Последните дни се проведоха два важни форума в София, в УНСС и в Дома на Европа по темата за Европа на две скорости. Те обаче останаха незабелязани от повечето действащи и бъдещи политици, които вземат и ще трябва да вземат решенията в близките седмици и месеци за мястото на България в новите сценарии на ЕС.
Естествено като се каже Европа на две скорости, веднага се сещаме, че не всички държави членки са в Шенгенското пространство и Еврозоната, че има формат „Ваймарска тройка” и „Вишеградска група” и др.
Логично възниква и въпросът защо сега се избира подхода ЕС на две скорости и какво е новото и различното от досегашните формати?
Налагащата се теза е, че за да се справи с все по-задълбочаващите се кризи, ЕС тръгва в посока на диференцирана интеграция, дори централизация. Какви са аргументите за тази теза и какви шансове и рискове се?
Първо да припомним кои са кризите в дългия списък: финансова, Ковид, енергийна, климатични промени, миграционна, война в Украйна и др.
До войната в Украйна ЕС се възползваше от предимствата на конструкцията-триъгълник: САЩ, Русия, Китай. Беше делегирал отбраната и сигурността на САЩ, енергийната политика с евтините енергийни ресурси на Русия и реалното производство на Китай. С войната в Украйна и особено след завръщането на президентът Д. Тръмп, конструкцията се срути. Новата администрация в Белия дом обяви, че Европа би трябвало да е пораснала достатъчно за да се грижи за собствената си отбрана и сигурност, а и за решаване на конфликта на континента, като си заплаща военната помощ. В търговските евроатлантически отношения президентът Тръмп добави нова митническа политика към ЕС, подчинявайки всичко на лозунга „Америка на първо място” с цел търговско салдо в полза на САЩ, а не както досега в интерес на ЕС.
С Русия не само са прекратени доставките на евтини енергийни ресурси, но както е известно Русия е квалифицирана за най-голям и опасен враг на ЕС и той се опитва да наложи 20-ти пакет санкции от началото на войната в Украйна.
Китай, който все повече набира икономическа и геополитическа мощ, беше партньор на ЕС, след това беше поставен в категорията конкурент и даже съперник, като в последните седмици, отчитайки икономическия си и търговски интерес, ЕС е принуден да търси смекчаване на тона спрямо Китай. Това пролича особено ясно при посещението на канцлера Мерц в Китай в последните дни на февруари начело на голяма бизнес делегация.
Видни анализатори твърдят, че Европа трябва да бъде благодарна на президента Тръмп, който е събудил ЕС от сладкия сън на илюзиите и е поднесъл огледало, в което ЕС най-сетне е видял себе си и тежките кризи и проблеми, пред които е изправен.
Прегледът на събитията показва, че още през април 2024 г. на Съвет на лидерите на държавите членки, бе представен доклада „Повече от общ пазар” на Енрико Лета, бивш министър-председател на Италия, в който бяха посочени основните предизвикателства пред икономиката на ЕС, накратко формулирани като тревожно изоставане по конкурентоспособност, а и по много други показатели в сравнение със САЩ и Китай.
През септември 2024 г. последва подробен доклад-анализ на Марио Драги, бивш министър председател на Италия и бивш шеф на ЕЦБ, в който бяха подробно посочени проблемите: с демографията, със загуба на конкурентоспособност, на инвестиции, с тежка бюрокрация, изоставане в нови и високи технологии и иновации и др. Докладът съдържаше и рецепти за лечение на европейската икономика, като индустриална стратегия за периода 2025-2030 г., препоръки за радикални реформи и най-важното, ежегодни инвестиции в европейската икономика в обем от 800 млрд.. евро.
Въпреки приетия през януари 2025 г. документ „Компас за конкурентоспособност”, 2025 г. премина под мотото отбрана и сигурност и вместо 800 млрд. евро инвестиции в икономиката, още в началото на 2025 г. беше взето решение за 800 млрд. евро за отбрана и сигурност, като 150 млрд. евро от тях бяха кредит, а останалите 650 млрд. – задължение на държавите членки да инвестират във военните си мощности. Спешно бе взето решение за старт на програмата „Safe”, даваща възможност на страните поотделно или в групи да кандидатстват за финансиране на проекти за военно промишления комплекс за отбрана.
Невоенната икономика беше оставена на заден план.
Големите очаквания не само на германците, но и на всички в Европа, свързани с идването в началото на май 2025 г. на правителството на канцлера Фридрих Мерц на власт след провалилата се светофарна коалиция, че моторът на европейската икономика, Германия, ще заработи отново на високи обороти, останаха до края на годината неоправдани. Вместо есен на реформите, в Германия, която е вече трета година в рецесия, последва зима на уволненията, с рекордни фалити на фирми, бягство на големите концерни към САЩ и Китай, растяща безработица, която надхвърли 6% и дълбока криза за основни сектори като автомобилостроене, химическа промишленост, стоманодобив и др.
Една година след представянето на доклада на Марио Драги през септември 2025 г. бе направен и първи отчет за неговото изпълнение. Равносметката беше незадоволителна. Както самият М. Драги заяви, от 383 препоръки са били изпълнени само 11%. И продължи: „ЕС вярваше, че икономическата тежест на неговия 450 млн. потребителски пазар ще даде на континента геополитическа сила и влияние в международната търговска политика. 2025 г. ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия рухна”. Това беше електрошок за Европа.
Признанията за загуба на икономическа мощ и на геополитическо влияние на ЕС на световната сцена започнаха да се чуват все по-често и от върховете на ЕС. Манфред Вебер, председател на най-голямата фракция на ЕНП в Европарламента заяви публично, че ЕС е в изолация в света и никой не чува гласа му.
Търсеха се неистово бързи и спешни мерки за противодействие на тази ситуация, като ЕС заяви, че поема курс на стратегическа автономност. ЕК обяви следващи стъпки за инвестиции в дигитални и чисти технологии, за намаляване на регулациите за бизнеса и най-важно, бе обявен единен пазарен пътен план за капитали, услуги, енергетика и телекомуникации. Паралелно с това трябваше да се намерят други, извън досегашните партньори от конструкцията на триъгълника. И ЕС се огледа в останалия свят. Изведнъж стана възможно в края на 2025 г. да се побърза с подписването на търговското споразумение за свободна търговия с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай), за което преди това не стигнаха цели 25 години. Силните масови протести на земеделските стопани обаче, най-вече във Франция, изпратиха това споразумение в Съда на ЕС.На 27 февруари 2026 г. за радост на Германия и за тежко разочарование на Франция ЕК обяви, че то влиза в предварително действие.
Подобна съдба имаше и „Майката на всички споразумения”, стратегическото споразумение с Индия в сферата на отбраната и търговията, което след 20 години на преговори, бе подписано също изненадващо бързо през януари 2026 г., като благоразумно бе извадена от него частта за търговия със стоки от аграрния сектор.
И така в последните седмици на т.г. на Световния икономически форум в Давос и на последвалата Мюнхенска конференция по сигурността, Европа надигна глас, най-вече в лицето на канцлера Мерц, позиционирал се като канцлер на външната политика, претендиращ отново за лидерската позиция на Германия в ЕС. Той заяви: ” Ще направим Германия могъща, Европа могъща”!
И тук възниква въпросът: Как? Отговорът не закъсня. Първо се появи инициативата на бившия гуверньор на френската национална банка Кристиан Нойер и на бившия федерален финансов министър на Германия, Йорг Кукис под заглавие: „Five Initiative” (Financing Innovative Ventures), която съдържа предложенията за съюз на капиталовите пазари, намаляване на бюрокрацията, мобилизиране на частния капитал, единна правна реформа за фирми за растеж (Правило 28). В края на януари т.г. прозвуча поканата на вицеканцлера на Германия и финансов министър Ларс Клингбайл към колегите му от Франция, Нидерландия, Италия, Испания, Полша за „ЕС 6”, за обединено сътрудничество в сферата на финансите и засилване на еврото чрез въвеждане дигитално евро, съюз на инвестициите и спестяванията, капиталов съюз, за съвместни проекти в сферата на отбраната. На въпроса „защо само тези страни?” обяснението бе, че това са най-големите и силни икономики в Европа, с най-голямо население, като бе добавено, че имат географска и традиционна културно-историческа близост.
Президентът Макрон отиде и по-далеч в предложенията си, като пледира и за съюз на общата задлъжнялост, а идеята за еврооблигации се възроди отново. Според президента Макрон в ЕС са най-големите спестявания в света, 30 трилиона евро, и от тях 300 млн. изтичат годишно за САЩ. Тези пари трябва да бъдат пренасочени и инвестирани в Европа, е мнението на европейските лидери.
Президентът на ЕК анонсира инициативата „Made in Europe” за защита на производството в областите: чисти технологии, химическа промишленост, стоманодобив, отбрана, автомобилостроене. Чуха се и гласове против от Нидерландия и скандинавските страни, които признаха, че няма как да се купува европейски продукт, когато е по-неконкурентноспособен!
Наскоро прозвуча и идеята, пак от Германия, за търговско НАТО срещу митата на Тръмп с покана към целия останал свят без САЩ, Китай и Русия.
Все в този порядък белгийският министър председател Барт де Вевер призна на скорошната европейска индустриална среща на върха на 11 февруари 2026 г., че Европа е пред опасността да се превърне в ”индустриален музей”, като в основните страни като Германия, Франция, Белгия, Нидерландия има сериозни загуби на производствен капацитет и някои икономически сектори са в ”екзистенциална криза”. Като заяви, че ЕС има нужда от шокова терапия, той направи на форума ясни предложения в три направления:
- За регулаторна рамка с технологична неутралност и отказ от зеления уклон. Предупреди, че декарбонизация не бива да е равно на деиндустриализация и на бедност.
- Настоя за геополитически реализъм, особено в отношенията със САЩ и Китай и за запазване на капитала в Европа, като се насърчат инвестициите тук. Към момента само 5% от световния рисков капитал е в ЕС, докато в САЩ той е 10 пъти по-голям.
- Както за него, така и за канцлера Мерц инициативата „Мade in Europe” би трябвало да стане „Made with Europe”, позволяваща на партньорите по търговските споразумения да се включат също.
Всички тези инициативи и предложения избуяха буквално в последните седмици на януари и февруари т.г. и на неформалния съвет на 11-12 февруари 2026 г. ясно са формулирани целите за икономическа стабилизация на ЕС. Те включват: повишаване на конкурентоспособността чрез интеграция, създаване на съюз на спестяванията и инвестициите, съюз на капиталите, укрепване на еврото, завършване на вътрешния общ пазар в посока от общ през единен към един пазар и особено засилено партньорство в отбраната и стратегическите проекти. Ето защо предстоящият на 19 март 2026 г. Съвет на ЕС се очаква да бъде вододелен за Съюза, защото на него ще се вземат фундаментални решения, които ще определят новата посока и скоростите за бъдещо развитие на ЕС.
От неформалния съвет прозвучаха и предупрежденията, че ако не се постигне съгласието на 27-те държави членки за старт на така набелязаните мерки до юни 2026 г., предложението е да се задейства механизма за засилено сътрудничество по Лисабонският договoр (Enhanced Cooperation), който предвижда реализацията на същите тези инициативи от група от най-малко 9 държави членки (ядро). Процедурата предвижда те да отправят молба до ЕК, която след одобрение се изпраща в Съвета на ЕС и окончателното одобрение завършва в Европарламента. След това започва изпълнението на съответните мерки само в тези 9 страни, но вратата остава отворена за присъединяване и на другите държави членки.
Марио Драги, както и Дания и Испания, се обявиха за прилагане на този механизъм за съюза на спестявания и инвестиции за да се мобилизира частния капитал, за вътрешния пазар, за стратегически проекти и за цените на енергия.
Целта е чрез ЕС на две скорости, на ядро и периферия, да се изтегли като барон Мюнхаузен от тресавището на кризите и дълговете. Ядрото се очаква да бъде моторът, локомотивът за целта. Въпросът е дали това ще стане по правилата на ЕС, като се вземат колективни решения или се приложи засиленото сътрудничество, или ще действа принципът, че големите и силните си присвояват правото да определят и правилата и състава в ядрото, а и посоката за бъдещо развитие?
Дали ще успее този сценарий и ще даде ли реален шанс за връщане на ЕС като икономически и геополитически силен актьор на световната сцена предстои да видим. Рискът обаче от задълбочаване на разногласията и вътрешното напрежение между ядрото и периферията остава и фрагментацията е видима. В условия на кризи национализмът взема връх над моралните устои на ЕС – единство, равенство, солидарност и сближаване.
Остава и за нас най-важният въпрос: Къде е България в тази ситуация?
Макар че нямаме географска и културно-историческа близост, бяхме поканени в „Коалицията на желаещите” за пълна подкрепа на Украйна, бяхме поканени и в програмата за отбрана „Safe” и в тази връзка президентът на ЕК дойде на крака в България.
Сега не се очаква и не можем да бъдем поканени в ядрото на ЕС на първа скорост, въпреки че имаме много добри икономическа и финансова характеристики за 2025 г. и по икономически растеж (3%) и финансова дисциплина (бюджетен дефицит от 3%, а и сме отличник по държавен дълг 29-30% от БВП ), превъзхождаме инициаторите на „ЕС 6”, с изключение на Полша. Критериите за първа скорост на ЕС, определени от големите, са други и ние не отговаряме нито на критерия за дял в общия БВП на ЕС, нито на критерия за брой население.
Отчитайки обаче националния ни интерес имаме не само правото, но и задължението да се борим срещу двойния стандарт и да пледираме за запазване на единството на ЕС или най-малкото за прилагане на механизма за засилено сътрудничество.
Ето защо добре би било нашите политици и държавници вместо да влагат енергия в безкрайни скандали и дребнотемие, да погледнат „над ръба на чинията си” и да се включат активно, с компетентност и самочувствие, в дебатите в Брюксел за да защитят интереса и имиджа на страната ни.
Решението ще бъде взето много скоро.
Изказване на Обществената дискусия на тема: „За скоростите и посоката: ще намери ли ЕС верните отговори?“