Явор Симеонов
Национален военен университет „Васил Левски” – Велико Търново
Спечелил второ място на младежката кръгла маса „България и регионалното сътрудничество”
Философът Никос Диму пише в афористичната си книга от 1975 година „Нещастието да си грък“ следното: „Ние се опитвахме да докажем расовата чистота на нашето племе. Мразехме се, защото не бяхме високи и руси, и нямахме „гръцки профил“. Мразехме и съседите си, защото приличахме на тях“. Така кратко, но достатъчно силно можем да характеризираме отвътре навън извора в общовалидната народопсихологията на балканеца.
Списание “Нюзуик” преди няколко години разказва в една статия, че империята на маите се разпаднала, защото отношенията между отделните племена от тази етническа група се балканизирали. И това станало шестотин години преди идването на Колумб в Новия свят. “Монд Дипломатик” пък през 2005 г. анализира в обширна статия “Конфликтите и балканизацията” на малките държави от островния Южен Пасифик (Вануату, Фиджи, Папуа-Нова Гвинея и Соломоновите острови). Насилието в Океания придобива известност с балкански образи, въпреки че е съмнително тамошното население да познава географията на Балканите. Известният Збигнев Бжежински изпитва особени предпочитания в политологичните си анализи, включени в книгите му, към новите словосъчетания като “Евразийски Балкани” с център размирния Каспийски регион и “Глобални Балкани”, така че в резултат се върви към глобализиране на балканизацията. Тази тенденция се утвърждава още повече със заключенията на някои специалисти по външна политика за “балканизиране на външната политика на САЩ” като под това те разбират различните вътрешни етнически въздействия върху нея. Впрочем може да се каже, че ролята на историчските корени, родили балканските порядки, са в повечето случай неразбрани от външните фактори на влияние.
Сами по себе си, страните от бившия социалистически блок тръгнаха по различни пътища в новата си демократична история. Вътрешната /и външна/ акумулация на гражданската енергия за промяна от досегашния политически и обществен строй предопредели пътя им към демокрация. В някой Балкански държави започна профанизиране и огромно отрицание на изминалите 45 години, сякаш тях можем да ги изтрием от историята и учебниците и така ще се направим, че не са съществували. Тази вътрешна убеденост в политиката на страните от региона се преформулира и във външната им такава, което от своя страна доведе до разпад, както на междусъседските взаимотношения, така и на контактите с останалия свят. Добри икономичски практики като връзките на Румъния с Китай и Франция, по времето на социализма и на България с Арабския свят бяха почти изгубени в първите години след 1989г. По това време се развиват и събитията, които поставят основната плоскост в новата архитектура на междусъседските отношения. Старите болежки на „новия болен човек” на Европа пак напомниха за себе си. Компактните малцинства и етнически групи, живеещи на територията на Балканския полуостров взеха най-активно участие в прекрояването на политическата карта. Всъщност остана усещането за пореден път на неразбиране и последователно незачитане исканията на тези малцинствени групи. В най-добрия случай официалните власти действаха на принципа на избирателното сътрудничество с тях – пример от геополитическите подходи на САЩ към Русия, след 1989г., който по думите на Стивън Коен, изследовател на Руската история, са определени като дълбоко погрешни. Резултатът е известен – събитията изпревариха реакциите. Без да се връщаме още години назад преди Студената война, подчертаваме че тези заряди бяха оставени необезвредени и след Втората световна война. Тлеещи бумеранги, които изискваха линейки за спешна помощ и пожарни автомобили деситилетия по-късно. Все понятия които нямат общо с дипломацията и сериозната външна политика, следователно нека не сме претенциозни и в резултата. Не можем да не отчетем обаче и последствията – завидната бързина на трансформация в част от региона, разбира се с помощта на моторите САЩ и ЕС. Авиационните инженери знаят обаче, че двигателят има определен кратък ресурс от време в работа на форсажен режим. Без да го наричаме единствено правило на която и да е преуспяла среда, подчертаваме, че политическата стабилност е равна на последователност и градивна устойчивост в действията, основен фактор за икономическа стабилност и развитие във всяко една сфера на живота в една държава.
До 2008 год. с обявавето на поредната балканска държава за факт /Косово/ се сложи край, на промените по географската карта на региона. Между впрочем, един пасаж от статия на „Магазинпрес“ по същото време, отразяващо мнения на сръбски политически експерти, говорят за отношението към България, и то казва: „Днес всеки сърбин знае, че румънците и гърците са нашите истински приятели, а целият народ прекрасно познава и приказката: Синко, ако избухне война, и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари смело по българите, няма да сгрешиш“. За да не оставяме лошия привкус след подобно признание, ще отбележим и положителен пример. Дълго време, в годините на прехода, имаше силни настроения за лустрационни действия в България. Споделения чистосърдечен опит на Чехите, както и други фактори, повлияха на част от българските политици да не допускат тази грешка.
Динамичните международни събития не отминаха и Балканите. Днес отново става ясно, че един от най-важните, стратегически райони в света си остават Балканите и Черноморския регион. ЕС разчита все повече на границите си тук за отпор на нестихващия бежански поток, и сякаш осъзнали голямата опасност за собствената си сигурност България, Гърция и Сърбия предприеха последователни мерки в тази посока. Като цяло прави впечетление засиленото сътрудничество между службите за сигурнст в последните години на страните в полуострова. Както по старо правило, общия враг изисква общи усилия. Този път, за радост, общия враг не е име на държава, както по времето на Източния въпрос от средата на 19 век, което си е повод за гордост в държавите от Западна Европа, развивали се векове наред. Пътищата за пренос на горива за развитите държави от „неразвитите” стои с не по-малка сила от въпроса с взаимотношенията с доставчиците – Близкия Изток, Иран и държавите от цяла Средна Азия. Геополитическите интереси определиха нова главна цел и предпоставка за общи интереси на Балканския полуостров и дано това е добре осъзнато от населяващите го. То носи след себе си само облаги за различните ни народности и е прекрасна предпоставка за икономическо надигане на всички държави от Балканския полуостров. Новата сила, която ще се влее в региона се наричат както съвместните икономически проекти, така и просто казано Китай. Тази огромна икономика отдели 10 млрд. Долара само за съвместни проекти с държавите от Югоизточна Европа.
Сирни Заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния ни календар. Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Представяме си, че това става общобалкански празник. Нека да се маскираме и се противопоставим от тук насетне на отрицанието за съседа, вперили се в недосатъците му. Ние да поискаме прошка и от българите зад граница, населяващи страните от Балканския полуостров и Украйна.. Нека продължи засиленото внимание към компактните български общности зад граница в упоменатите държави от страна на сегашното и бъдещото управление на България. Повод да си кажем на „Прости”, и дано и те ни кажат „Простено”.