Mutare de la frica la ură

temerile, dar nu și ura. Acesta a aratat studiul sociologic al atitudinii față de migranți bulgari, efectuat în urmă cu opt luni de Institutul pentru Economie și Relații Internaționale și „Friedrich Ebert“. Problema este acum muta cât de mare de la frica la ură și a făcut Este deja.

În tabăra în Harmanli nici un pericol de infecție, doctorii au spus. Zvonurile au susținut contrariul. Un formațiuni politice și speculații în domeniul public încălzit ușor în sus temerile. Absent major în informare și dezbateri (особено у нас) е човекът. Бежанците са статистика, а загиналите (включително деца) – просто цифри. Което ни пречи обективно да видим както страданието на хиляди семейства, така и новото, по-агресивно лице на търсещите достъп до Европа. Горчивата ирония на сблъсъка е, че и от двете страни на лагерната ограда на практика искаха едно и също – те да не са тук.

Бежанският поток към Европа намалява – обективно. Но натискът остава. А агресията нараства – и от двете страни. Напоследък се наблюдава достатъчно видима тенденция за политизация и инструментализация на кризата – както в национален, și la nivel internațional. Като основният страдащ от това са реално прокудените от война и преследвания бежанци. От една страна националистически партии и ксенофобски формации целенасочено нагнетяват и без това реалните проблеми и съществуващото напрежение, предлагайки лесни решения от типа „няма човек – няма проблем”. totuși, с подобни аргументи само че спрямо българи и румънци се подхранваха страховете на британците по време на референдума за излизане от ЕС. Необходимото укрепване на външните граници на ЕС, за което най-после бе постигнат консенсус и което се стреми да вкара мигрантския поток в полето на законността, ще си остане обаче проява на политически щраусов синдром, ако не се предприемат целенасочени мерки за решаване на място на двата проблема, генериращи кризата – войната (за бежанците) и бедността (за мигрантите). Което не може да стане нито лесно, нито бързо.

От друга страна би било безотговорно да си затваряме очите за променящия се характер на човешките потоци – както като начална дестинация извън районите на военни действия в Сирия и Ирак (și anume. увеличаване на мигрантите за сметка на бежанците), така и като възрастови характеристики (с нарастващо присъствие на млади мъже сред тях за сметка на семействата). Би било наивно да се очаква, че и „Ислямска държава” няма да направи опит да инфилтрира свои бойци в тези потоци – както с цел евентуално извършване на конкретни терористични актове, така и най-вече с оглед ескалация на напрежението и конфронтацията вътре в европейските общества.

В тази среда доста хармонично се вписват и последните заявления на турски официални лица, заплашващи че ще залеят Европа с бежанци с цел постигането на политически отстъпки. Съзнаващи и експлоатиращи своята роля и демонстриращи отношение към бежанците като към политически ресурс (а голяма част от точно тези над 2.5 милиона, намиращи се в Турция, са реалните бежанци от войната). Същевременно България е страната, най-заинтересована от това споразуменията между ЕС и Турция да действат в пълен обем и диалогът да не прекъсва – защото в противен случай политическият сблъсък между Брюксел и Анкара ще се трансформира в двустранен българо-турски проблем от двете страни на границата. И този път Меркел е права – план Б без ангажирането и сътрудничеството на Турция е практически невъзможен.

Човешката мобилност е естествена част от глобалния свят и е нереалистично да се смята, че тя може да бъде отменена с нечие решение. Въпросът на този етап е процесът да се вкара в достатъчно ясни и изпълними законови рамки, които да позволят неговото международно регулиране. Гарантиращи както хуманността към жертвите на войната, така и сигурността на приемащите държави. Опасността е обаче, че дори и кризата да се реши, агресията в обществото ще остане. И ще си намери друг обект за омраза. Не задължително само външен.

Comentariile sunt închise.