Партията на властта

parlamentNMSS e blgarskiya his unique phenomenon in the political stomach. Because it lay at the base of his party genesis power. Otherwise shown, NMS build as a party and not before capturing power in the country, а след и чрез нея. От тази гледна точка

предстоящите избори са екзистенциални за НДСВ,

те до голяма степен ще определят ще го има ли като относително по-дългосрочен фактор в българския политически живот или то “ще танцува два парламента”, оставайки полезен и необходим елемент за финализиране на българския преход, но и изчерпвайки своя “raison d’etre” с приключването на този период.

На практика основата на “партийната постройка” НДСВ беше личността на неговия патрон и лидер, а арматурата й – участието във администрацията на всички етажи. При изборни резултати, поставящи под съмнение необходимостта от НДСВ в управлението, движението рискува да изгуби спойката на партийната си конструкция – властта. А при подобна ситуация няма никаква гаранция, че няма да се стигне и до оттегляне и на втория партийнообразуващ елемент – личността, ie. Симеон.

Затова от ключово значение за бъдещето на тази партия е не толкова как НДСВ ще бъде представено в следващия парламент /всички прогнози го очертават като втора политическа сила/, а как ще се разпореди с това свое представителство, ie. ще участва ли в следващото управление.

In other words, ако за някого следизборната коалицията е абсолютно задължителна, то това е НДСВ.

НДСВ не може да си позволи да остане в опозиция.

И всеки вариант, при който се формира правителство без участието на движението /примерно коалиция БСП – ДПС/ може в перспектива да доведе до летален изход за него. this, в частност, придава интересен нюанс по релацията “партньори-съперници” на отношенията между НДСВ и ДПС. Те могат да се окажат в положение да се борят за едно и също място – това на младши партньор в управляващата коалиция, ако съвкупните им гласове отстъпват значително на тези на левицата. Тогава БСП просто може да прецени, че за допълнително политическо легитимиране и стабилизиране на позициите си във властта не са й необходими два партньора, а и един е достатъчен.

НДСВ е политическа структура, изграждана отгоре надолу – от върха към структурите. Затова в началото то трябваше да запълва силен кадрови дефицит. Това естествено го направи доста непретенциозно спрямо квалификацията на напиращите мераклии. Все пак напливът бе толкова голям, че количеството в не малко случаи роди съвсем приемливо качество. Защото наред с откровените кариеристи “от всички цветове” НДСВ успя да привлече и немалко добри професионалисти, за които участието в управлението беше по-важно личните им политически симпатии. В професионален план това беше своебразен байпас за не един и двама симпатизанти и на левицата и на десницата, достатъчно способни и амбициозни, но чувстващи се “запушени” в своето кадрово израстване от съответните партийни върхушки или апарати.

Since the position of much of this in recent years, newly formed governing elite were a function of their loyalty and sense of Party, It now these people are inextricably linked with the fate of SNM. Otherwise shown,

administrative arranged NMSS party elite will do everything possible to keep their positions.

А това до голяма степен ще предопредели и друга характерна черта на предстоящите избори – много висока активност и голям предизборен “хъс” на управляващите и впрягане на целия държавен потенциал /най-вече като финансови и организационни ресурси и публично присъствие/ за предизборни, на практика партийни, goals. Което може да доведе до ново потвърждение на правилото, че у нас партията на власт /на властта/ губи заради властта /властването/ на партията.

Управлението на НДСВ определено не беше подчинено на единна концепция. В началото то бе механичен сбор от идеи и политики в отделните сфери, подчинени на преследването на няколко цифри, определени като възлови в предизборното послание на Симеон.

Идеологията беше привнесена вторично, допълнително, на остатъчния принцип

/след неуспеха на НДСВ да се профилира като дясна партия и да атакува Европейската народна партия/ и тя се усвояваше в движение. Sure, за либералното ситуиране на НДСВ в родното политическо пространство спомогна както обстоятелството, че липсваше достатъчно достоверен политически субект, който да си е заплюл либерализма като идеология /Кире Либерало си беше екзотика, а либералната дрешка на ДПС все още не може да покрие в достатъчна степен етническия характер на движението/, така и фактът, че изморен от конфронтацията на прехода, българският избирател търсеше нещо трето, което да е не-БСП и не-СДС. Такова негативно рамкиране на политическото пространство, определено за НДСВ, обаче придава на центъра и центристите в българската политика не толкова ценностни, колкото конюктурни политически характеристики, правещи ги функция от двата полюса. At the same time, в практически план това дава възможност на НДСВ да оставя отворени вратите /а и да бъде приемливо/ за съвместно управление както наляво, така и надясно, което определя друга специфика на предстоящите избори – за пръв може да се окаже, че спечелването на изборите от една политическа философия /в дадения случай – левицата/ не е достатъчно за да изпрати съответната партия в управлението.

Paradoxically, но липсата на стратегическа управленска визия и идеологически рамки придадоха на това управление един пределно прагматичен и нерядко твърде ефективен управленски стил.

Правителството беше относително успешно в решаване на конкретните задачи, но страдаше в стратегическите направления.

Най-ярко доказателство за това са преговорите с ЕС, където конкретната задача /затварянето на главите и подписването на договора/ беше решена успешно за сметка на заложените проблеми за в бъдеще /АЕЦ “Козлодуй” е само най-популярния пример в това отношение/. Същото важи за сферата на икономиката /провала или проблемите в редица основни приватизационни сделки – Булгартабак, БТК и др./, реформата в съдебната система, борбата с престъпността /където ежедневно по телевизията се ловят бандити, а те не намаляват/. Това от своя страна очертава контурите на още едно важно за бъдещите управляващи обстоятелство – спестявайки си сериозни провали в управлението НДСВ оставя на своите наследници минни полета в не една и две области /тук обаче то не е уникално – това в пълна сила се отнася за всички досегашни български правителства/.

Ще остане ли партията на властта във властта? Това е голямата интрига на тези избори. И големият залог за НДСВ.

Comments are closed.