Резюме: Разразилите се военни конфликти недалеч от Балканите пораждат дълбоки промени в структурирането и развитието на съвременния свят. Историята доказва, че районът винаги проявява повишена чувствителност към такива събития. Има потребност от индивидуално и съвместно осмисляне на рисковете и заплахите за сигурността в Югоизточна Европа и да не се допусне за пореден път основните геополитически фактори да пренебрегнат специфичните интереси на балканските държави.
Abstract: The military conflicts that burst out not far away from the Balkans are causing deep changes in structuring and developing the contemporary world. History proves that the region always demonstrates high sensibility towards such events. There is a need of individual and joint efforts to make sense of the risks and threats for the security in South-Eastern Europe and to prevent the main geopolitical actors from neglecting the specific interests of the Balkan states.
Преди година при откриването на юбилейната 10-та конференция „Балканите през XXI век – българският поглед“ обърнах внимание на обобщението на известен политически мислител от края на ХIХ и първата четвърт на ХХ в., че войната е грамаден исторически процес. За тазгодишната конференция считам, че това е добра отправна точка. Вече е очевидно, че войните, които се вихрят в Украйна (която вече излезе извън нейната територия), в Близкия Изток и в много други географски точки произвеждат дълбоки промени в процесите в съвременния свят. Балканите винаги са проявявали голяма чувствителност към възникнали конфликти, особено когато са в непосредствена близост.
Военните конфликти причиняват дълбоки промени – социални, икономически, политически, културни, международни преструктурирания. Прокарват се нови разделителни линии, пренасочват се потоците на движения на хора, ресурси, финанси, информация, технологии. От началото на 2022 година в съчетание изострящите се конфликти предизвикват радикални геополитически промени. Първостепенни фактори в международните отношения пренебрегват принципи и норми, които досега играеха роля в определяне на тяхната външна политика. Те търсят аргументи за своята външна политика и действия в международно право, а ефективно такова на практика няма. Позовават се на норми от историята, а реално липсва съгласувана воля за придържане към актуални норми на поведение в международните отношения. Считаният за основа на международното право Устав на ООН се нуждае от реформа, но обстановката изключва действени механизми за съгласуване на интереси и воля на широка основа, което е смисъл на международните организации. Идеята за световен ред става все по-невъзможна.
Не се чуват и гласове на загриженост за човечеството, за цивилизацията, за отделните човеци. На държавите и районите се гледа през призмата на значението им във формирането на благоприятно съотношение на силите. Напълно се пренебрегват морал, религия, мъдрост, извисеност, уроци от историята. Липсва извисена духовност, няма загриженост за добруването на хората. Остър е дефицитът на професионализъм за осмисляне на процесите в света. В битката за съзнанието на хората не остава шанс за разум, за мъдростите и поуките. Контролът върху човешкото мислене е най-античовешкото на съвременните войни. Те са концептуални сблъсъци за бъдещето на света. Това е отпечатъкът на преходното в нашето време върху вечността.
Във войната в Украйна всичко се свежда до постигане на стратегическа победа, до налагане на определени ценности. Това даде възможност САЩ да преодолеят оспорването от Европа еднолично лидерство на Вашингтон. Най-впечатляващо е сплотяването на страните-членки на НАТО около стратегията и политиката на САЩ. Но оттам идват и някои неизвестни. Проблемът идва от това, че Републиканската партия е много разделена. Значителна част от републиканците, някои доста влиятелни, са твърди последователи на теоретичните конструкции на наскоро починалия Хенри Кисинджър.
Виждаме колко сериозна подкрепа получава Доналд Тръмп, при цялата му непредсказуемост. Част от републиканците и техните привърженици в САЩ си дават сметка, че голямата заплаха, големите рискове за САЩ идват не от Русия, а от Китай, който се утвърждава като първостепенен фактор на световната сцена.
И последователите на Кисинджър си дават сметка, че вероятно Русия ще им е много необходима при евентуален сблъсък с Китай. До избирането на президент в САЩ не може да се очакват съществени промени в международната политика. Нов реализъм може да се очаква от евентуално идване на власт на лейбъристите в Обединеното кралство.
Не можем да разберем и сложната игра на Китай. По-добре го разбират републиканците, последователи на Кисинджър, които са против елиминирането на Русия като първостепенен фактор в света.
В тези нови условия Европейският съюз губи характеристиките си на носител на европоцентристкото начало, което се проявяваше в амбициите това качествено ново образувание да се утвърждава като един от основните центрове на сила. Събитията доведоха до внимателно сближение между Китай и Русия. Оформя се голяма група влиятелни държави, които демонстрират загриженост към изостряне на отношенията между НАТО и Русия и предприемат стъпки към икономическо, политическо и технологично сближаване. На заден план отиват проектите за ограничаване на климатичните промени. Овладяването на космоса, развитието на нови технологии, създаването на свръх компютри и изкуствен интелект вече са изцяло подчинени на стратегически и военни цели. Тревожно нарастват военните бюджети. Всички тези нови тенденции се проектират на Балканите и не вещаят желаното от народите в тази част на света преодоляване на лошата слава от друго историческо време.
Сега не се обсъжда мястото на Балканите в европейска система за сигурност, а се вписват в стратегията на НАТО, в програмата за превъоръжаване на Европейския съюз. В ход е тревожна милитаризация на района, което променя неговите функции и роля в новото структуриране на света. От възможности за постигане изменение в съотношение на силите през ХIХ и началото на ХХ век, през „барутен погреб“ и „кървавите поля на Европа“, проекция на света в умален мащаб в годините на студената война, през важен район за доставка на енергоносители от големите производители до големите потребители до стратегически актив в новото противостоене. Дали това не прилича на „барутен погреб“?
Войните, особено украинската, промениха контекста на приобщаването на страните от Западните Балкани. Забравиха се критериите за членство в договора от Маастрихт. Важно е да са част от колективния Запад. Европейският съюз не успя да разработи своя състоятелна политика към Балканите. Дълго време се пазеше да не си внесе балкански проблеми, а във връзка с войните се забърза да се разширява със страни от Югоизточна Европа. В този дух започна обсъждане за приемане на Косово в НАТО. А има членки на Североатлантическия съюз, които не я признават за независима държава. Това може да катализира ново изостряне на неизживени балкански въпроси.
Новият геополитически интерес към черноморския район изисква повишено внимание на балканските народи. Турция напомни за конвенцията от Монтрьо от 1936 г., за регулиране корабоплаването през проливите и пребиваването на военни кораби на нечерноморски държави в тези води. но очевидно тя е неудобна за новите стратегии.
Войните водят до преосмисляне и преоценка на транспортните, енергийните и екологичните проекти за развитие на регионалната инфраструктура през призмата на залаганите геополитически стратегии. Очевидно това е в основата на политическите спорове в България за Турски (Балкански) поток, за реконструкцията на летището в Бургас в разгара на туристическия сезон. На Балканите се изгражда нова съюзническа (на НАТО) военна инфраструктура. В Румъния се изгражда най-голямата военна база в Европа. Неизбежно това придава нова значимост на обекти от критичната инфраструктура на балканските страни. За района модернизацията винаги е вносна.
В новата геополитическа ситуация ще бъде откроено значението на р. Дунав като важен плавателен път. С голямо безхаберие и наивност от българска страна се осъществява проект за подобряване на плавателните способности на реката, чрез преместване и прокопаване на по-дълбок фарватер, което неизбежно ще доведе до териториални загуби за България.
Войните, които се водят недалеч от Балканите налагат преразглеждане на приоритетите за развитие на държавите от района. Разразилите се конфликти са императив за отговорно осмисляне на новите реалности самостоятелно и съвместно от балканските народи. Това би било демонстрация на осъзната потребност от сътрудничество в района. Трагедиите и лошата слава на района са последици от закъсняло разбиране на случващото около тях. Балканските народи традиционно са във властта на сателитния синдром и се престарават в подкрепата си за политиката на своите покровители. Този синдром обслужва чужди интереси. Водачите трябва не да потискат, а да дават шанс на експертизата и професионализма в усилията за разбиране на процесите в света и справяне с рисковете и заплахите за мирните въжделения на народите. Тревожната обстановка в света изисква респект към фактите и в политиката те не може да се пренебрегват. Тя трябва да привежда желаното в съответствие с възможностите, а не да се колебае между ценности и интереси. Историята на Балканите доказва колко важна е свободната мисъл. Тя не е страшна и само тя може да ограничи страшните явления в обществените отношения като войните.
България е член на Европейския съюз и НАТО, които се считат за най-надеждните гаранции за националната сигурност. Редно е да дава своя принос за укрепване на тези гаранции. Бидейки разположена на Балканите, логично е да обръща внимание на детайлите, които придават характеристиките и идентичността на района в международната политика.
*Динко Динков е професор в катедра „Международни отношения“ в УНСС и директор на Центъра за балкански изследвания в същия университет.