Tarptautinė ED arba organizirano bezredie

zx450y250_958567В края на миналата седмица започна поредната миротворческа мисия, šį kartą Libijoje. Oficialus proga Jungtinių Tautų Saugumo Tarybos pareiškimas 17 Kovas.

Įdomios šiuo atveju yra pažvelgti, kurie dalyvauja šioje naujoje taikos palaikymo misijos. Galbūt jūs manėte, tai NATO ar NATO greitojo reagavimo pajėgos, Europos Sąjungos. Nieko panašaus. Тази операция се извършва от поредната коалиция на желаещите. В нея влизат следните страни (ще си позволя да ги изброя поименно) Франция, Jungtinė Karalystė, САЩ, Канада, Italija, Дания, Норвегия, Ispanija, Катар, ОАЕ, Белгия. Те съставиха въпросната „коалиция на желаещите” и започнаха тази война самостоятелно, без да има общо решение на която и да е организация (резолюцията на СС на ООН не говори за употреба на военна сила). За това официално спомена и българският президент. Нито НАТО, нито Европейският съюз бяха приели такова решение. Два дни след началото на операцията се заговори, че все пак някой трябва да поеме лидерство (а и отговорността) за тази война. Някои от участниците в коалицията вече преосмислиха своята позиция. Apie 21 март външният министър на Италия Франко Фратини изрази мнение, че Италия не е съгласна коалицията да води войната срещу Либия. Apie 22 март стана ясно, че Норвегия спира своето участие и оттегля своите въоръжени сили докато не се вземе решение кой ще ръководи операцията.

В същото време Европейският съюз също зае доста сдържана позиция. Чрез службата на Катрин Ащън в понеделник беше разпространено прессъобщение от заседание на Съвета на министрите на ЕС, в което се казва, че основната цел на ЕС е да „предпази цивилното население и да подпомогне на стремежа на либийския народ да изпълни своя стремеж за демократичен живот”, както и за извършване действия насочени към преодоляването на хуманитарната криза. Не става въпрос за провеждане на военна операция и кой да я ръководи. Според зам. външния министър на България Константин Димитров неофициално нагласата била операцията да бъде под егидата на НАТО.

В този смисъл настоящата ситуация буди абсолютно недоумение. Абсолютно недопустимо е налагащата се практика при всяка резолюция на СС на ОНН, осъждаща ситуацията в някоя страна, коалиция на желаещите, които не представляват никоя организация да решават, че трябва да бомбардират. Нещо повече Франция до този момент изразява абсолютно несъгласие някоя от горепосочените организации да поемат лидерската роля или по – точно казано държат именно те да изпълняват тази роля. Въпросът е „защо”. Саркози прояви желание да води тази група от държави след като стана ясно, че Кадафи е спонсорирал предизборната му кампания и има документи за това.

Интересно е и да поразсъждаваме върху последиците от тази поредна война, която отново е доста близо до нас и как случващото ще се отрази върху сигурността в региона.

На първо място какво ще се случи с цената на петрола. Цената рязко се повиши в началото на година при появата на първата информацията за протести в Либия. В последствие се достигна настоящето ниво от 115 dolerių už barelį, а има прогнози, че може да надхвърли 200 JAV dolerių. Само за сравнение ще припомня, че преди войната срещу Ирак петрола беше около 35 dolerių už barelį, а по време на нея надхвърли 100 JAV dolerių.

Другият важен, според мен, въпрос е - мисли ли западния свят какво ще стане след свалянето на Кадафи. Как ще се спре ислямистката вълна. Както всички знаем ислямистите са големи "радетели" за демокрация. Отново като пример ще дам какво се случва в Египет - вече се палят и разрушават църкви и се избиват коптите, които ходят в тях. Коптите са египетските християни, за които се смята, че са наследниците на коренното египетско население (от преди нашествието на арабите).

Едва ли и в Либия ще е по - различно, а освен това тук населението е със силно изразена племенна структура и войната между племената може да продължи с години.

Изводът е че продължава политиката на някои от представителите на западната демокрация първо да се пускат бомбите и ракетите, като по този начин се завъртат парите в отбранителната индустрия ( чиито представители след това правят щедри дарения за финансиране предизборните кампании), а след това да се мисли за последствията. Неприятното е, kad dauguma šių vykdymą užtikrinančių veiksmų poveikį už Europos mokesčių mokėtojų. Pavyzdžiai yra Bosnija ir Hercegovina, Kosovas, Serbija, , kurioje ES turi atsigauti. Šioje grupėje apimtų net į Iraką ir Afganistaną, Europos šalys išlaikyti dideles karines pajėgas, kurio išlaikymas kasmet kainuoja milijardus savo biudžetus.

Plamen Chervenkov, politologas

Komentarai nepriimami.