Ще каже ли някой „стоп“?

10-1-8-150x150Има ли шанс едно ново разведряване? Възможен ли е катарзис без конфликт? И къде отиде здравият разум? Все въпроси с труден отговор, описващи днешните международни отношения.

Налице са достатъчно аргументи за да се твърди, dass

heutige Konfrontation ist noch gefährlicher als der Kalte Krieg.

До седемдесетте години на миналия век противопоставянето беше в статичен, „замръзнал“, контролиран вид, като и двете страни се придържаха към постигнатите, festgelegt und die bilateralen politische und militärische angenommen Bilanzen. Heute ist die Konfrontation ist dynamisch, с ясна тенденция към ескалация, светът е многополюсен и страните вече не са само две, което прави проблема много по-комплексен, а възможностите за контрол върху международните процеси - доста по-ограничени, включително и върху действията на собствените съюзници и „проксита“. Което пък рязко повишава риска от директен сблъсък дори при случаен или провокиран от трети фактори инцидент. Политическите и военни баланси не са договорени и търпят постоянна промяна, като надпреварата във въоръжаването навлиза в нова спирала – често пренебрегвайки наличните договорни ангажименти.

Задълбочаването на тези негативни процеси с всеки последващ епизод (независимо дали става дума за Сирия, Украйна или Солсбъри) значително стеснява приложното поле и

ограничава дипломатическия инструментариум за превенция на конфликти.

Отсъствието на позитивен политически диалог и дългосрочната ескалация на конфронтацията имат потенциала да дестабилизират цялостната система на съвременните международни отношения. Umgehung des UN-Systems und die Entscheidungen des Sicherheitsrats, Missachtung des Prinzips der nationalen Souveränität und der Nichteinhaltung der internationalen und bilateralen Abkommen diskreditieren und entwerten, die institutionellen und rechtlichen Rahmenbedingungen, nach diesem zweiten Weltkrieg gebaut. Нещо повече – самата война се върна в Европа: като начин на мислене и допустимо, морално и легитимно средство за решаване на международни спорове.

Обръщането на тенденцията към намаляване на напрежението поне в краткосрочен план (в рамките на следващите две-три години) се сблъсква с две много трудни за преодоляване препятствия: Тръмп и Путин.

„Всеки друг, но не и Тръмп“

Така би могла да се дефинира евентуалната възможност за позитивен анонс към Русия от страна на САЩ с оглед на вътрешната политическа динамика в страната, обвиненията за руска намеса в изборите в полза на Тръмп, острата конфронтация и извеждането на Русия като основно поле за противоборство между президента и демократите. Всичко това лимитира полето за маневриране на сегашната администрация и изважда руско-американските отношения извън президентската инициатива, като априорно делигитимира всяко негова действие за тяхното подобряване. andernfalls, Trump derzeit verwundbar und es fehlt ihnen die notwendige politische und öffentliche Glaubwürdigkeit, zu leisten, einen solchen Schritt zu machen.

„С всеки друг, но не и с Путин“

Това пък е квинтесенцията на европейската позиция, явяваща се пресечна точка за двете тенденции в рамките на ЕС по отношение на Русия, deutliche Vision durch das Prisma auf dem Kontinent der Sicherheit: Sicherheit und ohne Sicherheit gegen Russland oder mit Russland. Die erste Gruppe fällt natürlich in erster Linie Länder, Nachbarn des ehemaligen russischen Reich - Baltikum, Polen, Rumänien, einige der nordischen Länder, und UK. Diese Länder sind weniger wahrscheinlich, dass eine Lösung im Dialog sehen und Sicherheitsgarantien vor allem im militärischen Bereich sucht. Zu einem großen Teil soll dieser Ansatz Russland isolieren, eine Art Pufferzone zu bilden, um sie Sanitär (einschließlich der von der polnischen Initiative „Trimorieto“), klar Platzierung westlichen Grenze der die Grenzen des europäischen politischen Raums in Russland. In der zweiten Gruppe von Ländern sind die meisten mittel- und südeuropäischen Länder, zu denen hinzugefügt Deutschland und Frankreich werden soll, die die Auffassung, dass die Sicherheit in Europa ist unteilbar. Das charakteristische Merkmal ihres Ansatzes, sie sind eher bereit, Lösungen im Rahmen des politischen Dialogs zu suchen, aber er unterzog nicht Zweifel Einheit der EU. Als Ergebnis der Verkörperung der russischen Außenpolitik, viele expliziten Voraussetzungen und akkumulierte politische Rhetorik und Negativität zwischen den Parteien praktisch unmöglich, einen ernsthaften Schritt zur Entspannung machen.

Тръмп не може да си го позволи, а на Путин няма кой да му забрани

Така изглежда най-синтезирано възможността за евентуална деескалация на напрежението в международните отношения. Ако все пак може да се очаква инициирането на някаква позитивна динамика в отношенията на Русия със Запада, то тя по-скоро би дошла от Путин – евентуално към средата на новия му (и последен?) мандат. В САЩ е прието да се казва, че по време на втория си мандат всеки американски президент мисли вече за библиотеката си, dh. за наследството, което ще остави. Очевидно Путин също вече мисли за своето място в руската история. Logik legt nahe,, че той до голяма степен постигна основните си цели: спря разпада на Русия и укрепи нейната държавност, върна сигурността на обикновените граждани, възстанови националната гордост на страната. И не на последно място, до голяма степен благодарение и на конфронтацията, отново превърна Русия в глобален играч и на практика незаобиколим фактор в международните процеси. Die nächste Aufgabe sollte natürlich die Konsolidierung der Leistungen sein und macht es unumkehrbar. Което по никакъв начин не означава, че Русия би била готова на едностранни отстъпки по ключови за нея въпроси като Крим и Сирия, но тя определено е заинтересована от търсене на пробив в международната изолация. Големият проблем е обаче, че това едва ли ще бъде достатъчно.

Стъпките за излизане от спиралата на конфронтацията могат да бъдат само двустранни: договорени и взаимно приети. Като те са функция от наличието на диалог и доверие – изцяло дефицитни към днешна дата. За съжаление „Хелсинки-2“ изглежда твърде далеч.

Kommentare sind deaktiviert