Мария Попиванова Георгиева
Трети курс, специалност „Международни отношения”
Университет за национално и световно стопанство
Годината бе 2014. Събитието – отказът на Виктор Янукович да подпише споразумението за влизането на Украйна в ЕС. Последица – хиляди украинци на Майдана, които са изправени пред гражданска война. Украинската криза безспорно бе събитие №1 за 2014 г. тъй като нагнети напрежението между Изтока и Запада до равнище, невиждано след края на Студената война. В свят, който се разрушава от амбиции и самодоволство, Европа се оказа наобиколена от кризи. Геополитически загуби, икономическо неразположение, борба за енергийна (не)зависимост са едни от ключовите конфликтни точки между основните актьори. Този конфликт ще продължи дълго и ще оказва влияние далеч отвъд границите на Европа.
Избрах точно тази тема, защото смятам, че един малко по-академичен поглед би бил полезен за представяне пред хора като Вас. Би бил полезен за ориентир на бъдещи студенти или на хора, които смятат да го анализират. По-конкретната тематика, засегната по-надолу в разработката, е темата за малцинствата в Украйна. В доклада ще се опитаме да отговорим на въпроса какво ще се случи с бесарабските българи. Каква е тяхната история, какъв е проблемът за тях в момента на криза? Кои са движещите сили на проблема? Правителствен ли е той или е от частен интерес? Необходими ли са правителствени действия за регулирането на проблема? На тези въпроси ще се опитаме да дадем отговор в изложения доклад. Важно е да се каже и знае или най-малко да се обсъдят идеи и мисли в тази насока, защото в страна като България, която не може да мери сили с основните актьори в конфликта, и остава само едно да покаже ангажираност към своите сънародници там.
Актьорите в една конфликтна ситуация имат два основни спорни момента – интереси и ценности. В нашия случай ценностите се превръщат в конфликт. Това е така, защото в случаи, когато една страна настоява другите да споделят нейните ценности или да не действат открито по начин, който да и противоречи.[1] В исторически план сблъсъкът между Изтока и Запада е силно изразен във всички спорни точки по света. Недоверие, страх и взаимни подозрения постоянно съпътстват двете супер сили. Противопоставянето между Изтока и Запада не започва с Украйна. Започвайки от 2008 г. ще си позволя да направя бърз исторически поглед върху това глобално противопоставяне.
- 2008 г. войната в Грузия
- 2012 г. Владимир Путин отново идва на власт
- 2012 г. – Сирийската криза, която ги изправя един срещу друг
- Решителната намеса на президента Путин за спасяване режима в Дамаск, срещу който САЩ готвят въздушни удари, за да изведат опозиционните сили на власт.
- Ирак
- Либия
- Афганистан
Важен клас конфликт за разглеждане са конфликтите в международните отношения. Дефиницията на Holsti за международния конфликт е особено популярна и за разглежданата от нас тема – този тип конфликт, водещ до организирано насилие, възниква в резултат на „специфична комбинация от страни участнички, несъвместими позиции по спорен въпрос, враждебно отношение и определен вид дипломатически и военни действия.[2] Основни фигури в определението са страните. Те са тези между които е възникнал спорният въпрос и съответно те имат различни цели. Територията, както знаем е традиционното поле на спор в международните отношения. В украинската криза това е територията на Украйна. Исторически, тя винаги е била част от Русия. Неслучайно в медиите е прокламирано определението „житницата на Русия”. Геостратегическото местоположение на страната, историческата предопределеност, тесните връзки с Русия в икономически, социален и културен план се оказват препъни камъка за обтегнатите отношения между Изтока и Запада.
Самюел Хънтингтън като пророк на сегашната ситуация, говори за културните конфликти. Според него към сътрудничество са склонни единствено общества, които имат културни сходства. Това сътрудничество води до групиране на всички държави около основните страни на собствената цивилизация. Всеки опит дадено общество да премине от една цивилизация в друга би бил неуспешен[3]. Причини за избухването на конфликт за политолога се явяват и разпространението на демокрацията и модернизацията в незападните общества. Чрез тяхното прокламиране наблюдаваме едно откъсване от миналото, което пък води до противопоставяне.
Маргиналните актьори, както ги наричам аз, всъщност са малцинствата в Украйна (като се изключи руският етнос). Свидетели пряко на тази криза, те всъщност се явяват невинните жертви. Живеещите в областта Бесарабия, разделена между днешна Молдова и днешна Украйна – това е определението, което даваме на бесарабските българи. В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни — над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район.
Историята им датира още от Средновековието. Руско-турската война е събитието, което изтегля няколко хиляди българи във Влашко, Молдова и Украйна. Бесарабските българи не са имали лек път. Преминали през период на русификация, те губят своите извоювани права през молдовското управление върху образованието и културата. В края на 80-те години сред българите в СССР се заражда движение на национално възраждане. Започва издаването на български вестници, създават се културно-просветни дружества, в много училища започва да се изучава български език — в началото като факултативен предмет, а впоследствие и като задължителна част от учебната програма. Бесарабските българи излъчват и една известна за нас политическа фигура – тази на Александър Малинов (1867-1938) — политически и държавен деец, български министър-председател. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. в някои места в Бесарабия (в Болградската гимназия, в Тараклийския колеж, в село Чийшия (Огородное, Городное, Украйна) и на други места на български език се изучават голяма част от учебните предмети.
Една тъжна история за носталгията, болката, патриотизма и силата да бъдеш българин – това ни показват българите в Украйна. И тук връщам поглед на Балканите. Балканските страни са представени в класациите на ЕС на най-ниските места. По всички показатели. Но тези наши сънародници не се интересуват от класации. Те милеят за родината си. За България. И докато тук, по-голямата част от младежите се чудят накъде да избягат, то бесарабските българи искат да дойдат тук, в България, за да учат, за да се развиват. За да не се чувстват като „чужд сред свои” те изучават български, правят инициативи, чрез които българи да им изпращат книги на български. Те учат, пеят и играят театрални пиеси на български. Задавайки им въпроса – „Но нали знаеш, че и в България не е добре? – те отговорят, че тук те чувстват своя дом.
Гореизказаното е валидно най-вече за младите. Но точно те са и адресантите на повиквателните. В област Одеса живеят над 150 хил. българи. 60% от Болградското население е българско. От тях всички биват мобилизирани за войната. Малцинствата в Украйна отказват да участват. Мобилизацията им за мен не е целенасочена. Те са нов човешки ресурс в провалящата се такава. Българското малцинство в Украйна би въстанало на бунт само и единствено, за да се откаже от война. Никой не желае такава. Отношението на Украйна към тези малцинства, по-конкретно разглеждам българите, е некоректно. Това е така, защото малко след събитията случили се на Майдана, правителството на Украйна отменя закона за регионалните езици. Това противоречи на първо място с нейните паневропейски нагласи. Ако една страна е убедена в своята евроинтеграция, то тя трябва да може да приема и другите. Българи, унгарци, румънци отправят призиви към родните си държави. В отговор на тези призиви, бесарабските българи получиха закъснял, но все пак отговор от Българското външно министерство. То въведе облекчена визова процедура и се ангажира да изпрати исканата хуманитарна помощ на сънародниците ни там. Ангажиментът, който външният министър Даниел Митов пое към сънародниците – да отправи призив към украинското правителство да запази принципа на пропорционалност – бе изпълнен на официалното посещение на украинския външен министър Павло Климкин в България.
Тенденция от бежанска вълна няма, защото това най-малко са наши сънародници. С тях споделяме общи ценности. Ако се върнат те няма да бъдат със статут на бежанец – те ще се върнат по родните си земи.
Геополитическото противопоставяне между Вашингтон и Москва и постоянната смяна на геополитическите граници е индикатор, че тази война ще се води дълго. Това е война на пропагандата. Война за газопроводи, тръбопроводи и т.н.
Война на пропагандата. Неслучайно споменахме това, защото в доклада е заложена и ролята на медиите. Не омаловажавам ни най-малко тази за мен четвърта власт. Четем анализи, книги, статии, но ежедневната информация за това какво се случва в Украйна е на „малкия екран”. Ние формираме нашите впечатления за САЩ, Русия, Украйна, ЕС, НАТО и др. от мас медиите. Медията е тази, която има изключителната сила да разпространява невярна информация, дезинформация и лъжи, с цел да извърти геополитическата реална ситуация. Няма да сбъркаме, ако погледнем какво се случва в България – в зависимост от политическата идеология, която изповядва дадената партия – на тази страна е и тя. Дори и тук имаме двуполюсност – Запада и Изтока. А когато политическия елит държи медиите и те не са обективни – дезинформацията е налице.
Когато анализираме даден конфликт, в завършек трябва да споменем и възможните сценарии за развитието му. Не се чувствам толкова добре ерудирана и запозната, за да мога да изведа свои собствени възможни сценарии и затова се уповах на тези, изложени от агенция Stratfor. Тяхната реализация и текущата ситуация в Украйна, за заинтересованите, подлежи на мониторинг.
- Напрежението се запазва, но не нараства. Имаме възможност до достигане на „патова ситуация” в конфликта. Русия трудно би направила голям военен ход, който да не получи международен и най-вече западен отговор.
- Русия ще се фокусира върху икономическото си състояние;
- Президентът Путин ще се опита да запази замразен конфликта в източната част;
- Ще имаме преразглеждане на санкциите от страна на ЕС;
- Украйна, Молдова и Грузия няма да влязат нито в НАТО;
- Ще имаме отслабване на руската икономика и нарастване на инфлацията;
- Русия ще увеличи средствата си за защита, но оръжейните програми ще останат за след 2015 г.
- Външната политика на Украйна ще продължи своя европейско интеграционен курс.
- ЗА за ЕС
- ЗА за НАТО
- Няма да се осъществи засега членство нито в едното, нито в другото
- Развитие на двустранните отношения със САЩ;
- Евразийският съюз ще съживи до някаква степен отслабената икономически Русия
- Останалите страни членки ще почувстват негативите от икономическата нестабилност в Русия. Възможни са протести и социални напрежения.
- По-тесни енергийни връзки между Русия и Турция
- Европа ще „ухажва” Азербайджан и Туркменистан за участие в новия енергиен маршрут.
В заключение, с препратка към една небезизвестна за вас книга, бих казала, че сме свидетели на една игра на шах между Русия и САЩ. Пионката е Украйна (и не само). Но в играта на шах нямаме невинни жертви, нямаме мобилизация на войски, нямаме гражданска война и т.н. Двете супер сили отказват да спрат своето глобално противопоставяне с цената на всичко. Къде ще има „затишие пред буря” и къде ще бъде новото поле за спор е само въпрос на време и на последващи доклади.
[1] Гочев, Атанас. Конфликтът – теории и подходи за разрешаване, Албатрос, София, 2011 г.
[2] Гочев, Атанас. Конфликтът – теории и подходи за разрешаване, Албатрос, София, 2011 г.
[3] Гочев, Атанас. Конфликтът – теории и подходи за разрешаване, Албатрос, София, 2011 г.