Проблемът е не в това, което се случи с Доган, а в това което се случва в България. И в това, което се случва след случката.
Проблемът е в подмяната.
Защото насоченият пистолет на атентатора се подменя с ритниците срещу нападателя. Защото публичното покушене се подменя с внушението за не особено сериозен опит просто да се уязви един партиен лидер. Защото дебатът как така става, че 23 години след промените България се представя пред света с един пистолет, насочен към политик на конгресна трибуна се подменя с дискусията убива ли се с газов пистолет или може би само се обезобразява. И всичко това е гарнирано с пояснението, че така се случва и в най-демократичните страни – и в САЩ, и в Швеция, и другаде. По начин, който ни кара едва ли не да се чувстваме неудобно, че толкова дълго време сме стояли встрани от тази модерна тенденция.
Несъстоялият се изстрел заглуши и проблемите, поставени от Доган и ги подмени със случката, станала с Доган. Като въпросът за Доган измести въпросът за Ердоган и как така премиерът на Турция участва в управлението на България и решаването на нейни вътрешнополитически въпроси.
Проблемът е в несъстоялия се дебат за нарастващата агресивност в обществото, подмяната на аргументите с децибелите, стремежът не да убедиш опонента, а да унизиш и унищожиш врага – а врагът се припознава във всеки друг извън самите нас: в съседа, в другомислещия, в привърженика на противниковия отбор, в по-богатия /но също и в по-бедния /, в по-знаещия /но и в по-слабо образования/, в различния … В циганина, в македонеца, в турчина, в гърка …
Проблемът е в подкопаване устоите на демокрацията в държавата /по вече достатъчно устойчиво формиралото се мнение в Европа – в две страни членки на ЕС: Унгария и България/, в обезличаване на институциите и постепенното им заместване с авторитарно управление.
Проблемът е в опита за насаждане на полицейски контрол върху обществото в духа утопиите на Оруел.
Проблемът е, че България не се управлява, а в нея се властва, че парите на данъкоплатеца не се изразходват, а се раздават еднолично.
Проблемът е в стъпкването на независимостта на съдебната система и превръщането й в патерица на управляващите.
Проблемът е в загубата на доверие в институциите и правовата система – не е важно как ще завърши разследването на покушението, не е важно дори какво би било евентуалното съдебно решение, а и всяко друго разследване и съдебно решение – защото огромното болшинство от българите ще бъде убедено, че то е било направлявано – било то политически /от управляващите/, било финансово /от бизнес интереси/, било силово /от организираната пресъпност/.
Проблемът е превръщането на голяма част от медиите в пропагандна машина на политически или финансови интереси и в потъпкване на свободата на словото.
Списъкът може да бъде ужасяващо дълъг. Но най-страшното е, че се разпада социалната тъкан на обществото, че се заличава границата между добро и зло, че се губят ценности, критерии, правила, че не просто отсъства нормалното, а че атрофират рецепторите за нормалността …
А междувременно втори баща в рамките на по-малко от месец разстреля цялото си семейство, включително двете си малки деца и след това се самоуби …
Любомир Кючуков