Ele vai contar a ninguém "stop"?

10-1-8-150x150Има ли шанс едно ново разведряване? Възможен ли е катарзис без конфликт? И къде отиде здравият разум? Все въпроси с труден отговор, описващи днешните международни отношения.

Налице са достатъчно аргументи за да се твърди, que

confronto de hoje é ainda mais perigoso do que a Guerra Fria.

До седемдесетте години на миналия век противопоставянето беше в статичен, „замръзнал“, контролиран вид, като и двете страни се придържаха към постигнатите, equilíbrios políticos e militares bilaterais fixos e adotadas. Hoje, o confronto é dinâmico, с ясна тенденция към ескалация, светът е многополюсен и страните вече не са само две, което прави проблема много по-комплексен, а възможностите за контрол върху международните процеси - доста по-ограничени, включително и върху действията на собствените съюзници и „проксита“. Което пък рязко повишава риска от директен сблъсък дори при случаен или провокиран от трети фактори инцидент. Политическите и военни баланси не са договорени и търпят постоянна промяна, като надпреварата във въоръжаването навлиза в нова спирала – често пренебрегвайки наличните договорни ангажименти.

Задълбочаването на тези негативни процеси с всеки последващ епизод (независимо дали става дума за Сирия, Украйна или Солсбъри) значително стеснява приложното поле и

ограничава дипломатическия инструментариум за превенция на конфликти.

Отсъствието на позитивен политически диалог и дългосрочната ескалация на конфронтацията имат потенциала да дестабилизират цялостната система на съвременните международни отношения. Evasão do sistema da ONU e as decisões do Conselho de Segurança, desrespeito pelo princípio da soberania nacional e não-cumprimento dos acordos internacionais e bilaterais desacreditar e desvalorizar o quadro institucional e jurídico, construído após esta segunda Guerra Mundial. Нещо повече – самата война се върна в Европа: като начин на мислене и допустимо, морално и легитимно средство за решаване на международни спорове.

Обръщането на тенденцията към намаляване на напрежението поне в краткосрочен план (в рамките на следващите две-три години) се сблъсква с две много трудни за преодоляване препятствия: Тръмп и Путин.

„Всеки друг, но не и Тръмп“

Така би могла да се дефинира евентуалната възможност за позитивен анонс към Русия от страна на САЩ с оглед на вътрешната политическа динамика в страната, обвиненията за руска намеса в изборите в полза на Тръмп, острата конфронтация и извеждането на Русия като основно поле за противоборство между президента и демократите. Всичко това лимитира полето за маневриране на сегашната администрация и изважда руско-американските отношения извън президентската инициатива, като априорно делигитимира всяко негова действие за тяхното подобряване. caso contrário, Trump atualmente vulneráveis ​​e não têm a credibilidade política e pública necessária, para dar ao luxo de fazer um tal movimento.

„С всеки друг, но не и с Путин“

Това пък е квинтесенцията на европейската позиция, явяваща се пресечна точка за двете тенденции в рамките на ЕС по отношение на Русия, visão distinta através do prisma da segurança no continente: segurança e sem segurança contra a Rússia ou com a Rússia. O primeiro grupo naturalmente caem principalmente países, vizinhos do antigo Império Russo - Estados Bálticos, Polônia, Romênia, alguns dos países nórdicos, e no Reino Unido. Estes países são menos propensos a ver uma solução no diálogo e buscar garantias de segurança acima de tudo na esfera militar. Em grande medida, esta abordagem procura isolar a Rússia, para formar uma espécie de zona de amortecimento em torno dele sanitário (inclusive pela iniciativa polaca "Trimorieto"), colocando claramente as fronteiras do espaço político europeu na fronteira ocidental da Rússia. No segundo grupo de países são a maioria dos países da Europa Central e do Sul, ao qual devem ser adicionados a Alemanha ea França, que consideram, que a segurança na Europa é indivisível. A principal característica da sua abordagem, eles estão mais dispostos a buscar soluções no âmbito do diálogo político, mas não sofreu dúvida unidade da UE. Como resultado, a personificação da política externa russa, muitas condições explícitas e acumulada retórica política e negatividade entre as partes praticamente impossível fazer um passo sério para a distensão.

Тръмп не може да си го позволи, а на Путин няма кой да му забрани

Така изглежда най-синтезирано възможността за евентуална деескалация на напрежението в международните отношения. Ако все пак може да се очаква инициирането на някаква позитивна динамика в отношенията на Русия със Запада, то тя по-скоро би дошла от Путин – евентуално към средата на новия му (и последен?) мандат. В САЩ е прието да се казва, че по време на втория си мандат всеки американски президент мисли вече за библиотеката си, ou seja. за наследството, което ще остави. Очевидно Путин също вече мисли за своето място в руската история. a lógica sugere, че той до голяма степен постигна основните си цели: спря разпада на Русия и укрепи нейната държавност, върна сигурността на обикновените граждани, възстанови националната гордост на страната. И не на последно място, до голяма степен благодарение и на конфронтацията, отново превърна Русия в глобален играч и на практика незаобиколим фактор в международните процеси. A próxima tarefa, naturalmente, deve ser a consolidação das conquistas e torná-lo irreversível. Което по никакъв начин не означава, че Русия би била готова на едностранни отстъпки по ключови за нея въпроси като Крим и Сирия, но тя определено е заинтересована от търсене на пробив в международната изолация. Големият проблем е обаче, че това едва ли ще бъде достатъчно.

Стъпките за излизане от спиралата на конфронтацията могат да бъдат само двустранни: договорени и взаимно приети. Като те са функция от наличието на диалог и доверие – изцяло дефицитни към днешна дата. За съжаление „Хелсинки-2“ изглежда твърде далеч.

Comentários estão fechados.