Германия управлява всички дела в ЕС

През цялата изминала седмица на отпускарския месец август германският канцлер Ангела Меркел се срещаше с лидери на други страни членки на ЕС, за да подготви почвата преди срещата на върха в Братислава (16 септември), когато ще се обсъжда бъдещето на съюза без Великобритания в него.

Безпрецедентният маратон на Ангела Меркел започна със среща в понеделник вечерта с италианския министър-председател Матео Ренци и френския президент Франсоа Оланд на място, натоварено със символи - остров Вентотене. Преди повече от 70 yıl, там е написан "Манифестът от Вентотене" - един от текстовете, сложили начало на идеята за европейски федерализъм. Обявената цел - да обсъдят курса, по който ще поеме Европа след решението на Великобритания да напусне ЕС, обаче показа недотам добре прикритите от дипломатическите изявения противоречия между тези три основни стълба в ЕС.

Няма отстъпки пред френско-германския натиск

Според италианските медии Ренци и Оланд са се опитали да притиснат канцлерката, но тя не е отстъпила. Анализаторите посочват, че Германия не е отстъпила пред искането на Италия и Франция за по-голяма гъвкавост на Пакта за стабилност на ЕС, който регулира бюджетните правила в Съюза. Както е известно, двете страни настояват отдавна пред Германия за тяхното „омекотяване“ с цел увеличаването на инвестициите и по-специално за превишаването на брутния вътрешен продукт от вътрешния дефицит с повече от 3%.

На Вентотене обаче Ангела Меркел е защитила позицията, че в самия Пакт за стабилност има много възможности за гъвкавост, но те трябва да бъдат открити и използвани разумно при това само с одобрението на Европейската комисия. С други думи, Берлин не може да се съгласи Рим и Париж да харчат повече от възможностите им, трупайки нови дългове, като им намекна, че ако те наистина желаят да играят в европейския отбор по общоприетите правила – трябва да ги спазват. Всичко това показа отново принципните различия между десните в ЕС, представлявани от Меркел и левите, които са власт в Италия и Франция. Това ще продължи да бъде основното препятствие за определяне бъдещата визия за развитие на съюза.

Въпреки това положителен факт бе становището, около което се обединиха и тримата ръководители, че икономическият растеж в ЕС трябва да се стимулира чрез инвестиции предимно в авангардни сектори, в които да се разкрият нови работни места, най вече за млади хора. Както и единодушно подкрепеното от Ренци, Оланд и Меркел оптимистично мнение, че Брекзит не може да повлияе на развитието на общоевропейския процес, а в известен смисъл дори го укрепва, тъй като ще бъдат донякъде приглушени разногласията в ЕС по регулирането на имигрантската вълна и приема на пришълци и ще бъдат взети без търкания нови и ефикасни мерки за сигурност и борба с международния тероризъм.

Срещата в Италия отново показа, че след излизането на Великобритания това ще бъдат трите основни държави, които ще държат кормилото на ЕС. От вътрешнополитическата обстановка в тях ще се определя курсът на съюза в сегашното бурно международно море. Борбата за посоката наляво, надясно или според популистките ветрове може да се окаже причината, поради която досегашния зигзагообразен курс на ЕС да продължи да бъде причината за нарастващата му неспособност да се справи с надигащите се бури в световния океан.

Вишеград срещу квотите за мигрантите

В сряда в рамките на визита в Естония Меркел призова двадесет и седемте страни, които ще останат в ЕС, след като Великобритания го напусне, да се вслушват внимателно една в друга и да избягват прибързаното вземане на политически решения. „Това е фаза на изслушване, на разбиране и учене едни от други, за да можем да изградим нов баланс от оставащите в ЕС 27 членове", каза Меркел в Талин на съвместна пресконференция с естонския премиер Таави Рийвас, цитирана от БТА.

Маратонът навлезе в същинската си част в четвъртък, когато по време на посещението си в Прага Ангела Меркел обсъди с премиера на Чехия Бохуслав Соботка засилването на сигурността между страните-членки на Европейския съюз и миграционната криза в Европа. Соботка е потвърдил несъгласието на Прага с идеята за бежанските квоти. Същият ден Чехия и Унгария се обявиха за създаването на общи европейски въоръжени сили, нещо което все още не се приема еднозначно от Германия.

Тази позиция е била озвучена и на последвалата я в петък среща във Варшава със страните от Вишеградската четворка. Според по-оскъдните медийни репортажи, което може би е показател за съществени различия между участниците, бъдещето на Европейския съюз след Брекзит е било основната тема на срещата на германския канцлер Ангела Меркел с представителите на Полша, Чехия, Словакия и Унгария.

По-голям интерес предизвика интервюто за агенция ДПА, в навечерието на визитата на германския канцлер Ангела Меркел във Варшава, на министъра на външните работи на Полша Витолд Вашчиковски, който потвърди позицията на полското правителство, че схемата за преразпределение на имигрантите между страните от Европейския съюз е неприемлива за страната му. Той нарече схемата, за която настояват от Берлин и Брюксел, "принудително преселение":

„Приемът на бежанци и мигранти трябва да бъде съобразен преди всичко с безопасността на съответната страна, с пазара на труда и социалната политика. Много страни, сред които и Полша, имат ограничени възможности. Не всички могат да си позволят политиката, която предлага Германия“. Това е позиция, която очевидно се поддържа и от останалите представители на „четворката“.

Може само да се чудим защо България не го казва толкова ясно. Дали не е заради придобилата съмнителна известност в последно време популистка мантра „Винаги с Германия, никога…“

Маратонът завърши в събота, когато Ангела Меркел проведе т.нар. „Берлински преговори“. В тях взеха участие премиерът Бойко Борисов и министър-председателите на Словения и Хърватия, както и австрийският канцлер. Като основни теми на разговорите бяха обявени имигрантската вълна и вземането на решения за обща европейска политика, които да бъдат приети на Европейския съвет през септември в Братислава. Официалните съобщения след работния обяд в Берлин клоняха към нула.

Днес Бойко Борисов, вече в България, заяви: „Предадох на канцлера Меркел, това за което разговаряхме с президента Ердоган и премиера. На границата със Сирия се води война. Разрушенията са страховити. Но в същото време някои страни, особено от Вишеградската четворка, са категорични, че няма да приемат мигранти. Ние също искаме да запазим принципите на влизане в ЕС само през официалните КПП-та само след сериозни проверки”. Той припомни, че политиката на ЕС е такава, че ние не можем да връщаме мигранти. Така Борисов обяви, че България няма да приема мигранти, връщани от Западна Европа.

За липсата на конкретен резултат от този съботен формат говори фактът, че обядът завърши с покана за нов обяд във Виена следващия месец.

Има ли проблем с германската политика

Би било рано да се анализира какво постигна дипломатическият маратон на Меркел. Първите изводи, за които ще стане ясно, че са направени, ще проличат най-рано на срещата на ЕС през септември в Братислава.

Добрите дипломати са обучени да търсят и скрити намерения в страната, с която разговарят. Рано или късно тези скрити намерения се проявяват в различието между осъществяваната политика и изразените преди това позиции.

Дава ли в този смисъл германската политика основания за безпокойство? Според много експерти Германия отдавна управлява всички дела на Европейския съюз практически еднолично. За пълно щастие на германците просто им липсва достатъчно военна сила. И ръководството на страната започва да осъществява макар и малки, но решителни стъпки в тази посока. Конфликтът в Украйна, гражданската война в Сирия, кризата с бежанците и, накрая, появата на джихадисти на германска земя, събуждат тяга към политическия реализъм, за който в последните няколко десетилетия просто не искаха или не им позволяваха да си отворят очите.

Канцлерът Меркел наскоро обяви нова цел - при неотдавнашната среща на ръководството на Християндемократическия съюз, който има честта да оглавява, Меркел обърна внимание на колегите си към факта, o "САЩ харчи за отбрана 3,4% от брутния си вътрешен продукт, а Германия - само 1,2% " ve "тенденцията за тези два показателя трябва да клони към изравняване". За да не остане никакво съмнение как това трябва да стане, тя го демонстрира с дланите си, вдигайки пределно високо едната и изравнявайки другата отдолу-нагоре, yani. в никакъв случай не за сметка на американското ниво. Като допълнение канцлерът заяви, че „колкото по-бързо, толкова по-добре“ за Германия ще бъде да достигне препоръчваните от САЩ 2% от БВП.

За това, както изчисляват анализатори, ще е необходимо „само“ да се увеличи бюджетът на германското Министерство на отбраната през следващата година с 15%, а в сферата на въоръженията да се вливат нови 130 милиарда евро през следващите пет години.

Бюджетът на Бундесвера, според последните данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), е на девето място в света, след не само признатите лидери на военното строителство, но и на Япония и Южна Корея. Немската армия по численост е на 28-та позиция - между Мароко и Афганистан.

Според "индекса на военна сила", който се определя от швейцарската банка Credit Suisse за 20-те водещи световни сили, Германия се намира на 18-о място, yani. главният мотор на икономиката на ЕС превъзхожда по военните си способности само Индонезия и Канада. Очевидно в Берлин вземат връх настроенията, че е необходимо военният потенциал да бъде приведен в съответствие с икономическата и политическата тежест на страната.

Реформата, разработена от предишния състав на правителството (водено също от Меркел) и предвиждаща намаляване на войските, е забравена и погребана. Министърът на отбраната, християндемократката Урсула фон дер Ляйен през последните месеци на няколко пъти се обръщаше към темата за увеличаване "на броя на работните места" във въоръжените сили на страната. През април тази година, започна модернизацията на подразделенията за кибер защита, като броят на служителите в тях ще бъде 13 500 души след две години. През май фон дер Ляйен каза, o "се надява да увеличи персонала на армията със 7000 войници", което е 4% от сегашната им численост.

Министърът на отбраната, човек близък до канцлера дотолкова, че много експерти я възприемат като наследник на Меркел за канцлерския и за поста на лидер на ХДС, също заяви, че през следващата година военният бюджет на държавата ще се увеличи с 15% в сравнение с тази година и ще възлезе на 39, 2 milyar. А обявената от нея сума на предстоящите в следващите години инвестиции в допълнително техническо оборудване на Бундесвера (130 milyar), надхвърля два пъти цифрите в по-рано приетия дългосрочен план за военно строителство.

"Армията трябва да бъде модернизирана във всички аспекти”, заяви министърът. „И това е повратна точка в историята на въоръжените сили. Сега е времето да се откажем от политиката на постоянни съкращения, които започнаха след края на Студената война, когато Германия имаше 600 хиляди войници." Председателят на Асоциацията на германската армия (DBwV) Андре Вюстнер смята, o "модернизацията и разширяването са реален обрат на 180 градуса на немската военна политика." Подобренията, които се разработват в момента от Берлин, "ще дадат възможност на Германия да поеме отговорности, които да съответстват на ролята на страната при участието й в решаването на международни конфликти."

И тук за всички нас от Европа се оформя основният въпрос: дали Германия не е решила постепенно да залага повече на собствената си сигурност, а не на тази, осигурявана сега главно от Съединените щати, като преследва собствена политика в областта на отбраната.

А може би и не само на собствената си, но също така и на военната политика на ЕС, в който би могла да бъде "малка Америка за останалите 26 членове на организацията" . И как това се съвместява с изявеното от Вишеградската четворка желание за европейски въоръжени сили? Или пък в Берлин сериозно се разглежда сценарий, при който спечелилия изборите Тръмп наистина отправя искания към членовете на НАТО да се погрижат сами за собствената си сигурност?

Назад в историята

Много малко хора си спомнят днес, че след Втората световна война на Германия беше забранено да има въоръжени сили. Тази забрана падна само след 10 yıl, когато през 1955 g. ФРГ влезе в НАТО и Бундесверът започна постепенно да се въоръжава по начин, така че да не дразни нито партньорите си от алианса, нито потенциалните противници от тогавашния Варшавски договор.

Itibaren 1955 g. Бундесверът е участвал с човешки и материални ресурси в 39 международни военни мисии в Косово, Ливан, Камбоджа, Сомалия, Източен Тимор, Западна Сахара, Судан, Мали. Германци са взели участие в редица европейски дейности в Средиземно море и в международната инициатива срещу пиратството в региона на Африканския рог. Но в почти всички тези случаи представителите на германската армия са били статисти или са играли второстепенна роля. С изключение може би на войната в бивша Югославия.

Дали пък второстепенната роля вече не устройва Берлин или поне някои влиятелни немски кръгове? Германската армия се фокусира върху възможността да осъществи качествен скок. Доказателства не е нужно да се търсят далеч: германците вече инструктират кюрдските войници от "Пешмерга", които воюват срещу "Ислямска държава" в северо-източната част на Ирак. Бундесверът е изпратил там 150 военни инструктори. Ney, въпреки факта, че германското законодателство забранява износа на оръжия към области на военната конфронтация, през последната година и половина Германия активно доставя на "Пешмерга" стрелково въоръжение, противотанкови ракети, картечници ... В размер на около 100 милиона евро. Засега не се чуват протести за нарушаване на законодателството. Може би ще се размине без протести, но тогава каква ще е следващата стъпка, пробваща чувствителността на общественото мнение?

Канцлерът получи одобрението от Бундестага на идеята за осигуряване на военна помощ на международната коалиция, която се бори срещу ИДИЛ в Сирия. Там бяха изпратени шест изтребителя на германските ВВС, самолети-цистерни за зареждане с гориво, танкери и фрегата от ВМС за подпомагане на френския самолетоносач "Шарл де Гол" във водите на Средиземно море. Като цяло в сирийския конфликт днес участват 1200 германски войници, а участието в тази операция ще струва 134 милиона евро на германските данъкоплатци само през 2016 g. .

Веднага след атентатите в Париж през ноември миналата година, германският канцлер решително подкрепи своите съседи в борбата срещу джихадизма. Акт, който не може да бъде възприет по друг начин, освен като жест на добра воля. Въпреки това, той се вписва в стила "на всяка манджа мерудия" – т.е., в крайна сметка, светът трябва да свиква с факта, че нищо не се решава без участието на Германия. В първите дни след трагедията в Париж, германското правителство обяви изпращането на 650 войници в Мали (където преди това вече бяха дислоцирани 200 германски войници и офицери). Изпратените военни замениха французите, които трябваше да подсилят вътрешната сигурност на страната си.

На последната среща на НАТО във Варшава Германия обяви желанието си да оглави един от четирите международни батальони, разположени в източната част на Европа. Правителство на Меркел предложи участие с 1000 войници, които ще бъдат дислоцирани в Литва.

Дали тези действия не се разминават с декларираните намерения? Опонентите може би кажат, че Германия е дълбоко променена страна и това не може да се случи. Историята показва, че и преди нас са се уповавали на подобни твърдения. В сложни времена като сегашната турболентност в света големите почти винаги решават противоречията си за сметката на малките и слаби държави. От гледна точка на тази историческа аксиома трябва да приветстваме изявлението на Меркел в Естония, че е важно по-големите и икономически по-могъщи държави членки като Германия да се вслушат и разберат как по-малките страни от ЕС оценяват ситуацията след Брекзит-а.

"Ако се постъпва грешно от самото начало и няма изслушване, а се действа просто заради самото действие, може да се допуснат много грешки", каза Меркел и подчерта, че на следващата среща на ЕС в Братислава няма да се вземат твърди решения, а ще се изготви дневен ред за бъдещето.

Ще съумее ли България да бъде чута, е задължение на политическия ни и експертен елит. Разработването на различните възможни сценарии за „дневния ред на бъдещето“ и оценката на всички възможни последствия за нашата държава се превръщат в отговорност за оцеляването ни като нация. Всякакви конюктурни съображения като избори и партийни пристрастия могат да се окажат фатални не само за следващите, но и за сегашното поколение на страната ни.

 

Akaydın
Bu iş tarafından Valentin Radomirski Bir altında lisanslanmıştır Creative Commons Atıf-Noncommercial 4.0 Uluslararası

yoruma kapalı.