БЪЛГАРИЯ, БАЛКАНИТЕ И РЕГИОНАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Чавдар Минчев

Изпълнителен директор на Националната асоциация за международни отношения (НАМО)

Днешният форум има за цел да постави отново на дневен ред въпросите за нарастване ролята на регионалната политика (партньорство и сътрудничество) за бъдещето на Европейския съюз, Балканите и България. Сърцевина на регионалната политика е политиката на сближаване, гарантираща дългосрочно устойчиво развитие и намаляване на съществуващите неравенства между европейските съюзни и несъюзни територии. Още повече, че приемането в Европейския съюз на балканските държави на Запад от нас, да не говорим за Турция, става все по-проблематично. Последните 50 години от развитието на международните отношения показаха, че единствено регионализмът като подход е способен да противодейства на глобалните интереси на великите сили и да предпази държавите от прекомерен сателитен синдром или раздробяване.

С участието си в Европейския съюз и в НАТО регионалните приоритети на България придобиха нови измерения. Те бяха продиктувани от поетите отговорности за реализиране на общностната политика на съседство, в нейното източно измерение, от функцията на „външна граница” на Европейския съюз и произтичащите от това ангажименти, от фокусиране на вниманието на външни фактори към страните от Балканите и Черноморския регион, като пресечна точка на глобални икономически, политически, енергийни интереси. В контекста на стремежа на Евросъюза за по-активно участие в политическите и икономическите процеси, протичащи в Черноморския регион, ключов приоритет за България, като една от двете черноморски държави, членки на Европейския съюз, е засиленото присъствието и ролята на страната ни на Балканите и в разширения Черноморски регион. В черноморската област съществуват значителни възможности и предизвикателства, които изискват координирани действия на регионално равнище, включително и в ключов сектор като енергетиката и транспорта. Именно поради това, активното регионално и двустранно сътрудничество на България със страните от региона ще бъде от голяма полза за гражданите на балканските и черноморските държави, едновременно допринасяйки за общото благосъстояние, стабилност и сигурност в Европа. До този момент Европейският съюз полага усилия, с различна степен на успех, за стимулиране на демократичните и икономическите реформи, за проектиране на стабилност и за подкрепа на развитието в Черноморския регион чрез широкообхватни програми за сътрудничество. В този план се отнасят три политики на Европейския съюз: присъединителният процес (Турция); европейската политика за добросъседство (и с петте източни партньори, активни участници в черноморското сътрудничество – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Украйна; и стратегическото партньорство с Руската федерация.

Политиката на Европейския съюз за териториално сближаване се развива, успешно или не дотам успешно, на няколко плоскости: чрез макрорегионални стратегии, чрез Средиземноморското сътрудничество и неговата еманация Средиземноморския съюз и чрез Източното партньорство. Въведените макрорегионални стратегии обхващат политики за региона на Балтийско море и за Дунавския регион. Те имат за цел мобилизиране на различни политики и възможности за финансиране от ЕС, на държавите членки, регионите, финансовите институции и НПО, както и по-балансираното развитие на двата региона. Разработването на концепция и имплементирането на стратегия за Черноморския регион (която да доразвие и допълни неуспешната инициатива на Европейския съюз „Черноморска синергия”) би следвало да бъде поставено на дневен ред пред ЕС, предвид ключовото му значение след украинската криза и провала на стратегическото партньорство с Руската федерация.

Основните инициативи на регионално сътрудничество, в които България участва, са – Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮЕ), Стратегията на Европейския съюз за дунавския регион, Черноморската синергия и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Тези регионални формати на сътрудничество са възможност българската страна да бъде мост на тези региони към Европа. Насочвайки усилията си към по-активно привличане на вниманието на Европейския съюз към разширения черноморски регион, България има реална възможност да се наложи като ключов фактор и посредник в регионалните процеси, както в политически, така и в икономически план.

Нашата страна има най-добри перспективи за външнополитическо влияние в Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа и в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, които са форуми за политически и дипломатически диалог и за икономическо сътрудничество. Тези механизми са двата национални приоритетни стълба на българската дипломация по отношение на развитието на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа.

През януари 2014 година България пое председателството на Организацията за черноморското икономическо сътрудничество, което при една ефективна дейност ще бъде предпоставка за постигане на икономически растеж, конкурентоспособност и просперитет. България трябва да участва активно и в намирането на по-реалистичен баланс между Източното партньорство и Черноморската синергия, които са две измерения на една единна кохезионна европейска политика на добросъседство. Това е важно, тъй като би имало, като естествено продължение, приемането на Стратегия на Европейския съюз за черноморския регион.

През 2014-2015 г. предстои председателството на ЕС да поемат Гърция и Италия, които ще предложат да бъде приета Стратегия за Адриатическо-Юнийския регион. България би следвало да се възползва от тяхната инициатива. Нейните идеи и добри практики, обвързването й с целите, приоритетите и механизмите на Европейския съюз, могат да се приложат за разработване и на Стратегия за черноморския регион и приемането й от ЕС по време на председателството на България през 2018 година.

В заключение е добре да припомним, че Балканите и териториите около Черно море, са една от люлките на човешката цивилизация. Стратегическото положение на региона обуславя факта, че е една от най-динамичните пресечни точки на геостратегически и геополитически интереси. Той ще има нарастващо значение за Европейския съюз и Великите сили. Време е България, като държава член на Европейския съюз, да заеме своето достойно място!