Преговорите – начин на употреба

strasbourgОт заседанието на Съвета на Европа в Брюксел България получи всичко, на което се надяваше – ангажимент за членство през януари 2007 g. с всички необходими за това съпътстващи срокове: определяне на финансовата рамка от страна на Европейската комисия в началото на 2004 Pan, приключване на преговорите до средата на 2004 Pan, подписване на договор за присъединяване колкото се може по-рано през 2005 g. България беше похвалена за напредъка и от нея всички са доволни.

В Брюксел Полша не получи това, за което настояваше – запазване на договорения в Ница преди години начин на гласуване в ЕС, даващ на страната тежест, почти равна на тази на Германия и другите големи европейски страни. Ne, тя не позволи приемането на предлаганите в проекта за Европейска конституция промени /гласуването да бъде пропорционално според броя на населението на страните/, като по този начин /заедно с Испания/ провали одобряване на Европейската конституция и си навлече недоволството, дори яростта на останалите членове на ЕС.

Polsko získalo si reputaci jako nejtěžší vyjednavače ve všech fázích jednání. To bylo problematické pro všechny země EU a EU jako celku, Ale poskytují výhodnější podmínky pro své budoucí občany, zboží a kapitálu. И сега, и в хода на преговорите за присъединяване тя имаше ясно разбиране за своите национални интереси и тяхната защита в рамките на наднационалния Европейски съюз – особено когато се бореше по такива възлови въпроси като общата селскостопанска политика и субсидиите за новоприетите държави или за пазара на работна сила и свободното движение на работна ръка от новите към досегашните страни-членки на ЕС.

България се очерта едва ли не като най-лесния, най-съгласния преговарящ. Тя се стреми да не генерира допълнително напрежение около себе си – с цената на залагане на бъдещи проблеми за държавата и своите граждани /АЕЦ е достатъчен като илюстрация/. Това се отнася дори с още по-голяма степен за преговорите за членство в НАТО и двустранните отношения със САЩ. Не става дума за професионалните дипломати, водещи преговорите, а за политическите решения, взимани от правителствата и определящи преговорните позиции и параметри.

Полша влезе в ЕС и НАТО сред първите. Тя обективно имаше всичко необходимо за това – и потенциала, и големия пазар, и нивото на икономическо развитие. И съответната политика. България очаква да бъде приета. Като компенсира вътрешната неготовност с външна сговорчивост.

“България няма предпочитания по начина на гласуване в ЕС”. Това заяви министър Кунева като българска позиция по най-наболелия за Европа въпрос сега, след провала на одобряването на Европейската конституция.

Lubomír Kucuk

Diskuze je uzavřena.