Brekzit: politické drama s nejistým výsledkem

Diskutovat účinky výjezdu z Británie z Evropské unie (EU), когато е неясно какво точно ще стане и дали идеята за т.н. Брекзит въобще ще бъде реализирана, е не само трудно, но и непредвидимо. По-рационално в такава ситуация е да се анализират очертаващите се възможности за приключване на този политически процес, като се преценят шансовете за успех на всяка очертаваща се опция. Още по рисковано е да се пише смислено по въпроса много преди да се е оформило някакво сравнително завършено състояние на този процес. Аз поех този риск само защото намирам упоритите опити на Лондон да реализира идеята за Брекзит за твърде интересни и поучителни от гледна точка на функционирането на една от най съвършенните и добре смазани машини за парламентарна демокрация в света - британската. Питам се какво ли би станало ако някоя друга демократична държава, с по-несъвършена парламентарна система се опита да повтори този „смел“ опит на политиците от „острова на блестящата изолация“. Обикновено, дипломатите определят една постъпка като „смела“ когато става дума всъщност за съвсем безрасъдно или безнадежно начинание.
Текущият процес на осъществяване на идеята за Брекзит се проектира в общественото пространство в различна светлина, според перспективата на неговото изследване. Процесът е твърде политизиран и често изглежда изкривен от публично изразяваните партийни интереси. Продължителното му криволичене в лабиринта на парламентарните дебати и многократните гласувания в Камарата на общините (към края на двугодишния период през „първата фаза“ на договоряне с Брюксел) създаде усещане за системна политическа нестабилност и непреодолима безизходица. В критични моменти се заговори за конституционна криза, което бе една диагноза за характера на хаотично протичащия процес. Той придоби драматични окраски с неколкократното, унизително за правителството на премиер-министъра Тереза Мей, отхвърляне от Камарата на общините на изработеното в преговори с Брюксел споразумение относно условията за организирано напускане на ЕС (t.n. „договорен Брекзит“), което бе одобрено и от Съвета на ЕС. Условие за неговото влизане в сила обаче е одобряването му като юридически обвързващ документ и от британския Парламент.
Противоречивият ход на парламентарното разглеждане в Лондон на това споразумение и на съгласуваната политическа декларация относно бъдещите отношения наложи Камарата на общините да изземе от консервативното правителство контрола върху обсъждането и насочването на процеса на договаряне с Брюксел. Парламентът изисква да одобрява всеки по-важен резултат от текущия преговорен процес между Лондон и Брюксел за напускането на ЕС. Оказа се също, че отсъства какво и да е било парламентарно мнозинство при „индикативните гласувания“ за приемане на някое от предложените решения за излизане от така възникналата политическа безизходица. Тези гласувания успяха обаче да очертаят степента на подкрепа за всяко от предложените решения в качеството им на възможни елементи за компромисна сделка в продължаващото търсене на рационален изход.
Коректно е да различаваме два различни, но често взаимно противоречиви, аспекти на продължаващия и все още неориентиран политически процес на реализиране на идеята за Брекзит - аналитично-преговорния и емоциално политическия. На строго фактологическия подход се основава анализът на дипломатическите преговори между Лондон и Брюксел, които се водят на високо експертно равнище. Тази конфиденциална дейност се допълва, но често се изкривява много от емоционално партийните изявления на активни фигури в дебатите на британския политически елит, а след това и от медиите. Те материализират сблъсъка на разнопосочните интереси на редица политически групировки в британското общество, които определиха почти равния резултат от референдума през м. Červen 2016 g. „за напускане“ или „за оставане“ в ЕС (52% срещу 48%). Това обществено разделение - поради специфични по въпроса за Брекзит причини - прокарва дълбоки разделителни линии както между двете най-големи парламентарни партии (консерваторите и лейбъристите), така и вътре във всяка от тях. Поне две от по малки партии в Парламента - либералните демократи и шотландските националисти – остават твърде сплотени около запазване на членството на Лондон в ЕС. Шотландските представители в Камарата на общините дори се канят да внесат законодателна поправка, který - при успех на Брекзит - да позволи провеждането на нов референдум за независимостта на Шотландия, с което да се продължи приложението на правилата на ЕС, подобно на предвидения за Северна Ирландия статут.
Очерталата се в Парламента пъстра картина от партийни и индивидуални предпочитания относно договаряните условия за напускане на ЕС разкри един твърде куриозен факт. o 500 от всичките 650 членове на Камарата на общините всъщност желаят страната им да остане в ЕС. Това обстоятелство, подсилено от силния стремеж на група от крайно десни консерватори да променят подхода на своя партиен и правителствен лидер, обясни провала на трите опита на правителството да получи парламентарно одобрение на „споразумението за развод“ с ЕС и неуспеха на всички „индикативни гласувания“. Поради специфични избирателни интереси, много парламентаристи не могат да си позволят да гласуват по съвест за „оставане в ЕС“, тъй като представляват електорални общности с мнозинство в полза на „напускане на ЕС“. Не само често налаганата от лидерите на водещите партии „камшична дисциплина“ при гласуванията в Парламента, но и желанието тези депутати да бъдат преизбрани, им диктуват политически мотивирани позиции, които често се различават от личните им предпочитания. Тези политически и аритметически реалности в Камарата на общините ще продължат да играят важна роля а определяне на съдбата на всеки нов опит за прокарване на „подобрени варианти“ на „споразумението за развод“ с ЕС и на характера на бъдещите търговски отношения с оставащите страни-членки. Това ще има практическа стойност дори и при евентуалната смяна на Тереза Мей като лидер на консервативната партия.
Парламентът в Лондон все пак успя да вземе едно много важно насочващо решение - правителството да не може се възползва от винаги наличната възможност Великобритания да напусне ЕС без споразумение с Брюксел относно условията за преустановяване на членството си (т.н.„твърд Брекзит“). Редица социални допитвания и изразени от бизнеса и финансовите кръгове опасения показват обаче, че напускането на ЕС без съгласувано споразумение (t.n. „опция по подразбиране“ ) би имало сериозни, дори катастрофални, социално икономически последици за Великобритания. Придържането на което и да е било бъдещо британско правителство към това парламентарно изискване внася елемент на насоченост на търсенето на изход от процесуалната безизходица и силно намалява наличните опции за намиране на смислен изход от безизходицата.
Твърде е вероятно обаче, подготвяният от редица крайно-десни консерватори (от т.н. „Комитет 1922“) в Парламента нов премиер министър да има други процесуални предпочитания към постигането на Брекзит. Той би могъл да се опита да намери „законен начин“ за пренебрегване на това парламентарно ограничение, с цел да осигури по-лесното напускане на ЕС без договорено споразумение. На тази възможност активно се противопоставя парламентарната група (“One Nation Caucus”) z 60 консерватори, които работят за Брекзит, но отхвърлят подхода на „ограничения национализъм“ и мечтаят за „единна британска нация“ с бъдеще в редиците на водещите търговски страни в света.
Макар че Камарата на общините неколкократно отхвърли съгласуваното с Брюксел споразумение за „договорен Брекзит“, по принцип е възможно, при по-благоприятно стечение на политическите обстоятелства и по мотивираща работа с крайните консерватори и лейбъристи в Парламента, правителството да успее, на определен етап, да получи достатъчно подкрепа за споразумението. Това представлява първата рационална опция за излизане от политическата безизходица на усилията за постигане на Брекзит. Към нейното използване бяха насочени първите три опита за ратифициране в Парламента на споразумението с Брюксел.
Особеност на предложеното от правителството на Тереза Мей споразумение, което усложнява набирането на достатъчно политическа подкрепа в Парламента и прави трудно разбираемо практическото му приложение, е предвидената в него гаранция (t.n. „backstop“) за запазване отворена държавната граница и свободния търговски обмен между оставащата в ЕС Република Ирландия и британската провинция Северна Ирландия, дори ако не се постигне трайно търговско споразумение във втората фаза на преговорите с Брюксел. Това изискване е част от историческото Белфастко мирно споразумение от 10 duben 1998 (t.n. „Good Friday Аgreement“) на британското и ирландското правителства с повечето политически партии в Северна Ирландия. Споразумението регулира как да се управлява тази територия, с което се сложи край на продължилото десетилетия наред кърваво насилие между екстремистки групировки на републиканците и на лоялистите в тази провинция.
Всяко решение за Брекзит, нарушаващо вътрешно-интеграционните договорености, свързани с Белфасткото мирно споразумение, бързо би застрашило цялостта на Обединеното кралство или би върнало в политическия живот кървавите атентати от миналото. Това прави особено трудно, ако въобще е политически и юридически постижимо, прилагането на свободен търговски режим по тази гранична линия след излизането на Северна Ирландия от ЕС и оставането на Ирландия (която е в режим на свободна търговия в общия пазар на ЕС), дори ако бъдат приложени подходящи иновативни методи за нефизически контрол на такъв режим. Въпросната „бекстоп гаранция“ не е приемлива за редица крайно-десни консерватори, които предлагат да се използват „алтернативни средства“, без да могат да ги дефинират като концепция. Все още няма конкретни предложения как това може да стане с наличните технически средства и процедури за индиректен контрол.
Противоречивите парламентарни събития в Лондон постепенно очертаха политическата необходимост да се постигне „междупартиен компромис“ (t.n. „cross party deal“) между консерваторите и лейбъристите в Парламента, за чието одобрение съответните лидери следва да осигурят достатъчно гласове от своите парламентарни партии. Това направление на търсенето на „компромисна сделка“ представлява втората рационална опция за излизане от политическата безизходица за реализирането на Брекзит. Тук не става дума за някакво изменение на вече одобреното от ЕС споразумение за условията за напускане, чието запазване е неотменимо искане на Брюксел. Предмет на конкретно обсъждане например са исканията на лейбъристите за постоянен митнически съюз с ЕС след Брекзит, за по силна защита на трудовите права в страната и за някои екологически мерки, които да са в по-голямо съответствие с нормите на ЕС. Предвижда се такива елементи да бъдат включени в политическата декларация относно бъдещите търговски отношения. Така допълненият ратификационен пакет би произвел един „мек Брекзит“ с по-поносими социално-икономически характеристики. Разчита се също на факта, че двете водещи парламентарни партии са вътрешно разделени и част от техните членове вероятно могат да бъдат мотивирани да направят компромис с досегашните си твърди позиции. Такова „политическо сътрудничество“ обаче се разглежда като своеобразно предателство от крайно-десните ортодоксални консерватори. Те настояват един по-смел политически лидер от техните радикалани среди да ръководи „втората фаза“ на преговорите за бъдещите търговски отношения с Брюксел. Ne, „Комитетът 1922“ вече иска да получи конкретен график за скорошно освобождаване на лидерския партиен пост и провеждането на вътрешнопартийна селекция па подходящ нов премиер-министър, който да е по решителен привърженик на идеята за излизане от ЕС.
Продължаващият стремеж да се постигне междупартийна компромисна сделка в Парламента наистина създава усещането за частична консолидация на усилията за изход в една по обещаваща за успеха на Брекзит посока. Независимо от тези надежди обаче, тази „нова писта“ в търсенето на изход от политическата безизходица не се развива без проблеми, тъй като столовете и на двамата лидери на водещите парламентарни партии се клатят все повече. По-крайните членове на тези партии не могат да преглътнат „размиването“ на техните ортодоксални партийни позиции. Естествено е да се очаква значима степен на разочарование сред парламентаристите, а и в цялото британско общество, при евентуалното постигане на компромисно решение между противоположните политически подходи към Брекзит, тъй като нацията е напълно разделена по въпроса. Справянето с това политико-психологическо предизвикателство е необходима предпоставка за осигуряване на приемането на такъв компромис в Камарата на общините, за което се изискват специални умения и значителна доза позитивен шанс. За да склани повече консерватори да подкрепят такъв компромис, Тереза Мей започна да изтъква, че всъщност готви „временна сделка“, позволяваща Лондон да преодолее „силно укрепената граница“ на прекратяване на членството й в ЕС, което щяло да открие нови възможности за по добро развитие на страната. Един бъдещ британски Парламент с по благоприятен партиен състав можел да пререши дали да се поддържат по близки или по-далечни търговски отношения с ЕС.
Оцеляла след един вътрешен опит за преврат от страна на т.н. „Комитет 1922“ на крайно-десните консерватори от задните скамейки на Парламента и непрекъснати критики от страна на членове на аристократичната „Група за европейски изследвания“, лидерът на консервативната партия, Тереза Мей продължава да бъде обект на заплаха за замяната й с политик, който може по-решително да извади страната от ЕС. Правят се първи номинации за конкретни членове от парламентарната партия, вкл. на бившия кмет на Лондон и доскорошен външен министър, Борис Джонсон, който бе сред най-активните консервативни политици в кампанията за референдума за Брекзит през м. Červen 2017 g.
Лейбъристкият лидер, Джереми Корбин, гласувал референдума през 2016 g. за „излизане“ от ЕС, също е шантажиран от по-радикалните лейбъристи, настояващи за „оставането“ в Съюза. Те настояват да се проведе втори референдум за установяване на сегашните предпочитания на мнозинството британци относно членството на Великобритания в ЕС. Те считат, че три „отрезвяващи“ години след първоначалното допитване до народа са довели до съществени промени в политическите нагласи на хората. Тези лейбъристи поддържат, že: (a) референдумът е бил грубо манипулиран от група крайни и безотговорни консерватори с общи популистки обещания за по-добро бъдеще вън от ЕС, без за това да е имало конкретни икономически или социални основания; (б) тогавашният резултат (52 % срещу 48 %) в полза на „излизане“ от ЕС вече е променен, поради по-ясната представа на обществото за неблагоприятните икономически и социални последствия от това за страната; (в) социологическите изследвания вече показват, че редица по млади избиратели, заинтересовани от „благата на ЕС“ (свободно придвижване, възможности за по-добро образование, повече оферти за работа), са придобили нови електорални права, докато редица по възрастни британци, гласували на референдума за „напускане“ на ЕС, са отпаднали от електората по биологически причини; (g) стотиците спечелени места на частичните местни избори от либералните демократи и зелените, масово подкрепящи „оставането“ в ЕС, са индикация за една сериозна промяна в обществените нагласи в полза на запазване на членството в ЕС; a (д) предлагат всяка компромисна междупартийна сделка за „по-мек Брекзит“ да бъде подложена на повторно „гласуване от народа“ (t.n. „потвърдителен референдум“), което - ако не успее да го потвърди - да приеме алтернативата за „оставане“ в ЕС. Това искане е модифицикация на първоначалното позиция на редица лейбъристи за провеждането на втори референдум по въпроса за Брекзит. Такова възможно развитие предлага третата рационална опция за преодоляване на политическата безизходица във връзка с усилията за осъществяване на идеята за Брекзит. Нейното реализиране би довело до формално искане за деактивиране на действието на Член 50 от Лисабонския договор, което Лондон и Брюксел считат за юридически допустимо. Това означава „оставане в ЕС“.
Съкрушителните загуби на консерваторите и лейбъристите на частичните местни избори през м. май 2019 g. и очакваните катастрофални резултати за тези партии на изборите за Европейсски парламент, даде допълнителен стимул на правителството да прояви повече гъвкавост в търсенето на компромисен подход. В условията на поредно отлагане на датата за „напускане на ЕС“ до 31 Říjen 2019 Pan, разгръщането на национална кампания във Великобритания за европейските избори направи политически невъзможно обаче започнатите между консерватори и лейбъристи преговори на високо равнище да завършат със смислена сделка. Вместо това, премиер-министърът Тереза Мей обяви своето „смело“ решение да внесе в началото на м. Červen 2019 g. в Парламента проект за „нова сделка“, чрез която да бъде ратифицирано - по съкратена парламентарна процедура - съгласуваното с Брюксел споразумение относно условията за излизане от Съюза. Стремежът е да се прекрати членството на Великобритания в ЕС преди първата сесия на Европейския парламент (през м. červenec 2019 Pan), когато новоизбраните британски депутати ще трябва да започнат своя парламентарен мандат. За целта, Тереза Мей предложи Парламентът да одобри - направо на „второ четене“ - проект на закон за изпълнение на споразумението с Брюксел, като го допълни с 10 условни обещания, свързани по един или друг начин с приемането на закона. Повечето от тях са основани на известните лейбъристки искания (дори се предлага условно включването на „потвърдителен референдум“), а други са жест на Тереза Мей към към крайно-десните консерватори за разсейване на техните опасения относно алтернативните средства за гарантиране на статута на Северна Ирландия. Предвижда се този проект да се съчетае с нова серия от „индикативни гласувания“ с неизяснен характер и очаквани последствия. Тази инициатива на премиер-министъра изглежда като отчаян тактически ход, целящ да привлече повече парламентаристи, за да се намали степента на неодобрение (при първото гласуване - 202 против, вторият път - 149, а третият път - 58), като накрая евентуално се осигури мнозинство за индиректното ратифициране на споразумението чрез закона за неговото приложение. Впечатлението от предварителните реакции на политическите партии обаче е, že - ако проектът наистина успее да спечели няколко нови гласа – той вероятно ще загуби доста повече от преди подкрепилите „споразумението за развод“ с Брюксел. Съотношението на силите в Парламента остава същото и четвъртото поред предложение за одобряване на споразумението вероятно отново няма да получи необходимото мнозинство.
Различията в подходите към Брекзит както в британското общество, така и между Великобритания и 27-те страни членки на ЕС, се запазват и като че ли остават непримирими. To je považováno, че реалностите в Камарата на общините също не се променят съществено, освен ако някоя партия съумее да провокира общи парламентарни избори, които на практика да се превърнат в своеобразен втори референдум за Брекзит. Междувременно, след няколко последователни продължения на срока за одобряване на „споразумението за развод“ и преустановяване на членството й, Великобритания си остава в ЕС, води избирателна кампания за нов ЕП, и продължава да изпълнява задълженията си като страна-членка. Продължаващото използване в такава обстановка на понятието за „Брекзит“ започва да изглежда неоправдано, популистки подвеждащо и некоректно.
На този фон, моят призив към всички безпристрастни анализатори на политическото явление „Брекзит“ е да следят търпеливо развитието на този британски проблем по неговото същество и да боравят внимателно с очертаващите се три „допустими“ рационални опции за изход от възникналата политическа безизходица в Лондон. Не е изключено този продължителен блокаж постепенното да доведе до отпадане – по един или друг начин - на самата идея за Брекзит от британската политическа сцена. Как може да стане това на фона на съществуващите разделения и откритата конфронтация по този въпрос в британското общество?
Je třeba mít na paměti,, че ЕС изглежда повече не желае да отделя време за обсъждане и преговори по проблемите, възникващи във връзка с идеята за Брекзит. Ако Лондон продължи да оставя впечатление, че не знае какво иска или парламентът му просто не е в състояние да осигури нужното мнозинство за практическото изпълнение на идеята, това нежелание вероятно ще се задълбочи допълнително и ще усложни още повече проточилият се процес. Напълно възможно е последователните продължения в Брюксел на конкретните дати за напускане на ЕС (t.n. “Brextensions”) постепенно да прерастнат в траен механизъм за неограничено във времето вътрешно-експертно разглеждане в ЕС на концепцията за Брекзит. Това е изпитан способ за организиране на „достойно погребение“ на редица утопични идеи, издигани в международните организации, чието разглеждане води гловно до загубата на усилия и време. Samozřejmě, натрупаният политико дипломатически опит в анализиране и процесуално придвижване на идеята за Брекзит може просто да бъде пренасочен в друго полезно русло, което да доведе до създаването на своеобразен модел за предварително третиране в ЕС на други подобни бъдещи опити от една или друга страна-членка, с цел да се изяснят реалните шансове за тяхното успешно реализиране.
Великобритания наистина може още дълго време да си остане „де факто“ пълноправен член на ЕС. Tak, тя би могла дори да получи още няколко привилегии за специалния си статут в ЕС, от който Лондон отдавна вече се ползва. В този контекст, важно е да се напомни, че британският Парламент конкретно изключи възможността за „напускане на ЕС“ без свое изрично одобрение на „споразумението за развод“ с Брюксел, tj. „опцията по подразбиране“ за излизането от ЕС без сделка си остава под парламентарна забрана. Опцията за одобряване на съгласуваното с Брюксел „споразумение за развод“ дълго време вече не може да бъде одобрена. Концептуално свързаната с нея опция за постигане на компромисна междупартийна сделка, чрез което споразумението с Брюксел може да бъде индиректно ратифицирано, също не получава достатъчно подкрепа. На практика, остава само опцията за формално оттегляне на искането на британското правителство от 2017 g. за задействане на Член 50 от Лисабонския договор, което води до оставане на Великобритания в ЕС. За повече яснота, тази стъпка наистина би могла да бъде предшествана от провеждането на „втори референдум“ относно идеята за Брекзит или от „потвърдителен референдум“ на евентуална компромисна междупартийна сделка. Неумолимостта на тази политическа логика в сегашната парламентарна ситуация бе призната в Парламента и от премиер министъра Тереза Мей в речта й на 22 май 2019 g. при представяне на предложението й за одобряване на „новата сделка“ във формата на проект за закон за изпълнение на „споразумението за развод“ с Брюксел .
Възможно е, samozřejmě, и по-бързо развитие на политическите събития по въпроса за Брекзит чрез обявяването на предсрочни парламентарни избори във Великобритания. На практика, много вероятно е такива избори да послужат като „втори референдум“ относно членуването на Великобритания в ЕС, особено ако въпросът за нейното оставане стане част от изборния манифест на водещата политическа партия. Това отново би довело до задвижване на процедурния въпрос за преустановяване на действието на Член 50 от Лисабонския договор, която означава запазване на членството на Великобритания в ЕС. Има ясно разбиране сред консерваторите обаче, че при предстоящата смяна на лидера на тяхната партия и назначаването на ново консервативно правителство, следва да се внимава да не се предостави лесна възможност на лейбъристите да спечелят вот за недоверие в Парламента, който евентуална да доведе до общи парламентарни избори. Опасенията им са, че такова развитие на политическите събития много вероятно ще доведе до трайното оставане на Великобритания в редовете на страните-членки на ЕС.
Засега, мнозинството отговорни британски парламентаристи не желаят да клатят твърде силно кораба на Обединеното кралство с политически рисковано афиширане на твърде крайни партийни позиции по въпроса за Брекзит. При липса на политическа въздържаност, такова поведение би било в състояние да породи трудно удържима тенденция към разцепване на кралството на неговите съставни части. Шотландската национална партия вече заяви, че ще настоява за провеждане на втори референдум за обявяването на независимост на Шотландия от Великобритания. Това би й позволило, между другото, да се отдели като самостоятелна държава-членка на ЕС, което би било в унисон с преобладаващото гласуване на шотландците на референдума за Брекзит през 2016 g. По всичко изглежда също, че – ако бъде оставена сама на себе си - Северна Ирландия с желание би се отделила от Великобритания и би се обединила с Република Ирландия, която остава да членува в ЕС. Мнозинството от населението на Северна Ирландия гласува през 2016 g. за оставане в ЕС. Ne, в Белфаст вече се обсъжда идеята за активизиране на ролята и дейността на северно-ирландския парламент, което е индикация за насоката на развиващите се политически процеси в тази част на Великобритания, които са частично породени от несполучливите опити на Лондон да осигури напускането на ЕС.
На практика обаче, перспективата за такова „дестабилизиращо развитие“ във Великобритания вероятно ще тегли процеса на разглеждане на идеята за Брекзит към консолидиране на политическите фактори за постигане на компромисна междупартийна сделка за излизане от ЕС, когато и това да стане възможна опция. Не е изключено обаче и обратното развитие, при което евентуалното възникване на такива „конституционни пертурбации“ може да демотивира и въобще да откаже политическата класа от идеята за реализиране на идеята за Брекзит, тъй като никой отговорен британски политик не би искал да види такова катастрофално разкъсване и отслабване на Великобритания.
Samozřejmě, много от нас, като политически наблюдатели и изследователи на сложните международни процеси, имаме свои субективни предпочитания към едно или друго развитие на въпроса за Брекзит. Като човек с близо 40-годишен опит на работа вътре в няколко международни организации, аз уважавам британската дипломация, английския работен език и управленските умения на британците на професионални международни позиции. Британските традиции в прилагане на моделите и механизмите за демократично разглеждане и приемане на многостранни решения имат положително въздействие върху дейността на всички международни организации, вкл. в институциите на ЕС. Великобритания има също силна и технологически развита наука и икономика, които са важни компоненти на функционирането на общия пазар на ЕС. Аз се опасявам, че възможното излизане на Великобритания от ЕС, макар процесът все още да остава с несигурен краен резултат, би имало неблагоприятни последствия не само за британската икономика и търговия, но и за европейските институции и бъдещето на Европа. Като реалисти в изследването на международните отношения, и особено на британския политически живот, ние следва да приемем с чувството на спокоен научен неутралитет (с “stiff upper lips”) присъдата на политическата история в развитието на идеята за Брекзит, каква и да се окаже тя.

Brexi: Political Drama With Uncertain Outcome
Radoslav Deyan, PhD
Summary

The implementation of the “Brexit idea” in Britain remains a challenging exercise. Its chaotic handling by the conservative government of Theresa May and the Parliament in London looks as a political drama with uncertain outcome. Recent developments point to three options for an “orderly Brexit”, which could overcome the current “political deadlock”: (a) Parliament’s approval of the “withdrawal agreement” (WA) with Brussels; (b) WA’s approval within a “cross party deal” or ”unilateral compromise offer” to amend the political declaration on the future relations with the European Union (EU); a (c) revoking Article 50 of the Lisbon Treaty on withdrawing from the EU membership. The UK political situation, at the time of writing, seems to favour none of these options for an “orderly Brexit”. The always-available option of leaving the EU “without a deal” remains disallowed by the Parliament, until decided otherwise by a different parliamentary configuration of political parties in the future.

Diskuze je uzavřena.