Конфронтация без граници

soviet-1354212__340Има ли друг изход от спиралата на конфронтацията освен директния сблъсък? И до какво може да доведе един директен сблъсък в днешния свят? За съжаление именно такъв тип въпроси отново доминират международния дневен ред след новата дипломатическа война Лондон-Москва.

Случаят „Скрипал“ е поредният епизод в един крайно негативен процес на продължителен и все по-изострящ се политически конфликт между Русия, pe de o parte,, și SUA, NATO și UE, pe de altă parte. Процес, имащ капацитета да дестабилизира цялата система на съвременните международни отношения. Като има всички основания да се твърди, че сегашната ситуация носи рисков потенциал, по-висок дори от периода на Студената война. Защото тогава конфронтацията бе в достатъчно „замръзнало“, статично, контролирано състояние, поддържано от достигнати и взаимно приети баланси. Astăzi, confruntarea este dinamic, с тенденция към ескалация, точките на пряко съприкосновение са значително повече (достатъчно е да се спомене само Сирия), а светът става все по-многополюсен, което пък намалява възможностите за контрол върху процесите от страна на двете противоборстващи страни, включително и върху собствените им съюзници и „проксита“ в различни точки на света. Принципът на националния суверенитет падна първа жертва на тези процеси, а пренебрежението или заобикалянето на международноправни норми и постигнати двустранни споразумения се превърна в практика, включително в надпреварата във въоръжаването. Войната се върна – и в Европа: като начин на мислене и допустимо средство за решаване на международни спорове. В резултат на това все повече се свива приложното поле и се ограничава дипломатическия инструментариум за превенция на конфликти. Което пък прави възможно тяхното избухване дори в резултат на случаен или провокиран от трети фактор инцидент.

Chiar și în timpul Războiului Rece, în cele mai multe cazuri de incidente de natură similară se clarifică, de către părți în dialogul dintre instituțiile și serviciile - pentru a evita tensiuni politice inutile. Astăzi, problema de la început a fost transferat în domeniul politic. După cum a avertizat liderul britanic Jeremy Corbyn Muncii, în cazul în care rezultatul investigării infractorului este depășit de concluzii politice (și anume. verdict), Acest lucru creează premise pentru decizii grele și greșite (Prin urmare, aceasta este o analogie cu războiul din Irak, ocazie care a servit afirmații false cu privire la existența armelor chimice în țară). Ba, informații neconfirmate colaps încrederea în deciziile politice și transformă informația în propagandă. И не носи изненада фактът, че на заявлението от британска страна, че Русия вероятно е отговорна за покушението, последва категорично отрицание от руска страна за каквато и да било съпричастност и обратни обвинения.

Rusia este cel care pierde necontestat și reprezintă un prejudiciu internațional puternic de scandal (care, în sine, ridică o serie de întrebări suplimentare cu privire la motivele pentru crima). Същевременно практиката е показала, că sancțiunile duce doar la sancțiuni de retorsiune, acestea pot identifica vinovatul, dar nu poate rezolva problema. Dar, în schimb, poate aduce o nouă confruntare, nivel superior. И да препотвърдят извода, че се сблъскваме не с епизод, а с трайна тенденция на ескалация на напрежението. Което от своя страна се използва като удобен инстуримент – за консолидация, политическа и обществена, пред външния враг: inițiat - за Русия; междунардна, на партньорите – за НАТО и ЕС. Тук си струва да се напомни, че не Студената война, а разведряването доведе до разпада на съветската система.

Простият и естествен въпрос днес е докъде може да стигне всичко това. Un răspuns liniștitor: până la nici un bine - pentru oricare dintre părți. acest, care pare destul de evident este, că nici Rusia, nici NATO și UE sunt libere să implementeze și să aplice hotărârea finală. De asemenea, nu există nici un motiv să se aștepte, că una dintre părți ar fi gata să concesii unilaterale în această direcție. Ceea ce duce la concluzia logică, că pașii din această spirală de confruntare poate fi doar bilaterale - negociate și acceptate de ambele părți. Instrumentul pentru a realiza acest lucru este doar una - dialogul politic. Pentru a crea condiții pentru restaurarea unor încredere reciprocă minimă, este capabil de a preveni un eventual conflict direct și începe procesul de reducere a tensiunilor treptată. Și cu atât mai mult întârzie o astfel de dialog, cu atât mai dificil va fi, inclusiv lansarea.

Comentariile sunt închise.