Светослав Мишев
Първи курс „Право” ВТУ (Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий), Дипломатически клуб „Имхотеп”
Пропастите, стените, зависите са идеологеми на една мъртва вече епоха. Пропаст между Русия от една страна и ЕС предвождан от своя ментор САЩ от друга, практически не съществува. Тиражирането на „нова студена война” е отчаян опит за спасяването на хегемонията на един цивилизационен модел – Англосаксонският. Днес наблюдаваме един уникален процес, цивилизационният модел на Англосаксонците водещ своето начало от Древен Рим, е в своя последен стадий, тоест трябва да отстъпи своето господство над света. От историята знаем какви бурни събития следват след абдикирането или детронирането на един монарх, можем само да си представим какво ще се случи в света след детронирането или абдикирането на една цяла цивилизация. От т.нар. пропаст между Русия и Англосаксонците начело със САЩ и Великобритания и от влошаването на отношенията между тях, интерес имат само вторите. Всеки обективен анализатор вижда, че действията и санкциите спрямо Русия, са плод на два фактора-цинизъм от римски тип и груба сила(медийно-пропагандаторска, икономическа и военна). САШ и Великобритания следват законите на политиката, ако те не се противопоставят на засилващото се руско влияние в Европа, по конкретно на интензивните икономически отношения между Германия и Русия, те ще загубят своята власт над стария континент. Основата на геополитиката е борбата между сухоземните и морските сили, Лондон и Вашингтон са морски, Москва и Берлин са сухоземни, христоматиен пример за чиста геополитика.
Процесите които наблюдаваме в Украйна, са от една страна режисирани, от друга непредсказуеми, именно усложнената и преглобализирана действителност, прави каквито и да е прогнози в международните отношения почти безсмислени.
Сигурното е че англосаксонците се държат като дете което не иска да сподели играчката със своите братя и сестри. Ако не да отстъпят своето място на върховен морален и етичен съдник и коректив на целия свят, с чийто комфорт са свикнали през последните 20 години, те през второто десетилетие на XXI век неминуемо ще трябва да се научат да го споделят, не само с други държави, а и с различни цивилизационни модели.
Истината е че в Европейския цивилизационен космос, интересите и тяхната най-проста проекция-парите, винаги са били определящите сили, движили международните отношения. Всякакви идеи с вкус на Просвещението са демагогски и неприложими, процесите които наблюдаваме в целия свят са нормални исторически събития, историята ще ги регулира закономерно и скоро ще сме свидетели на Нов световен ред.
Ще се отклоня съзнателно от темата, но не мога да не коментирам един друг въпрос: Къде е мястото на България в тази деликатна ситуация? Това е сложен въпрос чийто отговор е не само труден, но и неприятен. Може да се отбележи какъв е пътят и какви са действията, които трябва да предприеме България за да си намери мястото, окончателно в системата на Международните отношения. Първо, трябва да се изгради дългосрочна програма в която да са набележат всички приоритети и действия, които България трябва да предприеме за добруването на своя народ. Някои наричат такава програма „национална доктрина”, името не е от значение, тя трябва да се изгради въз основа на компромиса между всички фракции в страната, веднъж набелязан и формулиран планът, трябва да премине през референдум, бидейки приет, той трябва да се превърне в надзаконов акт, и без значение кой управлява страната, управляващите трябва да са задължени от закона да го изпълняват. Другото важно нещо за България е изграждането на политико-дипломатическа школа в която да се подготвят кадрите, които да управляват страната достойно и да я представляват на ниво, пред международната общност. България е слаба икономически и военно, затова трябва да заложи на силна дипломация и мощна наука и култура.
Тези две стъпки са елементарни и лесни за изпълнение, но никой няма да ги приложи, защото не е изгодно, да се знае какво трябва да се прави, и то да се прави, няма да има значение тогава коя партия е на власт. За да има ротация във властта народът трябва да е недоволен, този принцип се спазва в България пунктуално, ако със същото постоянство се спазваше евентуална национална програма, ситуацията в страната щеше да е доста различна.