Ще помогне ли Ирак на Иран?

map-iraq-iranНеотдавна президентът Буш заяви, че САЩ не възнамеряват да предприемат военни действия срещу Иран. Държавният секретар Кондолиза Райс допълни, че те са готови да изчакат резултатите от преговорите на представителите на ЕС с Иран до лятото.

На пръв поглед има пълна повторяемост на подходите на САЩ спрямо Ирак отпреди три години и Иран сега. И в двата случая страните са част от т.н. “ос на злото”, demokratinių mechanizmų nėra reglamentuoja anti-Amerikos sistemą, aliejus taip pat kaip strateginio tikslo, Iranas ir Irakas, kaip įtariama, remti su terorizmu ir laikyti ar masinio naikinimo ginklų plėtrą.

Tačiau rungtynės baigiasi, / bent šiame etape /. Priežastis yra Irakas. Ir tiksliai opitt iš Irako: преобладаващата крайно негативна реакция на международното обществено мнение за интервенцията там от една страна и сериозните проблеми на съюзническите войски в самия Ирак – от друга.

Сега

основните събития се развиват във Виена и Париж,

където Иран се опитва да убеди както Международната организация за атомна енергия, така и европейската тройка в състав Франция, Германия и Великобритания в мирния характер на своята ядрена програма. Susirūpinimas, обаче, че тя създава възможности за разработка на ядрено оръжие. Като поведението на Техеран, отказващ да допусне международни инспектори до част от ядрените си обекти /строящите се реактори в градовете Бушер и Арак/ или дори първоначално отричащ тяхното съществуване /в град Натанц/, не съдейства особено за разсейването на тези страхове.

Европейските искания на преговорите са Иран да предостави точна информация и да не ограничава възможностите за проверка на място и в крайна сметка да прекрати своята програма за обогатяване на уран като доказателство, nėra tikslas, ją naudoti kariniams tikslams. Be to, oficialūs duomenys JAV žvalgybos bendruomenės nuolatinėmis Iranas galėtų gaminti branduolinį ginklą taip pat anksti kaip penkerių metų. Net ekspertai pripažįsta, kad JAV, Teheranas iki šiol nebuvo oficialiai pažeidžia Sutartį dėl branduolinio ginklo neplatinimo.

В замяна на безсрочното спиране на целия проект за обогатяване на уран Европа обещава помощ за развитие на иранската ядрена енергетика за мирни цели плюс допълнителна икономическа и дипломатическа подкрепа. Като в добавка САЩ няма да препятстват приемането на Иран в Световната търговска организация и продажбата на резервни части за иранската гражданска авиация. Иран приема единствено временно прекратяване на ядрената програма максимум за една година. Като междувременно на 1 март т.г. сключи договор с Русия за доставка на ядрено гориво за завода в Бушер и за транспортирането обратно в Русия на отработеното ядрено гориво /като гаранция, че то няма да се използва за производство на бомби/.

Независимо от липсата на съществен напредък на преговорите, самият факт, че те се водят, че страна по тях е излъчената от Европейския съюз тройка на най-влиятелните държави и че са подкрепени и от САЩ /които, макар и скептични по отношения на крайния успех, застанаха достатъчно еднозначно зад тях след европейската обиколка на Буш през февруари т.г./ вече очертава един по-различен,

неиракски подход към проблема.

Въпреки че използването на военна сила, като алтернативна на европейския морков американска тояга, продължава да виси над участниците в преговорите.

Все пак САЩ си дават ясна сметка, че трудно могат да си позволят втора операция в района на Персийския залив със същите мотиви. Този път не само световното обществено мнение в преобладаващото си мнозинство, но и повечето от правителствата на желаещите коалиционни партньори не само няма да се ангажират, но няма и политически да подкрепят подобна акция. Отсрочката, дадена от Кондолиза Райс, дори и гарнирана със заплахата от санкции на Съвета за сигурност на ООН, в крайна сметка свидетелства за значително по-нюансиран подход, за извлечени поуки и за склонност да се търсят решения в рамките на международните институции /ООН и МААЕ/ и на базата на международното право.

Немаловажен фактор за

смекчената позиция на САЩ спрямо Иран

е и обстоятелството, че освен втори, този е и последен мандат на Джордж Буш. С други думи президентът вече работи за себе си в историята вместо за себе си в политиката, както беше при първия му престой в Белия дом. А това означава наред с приемствеността като второ основно начало на американската външна политика да се оформи по-скоро “финализацията” на досегашните офанзиви, отколкото поемането на нови военни ангажименти. kitaip, акцентът се поставя върху търсенето на позитивни решения на конфликтите, в които САЩ играят активна роля – на първо място пробив в урегулирането на израело-палестинския конфликт и успешно приключване на мисията в Ирак, но също така окончателно определяне статута на Косово и стабилизиране на положението в Афганистан. Потвърждение за това са и думите на Кондолиза Райс, че основното предизвикателство на администрацията на Буш не са ядрените оръжия, а развитието на стабилен и демократичен Близък Изток.

От другата страна Европа се стреми да докаже привързаността си към евроатлантическата кауза: и чрез по-сериозни ангажименти в борбата срещу международния тероризъм /но както тя я разбира/, и чрез по-твърда позиция спрямо режимите, посочени от САЩ. Тя е тласкана към по-активно сътрудничество със САЩ и от същия този тероризъм, който пренасочи атаките си след 11 септември в Европа и Близкия Изток. В крайна сметка по един парадоксален начин след Ирак Европа и САЩ се оказаха повече партньори, отколкото преди него в борбата срещу международния тероризъм - вторично генериран, легитимиран като глобален фактор и въоръжен с кауза след военните действия там.

Самият факт, че в преговорите Европа е представена от Германия, Великобритания и Франция е достатъчно показателен за

единно разбиране и подход на основните европейски играчи,

преодолели различията си от войната в Ирак. Великобритания се присъедини към привържениците на несилови решения както с цел успокояване на националното обществено мнение, така и с оглед избягване обтягане на отношенията с европейските си партньори – като своеобразен контрабаланс на активното си включване в иракската операция.

Затова Европа се чувства по-уверена и по-настойчива спрямо Иран: първо, защото реално вижда възможност да предотврати нов военен конфликт, второ, защото Иран се държи недостатъчно конструктивно, и трето, защото клерикалният режим там действително е вдъхновител на радикализацията на исляма, предлагаща идеологическата основа на международния тероризъм;

"Blogojo policininko" vaidmuo skiriamas Izraelio. Neseniai Ministras Pirmininkas Sharon paragino nedelsiant kontoros priemonių Iranui. Ir prisiminimai Izraelio bombardavimo nebaigtų branduolinio reaktoriaus Irake 1981 g. kad įspėjimas skamba pakankamai rimti.

Nesvarbu, ar galiausiai minkštesnė, pagarbiai tarptautinės teisės ir institucijų Europos požiūris bus įrodyti, kad būti pakankamai efektyvi ir pateikti įtikinamų įrodymų apie diplomatijos naudos per jėga, Ateitis parodys,. Bet pats faktas,, kad noras vėl ieškoti taikaus ginčų ir smurtinių konfliktų tarptautinių santykių, kaip perspektyvią alternatyvą karinės jėgos Paradoksalu teigiamas iš Irako okupacijos. , Kurį Iranas gali laimėti tik. Ir su juo, ir apskritai pasaulyje.

Komentarai nepriimami.