Драгомир Георгиев Георгиев
ВТУ, Докторант по история на Русия / Дипломатически клуб „Имхотеп“
Роля и място на Черно море и региона
– икономическа, политическа и геостратегическа роля на Черноморския басейн.
Черноморието е регион, който още от времето на Античността има изключително важна роля в отношенията между народите които населяват неговите брегове. С течение на вековете неговата роля става все по-важна от икономическа, политическа и геостратегическа гледна точка.
Съвременни условия и реалности в района
* Променената ситуация (Русия, Кримската криза, войната в Украйна)
Ключовата роля на региона се запазва и в съвременните условия и реалности. В последните години тя се засили още повече предвид променената ситуация. Свалянето на президента на Украйна Виктор Янукович, след неговото нежелание страната да подпише договор за асоцииране към ЕС. Идването на власт на новото украинско правителство, част от което са и организации с ясно изразен националистически и пронациски уклон, като Десен сектор и др. води до ескалация на напрежението в страната. То се засилва и от някои действия на новата киевска власт, като отмяната на Закона за националните езици на малцинствата. Започват вълнения в Източна Украйна където населението е предимно с руско национално самосъзнание. В отговор на тези действия на новата киевска власт Русия пристъпва към анексирането на Крим. Там бива извършено допитване до населението на полуострова според което над 95 % гласува на референдум за обявяване на независимост, и подаване на молба за присъединяване към състава на Руската федерация. Целият комплекс действия посочени дотук доведе до сериозно повишаване на напрежението в международен план. Намесата на САЩ и ЕС в Кримската криза и избухналата война в Украйна между проруските опълченци и правителството в Киев усложниха още повече ситуацията в региона.
* Ролята на Турция и останалите страни от Черноморското пространство
Освен посочените събития не бива да се подценява и засилването на още една държава в Черноморското пространство, която на практика контролира цялото Южно черноморие. Става въпрос за Република Турция, която в последните години бележи редица успехи в икономическата, стопанската и енергийната сфера. Не трябва да бъде омаловажаван факта, че в последните месеци се наблюдава нов етап в Турско-руските отношения в сферите на икономиката, селското стопанство и енергетиката . От налагането на икономическите санкции на Русия от страна на ЕС заради Кримската криза и ситуацията в Украйна Турция е една от страните които успява да извлече най-сериозна полза. Отварянето на ниша в руския пазар след забраната за внос на различни продукти от страна на европейските производители в (това число и българските) в резултат на санкциите доведе до автоматичното запълване на значителна част тази ниша от страна на турските производители. За новият етап в руско-турските отношения ще стане дума по-нататък, защото косвено той засяга българските национални интереси в дългосрочен план.
Часът „Нула“ или къде е мястото на България в тази ситуация?
След всичко написано дотук логично изниква въпроса: Къде е мястото на България в тази ситуация и обстановка? За мен това трябва да бъде главната тема за размисъл на всеки българин в съвременната динамична международна обстановка.
* „Политиката и Дипломацията са изкуство на компромиса в името на Националният интерес“ („Научи“ ли се България да прави компромиси).
Ще започна представянето на моето виждане по темата за ролята и мястото на България в съвременната ситуация, и каква е според мен нейната външна политика в момента използвайки една от мислите на Васил Левски изразени в писмо до Филип Тотю от 18 април 1871 г. В това писмо наред с всичко друго Апостола казва: „ … Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме …” . Макар да са минали повече от 140 години от времето когато е написана тази мисъл тя остава за голямо съжаление актуална и днес. В историята на Третата българска държава поради едни или други причини нашата външна политика винаги се е люшкала от едната в другата крайност. Ние сме малка държава която не може да си позволи да води подобна линия на поведение в сферата на международните отношения (всъщност може, но трите национални катастрофи ни показаха какъв може да бъде резултата от следването на такава политика). За мен в политиката и дипломацията на една държава трябва да бъде водещ един основен принцип. Този принцип трябва да бъде следният: „Политиката и Дипломацията са изкуство на компромиса в името на Националният интерес“
* Преосмисляне на основите на които се гради съвременната българската външна политика
Според мен за нашата страна е настъпил Часът „Нула“ в сферата на външната политика. Нужно е инициирането на широк дебат в нашето общество в резултат на който да бъдат поставени ясни приоритети, които да бъдат следвани в следващите десетилетия. Трябва да се преосмислят основите на които се гради съвременната българска външна политика, за да бъдат постигнати желаните от всички резултати.
* Роля на България в ЕС и НАТО
България е член на НАТО от 1 април 2004 г., а от 1 януари 2007 г. е член и на ЕС. Постоянно в медиите в последните години се чуват гласове, че ние сме най-бедната страна в Евросъюза, и едва ли не сме пълноправни членове на тази организация. По този въпрос се говори много от различни хора и организации, но според мен основната причина затова е неразбирането на механизмите по които действа ЕС. Трябва да бъде ясно на първо място, че с влизането на България в двете организации ние доброволно сме се отказали от част от националния си суверенитет. В резултат на това София не може да води напълно независима и самостоятелна политика. Ние сме длъжни да се съобразяваме с политиката водена от ЕС и НАТО, но това не означава, че не можем да водим политика която в определи моменти и ситуации няма да се харесва на някой евроатлантически фактор.. Все пак не сме се отказали от целият си национален суверенитет. Нашата външна политика трябва да умерена и балансирана, но в рамките на нормалното и разумното, на първо място трябва да бъде поставен нашият национален интерес. За да можем да реализираме тези цели е нужно да превърнем нашето членство в ЕС от “на книга“ в реално. Трябва да се възползваме от всички механизми и възможности които ни дава европейското законодателство, за да защитим най-добре нашите интереси.
* Роля и място на България в Черноморския басейн
България сериозно трябва да се замисли каква е нейната роля в Черноморското пространство в този момент. Спирането на някои проекти в енергийната сфера, като Бургас – Александруполос и Южен поток от българска страна, може да има непредвидени последици не само в икономически план. Новата фаза в Руско – турските отношения, най – вече в сферата на енергетиката и селското стопанство променя коренно ситуацията в региона. Стартирането на проекта Турски поток, както и някои други договорености по линията Москва – Анкара в последно време превръщат Турция в сериозен енергийно разпределителен център, с който трябва да се съобразяват всички останали страни в региона (тази роля можеше да бъде изпълнявана от България). В същото време спирането на Южен поток, може да доведе до влошаване на отношенията на България със Сърбия, Унгария и Австрия все страни. през които беше запланувано да преминава трасето на Южен поток, и които ще понесат сериозни загуби от българската позиция по въпроса.
Разбира се в рамките на такова кратко изложение трудно могат да бъдат обхванати и разгледани в детайли всички наболели проблеми свързани с България в сферата на външната политика в настоящата ситуация. Въпреки това в съвсем кратък план ще се опитам да изложа моите виждания за „рецептата” за реализация на написаното в следващата подточка.
* България „Новото чудо“ на Черноморието Мит, Реалност Перспективи
На пръв поглед това изглежда меко казано трудно постижимо в съвременните реалности, за мен обаче то е възможно стига да бъдат изпълнени някои ключови действия. На първо място е нужно:
* Изграждане на силна българска дипломатическа школа – гарант за постигане на заложените цели и задачи даване на адекватен отговор на наболелите проблеми.
България разбира се и в момента има своя дипломатическа школа, която има своите традиции и е постигнала значими резултати в различни точки от земното кълбо, но на този въпрос трябва да бъде обърнато още по – сериозно внимание, трябва да се инвестират още сили и средства, защото само при подобно развитие на нещата можем да очакваме реализирането на останалите цели заложени тук.
* Иницииране на дебат сред българското общество в резултат на който пред България бъде поставена нова ясна цел във външната политика.
В последните десетилетия във външнополитически план имаше поставени две основни цели влизането на страната в НАТО и ЕС. След реализирането им пред нея и нейното общество липсва нова ясно формулирана цел и задача. Такава цел може да бъде възвръщането на някои загубени позиции в сферата на икономиката, селското стопанство, туризма на първо място в Черноморския регион, а след това и в някои по – далечни региони от нас, като Близкия и Средния изток, Африка, Азия и дори Южна Америка.
Първата цел в тази насока трябва да бъде възвръщането на загубените позиции в Черноморското пространство, за да може в един средно срочен план (от порядъка на 10 – 15 години), България да се превърне в един среден по сила играч в региона.
Как може това да бъде постигнато?
Нужно е активизирането на връзките с редица държави от постсъветското пространство. България в последните десетилетия поради редица причини загуби до голяма степен пазарите за своите стоки в Русия и останалите страни от бившият СССР. Част от тези пазари могат да бъдат възстановени, тъй като българските селскостопански стоки са разпознаваеми и се ползват с добър прием сред населението на тези страни. Ние трябва да заложим на добре познатите марки с които все още е добре познато нашето селско стопанство: зеленчуци, плодове, кисело мляко, агнешко месо, вино, розово масло и др.
Страната ни трябва да се популяризира в този регион и като атрактивна туристическа дестинация, да бъдат дадени редица облекчения на туристите от тези държави, които посещават нашите летни и зимни курорти.
Трябва да бъдат активизирани връзките със завършилите български висши училища чужденци, които биват родом от тези държави, те също ще помогнат за рестартирането на добрите икономически и стопански връзки между България и техните страни.
Разбира се това е една много малка част от мерките които могат да бъдат предприети в тази насока. Формата на настоящото изложение не позволява навлизането в подробности, но все пак си мисля, че ако сериозно бъде работено в тази насока България отново може да се превърне в „Новото чудо” на Черноморския регион. Това не е мит, а една възможна реалност, която крие в себе си сериозни перспективи (стига разбира се да ги „видим” и се възползваме от тях).