Ще каже ли някой „стоп“?

10-1-8-150x150Има ли шанс едно ново разведряване? Възможен ли е катарзис без конфликт? И къде отиде здравият разум? Все въпроси с труден отговор, описващи днешните международни отношения.

Налице са достатъчно аргументи за да се твърди, că

confruntarea de astăzi este chiar mai periculoasă decât Războiului Rece.

До седемдесетте години на миналия век противопоставянето беше в статичен, „замръзнал“, контролиран вид, като и двете страни се придържаха към постигнатите, Soldurile politice și militare bilaterale fixe și adoptate. Astăzi, confruntarea este dinamic, с ясна тенденция към ескалация, светът е многополюсен и страните вече не са само две, което прави проблема много по-комплексен, а възможностите за контрол върху международните процеси - доста по-ограничени, включително и върху действията на собствените съюзници и „проксита“. Което пък рязко повишава риска от директен сблъсък дори при случаен или провокиран от трети фактори инцидент. Политическите и военни баланси не са договорени и търпят постоянна промяна, като надпреварата във въоръжаването навлиза в нова спирала – често пренебрегвайки наличните договорни ангажименти.

Задълбочаването на тези негативни процеси с всеки последващ епизод (независимо дали става дума за Сирия, Украйна или Солсбъри) значително стеснява приложното поле и

ограничава дипломатическия инструментариум за превенция на конфликти.

Отсъствието на позитивен политически диалог и дългосрочната ескалация на конфронтацията имат потенциала да дестабилизират цялостната система на съвременните международни отношения. Ocolirea sistemului ONU și deciziile Consiliului de Securitate, nerespectarea principiului suveranității naționale și nerespectarea acordurilor internaționale și bilaterale și discrediteze devaloriza cadrului instituțional și juridic, construite după acest al doilea război mondial. Нещо повече – самата война се върна в Европа: като начин на мислене и допустимо, морално и легитимно средство за решаване на международни спорове.

Обръщането на тенденцията към намаляване на напрежението поне в краткосрочен план (в рамките на следващите две-три години) се сблъсква с две много трудни за преодоляване препятствия: Тръмп и Путин.

„Всеки друг, но не и Тръмп“

Така би могла да се дефинира евентуалната възможност за позитивен анонс към Русия от страна на САЩ с оглед на вътрешната политическа динамика в страната, обвиненията за руска намеса в изборите в полза на Тръмп, острата конфронтация и извеждането на Русия като основно поле за противоборство между президента и демократите. Всичко това лимитира полето за маневриране на сегашната администрация и изважда руско-американските отношения извън президентската инициатива, като априорно делигитимира всяко негова действие за тяхното подобряване. altfel, Trump în prezent vulnerabili și nu au credibilitatea politică și publice necesare, pentru a permite să facă o astfel de mișcare.

„С всеки друг, но не и с Путин“

Това пък е квинтесенцията на европейската позиция, явяваща се пресечна точка за двете тенденции в рамките на ЕС по отношение на Русия, viziune distinctă prin prisma securității pe continentul: securitate și fără securitate împotriva Rusiei sau cu Rusia. Primul grup se încadrează în mod natural în primul rând țări, vecinii din fostul Imperiu Rus - statele baltice, Polonia, România, unele dintre țările nordice, și Marea Britanie. Aceste țări sunt mai puțin probabil să se găsească o soluție în dialog și să caute garanții de securitate mai presus de toate în domeniul militar. Într-o mare măsură, această abordare urmărește să izoleze Rusia, pentru a forma un fel de zonă tampon în jurul său sanitar (inclusiv prin inițiativa poloneză „Trimorieto“), introducerea în mod clar granițele spațiului politic european în granița de vest a Rusiei. În al doilea grup de țări sunt cele mai multe țări din Europa Centrală și de sud, la care ar trebui adăugate Germania și Franța, care ia în considerare, că securitatea în Europa este indivizibilă. Trăsătura caracteristică a abordării lor, ei sunt mai dispuși să caute soluții în cadrul dialogului politic, dar nu au suferit o îndoială unitatea UE. Ca urmare, personificarea politicii externe ruse, multe condiții prealabile explicite și retorica politică acumulate și negativitate între părți practic imposibil de a face un pas serios spre destindere.

Тръмп не може да си го позволи, а на Путин няма кой да му забрани

Така изглежда най-синтезирано възможността за евентуална деескалация на напрежението в международните отношения. Ако все пак може да се очаква инициирането на някаква позитивна динамика в отношенията на Русия със Запада, то тя по-скоро би дошла от Путин – евентуално към средата на новия му (и последен?) мандат. В САЩ е прието да се казва, че по време на втория си мандат всеки американски президент мисли вече за библиотеката си, și anume. за наследството, което ще остави. Очевидно Путин също вече мисли за своето място в руската история. logica sugerează, че той до голяма степен постигна основните си цели: спря разпада на Русия и укрепи нейната държавност, върна сигурността на обикновените граждани, възстанови националната гордост на страната. И не на последно място, до голяма степен благодарение и на конфронтацията, отново превърна Русия в глобален играч и на практика незаобиколим фактор в международните процеси. Următoarea sarcină în mod natural ar trebui să fie consolidarea realizărilor și făcându-l ireversibil. Което по никакъв начин не означава, че Русия би била готова на едностранни отстъпки по ключови за нея въпроси като Крим и Сирия, но тя определено е заинтересована от търсене на пробив в международната изолация. Големият проблем е обаче, че това едва ли ще бъде достатъчно.

Стъпките за излизане от спиралата на конфронтацията могат да бъдат само двустранни: договорени и взаимно приети. Като те са функция от наличието на диалог и доверие – изцяло дефицитни към днешна дата. За съжаление „Хелсинки-2“ изглежда твърде далеч.

Comentariile sunt închise.