Βαλκανικό Ισλάμ: бариера или мост за радикализацията?

Βαλκανικό Ισλάμ:
ΦΡΑΓΜΑΤΟΣ ΚΑΙ ΠΙΟ ριζοσπαστικοποίηση?

ΙΝΣΤΙΤΟΥΤΟ Οικονομικών και Διεθνών Σχέσεων
«Φρίντριχ Έμπερτ»
Βουλγαρικό Διπλωματικό Κοινωνία

Βαλκανικό Ισλάμ:
ΦΡΑΓΜΑΤΟΣ ΚΑΙ ΠΙΟ ριζοσπαστικοποίηση?

Καθ.. Ο Δρ Iskra Baeva
Ο Δρ Bisser Banchev
Ο Δρ BOBBY Bobev
PETER Vodenska
Ο Δρ Λιουμπομίρ Kyuchukov
LYUBCHO Neshkov
LYUBCHO Trohorov

Επιμέλεια: Δρ Λιουμπομίρ Kyuchukova

Σοφία, 2018

ISBN 978-954-2979-37-1

 


ΠΕΡΙΕΧΟΜΕΝΑ

Πρόλογος - Δρ Ελένη Kortlender, Lubomir Kjuchukov, Filip Bokov
Βαλκανικό Ισλάμ και τη ριζοσπαστικοποίηση: γέφυρα φραγμού - Lubomir Kjuchukov
Αλβανία: και μια πιθανή γέφυρα, και ένα εμπόδιο σε σχέση με τον ισλαμικό ριζοσπαστισμό - Δρ Bobby Bobev
Ισλάμ στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη - Λιούμπτσο Trohorov
Ισλάμ στη Βουλγαρία: πιο βουλγαρική μουσουλμάνοι ομολογούν παραδοσιακό Ισλάμ - Καθ. Ο Δρ Iskra Baeva
Κοσσυφοπέδιο: σύγκρουση μεταξύ της παραδοσιακής ανοχής και της ριζοσπαστικοποίησης - Δρ Bobby Bobev
Στη Μακεδονία δεν υπάρχει εσωτερική ισλαμιστική απειλή, εξωτερικές δυνάμεις να φέρει το ριζοσπαστικό Ισλάμ - Λιούμπτσο Neshkov
Μουσουλμανικών κοινοτήτων στη Σερβία μεταξύ ένταξης και της ριζοσπαστικοποίησης - Δρ Biser Banchev
Το Ισλάμ στην Τουρκία - Peter Vodenska

πρόλογος

Υπάρχουν σημαντικές μουσουλμανικές κοινότητες σε πολλές χώρες των Βαλκανίων. Ως γενικό χαρακτηριστικό της περιοχής είναι η μέτρια φύση των Βαλκανίων Ισλάμ και ανεκτική σχέσεις μεταξύ των θρησκειών. Τα τελευταία χρόνια, όμως, οι πόλεμοι και οι πολιτικές αντιπαραθέσεις οδήγησαν σε νέες διαχωριστικές γραμμές στις τοπικές κοινωνίες σχετικά με την εθνοτική και θρησκευτικούς λόγους. Οι δράσεις του «Ισλαμικού Κράτους» και τρομοκρατικές ενέργειες στην Ευρώπη τεθεί υπό περαιτέρω πίεση τοπικές ισλαμικές κοινότητες. Διαθέσιμο επιβεβαιώνουν τα στοιχεία, ότι σημαντικός αριθμός των ισλαμιστών στη Μέση Ανατολή προέρχονται από τη Νοτιοανατολική Ευρώπη.
Ο στόχος αυτής της μελέτης είναι να κάνει μια πολιτική αξιολόγηση του ρόλου των τοπικών ισλαμικών κοινοτήτων στα Βαλκάνια σε αυτές τις διαδικασίες, να αναλύσει τις τάσεις μεταξύ τους σε μεμονωμένες χώρες, κινδύνους της ριζοσπαστικοποίησης και εξωτερικές παρεμβολές. Η οριοθέτηση μιας περιοχής σε όλη την διάσταση του προβλήματος θα συμβάλει στην ενίσχυση του διαθρησκειακού διαλόγου και της περιφερειακής συνεργασίας στον τομέα της πρόληψης κατά το δυνατόν ριζοσπαστικοποίηση των ισλαμικών κοινοτήτων της περιοχής.
Η μελέτη καλύπτει επτά βαλκανικές χώρες: Αλβανία, Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Βουλγαρία, Κοσσυφοπέδιο, Δημοκρατία της Μακεδονίας, Η Σερβία και η Τουρκία προσπαθεί να ακολουθήσει μια ενιαία προσέγγιση, αντανακλώντας τη σημασία των θεμάτων αυτών για κάθε χώρα:
• Ένα κοινό χαρακτηριστικό εικόνα των θρησκευτικών πεποιθήσεων της χώρας και το ρόλο και τη θέση του Ισλάμ;
• ισλαμικές κοινότητες - νομικό καθεστώς, σχέσεις με τους κρατικούς φορείς, παρουσία διαφόρων ισλαμικών ρευμάτων, θρησκευτικές οργανώσεις, ισλαμικών σχολείων;
• Τα πολιτικά κόμματα για θρησκευτικούς ή εθνοτικούς λόγους και τις σχέσεις τους με το Ισλάμ (εάν υπάρχουν), επιρροή τους στη χώρα;
• Διαδικασίες και τάσεις μεταξύ ισλαμική κοινότητα της χώρας - τους κινδύνους της ριζοσπαστικοποίησης, πιθανή επίδραση της ιδεολογίας του «ισλαμικού κράτους»;
• Μια ξένη επιρροή στις τοπικές ισλαμικές κοινότητες (εάν υπάρχουν) - πηγή, στόχοι, μέθοδοι, χρηματοδότηση;
• πρόσληψη των τζιχαντιστών μαχητών από την εν λόγω χώρα, συμπεριλαμβανομένων των επαναπατριζόμενων από τη Μέση Ανατολή - δυναμική, προβλήματα, εκδηλώσεις;
• Αξιολόγηση των κινδύνων, που συνδέονται με ρίζα ισλαμικών ομάδων;
• Μέτρα κατά του ισλαμικού ριζοσπαστισμού μετά 2000 g. (εάν υπάρχουν);
• Οι τοπικές ισλαμικές κοινότητες - ένα εμπόδιο ή μια γέφυρα στη ριζοσπαστικοποίηση.
Οι εκθέσεις που εκπονήθηκαν από βουλγαρική εμπειρογνώμονες με εις βάθος επαγγελματική γνώση των σχετικών χωρών - Πρεσβευτές, ερευνητές, πίεση. Το κείμενο είναι ένας συγγραφέας αναλύει τις περίπλοκες και αντιφατικές διαδικασιών και των τάσεων στην περιοχή και δεν απηχούν κατ 'ανάγκη τις θέσεις της «Φρίντριχ Έμπερτ», Ινστιτούτο Οικονομικών και Διεθνών Σχέσεων και Διπλωματικές Κοινωνία της Βουλγαρίας.

Δρ Ελένη Kortlender, Διευθυντής για τη Βουλγαρία, «Φρίντριχ Έμπερτ»
Ο Δρ Λιουμπομίρ Kyuchukov, Διευθυντής του Ινστιτούτου Οικονομικών και Διεθνών Σχέσεων
Filip Bokov, Πρόεδρος της Βουλγαρικής Διπλωματικό Κοινωνία

 

Βαλκανικό Ισλάμ και τη ριζοσπαστικοποίηση:
ΕΜΠΟΔΙΑ να γεφυρωθεί
Ο Δρ Λιουμπομίρ Kyuchukov

Θρησκευτικές πεποιθήσεις στην περιοχή, ρόλος και η θέση του Ισλάμ

Συνολικά στην περιοχή, υπάρχει σημαντική ποικιλομορφία των θρησκευτικών πεποιθήσεων, αλλά με μια κυρίαρχη θρησκεία στις περισσότερες χώρες. επικρατούν κόμμα, της οποίας ο πληθυσμός είναι κυρίως χριστιανική, η Ανατολική Ορθοδοξία είναι σημαντικά πιο διαδεδομένη. Ο καθολικισμός είναι παρόν κυρίως στο δυτικό τμήμα της χερσονήσου. Το Ισλάμ είναι η κυρίαρχη θρησκεία στην Τουρκία και τη Βοσνία-Ερζεγοβίνη, μια αυξανόμενη επιρροή μεταξύ του αλβανικού πληθυσμού (στην ίδια την Αλβανία, Κοσσυφοπέδιο, και μεταξύ της αλβανικής μειονότητας στην ΠΓΔΜ, Σερβία και άλλες μετα-Γιουγκοσλαβικής κράτη).
Το Ισλάμ εισάγεται μεταξύ των βαλκανικών εθνών σε σχετικά προχωρημένο στάδιο και έρχεται στη χερσόνησο με την κατάκτηση από την Οθωμανική Αυτοκρατορία μετά XIV- XV αιώνα. Αυτό δημιουργεί μια συγκεκριμένη ιστορική θρησκευτική κατάσταση δέσμευση για το Ισλάμ και το τουρκικό κράτος, που υπάρχει μέτρο αντίληψης του κοινού. Για το λόγο αυτό, σήμερα η παραδοσιακή βαλκανική Ισλάμ διατηρεί τη σχέση της με την Τουρκία.
Σύμφωνα με την Οθωμανική Αυτοκρατορία, το Ισλάμ ήταν η κατάσταση, η κυρίαρχη θρησκεία, συμπεριλαμβανομένου του καθορισμού του καθεστώτος των θεμάτων - «ορθόδοξη» και «Paradise». διανομή His διεξήχθη όπως οικειοθελώς, σύμφωνα με οικονομικούς και πολιτικούς παράγοντες (κυρίως Αλβανών περιοχή), και βίαιη, από εξισλαμισμού των κατοίκων της περιοχής. Στη συνέχεια, η διαδικασία αυτή διεγείρει την εσωτερική διαίρεση και διαφοροποίηση μέσα σε διαφορετικές εθνικές ομάδες βάσει θρησκείας, δημιουργώντας συνθήκες για το σχηματισμό της νέας εθνο-θρησκευτικών ομάδων - Βόσνιοι, Πομάκοι κλπ.
Συγχρόνως, αν και με διαφορετικές, nepalnopraven κατάσταση στο εσωτερικό της Οθωμανικής Αυτοκρατορίας, Ο Χριστιανισμός διατηρείται ισχυρή παρουσία και την επιρροή της μεταξύ των βαλκανικών εθνών μέσω όλων αυτών των αιώνων. Αυτό δημιουργεί ορισμένες παραδόσεις κοινή και παράλληλη ύπαρξη των δύο θρησκειών, αντανακλάται σε αρκετά μεγάλο βαθμό τη θρησκευτική ανοχή στις βαλκανικές κοινωνίες, μετά την κατάρρευση της αυτοκρατορίας στο ΧΙΧ-ΧΧ αιώνα.
Μουσουλμάνοι των Βαλκανίων είναι κυρίως σουνίτες (Τουρκία - 80%), όπως και τα υπόλοιπα είναι σιίτες (ως επί το πλείστον Αλεβί) και οι εκπρόσωποι των διαφόρων αιρέσεων.

Ισλαμικών κοινοτήτων - νομικό καθεστώς, σχέσεις με τους κρατικούς φορείς, θρησκευτικές οργανώσεις, ισλαμικών σχολείων

Σε όλες τις χώρες των Βαλκανίων, η θρησκεία είναι ξεχωριστή από το κράτος με συνταγματικά μέσα. Executive από το νόμο δεν έχει κανένα δικαίωμα να παρεμβαίνει στην οργάνωση και τη λειτουργία των υφιστάμενων θρησκευτικές δομές, όπως και σε πολλές χώρες, εξ ορισμού, είναι ουδέτερη απέναντί ​​τους (σε ορισμένες περιπτώσεις - Τουρκία, Ελλάδα, Η Βουλγαρία και άλλες., διαθέσιμο οδηγούν ή παραδοσιακή εθνική θρησκεία).
Ένα συγκεκριμένο παράδειγμα για την κατηγορηματική δημόσια δέσμευση σε θρησκευτικά ζητήματα είναι η δραστηριότητα της Διεύθυνσης Θρησκευτικών Υποθέσεων (Dianet) Η Τουρκία, ως κυβέρνηση εργαλείο για να επηρεάσουν την οργάνωση (και τις πεποιθήσεις) των μουσουλμάνων - όχι μόνο στη λειτουργία της διαδικασίας της χώρας του εξισλαμισμού, αλλά σε ολόκληρη την περιοχή των Βαλκανίων.
Ισλαμικών κοινοτήτων σε όλες σχεδόν τις χώρες της περιοχής είναι διαφορετικά (ως επί το πλείστον - και εθνική και εδαφική) και καλά οργανωμένη, έχουν τις δικές τους θρησκευτικές δομές, Εκλογή των θρησκευτικών τους οδηγούς, και η απαραίτητη υποδομή και ορισμένων οικονομική δυνατότητα να διεξάγει τις δραστηριότητές της. Με ορισμένες εξαιρέσεις (Βουλγαρία, Σερβία) έχουν επαρκή εσωτερική ενοποιημένων.
Τις τελευταίες δύο δεκαετίες έχουν δει μαζική κατασκευή νέων τζαμιών σε διάφορες χώρες της περιοχής - τόσο στο μουσουλμανικό πληθυσμό, όπου ο ρόλος του Ισλάμ στην πολιτική αυξάνεται (Τουρκία, Βοσνία και Ερζεγοβίνη), και της Αλβανίας περιοχή (Αλβανία, Κοσσυφοπέδιο, Βόρεια και τη Δυτική Μακεδονία, Πρέσεβο, και Σαντζάκ στη Σερβία). Υπάρχει και μια άλλη τάση - η απουσία επαρκών ισλαμικού εκπαιδευτικά ιδρύματα και κενό στην εκπαίδευση των τοπικών ιμάμηδων και κήρυκες δημιουργηθούν οι προϋποθέσεις για την είσοδο ξένων οργανώσεων των Βαλκανίων Ισλάμ και ιδέες.

Διαδικασιών και των τάσεων μεταξύ των ισλαμικών κοινοτήτων στα Βαλκάνια

Η περιοχή είναι γενικά παρατηρείται με επαρκή σαφήνεια σημαντική διαδικασία της επέκτασης του εδάφους της θρησκείας, συμπεριλαμβανομένου και του Ισλάμ. Οι βασικές δυναμικές εδώ στην Τουρκία και στις πρώην κομμουνιστικές χώρες: Αλβανία, Η Βουλγαρία και ιδιαίτερα στις χώρες της μετα-Γιουγκοσλαβικής χώρο. Από τη μία πλευρά αυτό είναι αποτέλεσμα της επίδρασης της κατάργησης των περιορισμών σχετικά με τη θρησκεία, που με τη σειρά οδηγεί σε μεγάλη αύξηση του αριθμού των δηλώνει επίσημα τις θρησκευτικές τους πολίτες υπαγωγή τους. Σε πολλές περιπτώσεις, ωστόσο, είναι μάλλον δηλωτική θέση, ορίζοντας κυρίως την κοινωνική ανήκουν και ταυτότητα, και όχι γνήσια θρησκευτικότητα - ιδίως μεταξύ του ορθόδοξου πληθυσμού στις χώρες αυτές. Διαφορετικά τα πράγματα σε περιπτώσεις, όταν πρόκειται για τον διαχωρισμό ορισμένων μειονοτικών εθνοτικών ή θρησκευτικών κοινοτήτων, όπου η θρησκεία (σχεδόν παντού αποδεικνύεται το Ισλάμ) Έγινε ένα σημαντικό διαφοροποιηθούν και να προσδιορισθούν οι παράγοντες.
Ιδιαίτερα έντονη είναι η διαδικασία στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη, όπου είναι state-δημιουργία, όσον αφορά την δημιουργία ενός ανεξάρτητου κράτους είναι το αποτέλεσμα μιας προσπάθειας για την προώθηση της ταυτότητας Βόσνιοι, με βάση την ιστορική πρακτική θρησκευτικές διαιρέσεις. Υπάρχει μια αρκετά σαφής εξειδίκευση στην αντιπαράθεση: ενώ μεταξύ Σέρβων και Κροατών διαχωριστική γραμμή είναι μια εθνική, είναι μεταξύ των Βοσνίων και το άλλο στο προσκήνιο θρησκεία. Ο μετασχηματισμός του Ισλάμ σε ένα βασικό πολιτικό παράγοντα της χώρας δημιουργεί τις συνθήκες για την εσωτερική φονταμενταλισμού στην ίδια τη χώρα, καθώς και η έναρξη των εξωτερικών παραγόντων, σε αυτό το πολύ σημαντικό χαρακτηριστικό ειδικότητα - εκτός από ριζική θρησκευτική, φέρνουν μαζί τους και παραστρατιωτικές παρουσία μέσω των εθελοντών τζιχαντιστές.
Στην Τουρκία τις τελευταίες δύο δεκαετίες έχουν δει μια διαδικασία σύροντας τη χώρα προς εξισλαμισμό - στο πλαίσιο της ενίσχυσης της δύναμης του Ερντογάν, μειώνοντας την επιρροή του στρατού ως εγγυητή του κοσμικού κράτους και της διάβρωσης της κληρονομιάς του Ατατούρκ, αποκατάστασης των ισλαμικών παραδόσεων και συμβόλων σε δημόσιους, Αποστασιοποίηση και αντιπαράθεση με τη Δύση. Κρατικό έλεγχο εξισλαμισμού πραγματοποιείται και μια συγκεκριμένη λειτουργία ασφαλείας για την είσοδο ξένων θρησκευτικών επιρροών στη χώρα και όχι σε μικρότερο βαθμό περιορίζουν την εισαγωγή του ισλαμικού ριζοσπαστισμού στη Μέση Ανατολή, αλλά από την άλλη πλευρά, που επέκτεινε σημαντικά την ίδρυση και το νόημα του Ισλάμ στην κοινωνία.
Σε γενικές γραμμές, είναι σαφές, ότι οι τοπικές Ισλάμ κερδίζει δύναμη και την επέκταση της επιρροής της σε μια σειρά από χώρες των Βαλκανίων. Όσον αφορά το πεδίο εφαρμογής, Το Ισλάμ καλύψει σταδιακά όλο και ευρύτερα τμήματα του πληθυσμού, περιορισμό του πεδίου της αθεϊστικής ή θρησκευτικά αδιάφοροι μέρος του πληθυσμού στις χώρες, όπου κυριαρχεί (Τουρκία, Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Αλβανία, Κοσσυφοπέδιο) και καλύπτει πιο σφιχτά εθνοτικών μειονοτήτων, φανερά ότι η θρησκεία, σε άλλες χώρες (βουλγαρική Τούρκους, Αλβανοί στην ΠΓΔΜ και τη Σερβία, κ.λπ.). Συνήθως η είσοδος του Ισλάμ σε νέες περιοχές - κυρίως μεταξύ του πληθυσμού των Ρομά, λόγω της κοινωνικής τους περιθωριοποίησης στις περισσότερες χώρες είναι πιο επιρρεπή σε μια πιθανή ριζοσπαστικοποίηση.

Τα πολιτικά κόμματα σχετικά με τη θρησκευτική (ή εθνοτικής) βάση, που συνδέονται με το Ισλάμ

Στις περισσότερες χώρες της περιοχής (Τουρκία, Βουλγαρία, Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Κοσσυφοπέδιο, Σερβία, Μακεδονία) Υπάρχουν εθνοτικών κομμάτων, Μερικά από αυτά είναι κυρίως τα συμφέροντα των ισλαμικών κοινοτήτων.
Ανάμεσα στις χώρες με κυρίως μουσουλμανικό πληθυσμό το Ισλάμ με τον ένα ή τον άλλο τρόπο έχει ενσωματωθεί στην ιδεολογική βάση τα κυβερνώντα κόμματα στην Τουρκία και Βοσνία και Ερζεγοβίνη. Στην Τουρκία το Ισλάμ, μαζί με τον εθνικισμό, Χρησιμοποιούνται ως βασικοί παράγοντες της εδραίωσης της εξουσίας. Επίσης, αυτή η βάση, για το κυβερνών Κόμμα Δικαιοσύνης και Ανάπτυξης οικοδόμηση της έννοιας του πολιτικού Ισλάμ. Στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη σχεδόν όλα τα πολιτικά κόμματα με βάση εθνοτικά, αλλά μόνο Βοσνιακά κόμματα και είναι ένα ισχυρό θρησκευτικό στοιχείο, όπως το ηγετικό κόμμα της Δημοκρατικής Δράσης είναι η ιδεολογική ιδέες της συντηρητικής ισλαμικής δημοκρατίας και της Βοσνίας εθνικισμού, αντανακλάται στις απόψεις της «Διακήρυξης ισλαμική» του Αλία Ιζετμπέγκοβιτς, διαμόρφωση της ασυμβατότητας του Ισλάμ με μη-ισλαμικές συστημάτων και την αδυναμία της ειρήνης και της συνύπαρξης μεταξύ αυτής και μη ισλαμικές κοινωνικοί και πολιτικοί θεσμοί. Για το λόγο αυτό και ιδεολογική βάση του πολιτικού Ισλάμ στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη, Με βάση αυτές τις ιδέες, ενισχύεται από αιματηρές εθνοτικές και θρησκευτικές σύγκρουση, Είναι πολύ πιο ριζοσπαστικό από ό, τι στην Τουρκία. Στην Αλβανία και το Κοσσυφοπέδιο, το Ισλάμ δεν αντικατοπτρίζεται στις πλατφόρμες των πολιτικών κομμάτων, και προσπαθεί να δημιουργήσει ένα ισλαμικό κόμμα στην Αλβανία τέμνεται από την κυβέρνηση.
Σε χώρες, όπου ισλαμικές κοινότητες αποτελούν μειονότητα (που συμπίπτουν σε μεγάλο βαθμό με τις αντίστοιχες εθνικές μειονότητες), υπάρχουσες εθνοτικές μέρη υποστηρίζουν επίσης ισλαμιστές ιδέες στην πολιτική τους πλατφόρμες. Το Ισλάμ έχει κάποια επίδραση μόνο στην πολιτική εκπροσώπηση της Βόσνιοι (αλλά όχι στα Αλβανικά) Μουσουλμανική μειονότητα στη Σερβία.
Σε γενικές γραμμές, είναι σαφές, με την εξαίρεση της Βοσνίας-Ερζεγοβίνης και Τουρκίας, το Ισλάμ και η πολιτική χωρίζονται σε χώρες των Βαλκανίων.

Εξωτερικών επιρροή στις τοπικές ισλαμικές κοινότητες

Λαμβάνοντας υπόψη τις ιστορικές ρίζες του Ισλάμ στα Βαλκάνια λογική κύριο εξωτερικό θρησκευτική επιρροή στις Βαλκανικές χώρες προέρχεται από την εγχώρια σε περιοχή πολύ πηγής. Συνδέεται με την Τουρκία και τις παραδόσεις και τις φιλοδοξίες της να ποζάρει ως υπερασπιστή των μουσουλμάνων στα Βαλκάνια και διεξάγονται δύο παράλληλες, συχνά επικαλυπτόμενες γραμμές - εθνοτικές και θρησκευτικές, όπως και τώρα οδηγεί μια σειρά από «Pan-τουρκισμού», και του ισλαμισμού παίζει υποστηρικτικό ρόλο. Η προσέγγιση αυτή είναι έως και το βαθμό της κρατικής πολιτικής, Βρείτε την πλήρη κατανόηση των ιδεών του νεο-οθωμανισμού, όπου ήδη δει ένα πιο διευρυμένο ρόλο και Pan-ισλαμισμό. Αυτή η πολιτική έχει τις διοικητικές και των χρηματοδοτικών μέσων για την αντιμετώπιση της Diyanet, Έχει πολλές σημαντικές οικονομικές (πέρα 2 δισεκατομμύρια δολάρια 2016 Ο κ.) και των πόρων του προσωπικού, Αναπτυξιακή (ΤΙΚΑ) κ.λπ.. την προσοχή της Τουρκίας απευθύνεται κυρίως σε Τουρκικό πληθυσμό στη Βουλγαρία, καθώς και μουσουλμανικές κοινότητες στην Αλβανία, Κοσσυφοπέδιο, Δημοκρατία της Μακεδονίας, Σερβία, Ελλάδα. Ιδιαίτερη προσοχή δίνεται στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη, Η Τουρκία θεωρείται ως μια αδελφική χώρα, ένα είδος φυλάκιο για την αποκατάσταση της ιστορικής επιρροή της στα Βαλκάνια. Από την άποψη του περιεχομένου, το τουρκικό κράτος προσπαθεί να επηρεάσει την ηγεσία των ισλαμικών κοινοτήτων στις χώρες τους, συμπεριλαμβανομένης της αποστολής και την τουρκική μουσουλμανική ιερείς και βοήθεια (οικονομικά, οργανωτικά, μέσα από τα σχολικά βιβλία και δασκάλους) κατάρτισης των τοπικών ιμάμηδων. Επιπλέον, η Τουρκία προσπαθεί να επηρεάσει τις πολιτικές διεργασίες σε ορισμένες χώρες της περιοχής (πρώτον Βουλγαρία), και σε άλλες ευρωπαϊκές χώρες, ενθαρρύνοντας τη δημιουργία και τη στήριξη των κομμάτων της τουρκικής εθνικής. Θα πρέπει να τονιστεί, ωστόσο, προτεραιότητα στην τουρκική πολιτική προς την περιοχή παρέμειναν εξυπηρέτηση κυβέρνηση φιλοδοξίες και τα συμφέροντα της Τουρκίας για να γίνει μια περιφερειακή ηγετική δύναμη να κάνει και ένα παγκόσμιο παίκτη, η χρήση των θρησκευτικών κοινοτήτων να πέσει μέχρι στιγμής στο οπλοστάσιο των εργαλείων για την επίτευξη των στόχων αυτών. Με αυτή την έννοια, δεν υπάρχει λόγος σε αυτό το στάδιο για να μιλήσουμε για τις άμεσες επιπτώσεις αυτής της τουρκικής πολιτικής προς μια πιθανή ριζοσπαστικοποίηση των ισλαμικών κοινοτήτων της περιοχής. Την ίδια στιγμή η παρέμβαση της Τουρκίας στα εσωτερικά των χωρών δημιουργεί προϋποθέσεις για περαιτέρω διαίρεση των Βαλκανίων κοινωνίες, τόνωση εμφάνιση ως αντίστιξη επαρκώς ισχυρών εθνικιστικές τάσεις σε πολλές χώρες και δημιουργώντας εσωτερικές αντιπαράθεσης διεργασίες, η οποία αυξάνει τον κίνδυνο της απομόνωσης των ισλαμικών κοινοτήτων εκεί.
Μαζί με την παραδοσιακή τουρκική επιρροή στις μουσουλμανικές κοινότητες στην χερσόνησο, που αναλαμβάνονται στον τομέα της τοπικής μετριοπαθές Ισλάμ, τις τελευταίες δεκαετίες να ενισχύσει την παρουσία της ασυνήθιστο και έξω από την περιοχή θρησκευτικών παραγόντων. Η προέλευσή τους είναι ως επί το πλείστον από τη Σαουδική Αραβία, Αίγυπτος, Κουβέιτ, Ηνωμένα Αραβικά Εμιράτα, Κατάρ, κ.λπ.. Βασικά αυτό που συμβαίνει στη γραμμή του δεκάδες μη κυβερνητικές οργανώσεις - όπως η ανθρωπιστική βοήθεια (με τη μορφή τροφίμων και φαρμάκων) και οικονομική υποστήριξη, αρχικά δεσμεύεται από ήπιες συνθήκες: άνδρες παρακολουθούν τακτικά υπηρεσίες σε τζαμιά, και οι γυναίκες να κινούνται πέπλο και ντυμένοι αναλόγως, και στη συνέχεια καλύπτει την κατασκευή τζαμιά και σχολεία για να μελετήσει το Κοράνι, την παροχή υποτροφιών για ανώτερη πνευματική εκπαίδευση στο εξωτερικό, κ.λπ.. Αυτές περιλαμβάνουν τη Σαουδική Διεθνής Οργανισμός Ισλαμικής Αρωγής και την Υπάτη Αρμοστεία της Σαουδικής (αποβληθεί για τη διάδοση ρίζα Ισλάμ της Μακεδονίας), Ισλαμική ίδρυμα «Αλ Haramain», κ.λπ.. Σε αντίθεση με τις παραδόσεις των Βαλκανίων Ισλάμ, ιστορικά συνδεδεμένη με την Τουρκία, δεκάδες νέοι έλαβαν θρησκευτικής εκπαίδευσης στον αραβικό κόσμο στο πνεύμα μιας πιο συντηρητικής κανόνα. Θα πρέπει να σημειωθεί, ότι ορισμένες χώρες εξωτερική επιρροή του ριζοσπαστικού Ισλάμ εισέρχεται μέσω εσωτερικών καναλιών για την περιοχή - στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη (Σερβία), στο Κοσσυφοπέδιο και Αλβανία (Σερβία και P. Μακεδονία).
Αρκετές περιπτώσεις συμβάλλουν στην διείσδυσή τους στην περιοχή. Κατ 'αρχάς αυτό είναι ένα άμεσο αποτέλεσμα των πολέμων και των εθνικών αντιπολίτευσης στην πρώην Γιουγκοσλαβία - κυρίως η Βοσνία-Ερζεγοβίνη και το Κοσσυφοπέδιο, όπου η θρησκεία έχει γίνει ένα στοιχείο της εθνικής διαφοροποίησης και το σχηματισμό της νέας κρατικής ταυτότητας και όπου ο μεγαλύτερος κίνδυνος αυξημένης ξένων θρησκευτική επιρροή και άναρχης προσβλητικές ιδέες, ασυμβίβαστη με την παραδοσιακή μουσουλμανική. Στη Βοσνία και Ερζεγοβίνη η διαδικασία αυτή συνοδεύτηκε και από ένα ορισμένο ριζοσπαστικοποίηση του πληθυσμού Βόσνιοι, και με την έλευση των ριζοσπαστικών θρησκευτικών στοιχείων και των στρατιωτικών (dzhihadistki) δομή, τεκμαίρεται, ότι έχουν διατηρήσει την παρουσία τους μετά το τέλος των εχθροπραξιών. άλλους παράγοντες, προωθώντας την είσοδο των ξένων θρησκευτική επιρροή στην περιοχή είναι: κυκλοφόρησε από αθεϊστική κρατικό έλεγχο και ιδεολογικά ταμπού πνευματικό χώρο (στην Αλβανία, χώρες της πρώην Γιουγκοσλαβίας, Βουλγαρία, Τουρκία); αποδέσμευση των χωρών που προετοιμάζουν Ισλαμικής κληρικοί (Βουλγαρία), οδήγησε στη μαζική εκπαίδευση τους στις προαναφερόμενες αραβικές χώρες μέσω υποτροφιών από τις τοπικές οργανώσεις, αλλά ξένη προς Βαλκανίων Ισλάμ παραδόσεις; κοινωνική περιθωριοποίηση ορισμένων εθνοτικών ομάδων (Ρόμα); πολιτική αντιπαράθεση και η χρήση του Ισλάμ ως πολιτικό εργαλείο (Τουρκία) ή εθνο-εθνική ταυτότητα (Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Μακεδονίας και άλλοι.).
Σε γενικές γραμμές, είναι σαφές, η επίδραση των εξωτερικών παραγόντων στην περιοχή είναι πιο ευαίσθητα στα κράτη, όπου η παραγωγή ισχυρότερη αντιπαράθεσης διεργασίες (Εθνοτικές και πολιτικές) και όπου υπάρχει μια σοβαρή εσωτερική δυναμική του το σχηματισμό και την ανάπτυξη των μουσουλμανικών κοινοτήτων.

Οι κίνδυνοι της ριζοσπαστικοποίησης, επιρροή της ιδεολογίας του «ισλαμικού κράτους», πρόσληψη του τζιχάντ μαχητές

Τα πρώτα στοιχεία για την αύξηση των εισερχόμενων έξω από την προπαγάνδα των φονταμενταλιστικών ιδεών και ριζοσπαστικό Ισλάμ (Wahhabism και Salafism) στην περιοχή μπορεί να αποδοθεί στις αρχές της δεκαετίας του '90 του εικοστού αιώνα. Σε εδαφικό επίπεδο, η τάση αυτή επικεντρώνεται στην μετά-Γιουγκοσλαβική χώρο, και με ουσιαστικό κέρδος από αυτή την εστίαση στις αντικειμενικές διαδικασίες της επέκτασης της επιρροής της θρησκείας, αντίστοιχα το Ισλάμ, μεταξύ του μουσουλμανικού πληθυσμού εκεί.
Θα πρέπει να σημειωθεί, ότι μόνο στη Βοσνία και Ερζεγοβίνη εγχώριες συνθήκες για την έναρξη ενός ριζοσπαστικές ιδέες ισλαμιστές έχουν δημιουργηθεί ήδη από 60-70 χρόνια. Σε όλες τις άλλες χώρες που είναι συνάρτηση των διαδικασιών μετά την κατάρρευση του διπολικού κόσμου. Η επιρροή του ριζοσπαστικού ισλαμιστικού ιδέες (συμπεριλαμβανομένων Wahhabism - κήρυγμα υπεροχή του νόμου της Σαρία και η έννοια των «ιερών τζιχάντ») στα Δυτικά Βαλκάνια έφτασε στο αποκορύφωμά της μετά την έναρξη της ένοπλης σύρραξης στη Συρία. Είναι πολύ πιο περιορισμένη μεταξύ των παραδοσιακών, καθιερωθεί και να ενσωματωθεί στις αντίστοιχες κοινωνίες ισλαμικών κοινοτήτων, που είναι πολύ πιο σταθερό και ανθεκτικό σε αυτό.
Τα κύρια κανάλια της διείσδυσης των ριζοσπαστικών ισλαμικών ιδεών στην περιοχή που σχετίζονται με την κατάρτιση των τοπικών Ισλαμικής κληρικοί στο εξωτερικό (Με. τέλειος, Αίγυπτος, Κουβέιτ), και την αποστολή υπουργοί Εξωτερικών των Βαλκανίων. Η εδαφική αυτή η δραστηριότητα επικεντρώνεται κυρίως στην Δυτικών Βαλκανίων, αλλά σε ένα πιο περιορισμένο εύρος επηρεάζει τη Βουλγαρία. Οι διαθέσιμες πληροφορίες υποδηλώνουν, αρχικά ζήτησε την είσοδο σε μικρότερους οικισμούς, με απομονωμένη και φτωχού πληθυσμού, από ιμάμηδες σε τοπικό τζαμιά, γύρω από το οποίο σταδιακά να σχηματίζουν Ισλαμική πυρήνες. Στόχος είναι κυρίως βετεράνοι των στρατιωτικών συγκρούσεων στις χώρες τους ή άνεργους νέους. Για περισσότερες σημαντικές ομάδες υποστηρικτών του ριζοσπαστικού Ισλάμ μπορεί να μιλήσει μόνο στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη και το Κοσσυφοπέδιο, αλλά σε αυτές τις χώρες, παραμένουν λίγοι σε αριθμό και απομονωμένες.
δεδομένων ποικίλλουν, αλλά μπορεί να υποτεθεί, ότι η συμμετοχή σε στρατιωτικές επιχειρήσεις στη Συρία και το Ιράκ από τα Βαλκάνια έχουν προσληφθεί περίπου χίλια μαχητές - στην εθνο-θρησκευτική γραμμή. εκτιμήσεις, οι μισοί από αυτούς είναι από τη Βοσνία-Ερζεγοβίνη, το υπόλοιπο - από το Κοσσυφοπέδιο και την Αλβανία, καθώς και ένα ορισμένο ποσό και τη Μακεδονία (το αλβανικό πληθυσμό) και η Σερβία (Βόσνιοι από Σαντζάκ, αλλά δεν είναι Αλβανοί από το Πρέσεβο). Σύμφωνα με πληροφορίες του δημόσιου τομέα επιτρέπεται, ότι στρατόπεδα για την πρόσληψη και την κατάρτιση των ισλαμιστών μαχητών μπορεί να υπάρχουν στη Βοσνία-Ερζεγοβίνη και το Κοσσυφοπέδιο, οι επίσημες αλβανικές αρχές δεν αποκλείουν όπως ήταν και αλβανικό έδαφος. Στο χρονοδιάγραμμα η διαδικασία αυτή είναι πιο έντονη κατά την περίοδο 2012-2015 Ο κ., και, στη συνέχεια, υπάρχουν ενδείξεις σημαντικής κίνησης των εθελοντών από τα Βαλκάνια μέχρι τη Μέση Ανατολή. Αρχικά ρέουν μέσα στο Al-Nusrat, όπως σε μεταγενέστερο στάδιο, οι περισσότεροι εισέλθουν στις τάξεις του «ισλαμικού κράτους». Οι διαθέσιμες πληροφορίες υποδηλώνουν, αυτά είναι τα άτομα ηλικίας 35 χρόνια, Συχνά οικογένεια συνδέεται (λόγω των ισχυρών δεσμών φατριών σε ορισμένες από αυτές τις κοινωνίες). Δεν υπάρχει λόγος να συνάψει, ότι υπάρχει ένα συγκεκριμένο κίνητρο των ισλαμιστών μαχητών από τα Βαλκάνια. Για κατηχηθεί τζιχαντιστές να μιλήσετε με τους πολίτες της Βοσνίας και Ερζεγοβίνης, ενώ εκείνοι της αλβανικής περιοχής είναι κυρίως για μισθοφόρους, Ο λόγος γι 'αυτούς είναι η χρηματοπιστωτική και οικονομική.
Βαλκάνια ως σύνολο προβλέπεται σχετικά σημαντικές ενδεχόμενες τζιχάντ μαχητές που προέρχονται κόμμα, σχετικών συγκρούσεων και εχθροπραξιών κατά τη διάρκεια των τελευταίων δύο δεκαετιών. Την ίδια στιγμή δεν υπάρχει κανένας λόγος να πιστεύουμε, σε αυτό το στάδιο ριζοσπαστικές ισλαμικές ιδέες έχουν διεισδύσει σε μεγάλο βαθμό μεταξύ των τοπικών ισλαμικών κοινοτήτων.

Κίνδυνος τρομοκρατικών επιθέσεων, που συνδέονται με ρίζα ισλαμικών ομάδων

Σύμφωνα με τις περισσότερες εκτιμήσεις, το επίπεδο του κινδύνου τρομοκρατικών ενεργειών στο δικό τους έδαφος για τις περισσότερες χώρες των Βαλκανίων είναι σχετικά χαμηλό σε σύγκριση με πολλές δυτικές χώρες. Εκτός σε κάποιο βαθμό οι χώρες με σοβαρές εσωτερικές εθνοτικές εντάσεις. αλλά (για πρώτη φορά στην Τουρκία) Οι τρομοκρατικές πράξεις δεν υπαγορεύονται από ριζοσπαστικές ισλαμιστικές ιδέες, αλλά είναι το αποτέλεσμα της εθνο-εθνικές συγκρούσεις. Οι κυριότεροι κίνδυνοι από την πλευρά του ριζοσπαστικού Ισλάμ που σχετίζονται με την επιστροφή τους στρατιώτες να «ισλαμικού κράτους» σε ορισμένες χώρες των Δυτικών Βαλκανίων (Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Κοσσυφοπέδιο, Αλβανία), η πιθανή δημιουργία δικτύων και την προσπάθειά τους να αποσταθεροποιήσουν τις γειτονικές χώρες (Μακεδονία, Κοσσυφοπέδιο, Σερβία), καθώς και της διέλευσής τους. Είναι σημαντικό να μειωθεί ο κίνδυνος της ριζοσπαστικής δράσης θα είναι η απάντηση στο ερώτημα πώς οι τοπικές αρχές θα ασχοληθεί με την επανένταξη των μαχητών που επιστρέφουν από τη Μέση Ανατολή, συμπεριλαμβανομένης της γνωστοποίησης των ανεξέλεγκτων από τις αρχές αυτών των, παρουσιάζουν δυνητική απειλή για περαιτέρω τρομοκρατικές δραστηριότητες. Αλλά μέχρι στιγμής, καμία απόδειξη μιας κρίσιμης ανάπτυξης μάζα των τζιχαντιστών υποδομών στην περιοχή.

Μέτρα κατά της Ισλαμικής ριζοσπαστικοποίησης

Στις περισσότερες χώρες της περιοχής τα τελευταία χρόνια, ιδιαίτερα μετά 2014-2015 g. Έχει θεσπίσει νομοθεσία ρητά από τους κινδύνους της διεθνικής τρομοκρατίας. Υπάρχουν αρκετοί παράγοντες, οδήγησε σε αυτό: τρομοκρατικές ενέργειες σε διάφορες ευρωπαϊκές χώρες, εξάπλωση των ριζοσπαστικών ισλαμικών ιδεών στη Μέση Ανατολή, συμμετοχή των ισλαμιστών μαχητών από τα Βαλκάνια στις μάχες εκεί, και η ενδεχόμενη επιστροφή τους μετά την εδαφική ήττα του «ισλαμικού κράτους» και τελευταίο αλλά όχι λιγότερο σημαντικό - σε απάντηση στις ανησυχίες της κοινής γνώμης από την έναρξη των ισλαμιστών μαχητών στο προσφύγων και μεταναστών κανάλια.
Σε ορισμένες χώρες της περιοχής (Αλβανία, Ε. Μακεδονία, Κοσσυφοπέδιο, Αλβανία, Βουλγαρία) θεσπίσει νομοθετικά μέτρα, ενοχοποιητικό κήρυγμα των ριζοσπαστικών ιδεών. Στην ουσιαστική άποψη, ο νόμος αυτός καλύπτει δύο τομείς - η καταπολέμηση της τρομοκρατίας και την πρόληψη της ριζοσπαστικοποίησης και του εξτρεμισμού. Τα μέτρα περιλαμβάνουν τη δίωξη για πράξεις όπως η πρόσληψη των εθελοντών, χρηματοδότηση προπαγάνδα του ριζοσπαστικού Ισλάμ (Κοσσυφοπέδιο), απαγορεύσει τη συμμετοχή σε ένοπλες συγκρούσεις στο εξωτερικό, κ.λπ.. Σε αυτή τη βάση, σε πολλές χώρες υπάρχουν ήδη περιπτώσεις των καταδικαστικών αποφάσεων εναντίον προσώπων, των οποίων η δραστηριότητα έρχεται σε αντίθεση με αυτούς τους νόμους, και να απαγορεύσει τις δραστηριότητες των θρησκευτικών δομών, κήρυγμα του ριζοσπαστικού Ισλάμ.
Σοβαρή προσοχή στις περισσότερες χώρες έχουν δοθεί σε δραστηριότητες πρόληψης, με σκοπό να επιτεθεί τα αίτια αυτού του φαινομένου. Είναι σημαντικό εδώ είναι η εσωτερική ενοποίηση των κοινωνιών, πρόληψη μέσω της εκπαίδευσης, βελτίωση των κοινωνικο-οικονομικών συνθηκών και ιδίως - την κοινωνική ασφάλιση και τις προοπτικές για τους νέους. Ανεξάρτητα από το μέλλον με ακρίβεια την κοινωνική πολιτική θα παραμείνει η πιο ευάλωτους, παραγωγής αποξένωση, επιθετικότητα και ριζοσπαστισμού.
Σε χώρες με ισχυρή παρουσία του πολιτικού Ισλάμ (Τουρκία, Βοσνία και Ερζεγοβίνη) αρχές λαμβάνουν επίσης σοβαρά μέτρα κατά της εξάπλωσης των ριζοσπαστικών ιδεών - και προκειμένου να αποφευχθεί η αποσταθεροποίηση της χώρας, και να αποφευχθεί η μετατόπιση των πολιτικών στάσεων πέρα ​​από τον έλεγχο της κυβέρνησης. Η ιδιαιτερότητα εδώ σχετίζεται με το γεγονός, ότι οι κρατικές αρχές είναι πρόθυμες να ανεχθούν την επέκταση της θρησκευτικής επιρροής ως μέσο για την εδραίωση της κοινωνίας, δηλαδή. όταν αισθάνονται εσωτερική ή εξωτερική απειλή, αλλά να λάβει σοβαρά μέτρα για την αντιμετώπιση ενδεχόμενων εξωτερική επιρροή, γιατί τότε έρχεται στο προσκήνιο τον κίνδυνο, Η ριζοσπαστικοποίηση που αντιπροσωπεύει για τον εαυτό τους - και ως αγωγός των ξένων συμφερόντων, με την εσωτερική αντίστιξη.
Σε όλες σχεδόν τις χώρες των κυβερνήσεων χερσονήσου προσπαθήσει να διατηρήσει την καλή θεσμική συνεργασία με τις ισλαμικές κοινότητες, Προχωρώντας από την παραδοχή, ότι ο αγώνας κατά του ριζοσπαστικού Ισλάμ μπορεί να είναι επιτυχής μόνο σε συμμαχία με την ευρύτερη ισλαμική κοινότητα. Στηρίζεται κυρίως στο γεγονός, ότι οι δημόσιες στάσεις στη συντριπτική πλειοψηφία δεσμεύεται από την παραδοσιακή τοπική μετριοπαθές Ισλάμ, αλλά επίσης να επιδιώξει την ενεργό συμμετοχή των θρησκευτικών ηγετών και ιεροκήρυκες για την αντιμετώπιση ριζοσπαστικές ιδέες ισλαμιστών. Είναι σημαντικό εδώ είναι πολιτικό, οργανωτική και οικονομική στήριξη προς τις χώρες για τις θρησκευτικές κοινότητες και την υποστήριξη των δραστηριοτήτων τους. Από την άλλη πλευρά, οι εσωτερικές διαιρέσεις στην ηγεσία των μουσουλμανικών θρησκευτικών οδηγούς (Σερβία, Βουλγαρία, Κοσσυφοπέδιο, Μακεδονία) εμφανής κίνδυνος του αποπροσανατολισμού των ίδιων των κοινοτήτων. Σε ορισμένες χώρες (Κοσσυφοπέδιο, Ε. Μακεδονία) παρακολουθεί και αντιπαράθεση μεταξύ των παλαιότερων και παραδοσιακό σύνολο κλήρου και των νέων ριζών.
Αν και δεν είναι πάντα αρκετά αποτελεσματική, μπορεί να εξαχθεί το συμπέρασμα, Οι κυβερνήσεις στην περιοχή είναι ενήμεροι για τους κινδύνους της εισόδου έξω από ριζοσπαστικές ισλαμιστικές ιδέες και σταδιακά να δημιουργήσει πολιτική δέσμευση και υποστήριξη του κοινού για αυστηρότερα μέτρα εναντίον τους.

φράγμα γέφυρα?

Τα δείχνει ανάλυση, Το Ισλάμ στα ίδια τα Βαλκάνια είναι μάλλον αποτελεί εμπόδιο για την είσοδο των ριζοσπαστικών ισλαμιστικών ιδεών από τη Μέση Ανατολή προς την Ευρώπη. Είναι μέτρια στη φύση, και στην περιοχή υπάρχει μια μακρά παράδοση της συνύπαρξης και ανοχής μεταξύ των διαφόρων θρησκειών. Στις περισσότερες χώρες της περιοχής απουσιάζουν απαραίτητες δημόσιες καταθέσεις, να δημιουργηθούν οι προϋποθέσεις για την ριζοσπαστικοποίηση της ευρύτερης μουσουλμανικών κοινοτήτων.
Την ίδια στιγμή, όπως τα εσωτερική δυναμική (εθνικών και περιφερειακών), και η επίδραση των εξωτερικών δυνάμεων στην περιοχή μαρτυρούν την παρουσία ορισμένων παραγόντων, ανάπτυξη των οποίων έχει τη δυνατότητα να αυξήσει τον κίνδυνο παρόμοια τάση.
Όσον αφορά την ενδο-περιφερειακές διαδικασίες θα πρέπει να λαμβάνουν υπόψη τις ιδιαιτερότητες των επιμέρους χωρών, και από την άποψη του τόπου του Ισλάμ σε αυτές τις χώρες με κυρίως μουσουλμανικό πληθυσμό (Τουρκία, Αλβανία) και εκείνων, όπου είναι μειοψηφία (Βουλγαρία, Σερβία, Ελλάδα) μπορεί να προστεθεί και μια ειδική κατηγορία των χωρών, απέκτησε το πρώτο σύγχρονο κράτος μετά την κατάρρευση της Γιουγκοσλαβίας (Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Κοσσυφοπέδιο, Δημοκρατία της Μακεδονίας).
Σε όλα τα κράτη, όπου το Ισλάμ είναι η κύρια θρησκεία, κυβερνήσεις να λάβει σοβαρά μέτρα για την πρόληψη ριζική εξωτερικές επιρροές - προκειμένου να διατηρηθεί η σταθερότητα της χώρας και τις δικές τους διοικητικές θέσεις. Αυτό ισχύει και για τις δύο πλευρές, όπου η θρησκεία παραμένει ουσιαστικά από την πολιτική (Αλβανία), και εκείνων, όπου το Ισλάμ είναι μια σημαντική πολιτική (Τουρκία) ή ακόμα και πολιτικο-ιδεολογικό παράγοντα (Βοσνία και Ερζεγοβίνη).
Διαδικασία στην Τουρκία, ως ένα είδος χώρας «ρυθμιστικό» μεταξύ της Μέσης Ανατολής και της Ευρώπης, Είναι το κλειδί για την πρόληψη της ριζοσπαστικοποίησης του Ισλάμ στην Ευρώπη. Αυτό είναι κυρίως συνάρτηση της ικανότητας του Ερντογάν, στηρίζονται σε "ελεγχόμενη εξισλαμισμού" ως πολιτικό πόρο, να παρακρατούν διαδικασία σε αυτές πλαίσια (στην περίπτωση της εσωτερικής αποσταθεροποίησης ή διεθνή κρίση) και να μην του επιτρέψει να αποκτήσει τη δική του δυναμική και να πάρει εκτός ελέγχου. Θα πρέπει να ληφθεί υπόψη το γεγονός, ότι οι νεο-οθωμανισμού του Ερντογάν και το ριζοσπαστικό Ισλάμ δεν είναι στρατηγικοί σύμμαχοι, αλλά μάλλον αντιπάλους: νεο-οθωμανισμού είναι μια κατάσταση δόγμα της περιφερειακής εφαρμογής, και το ριζοσπαστικό Ισλάμ είναι μια πολιτική ιδεολογία με παγκόσμιο στόχο; νεο-οθωμανισμού προσπαθεί να επιβάλει μια τουρκική επιρροή μεταξύ των γειτόνων και την κυριαρχία στην περιοχή, ενώ το ριζοσπαστικό Ισλάμ είναι αρκετά πλήρης αντι-δυτική ιδεολογία, σχεδιαστεί για να αντιταχθεί και να καταστρέψουν τις κοινωνίες μέσα. Από την άποψη αυτή, η χώρα η Τουρκία αποτελεί εμπόδιο στην ομαλή εξάπλωση του ριζοσπαστικού Ισλάμ στην Ευρώπη. Ωστόσο, σε ορισμένες περιπτώσεις, υπάρχει σύμπτωση συμφερόντων μεταξύ νεο-οθωμανισμού και το ριζοσπαστικό Ισλάμ - όχι τόσο οι στόχοι, από την άποψη των αντιπάλων - πρώτα-Assad και Κούρδοι.
χώρες, απέκτησε το πρώτο της σύγχρονης κρατικής υπόστασης της (Η Β-Ε, Κοσσυφοπέδιο, Μακεδονία), αντιμέτωποι με το δύσκολο έργο να συνδυάσει σε ένα αρμονικό σύνολο δύο αντίθετες διαδικασίες: αφ 'ενός - Για να διαχωριστούν μεγάλο χρονικό διάστημα χωρίς γενικού οικονομικού, πολιτικό και πολιτιστικό χώρο, Για να ρυθμίσετε τον εαυτό τους εκτός, οικοδομήσουμε κυριαρχίας και των θεσμών και την εδραίωση της κοινωνίας - όλα αυτά αναπόφευκτα συνοδεύεται από μια ισχυρή δόση εθνικισμού (ιδιαίτερα μετά τη στρατιωτική σύγκρουση, συνοδευτικό της ανεξαρτησίας); το άλλο - να διατηρηθεί η κανονική εθνοτήτων και θρησκευτικών σχέσεων στα νέα κράτη. Εσωτερική εθνοτικές συγκρούσεις σε καθένα από αυτά κρύβεται μια επικίνδυνη αποσταθεροποιητικό δυναμικό όχι μόνο μια απότομη επιδείνωση της διαθρησκευτικής αντιπαράθεση, αλλά να δημιουργήσει τις συνθήκες για τις εγχώριες ριζοσπαστικοποίηση και τη διείσδυση των φονταμενταλιστικών ιδεών έξω μεταξύ του μουσουλμανικού πληθυσμού. Εύθραυστη κατάσταση καθιστά τη Βοσνία-Ερζεγοβίνη και το Κοσσυφοπέδιο, και μια πιθανή αποσταθεροποίηση - και Μακεδονία πιθανώς η πιο απειλούμενα στην περιοχή της διείσδυσης του ριζοσπαστικού Ισλάμ.
Η γεωγραφική συγκέντρωση και την πυκνότητα των ισλαμικών κοινοτήτων στα κράτη, όπου το Ισλάμ δεν είναι η κύρια θρησκεία (Βουλγαρία, Ελλάδα, Σερβία), δημιουργηθούν οι προϋποθέσεις για την περαιτέρω αυτόματο κλείσιμο και την απομόνωση τους. Ένας σημαντικός παράγοντας κινδύνου εδώ είναι να αυξήσει την ένταση των εθνικιστικών τάσεων: τόσο πλειοψηφίες σε μειονότητες, και μεταξύ των μειονοτήτων - ως απάντηση στην εσωτερική συνοχή, αλλά και ως συνάρτηση της εξωτερικής υποστήριξης για την εθνική (κυρίως Αλβανοί και Τούρκοι), δεν είναι μια θρησκευτική γραμμή.
Όπως και αλλού στην Ευρώπη, η κρίση των προσφύγων προκάλεσε απότομη ενίσχυση των εθνικιστικών αισθημάτων. Οπτική στην περιοχή, όμως, είναι διαφορετική: ενώ στη Δυτική Ευρώπη η συζήτηση συνδέεται με την κατοικία (διαμονή και ένταξη), Στη συνέχεια τα Βαλκάνια, που επικεντρώνεται σε μη (προστασίας των συνόρων) και τη διαμετακόμιση. Αυτό ορίζει ένα άλλο είδος της στάσης απέναντι στους πρόσφυγες και μετανάστες: υπάρχουν φόβοι για την ασφάλεια, αλλά δεν αυξάνονται σε μίσος απέναντι στους ξένους και την ξενοφοβία. κρίσιμη περίσταση, ότι η μαζική συνείδηση ​​του κοινού αρκούντως σαφής διάκριση μεταξύ της μουσουλμανικής «τους» (δεν μπορεί να θεωρηθεί ως απειλή για την ασφάλεια) και «ξένους» (μεταξύ των οποίων υπάρχουν ανησυχίες σχετικά με την παρουσία τζιχαντιστές).
αναλύσεις δείχνουν, ότι η κοινωνική ανασφάλεια είναι ένα άλλο, σε αυτό το πολύ σημαντικό παράγοντα κινδύνου για όλες σχεδόν τις χώρες της περιοχής. Οι κοινωνικές συνέπειες της μετάβασης στην οικονομία της αγοράς, υψηλή ανεργία, αποβιομηχάνιση, η έλλειψη ενός σταθερού επαγγελματική προοπτική και μεγάλη μετανάστευση, ιδίως μεταξύ νεότερης γενιάς, να οδηγήσει σε πρακτικές αποσύνθεση του κοινωνικού ιστού στις περισσότερες πρώην σοσιαλιστικές χώρες, η οποία θα μπορούσε να ανοίξει την πόρτα για την εισαγωγή του ριζοσπαστικών ρευμάτων, συμπεριλαμβανομένων των ισλαμιστών αυτά. Ιδιαίτερα ευάλωτες εδώ βρίσκουν οι ίδιοι τις περιθωριοποιημένες κοινότητες των Ρομά.
Είναι σημαντικό να σημειωθεί, ότι κανένα από αυτά τα εσωτερικά προβλήματα της ίδιας της περιοχής δεν οδηγεί σε ριζοσπαστικοποίηση του τοπικού μουσουλμανικού πληθυσμού. Συλλογικά, καθιστούν περισσότερο ευάλωτο σε εκ προθέσεως επιρροή σε μια πιθανή αποσταθεροποίηση των χωρών.
Οι κυριότεροι κίνδυνοι για την περιοχή που σχετίζονται με την πιθανή εισαγωγή του ριζοσπαστισμού, υπό την επίδραση των εξωτερικών παραγόντων.
Μουσουλμανικές κοινότητες στα Βαλκάνια, και παντού, Πρόκειται για μια λογική στόχος των ριζοσπαστών ισλαμιστών. Τα αντικείμενα της στόχευσης και την εξαγωγή του φονταμενταλισμού, ριζοσπαστισμό και τον εξτρεμισμό στην περιοχή μπορεί να εντοπιστεί σε διάφορες κατευθύνσεις. Πρώτη, με τον ισλαμικό πλειοψηφίες: και οι δύο χώρες, έλαβε την πρώτη ανεξαρτησία του λόγω των εθνοτικών συγκρούσεων (Βοσνία και Ερζεγοβίνη και το Κοσσυφοπέδιο), και απελευθερώνεται από τον αθεϊσμό σε δημόσιο χώρο στην Αλβανία. δευτερόλεπτο, Μουσουλμανικών μειονοτήτων στην χριστιανικές χώρες. τρίτος, σε εθνοτικές μειονότητες (Ρόμα) και κοινωνικά περιθωριοποιημένων (κυρίως τους νέους).
Σε αυτό το στάδιο μπορεί να εντοπίσει δύο επίπεδα, οι οποίες πραγματοποιούνται απόπειρες εισβολής στις μουσουλμανικές κοινότητες στα Βαλκάνια. Το πρώτο είναι η παρέμβαση με τις παραδοσιακές πεποιθήσεις - Μεταμορφώστε χαρακτηριστικό της περιοχής μέτρια εκδοχή του Ισλάμ σε μια πιο συντηρητική, σχολαστική παραλλαγή αυτού, αφενός θα οδηγήσει στο κλείσιμο των ισλαμικών κοινοτήτων μέσα μας, η άλλη θα ενισχύσει τη δημόσια αντίληψη της διαφορετικότητας. Ο παραλήπτης εδώ είναι οι τοπικές μουσουλμανικές κοινότητες, και στόχος τους είναι η δημιουργία και η εδραίωση. Η δεύτερη σχετίζεται με τις προσπάθειες για τη δημιουργία ενός θρεπτικό περιβάλλον, μέσα σε ένα τέτοιο σκηνοθετημένη μια φονταμενταλιστική ερμηνεία του Ισλάμ, Ο μετασχηματισμός των κοινωνικών απογοήτευση και αποξένωση, ιδιαίτερα τους νέους, στην επιθετικότητα, Σε αυτή τη βάση, στη συνέχεια να πάει προς την ριζοσπαστικοποίηση των ευρύτερων ομάδων. Στην περίπτωση αυτή, η διεύθυνση έχει ήδη μειωθεί σε πιθανούς ριζοσπαστικά στοιχεία, αλλά ο στόχος επεκτάθηκε σε αποσταθεροποίηση και την αντιμετώπιση του συνόλου της κοινωνίας. Προς το παρόν δεν υπάρχουν λόγοι για να διεκδικήσει, ότι υπάρχουν επαρκή συσσώρευση μεταξύ των ισλαμικών κοινοτήτων σε χώρες των Βαλκανίων, για την ενίσχυση της καλλιέργειας των τοπικών ριζοσπαστισμού στην περιοχή.
Όλα αυτά επιτρέπουν να συμπεράνουμε, μέχρι στιγμής μέτρια Βαλκανίων Ισλάμ στο σύνολό της να διαδραματίσει πιο σημαντικό αποτρεπτικό μέσο κατά τη μεταφορά του ριζοσπαστισμού στη Μέση Ανατολή προς την Ευρώπη. Αλλά η τάση δεν είναι κατ 'ανάγκη μη αναστρέψιμη. Η εσωτερική αποσταθεροποίηση της χώρας, ευδοκιμούν στον εθνικισμό στην περιοχή και μετατρέποντας τα Βαλκάνια σε μια αρένα της γεωπολιτικής αντιπαράθεσης είναι οι βασικοί παράγοντες, ότι μπορεί να δημιουργήσει κινδύνους για την ανύψωση του φράγματος του μετριοπαθούς Ισλάμ βαλκανικό μέτωπο της ριζοσπαστικοποίησης στην Ευρώπη.

ΑΛΒΑΝΙΑ: ΚΑΙ ΠΙΘΑΝΕΣ BRIDGE, Και εμπόδια στην ισλαμικού ριζοσπαστισμού
Ο Δρ Bobby Bobev

Εξομολογητήριο δομή της κοινωνίας - Ιστορικό και σημερινή κατάσταση. Νομικό καθεστώς της Ισλαμικής Κοινότητας.

Актуалната конфесионална структура на албанското общество има дълга предистория и се изгражда под въздействие на различни фактори. В епохата на Средновековието през тези територии преминава границата между католицизма и православието, а липсата на интегрална собствена държава в този период означава и липса на целенасочена и централизирана политика в духовната сфера, което способства за трайното укрепване на това разделение между северни католици и южни православни. А що се отнася до общественото развитие, θα πρέπει να τονιστεί, ότι η μορφή γενικών-φυλή έχει τις ρίζες του στην αλβανική παράδοση και κυριαρχεί όλων των άλλων επιπτώσεων, συμπεριλαμβανομένων των θρησκευτικών.
Στο δεύτερο μισό του δέκατου τέταρτου αιώνα. και κατά τη διάρκεια του δέκατου πέμπτου αιώνα. κατάσταση στα Βαλκάνια είναι μεγάλη και άλλαξε ριζικά. Εισβολή των Οθωμανών Τούρκων στα στενά Βαλκάνια, και αργότερα στην καρδιά της Ευρώπης, βλάπτουν το status quo και μέσα σε λίγες δεκαετίες αφαιρεθεί από το πολιτικό χάρτη της ηπείρου Βυζαντινής Αυτοκρατορίας, βουλγαρικό βασίλειο, Сръбското кралство и други по-малки субекти в региона, включително няколкото албански княжества. В случая обаче не става дума единствено за териториални изменения или поява на нов и доминиращ държавнополитически субект, а за генерална промяна от цивилизационен характер. Трайно настанилата се на Балканите Османска империя е носител на нова конфесия, а респективно и на друг тип култура, с всички произтичащи от това последствия. С оглед на епохата на Средновековието това неизбежно означава сблъсък или поне противопоставяне – един от основните идентификационни разделители тогава е изповядваната религия. Новото вероизповедание намира най-добра почва за възприемане и утвърждаване в териториите на Албания и Босна. При това религиозната промяна е изключително на доброволни начала, насилственото налагане на исляма е рядко явление конкретно в албанските земи. Може да се счита, че през ХVІІІ в. вече над 50% от албанците са ислямизирани, а през втората половина на ХІХ в. обликът на албанското общество от религиозна гледна точка има стойностните характеристики, които остават трайни и до днес – приблизително 2/3 мюсюлмани, около 20% православни и около 10 % католици. Такива са данните и от преброяванията в рамките на ХХ в. Не бива да подминаваме и една друга особеност, характерна за налагането на исляма на Балканите – силното влияние не толкова на официалния сунизъм, колкото на различните направления и секти. Те по начало са с по-либерални постулати, по-отворени и по-разбираеми за подвластните християни. Сред албанците най-влиятелно и въздействащо е бекташийството. В организационно отношение албанските мюсюлмани принадлежат към системата на халифата, наложена в цялата Османска империя.
През ХIХ век, макар и с известно закъснение спрямо другите балкански народи, в албанското общество започват да намират почва идеите на Възраждането, като религиозните различия не препятстват този процес. Μάλλον, именно към края на това столетие значима фигура като Пашко Васа изказва мисълта, че религията на албанеца е албанизмът. Тази формула сякаш е валидна и до нашето съвремие, тя обяснява взаимоотношенията между различните вярвания в обществото. В края на ХIХ и през ХХ век, при всяко значимо събитие с общонационално значение – например при обявяването на самостоятелната и независима държава на 28 ноември 1912 Ο κ., задължително присъстват представители не само на населените с албанци територии, но и на всички вероизповедания.
Двадесетте години на ХХ в. са времето, когато се полагат основите на самостоятелните съвременни албански религиозни структури. С оглед на безспорния приоритет на изповядващите исляма е важно развитието на нещата в тази общност. През март 1923 Ο κ., на нарочен конгрес в Тирана, се решава отделянето от турския халифат и се учредява съществуващата и функционираща и днес Албанска мюсюлманска общност. Тя включва в структурите си централно ръководство, начело с Главен мюфтия, и регионални мюфтийства, покриващи цялата територия на страната. Трябва да се подчертае, че албанският ислям и тогава, а и в следващите десетилетия, остава традиционно свързан с Турция.
Установеният след 1944 g. тоталитарен комунистически режим нанася тежък удар върху всички религиозни структури и вероизповедания. С наредба-закон от 1949 g. от всички религии се изисква вярност към режима и се извършва национализация на имотите им, с изключение на самите храмови сгради. По този начин е нанесена непоправима вреда върху влиянието на отделните конфесии, като начело на структурите им са поставени приближени до властта личности. По-страшно, φυσικά, се явява физическото унищожение на значителна част от духовенството. Конфесионалните структури са обезсилени. σε 1967 g. е приет т.нар. „Закон за атеистичната държава“, с което Албания се оказва единствената страна, където религията е и формално забранена. Повече от 2 100 храмови сгради престават да функционират, голяма част от тях са разрушени, други са превърнати в складове, спортни зали, клубове.
Категорично може да се заключи, че във времето на комунистическата диктатура ислямът, традиционната религия на преобладаващата част от албанците, не само няма никакво реално присъствие в общественополитическия живот, но е и жестоко преследван и репресиран, наравно с останалите вероизповедания.
„Вятърът на промените“ неизбежно достига до албанските планини и поставя началото на сериозни сътресения, на постепенно цялостно преминаване от тоталитарен режим към парламентарна демокрация. Независимо от първенстващото в онзи момент положение на Албанската партия на труда (такова е официалното наименование на комунистическата партия), с решение на парламента от май 1990 g. е отменен човеконенавистния закон за атеистичната държава. Постепенно започват действия в няколко посоки – и към възстановяване на старите конфесионални структури и на храмовете, и към връщане на религиозните служби в ежедневието на хората. Така Албания навлиза в един нов етап на духовното си развитие, който обаче не може да не бъде повлиян както от десетилетията на забрана на религията, така и от цялостния дух на времето и сътресенията на прехода.
На първо място е редно да се изясни въпросът с числеността на отделните конфесионални общности в съвременна Албания – включително и поради факта, че през цялото времетраене на тоталитарния режим, а и във времето до 2011 Ο κ., подобни изследвания не са правени. При уточнено население от 2 800 138 души, принадлежност към традиционното мюсюлманско вероизповедание са декларирали 1 587 608 души, или 56.70% от гражданите на страната, при 2.09% бекташии, което означава бройка от 58 628 албанци. Числата сочат още 280 921 католици – 10.03%, при заявили се като православни 188 992 души или 6.75%. Това в определен смисъл се разминава с традиционно възприетото и базирано на данни от преброяванията в междувоенния период съотношение от 2/3 мюсюлмани при 1/3 християни с почти двоен превес на ортодоксите над католиците. σε 2011 g. обаче намираме и други интересни и подтикващи към разсъждения данни. 153 630 граждани на страната, или 5.49%, са се самоопределили като „вярващи“, без означаване на изповеданието. В наличност имаме 69 995, или 2.5% атеисти, както и 386 024 албанци, или 13.79%, които не са отговорили на този въпрос. Ако приемем, че имаме съответния брой убедени атеисти, съществува един резерв от близо 20% или към 600 000 души, които не уточняват религиозна принадлежност. Това несъмнено променя много нещата и води към някакъв вид изкривяване. Познавайки настроенията на албанците считам, че католиците са гласували „най-дисциплинирано“ и данните за тях са приблизително точни, докато присъствието на повече мюсюлмани и православни в двете неуточнили вярванията си групи на обществото е по-масово. В този смисъл съотношението 2:1 при изповядващите исляма и християните не е далеч от истината и в нашето съвремие. Все пак трябва да отчитаме, че става дума преди всичко за традиционна принадлежност към съответната конфесионална група, а не активно практикуване на определено изповедание.
Албанският преход реално води началото си от 1990 g. и страната осем години се развива при действие на старата Конституция от 1976 g. Управляващите страната мнозинства решават да създадат един своеобразен набор от закони, наречени „конституционни“, които да уреждат ключови материи, отнасящи се до правилното функциониране на държавата и обществото в новите условия. Това с особена сила важи за забраната на религиозните изповедания, унищожаването на техните структури, преследвания на духовенството. Споменатата по-горе парламентарна отмяна на закона за атеистичната държава дава началото на един процес на възстановяване на структурите на основните вероизповедания.
И отделни законови актове, и новоприетата през 1998 g. Конституция, дават гаранции както за пълната свобода на вероизповеданията, така и за тяхната равнопоставеност. Цялата тази материя е решена напълно в традициите на отношенията между една светска по характер държава и наличните вероизповедания. Особено важен аргумент за подобно твърдение е категорично промененият курс в албанската външна политика след 1990 Ο κ., ориентиран на първо място към стратегически отношения с ЕС, НАТО и САЩ.

Първи опити за насаждане на радикален ислям в Албания

Има един случай, в който през 90-те години на ХХ век в международните партньори на Тирана се прокрадват съмнения. През декември 1992 g. Албания стана член на Организацията Ислямска конференция, по-късно наречена Организация за ислямско сътрудничество. Тогавашният президент и бъдещ премиер Сали Бериша, понесе упреци от различен характер: и вътрешнополитически (поради некоординиране на действията си с парламента), и в международен план (заради риска от разширяване сферата на действие на някои нерегламентирани ислямистки структури). Членството бе мотивирано преди всичко от финансово-икономически аргументи и в това отношение се понесе разочарование –инвестициите от арабския свят се оказаха сравнително ограничени. В политически смисъл Албания снижи нивото на участието в периодичните срещи на организацията до посланик в съответната или най-близка страна, което означава практическо замразяване на членството. Като добавим към това и активната интеграционна политика, пълноправното членуване в НАТО и близостта в отношенията с Европейския съюз, аргументацията срещу подобни съмнения става наистина убедителна.
Съществуваха и други обвинения – че едва ли не през 90-те години на ХХ в. в Албания са се организирали лагери за подготовка на фундаменталисти, че в страната са реализирани инвестиционни проекти на Ал Кайда. Въобще не е изключено пребиваването на отделни терористи, може би дори нелегалното им укриване. Причина за подобна вероятност обаче би трябвало да се търси не в политиката на албанските правителства, а в един по-прост факт. Именно през последното десетилетие на миналия век, в началните години на албанския преход, страната изглеждаше зле откъм закони и практически действия за охрана на границите, за сигурността на държавата и гражданите й. Сътрудничеството с чужди национални и междунационални служби не бяха достатъчно регламентирани и активни. Нещата постепенно се променяха – такива бяха и изискванията на международната общност. Могат да се дадат и примери в практически смисъл – за арести на подозрителни лица и съответното им екстрадиране или съдене, за конфискуване на сгради, построени с капитали със съмнителен произход. Този процес изглежда необратим. Колкото до многото строящи се джамии, тук има две обяснения – и това, ча все пак мюсюлманите са най-многобройната конфесионна общност, и фактът, че ислямският свят е с по-широки финансови възможности. Никой не препятства изграждането на нови православни и католически храмове и това е безспорна реалност.
Всъщност, съществува един потенциално рисков фактор през 90-те години на ХХ век. В началото на прехода десетки младежи получиха религиозно образование в арабския свят. Това бе в разрез с традицията – албанският ислям винаги е бил свързан основно с турския. Обособи се една неголяма прослойка вярващи мюсюлмани, наричащи се „новите синове на Аллаха”, държащи повече на консервативния канон и по-радикално настроени. Те се молят само в една от джамиите в Тирана и очевидно общуват главно помежду си. Не считам, че тази група от хора има бъдеще в албанското общество – дори външните белези като мъже с характерните бради или забулени жени са изключително рядко срещано явление. Пък и бе намерен, подходящия ответен ход със създаването на Ислямски университет Бедър през 2010 g. с активното добронамерено съдействие на държавните институции – той ще подготвя мнозинството от бъдещите духовни кадри. При всяко едно положение обаче и сега, и в бъдеще, трябва да се държи сметка за наличието на подобна прослойка ислямски духовници – и поведението им в последните години доказа това.
Трябва да се изтъкне, че още в последните години на ХХ век властите в Тирана започват успешни действия за противопоставяне на опитите за пропагандиране на ислямски фундаментализъм и екстремизъм в страната. σε 1998 g. са уличени в противозаконни действия четири религиозни структури, разпространяващи радикален ислям, и те са забранени със съответните съдебни решения. Сред тях е и клон на известната организация „Египетски ислямски джихад“, срещу който се провежда разследване за подготовка за извършване на атентат срещу американското посолство в Тирана.
След атентатите в САЩ от 11 септември 2001 Ο κ., Вашингтон фактически обяви война на ислямския фундаментализъм и тероризма в световен мащаб. Имаше, φυσικά, и обратен процес – на активизиране на силите на тероризма, които несъмнено разширяваха територията си на дейност и водеха упорита битка за умовете и сърцата на мюсюлманите навсякъде по света, в името на „свещен джихад“. Това донесе нови рискове за онези балкански държави, където мюсюлманското вероизповедание е доминиращо, включително и Албания. Тиранското правителство категорично заяви своето участие в световната антитерористична коалиция, но това едва ли бе достатъчно в новите условия. Защото доминиращата в европейските общества представа, че континентът е далеч от огнищата на конфликти и от рисковете за терористични действия, се оказа илюзия и в определен смисъл предстоеше ЕС да плати скъпо за проявеното наивно късогледство.
Категорично може да се твърди, че правителството и въобще политическата класа в Албания недооцени опасността от предстоящото активизиране на фундаментализма и радикализма. Несъмнено наложената традиционно в обществото религиозна толерантност и липсата на сериозни проблеми действат успокоително, но рязкото покачване на градуса на напрежението в световен мащаб би трябвало да бъдат предупредителен сигнал. Ролята на ЕС и други политически фактори също не е достатъчно активна – в Споразумението за асоцииране и стабилизиране, сключено през 2006 g. има клаузи за съвместна борба с тероризма, но усилията видимо са насочени извън страната, докато превантивната дейност следва да бъде целенасочено ориентирана към наличните вътрешни заплахи. Фундаментализмът и екстремизмът все още не са започнали да набират скорост и да търсят подходяща форма за реализация, но сериозни податки вече съществуват. Само неуспешният опит през 2007 g. да се създаде ислямистка партия е достатъчно сериозен сигнал – регистрация е отказана поради очевидно несъобразяване с Конституцията, а и опитът не предизвиква сериозен обществен интерес, но фактът сам по себе си е тревожен. Не се обръща нужното внимание и на друг факт – че официалната структура на албанските мюсюлмани, Мюсюлманската общност в Албания, има под своя юрисдикция между 450 και 500 култови обекта (според някои сведения – над 700), но между 7 και 10 джамии (някои източници фиксират бройката на 9), построени от арабски фондации и започнали да действат през 90-те години, се намират извън обхвата на нейното администриране. Именно те в следващите години ще бъдат особено активни и ще създадат сериозни проблеми както на Общността, така и на държавните институции.

Рекрутиране на джихадистки наемници от Албания, обществени нагласи и мерки на властите

Приблизително по същото време могат да се фиксират и първите данни за засилващата се пропаганда на радикален ислям (Wahhabism και Salafism) в някои райони на страната – Поградец, Либражд, Елбасан, Булчиза, като по-късно именно оттам ще се рекрутира основният брой доброволци за Близкия изток. Така или иначе, до драматичното развитие на гражданските войни в Сирия и Ирак няма сериозни данни за участие на албански граждани в тези събития и дори за тяхно присъствие в този район – ако има такива случаи, то те са единични и представляват по-скоро изключение. Първото сведение от специалните служби за заминавания към района на Близкия изток са от 2012 g.
В интерес на обективността трябва да изтъкнем, че по това време албанските власти дават пример за адекватно отношение към назряващите събития. В края на 2011 g. са налични законови поправки, позволяващи разследване и наказателно преследване на граждани за участие във въоръжени конфликти извън страната. Скоро обаче става ясно, че подобни действия не са в състояние да предотвратят както засилващата се пропаганда, така и заминаването на доброволци за Близкия изток. А тук отново имаме случай на поглед навън, на борба с последствията, а не с причините.
Ако приемем, че връхната точка на проблема се отнася към 2013-2014 Ο κ., то е редно да очертаем обстановката в страната и факторите, които въздействат в посока на риск и дестабилизиране. Тук на първо място трябва да посочим цялостната социално-икономическа обстановка със слабите темпове на нарастване и високи равнища на безработица. σημαντικά, че в по-късно изследване 41.3% от анкетираните посочват като основна причина за поддаване на религиозна пропаганда съществуващата в страната бедност, а други 21.1% считат, че заминаването на доброволци за войните в Сирия и Ирак е мотивирано от „финансови причини“. 12.6% от участващите в изследването виждат като важна причина идеологическото въздействие, а 10% отчитат благоприятната възможност за получаване на образование в духовната сфера. Всичко това недвусмислено показва, че социално-икономическият фактор е определящ за разпространението на радикалните идеи и набирането на доброволци за войните в Близкия изток. Показателна е и друга основна характеристика – заминаващите за Сирия и Ирак са предимно от селските райони или бедните покрайнини на по-големите градове. Показателно за обществените настроения в Албания относно вероятността от религиозно противопоставяне е категоричното становище на 84.3% от албанските граждани, че в страната съществува хармония между религиите, докато на противното мнение са една 7.8% от населението. И още показателни числа – през 2015 g. 53.6% одобряват участието на Албания като държава в борбата срещу религиозния екстремизъм, 20.3% изказват частично съгласие, докато против са 18%.
Видно е, че обществото като цяло е противник на радикализма и насилието и е за мерки против тяхното разпространение. Това безспорно насърчава държавните институции да действат в същата посока – още повече, че към 2013-2014 Ο κ., δηλαδή. в пика на присъединяване на доброволци от Балканите към джихадистите, присъствието на албански граждани в бойните действие е вън от съмнение. И ако във времето до 2013 g. те са насочени преимуществено към Ал-Нусра, то впоследствие огромното им мнозинство е в редовете на „Ислямска държава“. Пак по това време става ясно, че пропагандирането на фундаментализъм и радикализъм печели позиции и е довело външния министър Дитмир Бушати до признанието от 2014 Ο κ., че на албанска територия може да съществуват лагери за подготовка на джихадисти. Това се препотвърждава от полицейски данни, че в поне две джамии религиозната дейност се съчетава с военна подготовка. Особено известна е тази в Мезез, недалеч от Тирана, чийто имам Буджар Хиса активно е агитирал в полза на „Ислямска държава“. За него се счита, че лично е осигурил набирането на над 70 доброволци за войната в Сирия.
Фактът, че именно периодът 2013-2014 g. е връх в присъединяването на наемници от Балканите към редовете на „Ислямска държава“, е вън от съмнение. Данните за точната им численост варират според различни сведения и изследвания, но може да се каже, че към края на 2014 g. „балканските доброволци“ са между 700 και 1000 души, като албанските граждани сред тях са между 140 και 150. Официални албански източници уточняват числото на 114 към юни 2015 g. Това са хора, преимуществено във възрастовата група 31-35 χρόνια, често с криминално минало и намиращи се в роднински връзки. Категорично може да се твърди, че основният им мотив за присъединяване към терористичните по същество структури на Ал-Нусра и „Ислямска държава“ са финансово-икономически, т.е., те се явяват наемници, а не хора, обладани от религиозна ревност.
По това време вече се осъществява и процесът на завръщане на доброволци и до края на годината броят им достига 40 души, като 15 от тях се укриват от властите и представляват потенциална заплаха за по-нататъшна терористична дейност. Социологическо изследване от този период проучва нагласите сред обществеността по въпроса за статута на завръщащите се джихадисти. σημαντικά, че над половината от албанците, 51.9%, са на мнение, че завърналите се трябва да бъдат реинтегрирани в обществото, докато 24.3% считат, че задължително трябва да излежат някакъв срок наказание. Според наличните данни именно от 2015 g. нататък потокът доброволци от Албания към Близкия изток практически секва – това се дължи както на развитието на събитията там, така и на предприеманите от властите мерки. Така се счита, че през същата 2015 g. за Сирия и Ирак е отпътувал само един джихадист от Албания, докато през 2016 και 2017 g. отсъстват данни за такова движение. Своята роля играе и фактът, че съдебната система вече реагира адекватно и осъществява наказателни преследвания, в духа на наличното законодателство
Несъмнено страната е изправена пред нови обстоятелства – завръщането на доброволците от Близкия изток, като това явление носи много и сериозни рискове за обществото и държавата. Защото намиращите се на своя територия джихадисти могат да бъдат особено опасни в няколко области – разпространение на радикален ислям, терористична дейност, поддържане на контакти със завърналите се от Близкия изток в съседните държави, на първо място Косово и Македония. В тази връзка властите действат адекватно и предприемат редица мерки.
През юли 2018 g. в Тирана се проведе регионална конференция по проблемите на противодействието на радикалния ислям и борбата с тероризма. Албанският заместник-министър на вътрешните работи очерта цялостното поведение на властите и предстоящите им действия в тази насока. Още през 2014 g. е приет силно репресивен закон, насочен против радикалния ислямизъм и терористичната дейност. Той предвижда мерки като наказателно преследване, отнемане на възможността за пътуване, криминализиране на пътуванията в зони на военни действия, наказателно преследване след завръщане оттам. Този закон по същество задълбочава и детайлизира забраната за участие във военни действия на чужда територия, приет през 2011 g. Направено е изменение в член 230 от Наказателния кодекс, като се предвиждат наказания до 15 години затвор за причастност към терористична дейност, включително чрез създаване паника сред населението, както и същия наказателен срок за финансиране на терористични структури. В изпълнение на резолюции 1267 και 1373 на СС на ООН Албания приема и осъществява редица мерки в международен план, свързани с активно противодействие на терористичната дейност и опитите за пропагандиране на радикалния ислям.
σε 2015 g. се приема Национална междусекторна стратегия и План за оказване на въздействие, които представляват цяла серия от мерки, възпиращи насилствения екстремизъм като идентифицират общностите, които могат да попаднат под радикално влияние и които използват образованието и наемането на работа като начини за оказване на въздействие, включително и за рекрутиране на терористични групи. εξάλλου, стратегията идентифицира сътрудничеството и координацията с партньори на местно, национално и международно ниво посредством държавни агенции, ангажирани в тази област, неправителствени организации, частният сектор, религиозни общности и медии като важен момент в борбата с насилствения екстремизъм , както вътре, така и вън от страната.
Тази стратегия отчита и генералната промяна в условията с оглед започналия процес на завръщащи се от Близкия изток и участвали в конфликтите там доброволци, някои от тях придражавани и от семействата си. По-рано ключов елемент беше създаването на пречки пред възможността за радикализация и рекрутиране от терористичните организации на отделни лица, но днес вече централен е въпросът за реинтеграцията на тези хора. Към настоящия момент е одобрен План за междуинституционални действия за посрещане и третиране на албанските граждани, които се завръщат от зоните на конфликт в Сирия и Ирак, и едновременно с това е разработено правителствено проекторешение за тяхната реинтеграция. Освен това структурите на Дирекция „Антитерор“ на националната полиция изпълняват своите задължения според Плана за мерките по наблюдаване на завърналите се от зоните на кнофликт в Близкия изток или други граждани, за доказване и контрол върху действията на индивиди или групи, които проявяват терористични и екстремистки наклонности, които могат да доведат до терористични действия на албански или чужди граждани. Приоритет в борбата срещу тероризма след 2017 g. остава предотвратяването, разкриването и нанасянето на удари върху какъвто и да е вид криминална дейност с произход Република Албания, посредством засилването на сътрудничеството и координацията на националните структури на полицията, прокуратурата за тежки престъпления, както и районните прокуратури, Разузнавателната служба, Гвардията на републиката, Дирекция на затворите и всички институции, които имат отношение в дейността си към борбата с тероризма.
Един от основните елементи в дейността на държавните структури и специалните служби е засилването на сътрудничеството си със стратегическите партньори от САЩ (ФБР и ЦРУ), със съответните структури от страните в региона, с полицейските мисии, акредитирани към Полицията на страната, както и с офисите по сигурността на посолствата, акредитирани в Албания, за да се осигури нужния мониторинг на тероризма върху територията на Албания на албански и чужди граждани, заподозрени, че участват във въоръжени конфликти извън страната, както и за индивиди с опасен потенциал да представляват заплаха за страната. Сътрудничеството на националната полиция с Националния център за борба с насилствения екстремизъм се осъществява чрез структурите на Департамента по обществена сигурност и работата му е доста динамична. Знаейки голямата роля на превенцията в областта на тероризма сред различните общности, Департаментът по обществена сигурност е разписал задълженията и отговорностите на работещите там, където сред задачите от най-голяма важност е разкриването на индивидите с екстремистки, радикални или терористични тенденции в поведението и обмяната на информация за тази категория лица с Дирекция „Антитерор“. В сътрудничество с ръководителите на Академията по сигурността, Департамента по обществена сигурност, Сектора за общуване с публичните медии се изготвят и провеждат специални тренинги и се организират мероприятия за преустановяване на феномените на радикализъм и насилствен екстремизъм. Организирането на превенцията има за цел да повиши капацитета на всички офицери от полицията, като на първо място повиши способностите им да откриват знаците за появяващ се насилствен екстремизъм, да могат да ги разпознават, да ги идентифицират посредством законовите текстове и да могат да си сътрудничат с всички действащи лица от други институции, за да се преодоляват тези предизвикателства.
Очевидно е, че Албания ясно съзнава, че рисковете за страната и обществото далеч не се изчерпват с един успех на международната общност срещу „Ислямска държава“. И ако в началната фаза на външния натиск към Балканите албанските власти са недостатъчно адекватни и действат със значително забавяне по отношение на опитите за пропаганда на радикален ислям и набиране на доброволци за Ал-Нусра и „Ислямска държава“, то към днешния момент Албания действа решително и твърдо и може да бъде пример за поведение в това направление. Не се допуска успокоение от факта, ότι, съобразно някои изследвания, Албания не е директно застрашена от терористични действия на своя територия и е в една рискова група с България, Ρουμανία, Σερβία, Македония и Черна гора, за разлика от Косово и Босна и Херцеговина, при които степента на риск е по-висока.
Трябва да се подчертае, че властите в страната имат преимуществото да работят в тази насока в много благоприятни условия от гледна точка на обществените нагласи и възможността да се получава фактическа подкрепа. Социологическите проучвания, ότι 83.7% от албанците не са съгласни с идеологията на „Ислямска държава“, като приблизително същият е процентът на гражданите, отстояващи мнението, че албанци при никакви обстоятелства не трябва да се присъединяват към нейните структури, са от огромно значение за една балканска страна, в която почти 2/3 от населението изповядва исляма.
Βεβαίως, има и други направления, в които държавата трябва да влага нужните усилия. На първо място следва да се подобри координацията с дейността на Мюсюлманската общност и да се подкрепят усилията й за получаване на контрол върху останалите извън обсега на администрирането й джамии и преподаването на теологични дисциплини в страната. Справедливостта изисква държавата да направи нужното за възстановяване на всички имоти, за които Мюсюлманската общност има претенции – в Албания този въпрос не е окончателно решен. Своята превантивна роля трябва да играят и медиите, и научната общност в страната. По достойнство трябва да се отчита и изтъква фактът, че именно Мюсюлманската общност, особено в пика на събитията през 2013-2015 Ο κ., действаше достатъчно решително срещу пропагандирането на радикалния ислям и отправяше категоричните призиви, че случващото се в Близкия изток и поведението на Ислямска държава там няма нищо общо с истинската вяра и нейните устои. Не трябва да се подценява и активното присъствие на Мюсюлманската общност в т.н. Междурелигиозен съвет, където се водят дискусии за екстремизма и поведението на „Ислямска държава“, като негативните заключения се правят достояние на цялото общество и имат правителствена подкрепа. Подобно поведение се явява напълно в духа на албанските религиозни традиции.

Изводи

И ако в края търсим отговор на основния въпрос – дали Балканите са мост или бариера за радикалния ислям, то трябва да имаме предвид всичко казано до тук. По дадености именно мюсюлманските общности на Балканите са хранителната среда за проповядване на фундаментализъм и екстремизъм, особено сред младежта. В този смисъл рискът регионът да се окаже мост за проникване на радикална идеология съществува . Същевременно конкретно в Албания, властовите и религиозни структури и обществените настроения са достатъчно ясно ориентирани в обратната посока – към издигане на реална бариера пред подобни явления - чужди на религиозните традиции и на основните политически цели пред страната, а и кореспондиращи с изискванията на международния фактор. Просто и едните, и другите трябва да продължат да имат същото поведение.

 

ИСЛЯМЪТ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
Любчо Трохаров

История, обща характеристика, място и роля на исляма в Босна и Херцеговина

За да се определи мястото и ролята на исляма в Босна и Херцеговина днес, необходим е безпристрастен поглед към историята на държавата и конкретно към взаимоотношенията между верските общности, формирани на нейна територия. Множество исторически документи сочат категорично, че на територията на средновековна БиХ съжителстват славяни – християни под влиянието на три църкви: католическа, православна и т. υμείς. Босненска църква. Твърди се , че Босненската църква се обособява поради специфичните условия, в които живее населението в Централна Босна, както и отдалечеността му от големите католически и съответно православни центрове, което предполага и по слабо влияние на католицизма и православието на тази територия. Има изследвания на сериозни учени от Балканите (хървати, българи, бошняци) и извън тях, които смятат, че тази територия е предложила необходимите благоприятни условия на идващата от България богомилска ерес, от която и днес има следи, главно в планинската част на Централна Босна и Южна Херцеговина. Става въпрос за големите каменни надгробни паметници на богомили (известни на Запад като патарени), наричани от местното население “стечки“. Най-много запазени до днес има в планината Белашнница и в района на гр. Столац. Присъствието на трите вероизповедания се запазва, независимо кои банове или крале са управлявали територията на днешна БиХ, независимо от непрестанните стремежи на католицизма и православието да разширяват своето влияние.
С окончателното покоряване от османлиите на БиХ (1463 Ο κ.) и превръщането и в гранична фронтова зона, на нейна територия агресивно са настанява ислямската религия с нейните шериатски канони, силна администрация, големи армейски гарнизони. Широко разпространено сред историци е виждането, че през първото десетилетие от османската окупация на Босна е извършено масово преминаване на християнско население към ислямското вероизповедание. Смята се, че първи конвертити са станали лидерите на бедното планинско население, останало под влиянието на богомилската ерес. Масово преминаване към исляма е забелязано и при селяните – земеделци и животновъди, които са били принудени да работят за прииждащите от изток бегове. Ислямът е намерил благоприятна почва и сред градското население, което е търсело по-благоприятен статус с приемане на новата религия, осигуряващ достъп до служба в армията или администрацията на империята.
σε 1537 g. в Сараево е открито първото в БиХ Медресе от Гази Хусрев бег, носещо неговото име, което в продължение на близо пет века е подготвяло имами от местни жители бошняци. С настаняването си в БиХ , ислямът придобива привилегирован статус по отношение на християнските църкви, които обаче запазват своето съществуване и влияние сред местното сръбско и хърватско население. Позволеното от османските власти паралелно съществуване на трите вероизповедания дава възможност в продължение на няколко века да се формират чувства на толерантност между представители на различните верски общности, свободното им движение и комуникация на битово равнище и избор на местоживеене по махали, села и градове. За дълъг период от време на територията на БиХ доминиращо значение за статуса и взаимоотношенията сред населението има вярата, а не етническата определеност. Според някои учени, тези фактори са отчетени от голям контингент прогонени от Испания евреи – сефарди, при заселването им в БиХ, където намират добър прием.
Поражението на Османската империя и изтеглянето на нейната армия и администрация, както и окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 g. са от съдбовно значение за бошняците и исляма като вероизповедание. Най-важното е, че те загубват своя привилегирован статус по отношение на християнските църкви на хървати и сърби. Новите власти, отчитайки сложната политическа обстановка на окупираната територия и опасността от възникване на конфликти на етническа и верска основа, желаейки да прекратят каквото и да е влияние върху ислямската общност отвън, вземат мерки за реформиране на нейното управлението и функциониране.
Активирането на националистическите сили в балканските държави и преди всичко в Кралство Сърбия в края на XIX и началото на XX век се отразява и на обстановката в Босна и Херцеговина. Сръбската национална доктрина, включваща територията на БиХ в границите на сръбската държава, намира почва сред интелигенцията, православната църква, организации и сдружения на етнически сърби. Хърватски националистически партии и сдружения, действащи още в границите на Австро-Унгария, също имат стратегии за присъединяване на БиХ към бъдещата хърватска държава. В основата на претенциите на сърби и хървати към територията на БиХ стои виждането, че бошняците-мюсюлмани са етнически сърби и съответно етнически хървати, които в миналото са приели исляма.
След Първата световна война в условията на Кралството на сърби, хървати и словенци и особено след 1929 g. в Кралство Югославия, БиХ става поле на идеологическа и политическа конфронтация между сърби и хървати За кралския режим и Сръбската академия на науките бошняците са етнически сърби, които са се отчуждили етнически и верски, турцизирали са се и те следва да бъдат изселени от БиХ. За това свидетелстват Програмата на Сръбския културен клуб (1937 Ο κ.), изработена от елитни професори и академици, както и договорите, които сключва Кралството с Турция за изселване на бошняците. В резултат стотици хиляди бошняци от БиХ и Санджак са изселени в Турция. В изпълнение на същата програма е осъществена колонизация със сръбско етническо население в Босна, както и в Косово и Вардарска Македония.
Присъединяването на БиХ към Независимата хърватска държава (НДХ) по време на Втората световна война създаде предпоставки за взаимно изтребление между хървати, бошняци и сърби, създаване на концентрационни лагери и геноцидни действия. В подкрепа на хърватските усташки сили са мобилизирани бошняци – формирана е известната “ханджар дивизия“. В междуетническия сблъсък на територията на БиХ се намесиха кралските сили с т. υμείς. четническо движение на Дража Михайлович и ръководената от КПЮ партизанска съпротива.
След Втората световна война, в условията на тоталитарен режим и новата идеология, Тито се стреми да помирява сръбските и хърватските националистически сили и да установява етнически баланс в ръководните органи на Съюза на югославските комунисти, администрацията на държавата и федералните единици.В продължение на две десетилетия не се допуска каквато и да е националистическа изява. В началото на 60-те години става видима сръбската доминация в държавния апарат, армията, полицията и в органите за сигурност, което предизвиква недоволство в републиките – Хърватия, Словения и БиХ и автономните области Косово и Войводина. За нарастващото политическо напрежение в държавата Тито обвинява Ал. Ранкович - лидера на сръбските комунисти, министър на вътрешните работи и ръководител на органите за сигурност след войната, който отстоява великосръбската идея, че БиХ, Черна гора, Вардарска Македония, Косово и Войводина са части от изключителната сръбската етническа територия и като такива следва да бъдат управлявани от сръбска администрация. Под влияние на неговото хърватско и словенско обкръжение Тито предприема радикален ход - отстранява Ранкович от всички заемани постове поради “превишаване на пълномощия“ и нарежда изготвяне на нова Конституция на федерацията. Такава се приема през 1974 g. с надеждата, че тя ще циментира “братството и единството“ на югославските народи и народности. За съжаление именно тази Конституция отвори пътя за развитие на такива процеси в държавата и отделните федерални единици, които доведоха до разпадането на федерацията в началото на 90-те години на ХХ век.
При установените в Югославия след Втората световна война политическа система, господстваща идеология и засилващ се в обществото атеизъм на ислямското вероизповедание е нанесен сериозен удар. Όποια και αν είναι, че още в първата конституция на държавата (1946 Ο κ.) е заложен член, с който държавата се задължава да зачита верската свобода, приемат се един след друг закони за забрана на шериатските съдилища, носенето на фереджета, основните ислямски училища (мектеби). Преустановена е дейността на културни сдружения (”Гайрет“ и “Народна надежда”), на мюсюлманската печатница и издаването на мюсюлмански учебници. Много от разрушените по време на войната 199 джамии са превърнати в музеи, складове и даже в обори. Повечето от вакъфските имоти са национализирани и са минали под контрола на държавата. Редица мюсюлмански гробища са унищожени или превърнати в паркове или строителни площадки.
От страна на бошняците-мюсюлмани са правени опити за противодействие на тази политика на СЮК. До 50-те години е действала организацията “Млади мюсюлмани“, но членовете и са били преследвани и наказвани със затвор (сред тях е и бъдещият лидер на мюсюлманите Алия Изетбегович). Разпространявани са тайно ислямски текстове и деца са обучавани в джамии с учебници, внесени отвън. Действали са и дервишки групи в частни домове.
Докато в рамките на антифашистката съпротива бошняците са приемали да бъдат третирани от сърби и хървати само като “мюсюлмани”, то след войната в Република Босна и Херцеговина като федерална единица, те, попадайки под ударите на сръбската и хърватската идеология и пропаганда, се принуждават да се декларират като “неопределени“, “сърби”, “хървати“, “мюсюлмани”, “югословени” в зависимост от политически, социално-икономически или чисто битови интереси.
В края на 50-те и началото на 60-те години, във връзка с амбициите на Тито да играе водеща роля в Движението на необвързаните държави, е приет закон, с който държавата гарантира верската свобода на всички граждани. Смята се, че това е пропаганден жест специално към ислямската общност в БиХ, към ислямския свят и конкретно към Египет. Не случайно се взема и решение за пренасочване обучението на студентите по теология от “натовска” Турция към “необвързан” Египет.
σε 1968 g. на пленум на ЦК на ЮКП се взема решение за даване на мюсюлманите на етно-национална идентичност. Това решение се узаконява с конституцията от 1974 g. и мюсюлманите стават държавотворен народ наравно със сърби и хървати. Въпреки, че получават конституционно определение за етническа идентичност “мюсюлмани“, на практика сърби и хървати не признават тази тяхна самоидентификация като етнос, история и култура. Не им се дава правото да формират свои национални институции, да обявяват своя история и литература.
Сред бошняците, техния политически връх, интелигенцията и научните среди се появява разделение във виждането по концептуалния въпрос коя е тяхната истинската етническа идентичност. За едни това е славянството, за другите - това е ислямското вероизповедание (по този повод в Сараево се разпространява анекдота: “родил се мюсюлманин – по убеждение атеист”).
Смъртта на Тито (1980 Ο κ.) и появата на Меморандума на Сръбската академия на науките относно сръбския национален въпрос и сръбската държавност (1987 Ο κ.), изострят до краен предел политико-идеологическите и междунационалните противоречия на ниво федерация и в отделните федерални субекти. От решаващо значение за формиране на новата обстановка се оказва политиката на сръбския лидер Слободан Милошевич, базирана на споменатия Меморандум, в основата на която лежи великосръбската претенция, че Югославия е сръбска държава и Сърбия е там, където живеят сърби. Последвалата война показа, че сръбската претенция включва половината от Хърватия, цяла Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Войводина (Милошевич избягва публично да включва и Вардарска Македония). В отговор на тази сръбска политика се активираха етнонационалните програми на словенци, хървати, македонисти, албанци, унгарци. В хърватския етнонационален план влиза претенцията, ότι 80% от бошняците са хървати (ΣΤ. Туджман, 1996 Ο κ.). Политическият връх на бошняците преценява, че сблъсъкът между Белград и Загреб застрашава съществуването на самата Република Босна и Херцеговина, на бошняците и исляма като религия. Това е причината, поради която Алия Изетбегович обявява официално известната “Ислямска декларация“ през 1990 g. (има данни, че Декларацията е подготвяна още в края на 60-те години). Внимание заслужават следните важни позиции в Декларацията: ислямът е несъвместим с не-ислямските системи, не може да има мир, нито съвместно съжителство между ислямската вяра и не-ислямските социални и политически институции; изтъквайки правото си да организира свой собствен свят, ислямът изключва възможността от всякаква външна идеология на своята територия да има право или възможност да действа; държавата следва да бъде израз на и подкрепа за моралните принципи на религията.
В конкретната обстановка в БиХ през този период, Декларацията получава силна подкрепа от различни слоеве на населението в Републиката, от представители на администрацията, висши служители в армията и полицията, както и от висшето ръководство на Ислямската общност. В същото време срещу нея се обявяват видни представители на интелигенцията, науката и културата, защото отнема легитимните права на бошняците да се борят за запазване на целостта на БиХ и осигуряване на еднакви и неоспорими права на всички етноси и вероизповедания.
От своя страна, властите в Белград и Загреб с намеренията си за подялба на БиХ, а след това и с конкретни договорености, използват Декларацията като ключово доказателство за мюсюлманската опасност на Балканите и в Европа , за цивилизационната несъвместимост между исляма и християнството. Възприета е пропагандната тактика – да се убеждават бошняците, че БиХ няма право на съществуване и че те трябва да решават своя национален въпрос чрез национална държава. На тристранна среща между Туджман, Милошевич и Изетбегович (25 Μάρτιος 1991 g. в Сплит) на Изетбегович е заявено, че БиХ в съществуващите граници не може да оцелее, че тя трябва да изчезне като колониално творение и че една малка ислямска държава може да бъде буферна зона между сърби и хървати. Според наличната информация, Изетбегович е дал принципно съгласие за формиране на “Малка Босна“ около Сараево. В това време и някои представители на великите сили в стремежа да се намери мирно и бързо разрешение на въпроса и при най-ниска цена, дават съгласие за формиране на “мюсюлманска република”.

Ислямската общност - ръководство, правен статус, функциониране

След Втората световна война с първата Конституция на социалистическа Югославия от 1946 Ο κ., Ислямската общност (ИО) получава права, еднакви с тези на католическата и православната църкви. Такива права тя получава и със приетите след това конституции през 60-те и 70-те години, както и с последната – приета през 1974 g. Дейността ѝ се разпростира на 94% от територията на Републиката върху бошняци-мюсюлмани, съставляващи по официални данни през 1991 g. 44%, а през 2013 g. - 50.11% от населението на Републиката.
Йерархическата структура и дейността на ИО се базират на установените още от австро-унгарските власти правила. Въведено е изборното начало за лидера – главен мюфтия, или реис (Reisu-l-Ulema), за колективния орган на управление – Риасет (Riaset), както и на имамите по региони. Целта на управляващите е била да се направи статуса на ислямското вероизповедание еднакъв с този на другите две църкви, да се прекъсне влиянието и намесата на външни ислямски центрове върху ИО, конкретно от Турция и в крайна сметка - за утвърждаване на традиционен ислям, способен на съжителство с християнското население в империята.
Η Β-Ε, като независима държава след 1992 Ο κ., има подписан договор със Светия престол за функционирането на католическата църква и с Р. Σερβία - за дейността на православната, но все още няма договор с ИО поради усложнения от процедурен характер. Според наличната информация, такъв е изготвен и предложен за одобрение от държавния парламент.
Ръководството на ИО общува нормално с ръководствата на различни равнища във Федерация Босна и Херцеговина и твърде рядко с тези в Република Сръбска, главно по въпроси, свързани със строителството и ремонта на джамии и поддържането на вакъфски имоти. Отношенията на ИО с държавата зависят най-вече от личността и качествата на главния мюфтия, от позициите, които той публично отстоява в защита интересите на мюсюлманите и отношенията с другите верски общности.
След войната е формиран т.нар. Между-религиен съвет, в който участват лидерите на всички вероизповедания. Същите се събират периодически и обсъждат въпроси от взаимен интерес - най-вече от имуществен и финансов характер
Войната в БиХ (1992-1995 Ο κ.) стана важен фактор за мобилизация и политизация на ИО. Нейното колективно ръководство, главният мюфтия и по-голямата част от районните имами застанаха в подкрепа на идеите на А. Изетбегович, заложени в “Ислямската декларация“. Ислямската общност изигра важна роля за създаването на Мюсюлманската армия. Тя помогна с набирането на кадри чрез проповеди (хутби) в джамиите по места и осигуряване на финансови средства и оръжие отвън, използвайки международните си контакти. Несъмнено тя е съдействала за пристигането и участието на муджахедините във войната. Виждайки обаче, опасността от военното поражение на бошняците и трагичните последици от него, както и колебливата намеса на външния фактор за спиране на войната, ръководството на ИО приема идеята за разделяне на БиХ с формиране на малка независима мюсюлманска държава – наричана “мюсюлманска фракция“. Малък брой имами, заедно с интелектуалци, културни дейци и политици извън обкръжението на Изетбегович се обявяват за запазване на БиХ, πιστεύοντας, че тяхната съдба е неотделима от съдбата на тази държава, че разделянето ѝ на етнически части би означавало гетоизация на бошняците-мюсюлмани и че съседните държави ще продължат с нови претенции за територия (известна със своята дейност е създадената от водещи интелектуалци през 1993 g. неправителствена организация Международен форум “Босна“).
В контактите с ислямските държави по време на войната (Τουρκία, Σαουδική Αραβία, Малайзия, Ιράν, Йордания), ръководството на ИО търси политическа и финансова подкрепа за бошняците и конкретно помощ за строеж и обновяване на ислямски и исторически паметници в държавата. Най-голяма подкрепа тя получи от Турция. Същата предостави средства за построяването на Медресето и библиотеката към него в Сараево, за обновяването на турбета, мостове и хамами, строени още от времето на Османската империя. С това ИО придоби по-голямо самочувствие, ръководството ѝ започна открито да защитава бошнячкото политическо ръководство и ислямското вероизповедание и да осъжда агресивната политика на съседните държави. В същото време тя се отвори по-смело навън, търсейки контакти с държавните институции и обществеността, с ислямските общности в Санджак и Р. Μακεδονία, с международни организации. Отвори се и навътре – за решаване на собствените проблеми, инициирайки разговори и дискусии относно религиозното и секуларното начало в образованието, необходимостта от подготовка на собствени кадри, новите учебни програми на Медресето, въпроса за външното ислямско влияние и запазването на традиционния ислям на бошняците. В ръководството на ИО доминира виждането, че не трябва да се допуска външно влияние, което може да застраши “съществуването на темелните основи на традиционалната духовност или институционалното ислямско учение“ при бошняците (25 август 1997г., Реис Мустафа Церич).
Очевидно досега най-голямо сътрудничество с политическия връх на бошняците и ИО се търси от Турция. Това се разбира от нейната стратегическа програма за връзки с мюсюлманските общности в балканските държави и от позицията й на един от гарантите по изпълнението на Дейтънското споразумение и поддържането на мира в БиХ, а също така от оказваната по време на войната и след нея всестранна помощ на властите в Сараево. Турция активно подкрепя членството на БиХ в НАТО и ЕС, застъпва се и спонсорира участието на Ислямската общност в международни ислямски форуми. Тя се обявява за стратегически партньор на БиХ, което обаче не се одобрява от властите в Република Сръбска.

Политически партии на етническа основа

Почти всички партии в БиХ са формирани на етническа основа. Тези на сърбите и хърватите се явяват сестрински на едноименните партии в Сърбия и съответно в Хърватия, но са с по-голям националистически уклон. В риториката и в поведението им все още съществува неприязън към представителите – лица и политически сили, от противниковата страна по време на войната. Има и лидери на партии които са воювали по фронтовете и сега са в управлението на държавата на различни равнища.
Първата партия на бошнаците – Партия на демократическото действие (ПДД) е създадена от Алия Изетбегович непосредствено преди войната. Тя играе главната роля във формирането на “мюсюлманската армия“ и в преговорния процес за спиране на войната и сключването на Дейтънското споразумение от 1995 g. Тази партия и нейният лидер са с най-силно, почти месианско влияние сред бошняците-мюсюлмани по време на войната и при формирането на политическото статукво в държавата след нея. Тя има доминиращи позиции както в държавните органи, така и в кантоналните и общински ръководство в бошнячко-хърватската федерация. Сегашен лидер на партията е синът на А. Изетбегович Бакир, в момента - член Председателството на Босна и Херцеговина.
Втора по значимост партия на бошняците е Партията за по-добро бъдеще (ПББ) на медийния магнат Фахрудин Радончич. Третата чисто бошнячка, но сравнително по-слаба от двете, е Партията за Босна и Херцеговина.
Единствената партия, появила се с претенции за мулти-етническо членство, е Социалдемократическата партия с лидер Златко Лагумнджия. В нея освен бошняци се изявява малък брой сърби и хървати, преди всичко бивши членове на СЮК и на администрацията преди войната. Тя е със слабо влияние сред бошняците и почти не присъства в управленските органи.
Всички бошнячки партии декларират като цели запазване на единна и неделима държавата, нова конституция, равни политически, социално-икономически и културни права на всички етноси, членство на държавата в НАТО и ЕС.

Сигурност, процеси и заплахи

Случилото се в БиХ по време на войната, както и изграждането и функционирането на държавата на федерално-конфедерален принцип, съгласно Дейтънското споразумение, усложнява изключително вътрешно-политическата обстановка. За това спомагат така формулираните в Дейтън и дадени на Белград и Загреб “специални отношения“ съответно с Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, които затрудняват договорния процес между етносите за изграждането на стабилни държавни органи, включително армия и полиция, за демаркацията и охраната на държавната граница и за гарантирането сигурността на гражданите. Поради това БиХ остава държавата с най-сериозни политически, социално-икономически и проблеми със сигурността на Балканите. Нейните граници и територия като цяло остават уязвими за проникване на бежанци от конфликтни райони, както и на лица и групи, които биха могли да извършат терористични действия. Риск от вътрешен тероризъм обаче, свързан с радикални ислямски групировки, може да се смята за минимален. Този извод се аргументира най-вече с добрите връзки и сътрудничеството на БиХ , конкретно на политическия връх на бошняците и на Ислямската общност с почти всички ислямски държави. Малка е и вероятността да има групи или организации вътре в държавата, които биха могли да рекрутират джихадистки бойци, завръщащи се от Близкия изток или такива от местното мюсюлманско население.
Независимо от етническото прочистване по време на войната в двата ентитета и доброволните изселвания и миграции, населението остава смесено етнически на цялата територия на държавата и появата на подобни групи не би могло да остане незабелязано (по официални данни от 1991 g. бошняците са населявали 94% от територията на държавата, сърбите – 95%, хърватите - 70%). Освен това БиХ е държава със силно международно присъствие, включително военно и полицейско по линия на НАТО и ЕС, което дава допълнителни гаранции за идентификация и обезвреждане на подобни групи.
След 2000 g. по искане на САЩ и ЕС, властите на Федерация Босна и Херцеговина, съвместно с Полицейската мисия на ЕС (ЕUРМ) извършиха проверка за наличието на лица, останали в държавата от батальона муджахидини, участвал във войната на страната на бошняците срещу сръбските сили. Открити са в няколко планински села малък брой лица, които са сключили бракове с местни жени и се занимават със земеделие и животновъдство. След това е установено наблюдение върху тяхното поведение. От Председателството, от правителството, както и от всички политически партии и от ръководството на ИО са правени декларации, че на територията на държавата няма да бъде допуснато присъствие на всякаква екстремистки и радикални сили. В изпълнение на Договора за стабилизация и асоцииране под ръководството на ЕС се извършиха реформи в армията и полицията в БиХ за тяхното стабилизиране и повишаване потенциала им сами да защитават сигурността в държавата.

Изводи

Държавата Босна и Херцеговина, коренното ѝ бошняшко население и неговото ислямско вероизповедание са европейска реалност, която не може да се пренебрегва и заличи.
Бошняците и ислямът в многовековното съжителство със сърби, хървати и други етноси, с православната и католическата църкви не са приемали и следвали нито екстремистка, нито ксенофобска идеология, застрашаваща другите, различни от тях етноси и религии. Точно обратно, самите те в продължителни исторически периоди и в различни обществено политически системи, са били изложени на дискриминация, насилие, омраза и изселване, а в последната война в БиХ (1992-1995 Ο κ.) и на геноцидни действия.
В съжителството си с християнските религии на обща територия при еднакви политически режими, икономически и битови условия и под влиянието на европейската цивилизация и култура, босненският ислям придобива специфични особености – миролюбие, отвореност и толерантност към другите, различни етнически и религиозни общности, което го определя като традиционен. Не случайно добър прием в тази държава са намерили в различни исторически периоди евреи, българи – главно от Западните покрайнини и Вардарска Македония, и други етноси.
Появата на “Ислямската декларация“ (1990 Ο κ.) може да се смята като прецедент в историята на исляма в БиХ, неудачен и недалновиден ход на ограничен кръг бошняци за идеологизация на исляма в отговор на надигащият се в Сърбия агресивен национализъм и надвисналата опасност за сигурността на тяхната държава. В създадената сложна обстановка непосредствено преди войната тя бе подкрепена от значителна част на мюсюлманската общност, а в хода на войната и след нея – отхвърлена. Оказа се обаче, че опасенията са били реални, тъй като войната, която водиха сърби и хървати в БиХ бе за ликвидация на тази държава, разделяне на нейната територия и обособяване на някаква мини държавица на бошняците-мюсюлмани, служеща за буферна зона между двата етноса и между католицизма и православието.
Мястото и ролята на Исляма в БиХ в бъдеще ще зависи на първо място от начина, по който ще се гради държавата, запазването на нейната цялост и неделимост, от възможността бошняците да имат еднакъв политически, социално-икономически и културен статус със сърби и хървати, от осигуряването на равноправно участие на бошняците в изграждането и функционирането на властите на всички равнища, от гарантирането на равни права на верските общности на цялата територия на държавата.
Днес бошняците и техните партии разбират, че правата им могат да бъдат осигурени с промени в Дейтънското споразумение, конкретно с нова конституция на държавата, с власти на три равнища на цялата територия, премахване проявите на сепаратизъм и сецесионизъм, със сигурната гаранция бошняците-мюсюлмани да получат полагаемите им се права, която може да даде членството на държавата в ЕС.
Осигуряването на равноправен статус на трите вероизповедания в Босна и Херцеговина е най-важната предпоставка за запазване на традиционния характер на исляма, за предпазването му от негативно развитие в посока ислямски радикализъм и тероризъм.
При евентуално дестабилизиране на БиХ или посегателство на целостта ѝ (опит за отделяне на Р. Сръбска), което ще засегне екзистенциални интереси на бошняците-мюсюлмани, несъмнено ислямски държави ще се отзоват в тяхна подкрепа със сили и средства, както по време на войната 1992-1995 g. и опасността от проникване на територията на страната на радикални ислямски елементи, включително на бошняци, участвали в екстремистки групировки в Близкия изток и незавърнали се в родината, става реална. В една изолирана двумилионна мюсюлманска общност, при неконтролирани граници и тежка социално-икономическа криза, би могло лесно да се радикализират лица и групи, способни да участват в терористични акции на Балканите и Европа.
За запазването на целостта и стабилността на БиХ в международно признатите ѝ граници, за успешно функциониране на държавните ѝ институции от ключово значение ще бъде приемането ѝ в НАТО, защото самото членство може да ограничи негативното влияние на дадената с Дейтънското споразумение на Сърбия и Хърватия възможност за специални (паралелни) отношения, съответно с Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, които подхранват сепаратизма и сецесионизма и в трите етнически общности, пречат на диалога между политическите елити и на функционирането на държавните институции.

 

ИСЛЯМЪТ В БЪЛГАРИЯ:
ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРСКИ МЮСЮЛМАНИ ИЗПОВЯДВАТ ТРАДИЦИОНЕН ИСЛЯМ
Καθ.. Ο Δρ Iskra Baeva

Ислямът в България като историческо наследство

Разположени в средата на Балканския полуостров българските земи остават най-дълго под османска власт – почти пет столетия. Това обяснява наличието в православна България на една от най-големите мюсюлмански общности на Балканите. Според данните от преброяванията на населението, през 1887 g. те са 500-600 хил. или 19% от населението, а през 1926 g. - 10.57%. Намаляващият дял на мюсюлманите се дължи на бързия демографски ръст на християнското население и на периодичното изселване на мюсюлманите (130 хил. в междувоенния период). В България остават само най-бедните и най-необразованите мюсюлмани (неграмотността е 80%), които живеят в периферните селски райони.
В българската държава мюсюлманите запазват религиозната си самостоятелност и шериата, имат частни училища с обучение на турски език с арабска азбука, както и депутати в различни партии. Опит за намеса във вярата е направен през Балканските войни 1912–1913 г., когато насилствено са прекръстени българите-мюсюлмани (помаците), но той е краткотраен. След войните правата на българските мюсюлмани са защитени от Договора за правата на малцинствата, подписан в Париж на 28 юли 1919 g. Още един опит за интеграция е направен в края на 30-те години и началото на 40-те години от организацията Дружба „Родина”.
В епохата на социализма отношението към българските мюсюлмани преминава през различни етапи. Комунистическият режим е противник на религията и ограничава както православната църква, така и исляма. Независимо от това православната църква и мюсюлманското вероизповедание продължават дейността си, която се финансира от държавата в замяна на стриктен контрол.
В началото на управлението на БКП водещ е класовият подход, според който за бедните и изостанали български мюсюлмани трябва да се полагат специални грижи в образователно, културно и социално отношение. Това продължава до десталинизацията, осъществена от Тодор Живков. От края на 50-те години той заменя културната автономия на българските мюсюлмани с политика за приобщаване чрез асимилация. Тази линия се реализира при смяната на имената на циганите-мюсюлмани (около 255 хил.) и на българите-мюсюлмани (около 200 хил.) през 60-те и 70-те години, за да достигве своя пик с насилственото преименуване на българските турци (около 850 хил.) в края на 1984 g. и началото на 1985 Ο κ., наречено „възродителен процес”. Това драстично нарушаване на правата на човека не е съпроводено със смяна на вярата, а само с ограничаване на някои ритуали – обрязването да става само под лекарски надзор, погребалните ритуали по граждански начин и т.н. Тази политика е преустановена след края на Студената война. „Възродителният процес” е отменен на 29 декеври 1989 Ο κ., възстановени са арабско-турските имена на българските турци, дори без окончанията -ов, -ова, -ев, -ева.

Роля и място на исляма в България след 1989 g.

Ислямът в България е традиционна религия на българските турци, българите-мюсюлмани, част от циганите/роми и на по-малки етнически групи (каракачани, татари). Той е второто религиозно вярване в страната, като съотношението му с православието е 1:7.5 (577 139 или 7.83% мюсюлмани към 4 374 135 или 59.39% православни през 2011 Ο κ.).
Мюсюлманите са свободни в изповядването на своята вяра. В приетата на 12 юли 1991 g. от Великото народно събрание Конституция на Република България е гарантирана свободата на вероизповеданията. В чл. 13, ал. 2 е обявено: „Религиозните институции са отделени от държавата”, но в ал. 4 е отправено и предупреждението религията да не се използва за политически цели. То е предизвикано от споровете за мястото и ролята на исляма в първите години на прехода, когато се преодоляват последиците от „възродителния процес”.
Правата и задълженията на мюсюлманите са регламентирани от Закона за вероизповеданията от 29 Δεκέμβριος 2002 g. В него е изразено „уважение” към исляма и е декларирано правото на избор на религиозни убеждения и практики. Държавата се ангажира да „осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” (чл. 4, ал. 3) и да не допуска „дискриминация на верска основа” (ал. 4). Дадено е и правото „да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор” (чл. 6, ал. 6), а ограниченията са за дейности, насочени срещу националната сигурност и обществения ред, както и за политически цели (чл. 7, ал. 1 και 2).
Από 1990 g. българските мюсюлмани са пълноправни участници в развитието на Република България, но значителна част от българското общество се отнася към тях с подозрение и опасения. Причините за това са различни: активната им роля в политическия живот (при първото правителство на СДС 1991–1992 г.); доминацията им в няколко района на страната; връзката със съседна Турция. Така в новите условия се възражда противопоставянето между християни и мюсюлмани, макар и при демократичната политическа система и гарантирани права на исляма в България.
Най-голямата група мюсюлмани са българските турци (612 541 д.), българите-мюсюлмани (131 531 д.), част от ромите (42 201 д.), каракачаните (2 556 д.), татарите, албанците. Особена група са арабите, имигранти от различни периоди (11 000-17 000 д.). Тези имат различно отношение към исляма, затова не бива да се разглеждат като единна маса, а да се прецени кои са пречка, а кои проводник за навлизането на радикалния ислям в страната.

Ислямските общности в България

Ислямските общности в България имат равни права с останалите религиозни общности. Българската държава оказва материална и финансова помощ на мюсюлманските организации. Това не означава, че не съществуват проблеми в отношенията между българската държава и Главното мюфтийство.
σε 2011 g. мюсюлманите в България са 577 139 или 10% от вярващите. Тенденцията от последните две десетилетия е броят на мюсюлманите да намалява, като този процес продължава и днес. Те намаляват абсолютно като цялото население, но и относително – от 12.2% επί 10%. Огромната част от българските мюсюлмани са сунити (546 004 д.), докато шиитите (27 407 д.) са едва 5%. Низходящата тенденция при мюсюлманите се дължи на тяхната икономическа емиграция, главно в Европейския съюз и Турция. Мюсюлманите емигрират по-бързо и успешно от останалите българи, защото имат свои общности в чужбина и подходящ трудов профил (в строителството). Най-бързо, с 36.5%, намаляват шиитите, докато сунитите едва с 11%.
Българските турци и българите-мюсюлмани живеят преобладаващо в няколко области, докато циганите/ромите мюсюлмани са разпределени равномерно на територията на страната. Турците са съсредоточени в областите Кърджали (69.6%), Разград (53.7%), Шумен, Бургас, Пловдив, Благоевград, Търговище, Смолян, Силистра, Добрич, Русе. Там живеят над две трети от мюсюлманите. Θα κυριαρχούν στην 43 των συνολικών 262 Δήμοι στη Βουλγαρία. Ειδικά στους επτά δήμους του Kardzhali Περιφέρειας, έξι από τους επτά δήμους του Ράζγκραντ (χωρίς Ράζγκραντ), οι μισοί από τους δήμους της Σούμεν. Το μεγαλύτερο μερίδιο Δήμος Chernoochene (περιοχή. Kardzhali) - 96.8%, Δήμος Στεφάνι (περιοχή. Шумен) - με 95.9%, Δήμος Satovcha - 91.3%, Ruen 90.9% και με Kaolinovo 90%. Βουλγαρική Μουσουλμάνοι παραδοσιακά ζουν στα βουνά της Ροδόπης στη νότια Βουλγαρία, κυρίως στις περιοχές του Σμόλιαν, Kardzhali, Χάσκοβο, Παζαρτζίκ.
Οι εκπρόσωποι των μουσουλμάνων σιιτών ζουν κυρίως στη βορειοανατολική Βουλγαρία: δήμοι Kaynardja (51.5%), λέβητας (16.2%), Dulovo (11.6%) και Kubrat (11.3%).
Духовното ръководство на мюсюлманите се осъществява от Главното мюфтийство, което се грижи за вероизповеданието и осъществява контакти с изпълнителната, съдебната власт, държавните институции и обществените организации. Главното мюфтийство се грижи за подготовката на имами, свободното изповядване на вярата, духовното обучение на децата и ислямската благотворителност. То разполага с администрация, която подпомага Главния мюфтия и Висшия мюсюлмански съвет. Σε 18 градове в страната има районни мюфтийства: Айтос, Veliko Tarnovo, Гоце Делчев, Добрич, Крумовград, Kardzhali, Παζαρτζίκ, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Σοφία, Търговище, Хасково и Шумен. Съществуват и 1450 джамийски настоятелства. В началото на прехода Главното мюфтийство е издавало в. „Мюсюлмани”, трансформиран днес в месечно списание, което има и приложение за деца „Хилял“ (Месечина).
Главен мюфтия е Мустафа Алиф Хаджи (от българите-мюсюлмани), изучавал ислям в Йордания и Турция и заемащ високи постове от 1997 g. до днес. Главният мюфтия се избира на Националната мюсюлманска конференция. σε 2010 g. изборът на Мустафа Хаджи е оспорен от бившия главен мюфтия Недим Генджев, след като Висшият касационен съд обявява за нелегитимни три извънредни национални мюсюлмански конференции. Спорът е решен с решение на Софийския апелативен съд, който признава решенията на извънредната Национална мюсюлманска конференция (12 Φεβρουάριος 2011 Ο κ.), а Мустафа Хаджи е преизбран и от следващата конференция през януари 2016 g. Споровете демонстрират проблемите в мюсюлманското вероизповедание, наследени от времето на „възродителния процес”. От едната страна са сътрудничилите с тогавашните власти като Недим Генджев, който обвинява сегашното ръководство, че подкрепя радикалистите. От другата страна са участниците в съпротивата срещу „възродителния процес”, влезли в новото ръководство на мюсюлманите.
В българското училище съществува свободно избираем предмет „Религия–ислям”, който се преподава, ако се запишат достатъчно ученици. За да подпомогне записването Главното мюфтийство организира пропагандни кампании сред мюсюлманите по време на Рамазана под лозунга „Подкрепи ислямското образование. Бъди съпричастен
Една от най-важните дейности на Главното мюфтийство е подготовката на духовни кадри за джамиите и молитвените домове, които в България са около 1500. Това става в трите средни общообразователни духовни училища в Русе, Момчилград и Шумен, обучаващи ученици от 9 να 12 клас. Съществува и Висш ислямски институт в София, създаден след трансформирането на 9 Μάρτιος 1998 g. на полувисшия институт с Решение № Р-15 на Министерския съвет. Сайтът на института го определя като „висше училище на Мюсюлманско изповедание (Главно мюфтийство) в България със статут на юридическо лице”, със срок на обучение четири години. Той дава степен „бакалавър” и квалификация ислямски теолог, а възпитаниците му могат да служат като имами, ваизи и мюфтии или да работят като учители. Проблемът на Висшия ислямски институт е липсата на сграда и на акредитация по Закона за висшето образование, което пречи при реализацията на випускниците му.
Продължаващият недостиг на имами принуждава Главното мюфтийство да организира 9-месечни курсове в Сърница, като подборът на момчетата за тях се осъществява от районните мюфтии. Имамите могат да се квалифицират и преквалифицират в курсове, провеждани в селата Люляково, Билка, Делчево.
Мюсюлманските общности в България свободно изповядват своите религиозни вярвания, но реализацията им понякога предизвиква организационни проблеми и обществена съпротива.

Политически партии на религиозна или етническа основа

Създаването на политически партии на религиозна или етническа основа не се допуска от Конституцията на Република България. Нейният чл. 11, ал. 4 гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”. Конституцията е приета през лятото на 1991 Ο κ., когато във ВНС заседава турско-мюсюлманската пария Движение за права и свободи (ДПС), което изяснява контекста на забраната. Тя цели да се прекрати съществуването на ДПС, първата в историята на България партия на българските турци и мюсюлмани. Политическата практика дотогава е била интересите на етническите групи да се реализират чрез съществуващите политически партии. А създаването и утвърждаването на ДПС може да се обясни със ситуацията от 1990 Ο κ., когато се преустройва политическа система, а на преден план излиза необходимостта да се преодолеят болезнените последици от „възродителния процес”. Създателите на ДПС обосновават създаването на партията с недоверието на мюсюлманите към другите партии, след като българската държава толкова драстичното е нарушила правата им. Затова искат да имат своя партия, която да защитава специфичните им права.
Още в началото ДПС успява да преодолее двукратните опити за оспорване съществуването на партията пред Конституционния съд (Конституционно дело № 1 από 1991 Ο κ., което завършва с Решение № 4 από 1992 Ο κ.). През следващите години под ръководството на Ахмед Доган, несменяем председател от 1990 να 2013 Ο κ., ДПС се утвърждава като единствен политически представител на мюсюлманите в България и се превръща в траен фактор в политическия живот, независимо от сериозните негативни нагласи сред широки обществени кръгове.
По документи ДПС е „либерално-демократична партия”, чиято цел е „да допринесе за единството на всички български граждани, като се зачитат правата и свободите на малцинствата в България – в съответствие с Конституцията и законите на страната, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Хартата за основните права и други международни договорености”. Независимо от декларирания общолиберален характер на ДПС, политическата му практика показва, че е политически представител на българските турци и на мюсюлманите в България. Това показват: членският състав, гласоподавателите на ДПС, които са почти изцяло от районите със смесено население, дейността на представителите на ДПС в парламента, в местните органи на властта и при участието им в правителствата на Симеон Сакскобургготски (2001–2005 г.), Сергей Станишев (2005–2009 г.) и Пламен Орешарски (2013–2014 г.).
Ахмед Доган съумява да привлече в ДПС малка група православни българи, които влизат в ръководството и в парламента. По този начин легитимира партията като неетническа и неислямска партия, независимо че присъствието на българите остава чисто формално и не засяга местните структури. Η εκλογική παρουσία DPS φαίνεται να απειλείται, μετά βουλγαρική Τούρκοι αρχίζουν να εγκαταλείψουν τη Βουλγαρία σε αναζήτηση τροφής. Στη συνέχεια Dogan κατευθύνει την κίνηση προς την κατεύθυνση Τσιγγάνων / Roma (όχι μόνο τους μουσουλμάνους, και όλα), το οποίο βοηθά στη διατήρηση του ρόλου του κόμματος. DPS κατατάσσεται τρίτη στην πολιτική και 2009 g. παίζει rocker, από την οποία εξαρτάται η συλλογή των κρατικών. Αυτή η θέση έχει χαθεί με τις κυβερνήσεις της ΓΟΠΝ, με επικεφαλής τον Μπόικο Μπορίσοφ (2009-2013 Ο κ., 2014-2017 Ο κ., από 2017 g. μέχρι τώρα), но ДПС продължава да играе важна роля в политиката като партията с най-стабилно парламентарно присъствие, заради сигурната електорална подкрепа от страна на българските турци и мюсюлмани.
Партията е свързана с органите на мюсюлманското вероизповедание, което личи от постоянното присъствие на духовни представители на празници, възпоменателни срещи и други прояви на ДПС, както и на представители на партията на важни мюсюлмански форуми. Пример за това е Националната мюсюлманска конференция през януари 2016 Ο κ., утвърдила Мустафа Хаджи за главен мюфтия – тогава присъстват редица членове на ръководството на ДПС - Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и Юнал Лютфи.
От 90-те години се правят опити за разрушаване на монопола на ДПС над мюсюлманското население, но всички до момента са неуспешни. През 1997–1998 г. Гюнер Тахир създава Национално ДПС, но то бързо заглъхва. През януари 2011 g. бившият зам.-председател на ДПС Касим Дал напуска партията и на 1 Δεκέμβριος 2012 g. създава Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) заедно с бившия лидер на младежкото ДПС Корман Исмаилов, но не успява да влезе в парламента. Засега най-успешният опит за разцепление в ДПС прави наследникът на Ахмед Доган в ръководството Лютви Местан (председател от 2013 g. να 2015 Ο κ.). В края на 2015 g. след остра критика от страна на почетния председател Ахмед Доган той е отстранен от ръководството и на 10 април 2016 g. учредява своя партия ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност). Местан получава подкрепата на Република Турция и на тогавашния турски посланик в София Сюлейман Гьокче, което предизвиква негативна реакция в България и дори е направен неуспешен опит да се спре регистрацията на ДОСТ. Партията създава структури и участва в парламентарните избори през 2017 Ο κ., но с получените малко над 100 хиляди гласа и 2.86% не успява да влезе в парламента.

Рискове от радикализация сред ислямската общност

Опасността от радикализация на мюсюлманите в Европа и на Балканите се очертава след началото на т.нар. Война с глобалния тероризъм през 2001 g. Процесът е глобален, но и регионален. За проникване на радикалния ислям на Балканите съдействат и последиците от войните за разпадане на Югославия, които имат и религиозна окраска. Те пораждат благоприятна среда за ислямизация на населените с мюсюлмани райони на Балканите. Най-голяма тревога предизвиква дейността на широко разпространената в Саудитска Арабия секта на уахабитите.
България е съседка на Югославия, военни действия се водят и на нашата граница, но не успяват да я прескочат, затова обществената среда у нас остана незасегната от религиозните конфликти. Роля за това играе и т.нар. български етнически модел, ο οποίος, според мен, не е заслуга на Ахмед Доган и ДПС, както се твърди, а на исторически утвърдилите се междуетнически и верски отношения. Но страната няма как да остане встрани от радикализирането на исляма.
Οι κοινωνικές συνέπειες της μετάβασης στην οικονομία της αγοράς, изразени в деиндустриализация, висока безработица, постоянна или временна трудова емиграция на значителен брой български граждани, немалка част от които са мюсюлмани, отварят ниша за проникването на нетрадиционен за българските земи ислям. В тежката ситуация от средата на 90-те години мюсюлманите в България започват да получават финансови помощи от мюсюлмански организации в чужбина, с които са изградени над 150 нови джамии. По-тревожното е, че при липсата на стриктен държавен контрол върху ислямските образователни институции с такива дарения се създаван и т.нар. образователни центрове, чрез които прониква уахабизмът. σε 2003 g. властите закриват няколко ислямски центъра заради подозрения, че в тях действат ислямски групи, финансирани от саудитци с вероятни връзки с радикални ислямски организации (Мюсюлманско братство в Египет).
Както се вижда, главна опасност за навлизане в България на радикалния ислям са образователните институции. Според анализатори като Димитър Аврамов, наред с официалните мюсюлмански училища в страната са създадени още седем други, които не са регистрирани и през които са преминали около 3000 млади мюсюлмани.
Свидетелство за навлизането на радикален ислям е разбиването през 2010 g. на организацията „Ал Уакф Ал Ислями”, действала в общините Благоевград, Рудозем, Смолян, Пловдив, Велинград и Пазарджик и получила за година и половина 400 000 евро от Саудитска Арабия. В резултат на акцията на силите за сигурност се стига до първия в България процес срещу 13 имами, учили ислям в Саудитска Арабия. Те са обвинени в разпространение на „антидемократична идеология – противопоставяне на принципите на демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава”. Процесът започва през 2012 g. и приключва пред 2014 Ο κ., но само с една ефективна присъда за Ахмед Муса Ахмед, имам на джамията „Абу Бекир“ в ромския квартал на Пазарджик. Издадени са още две условни присъди, а на останалите 10 обвиняеми са наложени глоби.
Процесът в Пазарджик остава изолиран случай, което показва, че не съществува непосредствена опасност от навлизането на радикален ислям сред мнозинството български мюсюлмани. Неуспехът на опитите за тяхната радикализация показва, че са им противодействали традиционните мюсюлмани, а са намерили почва сред новоприобщените към исляма в ромските общности и сред българите-мюсюлмани.

Εξωτερικών επιρροή στις τοπικές ισλαμικές κοινότητες

Тъй като по-голямата част от българските мюсюлмани са от турски произход, те се чувстват свързани със съседна Турция. За това говорят и многобройните изселнически вълни към южната ни съседка, а и думите на лидера на ДПС от края на 1991 Ο κ.: „Пътят на България към Европа минава през Босфора”. Историческата връзка на българските мюсюлмани с Турция се превръща в проблем за българската държава през последните години, когато светският характер на кемалистка Турция е поставен под въпрос от новия лидер на страната Реджеп Таип Ердоган.
Влиянието на Република Турция върху българските мюсюлмани цели поддържането на канали за влияние върху българската политика. Особено видимо става това след лансирането на стратегията на неоосманизма, припомняща за общото минало на полуострова в рамките на Османската империя. Турската държава разчита първо на ДПС: тя поддържа контакти с ръководството на ДПС и го подпомага при гласуването на хилядите живеещи в Турция български граждани, които неизменно подкрепят ДПС. Постепенно обаче ДПС се еманципира от Турция и се утвърждава като българска партия, затова южната ни съседка се ориентира към създаване на алтернативни политически формации. Така се ражда НПСД на Касим Дал, който през 2013 g. присъства на митинга на победата на Ердоган, а впоследствие и ДОСТ на Лютви Местан, който след отстраняването си от ДПС търси защита в турското посолство в София. И двата политически проекта не се радват на голям успех, макар че турската подкрепа за тях продължава.
Вторият канал за влияние на Турция е чрез мюсюлманското вероизповедание. При затрудненото финансово положение на Главното мюфтийство, липсата на имами и на държавен контрол Турция започва да оказва финансова и кадрова помощ чрез турската Дирекция по вероизповеданията (Dianet). С посредничеството на Главното мюфтийство още през 90-те години така са финансирани трите средни мюсюлмански училища, изграждането и поддържането на техните сгради, както и преподаватели от Турция, като зам.-директорите се изпращат от Министерството на образованието на Турция. Турско присъствие има и във Висшия ислямски институт. По данни на Ахмед Ахмедов, секретар на Главното мюфтийство, 40% или 3 εκατομμύριο. λεβ. годишно от финансирането на образователните институции идва от Турция. σε 2016 g. е публикуван списък на 95 турски ислямски дейци, които работят в мюфтийствата и големи джамии в България. Заради намесата в живота на българските мюсюлмани през януари 2009 g. от България е изгонен главният координатор на Дианета Адем Йеринде, който е и зам.-ректор на Висшия ислямски институт в София и отговаря за назначенията и финансирането на мюсюлманските училища.
Турското влияние върху духовния живот на българските мюсюлмани се реализира благодарение на неяснотите в Закона за вероизповеданията от 2003 g. Това предизвиква обществена дискусия, особено след влизането на националистите под името „Обединени патриоти” в третото правителство на Бойко Борисов през 2017 g. Тогава са направени и предложения за промени в закона, които да ограничат възможността за външно влияние и да поставят бариери пред проникването на чужди за България ислямски практики.

Рекрутиране на джихадистки бойци

За разлика от други държави на Балканите, данни за български бойци-джихадисти в конфликтите от Близкия изток няма. Това не означава, че не съществува такава опасност. Επί 18 юли 2012 g. е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи на летище „Бургас“, при което загиват 7 души и 35 са ранени. Той остава единственият терористичен акт на българска територия, чийто извършител е чужденец, пристигнал в България с такава цел.
Независимо че българските служби за сигурност нямат сведения за българи-джихадисти, през 2014 g. във връзка с процеса в Пазарджик се зараждат подобни подозрения. Те предизвикват реакцията на Главното мюфтийство, което в средата на септември с.г. осъжда „Ислямска държава“ и призовава българските мюсюлмани „да не се поддават на провокациите на тези хора и да се разграничат от техните действия“.
Засега единствената опасност в България от бойци-джихадисти идва от транзитното им преминаване.

Оценка на риска от ислямски терористични актове

Поне засега – август 2018 Ο κ., рискът на българска територия да бъдат осъществени терористични актове от радикални ислямски групировки е минимален. В България липсва критична маса от хора, способни да създадат логистична възможност за подобни действия.

Мерки срещу ислямската радикализация след 2000 g.

Ставащото през последните години в съседни държави, както и поредицата ислямистки терористични актове в Европа карат българските власти да обърнат внимание на проблема. σε 2017 g. започва подготовка за промени в Закона за вероизповеданията, а през пролеттта на 2018 g. основните политически партии внасят в Народното събрание проекто-предложения (общ проект на управляващата ГЕРБ, опозиционната БСП и ДПС, както и алтернативен на участващите в управлението „Обединените патриоти”). Целта им е да се поставят законови пречки пред навлизането на радикалния ислям. Промените предвиждат отпускане на държавни субсидии за основните вероизповедания, за да се преустанови финансирането от чужбина; недопускане на политически лица в ръководните органи на религиозните общности; забрана за чужди граждани да осъществяват свещенослужение в български духовни институции; контрол върху програмите и съдържанието на религиозните образователни дейности. Главното мюфтийство обаче изразява несъгласие с ограниченията за финансиране и привличане на чужденци при служенето, с опитите да се представят мюсюлманите като „заплаха за националната сигурност на страната”, а и с опитите изобщо да се даде дефиниция на понятието „радикален ислям” (по тази тема е писмото на Висшия мюсюлмански съвет до държавните институции, придружено с подписите на 46 хиляди мюсюлмани).

Изводи

Общият извод, с който искам да завърша, е, че многобройната мюсюлманска общност в България не може да се възприема като директна заплаха за сигурността на страната заради радикализирането на някои мюсюлмани на Балканите, в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Основната маса от българските мюсюлмани играят ролята на бариера пред радикализацията на исляма в България.
Основанието ми за този извод е, че повечето български мюсюлмани изповядват традиционен ислям, който може да се нарече умерен. Съжителството между православни и мюсюлмани в българските земи има дългогодишна традиция, в която е имало всичко – унищожение, αντιπολίτευση, конфликти, но и добросъседство и сътрудничество. Тенденцията на сътрудничество трябва да се продължи с усилията и на двете страни.
Съществуват и тревожни тенденции сред българските мюсюлмани, за които не трябва да си затваряме очите. Става дума за проникването на идеите на радикалния ислям преди всичко в средите на ромите, особено при онези, приели исляма отскоро. Втората група, податлива на радикализиране, е сред част от българите-мюсюлмани. И в двата случая става дума за млади хора (сред турците раждаемостта е по-ниска, отколкото сред ромите и българите-мюсюлмани), изолирани от обществото и със сериозни икономически и социални проблеми.
Не бива да се забравя, че опасностите от радикализиране на българските мюсюлмани могат да дойдат и от негативни промени в международните отношения и във външната за България среда.

 

КОСОВО: СБЛЪСЪК МЕЖДУ ТРАДИЦИОННАТА ТОЛЕРАНТНОСТ И РАДИКАЛИЗМА
Ο Δρ Bobby Bobev

На един от централните булеварди в Прищина, непосредствено срещу кампуса на Университета, се издига величествената сграда на новопостроената католическа катедрала „Майка Тереза“. Ако посетите град Пея (Печ) и се отправите към сградите на тамошната сръбска православна патриаршия, не може да не забележите малко преди да стигнете до тях реновирания католически храм. От хълма на крепостта в Призрен пък може лесно да изброите повече от 50 джамии, а в непосредствена близост до тази в центъра на града се намира сръбската църква „Свети Георги“ със средновековния храм „Свети Николай“ срещу нея. Подобна картина може да се види почти навсякъде из Косово и тя сякаш доказва безпроблемно съжителство между различните вероизповедания – още повече, че подавляващото мнозинство от населението са албанци, традиционно известни със своята толерантност в тази сфера на обществения живот. Към това се добавят и спокойните взаимоотношения между религиите и при кралска, и при социалистическа Югославия, с оглед многобройното мюсюлманско население в страната.
Тази наследена толерантност обаче е поставена на сериозно изпитание в нашето съвремие и особено в последните две десетилетия. Самият кървав разпад на Югославия и особено войната в Босна разбуди стари противоречия и изведе на преден план едновременно етническо и религиозно противопоставяне. Последствията бяха катастрофални с дадените може би над 200 000 жертви и с наследените рискове от подобно развитие на нещата. А идваше ред на конфликта в Косово. Именно заплахата от нова кървава баня на Балканите подтикна международната общност към по-твърд курс и усилия за предотвратяването ѝ. НАТО проведе операцията „Съюзна сила“ срещу режима на сръбския лидер Слободан Милошевич и последствията са добре известни – Кумановското споразумение, Резолюция 1244 на СС на ООН и установяване на фактически протекторат на световната организация в доскорошната сръбска автономна област, едностранно обявяване на независимост на 17 Φεβρουάριος 2008 g. и раждането на нов държавнополитически субект на Балканите.
Естествено възниква въпросът кое бе в основата на сблъсъка през 1998-1999 g. и доколко религията имаше отношение към него, при очевидния факт, че албанското мнозинство изповядва исляма, а сръбското малцинство – източното православие. Нека дадем думата на двама души, които са не само непосредствени свидетели на събитията, но и духовни водачи на населението там. През май 2013 Ο κ., под патронажа на косовския президент Атифете Яхияга, в град Пея се провежда конференцията „Диалог между религиите“, която впоследствие се превръща в традиционна и се организира с подкрепата на Министeрството на външните работи в Прищина. Сред основните оратори на първото събитие от подобен характер са Наим Търнава, ръководител на Мюсюлманската общност в Косово, и архиепископ Теодосий, духовен водач на Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. Оценките им до голяма степен съвпадат и са много показателни. Търнава посочва, че диалогът по всички въпроси, включително религиозните, е единственият правилен път. Дори в пика на събитията от 1998-1999 Ο κ., във военновременни условия, религиозните общности са търсили контакт помежду си в името на мира. А Теодосий е сякаш още по-категоричен. Той подчертава, че този конфликт не е бил религиозен, а етнически – сблъсък на две противостоящи си национални програми. Косово е пъстра мозайка в етническо и религиозно отношение и по тази причина диалогът е без алтернатива, водещото начало трябва да е максимата, че религията трябва да свързва, а не да разделя.
Съвсем очевидно двете оценки от изключително авторитетно и високо ниво съвпадат и съвсем логично възниква въпросът защо по-малко от две десетилетия след военната операция различни експертни оценки определят Косово като място на сериозно религиозно противопоставяне и инкубатор на джихадисти за войните в Близкия изток. Несъмнено огромно значение има фактът, че именно религията е ясният разграничител между албанското мнозинство в Косово и нежеланата сръбска власт. И все пак трябва да търсим намесата и на друга, задължително външна сила, която да превръща конфесионалната различност в етническа нетърпимост. Защото само при такова въздействие толерантното някога общество в сравнително кратки срокове може да се превърне в извор на екстремизъм и канал за износ на джихадисти – според преценката на авторитетния New York Times.

Актуална конфесионална картина, роля и място на исляма в нея

Разглеждането на този въпрос изисква и поглед към развитието на нещата в миналото, дори без да се навлиза в обстойна ретроспекция. Територията на Косово през Средновековието е влизала последователно в границите и на Византия, и на България, и на Сърбия – всичко това в отсъствието на интегрална албанска държава в тази епоха. По-късно тези земи са част от Османската империя, където албанците имат привилeгирован статут и техният елит е част от елита на огромната държава. От гледна точка на етническата картина векове наред населението е смесено, като постепенно албанският елемент става преобладаващ, особено след голямото сръбско преселение през 1767 g. Βεβαίως, няма детайлна информация за тези векове и с този факт често се спекулира с оглед пропагандирането на националните програми. σε 1913 g. Косово става част от Сърбия, по-късно Югославия, а първото преброяване на населението в новото време, през 1921 Ο κ., ако приемем данните от него за обективни и неманипулирани, показва вече над 60% албански елемент. В следващите десетилетия преобладаващото присъствие на албанците непрестанно нараства – както поради високите нива на естествен прираст сред тях, така и поради бавния, но неспирен процес на механично намаляване на живеещите в областта основно сърби и по-малко черногорци.
Най-кратък преглед на конфесионалната картина показва, че албанското население в Косово през Средновековието принадлежи към католическото вероизповедание, но в периода ХVI-XVIII век масово се ислямизира на доброволен принцип, преимуществено по финансово-икономически съображения. Картината не се променя и при кралска, и при социалистическа Югославия. Може да се заключи, че албанското население почти изцяло принадлежи към мюсюлманската сунитска конфесия, сърбите са изцяло православни, докато сред наличните черногорци има и католици.
Последните две десетилетия на ХХ век в определен смисъл променят етническата, а респективно и религиозна картина на обществото в Косово. Режимът на Милошевич практически ликвидира автономния статут на областта и постепенно отнема правата и свободите на албанците, фиксирани в т.нар. Титова конституция от 1974 g. Това не минава без натиск и съпротива спрямо властите, като сериозното етническо надмощие на албанския елемент над сръбския и черногорския води към постепенно изселване на последните. Обстановката в Косово става все по-комплицирана с разпада на Югославия през 90-те години. Към края им съвсем ребром стои въпросът за неговия статут и принадлежност към Съюзна република Югославия, както тогава се нарича остатъчният формат на бившата вече федерация.
Към настоящия момент само условно може да се очертае етническата и конфесионална картина в Косово, тъй като тамошните сърби бойкотираха преброяването на населението през 2011 g. Ясно е обаче, че на територията от приблизително 10 800 квадратни километра албанците са подавляващо мнозинство от около 1 800 000 души или над 92%. Живеещите в северните части на страната и в някои по-южни анклави сърби вероятно са с численост между 50 000 και 100 000 души или около 5%. Налични са, φυσικά, и някои други, по-малобройни малцинства. На подобна етническа картина съответства и мащаба на наличните вероизповедания. Така албанците са почти 100% мюсюлмани, а към тях следва да се прибавят и малцинства като турско, ромско, горанско и др. Сърбите са изцяло православни християни, докато католицизмът е представен от малобройно черногорско и хърватско население, както и от единични случаи сред албанците. Може да се твърди, че съотношението мюсюлмани-православни-католици се движи в приблизителни стойности 91%-5%-3%. Подавляващото преимущество на исляма като основна конфесия е повече от очевидно.

Ислямската общност – правен статус, дейност, взаимоотношения с държавните институции, наличие на течения

Конституцията на Косово бе изработена през 2008 g. под стриктен международен контрол, с помощта на квалифицирани юристи и при крайно одобрение от страна на Венецианската комисия. Основната й цел е оформянето на едно мултиетническо, мултирелигиозно и мултикултурно общество – огромното числено превъзходство на мюсюлманското вероизповедание не води до привилегирована позиция в Конституцията и цялостното законодателство и конфесионалните групи официално са равнопоставени. Категорично е гарантирана свободата на вероизповеданията. Определението за държавата е светска.
Косовската конституция е модерен основен закон, който ясно очертава разделението на държава и налични конфесии. Централните органи на властта под никаква форма не се намесват в съществуването на религиозните структури, тяхното организиране и дейност, държавата е неутрална по дефиниция спрямо тях.
Основната и официално приета структурна единица на мюсюлманите в страната се явява т.нар. Ислямска общност на Косово. Тя има централа, която е тъждествена с едно Главно мюфтийство, както и районни подразделения, съответстващи почти изцяло на административното делене. Председателят на Ислямската общност се явява Главен мюфтия и години наред тази функция се изпълнява от Наим Търнава. Висш орган на общността се явява избираното за 5-годишен срок Събрание, ръководено от председател и заместник-председатели. Членовете на Събранието може да бъдат отзовавани при неудовлетворение от тяхната дейност.
Ръководството на Ислямската общност в Косово отговаря и за получаване на духовно образование в страната. Под негов контрол са медресетата, най-известни и значими от които са тези в Прищина и Призрен. Επί 15.08.1992 Ο κ., с решение на Събранието на ислямската общност, се създава Факултет по ислямски изследвания, като образователен и научен център. В тогавашните условия дейността му е полулегална и силно затруднена, но по-късно и особено след обявяването на независимостта той се разраства и получава акредитация като висше учебно заведение на 06.07.2012 g. Контролът от страна на Ислямската общност върху получаването на средно и висше духовно образование има важно значение, особено с оглед външния натиск върху мюсюлманите в Косово, реализиран в последните две десетилетия.
Тази основна структурна единица на ислямската конфесия в страната поддържа коректни отношения с централните държавни институции и с местните органи на властта. Връзките са активни, добронамерени и единодействието е често срещано явление, особено в нелеките условия на последните години, когато опасността от радикализация и съответно дестабилизация стана видима и се превърна в реален риск за държавата и обществото.
Официално сред косовските мюсюлмани няма течения и Ислямската общност със своите структури е единственият техен законен представител. Съвършено ясно е обаче, че съществуват „подводни течения“, базирани на външно влияние, идващо от арабския свят.
Политическият ислям обективно няма почва в страната. Направен бе опит за създаване на партия на такава основа, но той бе откровено неуспешен и не доведе до някакво присъствие в реалностите на страната и обществото. За партии на етническа основа също е трудно да се говори, тъй като политическите субекти по начало са чисто етнически – албански, сръбски или други малцинствени. Може би трябва да се спомене обаче наличието на една откровено националистическа формация – Ветвендосие (Самоопределение), която има все по-силно присъствие в косовските реалности и печели силни позиции на провежданите избори.

Процеси и тенденции сред ислямската общност. Чужди влияния върху нея.

Ако говорим за нещо характерно за конфесионалното състояние на Косово след фактическото отделяне от Сърбия през 1999 Ο κ., то това несъмнено е засиленото чуждо религиозно влияние и нерегламентираното настъпление на идеи, ασυμβίβαστη με την παραδοσιακή μουσουλμανική. Това е един сериозен риск, тъй като населението на страната е не само около и над 90% мюсюлманско, но се и позиционира като религиозно в много по-голяма степен от албанците в Албания, για παράδειγμα. Изследване на „Галъп“ от 2015 g. сочи, че Косово е сред най-религиозните държави в света: 83% се определят като вярващи, 7% като невярващи, 1% като атеисти, останалите 9% не могат да отговорят. Върху подобни резултати, колкото и вероятно да са изкривени, оказват влияние два фактора: дълбоко вкоренената религиозна разделителна линия със сърбите, но и наличното вече влияние на по-радикални настроения. Още един пример: през 2016 g. 32% от населението в Косово се определя първо като мюсюлманско, а след това като албанско. Убеден съм, че същите изследвания 15 години по-рано биха дали различни резултати. Това показва не само, че външните радикални влияния са въздействали в една или друга степен на обществото, но че и Ислямската общност в Косово, и държавните институции, и международният фактор са подценили заплаха от фундаментализъм и екстремизъм и не са взели своевременно контрамерки.
Настъплението на различни религиозни структури и фондации, преимуществено от Саудитска Арабия, започва непосредствено след войната от 1999 Ο κ., в условията на реална хуманитарна криза. По тази причина първоначално се започва с хуманитарна помощ под формата на храни и лекарства, а по-късно се преминава и към финансова подкрепа – с условие мъжете да посещават редовно службите в джамиите, και οι γυναίκες να κινούνται πέπλο και ντυμένοι αναλόγως. Дейността на буквално десетки такива структури става все по-мащабна и е трудно да се обхване изцяло, те нерегламентирано строят джамии и училища за изучаване на Корана, осигуряват стипендии за висше духовно образование в чужбина. Влиянието на уахабизма в Косово – с проповядване върховенство на шериата и идеята за „свещен джихад“, достига своя връх след началото на въоръжения конфликт в Сирия. Ще бъдат посочени само няколко примера за това перманентно и дълго време неотслабващо настъпление. В момента в Косово функционират над 800 джамии, като приблизително 240 от тях са построени след войната от 1999 g. Според налични данни, πέρα 100 от тези ислямски храма са издигнати нерегламентирано – т.е. извън контрола на официалната структура на Ислямска общност. Цялата тази дейност изисква сериозно финансиране и то очевидно е в наличност. Само през действащата на косовска територия „Ал Уакф Ал Ислами“ в периода 2000-2012 g. са преминали около 10 млн евро. Друга активна структура се явява „Съвместен саудитски комитет за Косово и Чечня“ – според вероятно непълни данни той е построил няколко джамии, както и 98 училища за изучаване на Корана, като най-проявилите се ученици имат осигурени стипендии за получаване на висше религиозно образование в арабския свят, преимуществено в Саудитска Арабия. Общо над 200 косовски граждани получават такова образование в годините след войната, като основната част от тях се завръщат в страната.
Всичко това създава наистина рискови условия за проповядване на уахабизъм и въобще радикален ислям. Последствията започват да се чувстват и в самата Ислямска общност, където под натиска на щедрите арабски средства започват да се допускат представители и на тази прослойка духовници. Това неизбежно влияе върху устоите на традиционния ислям – след 2004 g. вече има завършили образованието си извън страната духовници, които официално проповядват в Бесиана (Подуево) и Джилан (Гниляне), а по-късно и в столицата Прищина. И още нещо рисково в редовете на мюсюлманското духовенство – вече има съвсем ясна конфронтация между по-старото и традиционно настроено духовенство и младата радикално настроена генерация. Има много примери за заплахи и дори физическо насилие. Сблъсъкът на религиозния фронт става повече от очевиден и в този смисъл може да се твърди, че след 2010 g. сред мюсюлманите в Косово, както и в средите на свещенослужителите, съществува все още сравнително малобройно, но вече оформено крило на привърженици на радикалния ислям. Според някои експертни оценки те са до 50 000 души – под 3% το αλβανικό πληθυσμό, но с достатъчна численост за създаването на сериозни проблеми. Събитията от това време потвърждават подобно становище.

Косовски участници в сраженията в Близкия изток

Когато след 2001 g. започна битката срещу тероризма и идеологически обосноваващите го ислямски фундаментализъм и радикализъм, Косово е протекторат на ООН, не води самостоятелна политика и остава встрани от тези действия. Когато обаче през второто десетилетие на ХХI век Близкият изток се тресе от събития и от хаоса изплува силуета на „Ислямска държава“, страната е обявила своята независимост и има очертани външнополитически приоритети. И именно по това време става ясно, че Косово не само е застрашено от пропаганда на радикален ислям, но и преплита името си с набиране на доброволци за войната в Сирия и Ирак.
Според официалните държавни институции първите доброволци от Косово към Близкия изток са заминали през 2012 Ο κ., но не бива да се изключва възможността и преди това да е имало подобни случаи, макар и единични. Първоначално те са ставали наемници на Ал-Нусра, но впоследствие мнозинството постъпва в редовете на „Ислямска държава“. Най-голям брой косовски доброволци участват в сраженията в Близкия изток в периода 2012-2014 Ο κ., след това вероятно има единични случаи, а официално се счита, че от 2016 g. притокът на косовски граждани към „Ислямска държава“ е напълно прекратен.
Данните за числеността на косовските наемници в тази армия на радикалния ислям не са от един и същи източник и често се разминават. Така според Министерство на вътрешните работи в Прищина, през август 2014 g. в Близкия изток се сражават около 70 граждани на Косово, докато в доклад на Държавния департамент два месеца преди това се говори за между 150 και 200 косовари. Към недетайлизирани и идващи от различни източници данни трябва да се подхожда много внимателно – без да се уточнява, в информациите понякога се говори за актулен брой наемници, а в други случаи – за обща численост от началото на конфликта. В този смисъл по-важни са крайните данни, сочещи общи бройки.
Така мисля, че може да се гласува доверие на един доклад, изготвен от звеното по антитерор в косовската полиция, при техническото съдействие на Програмата за развитие на ООН и партньорски служби. В него към май 2017 g. се посочва бройката от 316 косовски граждани, участвали във войната в Сирия и Ирак. Сред тях е имало 2 камикадзета, 44 жени и 28 деца. Пак според данни от косовската полиция, към ноември 2917 g. има сведения за завърнали се в страната 133 граждани на Косово, а 74 са намерили смъртта си в сраженията.
Много информационни агенции и експертни изследвания приеха числото 316 за достоверно и го цитират. Ако това е така, то страната е на първо място в Европа по брой джихадисти в Близкия изток на глава от населението – 16 наемници на 100 000 души, което е 8 пъти повече от Франция и дори 60% повече от Либия.
Ако трябва да отчетем причините за този сериозен за мащабите на страната поток от джихадисти, то трябва да посочим две основни. Първата е цялостното социалноикономическо състояние на обществото – ниски стойности на БВП и икономически растеж, които се съчетават с изключително високи нива на безработицата, особено сред най-младите възрастови групи. Казано с други думи – част от тези косовски джихадисти се явяват наемници, търсещи високо заплащане. Не бива да се подценява и втората основна причина – че пропагандата на радикален ислям в Косово печели позиции и успява да привлече на своя страна редица младежи. А най-много доброволци от Косово са във възрастовата група 21-25 χρόνια.
И нещо много важно във връзка със степента на риска от налагане на радикални идеи и осъществяване на терористична дейност. Още в края на 2015 g. експертно проучване в Англия постави Косово във втората група на застрашените от атентати държави – наред с Германия, Ιταλία, Холандия, Ελλάδα, Босна и Херцеговина и др. Завръщането на немалко джихадисти ще увеличи степента на риска и това ще изисква допълнителни усилия и от държавните институции, и от Ислямската общност. Фактът, че до момента в Косово няма сериозни инциденти, не трябва да действа успокоително.
Действия, насочени против радикализацията във всичките й форми
Активната дейност срещу проникването на радикални ислямски идеи и последствията от тях по същество започват от 2012 g. – това се заявява официално от косовските власти. Изрично трябва да се подчертае, че този факт говори за голямо закъснение и липса на превенция преди това. В интерес на обективността трябва да кажем, че идеи в това направление е имало и преди това. Така министър-председателят през 2004 g. Байрам Реджепи завява, че тогава се е подготвял закон за забрана на действащи на територията на страната секти, но той е бил изоставен по внушение „от Европа“, че подобен акт ще се тълкува като ограничаване на религиозните свободи. Това е още едно доказателство за късогледство и подценяване на рисковете от настъплението на радикалния ислям в глобален мащаб, а конкретно и на Балканите, и в Косово.
Държавата и нейните институции развиват своята дейност в няколко направления, като трябва да се изтъкне, че единодействието, макар и много закъсняло, е безспорно. Така в законодателната сфера правителството предлага, а през 2015 g. парламентът гласува закон, забраняващ на косовски граждани участие във военни конфликти зад граница. Направени са и поправки в Наказателния кодекс, позволяващи наказателно преследване за деяния като набиране на доброволци, χρηματοδότηση προπαγάνδα του ριζοσπαστικού Ισλάμ, създаване на смут и паника в обществото и др. Активно действат правоохранителните и правосъдни органи. Счита се, че от 2013 g. до началото на 2017 g. са арестувани и разследвани над 200 души по обвинения за участие в конфликта в Близкия изток, за терористична дейност, включително набиране на доброволци, финансиране на подобна дейност, заплаха за обществения ред. Сред задържаните, разследваните и осъдените има и свещенослужители. Десетки получават присъди от различни срокове затвор. Специалните служби действат в тясна връзка с партньорските служби на западните страни, на Турция и Албания – според правителствени източници така са предотвратени над 50 опита за заминаване към Близкия изток. Много важен момент е и фактът, че на поне 19 мюсюлмански фондации и организации е забранено да развиват дейност на територията на Косово. Всичко това се явяват елементи от изпълнението на две национални страгегии: за борба с тероризма и за борба с радикализма и екстремизма.
От голямо значение е поведението на Ислямската общност, официално действащата структура на косовските мюсюлмани. Във времето до 2013-2014 g. ръководството й е допуснало редица грешки, позволили на радикални имами да се внедрят в редовете й и фактически да официализират дейността си. Поведението рязко се променя от 2014 g. нататък – активно се проповядват постулатите на традиционния ислям, изостря се тонът спрямо радикализма като цяло и конкретно срещу Ислямска държава, отправят се чести призиви към воюващите в Близкия изток косовски граждани да се завърнат. В много отношения Ислямската общност действа успоредно с държавните структури и дори съвместно с тях. Така например по договор с Министерството на правосъдието се подготвя група лектори, които да развиват дейност в затворите, проповядвайки там каноническите норми на традиционния ислям. Може да се твърди, че цялата подобна дейност има смисъл и е полезна, но това не променя факта, че е закъсняла във времето и е подценила надвисналата над вярата и страната заплаха.
Редно е да се изтъкне, че неправителственият сектор и медиите също забавят с години своята реакция, αλλά στη συνέχεια ενεργεί επαρκώς ενοποιημένη και επικεντρώθηκε από την απειλή της ριζοσπαστικοποίησης.
Σε γενικές γραμμές μπορούμε να συμπεράνουμε, ότι το δημόσιο αίσθημα υπέρ της παραδοσιακής Ισλάμ και της ριζοσπαστικοποίησης είναι προφανές. Αυτό δεν αλλάζει το γεγονός, Το Κοσσυφοπέδιο φαίνεται να είναι ένα σημαντικό στόχο των Βαλκανίων για την εξωτερική πίεση σε μια αρνητική κατεύθυνση και επικίνδυνη ζώνη για να εξαπλωθεί φονταμενταλισμό, εξτρεμισμό και τον ριζοσπαστισμό.

Изводи

Αυτή η περίληψη καθιστά δυνατό να εξαχθούν ορισμένα συμπεράσματα.
Ако тръгнем от основната тема – дали страната и обществото са мост за насаждане на радикализъм или бариера пред него, ще трябва да очертаем два етапа. Първият е от 1989 να 2012 Ο κ., когато радикалните идеи навлизат свободно в Косово, и постепенно намират почва за развитие и дори проникват в системата на Ислямската общност. Βεβαίως, своето значение имат и политическите сътресения, и липсата на реално действащи властови структури до 1999 g. Странното е, че след това и администрацията на ООН, и представителите на международния фактор, и наличните косовски институции, в определен смисъл бездействат и така улесняват процеса на радикализация.
Нещата се променят след 2012 Ο κ., пред вече съвсем реалните заплахи. Тогава и държавните институции на обявилото независимост Косово, и структурите на Исламската общност, и редица обществени фактори, се активизират и постепенно започват да наваксват изоставането, при подкрепата на вече осъзналия риска международен фактор.
Наложително е отсега нататък да се продължи и задълбочи същата линия на поведение. Държавата, със своите правоохранителни и правосъдни органи, трябва да доведе докрай двете свои стратегии и да наблегне на превенцията – и чрез образователната система, и чрез нужната подкрепа за традиционния ислям и неговите организационни структури. От особено значение ще бъде подобряването на социалноикономическата ситуация и създаването на добри перспективи пред младите хора, които са подавляващо мнозинство в страната. Пак държавните институции е необходимо да координират сътрудничеството в тази сфера с международния фактор.
Ислямската общност трябва да бъде истински крепител на традиционното мюсюлманско вероизповедание, да получи пълен контрол върху духовното образование и храмовите сгради. Необходимо е да се прекъснат всякакви контакти със съмнителни религиозни организации и фондации, особено от арабския свят, колкото и щедри да са те. От особена важност ще бъдат и активните контакти с цялата общественост, сред която да се развива пълноценна пропагандна дейност – в най-добрия смисъл на думата.
При подобно дълготрайно поведение може да се очаква в бъдеще Косово да престане да бъде предпочитано поле за радикализация в регионален план и постепенно от мост да се превърне в бариера пред негативните външни влияния.

 

В МАКЕДОНИЯ НЯМА ВЪТРЕШНА ИСЛЯМСКА ЗАПЛАХА, ВЪНШНИ СИЛИ ВНАСЯТ РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ
Любчо Нешков

Войните в Сирия и Ирак разкриха съществуването на добре изградена ислямска терористична мрежа на Балканите. Стотици граждани от Босна и Херцеговина, Κοσσυφοπέδιο, Сърбия и Република Македония се сражаваха/сражават на страната на „Ислямска държава“ и в различните паравоенни формирования в Сирия и Ирак. Никой не знае точният брой на участниците в боeвете в контролираните от „Ислямска държава“ от балканските държави, но със сигурност е известно, че броят на загиналите е вече няколко стотин. Само от Република Македония, επίσημα, техният брой е 33-ма загинали.

Религиозните вярвания и мястото на исляма в Република Македония

Ислямът на Балканите е донесен от османците, които управляват региона в продължение на пет века. Подчинените или „защитени поданици“ от немюсюлмански произход били задължени да плащат данъци на османската власт. Много от тях, за да избегнат данъците, приемали исляма и били асимилирани от османската система.
В Република Македония, която има население от 2.1 милиона души, има две основни религиозни групи: православни християни и мюсюлмани. Повечето православни вярващи са македонци, а мнозинството мюсюлмани са албанци. Около 65% от населението са православни македонци, 32% са мюсюлмани, 1% са римокатолици и 2% изповядват други религиозни убеждения - различни протестантски деноминации. Има и малка еврейска общност, която живее в столицата Скопие.
Ислямската религиозна общност се споменава в Конституцията на страната, заедно с Македонската православна църква - Охридска архиепископия, Католическата църква, Евангелистката методистка църква и еврейската общност като отделни от държавата и равни пред закона. Να 1997 g. действа Законът за религиозните общности. Към него бяха внесени поправки със закона от 2007 g. за „правния статут на църквата, религиозните общности и религиозните групи".
Ислямската религиозна общност е единствената институция, призната от македонското правителство, което представлява мюсюлманите в страната по закон. След създаването на незавасима Република Македония през 1991 g, Ислямската религиозна общност бе призаната от държавата през 1994 g.

Ισλαμικών κοινοτήτων - νομικό καθεστώς, σχέσεις με τους κρατικούς φορείς, παρουσία διαφόρων ισλαμικών ρευμάτων, θρησκευτικές οργανώσεις, ислямски училища и тенденции сред ислямската общност в страната

В Македония вярата и религиите, заедно с техните последователи, са типично представлявани от специфични държавни агенции. Έτσι, ислямът винаги е бил представляван от държавен орган още от времето на установяване на османската власт в региона до разпадането на тоталитарната югославска комунистическа диктатура на Йосип Броз Тито през 90-те години на миналия век.
Ислямската религиозна общност се занимава основно с образование и възпитаване на ислямски ценности, изграждане и поддържане на джамии, ислямски центрове, текета (мюсюлмански ритуален комплекс от сгради) и мектеби (начални училища за ислямски науки), създаване и функциониране на образователни институции, на социално-културни институции, създаване и поддръжка на библиотеки, архиви, музеи, изграждане и поддържане на гробища, както и създаване и функциониране на благотворителни институции - създаване на вакъфи (дарения с благотворителни цели) и защита на техните права. В официалните документи на Ислямската религиозна общност се казва, че тя "насърчава мира и обявява война срещу злото и тероризма" и си сътрудничи с "всички институции, сдружения и различни организации, които популяризират ислямските ценности".
Организация на мюсюлманите по време на Османската империя. Земите по време на османското робство на Балканите са разделени на административно-териториална единици - най-голямата от които е еялетът. Еялаетите са разделени на санджаци. Управител на санджака е санджак бея, който има военно-административната власт, а управител на казата е кадията, който има правната власт. И двамата се назначавали от централната власт, т.н. Порта. Въпреки, че санджак бея стоял в йерархията по-високо от кадията, последният е най-важната фигура в района и се ползва с най-голямо влияние. Кадията имал пълна власт, както религиозна, така и светска в своя район.
След разпада на Османската империя. Από 1918 g. να 1992 Ο κ., функциите и дейностите на ислямските религиозни общности на Балканите са разделени на два периода:
Кралството на сърби, хървати и словенци, което през 1929 g. е преименувано на Кралство Югославия. В периода между 1918 g. και 1941 g. в Кралска Югославия влизат днешните територии на Македония, Черна гора, Словения, Хърватия, Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Сърбия и Косово.
Вторият период включва годините между 1945 και 1992 g - по време на югославската комунистическа тоталитарна система създадена от диктатора Йосип Броз Тито.
По време на Кралска Югославия връзката между държавата и различните религиозни общности се основава на принципа на признаване и приемане на изповядваната религия. σε 1930 g. в Кралство Югославия е приет нов закон, който дава и официалното название на Ислямската религиозна общност. След приемането на новия закон мюсюлманските религиозни чиновници са под юрисдикцията на държавата, а седалището на Рейс-ул-Улема се премества от Сараево в Белград. В същото време членовете на двата Съвета на Улемите (Меджлиси) отиват на две места - в Сараево и Скопие. Мюфтиите се намаляват на девет и се назначават с кралски указ. На практика Министерството на правосъдието на Кралство Югославия назначава свои хора на ръководни позиции в рамките на Ислямската религиозна общност.
По време на комунистическата диктатура между 1945 g. και 1992 g. Ислямската религиозна общност в Социалистическа федеративна република Югославия е създадена през 1947 g. по време на Големия събор на вакъфите в Сараево. Тя се състои от четири съвета: 1) Ислямската общност на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения със седалище в Сараево; 2) Ислямската общност на Сърбия в Прищина; 3) Ислямската общност на Македония в Скопие; 4) Ислямската общност на Черна гора в нейната столица-тогава Титовград (днес Подгорица).
Редица делегати от всеки съвет са избрани във Висшия съвет на Ислямската религиозна общност на Социалистическа федеративна република Югославия в Сараево, която от своя страна избра Рейс-ул-Улема. Любопитно е, че всички титуляри на Рейс-ул-Улема са от Босна, с изключение на избрания през 1989 g. македонец Якуб Селимоски.
Република Македония е единствената бивша югославска република, в която ислямският екстремизъм няма местни корени и собствени радикални лидери. Ако в Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия (Санджак, Прешевската долина) има множество примери за съществуването на местни мюсюлмански екстремистки организации още в началото на ХХ век и особено по време на Втората световна война, то в Македония, дори и сред албанското население, радикалните елементи идват предимно от съседните Косово и Албания. Нито транснационални, нито коренни ислямски терористични организации съществуват в Република Македония. Заедно с това обаче не трябва де се пренебрегват причината и последиците между ислямските екстремистки идеологии и ислямския тероризъм.
Албанците са основното мюсюлманско малцинство в Република Македония. Според последното преброяване от 2002 година етническите албанци са около 23% от общото население. Трябва да се подчертае, че през последните две десетилетия се забелязва трайно напускане на страната, не само от страна на македонското, но и на албанското население. Все повече македонски граждани (от всички етноси) трайно напускат родните си места, продават недвижимите имоти и нямат намерение да се завърнат обратно. Това е особено валидно за селските райони.
За разлика от албанците от Албания и Косово, където сред тях има християни – православни и католици, етническите албанци в Македония са почти всички мюсюлмани. Албанците в Македония са Геги, които включват по-голямата от двете подгрупи (другата е съставена от Тоски). Гегите са по-консервативни в сравнение с албанците от Албания и Косово. Албанците в Македония живеят предимно в северозападните части на републиката, граничещи с Албания, Косово и Сърбия.
Турците в Република Македония са третата по големина етническа група в страната. Според последното преброяване от 2002 години турците са около 4% от цялото население, и около 12% от мюсюлманите, живеещи в Македония. За турците в Македония връзката между исляма и националната идентичност е исторически обусловена от развитието на политическите и религиозните дейности в Турция. Повечето македонски турци членуват в Демократическата партия на турците, която защитава ценностите на светската държава. През последните години активно работи т.нар. „Гюленско движение“. В средата на 90-те години турският вестник "Заман" започва да се издава, а по-късно започна да излиза и на албански език. Освен това гюленистите подкрепят частните училища "Яхиа Кемал" в Скопие, Гостивар и Струга. Тези училища са достъпни и за деца на мюсюлмански елити от други националности. Голямата част от турците населяват западната част на Македония.
"Торбешите" са македонското мюсюлманско малцинство, което живее предимно в западната част на страната. Техният точен брой е трудно да се определи, защото в миналото мнозина са се идентифицирали като турци, а някои са асимилирани от албанците. По този начин "торбешите" винаги са се опитвали да избягват проблемите с техните съседи. През последните десетилетия голям брой македонски мюсюлмани - "торбеши" емигрират в Западна Европа и Северна Америка. "Торбешите" живеят консервативно. Те и днес са против консумацията на алкохол, нощния живот и снимките. През последните години обаче има увеличение на “брадатите уахабити” в техните села, които получават финансова подкрепа основно от Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.
Според преброяването през 2002 g. ромите са около 2,6% от общото население на Република Македония. Повечето от тях са мюсюлмани, а малък брой са християни. Отношенията между тези две религиозни групи често са враждебни и недоверчиви. Повечето от ромите в Македония говорят на родния си език, в западната част от страната те общуват на албански и турски език. В източната част на страната ромите се самоопределят като турци.

Εξωτερικών επιρροή στις τοπικές ισλαμικές κοινότητες, джихадистки бойци и мерки срещу ислямската радикализация след 2000 g.

Според данните на македонските специални служби и особено на агенцията, която се бори срещу терористичните прояви и участия в паравоенни формирования до момента е известно, че общо 150 македонски граждани са участвали във войните в Сирия и Ирак. Те са се сражавали на страната на паравоенни формирования, в териториите, контролирани от т.нар. „Ислямска държава“. Вече са се завърнали и в момента (август 2018 Ο κ.) се намират в Република Македония 80 от тях.
За участието на македонски граждани на страната на муджахедините за пръв път публично се заговори през 2010 g. Тогава местен вестник, през ноември 2010 g. съобщи, че около 50 доброволци, които се подготвяли да участват във войната в Афганистан, са били наблюдавани от агенциите за сигурност в Македония.
Според данните на македонските спецслужби до средата на 2018 година на бойните полета в териториите контролирани от „Ислямска държава“ са загинали 33 македонски граждани. В документите не се уточнява тяхната етническа принадлежност, но от съобщенията за тяхната самоличност и имена, безспорно става въпрос за етнически албанци. От разпитите на завърналите се от бойните полета или пък арестувани ислямски екстремисти, всички бойци от Република Македония са пристигали до Сирия и Ирак през територията на Турция. В повечето случаи те са пътували по суша, но има и такива, които са използвали и самолети.
От разпитите на терористите става ясно, че преди да заминат по бойните полета лицата са посещавали религиозни предавания на радикални имами. Част от тях “са се радикализирали” чрез социалните мрежи, други чрез лични контакти, от които са получавали и логистична подкрепа за тяхното пътуване и включване в редиците на паравоенните формирования.
В Република Македония вече са осъдени за тероризъм 17 от завърналите се македонски граждани, които са се сражавали в групировките на „Ислямска държава“. От показанията им става ясно, че в организацията и обучението им са участвали и чуждестранни лица - част от тях са били от региона: Βοσνία και Ερζεγοβίνη, Косово или Албания, но имало и граждани от арабски държави.
В Република Македония неотдавна бе създаден и Национален комитет за справяне с екстремизма и борбата срещу тероризма. В момента се изработват и стратегии за ресоциализацията на тези лица.
Използването на благотворителни организации за финансиране и създаване на терористични групи. Ислямските благотворителни организации рязко увеличиха своята дейност на Балканите по време на войните в Босна и Херцеговина и Косово. Те бяха приети сравнително добре от местното население благодарение на техните "официално благотворителни каузи". Много бързо обаче стана ясно, че тези благотворителни организации финансират и разпространяват уахабитската теология и тероризъм. Същите тези благотворителни организации използват Балканите като логистична база и територия за набиране на членове. Поради тази си дейност те попаднаха под наблюдението на специалните служби, които разкриха, че те имат връзки с ислямския екстремизъм и прането на пари. Огромни парични потоци са засечени от Саудитска Арабия в Македония за изграждането на безчетен брой джамии. В тези джамии се набират доброволци за джихад и разпространяване на уахабитска идеология, омраза към Запада, европейските ценности и ненавист към християнството.
Властите в Република Македония започват да разследват ислямските благотворителни организации още през 1990 g. при самото начало на разпадането на Югославия. Спецслужбите в Скопие разкриват, че много ислямски благотворителни организации от албанската столица Тирана търсят разрешение за отваряне на магазини в Македония през 1996 g. Благотворителните организации Международна ислямска организация за взаимопомощ и Саудитска висша комисия обаче не бяха допуснати от служители по сигурността и разузнаването. Тези благотворителни организации не получиха регистрация. След този отказ те започнаха от Тирана да финансират лидерите на Ислямската религиозна общност в Тетово и медресето в село Кондово. Уахабитската организация Международна ислямска организация за взаимопомощ от Саудитска Арабия, която бе създадена през 1978 g. като отделение за помощ на Мюсюлманската световна лига, още през 1979 g. започва да открива свои офиси в чужбина и по-специално на Балканите. В периода 1992-1995 g. Международна ислямска организация за взаимопомощ и други ислямски неправителствени организации осигуряват 350 εκατομμύριο. долара за оръжие и наемници. В началото на 1995 g. властите в Република Македония закриха офиса и забраниха дейността на Международна ислямска организация за взаимопомощ в Скопие. Всички членовете на Международна ислямска организация бяха изгонени от страната. σε 2003 g. стана ясно, че Международна ислямска организация за взаимопомощ активно подкрепя дейностите в световен мащаб на "Ал Кайда" , но това не попречи тя да открие офиса си в град Тетово, в западната част на Република Македония. Ислямската фондация “Ал Харамейн”, за която финансовото министерство на САЩ през 2008 година разкри, че заедно с международните й клонове, подкрепя терористичната мрежа на Осама бин Ладен "Ал Кайда" и различни екстремистки организации, в Република Македония набира средства чрез трафик на наркотици и проституция. Друга благотворителна организация - "Бамиресиа", която се ръководеше от имама Бекир Халими, етнически албанец, действа в Скопие от 1997 g. По-късно "Бамиресиа" откри офиси във всички големи градове на страната, населени с мюсюлмани. Многократно "Бамиресия" е разследвана за връзки с терористичните организации и пране на пари. В едно от интервютата си Халими официално заявява, че неговата организация има право да получава средства от Саудитска Арабия. Основният източник на финансиране на "Бамиресиа" е неправителствена организация от Саудитска Арабия и Обществото за възраждане на ислямското наследство със седалище в Кувейт.
Местните експерти предупреждават, ότι "броят на новите неправителствени организации, които се занимават с религиозни дейности, прикрити зад хуманитарна помощ, се е увеличил през последните няколко години".
Активната ислямска младеж, която бе създадена след войната в Босна и Херцеговина от местни мюсюлмани, които са се били заедно с чуждестранните ислямистки бойци от муджахидинските части и която популяризира фундаменталистки ислямски учения, има свои филиали в Скопие, Тетово, Гостивар, Струга и Куманово. Службите за сигурност са засекли, че членовете на Активна ислямска младеж в Македония координират прехвърлянето на значителна сума пари за Косово и че поддържат близки връзки с членовете на Съюза на ислямския джихад. Други ислямски радикални движения, групи и неправителствени организации включват "Студентски Клуб ", чийто президент е Куртиши Фатмир от село Арачиново и "Ел-Mujahedeen", основан през 2006 g. от Самилж Демирович в село Батинци.
От разкритията на един участник в "ислямски мероприятия" на територията на град Дебър и околностите през 2017 година става ясно, ότι "лица, родом от града и живеещи в САЩ финансират религиозни училища, които проповядват радикален ислям". Същите лица финансират различни сдружения, които подпомагат обучението на деца, библиотека с религиозна литература, книжарници, магазини за продажба на парфюми и хранителни продукти, специално предназначени за мюсюлмани. Източникът съобщава "цялата мрежа за снабдяване на тези обекти в страната". Всички те са част от групата "Селефи", която участвала в акции за подпомагане по време на бежанската (2001 g) и кумановската (2015 έτος) криза. Членовете на тази група са разделени на две групи - по-радикални и по-умерени. Сред тях има членове на Бившата Армия за национално освобождение и различни ислямски групировки сражавали се в Босна и Херцеговина и Косово. Те действат в Гостивар, Тетово, Дебър, Охрид, Куманово и Струга, но имат регистрации само в Скопие. Финансирането идва от различни държави от чужбина - ΗΠΑ, Τουρκία, Σαουδική Αραβία, Австрия или Италия, разкрива източникът. Те използват джамиите за пропаганда и набиране на лица за "заминаване в Сирия в името на Аллах, да се умира за Аллах и за отиване в рая и при ангелите", съобщава източникът. На сбирките има лица и от чужбина, включително и от Саудитска Арабия. Източникът разкрива особеностите при обличането на екстремистите и поведението им в джамиите - различни движения с ръцете и докосване по особен начин с краката и ръцете по време на молитвата. Той подробно описва начинът на обличането, дължината на панталоните и формата на брадата на членовете на групировките.
Ислямските екстремисти в Македония използват интернет за разпространение на джихада и радикалната ислямистка идеология. Още преди 15 години в много джамии в страната бяха открити DVD-та на чеченски джихадисти, на които е заснето как муджахидини убиват американци. σε 2010 g. бе разпространен и музикален видеоклип посветен на ръководителя на терористичната организация "Ал Кайда" Осама бин Ладен на албански език. В Република Македония има голям брой на привърженици и на гюленисткото движение. Известно е, че в гюленистките училища в Струга и Гостивар има уроци извън учебната програма за радикалния ислям, където се възхвалява фундаментализма.
Проблемите с радикалния ислям в Република Македония датират от средата на 90-те години на миналия век, когато Саудитска Арабия и други държави използват вътрешните противоречия в Ислямската религиозна общност. Радикалните елементи се възползват от тази ситуация, както и от слабостта на младата независима Македонска държава. σε 2002 Ο κ., група от местни и арабски уахабити с оръжие превзеха "Арабати теке" - най-известния религиозен обект в град Тетово, в западната част на републиката. След като превзеха къщата много бързо те я превърнаха в джамия. Центърът за ислямски плурализъм в Република Македония определи действията им като "агресия на уахабийските ислямисти и сериозна терористична заплаха за целия регион и насилствен акт на културен и религиозен вандализъм". Центърът изпрати писмо до американското посолство в Скопие, както и до президента на Република Македония. "Ние решително протестираме срещу уахабитското нахлуване в "Арабати Теке" в град Тетово и призоваваме дипломатическите власти на САЩ и властите в Скопие, които следят за терористични заплахи на Балканите, да окажат натиск върху македонското правителство за незабавното изгонване на уахабитите от "Арабати теке", по силата на закона, ако е необходимо и защита на Текето от по-нататъшно посегателство“, пишеше в писмото на Центъра за ислямски плурализъм в Република Македония.
По време на конфликта през 2001 година в Македония службите за сигурност регистрират няколко групи от муджахидини в различни региони на страната. Според Министерството на вътрешните работи в периода 2001-2002 g. около петстотин муджахидини, самостоятелно или в рамките на терористична група Албанска национална армия, са участвали в различни сражения. В района на Куманово, членове на муджахидинска единица с около сто бойци действа на териториите на селата Слупчане, Матейче, Ваксинце, Отля и Липково. В района на столицата Скопие муджахидини участват във въоръжените конфликти в селата Танушевци, Брест, Малино маало и Арачиново. През август 2001 g. група муджахидини имаше и в община Гази Баба в Скопие, където пет члена на терористичната група бяха убити, заедно с техния лидер "Тели", който не беше македонски гражданин. Други петима бяха арестувани от македонските полицейски части. В района на Тетово, групи от муджахидини бяха разположени в селата Божовце, Вейце, Гайре и Порой.
От докладите на специалните служби, занимаващи се с борбата срещу терористичните прояви на територията на Република Македония става ясно, че през февруари 2001 g. две крила на муджахидинската организация са формирани в страната. Военното крило е под командването на Мухамед Хадафан Гамили, а политическото крило е водено от шейх Ахмед Али Седан.
Ислямски екстремисти продължават да действат на територията на Република Македония и след официалното приключване на кризата на 13 август 2001 έτος, когато бе подписано Охридското мирно споразумение. Така през 2004 година френски експерти по тероризма разкриха, ότι "до сто фундаменталисти, свързани с терористични организации действат на територията на Република Македония".
σε 2006 g. бяха организирани улични протести и демонстрации в Тетово и Скопие поради публикуването на карикатури на пророка Мохамед. Това бе първата публична проява на уахабитите и уахабитското движение. Протестите в Скопие започнаха след петъчната молитва пред джамията "Ая-паша". В протеста участваха около 1000 души. Тълпата по улиците на столицата скандираше "Аллах е велик". Много от участниците носеха черни забрадки, както черни и зелени знамена с арабски надписи. По същото време в град Тетово се събраха около 800 души пред Шарената джамия. Повечето от тези протестиращи бяха младежи и студенти. Двете основни албански политически партии - Демократическата партия на албанците и Демократичен съюз за интеграция се дистанцираха от протестите, но си отправиха взаимни обвинения за участие в протестите. Представители на Ислямската религиозна общност също осъдиха публикуването на карикатурите, но призоваха мюсюлманите да не се подават на провокации.
σε 2007 година специалните полицейски части разкриха в района на Бродец, в северозападната част на страната, въоръжената група от местни албанци. Според полицейския доклад, групировката се готвела за продължителна въоръжена борба. При полицейската акция бяха задържани огромно количество боеприпаси и оръжия - минохвъргачки, картечници, пушки и снайпери, но силите на реда откриха и брошури, документи и други пропагандни материали на муджахидините. По-малко от година по-късно през месец януари 2008 g. един полицай бе убит, а други двама бяха ранени по време на въоръжена атака от кола, движеща се до полицейската. Атаката бе извършена от трима души, които са били членове на Армията за национално освобождение през 2001 g. Подобен инцидент се случи през ноември 2008 Ο κ., когато друг полицай беше убит и двама бяха ранени.

Ислямът в Македония - мост или бариера за радикализация

Както в повечето балкански държави, така и на територията на днешна Република Македония ислямът е донесен от османците, които управляват региона в продължение на пет века. Македония е единствената държава, която въпреки огромните заплахи по време на сръбската агресия в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово успя да неутрализира всякакви по-сериозни прояви на религиозен и етнически екстремизъм в страната. Младата държава не допусна на нейна територия да действат различни ислямистки организации, които пуснаха дълбоки корени в Босна и Херцеговина, Косово и Албания. Ако трябва да сравним Македония с друга балканска държава по отношение на мирното съжителство и високата степен на религиозна толерантност, то с пълно основание може да твърдим, че тя най-много се доближава до България. Това са двете държави, които граничеха с воюваща страна (Σερβία) през 90-те години на миналия век, но не допуснаха никакви екстремистки прояви, включително и религиозни. Малката балканска държава успя да преодолее и да контролира бруталната агресия на Слободан Милошевич, който само за няколко седмици депортира над 300 000 косовски албанци през пролетта на
1999 g. Освен обикновени граждани, включително деца и възрастни, сред депортираните имаше множество бивши членове на Армията за освобождение на Косово, както и бойци на най-различни въоръжени групировки. Сред тях имаше косовски албански активисти на радикални ислямски организации, свързани със Саудитска Арабия, Турция или пък идващи от Босна и Херцеговина. Залятата със стотици хиляди депортирани албанци Македония трябваше да се справи и с опасността от инфилтриране на тези радикални елементи на територията на републиката, където живее мюсюлманско население.
Липсата на "тежка омраза" между македонското и албанското население (християнското и мюсюлманското) най-добре си пролича по време на тригодишната жестока политическа криза, в която изпадна Република Македония в периода 2015-1017 έτος. Тогава управляващата партия на премиера Никола Груевски, за да запази властта, използва агресивна националистическа и антиалбанска пропаганда. Груевски, който в продължение на десет години управлява благодарение на партията, създадена от бившия ръководител на Армията за национално освобождение Али Ахмети Демократически съюз за интеграция (ДСИ), организира масови протести срещу т.нар. "Тиранска платформа" в продължение на няколко месеца по централните улици на столицата. Участниците и преди всичко лидерите на протеста използваха груби и вулгарни определения срещу албанското малцинство. Риториката много напомняше на тази на сръбския диктатор Слободан Милошевич от края на неговата политическа кариера.
Политическата криза от 2015-2017 έτος, която приключи с погрома над македонския парламент на 27-ми април 2017 година доказа две неща.
В Република Македония "албанската заплаха" се използва от управляващите до тогава за запазването на връзката с властите в Белград с крайна цел - Македония да не бъде напълно независима и суверенна държава. В същото време стана ясно, че в Република Македония местните албанци, включително и политическите лидери нямат необходимата подкрепа и сили за предизвикване на етнически сблъсъци, ако не получат подкрепа от съседните Косово и Албания. Тук е мястото да отбележим и факта, че по време на голямата мигрантска вълна през 2015-2016 година през територията на Република Македония - основно от Гърция, минаха над 650 000 мигранти. Сред тях имаше и бойци на Ислямска държава. Страната успя доста успешно да се справи и с това предизвикателство. Най-големият риск за стабилността на Република Македония, включително и появата на радикални ислямистки организации идва отвън. Властите в Скопие са изправени пред една единствена опасност - да не допускат навлизането на нейна територии на джихадистки елементи от съседните Албания, Косово и малко по-далечната Босна и Херцеговина. В това отношение Република Македония трябва да получава и международна подкрепа за борба срещу тероризма. Последните офиицални данни сочат, че на територията на днешна Албания са намерели убежище поне 4800 бивши джихадисти. Всички те са потенциална опасност, не само за Република Македония, но и за останалите държави от региона.

 


МЮСЮЛМАНСКИТЕ ОБЩНОСТИ В СЪРБИЯ МЕЖДУ ИНТЕГРАЦИЯТА И РАДИКАЛИЗАЦИЯТА
Д-р Бисер Банчев

Роля и място на исляма в Сърбия

Република Сърбия е предимно християнска страна, но наследява и част от религиозното разнообразие на бившата югославска федерация. Според преброяването от 2011 g. почти 85% от населението изповядва източното православие, 5% принадлежи към католицизма, а мюсюлманите са малко над 3% (222 828 души). Както официалните статистически документи, така и водещият изследовател на мюсюлманските общности на територията на бивша Югославия Ахмет Алибашич отбелязват системния бойкот на преброяванията, проявен в населените с албанци общини в Южна Сърбия, което дава основание да се твърди, че фактическият брой на мюсюлманите в Сърбия следва да се увеличи с около 60 хиляди, а реалният им процент да се оцени на приблизително 4% от общото население.
Важна особеност при изповядващите исляма граждани на Сърбия е тяхната етническа и териториално-религиозна концентрация. Историческата област Санджак с главен град Нови Пазар обичайно се определя като мултиетническа, но в нея живеят почти две трети от всички мюсюлмани в страната. Традиционно те се чувстват обвързани със своите единоверци в Босна и Херцеговина и до разпадането на религиозното единство на мюсюлманите в бившето югославско пространство през 90-те години на ХХ век се подчиняват на върховният глава (реис-ул-улема) на югославските мюсюлмани, резидиращ в Сараево. Жителите на Санджак не са чужди на процесите на трансформиране на идентичности, които протичат в Босна. Промяната на националното наименование от Мюсюлмани с главна буква към бошнаци след 1993 g. е възприето и в Санджак (бошнак/бошняк се разглежда като национална категория, за разлика от босненец, което изразява географска и държавна принадлежност). Последното преброяване през 2011 g. в Сърбия отчита 145 278 бошнаци, а 98% от тях са регистрирани в Санджак. Още 22 301 жители на шестте санджакски общини в Сърбия се определят като мюсюлмани по вероизповедание. Мюсюлмани са и албанците от общините Прешево, Медведжа и Буяновац. Извън посочените региони вероизповеданието е представено във всички големи градове на Сърбия, където към бошнаците и албанците се прибавя и част от ромската общност и други по-малки групи.

Правен статус на ислямската общност, σχέσεις με τους κρατικούς φορείς, παρουσία διαφόρων ισλαμικών ρευμάτων, θρησκευτικές οργανώσεις, ισλαμικών σχολείων

През 90-те години на ХХ век за тяхното духовно спасение се грижи „Ислямската общност в Сърбия“, която разглежда себе си като част/поделение от по-голямото мюсюлманско семейство в бивша Югославия и се подчинява в религиозно отношение на великия мюфтия (реис-ул-улема) на Босна и Херцеговина. На местно ниво духовен лидер е мюфтията на Нови пазар Муамер Зукорлич, който от 1993 g. контролира вакъфски имоти, издателства, медии и образователни институции, а също се стреми да бъде главен посредник за даренията, пристигащи от Турция и страните от Близкия и Средния Изток. Първото демократично правителство в Белград след падането на Милошевич толерира мюфтията и през 2002 g. му разрешава да открие т.нар. Международен университет в Нови пазар, който e регистриран като религиозна фондация (вакъф) и провежда обучение по ислямска теология без да е получил необходимата акредитация. Зукорлич монополизира и издаването на „халал” -сертификати, които са необходими при износа на храни за мюсюлманските страни.
Засилващите се международни контакти на мюфтията и обвързаността му с влиятелни фактори в Босна и Херцеговина се посрещат с подозрение от властите. σε 2007 година е създадена алтернативна религиозна структура – „Ислямска общност на Сърбия“. Тя се ръководи от стария кадър от времето на Тито – белградския мюфтия Хамдия Юсуфспахич и неговото семейство. Формално ръководството на новата структура е предадено на мюфтията на санджакската община Тутин Адем Зилкич, а постът на негов заместник се заема от Мохамед Юсуфспахич, син на Хамдия. Съответно – местните имами, в зависимост от своите убеждения, а често пъти – и от роднинска обвързаност, разпределят своята лоялност между групите на Зукорлич и Юсуфспахич. Адем Зилкич е провъзгласен за реис-ул-улема, което подчертава пълната независимост на сръбските мюсюлмани. Хамдия Юсуфспахич получава титлата почетен велик мюфтия.
Наличието на две ислямски общности не позволява на вярващите да се възползват от законите за реституция. Съответно социалните функции на религиозната благотворителност са затруднени. Мюфтията Зукорлич решава проблема чрез силово завладяване на бившите вакъфски имоти и управлението им без документи за собственост.
Муамер Зукорлич остава 22 години начело на „Ислямската общност в Сърбия“ до януари 2014 g. , когато се оттегля от поста и на негово място е избран близкият му сътрудник и ректор на Международния университет в Нови пазар – проф. Мевлуд Дудич. Зукорлич остава санджакски мюфтия. Στα εγκαίνια της Dudic ερχόταν προσωπικά Reis-ul-ulema Χουσεΐν Kavazovich Σεράγεβο.
σε 2016 έτους αντικατέστησε την ηγεσία του «Ισλαμική Κοινότητα της Σερβίας». Επικεφαλής της είναι ο Sead Nasufovich πεδίου Bijelo στο Σάντζακ, ο απερχόμενος πρόεδρος του εκκλησιαστικού δικαστηρίου της κοινότητας.
Και οι δύο ανταγωνιστικές οργανώσεις έχουν τους υποστηρικτές τους μεταξύ των Αλβανών της κοιλάδα του Πρέσεβο, όπου η πράξη πάνω 60 джамии, αλλά οι περισσότεροι από αυτούς διαχειρίζονται από τρίτο ίδρυμα - τοπική δομή της Ισλαμικής Κοινότητας του Κοσσυφοπεδίου.
„Ислямската общност в Сърбия“ е по-активна в образователната сфера. Тя контролира няколко основни мюсюлмански училища в различни градове, а в Нови пазар – една гимназия и факултет за ислямски науки. В последния се обучават и преподаватели за сръбските държавните училища по предмета „Вероизповедания – ислямска религия“. Има и студенти от други държави, предимно от Босна и Херцеговина. Факултетът е част от Международния университет в Нови пазар.

Политически партии, свързани с ислямската общност

В политическия живот на сръбските мюсюлмани доминират две партии. Те групират около себе си множество по-малки партии, по-голяма част от които съществуват само на документ. Най-силната политическа фигура е зъболекарят Сюлейман Углянин, който през 1991 g. организира непризнат от властите референдум за автономия на Санджак. В този период той създава Партията на демократическото действие. Тя възниква като клон на голямата босненска партия със същото име, но още през 90-те години връзките между двете партии са прекъснати под натиска на Белград. Властите създават допълнителни затруднения на местните политически лидери като разпределят шестте общини на историческия регион Санджак в две различни административни области. Биографията на Углянин включва кратко политическо изгнание в Турция, след което той се завръща в Сърбия, където многократно е избиран за народен представител, а от 2004 να 2008 g. е кмет на Нови пазар. Углянин понякога е наричан „Санджакският Милошевич”, а областта е определяна от чуждестранни дипломати като негово „феодално владение”. След изборите от 2008 g. Углянин е включен в правителството, където отговаря за слаборазвитите райони.
Политическата роля на Углянин се оспорва единствено от бившия му заместник по партия Расим Ляич, който създава самостоятелна формация още през 90-те години. Той провежда по-мека политика по отношение на властите в официален Белград и по тази причина е абониран за министерски пост във всички правителства в периода сред демократичните промени от 2000 Ο κ.. Ляич е лекар и е роден в Нови пазар. Това му позволява да балансира влиянието на Углянин, който няма силна родова опора в града и общината. Двамата лидери ревностно си оспорват контрола над областта като в някои случаи се стига и до физически сблъсъци между техните привърженици.
Съперничествата се изострят особено силно при изборите за Национален съвет на бошнашкото малцинство. Правомощията на Националния съвет са в образованието, κουλτούρα, езика и медиите. Особеното при бошнаците е, че те са почти изцяло съсредоточени в общините на Санджак, което превръща на практика техния Национален съвет в регионален парламент. На изборите през 2010 g. Зукорлич се противопоставя на традиционните партии и регистрира листа от свои привърженици. Стига се до продължителна патова ситуация. Правителството не е съгласно да толерира опитите на мюфтията да обедини религията и политиката. Министерството на човешките права и малцинствата продължава служебно мандата на стария Национален съвет, ръководен от депутата от партията на Углянин Есад Джуджевич. В отговор Зукорлич инициира създаването на нова партия – Бошнашка демократична общност, председателствана от неговия шурей Емир Елфич. Партията е регистрирана като малцинствена. Така мюфтията извървява пълния път до включването на религията в политиката. През 90-те години той е близък на Углянин, следващото десетилетие се ползва с поддръжката на Ляич, докато накрая отхвърля всички и става самостоятелен политически фактор.
Истинското съотношение на силите се проверява през 2012 Ο κ., когато се провеждат редовни избори на всички възможни нива – президентски, парламентарни и местни. Зукорлич показно се разграничава от пряко участие в политиката, като заявява че само подкрепя Бошнашката демократична общност, но в крайна сметка не устоява на изкушението и се кандидатира за президент. Той се класира предпоследен от общо 12 кандидата на първия тур от президентските избори. Следва да се отчете обстоятелството, че мюфтията успява да привлече на своя страна гласовете на албанците от долината на Прешево, които обичайно бойкотират определянето на държавния глава на Сърбия.
Парламентарната надпревара запазва баланса между регионалните партии. Ляич е избран от листата на дотогава управляващата Демократическата партия, а Углянин печели самостоятелно два мандата. Коалицията на малки малцинствени партии, организирана от Зукорлич, печели един мандат, който естествено се заема от шурея на мюфтията.
Голямата политическа промяна след изборите не се отразява на Углянин и Ляич, които са включени и в новото правителство. Така практическите послания на правителството по приемственост в политиката на етнически мир надделяват над задължителните в съвременната политика, и особено на Балканите, популистки изявления. Едно от правомощията, които получава Углянин в правителството е съпредседател от сръбска страна на Смесената междуправителствена комисия с Турция за двустранно икономическо сътрудничество, а също и на тези с Ирак, Алжир, Мароко и т.н.
През март 2013 g. Зукорлич успява да се скара с шурея си Емир Елфич. Мюфтията е принуден да създаде нова партия под името Бошначка демократическа общност на Санджак. В кампания за извънредните парламентарни избори през 2014 g. партията на мюфтията се включва в коалиция, ръководена от Либерално-демократическата партия на Чедомир Йованович. Либерал-демократите предприемат тази стъпка след като пропадат преговорите им за коалиция с Углянин. Общата листа не успява да прескочи изборния праг и остава извън парламента. Углянин печели дежурните два мандата, а Ляич този път е част от победилата предизборна коалиция на Прогресивната партия, ръководена от Александър Вучич.
През есента на 2014 g. изтича и мандатът на националните съвети на малцинствата. Този път листата на Углянин побеждава и той е избран за председател на съвета на бошнаците.
Честите парламентарни избори оказват известна роля за разместване на политическите пластове сред сръбските мюсюлмани. В национален план намалява ролята на Углянин, а след извънредните избори от 2016 g. Зукорлич е избран за народен представител. На президентските избори през 2017 g. и Зукорлич и Ляич подкрепят победната кандидатура на дотогавашния премиер Александър Вучич.
През целия период след 2000-та година политическите формации на албанското малцинство успяват да изпратят по един или по двама депутати в различните състави на сръбския парламента и да удържат контрола над местната власт в долината на Прешево.

Εξωτερικών επιρροή στις τοπικές ισλαμικές κοινότητες

Сръбските мюсюлмани нерядко търсят подкрепата на своите единоверци зад граница. Най-често погледите им се насочват към Турция и към Босна и Херцеговина. Междуособният конфликт сред мюсюлманите в Санджак създава затруднения на турското правителство, което в този период показва нарастваща амбиция да играе водеща и обединителна роля за балканските мюсюлмани. Турският външен министър Ахмет Давутоглу отправя официален призив за обединение на двете ислямските общности при посещението си в Сърбия на 25 Οκτώβριος 2011 g. Визитата е предшествана от совалки на турския посланик и изпращане на висши ислямски духовници от Турция в Сърбия и в Босна и Херцеговина в опит да подготвят споразумение. Посредничеството претърпява неуспех. Основна роля в провала изиграва мюфтията Юсуфспахич, зад който продължава да стои сръбското правителство. За властите в Белград е неприемлив предвиденият механизъм върховният мюфтия от Сараево да утвърждава главата на сръбските мюсюлмани. Проблем има и със Зукорлич, който не е съгласен да се оттегли от сцената и да приеме предлаганото му доброволно изгнание в Турция.
Турската дирекция по религиозните въпроси (Dianet) организира нови опити за обединение на двете сръбски ислямски общности, който предвижда Зукорлич и Зилкич да отстъпят от водещите си позиции, като продължат да работят като духовници в новата структура на по-ниско ниво. Намесата на Дианета се възприема като заплаха от Зукорлич, който през август 2013 g. обвинява Турция, че финансира неговите противници. Подобни реакции ограничават турската активност сред сръбските мюсюлмани.
„Ислямската общност в Сърбия” търси подкрепа в Босна и Херцеговина и първоначално я намира при члена на колективното председателство Бекир Изетбегович, но последният я оттегля под влияние на Углянин. Съюзници в Босна и Херцеговина се търсят и чрез включване в горещите теми на обществените дебати, като тази за геноцида в босненския град Сребреница през 1995 g. Мюфтията Зукорлич получава адресна регистрация в града, а впоследствие дори гласува на общинските избори в Босна и Херцеговина.
Зукорлич продължава да разчита на реис-ул-улема в Сараево. Зукорлич и великият мюфтия на Босна и Херцеговина Мустафа Церич участват в Мека на срещата на Организацията за ислямско сътрудничество (бившата Ислямска конференция) през месец юни 2012 g. В официалната декларация е включен и абзац, призоваващ Сърбия да прекрати изолацията на бошнаците от Санджак и от Босна и Херцеговина, да не руши единството на ислямската общност, да не застрашава вакъфските имоти и да започне да подпомага възпитателно-образователните ислямски институции. Церич и Зукорлич са включени в състава на върховния съвет на организацията.
Мустафа Церич в края на мандата си поизнася религиозна присъда „фетва” срещу конкурентния сръбски мюфтия Адем Зилкич. Позицията е продължена от новия върховен мюфтия на ислямската общност в Босна и Херцеговина Хюсеин Кавазович, който посещава Нови пазар и участва в различни мероприятия, организирани от Зукорлич.

Процеси и тенденции сред ислямската общност в страната – рискове от радикализация и влияние на идеологията на „Ислямска държава“

Склонността за използване на силови аргументи при решаване на политически спорове сред сръбските мюсюлмани не дава възможност да бъде разгледана в чист вид темата за рискове от радикализация сред ислямската общност. Например мюфтията Зукорлич обявява 4 септември за ден на мъчениците за свободата на Санджак. На тази дата през 1944 g. са разстреляни водачите на местните мюсюлмански сили за самоотбрана през Втората световна война, които са обвинени за сътрудничество с германските окупатори. Впоследствие инициативата е иззета от Углянин. Той ръководи отбелязването на 70-та годишнина от разстрела на санджакските политически и военни лидери от комунистическите партизани. В голямото възпоменателно шествие младите хора носят униформи на мюсюлманските сили за самоотбрана от войната. Случаят предизвиква сериозна загриженост в цялата страна. През следващите години младежите участват в манифестацията без униформи.
След като Углянин не е включен в новото правителство след изборите през 2014 g. той за първи път от много години напомня искането за автономия на Санджак. Буквално месеци по-рано Углянин е критикувал Зукорлич за подобно искане с аргумента, че икономиката е по-важна от автономията.
Чувствителна е и темата за изучаването на майчин език. Разделянето на югославската федерация е последвано и от разделянето на единния дотогава сърбохърватски език. Бошнашката нация и нейните малцинства в бившите югорепублики отстояват правото си на свой език. През февруари 2013 g. в Санджак е поставено официално начало на преподаване на бошнашки език и открити уроци по босненска история и култура. В различни моменти преди и след това съперничещи се мюсюлмански лидери обвиняват правителството, че препятства процеса.
В хода на кампанията за избори на национални съвети през 2014 g. към властта се отправят нови претенции, че правата на мюсюлманите не се спазват. Председателят на служебния Бошнашки национален съвет Есад Джудежевич, който е водещ активист от партията на Углянин, организира кампания за премахване на сръбските окончания „ич” и „вич” от имената на бошнаците и сам променя фамилията си на Джуджо.

Рекрутиране на джихадистки бойци

Много по-сериозни притеснения предизвиква постоянно нарастващата информация за мюсюлмани от региона на бившето югославско пространство, които загиват като доброволци-джихадисти в Сирия. Наблюдатели и официални лица изразяват безпокойство от разпространението на уахабизма в региона през цялото първо десетилетие на ХХІ век, а през 2011 g. екстремист с произход от Санджак обстрелва американското посолство в Сараево. Други санджаклии, разследвани като негови съучастници са открити през следващите години в Сирия. В началото на 2014 g. се разпространяват имената на първите загинали от Сйеница и Нови пазар. До края на годината към списъка се прибавя още един жител на Нови пазар. През пролетта на следващата година вътрешното министерство в Белград огласява данни за повече от 30 сръбски граждани, които воюват в Сирия и Ирак. σε 2015 g. председателят на парламентарната комисия за контрол на службите за сигурност Момир Стоянович, който е и бивш директор на военното разузнаване съобщава, че в Сирия са отишли да воюват 37 души, а седем от тях са загинали.
В Босна и Херцеговина е арестувана и предадена на сръбските власти 19-годишна жена, завърнала се от бойните полета в Близкия изток. Тя е родена в град Смедерево на река Дунав, но бащината ѝ фамилия е албанска, а съпругът ѝ е гражданин на Босна и Херцеговина. Границите в Западните Балкани са опасно пропускливи за агитаторите на радикалния ислям. σε 2015 g. сръбските служби за сигурност установяват, че ислямски теолог от косовския град Призрен, който символично носи прякора „Шейха”, с помощта на бошнак – сръбски гражданин, използва джамията в град Нови пазар, за да агитира богомолците да се присъединят към "джихада" в Сирия. Джамията не е център за вербуване на доброволци, но там може да се направи връзка с хора, воюващи на страната на „Ислямска държава“.
σε 2017 g. сръбският министър на вътрешните работи Небойша Стефанович съобщава, ότι 49 души от Сърбия са заминали да се бият на страната на „Ислямска държава“, като някои са загинали, други все още са там. Преди това Момир Стоянович говори за 70 сръбски граждани в „Ислямска държава“. Обяснение за различните числа дава мюфтията Зукорлич през март 2018 Ο κ., когато алармира, че в кюрдски лагер близо да границите на Сирия, Ирак и Турция са задържани 11 сръбски граждани – жени и деца и призовава те да бъдат освободени и върнати у дома. Няма съмнение, че част от сръбските джихадисти са били придружавани от своите семейства.

Κίνδυνος τρομοκρατικών επιθέσεων, που συνδέονται με ρίζα ισλαμικών ομάδων

Според изследователя на ислямския радикализъм на Балканите Кристофър Делизо на ранните етапи от своето утвърждаване като лидер Зукорлич е получавал финансова и морална подкрепа от уахабитски среди, както директно от Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран, така и чрез посредничеството на структури в Босна и Херцеговина. Контролирани от Зукорлич младежки мюсюлмански активисти в Санджак се радикализират. Те провокират през 2006-2007 g. няколко инцидента, при които нападат и заплашват умерени местни имами, модерно облечени жени и участници в музикални концерти. σε 2007 g. в близост до Нови пазар е разкрит таен склад с оръжие, взривни материали, униформи и пропагандна литература. Екипировката е получена по линия на съществуващите уахабитски връзки. Точно от тези среди излизат участниците в атентата срещу американското посолство в Сараево през 2011 g. и сръбските джихадисти в Близкия изток.
През следващите няколко години най-радикалните елементи се намират извън сръбска територия, но с промяната на хода на военните действия в Близкия изток вниманието отново се насочва към родината им. Επί 10 юли 2015 g. в Ютюб е публикуват заплашителен видеозапис на „Ислямска държава“, в който на фона на религиозна песен е отправена заплаха, че Сърбия ще бъде първата мишена на джихадистите, които след това планират да „върнат шариата” и в останалите страни от Западните Балкани. Посланието е публикувано ден преди сръбският премиер Александър Вучич да посети Сребреница за отбелязване на 20-годишнината от избиването на босненски мюсюлмани през войната за югославското наследство. В хода на посещението Вучич е подложен на организирано нападение с камъни. Ситуацията се усложнява допълнително с многократното нарастване на бежански потоци от Близкия Изток към Западна Европа. Оказва се, че някои от участниците в парижките атентати от ноември 2015 g. са преминали през сръбска територия. Експерти предупреждават, че тероризмът може да прерасне във въоръжени сблъсъци на Балканите.
През март 2016 g. трима завърнали се привърженици на „Ислямска държава“ са задържани в Косово за планиране на атентати в Сърбия. През лятото на същата година в социалните мрежи е публикуван запис, на който въоръжени мъже палят сръбското знаме, облечени в униформи на босненската мюсюлманска армия от времето на войната през 90-те години на ХХ век.
σε 2016 g. мюфтията Зукорлич получава специално внимание от „Ислямска държава” във формата на видеообръщение, призоваващо към неговото убийство, определяйки го като предател, опозорил поста си на духовник и станал депутат в християнска държава.
По същото време е направено специално социологическо проучване, което показва, че почти една пета от младите мюсюлмани между 16 και 27 години в Санджак оправдават насилието в името на вярата. Почти една четвърт отказват да отговорят на въпроса дали знаят какво е „Ислямска държава“. Около 10% са отговорили положително на въпроса оправдано ли е да отидеш в друга страна, за да воюваш, ако по този начин се защитава вярата. Според социолозите младите мюсюлмани в Санджак са социално изолирани и "атомизирани". Те не вярват на имамите, на политическите партии, на неправителствените организации, на съседите, а само на членовете на семействата и партньорите си. Това е самота, която съчетана с заплаха на колективно ниво лесно генерира отваряне към радикалните политически становища.
Такива хора са податливи на радикалната пропаганда, разпространявана през социалните мрежи. Поредното заплашително послание от „Ислямска държава“ е отправено през лятото на 2017 g. на специализираното онлайн списание "Румиях" (Румелия). В него се отправят заплахи от терористичните нападения срещу сърбите заради "убийствата на мюсюлмани в Босна и Косово".

Мерки срещу опасността от радикализация

Сръбската държава отделя сериозно внимание и предприема поредица от мерки срещу ислямската радикализация в законодателната сфера, съдебното преследване и дейността на специализираните служби. Наред с това се провежда и планомерна политика по интеграцията на мюсюлманската общност и нейните лидери.
Показателен пример е, че именно министър Расим Ляич бие тревога, а депутати от неговата партия предлагат законова промяна, насочена срещу участниците в чуждестранни военни конфликти. В началото на есенната си сесия през 2014 g. новият парламент приема закон, предвиждащ затвор за сръбски граждани, които участват, подпомагат или набират участници във въоръжени конфликти зад граница. Прилагайки точно тези текстове през април 2018 g. Специалният съд в Белград осъжда на общо 67 години затвор 7 обвиняеми за тероризъм и сътрудничество с "Ислямска държава". Трима от тях са съдени задочно. Оценката е, че групата е изпратила най-малко 24 души на бойното поле в Сирия.
Случаят е пример и за успешно международно сътрудничество. Един от обвиняемите е депортиран от Турция в Сърбия. Поради връзките на сръбските мюсюлмани с техни сънародници в Босна и Херцеговина (когато става дума за бошнаци) и с Албания, Косово и Западна Македония (когато става дума за албанци) специализираните органи на Сърбия целенасочено събират информация за процесите в съответните страни и за възможните източници на заплахи.
Не по-малко важна е политиката на приобщаване на мюсюлманската общност към държавата. При формирането на местните органи на властта големите национални партии винаги се стремят да сключат необходимите коалиции с местните политически лидери и водещите представители на мюсюлманското вероизповедание в съответната община. Те от своя страна успешно се инкорпорират в местните и националните структури на властта. Централната власт също търси баланс и се стреми има повече от един съюзник в Санджак. Расим Ляич преминава безконфликтно от правителство в правителство, където се допълва от Сюлейман Углянин. След 2014 g. само Ляич остава министър, но отдалечаването на Углянин от столицата увеличава възможностите да сътрудничество на мюфтията Зукорлич с управляващите до степен, че след изборите от 2016 g. той да получи председателството на парламентарна Комисия по образование, наука, технологично развитие и информационно общество. Не са забравени и други изявени представители на мюсюлманската общност. Правителството на Вучич изпраща Мохамед Юсуфспахич като посланик в Саудитска Арабия, а Емир Елфич – като посланик в Ливан.
Усилията си струват. Когато на 11 юли 2015 g. сръбският премиер Вучич е атакуван с камъни, при предварително организирано нападение, когато отива на поклонение пред жертвите на Сребреница, което само по себе си е сериозно предизвикателство за сигурността ва региона, мюфтията Зукорлич дава изявление пред информационните агенции, че подкрепя политиката на помирение, водена от Вучич и пожелава на премиера да остане твърд по избрания път. След него ръководството на Бошнашкия национален съвет дава изявление в същия дух. Призивите за спокойствие идват в най-необходимия момент.
Подобно съвпадаща позиция се наблюдава и по отношение на религиозния екстремизъм. Той се осъжда както от Ляич, който е вносител на законопроекта осъждащ участието в чуждестранни военни структури, така и от Бошнашкия национален съвет, ръководен от Углянин.

Изводи

Проследяването на процесите в мюсюлманската общност на Сърбия налага впечатлението за една наглед парадоксална ситуация. На външен план се открояват периодични остри крайни изявления на лидерите за нарушени права на мюсюлманите, които често се приемат твърде сериозно от техните привърженици. При сравнение с водещите фигури на големите национални партии се установява, че всъщност това е израз на един „мъжкарски” стил в реториката на политиците, които по този начин легитимират своето лидерско присъствие. Подобно поведение е част от сръбската политическа традиция, но то не винаги си дава сметка за емоционалните чувства на избирателите, които са допълнително изострени от безработицата, икономическата изостаналост и нарастващия брой млади хора, търсещи своята житейска реализация. Роднинският патронаж и политическият клиентелизъм са неминуема част от местната политика в един изостанал регион като Санджак. Води се ежедневна борба за контрола и разпределението на местните ресурси, които са много важен източник на влияния, на препитание, а дори и в някои случаи - на оцеляване. Местните лидери често са склонни да легитимират социалната си роля с опасността от „външни врагове” и собствената заявена готовност за силов отговор. Това не винаги се разбира от техните привърженици, които понякога стигат и до физически сблъсъци. Партийните босове трудно контролират привържениците си сред нарастващата безработица в региона и са склонни да прибягват до рискованото смесване на религия с политика и на социални с етнически проблеми. Не всички членове на общността успяват да намерят своето място в този сложен баланс. Безмилостно експлоатираните им чувства са на ръба на емоционалното напрежение, което търси своя отдушник. Някои го намират в изкушението на ислямската радикализация.
Подобни предпоставки мога да изправят пред изпитания отношенията между православни християни и мюсюлмани в Сърбия, а и в цялото бивше югославско пространство. Допълнително следва да се отчита и албанския проблем, който несъмнено е национален, но при определен обстоятелства и подходящи условия за радикализация може да придобие религиозни измерения.
Сравнена със своите съседи Сърбия изпраща по-малко джихадисти в Близкия изток. Това може да се дължи както на относително по-малкия дял на бошняци и албанци спрямо останалото население на страната, така и на югославското наследство, което толерира светския ислям. В този смисъл сръбските мюсюлмани могат да се превърнат в една ефективна бариера срещу радикализацията. От друга страна подценяването на проблема може да доведе до развитие на опасни тенденции, за които подсказват някои от събитията през последните години.

 

ИСЛЯМЪТ В ТУРЦИЯ
Петър Воденски

Религиозни вярвания - ρόλος και η θέση του Ισλάμ

Преобладаващата в Турция религия е ислям, около 99.8% от населението се определят като мюсюлмани. Според общоприети проучвания, около 80% от населението на съвременна Турция са сунити, а 20% - шиити-алевити. Ислямът е наложен по днешните земи на Турция към втората половина на ХI век, когато селджукските турци извършват експанзия в Източен Анадол. Από 1517 g. султанът става единствен халиф (от арабски „приемник“, „наместник“ на пророка Мохамед, върховен глава на ислямската община, осъществяващ духовно и светско ръководство в ислямския свят).
След Първата световна война, група патриотично-националистически настроени офицери и интелектуалци, начело с Мустафа Кемал, отказват да приемат Севърския мирен договор и започват въоръжени действия, прераснали в национално-освободителна война. σε 1923 g. се създава Република Турция (Лозански мирен договор). Републиката се изгражда от Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците) върху идеология, почиваща на шест принципа: народност, републиканизъм, национализъм, светска държава, етатизъм (държавен контрол в икономиката), всичко това изискващо реформизъм.
Реформите на Ататюрк обхващат буквално всяка област на турското общество, включително ролята на религията. Επί 1 ноември 1922 g. е ликвидиран султанатът, а на 3 Μάρτιος 1924 g. – халифатът (отменена е и длъжността на Шейх-ул-Ислям, като всички религиозни въпроси са поверени на Дирекция по религиозните въпроси (Dianet) - (Θρησκευμάτων). През следващите години са дадени равни с мъжете права на жените (1926-34 Ο κ.), забранява се носене на фесове и хиджаб (25 ноември 1925 Ο κ.), приема се Граждански кодекс (през март 1925 g. се ликвидират шериатските съдилища и се въвежда гражданско съдопроизводство), επί 30 ноември 1925 g. се закриват религиозните секти и ордени. Тези реформи – особено в религиозната сфера - са срещали остър отпор от страна на духовенството и са предизвиквали организирането на метежи, които Ататюрк потушава радикално.
Ататюрк и неговите сподвижници разглеждат организираната религия като анахронизъм, противопоставящ се на „цивилизацията“, която, според тях, е рационална, светска култура. Когато през 20-те години на миналия век (и след това) се е пристъпило към реформи с оглед светско общество, реформистите се стремят да премахнат религията от сферата на публичната политика и да я ограничават до личния морал, поведение и вяра. Целта на тези промени е била ислямът да бъде поставен под контрола на държавата.

Политически партии и връзките им с исляма

При всички положения, по времето на Ататюрк ислямът постоянно е играел неизличима роля в частния живот на гражданите. Тази роля се засилва след отслабването на политическия контрол през 1946 g. Новопоявилата се Демократическа партия (ДП) с лидер Аднан Мендерес включва в програмата си някои политики, насочени към изпълнение въжделенията на религиозните кръгове, което й печели техните гласове на изборите.
След идването на ДП на власт, постепенно започва да се удовлетворява необходимостта от възстановяване на религиозното обучение в държавните училища. През 50-те години на миналия век религиозното обучение става задължително в училищата – освен когато родителите изрично не желаят това. σε 1949 g. се създава Факултет по духовно образование в Анкарския университет, за обучение на учители по ислям и на имами. σε 1951 g. правителството на ДП създава специално средно училище (Имам Хатип) за обучение на имами и проповедници. σε 1982 g. религиозното обучение става задължително за учениците в началното и средното училище.
През 1960-те години партията-наследник на ДП е Партията на справедливостта (ПС), начело със Сюлейман Демирел, която постепенно се отдръпва от аграрните райони, а освободеното от нея място се заема от нововъзникващи партийки с религиозна насоченост. Дълбоките промени в обществото извикват на преден план съответните политици, които да притежават умения да експлоатират религиозните настроения на избирателите. Такъв политик е Неджметтин Ербакан. Той, на основата на идеологията „Национален възглед“ (Εθνική Γνώμη) създава една след друга няколко про-религиозни партии (на първия конгрес през 1970 g. на създадената от Ербакан Партия на националното спасение - прегърнала ислямистката политическа философия - за първи път на партиен форум прозвучава възгласът „Аллах-у-акбар“).
Говорейки за подобни политици, следва да подчертаем и ролята на сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган. Членувал е в Партията на благоденствието на Ербакан, избран е за кмет на Истанбул през 1994 Ο κ.; след излизането на партията от властта (под натиска на военните) и нейната забрана е осъден на 4 месеца затвор. σε 2001 g. учредява Партията на справедливостта и развитието (ΑΚΡ), която побеждава на парламентарните избори през ноември 2002 g. Обремененото със затвор съдебно минало на Ердоган първоначално не му позволява да стане министър-председател, но впоследствие законът е променен. σε 2014 g. е избран за президент, а след спечелването на референдума (2017 Ο κ.) за промяна на Конституцията и превръщането на републиката от парламентарна в президентска, през 2018 g. е избран за президент, като оглавява изпълнителната власт. Заедно с това Ердоган запазва положението си на лидер в партията.
Една от причините през 70-те и 80-те години на миналия век ислямът да намери политическо възраждане е, че лидерите вдясно от центъра разглеждат религията като лост за борба срещу левите и левичарски идеи, добили популярност в обществото. Появява се много силна и влиятелна група интелектуалци, организирани в т.нар. „Интелектуално огнище“ (διανοούμενοι Ιανουάριο), която проповядва, че истинската турска култура е синтез между турските традиции преди приемането на исляма и правилата на самия ислям.

Отношение на държавните институции към ислямските общности – правен статут, наличие на ислямски течения и религиозни организации

Толерантното отношение на държавата към исляма води до развитието на частни религиозни инициативи, включително строеж на нови джамии и религиозни учебни заведения в градовете, установяване на ислямски центрове за проучвания и провеждане на конференции, посветени на исляма, развитие на ислямски вестници и списания, откриване на здравни ислямски центрове и сиропиталища, както и финансови институции и кооперативи. σε 1994 g. започва да излъчва първият ислямски телевизионен канал (Канал 7), първо в Истанбул, а след това и в Анкара.
Турция е първата мюсюлманска страна, която през 1925 g. официално забранява носенето от жените на хиджаб. За първи път през 1984 g. тогавашният министър-председател Тургут Йозал, следвайки политика на „синтез с исляма“, отменя тази забрана, но под натиска на светски настроената част от обществото, той възстановява забраната през 1987 g. σε 2008 g. правителството на Ердоган прави нов опит да махне споменатата забрана в университетите, но Конституционният съд я оставя в сила. σε 2010 g. забраната е отменена, а през 2013 g. се разрешава носенето на хиджаб в държавните учреждения. σε 2014 g. е отменена забраната за носене на хиджаб в горните класове на държавните училища. σε 2015 g. Висшият военен съд на Турция анулира забраната за носене на забрадки от страна на роднините на военнослужещите, при посещения в казармите.
Развитие получават и ислямските секти, движения и организации, като Накшибенди, Бекташи, Нурджу и др. Те също имат свои медии. Смята се, че немалка част от турския политически, икономически и културен елит членува в тях (всеизвестен бе фактът, че бившият министър-председател, а по-късно и президент Тургут Йозал членуваше в Накшибенди, а за Ердоган също се смята, че е „много близък“ до Накшибенди). Например, самите членове на Сюлейманджи (повече от 100 000 души) не се смятат за ислямски орден, а за „следовници“ – те са влиятелна организация, сред редовете им има министри, депутати, основатели на политически партии (след създаването на ПСР последователите на Сюлейманджи се разделиха политически между Отечествената партия и ПСР). Сюлейманджи извършват хуманитарна, просветителска и друга дейност в Германия, Белгия, Холандия, Австрия, Γαλλία, Швеция и Швейцария – общо 1 700 асоциации. Изборна подкрепа (преди изборите през юни 2018 Ο κ.) за Ердоган и ПСР изразиха и 14 организации на салафитите (твърди се, че турски салафити са участвали във въоръжените действия в Сирия на страната на радикалните групировки).
Религиозната благотворителна фондация Маариф (говори се, че тя е под контрола на президента Ердоган), не без помощта на Дианет и ТИКА (Агенция за развитие), както и други турски хуманитарни организации, служещи за прикритие на разузнаването МИТ (Εθνική υπηρεσία πληροφοριών), понастоящем се имплантира на мястото на ФЕТО (гюленисти), при това не само в самата Турция, а и в страните от Балканите и сред турските общности в страните от Западна Европа, в които ФЕТО бе проникнала чрез учебни заведения, библиотеки и фондации.
Влиянието на създадената от Ататюрк Дирекция по религиозните въпроси (Dianet) се разраства през последните години. Бюджетът на тази дирекция (подчинена директно вече на президента) достига милиарди долара. σε 2002 g. бюджетът ѝ е бил 325 εκατομμύριο. δολάρια, а през 2016 g. е повече от 2 милиарда долара, което е с 40% повече от бюджета на вътрешното министерство и е колкото на Министерството на външните работи, на енергетиката и на културата и туризма, взети заедно.
Дирекцията се грижи за поддържане и строителство на джамии (почти 100 хиляди в Турция), за заплатите на имамите и т.н. Тя отделя средства и за мюсюлманските общности в чужбина – на Балканите, в западноевропейски страни с турски общности и др., където се стреми да изпраща свои имами и проповедници и да развива сред тях дейност, включително разузнавателна - след опита за преврат от 2016 g. Дианет нареди на своите служители в чужбина да следят и да докладват за дейност на гюленисти, като в Анкара са изпратени стотици разузнавателни доклади от десетина страни. Дианет има 150 хиляди служители, което де-факто представлява цяла армия на ислямизма. Дианет има лиценз за създаване на собствени медии – телевизия, радио, вестник и списания.
След 2011 g. Дианет започва да издава фетви, при поискване и техният брой непрекъснато се увеличава. В края на 2015 Ο κ., για παράδειγμα, фетвите разясняват, че според исляма, „не трябва да се гледат кучета вкъщи, не трябва да се празнува християнската Нова година, не трябва да се играе на лотария, нито да се правят татуировки“. Σε. “Йени шафак“ (официоз – пропагандира политиката на ПСР) периодично публикува тези фетви. Ακόμη, макар Дианетът да е правителствено учреждение, издаваните от него фетви нямат (поне засега) задължителния характер на закон в Турция.
По време на президентските и парламентарни избори през юни 2018 Ο κ., като своеобразна намеса в предизборната борба в Турция, опозицията дефинира подкрепата за ПСР от страна на мюсюлманските духовници, по-специално тяхната активна кампания за кандидатурата на Ердоган, като за целта се използваха религиозните вечери (ифтар) и мюсюлманските храмове (по време на молитвите се отправяха призиви за подкрепа на ПСР, а във всяка джамия или пред нейния вход бе поставен ликът на Ердоган).
Прави впечатление фактът, че Дианет полага грижи само за сунитите, докато алевитите са лишени от тях. Това поражда определено неравенство, тъй като данъци (от които се формира бюджетът) плащат наравно всички турски граждани, без оглед на изповядваната религия (алевитите посещават свои молитвени храмове – Джемеви, а проповедниците им се наричат „деде“).
Следва да се има предвид, че основен стълб на светското начало в Република Турция бяха военните, те се смятаха за най-ревностни крепители на заветите на Ататюрк. След Втората световна война турските военни направиха четири преврата, един опит за преврат и имаха едно обвинение в опит за преврат (което по-късно отпадна) – всичко това с цел да предотвратят – по техни оценки – отдръпването на определени политици от принципите на Ататюркизма, ислямизирането на обществото и заплахите пред националната сигурност. Определено трябва да се подчертае, че постепенното отслабване на ролята на военните в политиката на Турция и тяхното изтласкване в периферията води – освен до другите резултати – и до подкопаване на основите на светското начало, завещано от Ататюрк. Това изтласкване става не без помощта на Европа.

Ислямът и външната политика на Турция

През различните периоди на своето развитие, Република Турция е използвала за целите на външната си политика турския/тюркския национализъм и мюсюлманската религия сред страните, в които е властвала Османската империя. В зависимост от обстоятелствата и историческия период, това се е базирало на идеологията на „пантюркизма“, впоследствие и на „панислямизма“, „тюркско-ислямския синтез“, „стратегическата дълбочина“, но целта винаги е била една – засилване позициите на Турция сред тези страни.
В момента Турция е регионален фактор с амбиция да се превърне в глобален. С оглед добиване на предимство за своята политика, при нейното осъществяване, Турция – освен другото – хибридно използва всички достъпни средства: πολιτικός, военни, „мека сила“ в лицето на установяване на влияние върху тюркски и мюсюлмански групи в съседните страни. Това се осъществява чрез различни инструменти: разузнаване (МИТ), Дирекцията по религиозни въпроси (Dianet), Агенцията за сътрудничество и развитие (ΤΙΚΑ), Института „Юнус Емре“, Агенцията за външни турци, ΜΚΟ, политическо-партиен инженеринг в страните, в които условията разрешават това и др. Действа се на принципа „колкото е възможно – толкова“.
Първите посещения на Ердоган след избирането му за президент на изборите през 2018 g. бяха в Азербайджан и в т.нар. “Северно-кипърска турска република“. И на двете места, Ердоган използва израза „…ние сме един народ, разделен в две държави“.
Отношенията с държавите от Западните Балкани имат традиционно приоритетно значение за турската външна политика, като Турция нерядко ги разглежда през призмата на османското историческо наследство, а това на моменти има противоречив резултат и води до задълбочаване на съществуващата историческа обремененост и предразсъдъци. Западните Балкани са за Турция част от територията, на която тя трябва да упражнява влияние чрез тюркско-мюсюлманския елемент, започвайки от Албания, през Босна и Херцеговина, Санджак, Косово и Македония, през Тракия (България и Гърция). Но въжделенията на Турция не спират дотук. Следва Черно море (Крим - каузата на кримските татари и гагаузите в Бесарабия, като особено в Молдова за по-малко от 30 години тамошните гагаузи - православно население, говорещо на тюркски език, бяха подложени на настойчива „мека“ обработка, че са турци) и по-нататък на Изток – Кавказ (с тюркско-мюсюлманския елемент сред населението там), Средна Азия и до района Уйгур в Китай.
Основните параметри на турската външна политика спрямо Република Македония са да гради имидж на „покровител“ и най-верен съюзник на Скопие, подчертавайки винаги ролята на мюсюлманите в Р Македония. Турция официално определя босненските мюсюлмани като „братски народ“, а Сараево, наред със Скопие, е една от най-често споменаваните балкански столици в речите на президента Ердоган в контекста на налаганата визия за наличието на група държави, върху които се проектира турската мощ под формата на влияние, покровителство и солидарност. ПСР от години подкрепя босненския лидер Бакир Изетбегович, като подхранва сред мюсюлманите култ към неговия баща – Алия Изетбегович. Според сериала „Алия“ на турската държавна телевизия (сниман в Сараево и Мостар), на смъртния си одър Алия бил „завещал Босна на Ердоган и го помолил да се грижи за страната“. Турското държавно ръководство приоритизира отношенията с Косово, което се аргументира и с факта, че там живеят турски граждани с албански произход. Албания е възприемана като „приятелска и братска“ (в противовес на останалите страни от региона, спрямо Сърбия турската страна развива отношения и укрепва влиянието си главно на базата на икономическото сътрудничество, използвайки ТИКА).
Интересен е и въпросът за т.нар. ФЕТО (движението „Гюленисти“ – някои ги окачествяват и като мюсюлманска секта), обвинено като организатор на неуспешния опит за преврат от 2016 g. Наред с подложените след това на преследване стотици хиляди привърженици на проповедника, турската страна пристъпи към преследване на такива лица и в чужбина, чрез различен инструментариум. Например в Косово, Азербайджан и Украйна, МИТ проведе операции за насилствено „извеждане“ в Турция на т.нар. „гюленисти“ (впрочем, косовски политици изразиха публично несъгласие с операцията, проведена без тяхното знание). Опит за подобна операция на МИТ имаше и в Монголия.
Наличието на тюркски и мюсюлмански общности в страни от Западна Европа се използва от Анкара в предизборната борба – такива случаи имаше както преди референдума за промени в конституцията (април 2017 Ο κ.), така и преди изборите за президент и за Меджлис през 2018 g. Очевидно това бе окачествено като проблем за някои от страните като ФРГ, Холандия и Австрия, които не разрешиха подобна предизборна пропаганда на тяхна територия (това предизвика изостряне на отношенията им с Турция).
Дейността на изпратените от Дианет в други страни проповедници също предизвиква проблеми в някои страни на пребиваване. Свидетелство за това е случаят с Австрия, където – в периода на провеждане на изборите за президент и Меджлис в Турция за турските граждани в чужбина - правителството взе решение да затвори седем джамии (шест свързани с арабската общност и една – с турската) и екстрадира шест имами (всичките свързани с турската общност). Решението е следствие от констатирани нарушения на Закона за исляма и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, свързани с лицензионния режим, формите на финансиране, както и проповядването на краен ислям. Подобно нещо се случи и преди изборите в България за Народно събрание през април 2017 g. – служебното правителство предприе т.нар. “принудителна административна мярка“ спрямо шестима турски граждани (двама от тях – изпратени от Дианет имами с дипломатически паспорти), които бяха принудени да напуснат страната. Впрочем, подобна мярка бе предприета от българското правителство и през 2016 g. спрямо дипломат (аташе) в генералното консулство на Турция в Бургас (той също бе изпратен от Дианет).
В момента в европейските страни съществуват 11 политически партии, основани от „мюсюлмани или предимно мюсюлмански членове“. Във Франция имало три такива партии, в Испания – две, в България – три, в Австрия, Холандия и Гърция – по една. Според публикации в турски медии, тези партии се финансират от официална Анкара, чрез различни инструменти. Любопитен е фактът, че – с изключение на България – в останалите страни това били маргинални организации с „незначително влияние“ върху политиката на съответната страна. По време на служебното правителство на България преди предсрочните парламентарни избори през пролетта на 1917 Ο κ., турският посланик в София бе поканен на среща в Министерството на външните работи и му бе обърнато внимание върху недопустимостта от намеса във вътрешните работи на страната под формата на партийно-политически инженеринг.
Турската политика с ислямските страни също е интересен момент от външната й политика. За разлика от времената на Ататюрк, сега Турция всячески изтъква общата мюсюлманска база за отношения с тези държави. Анкара се самоизтъква като най-ярък защитник на палестинската кауза – което от своя страна доведе до проблеми с Израел.
Анкара поддържаше дискретни отношения с военно-политически групировки против Башар Асад в Сирия, търгуваше енергоносители с „Ислямска държава“ (когато журналист направи репортаж, че камионите, превозващи това гориво, са с регистрационни номера на турското разузнаване,