За процесите и акта в политиката

1_euflagsThe idea of ​​a referendum Parvanov speech to parliament acted as a political Viagra for politicians and analysts. Samiyat fact, about one standard EU procedure / process that is / are deployed such a discussion, shows how far there is still to go Bulgaria for the next three years, I otdelyaschi of membership Syuza.

There were, but razbraha. Is for sure - napraviha se, Che razbiratsya. This can be characterized reaction of the ruling and opposition presidential bid. Significantly, it is not the most important part of the speech Parvanov. Nor is the most significant in terms of actual accession to the EU. In extreme nous at cash political consensus and a huge mnozinstvo crawling on chlenstvoto, Bulgaria will tell her "yes" - whether this will happen after the referendum / as did almost all newcomers and as the EU prefers himself to the representation of the act / or a vote in parliament / approach adopted by Cyprus / - of course, If the three remaining years fulfill all requirements for membership.

In other words, присъединяването към ЕС днес повече от всякога е задача на вътрешната, а не на външната политика. И точно този факт мнозина предпочитат да не забележат или да заобикалят както в обръщението на президента, така и в постоянните препоръки, идващи от Брюксел.

Това е поредното плъзгане по повърхността в дискусията /доколкото я има/ и представата на обществото за ЕС. Същностните елементи на преговорите, а и на самото членство, засега тънат в мъглявината на индивидуалните емпирични познания на българина, получени при някое и друго посещение в Западна Европа. Как точно обаче функционират механизмите на Съюза, какви права и задължения той налага на страните членки, а оттам и на техните граждани, са непозната територия за болшинството българи. Като вината за това определено не е тяхна.

Управляващите са склонни да разглеждат твърде технологично присъединителния процес – като затваряне на глави и броене до 31. Както във изработването и формулирането на позицията на България по отделните въпроси, така и в целия предприсъединителен процес те не успяха да ангажират общественото мнение със съдържателните аспекти на членството. Формирането на позиции се извършва в тесен експертен кръг, без отчитане мнението на съответните браншови организации, отраслови структури, неправителствения сектор, и т.н.

Втората страна от преговорния процес – информацията за изискванията и условията при членство, а още повече – за поетите ангажименти и задължения, е откъслечна, обща, без конкретика. Това залага бъдещи трусове при сблъсъка с реалността /проблемът с АЕЦ е просто най-познатият, но съвсем не единственият/. Най-общо казано, липсва система на ангажиране на гражданското общество с проблемите на присъединяването, то е извън преговорите и затова инерционно отново се бяга от неговото включване, дори и на последния етап.

Предстои най-важното – договарянето на финансовата рамка. Става дума за субсидии и квоти за селскостопанското производство /особено/, промишлеността и регионалното развитие, за средствата по структурните дейности за сближаване, за парите за ядрена безопасност. Става дума освен всичко друго и за постигане на равноправно третиране на страната с останалите десет новоприети страни в областта на финансовите въпроси и конкуренцията.

Затова усилията следва да се съсредоточат не върху акта на приемане, а върху процеса на подготовка на обществото и икономиката, на неговото сближаване и адаптиране към правилата и механизмите, действащи в ЕС.

Lubomir Kucuk

Comments are closed.