Ще каже ли някой „стоп“?

10-1-8-150x150Има ли шанс едно ново разведряване? Възможен ли е катарзис без конфликт? И къде отиде здравият разум? Все въпроси с труден отговор, описващи днешните международни отношения.

Налице са достатъчно аргументи за да се твърди, o

Bugünün yüzleşme Soğuk Savaş bile daha tehlikelidir.

До седемдесетте години на миналия век противопоставянето беше в статичен, „замръзнал“, контролиран вид, като и двете страни се придържаха към постигнатите, Sabit ve benimsenen ikili siyasi ve askeri dengeleri. Bugün karşılaşma dinamiktir, с ясна тенденция към ескалация, светът е многополюсен и страните вече не са само две, което прави проблема много по-комплексен, а възможностите за контрол върху международните процеси - доста по-ограничени, включително и върху действията на собствените съюзници и „проксита“. Което пък рязко повишава риска от директен сблъсък дори при случаен или провокиран от трети фактори инцидент. Политическите и военни баланси не са договорени и търпят постоянна промяна, като надпреварата във въоръжаването навлиза в нова спирала – често пренебрегвайки наличните договорни ангажименти.

Задълбочаването на тези негативни процеси с всеки последващ епизод (независимо дали става дума за Сирия, Украйна или Солсбъри) значително стеснява приложното поле и

ограничава дипломатическия инструментариум за превенция на конфликти.

Отсъствието на позитивен политически диалог и дългосрочната ескалация на конфронтацията имат потенциала да дестабилизират цялостната система на съвременните международни отношения. BM sisteminin Atlatma ve Güvenlik Konseyi kararları, ulusal egemenlik ve uluslararası ve ikili anlaşmalara uyulmaması ilkesine tanınmaması ve kurumsal ve yasal çerçeveyi devalüe gözden düşürmek, Bu ikinci Dünya Savaşı sonrası inşa. Нещо повече – самата война се върна в Европа: като начин на мислене и допустимо, морално и легитимно средство за решаване на международни спорове.

Обръщането на тенденцията към намаляване на напрежението поне в краткосрочен план (в рамките на следващите две-три години) се сблъсква с две много трудни за преодоляване препятствия: Тръмп и Путин.

„Всеки друг, но не и Тръмп“

Така би могла да се дефинира евентуалната възможност за позитивен анонс към Русия от страна на САЩ с оглед на вътрешната политическа динамика в страната, обвиненията за руска намеса в изборите в полза на Тръмп, острата конфронтация и извеждането на Русия като основно поле за противоборство между президента и демократите. Всичко това лимитира полето за маневриране на сегашната администрация и изважда руско-американските отношения извън президентската инициатива, като априорно делигитимира всяко негова действие за тяхното подобряване. aksi halde, Trump şu anda savunmasız ve gerekli siyasi ve kamusal güvenilirlikten yoksun, Böyle bir hamle yapmak için göze.

„С всеки друг, но не и с Путин“

Това пък е квинтесенцията на европейската позиция, явяваща се пресечна точка за двете тенденции в рамките на ЕС по отношение на Русия, kıtasının güvenliği prizmasından farklı görüş: Güvenlik ve Rusya karşı veya Rusya ile güvenlik olmadan. Birinci grup doğal olarak öncelikle ülkeleri düşmek, eski Rus İmparatorluğu'nun komşuları - Baltık Devletleri, Polonya, Romanya, İskandinav ülkelerinin bazıları, ve İngiltere. Bu ülkeler diyaloğa bir çözüm görmek ve askeri alanda her şeyden güvenlik garantisi aramaya daha az olasıdır. Büyük ölçüde bu yaklaşım Rusya'yı izole etmek istiyor, bu, hijyenik çevresinde tampon alanının bir tür oluşturmak üzere (Polonyalı girişimi de dahil olmak üzere "Trimorieto"), açıkça Rusya'nın batı sınırında Avrupa siyasi alanının sınırlarını yerleştirerek. Ülkelerin ikinci grubunda en merkezi ve güney Avrupa ülkeleri, hangi Almanya ve Fransa eklenmelidir, kim düşünün, Avrupa'da güvenliğin bölünmez. yaklaşımlarının karakteristik özelliği,, Onlar siyasi diyalog çerçevesinde çözüm aramak için daha istekli, ama şüphe AB birliğini yaşanmadığını. Sonuç olarak, Rus dış politikası kişileştirmesi olarak, Birçok açık ön şartlar ve neredeyse imkansız taraflar arasında biriken siyasi söylem ve olumsuzluk yumuşamayla yönelik ciddi bir adım atmayı.

Тръмп не може да си го позволи, а на Путин няма кой да му забрани

Така изглежда най-синтезирано възможността за евентуална деескалация на напрежението в международните отношения. Ако все пак може да се очаква инициирането на някаква позитивна динамика в отношенията на Русия със Запада, то тя по-скоро би дошла от Путин – евентуално към средата на новия му (и последен?) мандат. В САЩ е прието да се казва, че по време на втория си мандат всеки американски президент мисли вече за библиотеката си, yani. за наследството, което ще остави. Очевидно Путин също вече мисли за своето място в руската история. mantık da anlaşılacağı, че той до голяма степен постигна основните си цели: спря разпада на Русия и укрепи нейната държавност, върна сигурността на обикновените граждани, възстанови националната гордост на страната. И не на последно място, до голяма степен благодарение и на конфронтацията, отново превърна Русия в глобален играч и на практика незаобиколим фактор в международните процеси. Bir sonraki görev doğal olarak başarılarının konsolidasyon ve geri dönüşümsüz hale olmalıdır. Което по никакъв начин не означава, че Русия би била готова на едностранни отстъпки по ключови за нея въпроси като Крим и Сирия, но тя определено е заинтересована от търсене на пробив в международната изолация. Големият проблем е обаче, че това едва ли ще бъде достатъчно.

Стъпките за излизане от спиралата на конфронтацията могат да бъдат само двустранни: договорени и взаимно приети. Като те са функция от наличието на диалог и доверие – изцяло дефицитни към днешна дата. За съжаление „Хелсинки-2“ изглежда твърде далеч.

Akaydın
Bu iş tarafından Lubomir Kucuk Bir altında lisanslanmıştır Creative Commons Atıf-Noncommercial 4.0 Uluslararası

yoruma kapalı.