Вотът – начин на употреба

votAt first glance this vote of no confidence was routine and the Short-term. And ochakvano not succeed. In his very interesting, however, play the hand intertwine traditional approaches with new political trends, which will determine the next election.

As always, this government took the position perimeter. Any government is building its first protected shooters on refusing the opposition does not want such a vote - Nai honest with motive, that its prior management is guilty of any subsequent troubles. The second line of e nepodhodyaschoto time - vott e harmful, because it will prevent our entry into NATO, EUROPEAN syuz and TN. The third reason is that he is doomed and will not pass. All these considerations are intended to divert the debate from its content plane / where practically every government is vulnerable / at such general policy.

Петнадесет години след промяната е достатъчно време за да се разбере, че искането на вот на недоверие е нормална политическа процедура и конституционно гарантирано право на всяка опозиция. То по никакъв начин не е свързано с шансовете му за успех – напротив, логично е те да са минимални и теоретически да се основават единствено върху някакви противоречия и разпад на управляващото мнозинство, излъчило правителството. А що се отнася до момента, едва ли ще се намери правителство, което да каже на опозицията – ето, дойде момента, искайте ни вот на недоверие.

И този вот няма да бъде по-успешен от който и да било от предишните. Става дума дори не за това, че няма да се свали правителството, а най-вече с оглед на съдържателната страна на дискусията. И не защото повдигнатите въпроси не са важни. in front of, те касаят всеки българин и един сериозен дебат по въпросите на социалната политика би бил от огромно позитивно значение за страната. Дискусията обаче рядко стига до сърцевината на проблема /извън мотивите на вносителите/, а се плъзга по плоскостта на взаимните обвинения. Атакува се носителят на тезата, а не самата теза.

Независимо от това сегашният вот е с по-особен статус. Той е насочен изцяло към бъдещето. Вотът играе ролята на катализатор. Стимулиращ процесите на прегрупиране в политическото пространство /в дясно и дясноцентристката му част/. И оформящ конфигурацията и броя на състезателите за бъдещите парламентарни избори.

За БСП и левицата вотът е важен от няколко гледни точки. Той показва окончателното политическо дистанциране от правителството /след излизането на Паскалев и прекъсването на комуникациите с Калчев/. By the way, участието на знакови за лявото пространство фигури в кабинета Сакскобурготски бе добре калкулирано и определено не донесе негативи на левицата. in front of, то й позволи да разчупи поствиденовата изолация на БСП, осигури й ресурси за определено управленско и кадрово влияние, демонстрира политически позитивизъм. Естествено е с наближаването на изборите БСП да се разграничава максимално от управляващите и да заема все по-критична позиция. Като същевременно се стреми да остане в рамките на политическата коректност, защото една бъдеща парламентарна конфигурация може да наложи значително по-тясно взаимодействие с НДСВ или тази част от него, която се съхрани като парламентарна партия.

Значително по-сложна е ситуацията в дясната част на политическия спектър. Вотът постави сериозни проблеми пред десните формации. Като същевременно им откри възможности за по-ясно политическо профилиране. Дискусията показа, че изходен момент в позициите на СДС и ОДС /доколкото в парламента групата на Костов участва под това название/ е стремежът да не се получи съвпадение на позициите и поведението между самите тях. За Надежда Михайлова, упреквана в безличност и съглашателство и губеща битката с Костов на полето на твърдия електорат беше важно да покаже, че СДС е носител на правоверния антикомунизъм и никакви компромиси с БСП не са възможни. Костов, напротив, няма проблеми с профилирането си като десен /дори на моменти като агресивно десен/, затова за него по-важно бе да демонстрира последователна опозиционност. Тази борба ще доминира поведението на двете формации, борещи се за лидерство вдясно и разчитащи да се превърнат в ядрото на бъдещото управление /а според социологическите изследвания – опозиция/. Въпросът е екзистенциален и с висока степен на достоверност може да се прогнозира, че загубилите ще бъдат със затихващи функции в политиката.

Кризата на десния лидер откри сериозна ниша, напливът към която постоянно се засилва. И Софиянски, и Мозер с Праматарски, и Гергьовден, и ВМРО, и Новото време, та дори и Бонев се стремят да оградят свой участък в дясно от центъра. Средствата са бой по правителството, бой по БСП, бой по другарчетата вдясно. Рискът е това да доведе до ефекта на шагреновата кожа, като свие рамките на самото дясно, вместо да предложи вариативност вътре в него.

За НДСВ вотът сам по себе си не е проблем. Независимо че загуби парламентарното си мнозинство. Проблем е самото НДСВ. Логично е с наближаването на изборите от тази нехомогенна формация /дали ще се превърне в партия ще покаже евентуално нейно опозиционно битие/ да се разграничават всички тези, за които НДСВ бе подходяща ракета-носител, извела ги в реалната политика и които не виждат за себе си добри политически перспективи в НДСВ. А най-голямото предизвикателство е как НДСВ ще се разпореди с евентуалните си 6% /дори и да бъдат двойно повече това не променя картината/ на бъдещите избори. Доколкото НДСВ е формация на властта, нейното оживяване зависи изцяло от способността й да запази достатъчно електорален ресурс, който да направи необходимо коалирането с нея за бъдещите управляващи.

При ДПС вотът е сеир и по този показател те стоят най-близо до изживяванията на обикновения българин. Задачата е да не се загуби имиджа на достоверен партньор на властта без същевременно да се затварят вратите в нито една посока. Но тази задача е рутинна за Доган. Той чака да види с кого пак ще се срещнат в парламента след една година. Този път в значително по-важната дискусия кой и как да управлява страната при влизането й в ЕС.

Lubomir Kucuk

Comments are closed.