секретар от този регион.

На ход е правителството на премиера Бойко Борисов, който неведнъж е демонстрирал желанието си да взема рационални и балансирани решения в интерес на политическата стабилност в страната, следващи национално-отговорен подход към интересите на България и Източна Европа.

Авторът е доктор на историческите науки, бивш дипломат с дългогодишен опит в многостранната дипломация, който е специализирал в ООН и е заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система.

Komentarai nepriimami.