Европа се грижи Иран да не последва Ирак

EU flags outside European CommissionAside from the main media attention Europe is trying to develop a new, non-American approach to solving problems of "Iraq" type. At first sight, the script and actors are practically the same / only Iraq was replaced by neighboring Iraq /, oil is available as a strategic goal, background is also known - American concerns about the development of the nuclear program of the Islamic Republic. The scene and configuration are different.

Now the main events develop in Paris, where a moderate optimism, negotiations were concluded between France, Germany and Britain on one side and Iran on the other. The pressure is on Iran to stop its nuclear program as a gesture of goodwill because of fears, it creates opportunities for the development of nuclear weapons. However experts evaluated, it can occur as early as after five years. Even American experts admit, that Tehran did not formally violate the Treaty on the Non-Proliferation.

Призракът на Ирак тегне върху преговорите в Париж. Самият формат на преговарящата европейска тройка обаче говори за преоформяне на досегашното статукво - за стремеж на Великобритания да балансира безрезервната си подкрепа на американската политика в Ирак с жест към Франция и Германия, както и за желание на последните да укрепват европейското единство и да намалят напрежението по евроатлантическата ос.

Европа е готова да преговаря, да търгува, дори да купува отстъпки, но не и да воюва отново. Което пък я кара да бъде пределно настойчива и да търси конкретен резултат от преговорите, за да не даде повод на САЩ за ново засилване на напрежението. Тя настоява да безсрочно спиране на целия проект в замяна на европейска помощ за развитие на ядрената енергетика за мирни цели плюс допълнителна икономическа и дипломатическа подкрепа. Иран приема единствено временно прекратяване на ядрената програма максимум за шест месеца.

Позицията на САЩ е “конструктивно заплашителна”. От една страна периодично се нагнетява напрежението /заговори се дори за предизборна военна операция на САЩ в Иран/ и се заплашва Иран, че ще бъде поискано налагането на икономически санкции от Съвета за сигурност на ООН. От друга, САЩ доста толерантно се отнасят към опитите на европейските си съюзници да заемат активна позиция и да търсят свое решение на проблема /което САЩ си запазват правото да приемат или не/. Тази нова гъвкавост очевидно е резултат от достатъчно трезв анализ, подсказващ че след Косово, Афганистан и Ирак афинитетът към военни решени все по-трудно намира подкрепа дори и сред най-верните или най-послушните съюзници.

Иран има пред себе си примера на Ирак докъде може да доведе несъобразяването с американската настойчивост. Затова той предпочита да води преговори и да ги води с Европа. Преди година Иран прекрати обогатяването на уран /неотдавна то бе възстановено/, но отказа да прекъсне другите елементи от ядрената си програма. Същевременно иракските управници се чувстват достатъчно сигурни, че САЩ не могат да мотивират международната общност за нова силова операция и затова си позволяват да бавят преговорите, да отлагат международните инспекции на ядрените си обекти, а иранският министър на отбраната демонстративно да обявява готовността за рязко увеличаване на броя на иранските балистични ракети “Шааб-3”със среден обсег /до 2000 км/, способни да носят ядрено оръжие и да достигнат Израел и американски обекти в Персийския залив. Освен това Иран разчита и на официалната подкрепа на Китай, който заяви, че не ще допусне поставянето на проблема в Съвета за сигурност. Очаква се Русия също да се противопостави на подобен ход.

Negotiations should be concluded with an agreement to 25 November, when the results will be reported at the meeting of the International Atomic Energy Agency in Vienna. If by then Iran does not agree with, IAEA will transfer the problem to the United Nations in accordance with its resolution of September this year of. Which carries the risk of crisis in Iraq known spiral.

Lubomir Kucuk

Comments are closed.