Bolgarija zavestno odreka poljski podporo Bokova

Интригата около оттеглената кандидатура на България за непостоянен член на Съвет за сигурност на ООН през 2018 g. за пореден път изправи българското общество в ситуация, когато трябва да определи своята позиция на базата на полупълна информация и преднамерена интерпретация на фактите.

В системата на ООН непостоянните членове на СС се ротират по регионален признак. България издига своята кандидатура през 2003 g. за мястото на Източноевропейската регионалн група (ИЕРГ), заемано в момента и до края на 2017 g. от Украйна. Наред с България и Полша кандидатства за същото място.

Нормална практика в рамките на ООН е да се преговаря за взаимна подкрепа на кандидатурите на две страни за различни позиции. Често подобно споразумение дори се закрепва официално с размяна на дипломатически ноти.

Преди две години Полша предлага на България споразумение, в което те са готови да подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН срещу оттегляне на българската кандидатура за непостоянен член на СС на ООН. И тук стигаме до спестения от министъра на външните работи на България акцент – Полша изразява готовност да работи в рамките на Източноевропейската регионална група в полза на кандидатурата на Бокова. drugače, да се осигури т.нар ендорсиране на кандидатура – да няма съперничещи си кандидатури от същата регионална група и кандидатурата да се издигне с подкрепата на цялата ИЕРГ. При съществуващата нагласа в системата на ООН за избор на жена от Източна Европа такова ендорсиране на практика осигуряваше почти автоматично избора на българската кандидатура. Защото и кандидатурите от други регионални групи, включително на новоизбрания генерален секретар Гутериш, се появиха едва след като стана ясно, че Източна Европа няма да се обедини около една кандидатура. С други думи - има нормално предложение от полската държава към българската държава (независимо чрез кого е предадено то).

България не реагира на това предложение – и на практика още на този етап силно компроментира шансовете си. Предложението се вади отново от българска страна едва когато вече тече подготовката на смяна на българската кандидатура – с цел да се демонстрира международна подкрепа за новата номинация. България получава полската подкрепа срещу ангажимента да се оттегли от състезанието за Съвета за сигурност. Но времето за ендорсиране е безвъзвратно пропуснато, Източна Европа вече има няколко кандидатури и подкрепата на Полша вече не може да има ефект върху цялата ИЕРГ. Фактите: няма договореност между двете държави отпреди две години, има договореност отпреди месеци, от която България е двойно губеща – бламира избираемата си кандидатура за генерален секретар и се отказва от място в Съвета за сигурност. Целта вече е не спечелване на съревнованието, а легитимиране на подмяната на кандидатите.

В резюме: България съзнателно пропуска възможностите да се възползва от полската подкрепа когато тя може да бъде определяща за избора на Бокова за генерален секретар на ООН и България доброволно се отказва от борба за мястото в Съвета за сигурност като срещу това получава известния вече резултат: повече от нищо, защото е подронила собствения си международен авторитет с две кандидатури и е вкарала в неуютна ситуация една партньорска държава като Полша..

 

Komentarji so zaprti.