Българската подялба на света

earthParadoksalno schetanie between Nisko health and izblitsi on provintsialna megalomania otnoshenieto will draw on private blgarskite polititsi km from light, Unfortunately, as with media preeksponiranost this respect too actively inculcate on the entire Bulgarian population.

Curious picture is formed, when we try to systematize the attitude of the representatives of the various political currents in the country to some of the major international players.

From the outset it should be stressed, that this attitude continues to be highly ideological and driven exclusively by domestic political considerations, as each political movements seeking to legitimize and received political importance through their identification with one or another world leader. While fencing with stakes this "land of the world" and did not allow their opponents to contact him.

U.S.

ЕС/Европа

France

Russia

/Крайно/ дясно Безрезервна подкрепа Критична подкрепа Недоверие Пълно отрицание
Център-дясно Пълна подкрепа Подкрепа Подчертана критичност Отрицание
Център-ляво Критична подкрепа Подчертана подкрепа Критичност Дистанцираност
Крайно ляво Пълно отрицание Недоверие Симпатия Пълна подкрепа

За целта на този анализ условно политическото пространство у нас може да се раздели на четири категории: крайно дясно, център-дясно, център-ляво и крайно ляво. Като се налагат поне няколко важни уговорки. First, че това разделение не задължително се покрива с отделни политически партии – особено в рамките на десния спектър, където въпреки многобройността на политическите субекти, практически всички те попадат в една и съща категория – център-дясно. Second, че крайна десница у нас трудно може да се идентифицира на партийно равнище, а по-скоро става дума за агресивен антикомунизъм /донякъде на декларативно ниво за такива позиции претендира ДСБ, а от съдържателна гледна точка – ВМРО/. Third, че центърът, независимо от редица претенции, не съществува в самостоен вид, а винаги е с ляв или десен уклон /дори и в рамките на една партия, какъвто е случаят с НДСВ/, поради което оформянето на отделна категория с достатъчно изкристализирали позиции се оказва не съвсем състоятелно. fourthly, че център-лявото е най-изчистено, обхващащо привържениците на БСП и другите партии от Нова левица. И пето, че самоопределянето на отделните политически формации е изместено надясно спрямо реалното съдържание на техните политически позиции – характерно за всички, с изключение на симпатизантите на комунистическите идеи в крайно-левия спектър.

Интересно е, кои световни субекти са обект на по-ясно изразени позиции от страна на политическите партии в България. Наред с наследеното и все още релевантно приемане на САЩ и Русия като двете екстреми в световната политика, плюс Европейския съюз като събирателен образ и еманация на българските външнополитически стремежи, другият световен играч, който е “различим” за българските политически формации и ги предизвиква да заемат определени позиции спрямо себе си се оказва Франция. За българския политически елит Германия и Великобритания, при цялото им различие една от друга, като че ли се вписват и размиват в понятието Европейски съюз, а страни като Япония, China, Индия и други са в периферията на общественото внимание.

В крайно ляво и крайно дясно се наблюдават най-изчистени и еднозначни позиции. Очертават се огледални полета във възприемане на света, като все пак крайно дясното е по-самоуверено, с по-голяма чуваемост в обществото и оттам по-агресивно в отстояването на своите позиции. И при двете тенденции съществува априорност в симпатиите и антипатиите съответно по отношение на САЩ и Русия, които на практика не се влияят нито от конкретния проблем или ситуация, нито от отношението на общественото мнение като цяло към тях. Nay, Europe, респективно Франция, се разглеждат също през призмата на отношението към САЩ и Русия. Това е особено очевидно спрямо Франция, която особено след войната в Ирак не се възприема автономно, а като функция от нейната позиция спрямо действията на САЩ. Тя е “извадена” от Европа, като отношението на крайно дясното към нея е маркирано със силна доза недоверие, докато при крайно лявото това е може би единствената страна от Запада, която набира политически симпатии. Що се отнася до самата Европа, крайно лявото е настроено недоверчиво към нея, а крайно дясното има двойнствено отношение /позитивно - като част от Запада, и критично - поради непълното й асоцииране със САЩ/.

Доста по-нюансирани са позициите на двата центъра. Единствената по-крайна позиция тук е на център-дясното спрямо Русия, която е подчертано и априорно негативна. Отношението на левицата към Русия се вмества между емоционалната симпатия и рационалния скепсис, което в крайна сметка изкристализира в нещо като дистанциран прагматизъм. Като в естествения стремеж да се деидеологизират българо-руските отношения и да се насочат в руслото на позагубената двустранна заинтересованост, левицата е принудена непрекъснато да се съобразява с “духовете в гардероба”, което често й пречи да бъде достатъчно активен фактор за развитието на едно по-сериозно и взаимно-полезно сътрудничество – както икономическо, така също и политическо.

Същевременно именно между двата центъра се наблюдава и най-същественото, стратегическо от гледна точка на реалната външна политика на страната, разминаване. Става дума за отношенията спрямо САЩ и ЕС и тяхната приоритетност. При цялата си декларирана европейска насоченост, дясното в България винаги хвърля поглед отвъд океана в очакване на одобрение, включително и по въпросите на евроинтеграцията /понякога дори с риск за самата евроинтеграция, както например в случая с позицията по Международния наказателен съд/. Левият център се стреми да запълва този полувакуум, профилирайки се като основна проевропейска формация в страната. Като чрез тази подчертана еврофилия, левицата до голяма степен дава завоалиран израз и на критичните си емоции спрямо политиката на САЩ.

Както и при двете екстреми, и тук отношението към Франция е отражение на възприятието на американската външна политика. Наблюдават се интересни и характерни инверсии в двата центъра, при които обаче по парадоксален начин се достига до сходно отношение. Център-дясното търси морална легитимация на пълната си подкрепа на САЩ чрез подчертана критичност към Франция /“вижте колко неправи са те, затова и САЩ не са съгласни с тях“/. Център-лявото, обратно, търси баланс на проявите си на критичност спрямо САЩ /главно по Ирак/ в подобна и дори още по-голяма критичност спрямо Франция.

В крайна сметка се оказва, че САЩ се радват на официално позитивно отношение на партийно ниво от страна на почти целия политически спектър в България с изключение на крайно-лявото. Което пък нерядко предизвиква обратната реакция у непартийния български гражданин. Този позитивизъм е разположен в рамките между безкритичната подкрепа, граничеща със сателитност, edna from country, и умерената критичност, sobrazena with geopolitical realnosti, other, the degree of support for the movement falls smoothly from right to left in the rock, caving down sharply in the territory beyond the moderate left.

The European Union is the undisputed champion of support among the Bulgarian political parties. In line with the best European traditions, evropodkrepata is strongest on either side of the center, но вече се очертава необходимостта от поставяне и на знак на внимание – евроскептицизмът постепенно започва да намира своя политически облик и в двете екстреми.

Франция се оказва големият губещ в политически нагласи на българина. This is not about public policy or official positions of political parties, which are definitely positive, but rather for the public comment, dominated and motivated by political Conjuncture. Which contributes in no small part by the fact, that Bulgaria does always relegated from the French priorities in Southeast Europe.

Russia seems everything is clear. It is either all black, or in white / namely, red /. Промяната в отношението към нея в България върви поне с едно десетилетие закъснение от развитието в самата Русия и от начина по който света гледа на нея днес.

Should be particularly emphasized, that there is a certain gap between political rhetoric and domestic thinking about the world - talking is more American-oriented, in ratsionalno, on-conformist, While thinking is critical to the U.S., more aloof to the world as a whole, with the definition of sympathy sramezhlivi km Rusia. And with great hope, than all the pack 2007 years can not be bypassed on the calendar.

Comments are closed.