Islam balkanique: бариера или мост за радикализацията?

Islam balkanique:
OU PLUS radicalisation BARRIERE?

INSTITUT DES SCIENCES ÉCONOMIQUES ET RELATIONS INTERNATIONALES
"Friedrich Ebert"
Société diplomatique bulgare

Islam balkanique:
OU PLUS radicalisation BARRIERE?

Prof. Dr Iskra BAEVA
Dr. Bisser Banchev
Dr. BOBBY Bobev
PETER Vodenska
Dr. Lubomir Kyuchukov
Lyubcho Neshkov
Lyubcho Trohorov

Sous la direction du Dr Lubomir Kyuchukova

Sofia, 2018

ISBN 978-954-2979-37-1

 


TABLE DES MATIÈRES

Avant-propos - Dr Helene Kortlender, Lubomir Kjuchukov, Filip Bokov
Islam balkanique et la radicalisation: pont de barrière - Lubomir Kjuchukov
Albanie: et un pont possible, et une barrière par rapport au radicalisme islamique - Dr Bobby Bobev
Islam en Bosnie-Herzégovine - Ljubco Trohorov
Islam en Bulgarie: la plupart des musulmans bulgares professent l'islam traditionnel - Prof.. Dr Iskra Baeva
Kosovo: collision entre la tolérance traditionnelle et la radicalisation - Dr Bobby Bobev
En Macédoine, il n'y a pas de menace islamiste interne, forces extérieures apportent l'islam radical - Ljubco Neshkov
Les communautés musulmanes en Serbie entre l'intégration et la radicalisation - Dr Biser Banchev
Islam en Turquie - Peter Vodenska

préface

D'importantes communautés musulmanes existent dans de nombreux pays des Balkans. Comme une caractéristique générale de la région sont la nature modérée de l'Islam balkanique et les relations de tolérance entre les religions. Ces dernières années, cependant, les guerres et la confrontation politique a conduit à de nouvelles lignes de démarcation dans les communautés locales pour des raisons ethniques et religieuses. Les actions de l ' « Etat islamique » et les actes terroristes en Europe mis sous pression supplémentaire les communautés locales islamiques. confirmer les données disponibles, ce nombre important de militants islamistes dans le Moyen-Orient viennent de l'Europe du Sud-Est.
Le but de cette étude est de faire une évaluation politique du rôle des communautés islamiques locales dans les Balkans dans ces processus, d'analyser les tendances entre les différents pays dans, les risques de radicalisation et ingérence extérieure. La délimitation d'une région à l'échelle dimension du problème contribuerait à stimuler le dialogue interreligieux et la coopération régionale dans la prévention contre la radicalisation possible des communautés islamiques dans la région.
L'étude porte sur sept pays des Balkans: Albanie, Bosnie-Herzégovine, Bulgarie, Kosovo, République de Macédoine, La Serbie et la Turquie s'efforce de suivre une approche uniforme, reflétant l'importance de ces questions pour chaque pays:
• Une image caractéristique commune des croyances religieuses dans le pays et le rôle et la place de l'Islam;
• Les communautés islamiques - statut juridique, relations avec les institutions étatiques, présence de différents courants islamiques, organisations religieuses, écoles islamiques;
• Les partis politiques pour des motifs religieux ou ethniques et de leurs relations avec l'islam (le cas échéant), leur influence dans le pays;
• Les processus et les tendances entre la communauté islamique dans le pays - risques de radicalisation, influence possible de l'idéologie de « Etat islamique »;
• Une influence étrangère sur les communautés locales islamiques (le cas échéant) - Source, objectifs, méthodes, financement;
• le recrutement de combattants jihadistes du pays concerné, y compris les rapatriés du Moyen-Orient - la dynamique, problèmes, événements;
• L'évaluation des risques, lié à des groupes islamistes radicaux;
• Mesures contre la radicalisation islamique après 2000 g. (le cas échéant);
• Les communautés islamiques locales - une barrière ou un pont à la radicalisation.
Les rapports sont préparés par des experts bulgares ayant une connaissance professionnelle approfondie des pays concernés - ambassadeurs, chercheurs, appuyez. Le texte est un auteur analyse les processus complexes et contradictoires et les tendances dans la région et ne reflètent pas nécessairement les positions de la « Friedrich Ebert », Institut d'économie et de relations internationales et la société diplomatique bulgare.

Dr Helene Kortlender, Directeur pour la Bulgarie, "Friedrich Ebert"
Dr. Lubomir Kyuchukov, Directeur de l'Institut d'économie et relations internationales
Filip Bokov, Président de la Société diplomatique bulgare

 

Islam balkanique et la radicalisation:
OBSTACLES AU PONT
Dr. Lubomir Kyuchukov

Les croyances religieuses dans la région, rôle et la place de l'Islam

Dans l'ensemble de la région, il existe une grande diversité de croyances religieuses, mais avec une religion dominante dans la plupart des pays. parti dominant, dont la population est majoritairement chrétienne, comme l'Orthodoxie orientale est beaucoup plus répandue. Le catholicisme est présent principalement dans la partie occidentale de la péninsule. L'islam est la religion dominante en Turquie et en Bosnie-Herzégovine, une influence croissante parmi la population albanaise (en Albanie elle-même, Kosovo, et parmi la minorité albanaise en Macédoine, Serbie et d'autres pays post-yougoslaves).
L'islam est introduit parmi les nations des Balkans à un stade relativement tardif et vient sur la péninsule avec la conquête par l'Empire ottoman après XIV- XV siècle. Cela crée un engagement de l'État religieux historique spécifique à l'islam et l'Etat turc, qui existe pour autant que la perception du public. Pour cette raison, aujourd'hui, l'islam traditionnel des Balkans conserve ses relations avec la Turquie.
Sous l'Empire ottoman, l'islam était l'état, la religion dominante, y compris la détermination du statut de sujets - « orthodoxes » et « Paradis ». Sa distribution a été effectuée comme volontaire, sous les facteurs économiques et politiques (ethnique majoritairement albanaise zone), et violent, par l'islamisation de la population locale. Par la suite, ce processus stimule la division interne et la différenciation au sein de différents groupes ethniques fondée sur la religion, la création de conditions pour la formation de nouveaux groupes ethno-religieux - Bosniaques, Pomaks etc.
À la fois, bien qu'avec différents, état nepalnopraven au sein de l'Empire ottoman, Le christianisme a gardé sa forte présence et l'influence parmi les nations des Balkans à travers tous ces siècles. Cela crée certaines traditions partagées et l'existence parallèle de deux religions, reflété dans un degré assez élevé de tolérance religieuse dans les sociétés des Balkans après l'effondrement de l'empire XIX-XX siècles.
Les musulmans des Balkans sont principalement sunnites (Turquie - 80%), comme le reste sont Chiites (la plupart des Alevis) et des représentants de diverses sectes.

communautés islamiques - statut juridique, relations avec les institutions étatiques, organisations religieuses, écoles islamiques

Dans tous les pays des Balkans, la religion est séparée de l'Etat par des moyens constitutionnels. Exécutif par la loi n'a pas le droit d'intervenir dans l'organisation et le fonctionnement des structures religieuses existantes, comme dans de nombreux pays, par définition, elle est neutre envers eux (dans certains cas - Turquie, Grèce, Bulgarie et d'autres., disponible leader ou la religion nationale traditionnelle).
Un exemple spécifique d'un engagement sans équivoque du public en matière religieuse est l'activité de la Direction des affaires religieuses (Dianet) Turquie comme un outil du gouvernement pour influencer l'organisation (et croyances) des musulmans - non seulement dans la gestion du processus du pays d'islamisation, mais dans toute la région des Balkans.
les communautés islamiques dans pratiquement tous les pays de la région sont distincts (principalement - et ethnique et territoriale) et bien organisé, ont leurs propres structures religieuses, guides religieux électoraux, et l'infrastructure nécessaire et certaine capacité financière pour mener à bien ses activités. À quelques exceptions près (Bulgarie, Serbie) ils ont suffisamment de capacités internes consolidés.
Au cours des deux dernières décennies ont vu la construction massive de nouvelles mosquées dans plusieurs pays de la région - à la fois dans la population musulmane, où le rôle de l'islam dans la politique est de plus en plus (Turquie, Bosnie-Herzégovine), et la zone albanaise (Albanie, Kosovo, Macédoine du Nord et de l'Ouest, Presevo, et Sandzak en Serbie). Une autre tendance - l'absence d'établissements d'enseignement islamiques suffisantes et le vide dans la formation des imams et des prédicateurs locaux à créer des conditions pour l'entrée des organisations étrangères de l'Islam balkanique et des idées.

Les processus et les tendances au sein des communautés islamiques dans les Balkans

La région est généralement observée processus suffisamment clairement marqué l'expansion du territoire de la religion, y compris l'islam. La dynamique de base ici en Turquie et dans les anciens pays communistes: Albanie, Bulgarie et en particulier dans les pays de l'espace post-yougoslave. D'une part, ce résultat est l'effet de la suppression des restrictions sur la religion, qui à son tour conduit à une forte augmentation du nombre d'annoncer officiellement leurs citoyens d'appartenance religieuse. Dans de nombreux cas, cependant, il est plutôt la position déclarative, définir principalement l'appartenance sociale et de l'identité, plutôt que la religiosité authentique - en particulier parmi la population orthodoxe dans ces pays. Différentes choses dans les cas, en ce qui concerne la séparation de certaines communautés ethniques ou religieuses minoritaires, où la religion (pratiquement partout où il se Islam) Il est devenu un Différencier majeur et identifier les facteurs.
Particulièrement prononcé est le processus en Bosnie, où il est l'état création, jusqu'à la formation d'un Etat indépendant est le résultat d'un effort visant à promouvoir l'identité bosnienne, basé sur la pratique historique des divisions religieuses. Il y a une spécificité assez claire dans la confrontation: tandis qu'entre les Serbes et les Croates ligne de séparation est un groupe ethnique, il entre Bosniens et l'autre à la religion avant. La transformation de l'islam en un facteur politique clé dans le pays crée des conditions pour le fondamentalisme interne dans le pays lui-même, ainsi que l'entrée des facteurs externes, à cette spécificité caractéristique très importante - à l'exception religieuse radicale, ils apportent avec eux et la présence paramilitaire par volontaires djihadistes.
En Turquie, au cours des deux dernières décennies ont vu un processus de glisser le pays vers l'islamisation - dans le cadre du renforcement du pouvoir d'Erdogan, réduire l'influence de l'armée en tant que garant de la laïcité et l'érosion de l'héritage d'Atatürk, réhabilitation des traditions et des symboles islamiques en public, Et distanciation confrontation avec l'Occident. Islamisation contrôlés par l'État effectué et une fonction de sécurité à l'entrée des influences religieuses étrangères dans le pays et non dans une moindre mesure de restreindre l'importation du radicalisme islamique au Moyen-Orient, mais d'autre part, elle a considérablement élargi la base et le sens de l'islam dans la société.
Dans l'ensemble, il est clair, que l'islam locale gagne en force et en élargissant son influence dans un certain nombre de pays dans les Balkans. En termes de portée, Islam couvre progressivement des sections plus larges et plus larges de la population, réduisant le champ d'une partie indifférente ou religieuse athéiste de la population dans les pays, où il domine (Turquie, Bosnie-Herzégovine, Albanie, Kosovo) et couvrant les minorités ethniques plus étroitement, professant que la religion, dans d'autres pays (Turcs bulgares, Albanais en Macédoine et en Serbie, etc.). En général l'entrée de l'islam dans de nouveaux territoires - principalement parmi la population rom, en raison de leur marginalisation sociale dans la plupart des pays sont plus sensibles à une radicalisation possible.

Les partis politiques sur les religieux (ou ethnique) base, associée à l'islam

Dans la plupart des pays de la région (Turquie, Bulgarie, Bosnie-Herzégovine, Kosovo, Serbie, Macédoine) Là partis ethniques, Certains d'entre eux sont principalement les intérêts des communautés islamiques.
Parmi les pays ayant une population à majorité musulmane l'islam d'une manière ou d'une autre, il est incorporé dans la base idéologique des partis au pouvoir en Turquie et en Bosnie-Herzégovine. En Turquie, l'Islam, en même temps que le nationalisme, Ils sont utilisés comme facteurs clés consolidation du pouvoir. Ils sont également cette base, sur la décision Parti de la justice et le développement à construire le concept de l'islam politique. En Bosnie-Herzégovine pratiquement tous les partis politiques sont une base ethnique, mais seulement les parties bosniennes et est un fort élément religieux, comme le principal parti d'action démocratique est des idées idéologiques de la démocratie islamique conservatrice et le nationalisme bosniaque, reflété dans les vues de la « Déclaration islamique » par Alija Izetbegovic, la formulation de l'incompatibilité de l'islam avec les systèmes non-islamiques et l'impossibilité de la paix et de la coexistence entre elle et les institutions sociales et politiques non islamiques. Pour cette raison et le fondement idéologique de l'islam politique en Bosnie-Herzégovine, À partir de ces idées, renforcé par affrontement ethnique et religieuse sanglante, Il est beaucoup plus radical que la Turquie. En Albanie et au Kosovo, l'islam ne se reflète pas dans les plates-formes des partis politiques, et les tentatives de créer un parti islamiste en Albanie ont été interceptées par le gouvernement.
dans les pays, où les communautés islamiques sont en minorité (ils se chevauchent considérablement avec les minorités ethniques respectives), les partis ethniques existants préconisent également des idées islamistes dans leurs plates-formes politiques. L'islam a une certaine influence que sur la représentation politique des Bosniaques (mais pas en albanais) minorité musulmane en Serbie.
Dans l'ensemble, il est clair, à l'exception de la Bosnie-Herzégovine et la Turquie, l'islam et la politique sont séparés dans les pays des Balkans.

L'influence étrangère sur les communautés locales islamiques

Étant donné les racines historiques de l'islam dans les Balkans principal logique influence religieuse extérieure dans les pays des Balkans vient de domestique à la région très source. Il est relié avec la Turquie et de ses traditions et ses ambitions à poser en tant que défenseur des musulmans dans les Balkans et a organisé deux parallèles, souvent chevauchement des lignes - ethniques et religieuses, comme maintenant la tête d'une ligne de « panturquisme », et en ce que l'islamisme joue un rôle de soutien. Cette approche est au rang de la politique de l'État, Trouvez la bonne compréhension des idées du néo-ottomanisme, où déjà vu un rôle plus étendu et le panislamisme. Cette politique a les instruments administratifs et financiers face à la Diyanet, a beaucoup financier important (sur 2 milliards de dollars 2016 M.) et des ressources du personnel, Agence de développement (TIKA) etc.. l'attention de la Turquie vise principalement la population ethnique turque en Bulgarie, ainsi que les communautés musulmanes en Albanie, Kosovo, République de Macédoine, Serbie, Grèce. Une attention particulière est accordée à la Bosnie-Herzégovine, La Turquie est considérée comme un pays frère, une sorte d'avant-poste pour la restauration de son influence historique dans les Balkans. En termes de contenu, l'Etat turc tente d'influencer les dirigeants des communautés islamiques dans leurs pays respectifs, y compris l'envoi et turcs prêtres musulmans et de l'assistance (financièrement, organisationnellement, à travers les manuels et les enseignants) la formation des imams locaux. De plus, la Turquie tente d'influencer les processus politiques dans certains pays de la région (tout d'abord la Bulgarie), et dans d'autres pays européens en encourageant la création et le soutien des partis de souche turque. Il convient de souligner, cependant, que la priorité dans la politique turque à l'égard de la région est restée le service des ambitions du gouvernement et les intérêts de la Turquie pour en faire un chef de file régional et un acteur mondial, l'utilisation des communautés religieuses tombent jusqu'à présent dans l'arsenal d'outils pour atteindre ces objectifs. En ce sens, il n'y a pas lieu à ce stade de parler de l'impact direct de cette politique turque à l'égard d'une radicalisation possible des communautés islamiques dans la région. En même temps, l'intervention de la Turquie dans les affaires intérieures des pays crée des conditions préalables à de nouvelles divisions dans les sociétés des Balkans, stimuler l'émergence en contrepoint des tendances nationalistes suffisamment fortes dans de nombreux pays et générer des processus internes de confrontation, ce qui augmente le risque d'isoler les communautés islamiques il.
Parallèlement à l'influence turque traditionnelle sur les communautés musulmanes de la péninsule, entrepris dans le domaine de l'islam modéré locale, au cours des dernières décennies, renforcer la présence de l'insolite et à l'extérieur de la région des facteurs religieux. Leur origine est principalement d'Arabie Saoudite, Egypte, Koweit, Émirats arabes unis, Qatar, etc.. Fondamentalement, ce qui se passe dans la ligne de dizaines d'organisations non gouvernementales - telles que l'aide humanitaire (sous forme de nourriture et de médicaments) et le soutien financier, d'abord lié par des conditions douces: les hommes assistent régulièrement à des services dans les mosquées, et les femmes de se déplacer voilée et habillés en conséquence, et couvrant ensuite la construction des mosquées et des écoles pour étudier le Coran, l'octroi de bourses d'enseignement supérieur à l'étranger spirituelle, etc.. Notamment l'Arabie Organisation internationale islamique de secours et de l'Arabie Haut Commissariat (expulsé pour la diffusion de l'islam radical de Macédoine), Fondation islamique "Al Haramain", etc.. Contrairement aux traditions de l'islam des Balkans, historiquement liée avec la Turquie, des dizaines de jeunes ont reçu une éducation religieuse dans le monde arabe dans l'esprit d'un canon plus conservateur. Il convient de noter, que certaines influences extérieures pays de l'islam radical entre par des canaux internes pour la région - en Bosnie-Herzégovine (Serbie), au Kosovo et en Albanie (Serbie et P. macédoine).
Plusieurs circonstances contribuent à leur pénétration dans la région. Tout d'abord cela est une conséquence directe des guerres et de l'opposition ethnique dans l'ex-Yougoslavie - principalement la Bosnie-Herzégovine et au Kosovo, où la religion est devenue un élément de différenciation nationale et la formation de la nouvelle identité de l'État et où le plus grand risque d'influence religieuse accrue étrangère et des idées offensives non réglementées, incompatible avec musulmane traditionnelle. ce processus a été accompagné en Bosnie-Herzégovine comme une certaine radicalisation au sein de la population bosnienne, et avec l'avènement des éléments religieux radicaux et militaires (dzhihadistki) structure, présumé, qu'ils ont conservé leur présence après la fin des hostilités. d'autres facteurs, la promotion de l'entrée de l'influence religieuse étrangère dans la région sont: publié par le contrôle du gouvernement et les tabous idéologiques athéiste espace spirituel (en Albanie, pays de l'ex-Yougoslavie, Bulgarie, Turquie); le désengagement des pays islamiques préparant religieux (Bulgarie), conduit à leur formation de masse dans les pays arabes mentionnés ci-dessus grâce à des bourses d'organisations locales, mais étranger aux traditions des Balkans Islam; la marginalisation sociale de certains groupes ethniques (Roma); confrontation politique et l'utilisation de l'islam comme outil politique (Turquie) ou l'identification ethno-nationale (Bosnie-Herzégovine, Macédoine et d'autres.).
Dans l'ensemble, il est clair, l'impact des facteurs externes dans la région est plus sensible au membre, dans lequel la génération des procédés plus forte confrontation (Ethnique et politique) et où il y a un grave dynamique interne de la formation et le développement des communautés musulmanes.

Les risques de radicalisation, l'influence de l'idéologie de « Etat islamique », le recrutement de combattants djihadistes

La première preuve de l'augmentation de la propagande en dehors des idées fondamentalistes entrant et l'islam radical (Wahhabisme et salafisme) dans la région peut être attribuée au début des années 90 du XXe siècle. Sur le plan territorial que cette tendance se concentre sur l'espace post-yougoslave, et un bénéfice significatif de cette focalisation sur les processus objectifs d'élargir l'influence de la religion, respectivement Islam, parmi la population musulmane y.
Il convient de noter, que seulement en Bosnie-Herzégovine conditions nationales pour l'entrée d'une des idées islamistes radicales sont créées dès 60-70 ans. Dans tous les autres pays, il est fonction des processus après l'effondrement du monde bipolaire. L'influence des idées islamistes radicales (y compris wahhabisme - la suprématie de la charia la prédication et le concept de « jihad ») dans les Balkans occidentaux a atteint son apogée après le début du conflit armé en Syrie. Il est beaucoup plus limité parmi les traditionnels, création et intégration dans les sociétés respectives communautés islamiques, qui sont beaucoup plus stables et résistants à elle.
Les principaux canaux de pénétration des idées islamiques radicales dans la région sont liées à la formation des clercs islamiques locaux à l'étranger (C. histoire épatante, Egypte, Koweit), et l'envoi de ministres des Affaires étrangères des Balkans. Territorial cette activité se concentre principalement sur les Balkans occidentaux, mais dans une gamme plus limitée affecte la Bulgarie. informations disponibles, d'abord tenté d'entrer dans les petites colonies, avec une population isolée et pauvre, par des imams dans les mosquées locales, autour duquel former progressivement des noyaux islamiques. Cible sont principalement des anciens combattants des conflits militaires dans leur pays ou les jeunes sans emploi respectifs. Pour des groupes plus importants de partisans de l'islam radical peut parler seulement en Bosnie-Herzégovine et au Kosovo, mais dans ces pays, ils restent peu nombreux et isolés.
les données varient, mais on peut supposer, que la participation à des opérations militaires en Syrie et en Irak des Balkans ont recruté environ un millier de combattants - dans la ligne ethno-religieuse. estimations, la moitié d'entre eux sont de la Bosnie-Herzégovine, le reste - du Kosovo et de l'Albanie, ainsi qu'un certain montant et la Macédoine (la population albanaise) et la Serbie (Bosniaques de Sandjak, mais pas les Albanais de Presevo). Selon les informations dans le domaine public est autorisé, que les camps de recrutement et la formation des combattants islamistes peuvent exister en Bosnie-Herzégovine et au Kosovo, les autorités albanaises officielles ne font pas obstacle à ce territoire ont été et albanais. Dans le calendrier de ce processus est le plus prononcé dans la période 2012-2015 M., et aucune preuve de mouvement significatif des volontaires des Balkans au Moyen-Orient. A l'origine, ils se jettent dans le Al-Nusrat, comme à un stade ultérieur, la plupart dans les rangs de l ' « Etat islamique ». informations disponibles, ce sont les personnes âgées 35 ans, souvent connecté famille (en raison des liens étroits du clan dans certaines de ces sociétés). Il y a lieu de conclure, qu'il ya une motivation spécifique des combattants islamistes des Balkans. Pour endoctrinés djihadistes peuvent parler aux citoyens de Bosnie-Herzégovine, tandis que ceux de la zone albanaise est principalement pour des mercenaires, La raison pour eux est d'ordre financier et économique.
Balkans dans son ensemble fourni combattants djihadistes contingents relativement importants provenant des parties, les conflits liés et les hostilités au cours des deux dernières décennies. En même temps, il n'y a aucune raison de croire, à ce stade des idées islamiques radicales ont pénétré largement dans les communautés islamiques locales.

Risque d'actes terroristes, lié à des groupes islamistes radicaux

Selon la plupart des estimations, le niveau de risque d'actes terroristes sur leur propre territoire pour la plupart des pays des Balkans est relativement faible par rapport à de nombreux pays occidentaux. Sauf dans une certaine mesure les pays avec des tensions ethniques internes graves. mais ils (d'abord en Turquie) Les actes terroristes ne sont pas motivés par des idées islamistes radicales, mais ils sont le résultat des conflits ethno-nationaux. Les principaux risques de la part de l'islam radical sont associés à des soldats de retour à « Etat islamique » dans certains pays des Balkans occidentaux (Bosnie-Herzégovine, Kosovo, Albanie), la création éventuelle de réseaux et leurs tentatives pour déstabiliser les pays voisins (Macédoine, Kosovo, Serbie), ainsi que leur transit. Il est essentiel de réduire le risque d'une action radicale sera la réponse à la question de savoir comment les autorités locales face à la réintégration des combattants revenant du Moyen-Orient, y compris la divulgation d'un fugitif par les autorités telles, posant une menace potentielle d'une nouvelle activité terroriste. Mais jusqu'à présent, aucune preuve d'un déploiement de masse critique de l'infrastructure djihadiste dans la région.

Mesures contre la radicalisation islamique

Dans la plupart des pays de la région au cours des dernières années, en particulier après 2014-2015 g. Il a adopté une législation expressément contre les risques de terrorisme transnational. Il y a plusieurs facteurs, conduit à cette: activités terroristes dans plusieurs pays européens, diffusion des idées islamiques radicales au Moyen-Orient, la participation des combattants islamistes des Balkans dans les combats dans et leur éventuel retour après la défaite territoriale du « Etat islamique » et last but not least - en réponse aux préoccupations de l'opinion publique de l'entrée des combattants islamistes dans les canaux de réfugiés et de migration.
Dans un certain nombre de pays de la région (Albanie, R. macédoine, Kosovo, Albanie, Bulgarie) adopté des mesures législatives, prédication incriminant des idées radicales. En termes significatifs, cette loi couvre deux domaines - la lutte contre le terrorisme et la prévention de la radicalisation et de l'extrémisme. Les mesures comprennent des poursuites pour des actes tels que le recrutement de bénévoles, la propagande de financement de l'islam radical (Kosovo), interdiction de participer à des conflits armés à l'étranger, etc.. Sur cette base, dans plusieurs pays, il existe déjà des cas de condamnations contre les personnes, dont l'activité est incompatible avec ces lois, et interdire les activités des structures religieuses, prêchant l'islam radical.
Une attention sérieuse dans la plupart des pays sont payés à des activités de prévention en vue d'attaquer les causes de ce phénomène. Il est essentiel ici est la consolidation interne des sociétés, la prévention par l'éducation, l'amélioration des conditions socio-économiques et en particulier - la sécurité sociale et les perspectives pour les jeunes. Quel que soit l'avenir avec précision la sphère sociale restent les plus vulnérables, génération d'aliénation, l'agression et le radicalisme.
Dans les pays où une forte présence de l'islam politique (Turquie, Bosnie-Herzégovine) Les autorités prennent également des mesures sérieuses contre la propagation des idées radicales - à la fois afin d'éviter une déstabilisation du pays, et pour empêcher le changement des attitudes politiques échappant au contrôle du gouvernement. La particularité est liée ici au fait, que les autorités de l'Etat sont prêts à tolérer l'expansion de l'influence religieuse comme moyen de consolidation de la société, à savoir. quand ils se sentent une menace interne ou externe, mais prendre des mesures sérieuses pour contrer l'influence extérieure possible, car alors vient au risque avant, Radicalisation qui représente sur eux-mêmes - et en tant que conduit des intérêts étrangers, comme le contrepoint interne.
Dans pratiquement tous les pays des gouvernements de la péninsule essayer de maintenir une bonne coopération institutionnelle avec les communautés islamiques, Partant de l'hypothèse, que la lutte contre l'islam radical ne peut réussir que dans l'alliance avec la communauté islamique plus large. Elle repose principalement sur le fait, que l'attitude du public dans la grande majorité sont liés par la moyenne locale traditionnelle Islam, mais aussi chercher la participation active des dirigeants et des prédicateurs religieux pour contrer des idées islamistes radicales. Il est essentiel ici est politique, soutien organisationnel et financier aux pays pour les communautés religieuses et à soutenir leurs activités. D'autre part, les divisions internes à la direction des guides religieux musulmans (Serbie, Bulgarie, Kosovo, Macédoine) risque identifiable de désorientation des communautés elles-mêmes. Dans certains pays, (Kosovo, R. macédoine) surveiller et de confrontation entre le clergé ensemble âgés et traditionnels et la jeune génération de radicaux.
Bien que pas toujours assez efficace, peut être conclu, Les gouvernements de la région sont conscients des risques d'entrée en dehors des idées islamistes radicales et génèrent progressivement l'engagement politique et le soutien du public pour des mesures plus énergiques contre les.

barrière de pont?

L'analyse montre, L'islam dans les Balkans lui-même est plutôt un obstacle à l'entrée des idées islamistes radicales du Moyen-Orient vers l'Europe. Il est modéré dans la nature, et dans la région il y a une longue tradition de coexistence et de tolérance entre les différentes religions. Dans la plupart des pays de la région sont absents des dépôts publics nécessaires, de créer des conditions pour la radicalisation des communautés musulmanes plus larges.
En même temps que la dynamique interne (national et régional), et l'influence des forces extérieures dans la région témoignent de la présence de certains facteurs, dont le développement a le potentiel d'augmenter le risque d'une tendance similaire.
En ce qui concerne les processus intra-régionaux devraient prendre en compte les spécificités de chaque pays, comme en termes de place de l'islam dans les pays à majorité musulmane avec les populations (Turquie, Albanie) et ceux, où ils sont en minorité (Bulgarie, Serbie, Grèce) peuvent être ajoutés et une catégorie spécifique de pays, acquis son premier état moderne après l'effondrement de la Yougoslavie (Bosnie-Herzégovine, Kosovo, République de Macédoine).
Dans tous les États membres, où l'islam est la religion principale, les gouvernements prennent des mesures sérieuses pour empêcher les influences extérieures radicales - afin de préserver la stabilité du pays et de leurs propres postes de direction. Ceci est valable pour les deux parties, où la religion reste pratiquement hors de la politique (Albanie), et ceux, où l'islam est une importante politique (Turquie) ou même facteur politico-idéologique (Bosnie-Herzégovine).
Processus en Turquie, comme une sorte de pays « tampon » entre le Moyen-Orient et en Europe, Ils sont essentiels pour prévenir la radicalisation de l'islam en Europe. Ceci est principalement fonction de la capacité d'Erdogan, se fondant sur "contrôlée islamisation" comme une ressource politique, de retenir dans ces processus cadres (en cas de déstabilisation interne ou crise internationale) et ne pas permettre d'acquérir sa propre dynamique et hors de contrôle. Il faut tenir compte du fait, que le néo-ottomanisme d'Erdogan et l'islam radical ne sont pas des alliés stratégiques, mais plutôt rivaux: néo-ottomanisme est une application régionale de la doctrine de l'Etat, et l'islam radical est une idéologie politique avec l'objectif global; néo-ottomanisme cherche à imposer une influence turque entre voisins et la domination dans la région, alors que l'islam radical est suffisamment complète l'idéologie anti-occidentale, conçu pour s'y opposer et détruire les sociétés à l'intérieur. Dans cette perspective, le pays la Turquie est un obstacle à la propagation lisse de l'islam radical en Europe. Toutefois, dans certains cas, il y a une coïncidence d'intérêts entre le néo-ottomanisme et l'islam radical - pas tant les objectifs, comme en termes d'opposants - premier-Assad et les Kurdes.
pays, a acquis son premier Etat moderne (Bosnie-Herzégovine, Kosovo, Macédoine), face à la tâche difficile de combiner dans un ensemble harmonieux deux processus opposés: première - Pour séparer longtemps pas économique général, espace politique et culturel, Pour se démarquer, construire la souveraineté et des institutions et de consolider la société - tout cela accompagné inévitablement par une forte dose de nationalisme (en particulier après le conflit militaire, l'indépendance d'accompagnement); l'autre - pour préserver les relations normales et religieuses dans interethnique nouveau membre. les conflits ethniques internes dans chacun d'entre eux se cachent un potentiel de déstabilisation dangereuse non seulement d'une aggravation brutale de l'affrontement inter-religieux, mais de créer les conditions de la radicalisation intérieure et la pénétration des idées fondamentalistes en dehors de la population musulmane. état fragile rend la Bosnie-Herzégovine et au Kosovo, et une éventuelle déstabilisation - et la Macédoine potentiellement les plus menacés dans la région de l'infiltration de l'islam radical.
La concentration géographique et la compacité des communautés islamiques dans le membre, où l'islam est pas la religion principale (Bulgarie, Grèce, Serbie), créer des conditions pour la poursuite de leur auto-fermeture et l'isolement de. Un facteur de risque majeur ici est d'augmenter l'intensité des tendances nationalistes: les deux majorités aux minorités, et parmi la minorité - en réponse à la cohésion interne, mais aussi en fonction de l'aide extérieure pour les minorités ethniques (Essentiellement des Albanais et Turcs), pas une ligne religieuse.
Comme ailleurs en Europe, la crise des réfugiés a provoqué un renforcement du sentiment nationaliste forte. Optique dans la région, cependant, est différent: tandis qu'en Europe occidentale, le débat est lié à la résidence (l'hébergement et l'intégration), puis les Balkans, il se concentre sur non (la protection des frontières) et de transit. Ceci définit un autre type d'attitude envers les réfugiés et les migrants: il y a des craintes quant à la sécurité, mais ils ne poussent pas dans la haine envers les étrangers et la xénophobie. circonstance cruciale, que la conscience publique de masse une distinction assez nette entre « » musulman (ne pas être considéré comme une menace pour la sécurité) et « étrangers » (parmi lesquels il y a des préoccupations au sujet de la présence de djihadistes).
les analyses montrent, que l'insécurité sociale est une autre, à ce facteur de risque très important pour pratiquement tous les pays de la région. Les conséquences sociales de la transition vers une économie de marché, chômage élevé, désindustrialisation, le manque d'une perspective professionnelle stable et vaste migration, en particulier chez les jeunes générations, conduire à la désintégration pratique du tissu social dans la plupart des anciens pays socialistes, qui pourrait ouvrir la porte pour l'introduction de courants radicaux, y compris les islamistes. Particulièrement vulnérables se retrouvent ici communautés roms marginalisées.
Il est important de noter, qu'aucun de ces problèmes internes de la région elle-même ne conduit pas à la radicalisation de la population musulmane locale. , Ils font collectivement plus vulnérables à l'influence intentionnelle dans une éventuelle déstabilisation des pays.
Les principaux risques pour la région sont liées à l'importation éventuelle de radicalisme sous l'influence de facteurs externes.
Les communautés musulmanes dans les Balkans, et partout, Ils sont un objectif logique des islamistes radicaux. Les objets de ciblage et l'exportation de l'intégrisme, le radicalisme et l'extrémisme dans la région peuvent être tracés dans plusieurs directions. Premier, aux majorités islamiques: les deux pays, a reçu sa première indépendance en raison de conflits ethniques (Bosnie-Herzégovine et au Kosovo), et libéré de l'athéisme à l'espace public en Albanie. second, minorités musulmanes dans les pays chrétiens. troisième, aux minorités ethniques (Roma) et socialement marginalisés (principalement les jeunes).
A ce stade, peut identifier deux niveaux, qui sont effectuées les tentatives d'intrusion dans les communautés musulmanes dans les Balkans. La première est l'interférence avec les croyances traditionnelles - Transformer caractéristique de la région version modérée de l'islam dans une plus conservatrice, variant de celui-ci scolaire, d'une part conduirait à la fermeture des communautés islamiques en nous-mêmes, l'autre améliorerait la perception du public de la diversité. Le destinataire ici sont les communautés locales islamiques, et leur objectif est la formation et la consolidation. La seconde est liée à des tentatives de créer un environnement nutritif, dans un tel inventé une interprétation fondamentaliste de l'islam, La transformation de la frustration sociale et l'aliénation, en particulier les jeunes, dans l'agression, sur cette base par la suite aller vers la radicalisation des groupes plus larges. Dans ce cas, l'adresse est déjà réduit à des éléments radicaux potentiels, mais l'objectif a été élargi à la déstabilisation et à la confrontation de la société tout entière. À l'heure actuelle, il n'y a aucune raison d'affirmer, qu'il ya une accumulation suffisante entre les communautés islamiques dans les pays des Balkans, pour stimuler la culture locale du radicalisme dans la région.
Tout cela permet de conclure, jusqu'à présent l'Islam modéré des Balkans dans son ensemble jouent un effet dissuasif plus importante contre le transfert du radicalisme au Moyen-Orient à l'Europe. Mais la tendance est pas nécessairement irréversible. La déstabilisation interne du pays, se développent sur le nationalisme dans la région et en tournant les Balkans dans une arène de confrontation géopolitique sont les facteurs clés, qui peuvent créer des risques pour soulever la barrière de l'islam modéré radicalisation de front des Balkans vers l'Europe.

ALBANIE: ET PONT POSSIBLE, Et les obstacles à l'radicalisme islamique
Dr Bobby Bobev

Structure Confessional de la société - Historique et état actuel. Statut juridique de la communauté islamique.

La structure confessionnelle actuelle de la société albanaise a une longue histoire et est construit sous l'influence de divers facteurs. Au Moyen Age, dans ces territoires traverse la frontière entre le catholicisme et l'orthodoxie, et l'absence d'un pays propre intégral dans cette période signifie aussi un manque de politique ciblée et centralisée dans le domaine spirituel, ce qui contribue à augmenter la permanence de cette division entre le nord et le sud catholique orthodoxe. Et en ce qui concerne le développement social, il convient de souligner, cette forme générique-clan est ancrée dans la tradition albanaise et domine tous les autres impacts, y compris religieux.
Dans la seconde moitié du XIVe siècle. et au cours du XVe siècle. situation dans les Balkans est longue et radicalement changé. Invasion des Turcs ottomans dans le détroit des Balkans, et plus tard au cœur de l'Europe, nuire au statu quo et dans quelques décennies retirées de la carte politique du continent Empire byzantin, royaume bulgare, Uni serbe et d'autres entités plus petites dans la région, dont plusieurs principautés albanais. Ici, cependant, il est non seulement des changements territoriaux ou nouveau gouvernement et dominante de l'entité de l'État, et un changement général de caractère civilisationnelle. Installés de façon permanente dans les Balkans Empire ottoman a gagné une nouvelle confession, et, respectivement, d'un autre type de culture, avec toutes les conséquences qui en découlent. Compte tenu du Moyen Age, cela signifie inévitablement une confrontation ou d'opposition, au moins - l'un des principaux diviseurs d'identification puis religion professée. La nouvelle religion est le meilleur sol pour l'acceptation et la reconnaissance dans les territoires de l'Albanie et la Bosnie. Dans ce changement religieux est entièrement volontaire, imposition par la force de l'islam n'est pas rare surtout dans les terres albanaises. Peut être considéré comme, qui au XVIIIe siècle. déjà plus 50% des Albanais convertis à l'islam, et au cours de la seconde moitié du XIXe siècle. L'apparition de la société albanaise d'un point de vue religieux est des fonctions précieuses, qui restent inchangées à ce jour - environ 2/3 musulmans, sur 20% Orthodoxe et autour 10 % catholiques. Ce sont les données des recensements du XXe siècle. Il ne faut pas oublier une autre caractéristique, typique de l'imposition de l'islam dans les Balkans - la forte influence pas sunizam officielle, comme les diverses branches et sectes. Ils commencent par plus libérales postulats, plus ouvert et compréhensible pour les chrétiens subordonnés. Albanais parmi est Bektachisme les plus influents et percutants. L'organisation des musulmans albanais font partie du système de Califat, imposée à l'empire de tabouret.
Au XIXe siècle, mais avec un certain retard par rapport aux autres pays des Balkans, la société albanaise commencent à souiller les idées de la Renaissance, que les différences religieuses ne gênent pas ce processus. Nay, à savoir à la fin de ce siècle comme une figure importante Pashko Vasa exprime la pensée, que la religion de l'albanais est albanisme. Cette formule semble être valable jusqu'à nos jours, il explique la relation entre les croyances de la société. A la fin du XIXe et du XXe siècle, chaque fois qu'un événement important d'importance nationale - par exemple, en annonçant la nation indépendante de 28 novembre 1912 M., doivent assister à des représentants non seulement des territoires peuplés albanais, mais de toutes les religions.
Twenties du XXe siècle. le temps, lorsque les fondations des structures religieuses contemporaines albanais indépendants. Compte tenu de la priorité indiscutable de la foi islamique, il a des développements importants dans cette communauté. dans Mars 1923 M., un congrès spécial à Tirana, décider de la libération du califat turc et mis en place et le fonctionnement actuel communauté albanaise musulman aujourd'hui. Il comprend des structures de gestion centrales, dirigé par le mufti, et muftis régional, couvrant tout le territoire du pays. Il convient de souligner, Albanais Islam et, et dans les décennies à venir, Il reste traditionnellement associé à la Turquie.
établie après 1944 g. régime totalitaire communiste appliqué coup sévère à toutes les structures religieuses et religions. Par le décret-loi de 1949 g. de toutes les religions exigent la loyauté envers le régime et la nationalisation effectué de leurs biens, à l'exception des bâtiments du temple. Ainsi infligé des dommages irréparables à l'impact des diverses confessions, comme la tête de leurs structures sont placées près des chiffres du gouvernement. Il est effrayant, bien sûr, Il est la destruction physique d'une partie importante du clergé. structures Confessional sont invalidés. en 1967 g. adopté ce qu'on appelle. « Loi athée état », que l'Albanie est le seul pays, où la religion a été formellement interdit. sur 2 100 bâtiments du temple cessent de fonctionner, La plupart d'entre eux ont été détruits, d'autres ont été transformés en entrepôts, salles de sport, clubs.
Catégoriquement on peut conclure, cette époque, la dictature communiste Islam, la religion traditionnelle de la majorité des Albanais, a non seulement aucune présence réelle dans la vie socio-politique, mais aussi brutalement persécutés et réprimés, également avec d'autres croyances.
« Le vent du changement » va inévitablement atteindre les montagnes albanaises et le début des perturbations graves, compléter progressivement la transition d'un régime totalitaire à une démocratie parlementaire. Quelle que soit la parvenstvashtoto à la position temporelle du Parti du Travail d'Albanie (tel est le nom officiel du parti communiste), une décision du Parlement en mai 1990 g. annulé la loi misanthrope pays athéiste. Peu à peu commencer les opérations dans plusieurs directions - et pour restaurer les anciennes structures confessionnelles et temples, et de revenir à des services religieux dans la vie quotidienne. Ainsi, l'Albanie entre dans une nouvelle étape du développement spirituel, Mais cela ne peut être influencée à la fois par des décennies d'interdiction de la religion, et l'esprit général du temps et l'agitation de la transition.
Premièrement, il est opportun de clarifier la question du nombre de différentes communautés confessionnelles en Albanie moderne - y compris le fait, que la durée du régime totalitaire, et le temps de 2011 M., ces études n'a été réalisée. Quand il est spécifié population de 2 800 138 personnes, appartenant à la traditionnelle musulmane déclarée 1 587 608 personnes, ou 56.70% par des ressortissants, à 2.09% Bektashis, ce qui signifie que le nombre de 58 628 Albanais. Les chiffres suggèrent plus 280 921 catholiques - 10.03%, exprimée en orthodoxe 188 992 personnes ou 6.75%. Ce diverger traditionnellement adopté dans un sens et fondé sur des données des recensements dans le rapport entre les deux guerres de 2/3 musulmans 1/3 Chrétiens presque doubler au cours de la domination des catholiques orthodoxes. en 2011 g. Cependant, nous trouvons d'autres données de réflexion intéressantes et Incite. 153 630 ressortissants, ou 5.49%, Ils se considèrent comme « croyants », indication libre de la dénomination. disponible ont 69 995, ou 2.5% athées, et 386 024 Albanais, ou 13.79%, qui n'ont pas répondu à cette question. supposant, nous avons un nombre correspondant d'athées convaincus, Il y a une réserve de près 20% ou 600 000 personnes, qui ne précisent pas l'appartenance religieuse. Il sans aucun doute changé beaucoup de choses et conduit à une sorte de distorsion. Connaissant l'humeur des Albanais considèrent, Les catholiques ont voté « plus disciplinée » et les données sont à peu près exacts, tandis que la présence de plus de musulmans et orthodoxes les croyances non précisées de la société est plus largement. En ce sens, le rapport 2:1 при изповядващите исляма и християните не е далеч от истината и в нашето съвремие. Все пак трябва да отчитаме, че става дума преди всичко за традиционна принадлежност към съответната конфесионална група, а не активно практикуване на определено изповедание.
Албанският преход реално води началото си от 1990 g. и страната осем години се развива при действие на старата Конституция от 1976 g. Управляващите страната мнозинства решават да създадат един своеобразен набор от закони, наречени „конституционни“, които да уреждат ключови материи, relatives au bon fonctionnement de l'Etat et de la société dans les nouvelles conditions. Cela est particulièrement vrai pour l'interdiction des confessions religieuses, la destruction de leurs structures, persécution du clergé. L'abrogation parlementaire susmentionnée la loi sur le pays permet athéiste le début d'un processus de restauration des structures des principales religions.
Et des lois distinctes, et récemment adopté 1998 g. constitution, fournir des garanties pour la pleine liberté religieuse, et pour l'égalité. Toute cette question est résolue complètement dans la tradition de la relation entre un État laïque dans les religions de la nature et disponibles. Surtout argument important pour cette affirmation est évidemment changé catégoriquement dans la politique étrangère albanaise après 1990 M., porté principalement sur les relations stratégiques avec l'UE, L'OTAN et des États-Unis.

Tout d'abord tente de se propager l'islam radical en Albanie

Il y a un cas, que, dans les années 90 des partenaires internationaux du XXe siècle Tirana doutes rampantes. en Décembre 1992 g. L'Albanie est devenue membre de l'Organisation de la Conférence islamique, plus tard appelé l'Organisation de la coopération islamique. Alors président et le Premier ministre Sali Berisha, porter le reproche d'une autre nature: et domestique (en raison des actions non coordonnées avec le Parlement), et au niveau international (en raison du risque d'élargir le champ d'action de certaines structures islamiques non réglementés). L'adhésion a été principalement motivée par des arguments financiers et économiques à cet égard flottaient déception -investitsiite le monde arabe se sont révélés relativement limité. Sur le plan politique Albanie a abaissé le niveau de participation aux réunions périodiques de l'organisation à l'ambassadeur ou dans le pays le plus proche, ce qui signifie le gel pratique sur l'adhésion. Ajoutez à cela la politique d'intégration active, adhésion à part entière à l'OTAN et des relations étroites avec l'Union européenne, argument contre ces doutes vraiment convaincant.
Il y avait d'autres allégations - que presque dans les années 90 du XX siècle. Albanie ont organisé des camps d'entraînement fondamentalistes, que le pays a réalisé des projets d'investissement d'Al-Qaïda. N'est pas du tout exclu résidence des terroristes individuels, peut-être même leur évasion illégale. La raison d'une telle possibilité, cependant, doit être recherchée non dans la politique du gouvernement albanais, mais dans un fait de plus simple. Именно през последното десетилетие на миналия век, в началните години на албанския преход, страната изглеждаше зле откъм закони и практически действия за охрана на границите, за сигурността на държавата и гражданите й. Сътрудничеството с чужди национални и междунационални служби не бяха достатъчно регламентирани и активни. Нещата постепенно се променяха – такива бяха и изискванията на международната общност. Peut être donné et des exemples dans un sens pratique - à des arrestations de suspects et de leur extradition ou procès respectifs, Saisie de bâtiments, construit au capital d'origine douteuse. Ce processus semble irréversible. Comme beaucoup de mosquées inachevées, il y a deux explications - et que, Cha que les musulmans sont la plus grande konfesionna communautaire, et le fait, que le monde islamique est la capacité financière plus large. Никой не препятства изграждането на нови православни и католически храмове и това е безспорна реалност.
Всъщност, съществува един потенциално рисков фактор през 90-те години на ХХ век. В началото на прехода десетки младежи получиха религиозно образование в арабския свят. Това бе в разрез с традицията – албанският ислям винаги е бил свързан основно с турския. Обособи се една неголяма прослойка вярващи мюсюлмани, наричащи се „новите синове на Аллаха”, държащи повече на консервативния канон и по-радикално настроени. Ils prient dans l'une des mosquées de Tirana et de communiquer clairement la plupart du temps entre eux. Je ne pense pas, que ce groupe de personnes a un avenir dans la société albanaise - même des signes extérieurs comme les hommes avec des barbes caractéristique des femmes voilées ou sont extrêmement rares. et trouvé, mouvement de rétorsion approprié avec la création de l'Université islamique Bedar 2010 g. de bonne foi avec la coopération active des institutions de l'Etat - il préparera la majorité des images spirituelle future. En tout cas, maintenant, dans l'avenir, трябва да се държи сметка за наличието на подобна прослойка ислямски духовници – и поведението им в последните години доказа това.
Трябва да се изтъкне, че още в последните години на ХХ век властите в Тирана започват успешни действия за противопоставяне на опитите за пропагандиране на ислямски фундаментализъм и екстремизъм в страната. en 1998 g. са уличени в противозаконни действия четири религиозни структури, разпространяващи радикален ислям, и те са забранени със съответните съдебни решения. Сред тях е и клон на известната организация „Египетски ислямски джихад“, срещу който се провежда разследване за подготовка за извършване на атентат срещу американското посолство в Тирана.
След атентатите в САЩ от 11 септември 2001 M., Вашингтон фактически обяви война на ислямския фундаментализъм и тероризма в световен мащаб. Имаше, bien sûr, и обратен процес – на активизиране на силите на тероризма, които несъмнено разширяваха територията си на дейност и водеха упорита битка за умовете и сърцата на мюсюлманите навсякъде по света, в името на „свещен джихад“. Това донесе нови рискове за онези балкански държави, където мюсюлманското вероизповедание е доминиращо, включително и Албания. Тиранското правителство категорично заяви своето участие в световната антитерористична коалиция, но това едва ли бе достатъчно в новите условия. Защото доминиращата в европейските общества представа, че континентът е далеч от огнищата на конфликти и от рисковете за терористични действия, се оказа илюзия и в определен смисъл предстоеше ЕС да плати скъпо за проявеното наивно късогледство.
Категорично може да се твърди, че правителството и въобще политическата класа в Албания недооцени опасността от предстоящото активизиране на фундаментализма и радикализма. Несъмнено наложената традиционно в обществото религиозна толерантност и липсата на сериозни проблеми действат успокоително, но рязкото покачване на градуса на напрежението в световен мащаб би трябвало да бъдат предупредителен сигнал. Ролята на ЕС и други политически фактори също не е достатъчно активна – в Споразумението за асоцииране и стабилизиране, сключено през 2006 g. има клаузи за съвместна борба с тероризма, но усилията видимо са насочени извън страната, докато превантивната дейност следва да бъде целенасочено ориентирана към наличните вътрешни заплахи. Фундаментализмът и екстремизмът все още не са започнали да набират скорост и да търсят подходяща форма за реализация, но сериозни податки вече съществуват. Само неуспешният опит през 2007 g. да се създаде ислямистка партия е достатъчно сериозен сигнал – регистрация е отказана поради очевидно несъобразяване с Конституцията, а и опитът не предизвиква сериозен обществен интерес, но фактът сам по себе си е тревожен. Не се обръща нужното внимание и на друг факт – че официалната структура на албанските мюсюлмани, Мюсюлманската общност в Албания, има под своя юрисдикция между 450 et 500 култови обекта (според някои сведения – над 700), но между 7 et 10 джамии (някои източници фиксират бройката на 9), построени от арабски фондации и започнали да действат през 90-те години, се намират извън обхвата на нейното администриране. Именно те в следващите години ще бъдат особено активни и ще създадат сериозни проблеми както на Общността, така и на държавните институции.

Рекрутиране на джихадистки наемници от Албания, обществени нагласи и мерки на властите

Приблизително по същото време могат да се фиксират и първите данни за засилващата се пропаганда на радикален ислям (Wahhabisme et salafisme) в някои райони на страната – Поградец, Либражд, Елбасан, Булчиза, като по-късно именно оттам ще се рекрутира основният брой доброволци за Близкия изток. Така или иначе, до драматичното развитие на гражданските войни в Сирия и Ирак няма сериозни данни за участие на албански граждани в тези събития и дори за тяхно присъствие в този район – ако има такива случаи, то те са единични и представляват по-скоро изключение. Първото сведение от специалните служби за заминавания към района на Близкия изток са от 2012 g.
В интерес на обективността трябва да изтъкнем, че по това време албанските власти дават пример за адекватно отношение към назряващите събития. В края на 2011 g. са налични законови поправки, позволяващи разследване и наказателно преследване на граждани за участие във въоръжени конфликти извън страната. Скоро обаче става ясно, че подобни действия не са в състояние да предотвратят както засилващата се пропаганда, така и заминаването на доброволци за Близкия изток. А тук отново имаме случай на поглед навън, на борба с последствията, а не с причините.
supposant, че връхната точка на проблема се отнася към 2013-2014 M., то е редно да очертаем обстановката в страната и факторите, които въздействат в посока на риск и дестабилизиране. Тук на първо място трябва да посочим цялостната социално-икономическа обстановка със слабите темпове на нарастване и високи равнища на безработица. Significativement, че в по-късно изследване 41.3% от анкетираните посочват като основна причина за поддаване на религиозна пропаганда съществуващата в страната бедност, а други 21.1% считат, че заминаването на доброволци за войните в Сирия и Ирак е мотивирано от „финансови причини“. 12.6% от участващите в изследването виждат като важна причина идеологическото въздействие, а 10% отчитат благоприятната възможност за получаване на образование в духовната сфера. Всичко това недвусмислено показва, че социално-икономическият фактор е определящ за разпространението на радикалните идеи и набирането на доброволци за войните в Близкия изток. Показателна е и друга основна характеристика – заминаващите за Сирия и Ирак са предимно от селските райони или бедните покрайнини на по-големите градове. Показателно за обществените настроения в Албания относно вероятността от религиозно противопоставяне е категоричното становище на 84.3% от албанските граждани, че в страната съществува хармония между религиите, докато на противното мнение са една 7.8% от населението. И още показателни числа – през 2015 g. 53.6% одобряват участието на Албания като държава в борбата срещу религиозния екстремизъм, 20.3% изказват частично съгласие, докато против са 18%.
Видно е, че обществото като цяло е противник на радикализма и насилието и е за мерки против тяхното разпространение. Това безспорно насърчава държавните институции да действат в същата посока – още повече, че към 2013-2014 M., à savoir. в пика на присъединяване на доброволци от Балканите към джихадистите, присъствието на албански граждани в бойните действие е вън от съмнение. И ако във времето до 2013 g. те са насочени преимуществено към Ал-Нусра, то впоследствие огромното им мнозинство е в редовете на „Ислямска държава“. Пак по това време става ясно, че пропагандирането на фундаментализъм и радикализъм печели позиции и е довело външния министър Дитмир Бушати до признанието от 2014 M., че на албанска територия може да съществуват лагери за подготовка на джихадисти. Това се препотвърждава от полицейски данни, че в поне две джамии религиозната дейност се съчетава с военна подготовка. Особено известна е тази в Мезез, недалеч от Тирана, чийто имам Буджар Хиса активно е агитирал в полза на „Ислямска държава“. За него се счита, че лично е осигурил набирането на над 70 доброволци за войната в Сирия.
Фактът, че именно периодът 2013-2014 g. е връх в присъединяването на наемници от Балканите към редовете на „Ислямска държава“, е вън от съмнение. Данните за точната им численост варират според различни сведения и изследвания, но може да се каже, че към края на 2014 g. „балканските доброволци“ са между 700 et 1000 personnes, като албанските граждани сред тях са между 140 et 150. Официални албански източници уточняват числото на 114 към юни 2015 g. Това са хора, преимуществено във възрастовата група 31-35 ans, често с криминално минало и намиращи се в роднински връзки. Категорично може да се твърди, че основният им мотив за присъединяване към терористичните по същество структури на Ал-Нусра и „Ислямска държава“ са финансово-икономически, т.е., те се явяват наемници, а не хора, обладани от религиозна ревност.
По това време вече се осъществява и процесът на завръщане на доброволци и до края на годината броят им достига 40 personnes, като 15 от тях се укриват от властите и представляват потенциална заплаха за по-нататъшна терористична дейност. Социологическо изследване от този период проучва нагласите сред обществеността по въпроса за статута на завръщащите се джихадисти. Significativement, че над половината от албанците, 51.9%, са на мнение, че завърналите се трябва да бъдат реинтегрирани в обществото, докато 24.3% считат, че задължително трябва да излежат някакъв срок наказание. Според наличните данни именно от 2015 g. нататък потокът доброволци от Албания към Близкия изток практически секва – това се дължи както на развитието на събитията там, така и на предприеманите от властите мерки. Така се счита, че през същата 2015 g. за Сирия и Ирак е отпътувал само един джихадист от Албания, докато през 2016 et 2017 g. отсъстват данни за такова движение. Своята роля играе и фактът, че съдебната система вече реагира адекватно и осъществява наказателни преследвания, в духа на наличното законодателство
Несъмнено страната е изправена пред нови обстоятелства – завръщането на доброволците от Близкия изток, като това явление носи много и сериозни рискове за обществото и държавата. Защото намиращите се на своя територия джихадисти могат да бъдат особено опасни в няколко области – разпространение на радикален ислям, терористична дейност, поддържане на контакти със завърналите се от Близкия изток в съседните държави, на първо място Косово и Македония. В тази връзка властите действат адекватно и предприемат редица мерки.
През юли 2018 g. в Тирана се проведе регионална конференция по проблемите на противодействието на радикалния ислям и борбата с тероризма. Албанският заместник-министър на вътрешните работи очерта цялостното поведение на властите и предстоящите им действия в тази насока. Още през 2014 g. е приет силно репресивен закон, насочен против радикалния ислямизъм и терористичната дейност. Той предвижда мерки като наказателно преследване, отнемане на възможността за пътуване, криминализиране на пътуванията в зони на военни действия, наказателно преследване след завръщане оттам. Този закон по същество задълбочава и детайлизира забраната за участие във военни действия на чужда територия, приет през 2011 g. Направено е изменение в член 230 от Наказателния кодекс, като се предвиждат наказания до 15 години затвор за причастност към терористична дейност, включително чрез създаване паника сред населението, както и същия наказателен срок за финансиране на терористични структури. В изпълнение на резолюции 1267 et 1373 на СС на ООН Албания приема и осъществява редица мерки в международен план, свързани с активно противодействие на терористичната дейност и опитите за пропагандиране на радикалния ислям.
en 2015 g. се приема Национална междусекторна стратегия и План за оказване на въздействие, които представляват цяла серия от мерки, възпиращи насилствения екстремизъм като идентифицират общностите, които могат да попаднат под радикално влияние и които използват образованието и наемането на работа като начини за оказване на въздействие, включително и за рекрутиране на терористични групи. Освен това, стратегията идентифицира сътрудничеството и координацията с партньори на местно, национално и международно ниво посредством държавни агенции, ангажирани в тази област, неправителствени организации, частният сектор, религиозни общности и медии като важен момент в борбата с насилствения екстремизъм , както вътре, така и вън от страната.
Тази стратегия отчита и генералната промяна в условията с оглед започналия процес на завръщащи се от Близкия изток и участвали в конфликтите там доброволци, някои от тях придражавани и от семействата си. По-рано ключов елемент беше създаването на пречки пред възможността за радикализация и рекрутиране от терористичните организации на отделни лица, но днес вече централен е въпросът за реинтеграцията на тези хора. Към настоящия момент е одобрен План за междуинституционални действия за посрещане и третиране на албанските граждани, които се завръщат от зоните на конфликт в Сирия и Ирак, и едновременно с това е разработено правителствено проекторешение за тяхната реинтеграция. Освен това структурите на Дирекция „Антитерор“ на националната полиция изпълняват своите задължения според Плана за мерките по наблюдаване на завърналите се от зоните на кнофликт в Близкия изток или други граждани, за доказване и контрол върху действията на индивиди или групи, които проявяват терористични и екстремистки наклонности, които могат да доведат до терористични действия на албански или чужди граждани. Приоритет в борбата срещу тероризма след 2017 g. остава предотвратяването, разкриването и нанасянето на удари върху какъвто и да е вид криминална дейност с произход Република Албания, посредством засилването на сътрудничеството и координацията на националните структури на полицията, прокуратурата за тежки престъпления, както и районните прокуратури, Разузнавателната служба, Гвардията на републиката, Дирекция на затворите и всички институции, които имат отношение в дейността си към борбата с тероризма.
Един от основните елементи в дейността на държавните структури и специалните служби е засилването на сътрудничеството си със стратегическите партньори от САЩ (ФБР и ЦРУ), със съответните структури от страните в региона, с полицейските мисии, акредитирани към Полицията на страната, както и с офисите по сигурността на посолствата, акредитирани в Албания, за да се осигури нужния мониторинг на тероризма върху територията на Албания на албански и чужди граждани, заподозрени, че участват във въоръжени конфликти извън страната, както и за индивиди с опасен потенциал да представляват заплаха за страната. Сътрудничеството на националната полиция с Националния център за борба с насилствения екстремизъм се осъществява чрез структурите на Департамента по обществена сигурност и работата му е доста динамична. Знаейки голямата роля на превенцията в областта на тероризма сред различните общности, Департаментът по обществена сигурност е разписал задълженията и отговорностите на работещите там, където сред задачите от най-голяма важност е разкриването на индивидите с екстремистки, радикални или терористични тенденции в поведението и обмяната на информация за тази категория лица с Дирекция „Антитерор“. В сътрудничество с ръководителите на Академията по сигурността, Департамента по обществена сигурност, Сектора за общуване с публичните медии се изготвят и провеждат специални тренинги и се организират мероприятия за преустановяване на феномените на радикализъм и насилствен екстремизъм. Организирането на превенцията има за цел да повиши капацитета на всички офицери от полицията, като на първо място повиши способностите им да откриват знаците за появяващ се насилствен екстремизъм, да могат да ги разпознават, да ги идентифицират посредством законовите текстове и да могат да си сътрудничат с всички действащи лица от други институции, за да се преодоляват тези предизвикателства.
Очевидно е, че Албания ясно съзнава, че рисковете за страната и обществото далеч не се изчерпват с един успех на международната общност срещу „Ислямска държава“. И ако в началната фаза на външния натиск към Балканите албанските власти са недостатъчно адекватни и действат със значително забавяне по отношение на опитите за пропаганда на радикален ислям и набиране на доброволци за Ал-Нусра и „Ислямска държава“, то към днешния момент Албания действа решително и твърдо и може да бъде пример за поведение в това направление. Не се допуска успокоение от факта, qui, съобразно някои изследвания, Албания не е директно застрашена от терористични действия на своя територия и е в една рискова група с България, Roumanie, Serbie, Македония и Черна гора, за разлика от Косово и Босна и Херцеговина, при които степента на риск е по-висока.
Il convient de souligner, че властите в страната имат преимуществото да работят в тази насока в много благоприятни условия от гледна точка на обществените нагласи и възможността да се получава фактическа подкрепа. Социологическите проучвания, qui 83.7% от албанците не са съгласни с идеологията на „Ислямска държава“, като приблизително същият е процентът на гражданите, отстояващи мнението, че албанци при никакви обстоятелства не трябва да се присъединяват към нейните структури, са от огромно значение за една балканска страна, в която почти 2/3 от населението изповядва исляма.
Bien sûr, има и други направления, в които държавата трябва да влага нужните усилия. На първо място следва да се подобри координацията с дейността на Мюсюлманската общност и да се подкрепят усилията й за получаване на контрол върху останалите извън обсега на администрирането й джамии и преподаването на теологични дисциплини в страната. Справедливостта изисква държавата да направи нужното за възстановяване на всички имоти, за които Мюсюлманската общност има претенции – в Албания този въпрос не е окончателно решен. Своята превантивна роля трябва да играят и медиите, и научната общност в страната. По достойнство трябва да се отчита и изтъква фактът, че именно Мюсюлманската общност, особено в пика на събитията през 2013-2015 M., действаше достатъчно решително срещу пропагандирането на радикалния ислям и отправяше категоричните призиви, че случващото се в Близкия изток и поведението на Ислямска държава там няма нищо общо с истинската вяра и нейните устои. Не трябва да се подценява и активното присъствие на Мюсюлманската общност в т.н. Междурелигиозен съвет, където се водят дискусии за екстремизма и поведението на „Ислямска държава“, като негативните заключения се правят достояние на цялото общество и имат правителствена подкрепа. Подобно поведение се явява напълно в духа на албанските религиозни традиции.

Изводи

И ако в края търсим отговор на основния въпрос – дали Балканите са мост или бариера за радикалния ислям, то трябва да имаме предвид всичко казано до тук. По дадености именно мюсюлманските общности на Балканите са хранителната среда за проповядване на фундаментализъм и екстремизъм, особено сред младежта. В този смисъл рискът регионът да се окаже мост за проникване на радикална идеология съществува . Същевременно конкретно в Албания, властовите и религиозни структури и обществените настроения са достатъчно ясно ориентирани в обратната посока – към издигане на реална бариера пред подобни явления - чужди на религиозните традиции и на основните политически цели пред страната, а и кореспондиращи с изискванията на международния фактор. Просто и едните, и другите трябва да продължат да имат същото поведение.

 

ИСЛЯМЪТ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА
Любчо Трохаров

История, обща характеристика, място и роля на исляма в Босна и Херцеговина

За да се определи мястото и ролята на исляма в Босна и Херцеговина днес, необходим е безпристрастен поглед към историята на държавата и конкретно към взаимоотношенията между верските общности, формирани на нейна територия. Множество исторически документи сочат категорично, че на територията на средновековна БиХ съжителстват славяни – християни под влиянието на три църкви: католическа, православна и т. vous. Босненска църква. Твърди се , че Босненската църква се обособява поради специфичните условия, в които живее населението в Централна Босна, както и отдалечеността му от големите католически и съответно православни центрове, което предполага и по слабо влияние на католицизма и православието на тази територия. Има изследвания на сериозни учени от Балканите (хървати, българи, бошняци) и извън тях, които смятат, че тази територия е предложила необходимите благоприятни условия на идващата от България богомилска ерес, от която и днес има следи, главно в планинската част на Централна Босна и Южна Херцеговина. Става въпрос за големите каменни надгробни паметници на богомили (известни на Запад като патарени), наричани от местното население “стечки“. Най-много запазени до днес има в планината Белашнница и в района на гр. Столац. Присъствието на трите вероизповедания се запазва, независимо кои банове или крале са управлявали територията на днешна БиХ, независимо от непрестанните стремежи на католицизма и православието да разширяват своето влияние.
С окончателното покоряване от османлиите на БиХ (1463 M.) и превръщането и в гранична фронтова зона, на нейна територия агресивно са настанява ислямската религия с нейните шериатски канони, силна администрация, големи армейски гарнизони. Широко разпространено сред историци е виждането, че през първото десетилетие от османската окупация на Босна е извършено масово преминаване на християнско население към ислямското вероизповедание. Смята се, че първи конвертити са станали лидерите на бедното планинско население, останало под влиянието на богомилската ерес. Масово преминаване към исляма е забелязано и при селяните – земеделци и животновъди, които са били принудени да работят за прииждащите от изток бегове. Ислямът е намерил благоприятна почва и сред градското население, което е търсело по-благоприятен статус с приемане на новата религия, осигуряващ достъп до служба в армията или администрацията на империята.
en 1537 g. в Сараево е открито първото в БиХ Медресе от Гази Хусрев бег, носещо неговото име, което в продължение на близо пет века е подготвяло имами от местни жители бошняци. С настаняването си в БиХ , ислямът придобива привилегирован статус по отношение на християнските църкви, които обаче запазват своето съществуване и влияние сред местното сръбско и хърватско население. Позволеното от османските власти паралелно съществуване на трите вероизповедания дава възможност в продължение на няколко века да се формират чувства на толерантност между представители на различните верски общности, свободното им движение и комуникация на битово равнище и избор на местоживеене по махали, села и градове. За дълъг период от време на територията на БиХ доминиращо значение за статуса и взаимоотношенията сред населението има вярата, а не етническата определеност. Според някои учени, тези фактори са отчетени от голям контингент прогонени от Испания евреи – сефарди, при заселването им в БиХ, където намират добър прием.
Поражението на Османската империя и изтеглянето на нейната армия и администрация, както и окупацията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария през 1878 g. са от съдбовно значение за бошняците и исляма като вероизповедание. Най-важното е, че те загубват своя привилегирован статус по отношение на християнските църкви на хървати и сърби. Новите власти, отчитайки сложната политическа обстановка на окупираната територия и опасността от възникване на конфликти на етническа и верска основа, желаейки да прекратят каквото и да е влияние върху ислямската общност отвън, вземат мерки за реформиране на нейното управлението и функциониране.
Активирането на националистическите сили в балканските държави и преди всичко в Кралство Сърбия в края на XIX и началото на XX век се отразява и на обстановката в Босна и Херцеговина. Сръбската национална доктрина, включваща територията на БиХ в границите на сръбската държава, намира почва сред интелигенцията, православната църква, организации и сдружения на етнически сърби. Хърватски националистически партии и сдружения, действащи още в границите на Австро-Унгария, също имат стратегии за присъединяване на БиХ към бъдещата хърватска държава. В основата на претенциите на сърби и хървати към територията на БиХ стои виждането, че бошняците-мюсюлмани са етнически сърби и съответно етнически хървати, които в миналото са приели исляма.
След Първата световна война в условията на Кралството на сърби, хървати и словенци и особено след 1929 g. в Кралство Югославия, БиХ става поле на идеологическа и политическа конфронтация между сърби и хървати За кралския режим и Сръбската академия на науките бошняците са етнически сърби, които са се отчуждили етнически и верски, турцизирали са се и те следва да бъдат изселени от БиХ. За това свидетелстват Програмата на Сръбския културен клуб (1937 M.), изработена от елитни професори и академици, както и договорите, които сключва Кралството с Турция за изселване на бошняците. В резултат стотици хиляди бошняци от БиХ и Санджак са изселени в Турция. В изпълнение на същата програма е осъществена колонизация със сръбско етническо население в Босна, както и в Косово и Вардарска Македония.
Присъединяването на БиХ към Независимата хърватска държава (НДХ) по време на Втората световна война създаде предпоставки за взаимно изтребление между хървати, бошняци и сърби, създаване на концентрационни лагери и геноцидни действия. В подкрепа на хърватските усташки сили са мобилизирани бошняци – формирана е известната “ханджар дивизия“. В междуетническия сблъсък на територията на БиХ се намесиха кралските сили с т. vous. четническо движение на Дража Михайлович и ръководената от КПЮ партизанска съпротива.
След Втората световна война, в условията на тоталитарен режим и новата идеология, Тито се стреми да помирява сръбските и хърватските националистически сили и да установява етнически баланс в ръководните органи на Съюза на югославските комунисти, администрацията на държавата и федералните единици.В продължение на две десетилетия не се допуска каквато и да е националистическа изява. В началото на 60-те години става видима сръбската доминация в държавния апарат, армията, полицията и в органите за сигурност, което предизвиква недоволство в републиките – Хърватия, Словения и БиХ и автономните области Косово и Войводина. За нарастващото политическо напрежение в държавата Тито обвинява Ал. Ранкович - лидера на сръбските комунисти, министър на вътрешните работи и ръководител на органите за сигурност след войната, който отстоява великосръбската идея, че БиХ, Черна гора, Вардарска Македония, Косово и Войводина са части от изключителната сръбската етническа територия и като такива следва да бъдат управлявани от сръбска администрация. Под влияние на неговото хърватско и словенско обкръжение Тито предприема радикален ход - отстранява Ранкович от всички заемани постове поради “превишаване на пълномощия“ и нарежда изготвяне на нова Конституция на федерацията. Такава се приема през 1974 g. с надеждата, че тя ще циментира “братството и единството“ на югославските народи и народности. За съжаление именно тази Конституция отвори пътя за развитие на такива процеси в държавата и отделните федерални единици, които доведоха до разпадането на федерацията в началото на 90-те години на ХХ век.
При установените в Югославия след Втората световна война политическа система, господстваща идеология и засилващ се в обществото атеизъм на ислямското вероизповедание е нанесен сериозен удар. Quel que soit le, че още в първата конституция на държавата (1946 M.) е заложен член, с който държавата се задължава да зачита верската свобода, приемат се един след друг закони за забрана на шериатските съдилища, носенето на фереджета, основните ислямски училища (мектеби). Преустановена е дейността на културни сдружения (”Гайрет“ и “Народна надежда”), на мюсюлманската печатница и издаването на мюсюлмански учебници. Много от разрушените по време на войната 199 джамии са превърнати в музеи, складове и даже в обори. Повечето от вакъфските имоти са национализирани и са минали под контрола на държавата. Редица мюсюлмански гробища са унищожени или превърнати в паркове или строителни площадки.
От страна на бошняците-мюсюлмани са правени опити за противодействие на тази политика на СЮК. До 50-те години е действала организацията “Млади мюсюлмани“, но членовете и са били преследвани и наказвани със затвор (сред тях е и бъдещият лидер на мюсюлманите Алия Изетбегович). Разпространявани са тайно ислямски текстове и деца са обучавани в джамии с учебници, внесени отвън. Действали са и дервишки групи в частни домове.
Докато в рамките на антифашистката съпротива бошняците са приемали да бъдат третирани от сърби и хървати само като “мюсюлмани”, то след войната в Република Босна и Херцеговина като федерална единица, те, попадайки под ударите на сръбската и хърватската идеология и пропаганда, се принуждават да се декларират като “неопределени“, “сърби”, “хървати“, “мюсюлмани”, “югословени” в зависимост от политически, социално-икономически или чисто битови интереси.
В края на 50-те и началото на 60-те години, във връзка с амбициите на Тито да играе водеща роля в Движението на необвързаните държави, е приет закон, с който държавата гарантира верската свобода на всички граждани. Смята се, че това е пропаганден жест специално към ислямската общност в БиХ, към ислямския свят и конкретно към Египет. Не случайно се взема и решение за пренасочване обучението на студентите по теология от “натовска” Турция към “необвързан” Египет.
en 1968 g. на пленум на ЦК на ЮКП се взема решение за даване на мюсюлманите на етно-национална идентичност. Това решение се узаконява с конституцията от 1974 g. и мюсюлманите стават държавотворен народ наравно със сърби и хървати. Въпреки, че получават конституционно определение за етническа идентичност “мюсюлмани“, на практика сърби и хървати не признават тази тяхна самоидентификация като етнос, история и култура. Не им се дава правото да формират свои национални институции, да обявяват своя история и литература.
Сред бошняците, техния политически връх, интелигенцията и научните среди се появява разделение във виждането по концептуалния въпрос коя е тяхната истинската етническа идентичност. За едни това е славянството, за другите - това е ислямското вероизповедание (по този повод в Сараево се разпространява анекдота: “родил се мюсюлманин – по убеждение атеист”).
Смъртта на Тито (1980 M.) и появата на Меморандума на Сръбската академия на науките относно сръбския национален въпрос и сръбската държавност (1987 M.), изострят до краен предел политико-идеологическите и междунационалните противоречия на ниво федерация и в отделните федерални субекти. От решаващо значение за формиране на новата обстановка се оказва политиката на сръбския лидер Слободан Милошевич, базирана на споменатия Меморандум, в основата на която лежи великосръбската претенция, че Югославия е сръбска държава и Сърбия е там, където живеят сърби. Последвалата война показа, че сръбската претенция включва половината от Хърватия, цяла Босна и Херцеговина, Черна гора, Косово и Войводина (Милошевич избягва публично да включва и Вардарска Македония). В отговор на тази сръбска политика се активираха етнонационалните програми на словенци, хървати, македонисти, Albanais, унгарци. В хърватския етнонационален план влиза претенцията, qui 80% от бошняците са хървати (Fa. Туджман, 1996 M.). Политическият връх на бошняците преценява, че сблъсъкът между Белград и Загреб застрашава съществуването на самата Република Босна и Херцеговина, на бошняците и исляма като религия. Това е причината, поради която Алия Изетбегович обявява официално известната “Ислямска декларация“ през 1990 g. (има данни, че Декларацията е подготвяна още в края на 60-те години). Внимание заслужават следните важни позиции в Декларацията: ислямът е несъвместим с не-ислямските системи, не може да има мир, нито съвместно съжителство между ислямската вяра и не-ислямските социални и политически институции; изтъквайки правото си да организира свой собствен свят, ислямът изключва възможността от всякаква външна идеология на своята територия да има право или възможност да действа; държавата следва да бъде израз на и подкрепа за моралните принципи на религията.
В конкретната обстановка в БиХ през този период, Декларацията получава силна подкрепа от различни слоеве на населението в Републиката, от представители на администрацията, висши служители в армията и полицията, както и от висшето ръководство на Ислямската общност. В същото време срещу нея се обявяват видни представители на интелигенцията, науката и културата, защото отнема легитимните права на бошняците да се борят за запазване на целостта на БиХ и осигуряване на еднакви и неоспорими права на всички етноси и вероизповедания.
От своя страна, властите в Белград и Загреб с намеренията си за подялба на БиХ, а след това и с конкретни договорености, използват Декларацията като ключово доказателство за мюсюлманската опасност на Балканите и в Европа , за цивилизационната несъвместимост между исляма и християнството. Възприета е пропагандната тактика – да се убеждават бошняците, че БиХ няма право на съществуване и че те трябва да решават своя национален въпрос чрез национална държава. На тристранна среща между Туджман, Милошевич и Изетбегович (25 March 1991 g. в Сплит) на Изетбегович е заявено, че БиХ в съществуващите граници не може да оцелее, че тя трябва да изчезне като колониално творение и че една малка ислямска държава може да бъде буферна зона между сърби и хървати. Според наличната информация, Изетбегович е дал принципно съгласие за формиране на “Малка Босна“ около Сараево. В това време и някои представители на великите сили в стремежа да се намери мирно и бързо разрешение на въпроса и при най-ниска цена, дават съгласие за формиране на “мюсюлманска република”.

Ислямската общност - ръководство, правен статус, функциониране

След Втората световна война с първата Конституция на социалистическа Югославия от 1946 M., Ислямската общност (ИО) получава права, еднакви с тези на католическата и православната църкви. Такива права тя получава и със приетите след това конституции през 60-те и 70-те години, както и с последната – приета през 1974 g. Дейността ѝ се разпростира на 94% от територията на Републиката върху бошняци-мюсюлмани, съставляващи по официални данни през 1991 g. 44%, а през 2013 g. - 50.11% от населението на Републиката.
Йерархическата структура и дейността на ИО се базират на установените още от австро-унгарските власти правила. Въведено е изборното начало за лидера – главен мюфтия, или реис (Reisu-l-Ulema), за колективния орган на управление – Риасет (Riaset), както и на имамите по региони. Целта на управляващите е била да се направи статуса на ислямското вероизповедание еднакъв с този на другите две църкви, да се прекъсне влиянието и намесата на външни ислямски центрове върху ИО, конкретно от Турция и в крайна сметка - за утвърждаване на традиционен ислям, способен на съжителство с християнското население в империята.
Bosnie-Herzégovine, като независима държава след 1992 M., има подписан договор със Светия престол за функционирането на католическата църква и с Р. Serbie - за дейността на православната, но все още няма договор с ИО поради усложнения от процедурен характер. Според наличната информация, такъв е изготвен и предложен за одобрение от държавния парламент.
Ръководството на ИО общува нормално с ръководствата на различни равнища във Федерация Босна и Херцеговина и твърде рядко с тези в Република Сръбска, главно по въпроси, свързани със строителството и ремонта на джамии и поддържането на вакъфски имоти. Отношенията на ИО с държавата зависят най-вече от личността и качествата на главния мюфтия, от позициите, които той публично отстоява в защита интересите на мюсюлманите и отношенията с другите верски общности.
След войната е формиран т.нар. Между-религиен съвет, impliquant les dirigeants de toutes les religions. Ceux-ci sont recueillies périodiquement et discuter de questions d'intérêt commun - la plupart des biens et financier
La guerre en Bosnie-Herzégovine (1992-1995 M.) Il est devenu un facteur important dans la mobilisation et la politisation de l'IS. Sa direction collective, Grand Mufti et la majorité des imams régionaux se tenaient à l'appui des idées de A. Izetbegovic, situé dans la « Déclaration islamique ». La communauté islamique a joué un rôle important dans la création d'une armée musulmane. Elle a aidé au recrutement à travers des sermons (хутби) в джамиите по места и осигуряване на финансови средства и оръжие отвън, използвайки международните си контакти. Несъмнено тя е съдействала за пристигането и участието на муджахедините във войната. Виждайки обаче, опасността от военното поражение на бошняците и трагичните последици от него, както и колебливата намеса на външния фактор за спиране на войната, ръководството на ИО приема идеята за разделяне на БиХ с формиране на малка независима мюсюлманска държава – наричана “мюсюлманска фракция“. Малък брой имами, заедно с интелектуалци, културни дейци и политици извън обкръжението на Изетбегович се обявяват за запазване на БиХ, вярвайки, че тяхната съдба е неотделима от съдбата на тази държава, че разделянето ѝ на етнически части би означавало гетоизация на бошняците-мюсюлмани и че съседните държави ще продължат с нови претенции за територия (известна със своята дейност е създадената от водещи интелектуалци през 1993 g. неправителствена организация Международен форум “Босна“).
В контактите с ислямските държави по време на войната (Turquie, Arabie Saoudite, Малайзия, Iran, Йордания), ръководството на ИО търси политическа и финансова подкрепа за бошняците и конкретно помощ за строеж и обновяване на ислямски и исторически паметници в държавата. Най-голяма подкрепа тя получи от Турция. Същата предостави средства за построяването на Медресето и библиотеката към него в Сараево, за обновяването на турбета, мостове и хамами, строени още от времето на Османската империя. С това ИО придоби по-голямо самочувствие, ръководството ѝ започна открито да защитава бошнячкото политическо ръководство и ислямското вероизповедание и да осъжда агресивната политика на съседните държави. В същото време тя се отвори по-смело навън, търсейки контакти с държавните институции и обществеността, с ислямските общности в Санджак и Р. macédoine, с международни организации. Отвори се и навътре – за решаване на собствените проблеми, инициирайки разговори и дискусии относно религиозното и секуларното начало в образованието, необходимостта от подготовка на собствени кадри, новите учебни програми на Медресето, въпроса за външното ислямско влияние и запазването на традиционния ислям на бошняците. В ръководството на ИО доминира виждането, че не трябва да се допуска външно влияние, което може да застраши “съществуването на темелните основи на традиционалната духовност или институционалното ислямско учение“ при бошняците (25 август 1997г., Реис Мустафа Церич).
De toute évidence loin la plus grande coopération avec haut politique des Bosniaques et IO a demandé de la Turquie. Ce cours de son programme stratégique pour les relations avec les communautés musulmanes dans les pays des Balkans et sa position comme l'un des garants de la mise en œuvre de l'Accord de Dayton et maintien de la paix en Bosnie-Herzégovine, ainsi que la condition pendant et après la guerre, toute l'assistance aux autorités de Sarajevo. La Turquie soutient activement l'adhésion de la Bosnie-Herzégovine à l'OTAN et l'UE, застъпва се и спонсорира участието на Ислямската общност в международни ислямски форуми. Тя се обявява за стратегически партньор на БиХ, което обаче не се одобрява от властите в Република Сръбска.

Политически партии на етническа основа

Почти всички партии в БиХ са формирани на етническа основа. Тези на сърбите и хърватите се явяват сестрински на едноименните партии в Сърбия и съответно в Хърватия, но са с по-голям националистически уклон. В риториката и в поведението им все още съществува неприязън към представителите – лица и политически сили, от противниковата страна по време на войната. Има и лидери на партии които са воювали по фронтовете и сега са в управлението на държавата на различни равнища.
Първата партия на бошнаците – Партия на демократическото действие (ПДД) е създадена от Алия Изетбегович непосредствено преди войната. Тя играе главната роля във формирането на “мюсюлманската армия“ и в преговорния процес за спиране на войната и сключването на Дейтънското споразумение от 1995 g. Тази партия и нейният лидер са с най-силно, почти месианско влияние сред бошняците-мюсюлмани по време на войната и при формирането на политическото статукво в държавата след нея. Тя има доминиращи позиции както в държавните органи, така и в кантоналните и общински ръководство в бошнячко-хърватската федерация. Сегашен лидер на партията е синът на А. Изетбегович Бакир, в момента - член Председателството на Босна и Херцеговина.
Втора по значимост партия на бошняците е Партията за по-добро бъдеще (ПББ) на медийния магнат Фахрудин Радончич. Третата чисто бошнячка, но сравнително по-слаба от двете, е Партията за Босна и Херцеговина.
Единствената партия, появила се с претенции за мулти-етническо членство, е Социалдемократическата партия с лидер Златко Лагумнджия. В нея освен бошняци се изявява малък брой сърби и хървати, преди всичко бивши членове на СЮК и на администрацията преди войната. Тя е със слабо влияние сред бошняците и почти не присъства в управленските органи.
Всички бошнячки партии декларират като цели запазване на единна и неделима държавата, нова конституция, равни политически, социално-икономически и културни права на всички етноси, членство на държавата в НАТО и ЕС.

Сигурност, процеси и заплахи

Случилото се в БиХ по време на войната, както и изграждането и функционирането на държавата на федерално-конфедерален принцип, съгласно Дейтънското споразумение, усложнява изключително вътрешно-политическата обстановка. За това спомагат така формулираните в Дейтън и дадени на Белград и Загреб “специални отношения“ съответно с Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, които затрудняват договорния процес между етносите за изграждането на стабилни държавни органи, включително армия и полиция, за демаркацията и охраната на държавната граница и за гарантирането сигурността на гражданите. Поради това БиХ остава държавата с най-сериозни политически, социално-икономически и проблеми със сигурността на Балканите. Нейните граници и територия като цяло остават уязвими за проникване на бежанци от конфликтни райони, както и на лица и групи, които биха могли да извършат терористични действия. Риск от вътрешен тероризъм обаче, свързан с радикални ислямски групировки, може да се смята за минимален. Този извод се аргументира най-вече с добрите връзки и сътрудничеството на БиХ , конкретно на политическия връх на бошняците и на Ислямската общност с почти всички ислямски държави. Малка е и вероятността да има групи или организации вътре в държавата, които биха могли да рекрутират джихадистки бойци, завръщащи се от Близкия изток или такива от местното мюсюлманско население.
Независимо от етническото прочистване по време на войната в двата ентитета и доброволните изселвания и миграции, населението остава смесено етнически на цялата територия на държавата и появата на подобни групи не би могло да остане незабелязано (по официални данни от 1991 g. бошняците са населявали 94% от територията на държавата, сърбите – 95%, хърватите - 70%). Освен това БиХ е държава със силно международно присъствие, включително военно и полицейско по линия на НАТО и ЕС, което дава допълнителни гаранции за идентификация и обезвреждане на подобни групи.
След 2000 g. по искане на САЩ и ЕС, властите на Федерация Босна и Херцеговина, съвместно с Полицейската мисия на ЕС (ЕUРМ) извършиха проверка за наличието на лица, останали в държавата от батальона муджахидини, участвал във войната на страната на бошняците срещу сръбските сили. Открити са в няколко планински села малък брой лица, които са сключили бракове с местни жени и се занимават със земеделие и животновъдство. След това е установено наблюдение върху тяхното поведение. От Председателството, от правителството, както и от всички политически партии и от ръководството на ИО са правени декларации, че на територията на държавата няма да бъде допуснато присъствие на всякаква екстремистки и радикални сили. В изпълнение на Договора за стабилизация и асоцииране под ръководството на ЕС се извършиха реформи в армията и полицията в БиХ за тяхното стабилизиране и повишаване потенциала им сами да защитават сигурността в държавата.

Изводи

Държавата Босна и Херцеговина, коренното ѝ бошняшко население и неговото ислямско вероизповедание са европейска реалност, която не може да се пренебрегва и заличи.
Бошняците и ислямът в многовековното съжителство със сърби, хървати и други етноси, с православната и католическата църкви не са приемали и следвали нито екстремистка, нито ксенофобска идеология, застрашаваща другите, различни от тях етноси и религии. Точно обратно, самите те в продължителни исторически периоди и в различни обществено политически системи, са били изложени на дискриминация, насилие, омраза и изселване, а в последната война в БиХ (1992-1995 M.) и на геноцидни действия.
В съжителството си с християнските религии на обща територия при еднакви политически режими, икономически и битови условия и под влиянието на европейската цивилизация и култура, босненският ислям придобива специфични особености – миролюбие, отвореност и толерантност към другите, различни етнически и религиозни общности, което го определя като традиционен. Не случайно добър прием в тази държава са намерили в различни исторически периоди евреи, българи – главно от Западните покрайнини и Вардарска Македония, и други етноси.
Появата на “Ислямската декларация“ (1990 M.) може да се смята като прецедент в историята на исляма в БиХ, неудачен и недалновиден ход на ограничен кръг бошняци за идеологизация на исляма в отговор на надигащият се в Сърбия агресивен национализъм и надвисналата опасност за сигурността на тяхната държава. В създадената сложна обстановка непосредствено преди войната тя бе подкрепена от значителна част на мюсюлманската общност, а в хода на войната и след нея – отхвърлена. Оказа се обаче, че опасенията са били реални, тъй като войната, която водиха сърби и хървати в БиХ бе за ликвидация на тази държава, разделяне на нейната територия и обособяване на някаква мини държавица на бошняците-мюсюлмани, служеща за буферна зона между двата етноса и между католицизма и православието.
Мястото и ролята на Исляма в БиХ в бъдеще ще зависи на първо място от начина, по който ще се гради държавата, запазването на нейната цялост и неделимост, от възможността бошняците да имат еднакъв политически, социално-икономически и културен статус със сърби и хървати, от осигуряването на равноправно участие на бошняците в изграждането и функционирането на властите на всички равнища, от гарантирането на равни права на верските общности на цялата територия на държавата.
Днес бошняците и техните партии разбират, че правата им могат да бъдат осигурени с промени в Дейтънското споразумение, конкретно с нова конституция на държавата, с власти на три равнища на цялата територия, премахване проявите на сепаратизъм и сецесионизъм, със сигурната гаранция бошняците-мюсюлмани да получат полагаемите им се права, която може да даде членството на държавата в ЕС.
Осигуряването на равноправен статус на трите вероизповедания в Босна и Херцеговина е най-важната предпоставка за запазване на традиционния характер на исляма, за предпазването му от негативно развитие в посока ислямски радикализъм и тероризъм.
При евентуално дестабилизиране на БиХ или посегателство на целостта ѝ (опит за отделяне на Р. Сръбска), което ще засегне екзистенциални интереси на бошняците-мюсюлмани, несъмнено ислямски държави ще се отзоват в тяхна подкрепа със сили и средства, както по време на войната 1992-1995 g. и опасността от проникване на територията на страната на радикални ислямски елементи, включително на бошняци, участвали в екстремистки групировки в Близкия изток и незавърнали се в родината, става реална. В една изолирана двумилионна мюсюлманска общност, при неконтролирани граници и тежка социално-икономическа криза, би могло лесно да се радикализират лица и групи, способни да участват в терористични акции на Балканите и Европа.
За запазването на целостта и стабилността на БиХ в международно признатите ѝ граници, за успешно функциониране на държавните ѝ институции от ключово значение ще бъде приемането ѝ в НАТО, защото самото членство може да ограничи негативното влияние на дадената с Дейтънското споразумение на Сърбия и Хърватия възможност за специални (паралелни) отношения, съответно с Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина, които подхранват сепаратизма и сецесионизма и в трите етнически общности, пречат на диалога между политическите елити и на функционирането на държавните институции.

 

ИСЛЯМЪТ В БЪЛГАРИЯ:
ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРСКИ МЮСЮЛМАНИ ИЗПОВЯДВАТ ТРАДИЦИОНЕН ИСЛЯМ
Prof. Dr Iskra Baeva

Ислямът в България като историческо наследство

Разположени в средата на Балканския полуостров българските земи остават най-дълго под османска власт – почти пет столетия. Това обяснява наличието в православна България на една от най-големите мюсюлмански общности на Балканите. Според данните от преброяванията на населението, през 1887 g. те са 500-600 хил. ou 19% от населението, а през 1926 g. - 10.57%. Намаляващият дял на мюсюлманите се дължи на бързия демографски ръст на християнското население и на периодичното изселване на мюсюлманите (130 хил. в междувоенния период). В България остават само най-бедните и най-необразованите мюсюлмани (неграмотността е 80%), които живеят в периферните селски райони.
В българската държава мюсюлманите запазват религиозната си самостоятелност и шериата, имат частни училища с обучение на турски език с арабска азбука, както и депутати в различни партии. Опит за намеса във вярата е направен през Балканските войни 1912–1913 г., когато насилствено са прекръстени българите-мюсюлмани (помаците), но той е краткотраен. След войните правата на българските мюсюлмани са защитени от Договора за правата на малцинствата, подписан в Париж на 28 юли 1919 g. Още един опит за интеграция е направен в края на 30-те години и началото на 40-те години от организацията Дружба „Родина”.
В епохата на социализма отношението към българските мюсюлмани преминава през различни етапи. Комунистическият режим е противник на религията и ограничава както православната църква, така и исляма. Независимо от това православната църква и мюсюлманското вероизповедание продължават дейността си, която се финансира от държавата в замяна на стриктен контрол.
В началото на управлението на БКП водещ е класовият подход, според който за бедните и изостанали български мюсюлмани трябва да се полагат специални грижи в образователно, културно и социално отношение. Това продължава до десталинизацията, осъществена от Тодор Живков. От края на 50-те години той заменя културната автономия на българските мюсюлмани с политика за приобщаване чрез асимилация. Тази линия се реализира при смяната на имената на циганите-мюсюлмани (sur 255 хил.) и на българите-мюсюлмани (sur 200 хил.) през 60-те и 70-те години, за да достигве своя пик с насилственото преименуване на българските турци (sur 850 хил.) в края на 1984 g. и началото на 1985 M., наречено „възродителен процес”. Това драстично нарушаване на правата на човека не е съпроводено със смяна на вярата, а само с ограничаване на някои ритуали – обрязването да става само под лекарски надзор, погребалните ритуали по граждански начин и т.н. Тази политика е преустановена след края на Студената война. „Възродителният процес” е отменен на 29 декеври 1989 M., възстановени са арабско-турските имена на българските турци, дори без окончанията -ов, -ова, -ев, -ева.

Роля и място на исляма в България след 1989 g.

Ислямът в България е традиционна религия на българските турци, българите-мюсюлмани, част от циганите/роми и на по-малки етнически групи (каракачани, татари). Той е второто религиозно вярване в страната, като съотношението му с православието е 1:7.5 (577 139 ou 7.83% мюсюлмани към 4 374 135 ou 59.39% православни през 2011 M.).
Мюсюлманите са свободни в изповядването на своята вяра. В приетата на 12 юли 1991 g. от Великото народно събрание Конституция на Република България е гарантирана свободата на вероизповеданията. В чл. 13, ал. 2 е обявено: „Религиозните институции са отделени от държавата”, но в ал. 4 е отправено и предупреждението религията да не се използва за политически цели. То е предизвикано от споровете за мястото и ролята на исляма в първите години на прехода, когато се преодоляват последиците от „възродителния процес”.
Правата и задълженията на мюсюлманите са регламентирани от Закона за вероизповеданията от 29 Décembre 2002 g. В него е изразено „уважение” към исляма и е декларирано правото на избор на религиозни убеждения и практики. Държавата се ангажира да „осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание” (чл. 4, ал. 3) и да не допуска „дискриминация на верска основа” (ал. 4). Дадено е и правото „да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор” (чл. 6, ал. 6), а ограниченията са за дейности, насочени срещу националната сигурност и обществения ред, както и за политически цели (чл. 7, ал. 1 et 2).
À partir de 1990 g. българските мюсюлмани са пълноправни участници в развитието на Република България, но значителна част от българското общество се отнася към тях с подозрение и опасения. Причините за това са различни: активната им роля в политическия живот (при първото правителство на СДС 1991–1992 г.); доминацията им в няколко района на страната; връзката със съседна Турция. Така в новите условия се възражда противопоставянето между християни и мюсюлмани, макар и при демократичната политическа система и гарантирани права на исляма в България.
Най-голямата група мюсюлмани са българските турци (612 541 д.), българите-мюсюлмани (131 531 д.), част от ромите (42 201 д.), каракачаните (2 556 д.), татарите, албанците. Особена група са арабите, имигранти от различни периоди (11 000-17 000 д.). Тези имат различно отношение към исляма, затова не бива да се разглеждат като единна маса, а да се прецени кои са пречка, а кои проводник за навлизането на радикалния ислям в страната.

Ислямските общности в България

Ислямските общности в България имат равни права с останалите религиозни общности. Българската държава оказва материална и финансова помощ на мюсюлманските организации. Това не означава, че не съществуват проблеми в отношенията между българската държава и Главното мюфтийство.
en 2011 g. мюсюлманите в България са 577 139 ou 10% от вярващите. Тенденцията от последните две десетилетия е броят на мюсюлманите да намалява, като този процес продължава и днес. Те намаляват абсолютно като цялото население, но и относително – от 12.2% SUR 10%. Огромната част от българските мюсюлмани са сунити (546 004 д.), докато шиитите (27 407 д.) са едва 5%. Низходящата тенденция при мюсюлманите се дължи на тяхната икономическа емиграция, главно в Европейския съюз и Турция. Мюсюлманите емигрират по-бързо и успешно от останалите българи, защото имат свои общности в чужбина и подходящ трудов профил (в строителството). Най-бързо, с 36.5%, намаляват шиитите, докато сунитите едва с 11%.
Българските турци и българите-мюсюлмани живеят преобладаващо в няколко области, докато циганите/ромите мюсюлмани са разпределени равномерно на територията на страната. Турците са съсредоточени в областите Кърджали (69.6%), Разград (53.7%), Шумен, Бургас, Plovdiv, Благоевград, Търговище, Смолян, Силистра, Добрич, Русе. Там живеят над две трети от мюсюлманите. Те преобладават в 43 от общо 262 общини в България. Най-вече в седемте общини от област Кърджали, шест от седемте общини на област Разград (без Разград), половината общини на област Шумен. С най-голям дял са община Черноочене (обл. Кърджали) - 96.8%, община Венец (обл. Шумен) – с 95.9%, община Сатовча – 91.3%, Руен с 90.9% и Каолиново с 90%. Българите-мюсюлмани традиционно живеят в Родопите в южната част на страната, най-вече в областите Смолян, Кърджали, Хасково, Пазарджик.
Представителите на мюсюлманите-шиити живеят главно в Североизточна България: общините Кайнарджа (51.5%), Котел (16.2%), Дулово (11.6%) и Кубрат (11.3%).
Духовното ръководство на мюсюлманите се осъществява от Главното мюфтийство, което се грижи за вероизповеданието и осъществява контакти с изпълнителната, съдебната власт, държавните институции и обществените организации. Главното мюфтийство се грижи за подготовката на имами, свободното изповядване на вярата, духовното обучение на децата и ислямската благотворителност. То разполага с администрация, която подпомага Главния мюфтия и Висшия мюсюлмански съвет. EN 18 градове в страната има районни мюфтийства: Айтос, Veliko Tarnovo, Гоце Делчев, Добрич, Крумовград, Кърджали, Пазарджик, Плевен, Plovdiv, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Sofia, Търговище, Хасково и Шумен. Съществуват и 1450 джамийски настоятелства. В началото на прехода Главното мюфтийство е издавало в. „Мюсюлмани”, трансформиран днес в месечно списание, което има и приложение за деца „Хилял“ (Месечина).
Главен мюфтия е Мустафа Алиф Хаджи (от българите-мюсюлмани), изучавал ислям в Йордания и Турция и заемащ високи постове от 1997 g. до днес. Главният мюфтия се избира на Националната мюсюлманска конференция. en 2010 g. изборът на Мустафа Хаджи е оспорен от бившия главен мюфтия Недим Генджев, след като Висшият касационен съд обявява за нелегитимни три извънредни национални мюсюлмански конференции. Спорът е решен с решение на Софийския апелативен съд, който признава решенията на извънредната Национална мюсюлманска конференция (12 Février 2011 M.), а Мустафа Хаджи е преизбран и от следващата конференция през януари 2016 g. Споровете демонстрират проблемите в мюсюлманското вероизповедание, наследени от времето на „възродителния процес”. От едната страна са сътрудничилите с тогавашните власти като Недим Генджев, който обвинява сегашното ръководство, че подкрепя радикалистите. От другата страна са участниците в съпротивата срещу „възродителния процес”, влезли в новото ръководство на мюсюлманите.
В българското училище съществува свободно избираем предмет „Религия–ислям”, който се преподава, ако се запишат достатъчно ученици. За да подпомогне записването Главното мюфтийство организира пропагандни кампании сред мюсюлманите по време на Рамазана под лозунга „Подкрепи ислямското образование. Бъди съпричастен!"
Една от най-важните дейности на Главното мюфтийство е подготовката на духовни кадри за джамиите и молитвените домове, които в България са около 1500. Това става в трите средни общообразователни духовни училища в Русе, Момчилград и Шумен, обучаващи ученици от 9 DÈS AVANT 12 клас. Съществува и Висш ислямски институт в София, създаден след трансформирането на 9 March 1998 g. на полувисшия институт с Решение № Р-15 на Министерския съвет. Сайтът на института го определя като „висше училище на Мюсюлманско изповедание (Главно мюфтийство) в България със статут на юридическо лице”, със срок на обучение четири години. Той дава степен „бакалавър” и квалификация ислямски теолог, а възпитаниците му могат да служат като имами, ваизи и мюфтии или да работят като учители. Проблемът на Висшия ислямски институт е липсата на сграда и на акредитация по Закона за висшето образование, което пречи при реализацията на випускниците му.
Продължаващият недостиг на имами принуждава Главното мюфтийство да организира 9-месечни курсове в Сърница, като подборът на момчетата за тях се осъществява от районните мюфтии. Имамите могат да се квалифицират и преквалифицират в курсове, провеждани в селата Люляково, Билка, Делчево.
Мюсюлманските общности в България свободно изповядват своите религиозни вярвания, но реализацията им понякога предизвиква организационни проблеми и обществена съпротива.

Политически партии на религиозна или етническа основа

Създаването на политически партии на религиозна или етническа основа не се допуска от Конституцията на Република България. Нейният чл. 11, ал. 4 гласи: „Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”. Конституцията е приета през лятото на 1991 M., когато във ВНС заседава турско-мюсюлманската пария Движение за права и свободи (ДПС), което изяснява контекста на забраната. Тя цели да се прекрати съществуването на ДПС, първата в историята на България партия на българските турци и мюсюлмани. Политическата практика дотогава е била интересите на етническите групи да се реализират чрез съществуващите политически партии. А създаването и утвърждаването на ДПС може да се обясни със ситуацията от 1990 M., когато се преустройва политическа система, а на преден план излиза необходимостта да се преодолеят болезнените последици от „възродителния процес”. Създателите на ДПС обосновават създаването на партията с недоверието на мюсюлманите към другите партии, след като българската държава толкова драстичното е нарушила правата им. Затова искат да имат своя партия, която да защитава специфичните им права.
Още в началото ДПС успява да преодолее двукратните опити за оспорване съществуването на партията пред Конституционния съд (Конституционно дело № 1 de 1991 M., което завършва с Решение № 4 de 1992 M.). През следващите години под ръководството на Ахмед Доган, несменяем председател от 1990 DÈS AVANT 2013 M., ДПС се утвърждава като единствен политически представител на мюсюлманите в България и се превръща в траен фактор в политическия живот, независимо от сериозните негативни нагласи сред широки обществени кръгове.
По документи ДПС е „либерално-демократична партия”, чиято цел е „да допринесе за единството на всички български граждани, като се зачитат правата и свободите на малцинствата в България – в съответствие с Конституцията и законите на страната, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, Хартата за основните права и други международни договорености”. Независимо от декларирания общолиберален характер на ДПС, политическата му практика показва, че е политически представител на българските турци и на мюсюлманите в България. Това показват: членският състав, гласоподавателите на ДПС, които са почти изцяло от районите със смесено население, дейността на представителите на ДПС в парламента, в местните органи на властта и при участието им в правителствата на Симеон Сакскобургготски (2001–2005 г.), Сергей Станишев (2005–2009 г.) и Пламен Орешарски (2013–2014 г.).
Ахмед Доган съумява да привлече в ДПС малка група православни българи, които влизат в ръководството и в парламента. По този начин легитимира партията като неетническа и неислямска партия, независимо че присъствието на българите остава чисто формално и не засяга местните структури. Електоралното присъствие на ДПС изглежда застрашено, след като българските турци започват да напускат България в търсене на прехрана. Тогава Доган насочва Движението към циганите/ромите (не само мюсюлманите, а всички), което му помага да запази ролята на партията. ДПС заема третото място в политиката и до 2009 g. играе ролята на балансьор, от който зависи съставянето на правителството. Тази позиция е загубена при правителствата на ГЕРБ, оглавени от Бойко Борисов (2009-2013 M., 2014-2017 M., de 2017 g. досега), mais DPS continue de jouer un rôle important dans la politique comme le parti avec la présence parlementaire le plus stable, pour le soutien électoral à l'abri des Turcs bulgares et musulmans.
Le parti est associé aux organes de la religion musulmane, comme en témoigne la présence constante de représentants des fêtes religieuses, réunions commémoratives et autres événements DPS, ainsi que des représentants du parti des importants forums musulmans. Un exemple est la Conférence nationale musulmane en Janvier 2016 M., утвърдила Мустафа Хаджи за главен мюфтия – тогава присъстват редица членове на ръководството на ДПС - Мустафа Карадайъ, Рушен Риза и Юнал Лютфи.
От 90-те години се правят опити за разрушаване на монопола на ДПС над мюсюлманското население, но всички до момента са неуспешни. През 1997–1998 г. Гюнер Тахир създава Национално ДПС, но то бързо заглъхва. През януари 2011 g. бившият зам.-председател на ДПС Касим Дал напуска партията и на 1 Décembre 2012 g. създава Народна партия „Свобода и достойнство” (НПСД) заедно с бившия лидер на младежкото ДПС Корман Исмаилов, но не успява да влезе в парламента. Засега най-успешният опит за разцепление в ДПС прави наследникът на Ахмед Доган в ръководството Лютви Местан (председател от 2013 g. DÈS AVANT 2015 M.). В края на 2015 g. след остра критика от страна на почетния председател Ахмед Доган той е отстранен от ръководството и на 10 април 2016 g. учредява своя партия ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност). Местан получава подкрепата на Република Турция и на тогавашния турски посланик в София Сюлейман Гьокче, което предизвиква негативна реакция в България и дори е направен неуспешен опит да се спре регистрацията на ДОСТ. Партията създава структури и участва в парламентарните избори през 2017 M., но с получените малко над 100 хиляди гласа и 2.86% не успява да влезе в парламента.

Рискове от радикализация сред ислямската общност

Опасността от радикализация на мюсюлманите в Европа и на Балканите се очертава след началото на т.нар. Война с глобалния тероризъм през 2001 g. Процесът е глобален, но и регионален. За проникване на радикалния ислям на Балканите съдействат и последиците от войните за разпадане на Югославия, които имат и религиозна окраска. Те пораждат благоприятна среда за ислямизация на населените с мюсюлмани райони на Балканите. Най-голяма тревога предизвиква дейността на широко разпространената в Саудитска Арабия секта на уахабитите.
България е съседка на Югославия, военни действия се водят и на нашата граница, но не успяват да я прескочат, затова обществената среда у нас остана незасегната от религиозните конфликти. Роля за това играе и т.нар. български етнически модел, qui, Je pense que, не е заслуга на Ахмед Доган и ДПС, както се твърди, а на исторически утвърдилите се междуетнически и верски отношения. Но страната няма как да остане встрани от радикализирането на исляма.
Les conséquences sociales de la transition vers une économie de marché, изразени в деиндустриализация, висока безработица, постоянна или временна трудова емиграция на значителен брой български граждани, немалка част от които са мюсюлмани, отварят ниша за проникването на нетрадиционен за българските земи ислям. В тежката ситуация от средата на 90-те години мюсюлманите в България започват да получават финансови помощи от мюсюлмански организации в чужбина, с които са изградени над 150 нови джамии. По-тревожното е, че при липсата на стриктен държавен контрол върху ислямските образователни институции с такива дарения се създаван и т.нар. образователни центрове, чрез които прониква уахабизмът. en 2003 g. властите закриват няколко ислямски центъра заради подозрения, че в тях действат ислямски групи, финансирани от саудитци с вероятни връзки с радикални ислямски организации (Мюсюлманско братство в Египет).
Както се вижда, главна опасност за навлизане в България на радикалния ислям са образователните институции. Според анализатори като Димитър Аврамов, наред с официалните мюсюлмански училища в страната са създадени още седем други, които не са регистрирани и през които са преминали около 3000 млади мюсюлмани.
Свидетелство за навлизането на радикален ислям е разбиването през 2010 g. на организацията „Ал Уакф Ал Ислями”, действала в общините Благоевград, Рудозем, Смолян, Plovdiv, Велинград и Пазарджик и получила за година и половина 400 000 евро от Саудитска Арабия. В резултат на акцията на силите за сигурност се стига до първия в България процес срещу 13 имами, учили ислям в Саудитска Арабия. Те са обвинени в разпространение на „антидемократична идеология – противопоставяне на принципите на демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава”. Процесът започва през 2012 g. и приключва пред 2014 M., но само с една ефективна присъда за Ахмед Муса Ахмед, имам на джамията „Абу Бекир“ в ромския квартал на Пазарджик. Издадени са още две условни присъди, а на останалите 10 обвиняеми са наложени глоби.
Процесът в Пазарджик остава изолиран случай, което показва, че не съществува непосредствена опасност от навлизането на радикален ислям сред мнозинството български мюсюлмани. Неуспехът на опитите за тяхната радикализация показва, че са им противодействали традиционните мюсюлмани, а са намерили почва сред новоприобщените към исляма в ромските общности и сред българите-мюсюлмани.

L'influence étrangère sur les communautés locales islamiques

Тъй като по-голямата част от българските мюсюлмани са от турски произход, те се чувстват свързани със съседна Турция. За това говорят и многобройните изселнически вълни към южната ни съседка, а и думите на лидера на ДПС от края на 1991 M.: „Пътят на България към Европа минава през Босфора”. Историческата връзка на българските мюсюлмани с Турция се превръща в проблем за българската държава през последните години, когато светският характер на кемалистка Турция е поставен под въпрос от новия лидер на страната Реджеп Таип Ердоган.
Влиянието на Република Турция върху българските мюсюлмани цели поддържането на канали за влияние върху българската политика. Особено видимо става това след лансирането на стратегията на неоосманизма, припомняща за общото минало на полуострова в рамките на Османската империя. Турската държава разчита първо на ДПС: тя поддържа контакти с ръководството на ДПС и го подпомага при гласуването на хилядите живеещи в Турция български граждани, които неизменно подкрепят ДПС. Постепенно обаче ДПС се еманципира от Турция и се утвърждава като българска партия, затова южната ни съседка се ориентира към създаване на алтернативни политически формации. Така се ражда НПСД на Касим Дал, който през 2013 g. присъства на митинга на победата на Ердоган, а впоследствие и ДОСТ на Лютви Местан, който след отстраняването си от ДПС търси защита в турското посолство в София. И двата политически проекта не се радват на голям успех, макар че турската подкрепа за тях продължава.
Вторият канал за влияние на Турция е чрез мюсюлманското вероизповедание. При затрудненото финансово положение на Главното мюфтийство, липсата на имами и на държавен контрол Турция започва да оказва финансова и кадрова помощ чрез турската Дирекция по вероизповеданията (Dianet). С посредничеството на Главното мюфтийство още през 90-те години така са финансирани трите средни мюсюлмански училища, изграждането и поддържането на техните сгради, както и преподаватели от Турция, като зам.-директорите се изпращат от Министерството на образованието на Турция. Турско присъствие има и във Висшия ислямски институт. По данни на Ахмед Ахмедов, секретар на Главното мюфтийство, 40% ou 3 million. lev. годишно от финансирането на образователните институции идва от Турция. en 2016 g. е публикуван списък на 95 турски ислямски дейци, които работят в мюфтийствата и големи джамии в България. Заради намесата в живота на българските мюсюлмани през януари 2009 g. от България е изгонен главният координатор на Дианета Адем Йеринде, който е и зам.-ректор на Висшия ислямски институт в София и отговаря за назначенията и финансирането на мюсюлманските училища.
Турското влияние върху духовния живот на българските мюсюлмани се реализира благодарение на неяснотите в Закона за вероизповеданията от 2003 g. Това предизвиква обществена дискусия, особено след влизането на националистите под името „Обединени патриоти” в третото правителство на Бойко Борисов през 2017 g. Тогава са направени и предложения за промени в закона, които да ограничат възможността за външно влияние и да поставят бариери пред проникването на чужди за България ислямски практики.

Рекрутиране на джихадистки бойци

За разлика от други държави на Балканите, данни за български бойци-джихадисти в конфликтите от Близкия изток няма. Това не означава, че не съществува такава опасност. De 18 юли 2012 g. е извършен бомбен атентат срещу автобус с израелски туристи на летище „Бургас“, при което загиват 7 души и 35 са ранени. Той остава единственият терористичен акт на българска територия, чийто извършител е чужденец, пристигнал в България с такава цел.
Независимо че българските служби за сигурност нямат сведения за българи-джихадисти, през 2014 g. във връзка с процеса в Пазарджик се зараждат подобни подозрения. Те предизвикват реакцията на Главното мюфтийство, което в средата на септември с.г. осъжда „Ислямска държава“ и призовава българските мюсюлмани „да не се поддават на провокациите на тези хора и да се разграничат от техните действия“.
Засега единствената опасност в България от бойци-джихадисти идва от транзитното им преминаване.

Оценка на риска от ислямски терористични актове

Поне засега – август 2018 M., рискът на българска територия да бъдат осъществени терористични актове от радикални ислямски групировки е минимален. В България липсва критична маса от хора, способни да създадат логистична възможност за подобни действия.

Мерки срещу ислямската радикализация след 2000 g.

Ставащото през последните години в съседни държави, както и поредицата ислямистки терористични актове в Европа карат българските власти да обърнат внимание на проблема. en 2017 g. започва подготовка за промени в Закона за вероизповеданията, а през пролеттта на 2018 g. основните политически партии внасят в Народното събрание проекто-предложения (общ проект на управляващата ГЕРБ, опозиционната БСП и ДПС, както и алтернативен на участващите в управлението „Обединените патриоти”). Целта им е да се поставят законови пречки пред навлизането на радикалния ислям. Промените предвиждат отпускане на държавни субсидии за основните вероизповедания, за да се преустанови финансирането от чужбина; недопускане на политически лица в ръководните органи на религиозните общности; забрана за чужди граждани да осъществяват свещенослужение в български духовни институции; контрол върху програмите и съдържанието на религиозните образователни дейности. Главното мюфтийство обаче изразява несъгласие с ограниченията за финансиране и привличане на чужденци при служенето, с опитите да се представят мюсюлманите като „заплаха за националната сигурност на страната”, а и с опитите изобщо да се даде дефиниция на понятието „радикален ислям” (по тази тема е писмото на Висшия мюсюлмански съвет до държавните институции, придружено с подписите на 46 хиляди мюсюлмани).

Изводи

Общият извод, с който искам да завърша, е, че многобройната мюсюлманска общност в България не може да се възприема като директна заплаха за сигурността на страната заради радикализирането на някои мюсюлмани на Балканите, в Европа, Северна Африка и Близкия изток. Основната маса от българските мюсюлмани играят ролята на бариера пред радикализацията на исляма в България.
Основанието ми за този извод е, че повечето български мюсюлмани изповядват традиционен ислям, който може да се нарече умерен. Съжителството между православни и мюсюлмани в българските земи има дългогодишна традиция, в която е имало всичко – унищожение, résistance, конфликти, но и добросъседство и сътрудничество. Тенденцията на сътрудничество трябва да се продължи с усилията и на двете страни.
Съществуват и тревожни тенденции сред българските мюсюлмани, за които не трябва да си затваряме очите. Става дума за проникването на идеите на радикалния ислям преди всичко в средите на ромите, особено при онези, приели исляма отскоро. Втората група, податлива на радикализиране, е сред част от българите-мюсюлмани. И в двата случая става дума за млади хора (сред турците раждаемостта е по-ниска, отколкото сред ромите и българите-мюсюлмани), изолирани от обществото и със сериозни икономически и социални проблеми.
Не бива да се забравя, че опасностите от радикализиране на българските мюсюлмани могат да дойдат и от негативни промени в международните отношения и във външната за България среда.

 

КОСОВО: СБЛЪСЪК МЕЖДУ ТРАДИЦИОННАТА ТОЛЕРАНТНОСТ И РАДИКАЛИЗМА
Dr Bobby Bobev

На един от централните булеварди в Прищина, непосредствено срещу кампуса на Университета, се издига величествената сграда на новопостроената католическа катедрала „Майка Тереза“. Ако посетите град Пея (Печ) и се отправите към сградите на тамошната сръбска православна патриаршия, не може да не забележите малко преди да стигнете до тях реновирания католически храм. От хълма на крепостта в Призрен пък може лесно да изброите повече от 50 джамии, а в непосредствена близост до тази в центъра на града се намира сръбската църква „Свети Георги“ със средновековния храм „Свети Николай“ срещу нея. Подобна картина може да се види почти навсякъде из Косово и тя сякаш доказва безпроблемно съжителство между различните вероизповедания – още повече, че подавляващото мнозинство от населението са албанци, традиционно известни със своята толерантност в тази сфера на обществения живот. Към това се добавят и спокойните взаимоотношения между религиите и при кралска, и при социалистическа Югославия, с оглед многобройното мюсюлманско население в страната.
Тази наследена толерантност обаче е поставена на сериозно изпитание в нашето съвремие и особено в последните две десетилетия. Самият кървав разпад на Югославия и особено войната в Босна разбуди стари противоречия и изведе на преден план едновременно етническо и религиозно противопоставяне. Последствията бяха катастрофални с дадените може би над 200 000 жертви и с наследените рискове от подобно развитие на нещата. А идваше ред на конфликта в Косово. Именно заплахата от нова кървава баня на Балканите подтикна международната общност към по-твърд курс и усилия за предотвратяването ѝ. НАТО проведе операцията „Съюзна сила“ срещу режима на сръбския лидер Слободан Милошевич и последствията са добре известни – Кумановското споразумение, Резолюция 1244 на СС на ООН и установяване на фактически протекторат на световната организация в доскорошната сръбска автономна област, едностранно обявяване на независимост на 17 Février 2008 g. и раждането на нов държавнополитически субект на Балканите.
Естествено възниква въпросът кое бе в основата на сблъсъка през 1998-1999 g. и доколко религията имаше отношение към него, при очевидния факт, че албанското мнозинство изповядва исляма, а сръбското малцинство – източното православие. Нека дадем думата на двама души, които са не само непосредствени свидетели на събитията, но и духовни водачи на населението там. През май 2013 M., под патронажа на косовския президент Атифете Яхияга, в град Пея се провежда конференцията „Диалог между религиите“, която впоследствие се превръща в традиционна и се организира с подкрепата на Министeрството на външните работи в Прищина. Сред основните оратори на първото събитие от подобен характер са Наим Търнава, ръководител на Мюсюлманската общност в Косово, и архиепископ Теодосий, духовен водач на Рашко-Призренската епархия на Сръбската православна църква. Оценките им до голяма степен съвпадат и са много показателни. Търнава посочва, че диалогът по всички въпроси, включително религиозните, е единственият правилен път. Дори в пика на събитията от 1998-1999 M., във военновременни условия, религиозните общности са търсили контакт помежду си в името на мира. А Теодосий е сякаш още по-категоричен. Той подчертава, че този конфликт не е бил религиозен, а етнически – сблъсък на две противостоящи си национални програми. Косово е пъстра мозайка в етническо и религиозно отношение и по тази причина диалогът е без алтернатива, водещото начало трябва да е максимата, че религията трябва да свързва, а не да разделя.
Съвсем очевидно двете оценки от изключително авторитетно и високо ниво съвпадат и съвсем логично възниква въпросът защо по-малко от две десетилетия след военната операция различни експертни оценки определят Косово като място на сериозно религиозно противопоставяне и инкубатор на джихадисти за войните в Близкия изток. Несъмнено огромно значение има фактът, че именно религията е ясният разграничител между албанското мнозинство в Косово и нежеланата сръбска власт. И все пак трябва да търсим намесата и на друга, задължително външна сила, която да превръща конфесионалната различност в етническа нетърпимост. Защото само при такова въздействие толерантното някога общество в сравнително кратки срокове може да се превърне в извор на екстремизъм и канал за износ на джихадисти – според преценката на авторитетния New York Times.

Актуална конфесионална картина, роля и място на исляма в нея

Разглеждането на този въпрос изисква и поглед към развитието на нещата в миналото, дори без да се навлиза в обстойна ретроспекция. Територията на Косово през Средновековието е влизала последователно в границите и на Византия, и на България, и на Сърбия – всичко това в отсъствието на интегрална албанска държава в тази епоха. По-късно тези земи са част от Османската империя, където албанците имат привилeгирован статут и техният елит е част от елита на огромната държава. От гледна точка на етническата картина векове наред населението е смесено, като постепенно албанският елемент става преобладаващ, особено след голямото сръбско преселение през 1767 g. Bien sûr, няма детайлна информация за тези векове и с този факт често се спекулира с оглед пропагандирането на националните програми. en 1913 g. Косово става част от Сърбия, по-късно Югославия, а първото преброяване на населението в новото време, през 1921 M., ако приемем данните от него за обективни и неманипулирани, показва вече над 60% албански елемент. В следващите десетилетия преобладаващото присъствие на албанците непрестанно нараства – както поради високите нива на естествен прираст сред тях, така и поради бавния, но неспирен процес на механично намаляване на живеещите в областта основно сърби и по-малко черногорци.
Най-кратък преглед на конфесионалната картина показва, че албанското население в Косово през Средновековието принадлежи към католическото вероизповедание, но в периода ХVI-XVIII век масово се ислямизира на доброволен принцип, преимуществено по финансово-икономически съображения. Картината не се променя и при кралска, и при социалистическа Югославия. Може да се заключи, че албанското население почти изцяло принадлежи към мюсюлманската сунитска конфесия, сърбите са изцяло православни, докато сред наличните черногорци има и католици.
Последните две десетилетия на ХХ век в определен смисъл променят етническата, а респективно и религиозна картина на обществото в Косово. Режимът на Милошевич практически ликвидира автономния статут на областта и постепенно отнема правата и свободите на албанците, фиксирани в т.нар. Титова конституция от 1974 g. Това не минава без натиск и съпротива спрямо властите, като сериозното етническо надмощие на албанския елемент над сръбския и черногорския води към постепенно изселване на последните. Обстановката в Косово става все по-комплицирана с разпада на Югославия през 90-те години. Към края им съвсем ребром стои въпросът за неговия статут и принадлежност към Съюзна република Югославия, както тогава се нарича остатъчният формат на бившата вече федерация.
Към настоящия момент само условно може да се очертае етническата и конфесионална картина в Косово, тъй като тамошните сърби бойкотираха преброяването на населението през 2011 g. Ясно е обаче, че на територията от приблизително 10 800 квадратни километра албанците са подавляващо мнозинство от около 1 800 000 души или над 92%. Живеещите в северните части на страната и в някои по-южни анклави сърби вероятно са с численост между 50 000 et 100 000 души или около 5%. Налични са, bien sûr, и някои други, по-малобройни малцинства. На подобна етническа картина съответства и мащаба на наличните вероизповедания. Така албанците са почти 100% musulmans, а към тях следва да се прибавят и малцинства като турско, ромско, горанско и др. Сърбите са изцяло православни християни, докато католицизмът е представен от малобройно черногорско и хърватско население, както и от единични случаи сред албанците. Може да се твърди, че съотношението мюсюлмани-православни-католици се движи в приблизителни стойности 91%-5%-3%. Подавляващото преимущество на исляма като основна конфесия е повече от очевидно.

Ислямската общност – правен статус, дейност, взаимоотношения с държавните институции, наличие на течения

Конституцията на Косово бе изработена през 2008 g. под стриктен международен контрол, с помощта на квалифицирани юристи и при крайно одобрение от страна на Венецианската комисия. Основната й цел е оформянето на едно мултиетническо, мултирелигиозно и мултикултурно общество – огромното числено превъзходство на мюсюлманското вероизповедание не води до привилегирована позиция в Конституцията и цялостното законодателство и конфесионалните групи официално са равнопоставени. Категорично е гарантирана свободата на вероизповеданията. Определението за държавата е светска.
Косовската конституция е модерен основен закон, който ясно очертава разделението на държава и налични конфесии. Централните органи на властта под никаква форма не се намесват в съществуването на религиозните структури, тяхното организиране и дейност, държавата е неутрална по дефиниция спрямо тях.
Основната и официално приета структурна единица на мюсюлманите в страната се явява т.нар. Ислямска общност на Косово. Тя има централа, която е тъждествена с едно Главно мюфтийство, както и районни подразделения, съответстващи почти изцяло на административното делене. Председателят на Ислямската общност се явява Главен мюфтия и години наред тази функция се изпълнява от Наим Търнава. Висш орган на общността се явява избираното за 5-годишен срок Събрание, ръководено от председател и заместник-председатели. Членовете на Събранието може да бъдат отзовавани при неудовлетворение от тяхната дейност.
Ръководството на Ислямската общност в Косово отговаря и за получаване на духовно образование в страната. Под негов контрол са медресетата, най-известни и значими от които са тези в Прищина и Призрен. De 15.08.1992 M., с решение на Събранието на ислямската общност, се създава Факултет по ислямски изследвания, като образователен и научен център. В тогавашните условия дейността му е полулегална и силно затруднена, но по-късно и особено след обявяването на независимостта той се разраства и получава акредитация като висше учебно заведение на 06.07.2012 g. Контролът от страна на Ислямската общност върху получаването на средно и висше духовно образование има важно значение, особено с оглед външния натиск върху мюсюлманите в Косово, реализиран в последните две десетилетия.
Тази основна структурна единица на ислямската конфесия в страната поддържа коректни отношения с централните държавни институции и с местните органи на властта. Връзките са активни, добронамерени и единодействието е често срещано явление, особено в нелеките условия на последните години, когато опасността от радикализация и съответно дестабилизация стана видима и се превърна в реален риск за държавата и обществото.
Официално сред косовските мюсюлмани няма течения и Ислямската общност със своите структури е единственият техен законен представител. Съвършено ясно е обаче, че съществуват „подводни течения“, базирани на външно влияние, идващо от арабския свят.
Политическият ислям обективно няма почва в страната. Направен бе опит за създаване на партия на такава основа, но той бе откровено неуспешен и не доведе до някакво присъствие в реалностите на страната и обществото. За партии на етническа основа също е трудно да се говори, тъй като политическите субекти по начало са чисто етнически – албански, сръбски или други малцинствени. Може би трябва да се спомене обаче наличието на една откровено националистическа формация – Ветвендосие (Самоопределение), която има все по-силно присъствие в косовските реалности и печели силни позиции на провежданите избори.

Процеси и тенденции сред ислямската общност. Чужди влияния върху нея.

Ако говорим за нещо характерно за конфесионалното състояние на Косово след фактическото отделяне от Сърбия през 1999 M., то това несъмнено е засиленото чуждо религиозно влияние и нерегламентираното настъпление на идеи, incompatible avec musulmane traditionnelle. Това е един сериозен риск, тъй като населението на страната е не само около и над 90% мюсюлманско, но се и позиционира като религиозно в много по-голяма степен от албанците в Албания, par exemple. Изследване на „Галъп“ от 2015 g. сочи, че Косово е сред най-религиозните държави в света: 83% се определят като вярващи, 7% като невярващи, 1% като атеисти, останалите 9% не могат да отговорят. Върху подобни резултати, колкото и вероятно да са изкривени, оказват влияние два фактора: дълбоко вкоренената религиозна разделителна линия със сърбите, но и наличното вече влияние на по-радикални настроения. Още един пример: през 2016 g. 32% от населението в Косово се определя първо като мюсюлманско, а след това като албанско. Убеден съм, че същите изследвания 15 години по-рано биха дали различни резултати. Това показва не само, че външните радикални влияния са въздействали в една или друга степен на обществото, но че и Ислямската общност в Косово, и държавните институции, и международният фактор са подценили заплаха от фундаментализъм и екстремизъм и не са взели своевременно контрамерки.
Настъплението на различни религиозни структури и фондации, преимуществено от Саудитска Арабия, започва непосредствено след войната от 1999 M., в условията на реална хуманитарна криза. По тази причина първоначално се започва с хуманитарна помощ под формата на храни и лекарства, а по-късно се преминава и към финансова подкрепа – с условие мъжете да посещават редовно службите в джамиите, et les femmes de se déplacer voilée et habillés en conséquence. Дейността на буквално десетки такива структури става все по-мащабна и е трудно да се обхване изцяло, те нерегламентирано строят джамии и училища за изучаване на Корана, осигуряват стипендии за висше духовно образование в чужбина. Влиянието на уахабизма в Косово – с проповядване върховенство на шериата и идеята за „свещен джихад“, достига своя връх след началото на въоръжения конфликт в Сирия. Ще бъдат посочени само няколко примера за това перманентно и дълго време неотслабващо настъпление. В момента в Косово функционират над 800 джамии, като приблизително 240 от тях са построени след войната от 1999 g. Според налични данни, sur 100 от тези ислямски храма са издигнати нерегламентирано – т.е. извън контрола на официалната структура на Ислямска общност. Цялата тази дейност изисква сериозно финансиране и то очевидно е в наличност. Само през действащата на косовска територия „Ал Уакф Ал Ислами“ в периода 2000-2012 g. са преминали около 10 млн евро. Друга активна структура се явява „Съвместен саудитски комитет за Косово и Чечня“ – според вероятно непълни данни той е построил няколко джамии, et 98 училища за изучаване на Корана, като най-проявилите се ученици имат осигурени стипендии за получаване на висше религиозно образование в арабския свят, преимуществено в Саудитска Арабия. Общо над 200 косовски граждани получават такова образование в годините след войната, като основната част от тях се завръщат в страната.
Всичко това създава наистина рискови условия за проповядване на уахабизъм и въобще радикален ислям. Последствията започват да се чувстват и в самата Ислямска общност, където под натиска на щедрите арабски средства започват да се допускат представители и на тази прослойка духовници. Това неизбежно влияе върху устоите на традиционния ислям – след 2004 g. вече има завършили образованието си извън страната духовници, които официално проповядват в Бесиана (Подуево) и Джилан (Гниляне), а по-късно и в столицата Прищина. И още нещо рисково в редовете на мюсюлманското духовенство – вече има съвсем ясна конфронтация между по-старото и традиционно настроено духовенство и младата радикално настроена генерация. Има много примери за заплахи и дори физическо насилие. Сблъсъкът на религиозния фронт става повече от очевиден и в този смисъл може да се твърди, че след 2010 g. сред мюсюлманите в Косово, както и в средите на свещенослужителите, съществува все още сравнително малобройно, но вече оформено крило на привърженици на радикалния ислям. Според някои експертни оценки те са до 50 000 души – под 3% la population albanaise, но с достатъчна численост за създаването на сериозни проблеми. Събитията от това време потвърждават подобно становище.

Косовски участници в сраженията в Близкия изток

Когато след 2001 g. започна битката срещу тероризма и идеологически обосноваващите го ислямски фундаментализъм и радикализъм, Косово е протекторат на ООН, не води самостоятелна политика и остава встрани от тези действия. Toutefois, lorsque dans la deuxième décennie du XXIe siècle au Moyen-Orient est sous le choc des événements du chaos émergé la silhouette du « Etat islamique », pays a déclaré son indépendance et a défini les priorités de la politique étrangère. Et c'est quand il devient clair, Kosovo est non seulement menacée par la propagande de l'islam radical, mais elle entrelace avec le recrutement de bénévoles pour la guerre en Syrie et en Irak.
Selon les institutions gouvernementales officielles premiers volontaires du Kosovo au Moyen-Orient sont passés par 2012 M., но не бива да се изключва възможността и преди това да е имало подобни случаи, макар и единични. Първоначално те са ставали наемници на Ал-Нусра, но впоследствие мнозинството постъпва в редовете на „Ислямска държава“. Най-голям брой косовски доброволци участват в сраженията в Близкия изток в периода 2012-2014 M., след това вероятно има единични случаи, а официално се счита, че от 2016 g. притокът на косовски граждани към „Ислямска държава“ е напълно прекратен.
Данните за числеността на косовските наемници в тази армия на радикалния ислям не са от един и същи източник и често се разминават. Така според Министерство на вътрешните работи в Прищина, през август 2014 g. в Близкия изток се сражават около 70 граждани на Косово, докато в доклад на Държавния департамент два месеца преди това се говори за между 150 et 200 косовари. Към недетайлизирани и идващи от различни източници данни трябва да се подхожда много внимателно – без да се уточнява, в информациите понякога се говори за актулен брой наемници, а в други случаи – за обща численост от началото на конфликта. В този смисъл по-важни са крайните данни, сочещи общи бройки.
Така мисля, че може да се гласува доверие на един доклад, изготвен от звеното по антитерор в косовската полиция, при техническото съдействие на Програмата за развитие на ООН и партньорски служби. В него към май 2017 g. се посочва бройката от 316 косовски граждани, участвали във войната в Сирия и Ирак. Сред тях е имало 2 камикадзета, 44 жени и 28 деца. Пак според данни от косовската полиция, към ноември 2917 g. има сведения за завърнали се в страната 133 граждани на Косово, а 74 са намерили смъртта си в сраженията.
Много информационни агенции и експертни изследвания приеха числото 316 за достоверно и го цитират. Ако това е така, то страната е на първо място в Европа по брой джихадисти в Близкия изток на глава от населението – 16 наемници на 100 000 personnes, което е 8 пъти повече от Франция и дори 60% повече от Либия.
Ако трябва да отчетем причините за този сериозен за мащабите на страната поток от джихадисти, то трябва да посочим две основни. Първата е цялостното социалноикономическо състояние на обществото – ниски стойности на БВП и икономически растеж, които се съчетават с изключително високи нива на безработицата, особено сред най-младите възрастови групи. Казано с други думи – част от тези косовски джихадисти се явяват наемници, търсещи високо заплащане. Не бива да се подценява и втората основна причина – че пропагандата на радикален ислям в Косово печели позиции и успява да привлече на своя страна редица младежи. А най-много доброволци от Косово са във възрастовата група 21-25 ans.
И нещо много важно във връзка със степента на риска от налагане на радикални идеи и осъществяване на терористична дейност. Още в края на 2015 g. експертно проучване в Англия постави Косово във втората група на застрашените от атентати държави – наред с Германия, Italie, Холандия, Grèce, Босна и Херцеговина и др. Завръщането на немалко джихадисти ще увеличи степента на риска и това ще изисква допълнителни усилия и от държавните институции, и от Ислямската общност. Фактът, че до момента в Косово няма сериозни инциденти, не трябва да действа успокоително.
Действия, насочени против радикализацията във всичките й форми
Активната дейност срещу проникването на радикални ислямски идеи и последствията от тях по същество започват от 2012 g. – това се заявява официално от косовските власти. Изрично трябва да се подчертае, че този факт говори за голямо закъснение и липса на превенция преди това. В интерес на обективността трябва да кажем, че идеи в това направление е имало и преди това. Така министър-председателят през 2004 g. Байрам Реджепи завява, че тогава се е подготвял закон за забрана на действащи на територията на страната секти, но той е бил изоставен по внушение „от Европа“, че подобен акт ще се тълкува като ограничаване на религиозните свободи. Това е още едно доказателство за късогледство и подценяване на рисковете от настъплението на радикалния ислям в глобален мащаб, а конкретно и на Балканите, и в Косово.
Държавата и нейните институции развиват своята дейност в няколко направления, като трябва да се изтъкне, че единодействието, макар и много закъсняло, е безспорно. Така в законодателната сфера правителството предлага, а през 2015 g. парламентът гласува закон, забраняващ на косовски граждани участие във военни конфликти зад граница. Направени са и поправки в Наказателния кодекс, позволяващи наказателно преследване за деяния като набиране на доброволци, la propagande de financement de l'islam radical, създаване на смут и паника в обществото и др. Активно действат правоохранителните и правосъдни органи. Счита се, че от 2013 g. до началото на 2017 g. са арестувани и разследвани над 200 души по обвинения за участие в конфликта в Близкия изток, за терористична дейност, включително набиране на доброволци, финансиране на подобна дейност, заплаха за обществения ред. Сред задържаните, разследваните и осъдените има и свещенослужители. Десетки получават присъди от различни срокове затвор. Специалните служби действат в тясна връзка с партньорските служби на западните страни, на Турция и Албания – според правителствени източници така са предотвратени над 50 опита за заминаване към Близкия изток. Много важен момент е и фактът, че на поне 19 мюсюлмански фондации и организации е забранено да развиват дейност на територията на Косово. Всичко това се явяват елементи от изпълнението на две национални страгегии: за борба с тероризма и за борба с радикализма и екстремизма.
От голямо значение е поведението на Ислямската общност, официално действащата структура на косовските мюсюлмани. Във времето до 2013-2014 g. ръководството й е допуснало редица грешки, позволили на радикални имами да се внедрят в редовете й и фактически да официализират дейността си. Поведението рязко се променя от 2014 g. нататък – активно се проповядват постулатите на традиционния ислям, изостря се тонът спрямо радикализма като цяло и конкретно срещу Ислямска държава, отправят се чести призиви към воюващите в Близкия изток косовски граждани да се завърнат. В много отношения Ислямската общност действа успоредно с държавните структури и дори съвместно с тях. Така например по договор с Министерството на правосъдието се подготвя група лектори, които да развиват дейност в затворите, проповядвайки там каноническите норми на традиционния ислям. Може да се твърди, че цялата подобна дейност има смисъл и е полезна, но това не променя факта, че е закъсняла във времето и е подценила надвисналата над вярата и страната заплаха.
Редно е да се изтъкне, че неправителственият сектор и медиите също забавят с години своята реакция, но впоследствие действат достатъчно единно и целенасочено против заплахата от радикализация.
Като цяло може да заключим, че обществените настроения в полза на традиционния ислям и против радикализацията са очевидни. Това обаче не променя факта, че Косово се явява една от основните прицелни точки на Балканите за външен натиск в негативна посока и рискова зона за насаждане на фундаментализъм, екстремизъм и радикализъм.

Изводи

Това кратко изложение позволява да се направят някои изводи.
Ако тръгнем от основната тема – дали страната и обществото са мост за насаждане на радикализъм или бариера пред него, ще трябва да очертаем два етапа. Първият е от 1989 DÈS AVANT 2012 M., когато радикалните идеи навлизат свободно в Косово, и постепенно намират почва за развитие и дори проникват в системата на Ислямската общност. Bien sûr, своето значение имат и политическите сътресения, и липсата на реално действащи властови структури до 1999 g. Странното е, че след това и администрацията на ООН, и представителите на международния фактор, и наличните косовски институции, в определен смисъл бездействат и така улесняват процеса на радикализация.
Нещата се променят след 2012 M., пред вече съвсем реалните заплахи. Тогава и държавните институции на обявилото независимост Косово, и структурите на Исламската общност, и редица обществени фактори, се активизират и постепенно започват да наваксват изоставането, при подкрепата на вече осъзналия риска международен фактор.
Наложително е отсега нататък да се продължи и задълбочи същата линия на поведение. Държавата, със своите правоохранителни и правосъдни органи, трябва да доведе докрай двете свои стратегии и да наблегне на превенцията – и чрез образователната система, и чрез нужната подкрепа за традиционния ислям и неговите организационни структури. От особено значение ще бъде подобряването на социалноикономическата ситуация и създаването на добри перспективи пред младите хора, които са подавляващо мнозинство в страната. Пак държавните институции е необходимо да координират сътрудничеството в тази сфера с международния фактор.
Ислямската общност трябва да бъде истински крепител на традиционното мюсюлманско вероизповедание, да получи пълен контрол върху духовното образование и храмовите сгради. Необходимо е да се прекъснат всякакви контакти със съмнителни религиозни организации и фондации, особено от арабския свят, колкото и щедри да са те. От особена важност ще бъдат и активните контакти с цялата общественост, сред която да се развива пълноценна пропагандна дейност – в най-добрия смисъл на думата.
При подобно дълготрайно поведение може да се очаква в бъдеще Косово да престане да бъде предпочитано поле за радикализация в регионален план и постепенно от мост да се превърне в бариера пред негативните външни влияния.

 

В МАКЕДОНИЯ НЯМА ВЪТРЕШНА ИСЛЯМСКА ЗАПЛАХА, ВЪНШНИ СИЛИ ВНАСЯТ РАДИКАЛЕН ИСЛЯМ
Любчо Нешков

Войните в Сирия и Ирак разкриха съществуването на добре изградена ислямска терористична мрежа на Балканите. Стотици граждани от Босна и Херцеговина, Kosovo, Serbie et la Macédoine se sont battus / combat sur le côté de « Etat islamique » dans divers paramilitaires en Syrie et en Irak. Personne ne connaît le nombre exact de participants contrôlés boevete par le « Etat islamique » dans les pays des Balkans, mais certainement quelques-uns, le nombre de morts est plusieurs centaines de. Seule la République de Macédoine, officiellement, le nombre a été tué 33.

Les croyances religieuses et la place de l'islam en Macédoine

L'islam dans les Balkans a été apporté par les Ottomans, които управляват региона в продължение на пет века. Подчинените или „защитени поданици“ от немюсюлмански произход били задължени да плащат данъци на османската власт. Много от тях, за да избегнат данъците, приемали исляма и били асимилирани от османската система.
В Република Македония, която има население от 2.1 милиона души, има две основни религиозни групи: православни християни и мюсюлмани. Повечето православни вярващи са македонци, а мнозинството мюсюлмани са албанци. Около 65% от населението са православни македонци, 32% са мюсюлмани, 1% са римокатолици и 2% изповядват други религиозни убеждения - различни протестантски деноминации. Има и малка еврейска общност, която живее в столицата Скопие.
Ислямската религиозна общност се споменава в Конституцията на страната, заедно с Македонската православна църква - Охридска архиепископия, Католическата църква, Евангелистката методистка църква и еврейската общност като отделни от държавата и равни пред закона. До 1997 g. действа Законът за религиозните общности. Към него бяха внесени поправки със закона от 2007 g. за „правния статут на църквата, религиозните общности и религиозните групи".
Ислямската религиозна общност е единствената институция, призната от македонското правителство, което представлява мюсюлманите в страната по закон. След създаването на незавасима Република Македония през 1991 g, Ислямската религиозна общност бе призаната от държавата през 1994 g.

communautés islamiques - statut juridique, relations avec les institutions étatiques, présence de différents courants islamiques, organisations religieuses, ислямски училища и тенденции сред ислямската общност в страната

В Македония вярата и религиите, заедно с техните последователи, са типично представлявани от специфични държавни агенции. Si, ислямът винаги е бил представляван от държавен орган още от времето на установяване на османската власт в региона до разпадането на тоталитарната югославска комунистическа диктатура на Йосип Броз Тито през 90-те години на миналия век.
Ислямската религиозна общност се занимава основно с образование и възпитаване на ислямски ценности, изграждане и поддържане на джамии, ислямски центрове, текета (мюсюлмански ритуален комплекс от сгради) и мектеби (начални училища за ислямски науки), създаване и функциониране на образователни институции, на социално-културни институции, създаване и поддръжка на библиотеки, архиви, музеи, изграждане и поддържане на гробища, както и създаване и функциониране на благотворителни институции - създаване на вакъфи (дарения с благотворителни цели) и защита на техните права. В официалните документи на Ислямската религиозна общност се казва, че тя "насърчава мира и обявява война срещу злото и тероризма" и си сътрудничи с "всички институции, сдружения и различни организации, които популяризират ислямските ценности".
Организация на мюсюлманите по време на Османската империя. Земите по време на османското робство на Балканите са разделени на административно-териториална единици - най-голямата от които е еялетът. Еялаетите са разделени на санджаци. Управител на санджака е санджак бея, който има военно-административната власт, а управител на казата е кадията, който има правната власт. И двамата се назначавали от централната власт, т.н. Порта. Въпреки, че санджак бея стоял в йерархията по-високо от кадията, последният е най-важната фигура в района и се ползва с най-голямо влияние. Кадията имал пълна власт, както религиозна, така и светска в своя район.
След разпада на Османската империя. À partir de 1918 g. DÈS AVANT 1992 M., функциите и дейностите на ислямските религиозни общности на Балканите са разделени на два периода:
Кралството на сърби, хървати и словенци, което през 1929 g. е преименувано на Кралство Югославия. В периода между 1918 g. et 1941 g. в Кралска Югославия влизат днешните територии на Македония, Черна гора, Словения, Хърватия, Bosnie-Herzégovine, Сърбия и Косово.
Вторият период включва годините между 1945 et 1992 g - по време на югославската комунистическа тоталитарна система създадена от диктатора Йосип Броз Тито.
По време на Кралска Югославия връзката между държавата и различните религиозни общности се основава на принципа на признаване и приемане на изповядваната религия. en 1930 g. в Кралство Югославия е приет нов закон, който дава и официалното название на Ислямската религиозна общност. След приемането на новия закон мюсюлманските религиозни чиновници са под юрисдикцията на държавата, а седалището на Рейс-ул-Улема се премества от Сараево в Белград. В същото време членовете на двата Съвета на Улемите (Меджлиси) отиват на две места - в Сараево и Скопие. Мюфтиите се намаляват на девет и се назначават с кралски указ. На практика Министерството на правосъдието на Кралство Югославия назначава свои хора на ръководни позиции в рамките на Ислямската религиозна общност.
По време на комунистическата диктатура между 1945 g. et 1992 g. Ислямската религиозна общност в Социалистическа федеративна република Югославия е създадена през 1947 g. по време на Големия събор на вакъфите в Сараево. Тя се състои от четири съвета: 1) Ислямската общност на Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения със седалище в Сараево; 2) Ислямската общност на Сърбия в Прищина; 3) Ислямската общност на Македония в Скопие; 4) Ислямската общност на Черна гора в нейната столица-тогава Титовград (днес Подгорица).
Редица делегати от всеки съвет са избрани във Висшия съвет на Ислямската религиозна общност на Социалистическа федеративна република Югославия в Сараево, която от своя страна избра Рейс-ул-Улема. Любопитно е, че всички титуляри на Рейс-ул-Улема са от Босна, с изключение на избрания през 1989 g. македонец Якуб Селимоски.
Република Македония е единствената бивша югославска република, в която ислямският екстремизъм няма местни корени и собствени радикални лидери. Ако в Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия (Санджак, Прешевската долина) има множество примери за съществуването на местни мюсюлмански екстремистки организации още в началото на ХХ век и особено по време на Втората световна война, то в Македония, дори и сред албанското население, радикалните елементи идват предимно от съседните Косово и Албания. Нито транснационални, нито коренни ислямски терористични организации съществуват в Република Македония. Заедно с това обаче не трябва де се пренебрегват причината и последиците между ислямските екстремистки идеологии и ислямския тероризъм.
Албанците са основното мюсюлманско малцинство в Република Македония. Според последното преброяване от 2002 година етническите албанци са около 23% от общото население. Il convient de souligner, че през последните две десетилетия се забелязва трайно напускане на страната, не само от страна на македонското, но и на албанското население. Все повече македонски граждани (от всички етноси) трайно напускат родните си места, продават недвижимите имоти и нямат намерение да се завърнат обратно. Това е особено валидно за селските райони.
За разлика от албанците от Албания и Косово, където сред тях има християни – православни и католици, етническите албанци в Македония са почти всички мюсюлмани. Албанците в Македония са Геги, които включват по-голямата от двете подгрупи (другата е съставена от Тоски). Гегите са по-консервативни в сравнение с албанците от Албания и Косово. Албанците в Македония живеят предимно в северозападните части на републиката, граничещи с Албания, Косово и Сърбия.
Турците в Република Македония са третата по големина етническа група в страната. Според последното преброяване от 2002 години турците са около 4% от цялото население, и около 12% от мюсюлманите, живеещи в Македония. За турците в Македония връзката между исляма и националната идентичност е исторически обусловена от развитието на политическите и религиозните дейности в Турция. Повечето македонски турци членуват в Демократическата партия на турците, която защитава ценностите на светската държава. През последните години активно работи т.нар. „Гюленско движение“. В средата на 90-те години турският вестник "Заман" започва да се издава, а по-късно започна да излиза и на албански език. Освен това гюленистите подкрепят частните училища "Яхиа Кемал" в Скопие, Гостивар и Струга. Тези училища са достъпни и за деца на мюсюлмански елити от други националности. Голямата част от турците населяват западната част на Македония.
"Торбешите" са македонското мюсюлманско малцинство, което живее предимно в западната част на страната. Техният точен брой е трудно да се определи, защото в миналото мнозина са се идентифицирали като турци, а някои са асимилирани от албанците. По този начин "торбешите" винаги са се опитвали да избягват проблемите с техните съседи. През последните десетилетия голям брой македонски мюсюлмани - "торбеши" емигрират в Западна Европа и Северна Америка. "Торбешите" живеят консервативно. Те и днес са против консумацията на алкохол, нощния живот и снимките. През последните години обаче има увеличение на “брадатите уахабити” в техните села, които получават финансова подкрепа основно от Саудитска Арабия, Кувейт и Обединените арабски емирства.
Според преброяването през 2002 g. ромите са около 2,6% от общото население на Република Македония. Повечето от тях са мюсюлмани, а малък брой са християни. Отношенията между тези две религиозни групи често са враждебни и недоверчиви. Повечето от ромите в Македония говорят на родния си език, в западната част от страната те общуват на албански и турски език. В източната част на страната ромите се самоопределят като турци.

L'influence étrangère sur les communautés locales islamiques, джихадистки бойци и мерки срещу ислямската радикализация след 2000 g.

Според данните на македонските специални служби и особено на агенцията, която се бори срещу терористичните прояви и участия в паравоенни формирования до момента е известно, че общо 150 македонски граждани са участвали във войните в Сирия и Ирак. Те са се сражавали на страната на паравоенни формирования, в териториите, контролирани от т.нар. „Ислямска държава“. Вече са се завърнали и в момента (август 2018 M.) се намират в Република Македония 80 от тях.
За участието на македонски граждани на страната на муджахедините за пръв път публично се заговори през 2010 g. Тогава местен вестник, през ноември 2010 g. съобщи, че около 50 доброволци, които се подготвяли да участват във войната в Афганистан, са били наблюдавани от агенциите за сигурност в Македония.
Според данните на македонските спецслужби до средата на 2018 година на бойните полета в териториите контролирани от „Ислямска държава“ са загинали 33 македонски граждани. В документите не се уточнява тяхната етническа принадлежност, но от съобщенията за тяхната самоличност и имена, безспорно става въпрос за етнически албанци. От разпитите на завърналите се от бойните полета или пък арестувани ислямски екстремисти, всички бойци от Република Македония са пристигали до Сирия и Ирак през територията на Турция. В повечето случаи те са пътували по суша, но има и такива, които са използвали и самолети.
От разпитите на терористите става ясно, че преди да заминат по бойните полета лицата са посещавали религиозни предавания на радикални имами. Част от тях “са се радикализирали” чрез социалните мрежи, други чрез лични контакти, от които са получавали и логистична подкрепа за тяхното пътуване и включване в редиците на паравоенните формирования.
В Република Македония вече са осъдени за тероризъм 17 от завърналите се македонски граждани, които са се сражавали в групировките на „Ислямска държава“. От показанията им става ясно, че в организацията и обучението им са участвали и чуждестранни лица - част от тях са били от региона: Bosnie-Herzégovine, Косово или Албания, но имало и граждани от арабски държави.
В Република Македония неотдавна бе създаден и Национален комитет за справяне с екстремизма и борбата срещу тероризма. В момента се изработват и стратегии за ресоциализацията на тези лица.
Използването на благотворителни организации за финансиране и създаване на терористични групи. Ислямските благотворителни организации рязко увеличиха своята дейност на Балканите по време на войните в Босна и Херцеговина и Косово. Те бяха приети сравнително добре от местното население благодарение на техните "официално благотворителни каузи". Много бързо обаче стана ясно, че тези благотворителни организации финансират и разпространяват уахабитската теология и тероризъм. Същите тези благотворителни организации използват Балканите като логистична база и територия за набиране на членове. Поради тази си дейност те попаднаха под наблюдението на специалните служби, които разкриха, че те имат връзки с ислямския екстремизъм и прането на пари. Огромни парични потоци са засечени от Саудитска Арабия в Македония за изграждането на безчетен брой джамии. В тези джамии се набират доброволци за джихад и разпространяване на уахабитска идеология, омраза към Запада, европейските ценности и ненавист към християнството.
Властите в Република Македония започват да разследват ислямските благотворителни организации още през 1990 g. при самото начало на разпадането на Югославия. Спецслужбите в Скопие разкриват, че много ислямски благотворителни организации от албанската столица Тирана търсят разрешение за отваряне на магазини в Македония през 1996 g. Благотворителните организации Международна ислямска организация за взаимопомощ и Саудитска висша комисия обаче не бяха допуснати от служители по сигурността и разузнаването. Тези благотворителни организации не получиха регистрация. След този отказ те започнаха от Тирана да финансират лидерите на Ислямската религиозна общност в Тетово и медресето в село Кондово. Уахабитската организация Международна ислямска организация за взаимопомощ от Саудитска Арабия, която бе създадена през 1978 g. като отделение за помощ на Мюсюлманската световна лига, още през 1979 g. започва да открива свои офиси в чужбина и по-специално на Балканите. В периода 1992-1995 g. Международна ислямска организация за взаимопомощ и други ислямски неправителствени организации осигуряват 350 million. долара за оръжие и наемници. В началото на 1995 g. властите в Република Македония закриха офиса и забраниха дейността на Международна ислямска организация за взаимопомощ в Скопие. Всички членовете на Международна ислямска организация бяха изгонени от страната. en 2003 g. стана ясно, че Международна ислямска организация за взаимопомощ активно подкрепя дейностите в световен мащаб на "Ал Кайда" , но това не попречи тя да открие офиса си в град Тетово, в западната част на Република Македония. Ислямската фондация “Ал Харамейн”, за която финансовото министерство на САЩ през 2008 година разкри, че заедно с международните й клонове, подкрепя терористичната мрежа на Осама бин Ладен "Ал Кайда" и различни екстремистки организации, в Република Македония набира средства чрез трафик на наркотици и проституция. Друга благотворителна организация - "Бамиресиа", която се ръководеше от имама Бекир Халими, етнически албанец, действа в Скопие от 1997 g. По-късно "Бамиресиа" откри офиси във всички големи градове на страната, населени с мюсюлмани. Многократно "Бамиресия" е разследвана за връзки с терористичните организации и пране на пари. В едно от интервютата си Халими официално заявява, че неговата организация има право да получава средства от Саудитска Арабия. Основният източник на финансиране на "Бамиресиа" е неправителствена организация от Саудитска Арабия и Обществото за възраждане на ислямското наследство със седалище в Кувейт.
Местните експерти предупреждават, qui "броят на новите неправителствени организации, които се занимават с религиозни дейности, прикрити зад хуманитарна помощ, се е увеличил през последните няколко години".
Активната ислямска младеж, която бе създадена след войната в Босна и Херцеговина от местни мюсюлмани, които са се били заедно с чуждестранните ислямистки бойци от муджахидинските части и която популяризира фундаменталистки ислямски учения, има свои филиали в Скопие, Тетово, Гостивар, Струга и Куманово. Службите за сигурност са засекли, че членовете на Активна ислямска младеж в Македония координират прехвърлянето на значителна сума пари за Косово и че поддържат близки връзки с членовете на Съюза на ислямския джихад. Други ислямски радикални движения, групи и неправителствени организации включват "Студентски Клуб ", чийто президент е Куртиши Фатмир от село Арачиново и "Ел-Mujahedeen", основан през 2006 g. от Самилж Демирович в село Батинци.
От разкритията на един участник в "ислямски мероприятия" на територията на град Дебър и околностите през 2017 година става ясно, qui "лица, родом от града и живеещи в САЩ финансират религиозни училища, които проповядват радикален ислям". Същите лица финансират различни сдружения, които подпомагат обучението на деца, библиотека с религиозна литература, книжарници, магазини за продажба на парфюми и хранителни продукти, специално предназначени за мюсюлмани. Източникът съобщава "цялата мрежа за снабдяване на тези обекти в страната". Всички те са част от групата "Селефи", която участвала в акции за подпомагане по време на бежанската (2001 g) и кумановската (2015 année) криза. Членовете на тази група са разделени на две групи - по-радикални и по-умерени. Сред тях има членове на Бившата Армия за национално освобождение и различни ислямски групировки сражавали се в Босна и Херцеговина и Косово. Те действат в Гостивар, Тетово, Дебър, Охрид, Куманово и Струга, но имат регистрации само в Скопие. Финансирането идва от различни държави от чужбина - États-Unis, Turquie, Arabie Saoudite, Австрия или Италия, разкрива източникът. Те използват джамиите за пропаганда и набиране на лица за "заминаване в Сирия в името на Аллах, да се умира за Аллах и за отиване в рая и при ангелите", съобщава източникът. На сбирките има лица и от чужбина, включително и от Саудитска Арабия. Източникът разкрива особеностите при обличането на екстремистите и поведението им в джамиите - различни движения с ръцете и докосване по особен начин с краката и ръцете по време на молитвата. Той подробно описва начинът на обличането, дължината на панталоните и формата на брадата на членовете на групировките.
Ислямските екстремисти в Македония използват интернет за разпространение на джихада и радикалната ислямистка идеология. Още преди 15 години в много джамии в страната бяха открити DVD-та на чеченски джихадисти, на които е заснето как муджахидини убиват американци. en 2010 g. бе разпространен и музикален видеоклип посветен на ръководителя на терористичната организация "Ал Кайда" Осама бин Ладен на албански език. В Република Македония има голям брой на привърженици и на гюленисткото движение. Известно е, че в гюленистките училища в Струга и Гостивар има уроци извън учебната програма за радикалния ислям, където се възхвалява фундаментализма.
Проблемите с радикалния ислям в Република Македония датират от средата на 90-те години на миналия век, когато Саудитска Арабия и други държави използват вътрешните противоречия в Ислямската религиозна общност. Радикалните елементи се възползват от тази ситуация, както и от слабостта на младата независима Македонска държава. en 2002 M., група от местни и арабски уахабити с оръжие превзеха "Арабати теке" - най-известния религиозен обект в град Тетово, в западната част на републиката. След като превзеха къщата много бързо те я превърнаха в джамия. Центърът за ислямски плурализъм в Република Македония определи действията им като "агресия на уахабийските ислямисти и сериозна терористична заплаха за целия регион и насилствен акт на културен и религиозен вандализъм". Центърът изпрати писмо до американското посолство в Скопие, както и до президента на Република Македония. "Ние решително протестираме срещу уахабитското нахлуване в "Арабати Теке" в град Тетово и призоваваме дипломатическите власти на САЩ и властите в Скопие, които следят за терористични заплахи на Балканите, да окажат натиск върху македонското правителство за незабавното изгонване на уахабитите от "Арабати теке", по силата на закона, ако е необходимо и защита на Текето от по-нататъшно посегателство“, пишеше в писмото на Центъра за ислямски плурализъм в Република Македония.
По време на конфликта през 2001 година в Македония службите за сигурност регистрират няколко групи от муджахидини в различни региони на страната. Според Министерството на вътрешните работи в периода 2001-2002 g. около петстотин муджахидини, самостоятелно или в рамките на терористична група Албанска национална армия, са участвали в различни сражения. В района на Куманово, членове на муджахидинска единица с около сто бойци действа на териториите на селата Слупчане, Матейче, Ваксинце, Отля и Липково. В района на столицата Скопие муджахидини участват във въоръжените конфликти в селата Танушевци, Брест, Малино маало и Арачиново. През август 2001 g. група муджахидини имаше и в община Гази Баба в Скопие, където пет члена на терористичната група бяха убити, заедно с техния лидер "Тели", който не беше македонски гражданин. Други петима бяха арестувани от македонските полицейски части. В района на Тетово, групи от муджахидини бяха разположени в селата Божовце, Вейце, Гайре и Порой.
От докладите на специалните служби, занимаващи се с борбата срещу терористичните прояви на територията на Република Македония става ясно, че през февруари 2001 g. две крила на муджахидинската организация са формирани в страната. Военното крило е под командването на Мухамед Хадафан Гамили, а политическото крило е водено от шейх Ахмед Али Седан.
Ислямски екстремисти продължават да действат на територията на Република Македония и след официалното приключване на кризата на 13 август 2001 année, когато бе подписано Охридското мирно споразумение. Така през 2004 година френски експерти по тероризма разкриха, qui "до сто фундаменталисти, свързани с терористични организации действат на територията на Република Македония".
en 2006 g. бяха организирани улични протести и демонстрации в Тетово и Скопие поради публикуването на карикатури на пророка Мохамед. Това бе първата публична проява на уахабитите и уахабитското движение. Протестите в Скопие започнаха след петъчната молитва пред джамията "Ая-паша". В протеста участваха около 1000 personnes. Тълпата по улиците на столицата скандираше "Аллах е велик". Много от участниците носеха черни забрадки, както черни и зелени знамена с арабски надписи. По същото време в град Тетово се събраха около 800 души пред Шарената джамия. Повечето от тези протестиращи бяха младежи и студенти. Двете основни албански политически партии - Демократическата партия на албанците и Демократичен съюз за интеграция се дистанцираха от протестите, но си отправиха взаимни обвинения за участие в протестите. Представители на Ислямската религиозна общност също осъдиха публикуването на карикатурите, но призоваха мюсюлманите да не се подават на провокации.
en 2007 година специалните полицейски части разкриха в района на Бродец, в северозападната част на страната, въоръжената група от местни албанци. Според полицейския доклад, групировката се готвела за продължителна въоръжена борба. При полицейската акция бяха задържани огромно количество боеприпаси и оръжия - минохвъргачки, картечници, пушки и снайпери, но силите на реда откриха и брошури, документи и други пропагандни материали на муджахидините. По-малко от година по-късно през месец януари 2008 g. един полицай бе убит, а други двама бяха ранени по време на въоръжена атака от кола, движеща се до полицейската. Атаката бе извършена от трима души, които са били членове на Армията за национално освобождение през 2001 g. Подобен инцидент се случи през ноември 2008 M., когато друг полицай беше убит и двама бяха ранени.

Ислямът в Македония - мост или бариера за радикализация

Както в повечето балкански държави, така и на територията на днешна Република Македония ислямът е донесен от османците, които управляват региона в продължение на пет века. Македония е единствената държава, която въпреки огромните заплахи по време на сръбската агресия в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово успя да неутрализира всякакви по-сериозни прояви на религиозен и етнически екстремизъм в страната. Le jeune pays n'a pas permis à son territoire d'exploiter diverses organisations islamistes, que les racines en Bosnie, Kosovo et l'Albanie. Si nous avons besoin de comparer la Macédoine avec les autres pays des Balkans en termes de coexistence pacifique et le degré élevé de tolérance religieuse, on peut légitimement revendication, il se rapproche le plus la Bulgarie. Ce sont deux pays, en bordure de belligérant (Serbie) dans les années 90 du siècle dernier, mais n'a pas permis de manifestations extrémistes, включително и религиозни. Малката балканска държава успя да преодолее и да контролира бруталната агресия на Слободан Милошевич, който само за няколко седмици депортира над 300 000 косовски албанци през пролетта на
1999 g. Освен обикновени граждани, включително деца и възрастни, сред депортираните имаше множество бивши членове на Армията за освобождение на Косово, както и бойци на най-различни въоръжени групировки. Сред тях имаше косовски албански активисти на радикални ислямски организации, свързани със Саудитска Арабия, Турция или пък идващи от Босна и Херцеговина. Залятата със стотици хиляди депортирани албанци Македония трябваше да се справи и с опасността от инфилтриране на тези радикални елементи на територията на републиката, където живее мюсюлманско население.
Липсата на "тежка омраза" между македонското и албанското население (християнското и мюсюлманското) най-добре си пролича по време на тригодишната жестока политическа криза, в която изпадна Република Македония в периода 2015-1017 année. Тогава управляващата партия на премиера Никола Груевски, за да запази властта, използва агресивна националистическа и антиалбанска пропаганда. Груевски, който в продължение на десет години управлява благодарение на партията, създадена от бившия ръководител на Армията за национално освобождение Али Ахмети Демократически съюз за интеграция (ДСИ), организира масови протести срещу т.нар. "Тиранска платформа" в продължение на няколко месеца по централните улици на столицата. Участниците и преди всичко лидерите на протеста използваха груби и вулгарни определения срещу албанското малцинство. Риториката много напомняше на тази на сръбския диктатор Слободан Милошевич от края на неговата политическа кариера.
Политическата криза от 2015-2017 année, която приключи с погрома над македонския парламент на 27-ми април 2017 година доказа две неща.
В Република Македония "албанската заплаха" се използва от управляващите до тогава за запазването на връзката с властите в Белград с крайна цел - Македония да не бъде напълно независима и суверенна държава. В същото време стана ясно, че в Република Македония местните албанци, включително и политическите лидери нямат необходимата подкрепа и сили за предизвикване на етнически сблъсъци, ако не получат подкрепа от съседните Косово и Албания. Тук е мястото да отбележим и факта, че по време на голямата мигрантска вълна през 2015-2016 година през територията на Република Македония - основно от Гърция, минаха над 650 000 мигранти. Сред тях имаше и бойци на Ислямска държава. Страната успя доста успешно да се справи и с това предизвикателство. Най-големият риск за стабилността на Република Македония, включително и появата на радикални ислямистки организации идва отвън. Властите в Скопие са изправени пред една единствена опасност - да не допускат навлизането на нейна територии на джихадистки елементи от съседните Албания, Косово и малко по-далечната Босна и Херцеговина. В това отношение Република Македония трябва да получава и международна подкрепа за борба срещу тероризма. Des données récentes suggèrent ofiitsalni, que le territoire de l'Albanie actuelle ont trouvé refuge au moins 4800 anciens djihadistes. Tous sont potentiels, non seulement pour la République de Macédoine, mais aussi pour d'autres pays de la région.

 


Les communautés musulmanes en Serbie entre l'intégration et la radicalisation
Dr. Biser Banchev

Le rôle et la place de l'islam en Serbie

pays à majorité chrétienne de la Serbie, mais hérité d'une partie de la diversité religieuse de l'ancienne fédération yougoslave. Selon le recensement 2011 g. presque 85% от населението изповядва източното православие, 5% принадлежи към католицизма, а мюсюлманите са малко над 3% (222 828 personnes). Както официалните статистически документи, така и водещият изследовател на мюсюлманските общности на територията на бивша Югославия Ахмет Алибашич отбелязват системния бойкот на преброяванията, проявен в населените с албанци общини в Южна Сърбия, което дава основание да се твърди, че фактическият брой на мюсюлманите в Сърбия следва да се увеличи с около 60 хиляди, а реалният им процент да се оцени на приблизително 4% от общото население.
Важна особеност при изповядващите исляма граждани на Сърбия е тяхната етническа и териториално-религиозна концентрация. Историческата област Санджак с главен град Нови Пазар обичайно се определя като мултиетническа, но в нея живеят почти две трети от всички мюсюлмани в страната. Традиционно те се чувстват обвързани със своите единоверци в Босна и Херцеговина и до разпадането на религиозното единство на мюсюлманите в бившето югославско пространство през 90-те години на ХХ век се подчиняват на върховният глава (реис-ул-улема) на югославските мюсюлмани, резидиращ в Сараево. Жителите на Санджак не са чужди на процесите на трансформиране на идентичности, които протичат в Босна. Промяната на националното наименование от Мюсюлмани с главна буква към бошнаци след 1993 g. е възприето и в Санджак (бошнак/бошняк се разглежда като национална категория, за разлика от босненец, което изразява географска и държавна принадлежност). Последното преброяване през 2011 g. в Сърбия отчита 145 278 бошнаци, а 98% от тях са регистрирани в Санджак. Още 22 301 жители на шестте санджакски общини в Сърбия се определят като мюсюлмани по вероизповедание. Мюсюлмани са и албанците от общините Прешево, Медведжа и Буяновац. Извън посочените региони вероизповеданието е представено във всички големи градове на Сърбия, където към бошнаците и албанците се прибавя и част от ромската общност и други по-малки групи.

Правен статус на ислямската общност, relations avec les institutions étatiques, présence de différents courants islamiques, organisations religieuses, écoles islamiques

През 90-те години на ХХ век за тяхното духовно спасение се грижи „Ислямската общност в Сърбия“, която разглежда себе си като част/поделение от по-голямото мюсюлманско семейство в бивша Югославия и се подчинява в религиозно отношение на великия мюфтия (реис-ул-улема) на Босна и Херцеговина. На местно ниво духовен лидер е мюфтията на Нови пазар Муамер Зукорлич, който от 1993 g. контролира вакъфски имоти, издателства, медии и образователни институции, а също се стреми да бъде главен посредник за даренията, пристигащи от Турция и страните от Близкия и Средния Изток. Първото демократично правителство в Белград след падането на Милошевич толерира мюфтията и през 2002 g. му разрешава да открие т.нар. Международен университет в Нови пазар, който e регистриран като религиозна фондация (вакъф) и провежда обучение по ислямска теология без да е получил необходимата акредитация. Зукорлич монополизира и издаването на „халал” -сертификати, които са необходими при износа на храни за мюсюлманските страни.
Засилващите се международни контакти на мюфтията и обвързаността му с влиятелни фактори в Босна и Херцеговина се посрещат с подозрение от властите. en 2007 година е създадена алтернативна религиозна структура – „Ислямска общност на Сърбия“. Тя се ръководи от стария кадър от времето на Тито – белградския мюфтия Хамдия Юсуфспахич и неговото семейство. Формално ръководството на новата структура е предадено на мюфтията на санджакската община Тутин Адем Зилкич, а постът на негов заместник се заема от Мохамед Юсуфспахич, fils de Hamdija. Imams locaux - Respectivement, en fonction de leurs croyances, et souvent - et des liens de parenté, divisé fidélité entre les groupes de Zukorliç et Jusufspahic. ADEM Zilkic a été proclamé Reis-ul-Ulema, soulignant l'indépendance totale des musulmans serbes. Hamdija Jusufspahic reçoit grand mufti d'honneur.
La présence de deux communautés islamiques ne permet pas les croyants de tirer profit des lois sur la restitution. Par conséquent, les fonctions sociales de charité religieuse sont entravés. Mufti Zukorliç résoudre le problème par la force conquête de l'ancien domaine de la gestion et Vakıf sans documents de propriété.
stockage Muamer Zukorlic 22 années à la tête de « Communauté islamique en Serbie » en Janvier 2014 g. , quand démissionner et il a été élu le plus proche collaborateur et le recteur de l'Université internationale de Novi Pazar - Professeur. mevlud dudić. Sandzak Mufti Zukorliç reste. Lors de l'inauguration de Dudic était venue personnellement Reis-ul-ulema Hussein Kavazovich Sarajevo.
en 2016 année a remplacé la direction de « Communauté islamique de Serbie ». Il est dirigé par Sead Nasufovich de champ Bijelo à Sandzak, le président sortant du tribunal ecclésiastique de la communauté.
Les deux organisations ont leurs partisans compétitifs parmi les Albanais de la vallée de Presevo, dans lequel l'action sur 60 джамии, mais la plupart d'entre eux sont gérés par une tierce institution - la structure locale de la communauté islamique du Kosovo.
« La Communauté islamique en Serbie » est active dans l'éducation. Il contrôle plusieurs grandes écoles musulmanes dans différentes villes, et à Novi Pazar - une école secondaire et la Faculté des études islamiques. Dans le dernier train et les enseignants des écoles publiques serbes sur le thème « Religions - Islam ». Il y a aussi des étudiants d'autres pays, de préférence de Bosnie-Herzégovine. La faculté fait partie de l'Université internationale de Novi Pazar.

les partis politiques, associé à la communauté islamique

В политическия живот на сръбските мюсюлмани доминират две партии. Те групират около себе си множество по-малки партии, по-голяма част от които съществуват само на документ. Най-силната политическа фигура е зъболекарят Сюлейман Углянин, който през 1991 g. организира непризнат от властите референдум за автономия на Санджак. В този период той създава Партията на демократическото действие. Тя възниква като клон на голямата босненска партия със същото име, но още през 90-те години връзките между двете партии са прекъснати под натиска на Белград. Властите създават допълнителни затруднения на местните политически лидери като разпределят шестте общини на историческия регион Санджак в две различни административни области. Биографията на Углянин включва кратко политическо изгнание в Турция, след което той се завръща в Сърбия, където многократно е избиран за народен представител, а от 2004 DÈS AVANT 2008 g. е кмет на Нови пазар. Углянин понякога е наричан „Санджакският Милошевич”, а областта е определяна от чуждестранни дипломати като негово „феодално владение”. След изборите от 2008 g. Углянин е включен в правителството, където отговаря за слаборазвитите райони.
Политическата роля на Углянин се оспорва единствено от бившия му заместник по партия Расим Ляич, който създава самостоятелна формация още през 90-те години. Той провежда по-мека политика по отношение на властите в официален Белград и по тази причина е абониран за министерски пост във всички правителства в периода сред демократичните промени от 2000 M.. Ляич е лекар и е роден в Нови пазар. Това му позволява да балансира влиянието на Углянин, който няма силна родова опора в града и общината. Двамата лидери ревностно си оспорват контрола над областта като в някои случаи се стига и до физически сблъсъци между техните привърженици.
Съперничествата се изострят особено силно при изборите за Национален съвет на бошнашкото малцинство. Правомощията на Националния съвет са в образованието, culture, езика и медиите. Особеното при бошнаците е, че те са почти изцяло съсредоточени в общините на Санджак, което превръща на практика техния Национален съвет в регионален парламент. На изборите през 2010 g. Зукорлич се противопоставя на традиционните партии и регистрира листа от свои привърженици. Стига се до продължителна патова ситуация. Правителството не е съгласно да толерира опитите на мюфтията да обедини религията и политиката. Министерството на човешките права и малцинствата продължава служебно мандата на стария Национален съвет, ръководен от депутата от партията на Углянин Есад Джуджевич. В отговор Зукорлич инициира създаването на нова партия – Бошнашка демократична общност, председателствана от неговия шурей Емир Елфич. Партията е регистрирана като малцинствена. Така мюфтията извървява пълния път до включването на религията в политиката. През 90-те години той е близък на Углянин, следващото десетилетие се ползва с поддръжката на Ляич, докато накрая отхвърля всички и става самостоятелен политически фактор.
Истинското съотношение на силите се проверява през 2012 M., когато се провеждат редовни избори на всички възможни нива – президентски, парламентарни и местни. Зукорлич показно се разграничава от пряко участие в политиката, като заявява че само подкрепя Бошнашката демократична общност, но в крайна сметка не устоява на изкушението и се кандидатира за президент. Той се класира предпоследен от общо 12 кандидата на първия тур от президентските избори. Следва да се отчете обстоятелството, че мюфтията успява да привлече на своя страна гласовете на албанците от долината на Прешево, които обичайно бойкотират определянето на държавния глава на Сърбия.
Парламентарната надпревара запазва баланса между регионалните партии. Ляич е избран от листата на дотогава управляващата Демократическата партия, а Углянин печели самостоятелно два мандата. Коалицията на малки малцинствени партии, организирана от Зукорлич, печели един мандат, който естествено се заема от шурея на мюфтията.
Голямата политическа промяна след изборите не се отразява на Углянин и Ляич, които са включени и в новото правителство. Така практическите послания на правителството по приемственост в политиката на етнически мир надделяват над задължителните в съвременната политика, и особено на Балканите, популистки изявления. Едно от правомощията, които получава Углянин в правителството е съпредседател от сръбска страна на Смесената междуправителствена комисия с Турция за двустранно икономическо сътрудничество, а също и на тези с Ирак, Алжир, Мароко и т.н.
dans Mars 2013 g. Зукорлич успява да се скара с шурея си Емир Елфич. Мюфтията е принуден да създаде нова партия под името Бошначка демократическа общност на Санджак. В кампания за извънредните парламентарни избори през 2014 g. партията на мюфтията се включва в коалиция, ръководена от Либерално-демократическата партия на Чедомир Йованович. Либерал-демократите предприемат тази стъпка след като пропадат преговорите им за коалиция с Углянин. Общата листа не успява да прескочи изборния праг и остава извън парламента. Углянин печели дежурните два мандата, а Ляич този път е част от победилата предизборна коалиция на Прогресивната партия, ръководена от Александър Вучич.
През есента на 2014 g. изтича и мандатът на националните съвети на малцинствата. Този път листата на Углянин побеждава и той е избран за председател на съвета на бошнаците.
Честите парламентарни избори оказват известна роля за разместване на политическите пластове сред сръбските мюсюлмани. В национален план намалява ролята на Углянин, а след извънредните избори от 2016 g. Зукорлич е избран за народен представител. élections présidentielles 2017 g. et Zukorliç et Ljajic soutiennent le candidat gagnant du Premier ministre sortant Aleksandar Vucic.
Tout au long de la période après 2000 formations politiques de la minorité albanaise parviennent à envoyer un ou deux membres dans diverses configurations du parlement serbe et maintenir le contrôle sur le gouvernement local dans la vallée de Presevo.

L'influence étrangère sur les communautés locales islamiques

Les musulmans serbes cherchent souvent le soutien de leurs coreligionnaires à l'étranger. Le plus souvent, leurs yeux sont dirigés vers la Turquie et en Bosnie-Herzégovine. Междуособният конфликт сред мюсюлманите в Санджак създава затруднения на турското правителство, което в този период показва нарастваща амбиция да играе водеща и обединителна роля за балканските мюсюлмани. Турският външен министър Ахмет Давутоглу отправя официален призив за обединение на двете ислямските общности при посещението си в Сърбия на 25 Octobre 2011 g. Визитата е предшествана от совалки на турския посланик и изпращане на висши ислямски духовници от Турция в Сърбия и в Босна и Херцеговина в опит да подготвят споразумение. Посредничеството претърпява неуспех. Основна роля в провала изиграва мюфтията Юсуфспахич, зад който продължава да стои сръбското правителство. За властите в Белград е неприемлив предвиденият механизъм върховният мюфтия от Сараево да утвърждава главата на сръбските мюсюлмани. Проблем има и със Зукорлич, който не е съгласен да се оттегли от сцената и да приеме предлаганото му доброволно изгнание в Турция.
Турската дирекция по религиозните въпроси (Dianet) организира нови опити за обединение на двете сръбски ислямски общности, който предвижда Зукорлич и Зилкич да отстъпят от водещите си позиции, като продължат да работят като духовници в новата структура на по-ниско ниво. Намесата на Дианета се възприема като заплаха от Зукорлич, който през август 2013 g. обвинява Турция, че финансира неговите противници. Подобни реакции ограничават турската активност сред сръбските мюсюлмани.
„Ислямската общност в Сърбия” търси подкрепа в Босна и Херцеговина и първоначално я намира при члена на колективното председателство Бекир Изетбегович, но последният я оттегля под влияние на Углянин. Съюзници в Босна и Херцеговина се търсят и чрез включване в горещите теми на обществените дебати, като тази за геноцида в босненския град Сребреница през 1995 g. Мюфтията Зукорлич получава адресна регистрация в града, а впоследствие дори гласува на общинските избори в Босна и Херцеговина.
Зукорлич продължава да разчита на реис-ул-улема в Сараево. Зукорлич и великият мюфтия на Босна и Херцеговина Мустафа Церич участват в Мека на срещата на Организацията за ислямско сътрудничество (бившата Ислямска конференция) през месец юни 2012 g. В официалната декларация е включен и абзац, призоваващ Сърбия да прекрати изолацията на бошнаците от Санджак и от Босна и Херцеговина, да не руши единството на ислямската общност, да не застрашава вакъфските имоти и да започне да подпомага възпитателно-образователните ислямски институции. Церич и Зукорлич са включени в състава на върховния съвет на организацията.
Мустафа Церич в края на мандата си поизнася религиозна присъда „фетва” срещу конкурентния сръбски мюфтия Адем Зилкич. Позицията е продължена от новия върховен мюфтия на ислямската общност в Босна и Херцеговина Хюсеин Кавазович, който посещава Нови пазар и участва в различни мероприятия, организирани от Зукорлич.

Процеси и тенденции сред ислямската общност в страната – рискове от радикализация и влияние на идеологията на „Ислямска държава“

Склонността за използване на силови аргументи при решаване на политически спорове сред сръбските мюсюлмани не дава възможност да бъде разгледана в чист вид темата за рискове от радикализация сред ислямската общност. Например мюфтията Зукорлич обявява 4 септември за ден на мъчениците за свободата на Санджак. На тази дата през 1944 g. са разстреляни водачите на местните мюсюлмански сили за самоотбрана през Втората световна война, които са обвинени за сътрудничество с германските окупатори. Впоследствие инициативата е иззета от Углянин. Той ръководи отбелязването на 70-та годишнина от разстрела на санджакските политически и военни лидери от комунистическите партизани. В голямото възпоменателно шествие младите хора носят униформи на мюсюлманските сили за самоотбрана от войната. Случаят предизвиква сериозна загриженост в цялата страна. През следващите години младежите участват в манифестацията без униформи.
След като Углянин не е включен в новото правителство след изборите през 2014 g. той за първи път от много години напомня искането за автономия на Санджак. Буквално месеци по-рано Углянин е критикувал Зукорлич за подобно искане с аргумента, че икономиката е по-важна от автономията.
Чувствителна е и темата за изучаването на майчин език. Разделянето на югославската федерация е последвано и от разделянето на единния дотогава сърбохърватски език. Бошнашката нация и нейните малцинства в бившите югорепублики отстояват правото си на свой език. През февруари 2013 g. в Санджак е поставено официално начало на преподаване на бошнашки език и открити уроци по босненска история и култура. В различни моменти преди и след това съперничещи се мюсюлмански лидери обвиняват правителството, че препятства процеса.
В хода на кампанията за избори на национални съвети през 2014 g. към властта се отправят нови претенции, че правата на мюсюлманите не се спазват. Председателят на служебния Бошнашки национален съвет Есад Джудежевич, който е водещ активист от партията на Углянин, организира кампания за премахване на сръбските окончания „ич” и „вич” от имената на бошнаците и сам променя фамилията си на Джуджо.

Рекрутиране на джихадистки бойци

Много по-сериозни притеснения предизвиква постоянно нарастващата информация за мюсюлмани от региона на бившето югославско пространство, които загиват като доброволци-джихадисти в Сирия. Наблюдатели и официални лица изразяват безпокойство от разпространението на уахабизма в региона през цялото първо десетилетие на ХХІ век, а през 2011 g. екстремист с произход от Санджак обстрелва американското посолство в Сараево. Други санджаклии, разследвани като негови съучастници са открити през следващите години в Сирия. В началото на 2014 g. се разпространяват имената на първите загинали от Сйеница и Нови пазар. До края на годината към списъка се прибавя още един жител на Нови пазар. През пролетта на следващата година вътрешното министерство в Белград огласява данни за повече от 30 сръбски граждани, които воюват в Сирия и Ирак. en 2015 g. председателят на парламентарната комисия за контрол на службите за сигурност Момир Стоянович, който е и бивш директор на военното разузнаване съобщава, че в Сирия са отишли да воюват 37 personnes, а седем от тях са загинали.
В Босна и Херцеговина е арестувана и предадена на сръбските власти 19-годишна жена, завърнала се от бойните полета в Близкия изток. Тя е родена в град Смедерево на река Дунав, но бащината ѝ фамилия е албанска, а съпругът ѝ е гражданин на Босна и Херцеговина. Границите в Западните Балкани са опасно пропускливи за агитаторите на радикалния ислям. en 2015 g. сръбските служби за сигурност установяват, че ислямски теолог от косовския град Призрен, който символично носи прякора „Шейха”, с помощта на бошнак – сръбски гражданин, използва джамията в град Нови пазар, за да агитира богомолците да се присъединят към "джихада" в Сирия. Джамията не е център за вербуване на доброволци, но там може да се направи връзка с хора, воюващи на страната на „Ислямска държава“.
en 2017 g. сръбският министър на вътрешните работи Небойша Стефанович съобщава, qui 49 души от Сърбия са заминали да се бият на страната на „Ислямска държава“, като някои са загинали, други все още са там. Преди това Момир Стоянович говори за 70 сръбски граждани в „Ислямска държава“. Обяснение за различните числа дава мюфтията Зукорлич през март 2018 M., когато алармира, че в кюрдски лагер близо да границите на Сирия, Ирак и Турция са задържани 11 сръбски граждани – жени и деца и призовава те да бъдат освободени и върнати у дома. Няма съмнение, че част от сръбските джихадисти са били придружавани от своите семейства.

Risque d'actes terroristes, lié à des groupes islamistes radicaux

Според изследователя на ислямския радикализъм на Балканите Кристофър Делизо на ранните етапи от своето утвърждаване като лидер Зукорлич е получавал финансова и морална подкрепа от уахабитски среди, както директно от Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран, така и чрез посредничеството на структури в Босна и Херцеговина. Контролирани от Зукорлич младежки мюсюлмански активисти в Санджак се радикализират. Те провокират през 2006-2007 g. няколко инцидента, при които нападат и заплашват умерени местни имами, модерно облечени жени и участници в музикални концерти. en 2007 g. в близост до Нови пазар е разкрит таен склад с оръжие, взривни материали, униформи и пропагандна литература. Екипировката е получена по линия на съществуващите уахабитски връзки. Точно от тези среди излизат участниците в атентата срещу американското посолство в Сараево през 2011 g. и сръбските джихадисти в Близкия изток.
През следващите няколко години най-радикалните елементи се намират извън сръбска територия, но с промяната на хода на военните действия в Близкия изток вниманието отново се насочва към родината им. De 10 юли 2015 g. в Ютюб е публикуват заплашителен видеозапис на „Ислямска държава“, в който на фона на религиозна песен е отправена заплаха, че Сърбия ще бъде първата мишена на джихадистите, които след това планират да „върнат шариата” и в останалите страни от Западните Балкани. Посланието е публикувано ден преди сръбският премиер Александър Вучич да посети Сребреница за отбелязване на 20-годишнината от избиването на босненски мюсюлмани през войната за югославското наследство. В хода на посещението Вучич е подложен на организирано нападение с камъни. Ситуацията се усложнява допълнително с многократното нарастване на бежански потоци от Близкия Изток към Западна Европа. Оказва се, че някои от участниците в парижките атентати от ноември 2015 g. са преминали през сръбска територия. Експерти предупреждават, че тероризмът може да прерасне във въоръжени сблъсъци на Балканите.
dans Mars 2016 g. трима завърнали се привърженици на „Ислямска държава“ са задържани в Косово за планиране на атентати в Сърбия. През лятото на същата година в социалните мрежи е публикуван запис, на който въоръжени мъже палят сръбското знаме, облечени в униформи на босненската мюсюлманска армия от времето на войната през 90-те години на ХХ век.
en 2016 g. мюфтията Зукорлич получава специално внимание от „Ислямска държава” във формата на видеообръщение, призоваващо към неговото убийство, определяйки го като предател, опозорил поста си на духовник и станал депутат в християнска държава.
По същото време е направено специално социологическо проучване, което показва, че почти една пета от младите мюсюлмани между 16 et 27 години в Санджак оправдават насилието в името на вярата. Почти една четвърт отказват да отговорят на въпроса дали знаят какво е „Ислямска държава“. Около 10% са отговорили положително на въпроса оправдано ли е да отидеш в друга страна, за да воюваш, ако по този начин се защитава вярата. Според социолозите младите мюсюлмани в Санджак са социално изолирани и "атомизирани". Те не вярват на имамите, на политическите партии, на неправителствените организации, на съседите, а само на членовете на семействата и партньорите си. Това е самота, която съчетана с заплаха на колективно ниво лесно генерира отваряне към радикалните политически становища.
Такива хора са податливи на радикалната пропаганда, разпространявана през социалните мрежи. Поредното заплашително послание от „Ислямска държава“ е отправено през лятото на 2017 g. на специализираното онлайн списание "Румиях" (Румелия). В него се отправят заплахи от терористичните нападения срещу сърбите заради "убийствата на мюсюлмани в Босна и Косово".

Мерки срещу опасността от радикализация

Сръбската държава отделя сериозно внимание и предприема поредица от мерки срещу ислямската радикализация в законодателната сфера, съдебното преследване и дейността на специализираните служби. Наред с това се провежда и планомерна политика по интеграцията на мюсюлманската общност и нейните лидери.
Показателен пример е, че именно министър Расим Ляич бие тревога, а депутати от неговата партия предлагат законова промяна, насочена срещу участниците в чуждестранни военни конфликти. В началото на есенната си сесия през 2014 g. новият парламент приема закон, предвиждащ затвор за сръбски граждани, които участват, подпомагат или набират участници във въоръжени конфликти зад граница. Прилагайки точно тези текстове през април 2018 g. Специалният съд в Белград осъжда на общо 67 години затвор 7 обвиняеми за тероризъм и сътрудничество с "Ислямска държава". Трима от тях са съдени задочно. Оценката е, че групата е изпратила най-малко 24 души на бойното поле в Сирия.
Случаят е пример и за успешно международно сътрудничество. Един от обвиняемите е депортиран от Турция в Сърбия. Поради връзките на сръбските мюсюлмани с техни сънародници в Босна и Херцеговина (когато става дума за бошнаци) и с Албания, Косово и Западна Македония (когато става дума за албанци) специализираните органи на Сърбия целенасочено събират информация за процесите в съответните страни и за възможните източници на заплахи.
Не по-малко важна е политиката на приобщаване на мюсюлманската общност към държавата. При формирането на местните органи на властта големите национални партии винаги се стремят да сключат необходимите коалиции с местните политически лидери и водещите представители на мюсюлманското вероизповедание в съответната община. Те от своя страна успешно се инкорпорират в местните и националните структури на властта. Централната власт също търси баланс и се стреми има повече от един съюзник в Санджак. Расим Ляич преминава безконфликтно от правителство в правителство, където се допълва от Сюлейман Углянин. След 2014 g. само Ляич остава министър, но отдалечаването на Углянин от столицата увеличава възможностите да сътрудничество на мюфтията Зукорлич с управляващите до степен, че след изборите от 2016 g. той да получи председателството на парламентарна Комисия по образование, наука, технологично развитие и информационно общество. Не са забравени и други изявени представители на мюсюлманската общност. Правителството на Вучич изпраща Мохамед Юсуфспахич като посланик в Саудитска Арабия, а Емир Елфич – като посланик в Ливан.
Усилията си струват. Когато на 11 юли 2015 g. сръбският премиер Вучич е атакуван с камъни, при предварително организирано нападение, когато отива на поклонение пред жертвите на Сребреница, което само по себе си е сериозно предизвикателство за сигурността ва региона, мюфтията Зукорлич дава изявление пред информационните агенции, че подкрепя политиката на помирение, водена от Вучич и пожелава на премиера да остане твърд по избрания път. След него ръководството на Бошнашкия национален съвет дава изявление в същия дух. Призивите за спокойствие идват в най-необходимия момент.
Подобно съвпадаща позиция се наблюдава и по отношение на религиозния екстремизъм. Той се осъжда както от Ляич, който е вносител на законопроекта осъждащ участието в чуждестранни военни структури, така и от Бошнашкия национален съвет, ръководен от Углянин.

Изводи

Проследяването на процесите в мюсюлманската общност на Сърбия налага впечатлението за една наглед парадоксална ситуация. На външен план се открояват периодични остри крайни изявления на лидерите за нарушени права на мюсюлманите, които често се приемат твърде сериозно от техните привърженици. При сравнение с водещите фигури на големите национални партии се установява, че всъщност това е израз на един „мъжкарски” стил в реториката на политиците, които по този начин легитимират своето лидерско присъствие. Подобно поведение е част от сръбската политическа традиция, но то не винаги си дава сметка за емоционалните чувства на избирателите, които са допълнително изострени от безработицата, икономическата изостаналост и нарастващия брой млади хора, търсещи своята житейска реализация. Роднинският патронаж и политическият клиентелизъм са неминуема част от местната политика в един изостанал регион като Санджак. Води се ежедневна борба за контрола и разпределението на местните ресурси, които са много важен източник на влияния, на препитание, а дори и в някои случаи - на оцеляване. Местните лидери често са склонни да легитимират социалната си роля с опасността от „външни врагове” и собствената заявена готовност за силов отговор. Това не винаги се разбира от техните привърженици, които понякога стигат и до физически сблъсъци. Партийните босове трудно контролират привържениците си сред нарастващата безработица в региона и са склонни да прибягват до рискованото смесване на религия с политика и на социални с етнически проблеми. Не всички членове на общността успяват да намерят своето място в този сложен баланс. Безмилостно експлоатираните им чувства са на ръба на емоционалното напрежение, което търси своя отдушник. Някои го намират в изкушението на ислямската радикализация.
Подобни предпоставки мога да изправят пред изпитания отношенията между православни християни и мюсюлмани в Сърбия, а и в цялото бивше югославско пространство. Допълнително следва да се отчита и албанския проблем, който несъмнено е национален, но при определен обстоятелства и подходящи условия за радикализация може да придобие религиозни измерения.
Сравнена със своите съседи Сърбия изпраща по-малко джихадисти в Близкия изток. Това може да се дължи както на относително по-малкия дял на бошняци и албанци спрямо останалото население на страната, така и на югославското наследство, което толерира светския ислям. В този смисъл сръбските мюсюлмани могат да се превърнат в една ефективна бариера срещу радикализацията. От друга страна подценяването на проблема може да доведе до развитие на опасни тенденции, за които подсказват някои от събитията през последните години.

 

ИСЛЯМЪТ В ТУРЦИЯ
Петър Воденски

Религиозни вярвания - rôle et la place de l'Islam

Преобладаващата в Турция религия е ислям, sur 99.8% от населението се определят като мюсюлмани. Според общоприети проучвания, sur 80% от населението на съвременна Турция са сунити, а 20% - шиити-алевити. Ислямът е наложен по днешните земи на Турция към втората половина на ХI век, когато селджукските турци извършват експанзия в Източен Анадол. À partir de 1517 g. султанът става единствен халиф (от арабски „приемник“, „наместник“ на пророка Мохамед, върховен глава на ислямската община, осъществяващ духовно и светско ръководство в ислямския свят).
След Първата световна война, група патриотично-националистически настроени офицери и интелектуалци, начело с Мустафа Кемал, отказват да приемат Севърския мирен договор и започват въоръжени действия, прераснали в национално-освободителна война. en 1923 g. се създава Република Турция (Лозански мирен договор). Републиката се изгражда от Мустафа Кемал, наречен Ататюрк (баща на турците) върху идеология, почиваща на шест принципа: народност, републиканизъм, национализъм, светска държава, етатизъм (държавен контрол в икономиката), всичко това изискващо реформизъм.
Реформите на Ататюрк обхващат буквално всяка област на турското общество, включително ролята на религията. De 1 novembre 1922 g. е ликвидиран султанатът, а на 3 March 1924 g. – халифатът (отменена е и длъжността на Шейх-ул-Ислям, като всички религиозни въпроси са поверени на Дирекция по религиозните въпроси (Dianet) - (Affaires religieuses). През следващите години са дадени равни с мъжете права на жените (1926-34 M.), забранява се носене на фесове и хиджаб (25 novembre 1925 M.), приема се Граждански кодекс (през март 1925 g. се ликвидират шериатските съдилища и се въвежда гражданско съдопроизводство), SUR 30 novembre 1925 g. се закриват религиозните секти и ордени. Тези реформи – особено в религиозната сфера - са срещали остър отпор от страна на духовенството и са предизвиквали организирането на метежи, които Ататюрк потушава радикално.
Ататюрк и неговите сподвижници разглеждат организираната религия като анахронизъм, противопоставящ се на „цивилизацията“, която, според тях, е рационална, светска култура. Когато през 20-те години на миналия век (и след това) се е пристъпило към реформи с оглед светско общество, réformistes cherchent à éliminer la religion de la sphère de la politique publique et de le limiter à la morale personnelle, le comportement et la foi. Le but de ces changements a été l'islam placé sous le contrôle de l'État.

Les partis politiques et leurs relations avec l'islam

Dans tous les cas,, au moment d'Atatürk, l'islam a toujours joué un rôle indélébile dans la vie privée des citoyens. Ce rôle est renforcé après l'affaiblissement du contrôle politique sur 1946 g. Nouvellement Parti démocratique (DP) с лидер Аднан Мендерес включва в програмата си някои политики, насочени към изпълнение въжделенията на религиозните кръгове, което й печели техните гласове на изборите.
След идването на ДП на власт, постепенно започва да се удовлетворява необходимостта от възстановяване на религиозното обучение в държавните училища. През 50-те години на миналия век религиозното обучение става задължително в училищата – освен когато родителите изрично не желаят това. en 1949 g. се създава Факултет по духовно образование в Анкарския университет, за обучение на учители по ислям и на имами. en 1951 g. правителството на ДП създава специално средно училище (Имам Хатип) за обучение на имами и проповедници. en 1982 g. религиозното обучение става задължително за учениците в началното и средното училище.
През 1960-те години партията-наследник на ДП е Партията на справедливостта (ПС), начело със Сюлейман Демирел, която постепенно се отдръпва от аграрните райони, а освободеното от нея място се заема от нововъзникващи партийки с религиозна насоченост. Дълбоките промени в обществото извикват на преден план съответните политици, които да притежават умения да експлоатират религиозните настроения на избирателите. Такъв политик е Неджметтин Ербакан. Той, на основата на идеологията „Национален възглед“ (opinion nationale) създава една след друга няколко про-религиозни партии (на първия конгрес през 1970 g. на създадената от Ербакан Партия на националното спасение - прегърнала ислямистката политическа философия - за първи път на партиен форум прозвучава възгласът „Аллах-у-акбар“).
Говорейки за подобни политици, следва да подчертаем и ролята на сегашния президент Реджеп Тайип Ердоган. Членувал е в Партията на благоденствието на Ербакан, избран е за кмет на Истанбул през 1994 M.; след излизането на партията от властта (под натиска на военните) и нейната забрана е осъден на 4 месеца затвор. en 2001 g. учредява Партията на справедливостта и развитието (AKP), която побеждава на парламентарните избори през ноември 2002 g. Обремененото със затвор съдебно минало на Ердоган първоначално не му позволява да стане министър-председател, но впоследствие законът е променен. en 2014 g. е избран за президент, а след спечелването на референдума (2017 M.) за промяна на Конституцията и превръщането на републиката от парламентарна в президентска, през 2018 g. е избран за президент, като оглавява изпълнителната власт. Заедно с това Ердоган запазва положението си на лидер в партията.
Една от причините през 70-те и 80-те години на миналия век ислямът да намери политическо възраждане е, че лидерите вдясно от центъра разглеждат религията като лост за борба срещу левите и левичарски идеи, добили популярност в обществото. Появява се много силна и влиятелна група интелектуалци, организирани в т.нар. „Интелектуално огнище“ (Janvier intellectuels), която проповядва, че истинската турска култура е синтез между турските традиции преди приемането на исляма и правилата на самия ислям.

Отношение на държавните институции към ислямските общности – правен статут, наличие на ислямски течения и религиозни организации

Толерантното отношение на държавата към исляма води до развитието на частни религиозни инициативи, включително строеж на нови джамии и религиозни учебни заведения в градовете, установяване на ислямски центрове за проучвания и провеждане на конференции, посветени на исляма, развитие на ислямски вестници и списания, откриване на здравни ислямски центрове и сиропиталища, както и финансови институции и кооперативи. en 1994 g. започва да излъчва първият ислямски телевизионен канал (Канал 7), първо в Истанбул, а след това и в Анкара.
Турция е първата мюсюлманска страна, която през 1925 g. официално забранява носенето от жените на хиджаб. За първи път през 1984 g. тогавашният министър-председател Тургут Йозал, следвайки политика на „синтез с исляма“, отменя тази забрана, но под натиска на светски настроената част от обществото, той възстановява забраната през 1987 g. en 2008 g. правителството на Ердоган прави нов опит да махне споменатата забрана в университетите, но Конституционният съд я оставя в сила. en 2010 g. забраната е отменена, а през 2013 g. се разрешава носенето на хиджаб в държавните учреждения. en 2014 g. е отменена забраната за носене на хиджаб в горните класове на държавните училища. en 2015 g. Висшият военен съд на Турция анулира забраната за носене на забрадки от страна на роднините на военнослужещите, при посещения в казармите.
Развитие получават и ислямските секти, движения и организации, като Накшибенди, Бекташи, Нурджу и др. Те също имат свои медии. Смята се, че немалка част от турския политически, икономически и културен елит членува в тях (всеизвестен бе фактът, че бившият министър-председател, а по-късно и президент Тургут Йозал членуваше в Накшибенди, а за Ердоган също се смята, че е „много близък“ до Накшибенди). Например, самите членове на Сюлейманджи (повече от 100 000 personnes) не се смятат за ислямски орден, а за „следовници“ – те са влиятелна организация, сред редовете им има министри, депутати, основатели на политически партии (след създаването на ПСР последователите на Сюлейманджи се разделиха политически между Отечествената партия и ПСР). Сюлейманджи извършват хуманитарна, просветителска и друга дейност в Германия, Belgique, Холандия, Австрия, France, Швеция и Швейцария – общо 1 700 асоциации. Изборна подкрепа (преди изборите през юни 2018 M.) за Ердоган и ПСР изразиха и 14 организации на салафитите (твърди се, че турски салафити са участвали във въоръжените действия в Сирия на страната на радикалните групировки).
Религиозната благотворителна фондация Маариф (говори се, че тя е под контрола на президента Ердоган), не без помощта на Дианет и ТИКА (Агенция за развитие), както и други турски хуманитарни организации, служещи за прикритие на разузнаването МИТ (Agence nationale de renseignements), понастоящем се имплантира на мястото на ФЕТО (гюленисти), при това не само в самата Турция, а и в страните от Балканите и сред турските общности в страните от Западна Европа, в които ФЕТО бе проникнала чрез учебни заведения, библиотеки и фондации.
Влиянието на създадената от Ататюрк Дирекция по религиозните въпроси (Dianet) се разраства през последните години. Бюджетът на тази дирекция (подчинена директно вече на президента) достига милиарди долара. en 2002 g. бюджетът ѝ е бил 325 million. dollars, а през 2016 g. е повече от 2 милиарда долара, което е с 40% повече от бюджета на вътрешното министерство и е колкото на Министерството на външните работи, на енергетиката и на културата и туризма, взети заедно.
Дирекцията се грижи за поддържане и строителство на джамии (presque 100 хиляди в Турция), за заплатите на имамите и т.н. Тя отделя средства и за мюсюлманските общности в чужбина – на Балканите, в западноевропейски страни с турски общности и др., където се стреми да изпраща свои имами и проповедници и да развива сред тях дейност, включително разузнавателна - след опита за преврат от 2016 g. Дианет нареди на своите служители в чужбина да следят и да докладват за дейност на гюленисти, като в Анкара са изпратени стотици разузнавателни доклади от десетина страни. Дианет има 150 хиляди служители, което де-факто представлява цяла армия на ислямизма. Дианет има лиценз за създаване на собствени медии – телевизия, радио, вестник и списания.
След 2011 g. Дианет започва да издава фетви, при поискване и техният брой непрекъснато се увеличава. В края на 2015 M., par exemple, фетвите разясняват, че според исляма, „не трябва да се гледат кучета вкъщи, не трябва да се празнува християнската Нова година, не трябва да се играе на лотария, нито да се правят татуировки“. EN. “Йени шафак“ (официоз – пропагандира политиката на ПСР) периодично публикува тези фетви. Encore, макар Дианетът да е правителствено учреждение, издаваните от него фетви нямат (поне засега) задължителния характер на закон в Турция.
По време на президентските и парламентарни избори през юни 2018 M., като своеобразна намеса в предизборната борба в Турция, опозицията дефинира подкрепата за ПСР от страна на мюсюлманските духовници, по-специално тяхната активна кампания за кандидатурата на Ердоган, като за целта се използваха религиозните вечери (ифтар) и мюсюлманските храмове (по време на молитвите се отправяха призиви за подкрепа на ПСР, а във всяка джамия или пред нейния вход бе поставен ликът на Ердоган).
Прави впечатление фактът, че Дианет полага грижи само за сунитите, докато алевитите са лишени от тях. Това поражда определено неравенство, тъй като данъци (от които се формира бюджетът) плащат наравно всички турски граждани, без оглед на изповядваната религия (алевитите посещават свои молитвени храмове – Джемеви, а проповедниците им се наричат „деде“).
Следва да се има предвид, че основен стълб на светското начало в Република Турция бяха военните, те се смятаха за най-ревностни крепители на заветите на Ататюрк. След Втората световна война турските военни направиха четири преврата, един опит за преврат и имаха едно обвинение в опит за преврат (което по-късно отпадна) – всичко това с цел да предотвратят – по техни оценки – отдръпването на определени политици от принципите на Ататюркизма, ислямизирането на обществото и заплахите пред националната сигурност. Определено трябва да се подчертае, че постепенното отслабване на ролята на военните в политиката на Турция и тяхното изтласкване в периферията води – освен до другите резултати – и до подкопаване на основите на светското начало, завещано от Ататюрк. Това изтласкване става не без помощта на Европа.

Ислямът и външната политика на Турция

През различните периоди на своето развитие, Република Турция е използвала за целите на външната си политика турския/тюркския национализъм и мюсюлманската религия сред страните, в които е властвала Османската империя. В зависимост от обстоятелствата и историческия период, това се е базирало на идеологията на „пантюркизма“, впоследствие и на „панислямизма“, „тюркско-ислямския синтез“, „стратегическата дълбочина“, но целта винаги е била една – засилване позициите на Турция сред тези страни.
В момента Турция е регионален фактор с амбиция да се превърне в глобален. С оглед добиване на предимство за своята политика, при нейното осъществяване, Турция – освен другото – хибридно използва всички достъпни средства: politique, военни, „мека сила“ в лицето на установяване на влияние върху тюркски и мюсюлмански групи в съседните страни. Това се осъществява чрез различни инструменти: разузнаване (МИТ), Дирекцията по религиозни въпроси (Dianet), Агенцията за сътрудничество и развитие (TIKA), Института „Юнус Емре“, Агенцията за външни турци, ONG, политическо-партиен инженеринг в страните, в които условията разрешават това и др. Действа се на принципа „колкото е възможно – толкова“.
Първите посещения на Ердоган след избирането му за президент на изборите през 2018 g. бяха в Азербайджан и в т.нар. “Северно-кипърска турска република“. И на двете места, Ердоган използва израза „…ние сме един народ, разделен в две държави“.
Отношенията с държавите от Западните Балкани имат традиционно приоритетно значение за турската външна политика, като Турция нерядко ги разглежда през призмата на османското историческо наследство, а това на моменти има противоречив резултат и води до задълбочаване на съществуващата историческа обремененост и предразсъдъци. Западните Балкани са за Турция част от територията, на която тя трябва да упражнява влияние чрез тюркско-мюсюлманския елемент, започвайки от Албания, през Босна и Херцеговина, Санджак, Косово и Македония, през Тракия (България и Гърция). Но въжделенията на Турция не спират дотук. Следва Черно море (Крим - каузата на кримските татари и гагаузите в Бесарабия, като особено в Молдова за по-малко от 30 години тамошните гагаузи - православно население, говорещо на тюркски език, бяха подложени на настойчива „мека“ обработка, че са турци) и по-нататък на Изток – Кавказ (с тюркско-мюсюлманския елемент сред населението там), Средна Азия и до района Уйгур в Китай.
Основните параметри на турската външна политика спрямо Република Македония са да гради имидж на „покровител“ и най-верен съюзник на Скопие, подчертавайки винаги ролята на мюсюлманите в Р Македония. Турция официално определя босненските мюсюлмани като „братски народ“, а Сараево, наред със Скопие, е една от най-често споменаваните балкански столици в речите на президента Ердоган в контекста на налаганата визия за наличието на група държави, върху които се проектира турската мощ под формата на влияние, покровителство и солидарност. ПСР от години подкрепя босненския лидер Бакир Изетбегович, като подхранва сред мюсюлманите култ към неговия баща – Алия Изетбегович. Според сериала „Алия“ на турската държавна телевизия (сниман в Сараево и Мостар), на смъртния си одър Алия бил „завещал Босна на Ердоган и го помолил да се грижи за страната“. Турското държавно ръководство приоритизира отношенията с Косово, което се аргументира и с факта, че там живеят турски граждани с албански произход. Албания е възприемана като „приятелска и братска“ (в противовес на останалите страни от региона, спрямо Сърбия турската страна развива отношения и укрепва влиянието си главно на базата на икономическото сътрудничество, използвайки ТИКА).
Интересен е и въпросът за т.нар. ФЕТО (движението „Гюленисти“ – някои ги окачествяват и като мюсюлманска секта), обвинено като организатор на неуспешния опит за преврат от 2016 g. Наред с подложените след това на преследване стотици хиляди привърженици на проповедника, турската страна пристъпи към преследване на такива лица и в чужбина, чрез различен инструментариум. Например в Косово, Азербайджан и Украйна, МИТ проведе операции за насилствено „извеждане“ в Турция на т.нар. „гюленисти“ (впрочем, косовски политици изразиха публично несъгласие с операцията, проведена без тяхното знание). Опит за подобна операция на МИТ имаше и в Монголия.
Наличието на тюркски и мюсюлмански общности в страни от Западна Европа се използва от Анкара в предизборната борба – такива случаи имаше както преди референдума за промени в конституцията (април 2017 M.), така и преди изборите за президент и за Меджлис през 2018 g. Очевидно това бе окачествено като проблем за някои от страните като ФРГ, Холандия и Австрия, които не разрешиха подобна предизборна пропаганда на тяхна територия (това предизвика изостряне на отношенията им с Турция).
Дейността на изпратените от Дианет в други страни проповедници също предизвиква проблеми в някои страни на пребиваване. Свидетелство за това е случаят с Австрия, където – в периода на провеждане на изборите за президент и Меджлис в Турция за турските граждани в чужбина - правителството взе решение да затвори седем джамии (шест свързани с арабската общност и една – с турската) и екстрадира шест имами (всичките свързани с турската общност). Решението е следствие от констатирани нарушения на Закона за исляма и Закона за юридическите лица с нестопанска цел, свързани с лицензионния режим, формите на финансиране, както и проповядването на краен ислям. Подобно нещо се случи и преди изборите в България за Народно събрание през април 2017 g. – служебното правителство предприе т.нар. “принудителна административна мярка“ спрямо шестима турски граждани (двама от тях – изпратени от Дианет имами с дипломатически паспорти), които бяха принудени да напуснат страната. AU RESTE, подобна мярка бе предприета от българското правителство и през 2016 g. спрямо дипломат (аташе) в генералното консулство на Турция в Бургас (той също бе изпратен от Дианет).
В момента в европейските страни съществуват 11 политически партии, основани от „мюсюлмани или предимно мюсюлмански членове“. Във Франция имало три такива партии, в Испания – две, в България – три, в Австрия, Холандия и Гърция – по една. Според публикации в турски медии, тези партии се финансират от официална Анкара, чрез различни инструменти. Любопитен е фактът, че – с изключение на България – в останалите страни това били маргинални организации с „незначително влияние“ върху политиката на съответната страна. По време на служебното правителство на България преди предсрочните парламентарни избори през пролетта на 1917 M., турският посланик в София бе поканен на среща в Министерството на външните работи и му бе обърнато внимание върху недопустимостта от намеса във вътрешните работи на страната под формата на партийно-политически инженеринг.
Турската политика с ислямските страни също е интересен момент от външната й политика. За разлика от времената на Ататюрк, сега Турция всячески изтъква общата мюсюлманска база за отношения с тези държави. Анкара се самоизтъква като най-ярък защитник на палестинската кауза – което от своя страна доведе до проблеми с Израел.
Анкара поддържаше дискретни отношения с военно-политически групировки против Башар Асад в Сирия, търгуваше енергоносители с „Ислямска държава“ (когато журналист направи репортаж, че камионите, превозващи това гориво, са с регистрационни номера на турското разузнаване, този журналист – заедно с главния редактор на вестника - бе хвърлен в затвора „за разгласяване на поверителна информация“). С военните си операции в Африн и Манбидж, както и в Ирак, Турция показа, че е незаобиколим фактор в този регион.
Въпреки противопоставянето по линията сунити-шиити, съществуват много фини връзки между Турция и Иран по линия на сектите, главно Накшибенди и Сюлейманджи. Има „обосновани предположения“, че тези връзки се наблюдават и поддържат от МИТ. Разузнаването използва ислямските банки в Иран, в които има авоари на високопоставени съвременни турски ръководители.

Процеси и тенденции в ислямската общност - рискове от радикализация, l'influence de l'idéologie de « Etat islamique », le recrutement de combattants djihadistes

Що се касае до наличие в Турция на джихадисти (включително турски граждани) - бойци на ИДИЛ, това не е изключено, но по-важното е, че Турция се стреми да наблюдава и неутрализира такива бойци и се опитва да бъде призната за „най-неотклонния борец срещу джихадизма, бариера пред искащите да отидат в Европа джихадисти, пазител на европейските страни от тероризма“. Официално Ердоган отрича каквато и да било съпричастност към ИДИЛ.
В същото време опозиционно настроени спрямо Ердоган лица, намерили убежище в Западна Европа, твърдят за връзки на Ердоган с членове на Ал-Кайда, особено по време на „Арабската пролет“ и след това, когато той е опитвал да участва в инсталирането на прокси-режими от Тунис и Либия до Египет и Сирия. Според тези лица, Ердоган се е намесил в работата на съдебната власт във вилаета Ван, осуетявайки осъждането на местен жител (Осман Нури Гюлачар, имам на заплата от Дианета) за връзки с Ал-Кайда, а впоследствие, в качеството си на министър-председател, е отказал да отговори на зададен от опозицията парламентарен въпрос по този повод. Nay, същият Гюлачар е бил водач на листите на ПСР за изборите през юни 2018 g.
Въпросът „Светска или ислямска изглежда днес Турция“ се задава нерядко, при това не само във философски план. По Конституция страната се подчинява на светски закони, а не на Шериат. Но ако сравним днешна Турция с това, което страната беше, par exemple, преди 40-тина години или което беше преди 2002 g. (идването на власт на Ердоган), неминуемо ще забележим изключителни промени в религиозната сфера. За това време на територията на страната са построени десетки хиляди нови джамии (само за времето от 2002 DÈS AVANT 2013 g. са построени 17 000 нови джамии, а съществена част от останалите от османско време са реновирани). Съществуващата забрана за носене на хиджаб от работещите в публичния сектор – учители, юристи, парламентаристи и т.н., бе вдигната от ПСР. През ноември 2015 M., жена-съдия стана първата жена, която води съдебно дело, носейки хиджаб. А през август същата години г-жа Айсен Гюрсан стана първият министър в турското правителство, носеща хиджаб. Училищата Имам Хатип обучават студенти за заемане поста имам. en 2002 g. е имало 65 000 студенти в такива училища, през 2013 g. броят на студентите е вече 658 000, а през 2016 g. стават 1 million. personnes. Въведени са задължителни религиозни курсове в училищата. При първоначалното организиране на курсовете по Коран децата, които изразят желание, трябваше да са навършили 12-годишна възраст. Това бе отменено от правителството на ПСР, а през 2013 g. бе експериментално въведен такъв курс и за децата в предучилищна възраст. ПСР въведе през 2013 g. закон за забрана на рекламата и продажбата на алкохолни напитки в радиус от 100 метра от джамии и училища. Телевизиите бяха задължени да „изрязват“ или да затъмняват/скриват сцени, показващи в техните предавания алкохолни напитки.
Социологически проучвания сочат, qui 56.3% от турското население смята Турция не за светска, а за ислямска страна (през 2015 g. това число е било 45.5%, през 2016 g. - 37.5%, а през 2017 g. - 39.9%). Почти 50:50 са отговорите на въпроса дали страната е със „западна“ или „източна“ ориентация, а в преценката дали Турция има характеристиките на европейска или близкоизточна, надделяват вторите с 54.4%.
Същевременно в турското общество се чуват и гласове, че в последно време сред най-младата част от населението се наблюдава отдръпване от исляма и своеобразно обръщане към деизъм (вяра в господ, но без религия) и дори атеизъм. Това бе констатирано дори в доклад на Министерството на образованието, обсъждан през април 2018 g. в Коня (консервативен град в Анадола). Десни коментатори отдават този факт на „привнасяното от Запад хедонистко, материалистично и упадъчно“ влияние, докато други го отдават на ширещата се корупция, арогантност, тесногръдие и жестокост, които се наблюдават сред иначе лоялния на исляма елит. Като причина последните сочат и прекомерното позоваване на исляма от страна на дейци на ПСР (par exemple. партиен функционер в район на Истанбул заявява на митинг, че „ако изгубим изборите тук, губим Йерусалим и Мека“, сякаш ислямът не може да съществува без ПСР да е на власт). Турски студенти, обучаващи се в университети в Западна Европа, нерядко смятат, че Ердоган не е истински мюсюлманин, вярващ безрезервно в исляма, а просто използва религията за постигане на своите политически цели.

Изводи

Както е видно, ислямът има много дълбоки корени в Турция. По време на Отоманската империя е действал Шериат, а султанът е бил Халиф (наместник на Мохамед на земята). Реформите на Ататюрк в тази област след 1922 g. изместват исляма от центъра на живота в обществото, но той продължава да бъде определящ в личния морал, поведение и вяра на хората. След смъртта на Ататюрк и особено в периода на поява на реална многопартийност (1946-50 M.), ислямът постепенно започва да играе все по-засилваща се роля, при това не само в личната вяра, но и в държавното устройство, където „пълзящо“ заема все по-сериозно място. Това за Турция е очевидно константен процес, макар страната все още формално да е светска по държавно устройство.
Ердоган към момента е склонен в политиката да използва исляма за своите цели, но процесът на засилване на религиозния ислямски фактор във вътрешната и външната политика набира естествена сила, не е подвластен на волево възпиране и не би могло да се предвиди кога би „преминал“ границата, определена му от Ердоган.
Във външната си политика Турция при Ататюрк използва активно тюркския фактор в съседните и по-далечни страни (пантюркизъм), докато ислямският фактор е оставен на заден план, предвид принципа за светска държава в идеологията на реформаторството. След започналото възвръщане на исляма във вътрешната политика, към пантюркизма във външната политика се добавя панислямизмът (влияние чрез ислямския фактор в съседните и по-далечни страни), доразвиван в „турско-ислямски синтез“ и „стратегическа дълбочина“ – „нео-османизъм“. Турция създава връзки с различни ислямистки групировки, от Балканите, Близкия Изток, чак до Уйгурския район, дава убежище на компрометирани/провалени дейци на тези групировки. Инструменти на тази политика са разузнаването (МИТ), Agence de développement (TIKA) и Дирекцията по вероизповеданието (Dianet). МИТ, par exemple, провежда секретни/черни операции по отвличане на гюленисти от други страни, засега от Косово, Ukraine, Азербайджан и Монголия.
Не са безпочвени очакванията, че тази политика ще продължи и след фактическото превръщане на Турция от парламентарна в президентска република, с изключително силно съсредоточаване на влст в ръцете на президента Ердоган.


АВТОРИТЕ

Prof. Dr Iskra Baeva преподава съвременна история в ИФ на СУ „Св. Clément d'Ohrid ", специализирала е в Полша и САЩ, участвала е в международни и национални проекти за Студената война, преходите в Източна Европа в края на ХХ и началото на ХХІ в. Авторка е на много книги и изследвания по история на Студената война, Централна Европа, Съветския съюз/Русия, историята на България през ХХ и началото на ХХІ в., етническите малцинства в Централна и Източна Европа, история на евреите в този регион и др.
Dr. Biser Banchev е завършил модерна балканска история и е защитил докторска дисертация в Софийския университет „Св. Clément d'Ohrid ". Работи в Института за балканистика с център по тракология при Българската академия на науките, в секция „Съвременни Балкани”. Научните му интереси са свързани с модерната история на Сърбия и Черна гора; разпадането на Югославия; национализъм, геополитика и международни отношения в Западните Балкани. Член на редколегиите на сп. „Геополитика” (Sofia) и “Međunarodna politika” (Белград).
Д-р Боби Бобев е дългогодишен сътрудник в Института за балканистика с Център по тракология при БАН, води лекционни курсове за бакалаври и магистри в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Автор е на десетки студии и статии, на учебна и справочна литература, на научно-популярни публикации. В периода 1997-1998 g. е член на Обществения съвет по етнически и религиозни въпроси при Президента на републиката, а от 2017 g. – на подобна структура към същата институция по проблемите на българите в чужбина. Посланик на България в Албания (1998-2006 M.) и в Косово (2010-2014 M.).
Петър Воденски е бивш посланик на България в Република Турция (1991-92), Република Молдова (1995-2001) и Република Кипър (2005-2009), генерален консул в Истанбул (1990). Работил е в Министерството на външните работи в различни отдели и дирекции, бил е директор на „Европейски страни“ и „Външнополитически анализи и координация“ (политическо планиране), два пъти е бил началник на Политическия кабинет на министъра. В момента е консултант в Дипломатическия институт при министъра на външните работи. Владее английски, руски, френски и турски.
Dr. Lubomir Kyuchukov е дипломат от кариерата. Доктор по политология. Член на Съвета по евроинтеграция в Министерския съвет и на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005 M.). À partir de 2005 DÈS AVANT 2009 g. е заместник-министър на външните работи, а от 2009 DÈS AVANT 2012 g. - посланик на България в Лондон. В момента е директор на Института за икономика и международни отношения.
Любчо Нешков, журналист и собственик на Информационна агенция БГНЕС. Работил във вестник “Стандарт” и Българска национална телевизия. Бил е военен кореспондент в Босна и Херцеговина и Косово. Историк по образование.
Любчо Трохаров е дипломат от кариерата. Chef des « pays des Balkans » au sein du ministère des Affaires étrangères (1991-1997 M.). Il mandate à Belgrade comme ambassadeur à Zagreb (1994-1997 M.) et Sarajevo (2002-2007 M.). Actuellement membre du conseil d'administration de l'Institut scientifique macédonien, Sofia.

Les commentaires sont fermés.