ES kryptis pavara

6946004739_e4bb76291f_cПет сценария за бъдещето на ЕС. Но само две посоки, в които да се върви към това бъдеще. И една стартова, „мъртва” точка – сегашното състояние на съюза. Което също е обозначено като отделен сценарий – но подходът business as usual е не просто отлагане на решаването на проблемите, а тяхното по-нататъшно задълбочаване.

Реалната дилема, пред която страните-членки на ЕС са изправени, се свежда до избора между две опции: по-нататъшно задълбочаване на интеграцията: разширяване на общите политики и засилване на общностните прерогативи (или към една все по-конфедерирана Европа); или връщане назад – към повече национална държава и „Европа на нациите” (в крайния си вид – запазване на ЕС само като общ пазар). Иначе казано става дума не за формата на интеграцията, а за нейното съдържание.

Най-примамливата и лансирана най-активно както от Юнкер, така и от Меркел, Оланд и други европейски лидери изглежда идеята за Европа на две или повече скорости. Тя като че ли позволява да се избягнат трусовете, осигурявайки място вътре в ЕС на всички съобразно тяхното желание и възможности да се интегрират, като същевременно елиминира задължителността както за ангажиране с нежелани политики (например участие в Еврозоната), така и за изчакване на неготовите или нежелаещите. Което, предвид прецедента с Брекзит, легитимирал немислимото до вчера – че в ЕС може не само да се влиза, но и да се излиза, само по себе си би стабилизирало съюза.

Проблемът с този сценарий обаче е, че той се стреми да реши краткосрочните проблеми, залагайки същевременно дългосрочни противоречия, като се опитва да съвмести несъвместимото – ЕС да тръгне едновременно и в двете посоки. Съюзът и в момента се развива в режим на различните конфигурации – Еврозоната и Шенген не обхващат всички страни-членки, а правото на opt-out (ty. неучастие в отделни общностни политики), се използваше активно от Обединеното кралство, а и от страни като Дания, Ирландия и Полша. На практика предложението за Европа на различните скорости е отрицание на самата идея за ЕС: единни за осигуряване на мир за континента и просперитет за неговите граждани (впрочем, именно фактът, че гражданите бяха изместени от институциите и бюрокрацията като че ли е и най-сериозният генератор на евроскептицизъм). Това по-скоро ще даде тласък на парцелирането на съюза и стремежът към спасяване поединично – за сметка на солидарността, респективно – стабилността на ЕС.

За България Европа на различните скорости означава само едно – институционализация на нейното периферно положение. И навлизането в етап на перманентно кандидатстване и покриване на критерии – за всяка една от евро-конфигурациите. Като проблемът няма да е в собственото желание (а както показа и случаят с присъединяването към Шенген – дори и в готовността на страната), а в това доколко тя, Румъния а и други страни ще бъдат желани и допускани в съответния формат.

„Бялата книга” на Юнкер е важна крачка напред. Защото очертава възможностите и активизира един закъснял дебат. Но тя сама по себи си не решава проблемите. Отговорът трябва да дойде от политиците и гражданите на ЕС.

 

Komentarai nepriimami.